Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Не съм качвал от доста време, нямам време за писане. А и публиката тук някак си се беше пренапълнила с Ганьовци, с които нямаше какво да си кажем. Поздрави на Феичката и останалите “стари кучета” с романтични и ебливи души!
Две години бяха минали, откакто бяха съкратили всички от предишната ми компания и изненадващо месинджърът на старата ни приятелска група дрънна. Беше една от колежките, с които винаги сме си имали лаф, дори лек комичен и невъзможен флирт. Тя беше сгодена, докато работехме заедно (нещо, което дълбоко уважавам като граница), а и това, че живеехме в различни градове не спомогна на нещата да се развият тогава. Рязко нахлуха спомени от предишните ни тиймбилдинги и някак усетих как една стара тръпка, като малко въгленче в камина – се разпали в мен. Нейната зрялост (беше с 5 години по-възрастна от мен), интелект, пиперлив език и тъънко-хапливо чувство за хумор винаги можеше да ангажира вниманието ми. А визията ѝ, макар и великолепна, някак винаги оставях на заден план... може би за да не се поддам на изкушението и да се разгранича от всякакви мисли в по-сексуална посока.
Та да я наречем Стефи (все пак е истинска случка, поне имената да скрия), питаше дали някой от бившите колеги би искал да се съберем някъде на планина, да си припомним хубавите моменти и да си направим един качествен мухабет. От 30-ина човека, разбира се, реагирахме 5-6... все пак всеки го е грабнал живота и никой и не очакваше да се съберем повече.
Предложих да направим сбирката на моята вила в Родопите, тъй като локацията е невероятна, пътят добър, а огромната камина и родопският уют на къщата бяха идеални за такива поводи.
Направихме списъци и всеки каза с кой ще пътува. Повечето бяха с половинките си, та се заформи една хубава групичка от около 10-ина човека. Веднага ми направи впечатление, че Стефи спомена различно име от това на някогашния ѝ годеник. Разбира се, не споменах нищо, все пак тя ако искаше, щеше да обясни и сподели какво се е случило, а ако не – ами изобщо не е наша работа все пак.
Уговорката ни беше за след 2 седмици, а това време се изниза неусетно покрай обикалящите ни битовизми. В няколко моменти се усещах, че мисля за нея, но този път всичко беше някак си през друг ъгъл. Винаги съм ѝ се възхищавал като личност, а сега се усещах как в съзнанието ми изскачат мигове, в които сме били на живо: как танцуваме на един от миналите тиймбилдинги, колко грациозна и ефирна беше, невероятните ѝ гърди подчертани под стилната блуза, как се отъркваха в мен. Изключително апетитното ѝ тренирано дупе, пристегнато в елегантния панталон, поклащащо се в ритъма на музиката, играейки в съзнанието ми през тези 2 седмици във всеки свободен момент. Без да искам мислех за нещата, които тя обичаше, за какво сме си споделяли, подготвях се за нещо, а дори не осъзнавах.
Така заветният петък дойде! Приключих работа още към 1, минах да взема единия колега, защото ми беше по път и тръгнахме нагоре. Исках да съм там по-рано от другите, все пак да има време да се затопли къщата, огънят да се разгори, постепенно да започнем с подготовката на масата и т.н.
Нищо че съм израснал всяко лято в тази местност и колата, както се казва самичка знаеше вече завоите до курортното селище, отново бях обзет от тази чудна родопска красота. Завоите, дърветата освежени от току-що свършилия дъжд, мокрия асфалт и обсебващата тишина веднага ме грабнаха и започнаха да освобождават съзнанието ми от всички глупави мисли свързани с работата, задълженията и обикновения живот, този извън въпросният уикенд, извън тази мимолетна утопия.
Неусетно изминахме пътят, като на абсолютен автопилот, даже сме пазарували на 2-3 места, което просто е отбягнало от съзнанието ми и започнахме приготовленията. Докато моят колега нареждаше покупките в хладилника и пълнеше формичките за лед, аз запалих камината и веднага забелязах, че трябва да се нацепят още дърва ако искаме да имаме за цялата вечер, а както се знаехме, беше доста вероятно да осъмнем на масата след дългия и напоителен предстоящ мухабет.
