Разкрепостени (част 10)

08.05.2021 | Alegria

Къде бяха собствените ми граници? Трябваше ли да науча по трудния начин, кога да спирам? И до днес си задавам тези въпроси, но бях убила пасивното ми старо Аз, което се криеше под леглото при всеки проблем. Сегашното ми Аз дали беше това за пред хората или това, което оставаше скрито за света, се придържаше към принципа, че ако падна в пропаст ще е защото съм скочила, не защото някой ме е бутнал.
- Вероника, Вероника спиш повече от 36 часа! Притесняваш ме, хайде да направиш усилие да се възстановиш. – говореше ми в ухото.
Не исках, беше хубаво да спиш толкова много… не ми се беше случвало от 14 години. Не отказвах да стана… опитах се да го разкарам, като досаден комар.
- Ще те побъркам, докато не станеш! Хайде, наистина ме притесняваш! Ще извикам доктор… изглеждаш, като след многократно изнасилване и ще ме арестуват.
Отворих очи. Можеше да е толкова досаден. Опитах се да фокусирам поглед, но ми се виеше свят. Опитах се да се изправя и тогава, като парен локомотив, ме блъсна Болката – в главата, в ануса, във вагината, в корема, краката, ръцете… цялото ми тяло беше смазвано от болка.
- Трябва да станеш… така няма да се възстановиш, хайде.
Опитах се, наистина се опитах… толкова ме болеше. Бях по пижама и боса.
- Отиваме за... ти ще закусваш, а ние ще правим късен обяд и...
- Господи, млъкни, моля те! Всяка дума се забива, като стоманен пирон, в главата ми! Тихо, моля те, станах…
Бях станала, ама друг път – седях в кревата. Опитах се да стана и ето… вече бях права. Сега, първо левия крак. Мамка му… тоя крак, защо не се движи? Ето тръгнах… бях в банята. Измих си лицето със студена вода и това, което видях отсреща ме отрезви – аз бях... труп. Мъртва, тотален труп! Бяла, чак прозрачна – под очите ми имаше не сенки, а черни пропасти. Погледът ми беше кървав – имаше и малък кръвоизлив… синини във всички нюанси на синьото навсякъде. Устните нямаха кръв в тях – бяха бели, напукани и целите в рани. Спазмите във вагината и ануса бяха обаче най-страшни. Трябваше да ида до тоалетната, а ме беше страх. Тази част няма да я разказвам, защото аз съм дама, а на дамите е забранено да говорят така. Беше ми студено, много студено!
- Имам един халат, бял, в багажа… моля те да ми го дадеш.
Не исках да се гледам – измих зъбите си и до там… нямах сили за нищо друго. Сега предстоеше най-тежкото – да сляза по стълбите.
- Не, не… Вероника. Спокойно, ще закусиш на терасата… времето е толкова слънчево. – беше съпругът на Лаура.
Качи се при мен и сложи ръка на рамото ми, но видя че в момента не понасях никакъв допир.
- Изглеждаш... – търсеше думата.
- Мъртва. – подсказах му.
- Мъртва, но духовита… хайде!
На терасата Лаура се препичаше... гола.
- Господи, ти от какво си направена? Нищо ли ти няма? – смееше се.
- Друг път, като ти предложа хапче не питаш и не протестираш, а взимаш! Всичко ли те боли?
Не можех и да отговоря. Закусвахме четиримата. Всички си бърбореха весело за обикновени неща, ежедневни проблеми, задачи. Опитвах се да закусвам, но стомахът ми се бунтуваше.
- Трябва да ядеш, ще възвърнеш сили!
Хубаво да ям, ама тези фитнес маниаци освен плодове и йогурт друго не ядяха. - Това е смути от цвекло, много е полезно!
Тази жена се шегуваше с мен. “Цвекло?” – абсурд, исках палачинки или кроасани или пица… да, пица най-добре.
- Вероника мислехме си с “Н” да направим едно суинг парти довечера… само ние четиримата. – започна моя.
Суинг, да се разменя с нея и да се чукам само с... един.
- Сладък, аз излизам пенсия поне за... седмица. Мъртва съм... напълно. Някой скачал ли е снощи върху мен, каква е тази болка?
- Смазваща! – каза Лаура. - Но щом се оправиш малко, може би по-късно, ще гледаме записа.
- Запис, какъв запис… не се бяхме разбирали за никакъв запис!
- Правим запис, изглеждаме го и го изтриваме.
Бях ядосана – не ме бяха питали за този запис. Ако исках да съм порно актриса вече да съм станала.
- Хайде де, не се сърди… ще е готино! – опита се да разведри обстановката “Г”.