Неусетно минаха 2-3 часа в подготовка и зяпане в огъня, като и бая бири бяха намерили печалния си край покрай нас двамата. Чухме бибиткане и видяхме три коли спрени на поляната до вилата. Излезнахме да ги посрещнем и докато се осъзная усетих една огромна, гореща и силна прегръдка. Усетих един дъх по врата си, от който просто изтръпнах! Този аромат, това усещане, което си бях припомнял през последните 2 седмици… просто ме удари като цунами! Поздравихме се и с останалите, като те не пропуснаха да ни избъзикат за странно дългата прегръдка. Туширах майтапа им и веднага ги разпределих по останалите задачки. Мен, разбира се, ме чакаше да понацепя дърва. Оставихме момичетата горе да донаредят масата, а мъжете се насочихме към избата.
Усетих, че едното момче ме гледаше леко изпод вежди и нормално – това беше новият приятел на Стефи. Държанието му беше леко враждебно и дори се опита на няколко пъти нещо да се заяде, но не му обърнах внимание. А и честно казано всичко се изпари щом размятах брадвата и огромните борови дънери започнаха да се цепят под мощните ми удари. Бях доста загрял и без да мисля хвърлих пуловера и тениската си, за да не плувна в пот целия (въпреки че там си беше доста студено и от мен вече си излизаше пара като от локомотив). Чу се моментално коцкарско подсвирване, придружено от едно протяжно “Мяяяууу”. Момичетата бяха излезли да пушат на терасата и ни наблюдаваха, а в лекия сумрак забелязах как светеха очите на Стефи и тя не отделяше очи от мен. Ще излъжа ако кажа, че не ми беше приятно, някак си дори нарочно бях предизвикал този момент... неслучайно бях отложил цепенето на дърва за по-късно. Приятелят на Стефи се умълча и ми стана криво за него. Пренесохме дървата и му седнахме на масата, която буквално се гънеше от напитки и мезета – всеки беше пазарувал все едно ще векуваме горе и бяхме подготвени за малък батальон от гости. Разляха се чаши, музиката забуча и купона неусетно се развихри.
Постоянно се въртяхме кой до кой да седне, имахме да си наваксваме 2 години и да си поприказваме. Умишлено странях от Стефи, но забелязах, че тя непрекъснато хвърляше погледи към мен и после към нейния приятел. А той уж се забавляваше, но я нямаше тази светлинка в очите – личеше си, че не му е окей и се преструва. Реших, че като домакин трябва да направя максималното да го предразположа и да се опитам да стопя ледовете между нас. Седнах до него, пийнахме 2 големи шота ракийца и отдалеч започнах да го разпитвам за него, за интересите му. Адашът (тва Георги да си у нас) бая го хвана алкохола и видях как рязко се поотпусна. Даже ме извика да пушим по цигара навън. Не бях запалил още, когато той директно ме пита дали сме имали някога някакви взаимоотношения със Стефи. Оказа се, че през последните 2 седмици тя без да се усети му е надула главата за мен и за другите, които бяха дошли, но някак все обръщала темата около мен. Колко ѝ липсвала нашата комуникация, как винаги се е заливала от смях, когато сме били двамата. Бях поразен! Явно и тя беше мислила за мен през цялото това време, а дали копнежите и бяха сходни на моите!? НО, НЕ! Все пак говоря с гаджето ѝ, няма как да си мисля такива неща. Абсолютно отрекох всякакви взаимоотношения с нея. Момчето очевадно доста пийнало, само смотолеви:
- Абе, намирисва ми тая работа...
Вечерта се развихри още повече, питиета се лееха, виеха се хора, тела бушуваха на музиката. Усещах, че не мога повече да отбягвам Стефи. Тя всячески вече се опитваше да привлече вниманието ми, докато приятелят ѝ беше почти заспал на масата от огромното количество изпит алкохол и ни гледаше на кръв.
В един момент просто чух как един нежен и копнеещ глас ми каза:
- Стига си ми бягал, ела да си те видя малко, дееее!!!
Тя ме придърпа уж да потанцуваме и да се раздвижим, но в този момент започна една чудна балада. Всички танцуващи просто се прегърнаха и се отдадохме на танца.
- Защо ме отбягваш? Погледни ме в очите!
Погледите ни се срещнаха, две мълнии ме поразиха моментално. Очите ѝ бяха леко насълзени, питащи, копнеещи... усещах необяснима връзка между нас, имах чувството, че няма смисъл да кажа каквото и да било, тя беше прочела отговора в погледа ми.
Не знам колко време сме се гледали, не знам и кога музиката беше спряла. Само долових някакви странни движения с периферното си зрение: накърненият и напълно пиян приятел на Стефи беше станал и с бутилка в ръка се беше хвърлил към нас с думите:
- Курво мръснаааа, пред всички ли ще ми изневеряваш!?
Парирах атаката му и без особено усилие успях да го изхвърля на терасата. Нямах желание да се стига до тук, а и не мисля че бях прекрачил още някаква граница. Последва леко боричкане, в което аз просто го обездвижих, докато той крещеше и псуваше наред. Според него тя му изневерявала постоянно, сега го била докарала тук, за да го направи за посмешище отново и не спираше да използва къде-къде по-вулгарни епитети. Нямаше как да позволя такива думи да се говорят пред нея и след като го предупредих неколкократно бях принуден на по-крайни мерки. Обадих се в полицията, на работа в най-близкия участък се оказа мой приятел от детските години и след около час грубиянина вече пътуваше на задната седалка на бялата “Астра”.
Това доста помрачи обстановката. Опитах се да развеселя бандата отново, чашите бяха налети и музиката зазвуча. След около 30-ина минути нещата, като че ли се нормализираха.
Веднага щом се убедих, че останалите се веселят отново, тръгнах да намеря Стефи. Тя се беше скрила (без да знае) в моята спалня... и плачеше тихо. Стресна се щом ме чу да влизам.
- А, ти ли си?
Попитах я какво прави тук в моята стая.
- Твоята стая!? Затова ли се почувствах така на място?
Оказа се, че е искала да се скрие някъде, за да се успокои и след като пробвала в други две стаи, избрала тази.
- Миришеше ми на теб!
Не издържах и седнах на спалнята до нея, прегръщайки я силно. Тя беше толкова нежна, мъничка и крехка, като току-що откъснато планинско цвете.
Опитах се да кажа нещо, но усетих устните ѝ върху моите, усетих треперещият ѝ дъх, повдигащите ѝ се в трепет гърди. Всяка рационална мисъл напусна главата ми. Просто се отдадох на този така забранен, но дълго жадуван за мен момент. На заден план припукваше приятно огънчето в печката и леката светлина от жарта играеше с нашите сенки. Трескавото събличане на дрехите ни изглеждаше като един епичен и първичен танц по стените. Нямаше нужда от повече светлина, нямаше нужда от диалози, ние бяхме една душа в две тела. Никой не усещаше къде започва единия и къде приключваше другия. Грубите ми все още покрити със смола и трески пръсти жадно опипваха божествената ѝ женска фигура. Усещах как мускулестите ми ръце, като с шкурка протриваха нежната ѝ кожа и почти оставяха следи. Бяхме като сняг и катран. Аз омърсявах това нежно създание с допира си, като че ли не бях достоен, а тя... тя се молеше да не спирам, тя копнееше това да се случи, наслаждаваше се на всеки миг.
Вдигнах я във въздуха с лекота, тя беше безмерна. Положих я върху спалнята и в секундата преди да атакувам отново това съвършенство, огънят припукна, за миг цялото ѝ тяло бе осветено и аз останах безмълвен, покосен от неземната ѝ красота.