Виждах го, че я харесва, и можеше ли да не я… беше красива, чаровна, сладкодумна – щеше да е ненормално, ако не я харесваше.
- Аз съм труп, както разбрахме всички, но имам предложение… направете вие тройка, а аз ако успея да стоя на краката си ще гледам.
Видях искрицата надежда в погледа на “Г”.
- И няма да се сърдиш? – ме попита.
Искаше го, много го искаше, а аз исках да му е готино.
- Но така е против правилата?
- Правилата се пенсионират с мен за седмица… ще правиш, каквото искаш, с когото искаш, но аз ще гледам. Колко време го говорим… моля те, достави ми това удоволствие да гледам. Нека и аз бъда в тази позиция.
Не ми трябваше много да го навивам. Разбрахме се ние с Лаура да останем и да се препичаме, като гущери. Аз ще се тъпча с пица, която вече поръчах, а тя ще се възмущава докато ядеше... глухарчета. Щяхме да си направим женско парти и по-късно щяхме да изгледаме записът от снощи, а после аз щях да гледам как мъжът ми чука друга пред мен, но без мен. Лежах си на терасата под прекрасното априлско слънце и усещах, че живота се завръща в тялото ми. Прегледах телефона си… “Г” беше приел всички обаждания. Аз търсех едно специално, но го нямаше. Дали да му звъннех – не, той не обичаше такива обсебвания. Обадих се на майка – децата са ок, супер им било, правели курабийки, да не бързам да се връщам, есето за Хамлет е било супер, ала бала, дрън-дрън, чао мамо, не ни липсваш. Почувствах се по-добре, като ги чух. Лаура попита, на по колко години са децата. Отговорих ѝ, че са на 14 и 4. Беше шокирана.
- Имаш 14 годишна дъщеря? Не, не може да бъде!
Може, не може, но беше факт. Донесе ми още кафе и беше взела някакъв тефтер.
- Слушай, подгласник номер две… защо го направи? Можеше да ме биеш, защо ми отстъпи?
Ооо, сега щях да водя и женски разговор.
- Лаура за теб това е маска, броня… криеш се зад нея. За мен това е същността ми, не е роля. Аз се превърнах в това нещо, но ти го играеш… не го чувстваш. Не исках да те правя слаба и уязвима, но да… можех да те бия!
Беше замислена.
- Къде бъркам със свирките? “Н” ме побърка да съм те питала, да ми обясниш всичко… ще записвам.
Чудесно, ето в момент на финансова криза аз можех да изнасям лекции “Как да духаш, като кучка”. Лаура обаче беше сериозна.
- Цялата ти концепция за секса е сбъркана. Ти си много красива жена… неоспоримо е, като факт. Пращиш от секс, при това говорим за брутален хард сексапил… такъв, какъвто мъжете харесват, и като такава жена си... мързелива!
Слушаше ме с интерес – беше се чукала 10 години в тройки и оргии, а аз 10 години само по гръб, без да мърдам и да издавам звуци, за да не ме помисли за... курва.
- Като красива жена нямаш нужда да се бориш за мъжко внимание… получаваш го веднага, следователно не проявяваш желание инициатива. Просто си лежиш и позволяваш всичко!
Там беше разликата – аз не съм красавица, като нея. Имаше някакъв перверзен чар в мен – бях симпатична, но обикновена, напълно обикновена, и затова трябваше да влагам много старание и много желание. От това как изглеждам до това как духам – исках всичко да е изпипано до съвършенство и горях в ада на собственият си перфекционизъм. За свирките… ако тук чете някоя високоморална жена – да си води записки, като Лаура. Започнах да ѝ обяснявам:
- Не обичах да духам… така ми е набито в главата, че това го правят само курви или жени женени за гадняри. Било е гнусно, миризливо и уродливо. Такова нещо няма! Аз обичам да духам… правя го с голям кеф, без задръжки и без притеснения. Харесва ми властта, която ми дава оралната любов над него. Усещането, че го побърквам… насладата, която стяга тестисите му момент преди да се изпразни.
“Но само към мъжа ми ли съм щедра на свирки?” – ме прекъсна.
- Към всички, с които към била… никога не го правя просто така, за да мине номера. Духам, все едно от това зависи живота ми!
“Но било изморително… нужно ли е това – не са ни съпрузи, а само допълнения, помощни средства, екзотика към рутината.”
- За мен не бяха това! Както виждаш, аз имам проблем… привързвам се към тях и ги обичам по някакъв странен начин. За мен са семейство… всеки един, който ми е бил постоянен партньор за по-дълго време. Как да не му направя най-хубавата свирка, когато той ми помага да изживея фантазиите си… това е най-малкото, което мога да направя за него!