Неусетно бях заровил глава между бедрата ѝ, където бе адски мокро, където странно миришеше на природата след дъжд, същият аромат, който ме бе хипнотизирал по пътя по-рано днес. Петрикор. Нежно целувах бедрата ѝ, масажирах мускулчетата на краката ѝ, усещах настъпващата в нея еуфория... прокарах език по срамните ѝ устнички – ток удари цялото и тяло. Започнах нежно да облизвам и засмуквам нежната кожа около клиторчето ѝ. То се беше показало, галантно загатвайки за себе си, тръпнещо в очакване. Усещах дишането ѝ, усещах влагата ѝ, тя беше готова. Леко крушовидните ѝ, омайващи гърди се навдигаха заедно с моето дишане, с дълбока и дълга целувка изпих и последния ѝ останал въздух. Желаеше ме повече от всичко. Бавно поставих масивния си член върху устничките и с няколко протърквания по цялата ѝ дължина успях съвсем да я побъркам.
- Чукай ме, вече, Жоро, не мога повечеее!
Вкарах ѝ го плавно, но мощно и целият до топките... чух как само си пое дълбоко дъх, усетих я как се изпъна като струна. Замрях за секунда, изгубих представа за реалност и сън... нейното движение ме съвзе, изкарах го и отново нахлух целия, и отново, и отново, и отново. Засилих темпото и се наслаждавах на подскачащите ѝ гърди, доста силен вик на удоволствие се откъсваше от гърлото ѝ всеки път щом успявах да я изпълня до предела ѝ, а топките ми я пляскаха по възбудената ѝ набъбнала вагина. Тя се беше разтекла адски много. “Шляп-шляп-шляп” не знаех дали това са звуците излизащи от нея или от дъжда, който започваше да се излива с всичка сила навън.
Тялото ѝ потръпна, познатите конвулсии тръгнаха по съвършеното ѝ телце, преди да се усетя и тя вече почти крещеше в ухото ми, на вълната на изключително силния си оргазъм. Замря за секунда и незнайно как успя да ме тръшне по гръб, яхна ме, като пак се наниза цялата на пениса ми и в лек екстаз започна стръвно да се набива отгоре до долу. Гледаше ме в очите и имах усещането, че просто изсмуква последните ми жизнени сили. Тя беше решена да ми отвинти главата от секс просто!
Нямам идея колко време продължи всичко. И двамата се направихме на разсеяни, че не забелязахме как някой “случайно” усили музиката от долния етаж, за да заглуши животинските ни викове. Няма и да спомена, как неловко ни посрещнаха с подхилкване и майтапи на следващата сутрин. Но да, споделен грях – половин грях!
Дано ви е допаднал разказа на малцината, които не са тук за 300 думи и две бързи злобарки!
С уважение,
BigG
Лично на мен разказа ми хареса. Приятно балансирана, не свръх описателен на физиологията при секс.Наблегнато е на емоционално- чувствената страна.Човек неусетно се потапя в атмосферата на купона. Почти всеки ,някога ,някъде ,с някого е изживявал такива мигове ,които се пазят дълбоко ,защото са най-свидни спомени.Те не се забравят ,а като ценна и скъпа книга ,в мигове на усамотение ,под влияние на хубава музика , обикновено късно вечер те изплуват ,ярки и незабравими и след това отново изчезват ,дълбоко в паметта. Браво и искрени адмирации към авторът ,върна ме много десетки година назад.Само малка ответка - според мен не е грях,а нещо ,което е трябвало още преди две години да се случи между двамата. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Благодаря за разказа, четох с удоволствие. Приятно реалистичен и чоеешки.
BigG, разказът ти е толкова хубав и топъл, че се засрамих за всяка глупост, която е излезнала изпод пръстите ми. Винаги търся думата, която ми е свила подпъпието в пристъп на възбуда и установих, че при теб е плавен градеж на усещания и поетапно, бидейки в тялото ти, минах през катализаторите до оня поглед, дето сякаш парализира и времето спира. Благодаря ти и за специалното внимание! :)) Много обичам да те чета! Много! :))
Клитор че, устнички, телце, отивам да ближа сол, че от тая сладникавост ще дигна захарта... 15см
Zh. BigG, прекрасен спомен и великолепно описан. Не си прекалил със сладкото.
15-ка, с Вес гледахме един акробат, дет може сам да си ближе солта :))). И ти ли така?
Десантчик вчера ти отправих едно предизвикателство. Удобно се правиш на ударен и мълчиш като путка страхливецо. Уплаши ли се? Като една Ганьовица само ще кажа, че си поръчах Оземпик от Турция. Весела
Бах тез акробати.... 15см
Благодарско за хубавите думи! Не съм изцяло ръждясал откъм писане тогава... BigG
Ама какво говориш, BigG, и то на човек, пльоскащ се по гола чест с писано между 03-05ч :))))! В предателския четвъртък, ме предаде Фантома! За едната Вес :))! Ела бре, Фантомчо, да видиш как съм те издокарала само :)))) в 6 част. Честно сега, снощи усещах физическа сърдечна болка! Толкава лунна светлина, атоми, златни сечения и оп...ама същото и за друга! :)))) Карай! Кой тук ней търпял избухвациите ми, че Фантомаса ли ще мине между капките? BigG, смазан си от маслените ми целувки, не скърцаш, смело напред! :))
Веселино, нали си знаеш ,че си едно мизандрийно женче, която поради липса на елементарно възпитание смята ,че говоренето на цинизми е връх на мъжеството.Съпругата ми ръководи към триста мъже разпръснати на функционални екипи по цялата страна, голяма част са по планините,а от тях голяма част са ловци ,за тях няма добро и лошо време,като при нас в казармата винаги навън и там където трябва.Та те никога не съм ги чул да псуват или да говорят цинизми.Както каза веднъж една колежка за мен ,"понякога говориш като офицер от гвардията на нейно величество ,а друг път като шофьор от "Инжстрой" ".Та въпрос на възпитание. Та сега вместо да си чешеш путката ,измий си ръцете и започни нещо да приготвяш за обяд.Гледай да няма полепнал някой къдрав косъм.Надявам се да си епилирана,че торта ще ми правиш ,държа да е с маслен крем ,ако може добуш.Мирясай най -сетне,ако пишеш ,няма сега да ти отговоря ,защото отивам да се потъркалям на татамито в една заличка.А пропуснах ,ако ме пусне съпругата ми. Все пак съм под чехъл с токче /как пък не- с токче/..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Верно с тези клиторче, устнички направо! И всички сте с масивни сурови, хуести и велики ебачи с по десетина тека един след друг. Само аз ли съм със скромен размер и се нямам за голем ебач!
Авторе, автореее, нЕма се научите през баня да минавате преди да почнете да се лъижете и сексате, като кучета. По магазините продават и ръкавици, не само алкохол и мезета, другият път си сложи, като цепиш дърва или каквато и да е друга работа из двора. [Луи Пастьор]
Гръмвам в аплодисменти за горния коментар! Евала! Кака :)))) И пак да добавя, спокойно чадо си споделяйти, тук всичко се казва/ показва, ама и поукрасата си е човещинка. *Масивен* - означава и добил максимума си екземпляр :)))
Я, стерилизатора се мушнал пред мен. Похвалвам скримния ебач! Да се знай! Кака
Десантчик ти си една смрадлива, страхлива ПУТКА. Толкова ли те е страх от мен? Ти си бил мъж само на документ иначе си нежен. Сам си го казал; Замислял ли си се колко от тия където уж ги "командва" жена ти и го слагат и си я слагат;) Или и тя е измислена като теб? Ти си пухльо. Дървиш ли малкия пишок като си представяш как други я ебът? Ще ти направя торта умрело куче такова. Специално за теб шоколадова съм я замислила;) Дай адреса да ти я изпратя. Весела
Еххх, Феичке! С тея маслени целувки ме размечта и понадърви.... А до другите.... нужно ли е да се изпада до такива детайли.. щеше ли да е по-добре да спомена, че упорито съм си мил ръцете с топла вода и веро, примерно.....и вс е пак понякога смолата остава!?!? Ненужна дребнавост...