Казах ѝ да ме слуша внимателно. Аз имах четири точки, към които се придържах в началото на свирката – такива, с които го настройвах. Започвах с цялата дължина на кура – обичах да го ближа, като сладолед, но от всички страни… бавно, не те гони никой. След това отделях специално внимание на тестисите. Обичах да ги слагам и двата в устата – засмуквах ги много леко, защото са много чувствителни, а после се намествам с език между ануса и ташаците. Това местенце е невероятно – с няколко движения и вече се е препотил. Минавам към самия анус, като там съм изключително внимателна. Леко натискам с език и ако усетя, че той ще ми позволи по-дълбок натиск го правя. Това е само за разгрявка, но аз ѝ отделям около 15 минути. Същинската част започва, след като съм обходила всички тези места. Свирката е ритуал на удоволствието за двете страни – и за него и за теб. Не я прави ако си мислиш, че трябва да ти е благодарен или че после можеш да го манипулираш. Прави я, защото го обичаш – без значение на кой. Започвам с главичката… засмуквам я внимателно, само нея – не ползвам ръцете. Започвам да слизам по-надолу по кура, като се опитвам да погълна възможно по-голяма част от дължината му. Трябва да го спускаш директно в гърлото – така няма да предизвика онова усещане за гадене. Щом си свикнала с дължината му позволяваш да те чука, както иска, както е гледал по филмите, както си фантазира, че го прави с приятелката ти, със сестра ти или със съседката. Подари му този момент наслада, докато се измориш, защото ще дойде и този момент. Щом си му дала да те чука така той ще го прави, като звяр – ще се измориш и тогава парираш атака му с ръка, която слагаш в основата на кура и вече няма как да ти го набие целия, след което започваш с възвратно постъпателни движения нагоре-надолу, нагоре по-бързо, надолу по-бързо и редуваш с бавни нежни движения. Включи двете ръце – с едната масажирай ташаците му, а с другата кура му. Действай, сменяй темпото на неравни интервали – изненадвай го, нека бъде в очакване. Устата движиш или с вакуум засмукване или с облизване… можеш да включиш езика по толкова начини, просто използвай това между ушите си – има варианти комбинации. Няма универсална рецепта за хубава свирка, но имаш ли желание ще откриеш най-добрия вариант. “Г” обича да ми го слага между циците и да ме чука там… на мен също ми харесва. Дали ще гълташ или ще плюеш – ти си знаеш. Дали ще свършва в устата ти, по лицето ти, по тялото ти – това е негов избор, не му го отнемай.
- “Г” така ли обича? – ме попита.
Точно така обичаше.
- Довечера ще те изтрия от главата му! – закачаше се… беше флиртаджийка, без значение с кой.
“Г” се качи при нас. Носеше някаква пратка за мен. Никой от познатите ми не знаеше, че съм тук – никой, освен двама. Отворих я и изпищях от кеф. Беше гадняр, циник и женомразец, но в този момент го обичах – беше ми пратил книги, музика и буркан Нутела от 1 килограм.
- Това няма да го ядеш, нали? – попита ме Лаура.
- Отивай да намираш курове да се упражняваш… това ти е домашното! Остави ме да се отдам на този грях. – бърках с пръст в буркана и го облизвах.
Шоколада щеше да ме върне към живота. Под книгата имаше друг пакет – беше опакован… извадих го, а “Г” гледаше.
- Ако е още един буркан Нутела ще се омъжи за него, казвам ти!
Разопаковах го – беше пенис колан от тези, които бяха хем в чукащия хем в чукания. Продължих с течния шоколад. Бях сама – взех телефона и му звъннах… мълчеше.
- Благодаря ти, много ти благодаря… точно от това имах нужда!
“От пенис колан ли? Не ми ли било стигнало?”
- От шоколад “Х”.
- С тия фитнес маниаци ще умреш от глад и скука. Как си Ронка?
Това беше мило обръщение – не неангажиращото Рон, не дългото ВеРОНика, просто Ронка.
- Честно ли... мъртва съм, ако ме видиш.
- Не искам да те виждам такава. Искам, когато се почувстваш достатъчно добре да ѝ набиеш тоя пенис колан на Лаура в ебливата путка и да я скъсаш от ебане толкова, че да обърне резбата, а когато си напълно възстановена чакам да ми се обадиш. Оставям те с шоколада!
Казах му, че ще го ям от пенис колана. Получих и втори подарък – покана за двама за BDSM театър. И ето… фитилите ми пак бяха запалени!