Оххх, смола ли каза? Прежулени пръсти? Мазоли? Мммммм, направо няма нужда да се разхождам по- далеч от такива работни длани. Ако можеше такъв смолист палец да ми притисне устните (на устата) и да ги размачка , да се втрие по контура им...брррр....настръхвам :))), дори от дерването по бузите. Също както ожулването от брада е сладък белег на удоволствието. *** Силиконьооооооо, йела тука!
Бах тоз Силиконьо, не се ли изтърка веки? 15см
Авторът явно обича американски филми, където актьорите цепят дърва с брадва. И той като тях - никога не си пускат душ след това, а женските го гледат гол до кръста и им некат лигите. И що тъй виете кът се ебете, чудя се. Така сигурно по филмите сте го видели.
Феичке, феичке... ако трябва да се помага на силиконьо... само кажи...BigG
Боза
Тъпичко
Нямам права, BigG , да казвам нищо против Силиконьо, че мий бойна дружинка, ама ей тъй ...да имаше кой да мъ сцепи, дърварската, друго щеше да е :))). Само да ти кажа, да си спокоен- чуден сън сънувах, пях, измислих си песента в движение и пях, лях, вдигнах получуваеми височини. Щастлива съм и искам да успокоя Фантом, че винаги, когато тук ме наторят, давам плодове, пречиствам се, та да не страда, чей изпуснал дума, знак, смисъл, не. Всичко е добре, когато завършва добре. Страхотен сън. Имах високо потекло и се плъзгах в пируети по лъскавия паркет (тва май е от Десантчик), визитата на негърски крал, завърши с това, че лакея му ме носеше на раменете си, а аз пеех. :))) Щастлива съм. Сега. Не искам, Фантоме да се самообвиняваш, даде ми тласък за ДП :))), всичко точно. BigG, когато решиш да споделиш още нещо, бъди сигурен, че те изживявам и поне за мен носиш щастливи мигове. А срещнем ли се, ще ти се отплатя за тях. :))
Ха в крайна сметка пияния адаш се е оказал прав .... ;) Има и поука тук някъде в разказа! Браво!
Ех, Феичке, пак ме караш да мечтая... ще се постарая да намеря скоро малко време да споделя още нещичко.... а за евентуалната ни среща....ами благодарностите ще са многобройни и двустранни ;)
Шъ съ видите на морския бряг, летния бриз шъ гали похотливо загорелите ви тела и шъ си гукате либовно до средношна доба....15см
"Загорелите" да се разбира "спаружените"- пенсионер на пенсионерка приляга. [Луи Пастьор]
Ох, дали ще се цункат на фона на залеза в тъз кръчма стара с анасонов привкус на морския бряг се питам аз...? 15см
По-добре си пусни порно, тез или ще гушнат букета или от деменцията няма да си спомнят защо са там! [Луи Пастьор]
Е, не еее, толкова е красиво и романтичнооо... 15см
Дърти музаверджии :))))
Почивките са хубаво нещо, отложения кеф с класна жена, по-хубаво. Владислав
АмчИ на дърт ВЕРЕК кой друг да обръща Фнимание??? [Луи Пастьор ]
""и се плъзгах в пируети по лъскавия паркет (тва май е от Десантчик"" Това пък какво значи. Пируети,аз? Как пък не,да не съм Одилия или Одета.Единствено ,което мога да движа е блус ,тогава съм гушнал жената ,усещам биенето на сърцето И, топлината на тялото И, неговата гъвкавост.Винаги прилично ,първоначално никакви волности ,защото разни очички дебнат в сумрака на помещението.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Хубав разказ, хубаво е когато се отприщят бентовете от задръжки и колегиалност. Тогава страстта се излива, като изпуснат язовир. Само тия умалителни ми бодат очите и ме разсяват. О-75