Семейни афери (част 4)

12.05.2018 | sexkupon

На плажа никой не беше обърнал внимание на отсъствието ни. Оказа се, че моят баща и този на Мишо и Ивка са си намерили нови приятели – някакви рибари, с които се канят да отидат на нощен риболов утре вечер. Двамата с Мишо също бяхме поканени, но и двамата се оказа че не горим от желание. Вечерта отново се появиха Огнян и Иван и отново ни поведоха на разходка, този път до ново място. И отново всичко започна с това, че двамата разсъблякоха Ивета, а тя даже не се и опитваше да се преструва, че има нещо против. Тази вечер никой не се интересуваше от минети – в центъра на вниманието беше путката ѝ. Огнян бързо се намести между краката ѝ и започна да я чука, а останалите седяхме около тях и чакахме реда си.
- Вальо, няма да те пусна при нея! Ревнувам! Пък и без това я чука днес, дай да ти го лапна, а? – бутна ме Рени.
Не исках да и отказвам, макар че путето на Ива ме привличаше повече. Легнах на тревата и сестра ми го пое в устата си, докато моята ръка се зарови в гащичките ѝ. Двамата си доставяхме взаимно удоволствие, като в това време гледахме как Огнян свърши, а мястото му беше заето от Мишо. След като и той свърши, Ивка застана на колене и зад нея се намести Иван. Той започна да я чука на задна прашка, а ние със сестра ми не откъсвахме очи от тях. Постепенно Рени започна по-бързо да движи слабините си върху пръстите ми, докато най-накрая свърши. След секунда се зае още по-настървено да смуче члена ми, от което отново напълних устата ѝ със сперма.
- Оги, ама Вие със всички жени тук ли правите така? – попита Мишо, докато се обличахме.
- Е, не. То не бихме могли да насмогнем на всички!
- Не, не питам за това. Имам предвид, всички ли се опитвате да свалите?
- Не бе, нали ти казвам. Не бихме могли да насмогнем на всички.
- Е, че те не се съгласяват всички, предполагам?!
- Ох, Мишо, колко зле познаваш жените! – Иван снизходително го потупа по рамото.
- Тука море, слънце, почивка. Всичко се съгласяват рано или късно.
- А омъжените? – попитах аз.
- Че какво, като са омъжени? Нали и те са жени! Ако са женени отскоро е малко по-трудно, но ако са на години и са сами – тогава е съвсем елементарно.
- Не може да бъде! Можете всяка, така ли?! – не повярва Рени.
- Да, без проблем! – гордо се изпъчи Огнян.
- А, например, нашите родители?
- Вашите? – той се замисли малко.
- Навярно няма да има проблеми.
- Няма да има, разбира се! – подкрепи го Иван.
- Мислиш, че на тях не им е омръзнало един от друг ли? За тях това ще е леко отклонение, което ще забравят, когато се приберат у дома.
- Абе не знам, дали ще стане пък точно така. – усъмних се аз.
- Да се хванем на бас? – предложи Иван.
- На какво?
- На нищо. Ако спечелим, получаваме чукането. А ако Вие – ще се полюбувате на сконфузените ни физиономии. Главното е, да не ни пречите.
- Добре. – съгласихме се ни е с Мишо.
Иван и Оги понасъбраха набързо малко информация от двама ни за родителите ни и още веднъж ни предупредиха да не вземем някак да развалим работата. Впрочем още същата вечер, когато се прибрахме двамата местни младежи не изчезнаха както обикновено, а се задържаха около масата. Заговориха се с нашите и аз чак се учудих как от двама нахалници, каквито бяха изведнъж станаха такива остроумни джентълмени. Естествено, ние също седяхме зад масата улавяйки всяка тяхна дума. Най-накрая всички се разотидоха да спят.
- Вальо, как мислиш, ще успеят ли? – сестра ми ме задържа в градината.
- Де да знам. Изглеждат ми доста уверени.
- А ти искаш ли да успеят?
- Ами чак не знам.
- А аз си мисля, че може би няма да е лошо, ако мама опита.
На следващия ден за наше голямо учудване, Иван и Огнян се появиха при нас на плажа и се оказаха членове на нашата си компания. Отново се държаха като първи кавалери и успяха за един ден доста да се сближат с родителите ни. Някъде следобед се оказа, че днес всъщност Иван има рожден ден. Естествено, всички бяхме поканени на събитието, но за съжаление бащите ни нямаше как да дойдат, защото бяха решили че ще ходят на нощен риболов. Точно заради въпросният риболов двамата тръгнаха по-рано от плажа за да се приготвят и в тяхно отсъствие двамата младежи станаха още по-смели. Във водата хващаха всички за краката ни и най-вече майките ни, след което вежливо им помагаха да се изправят и като цяло ни забавляваха, както могат. В крайна сметка нямаше нищо чудно, че в отсъствието на бащите ни Иван и Оги заеха централните места на масата вечерта. Иван беше донесъл тубичка с вино, което се хареса на всички и от което скоро главите ни зашумяха. Още от началото той беше седнал до мама, а Огнян – до леля Люси и четиримата не спираха да си говорят някакви доста забавни неща, част от които така и не успявах да чуя.
- Струва ми се, че не трябва да говорим за това. – чух да казва Огнян.
- Разкажи ми де. – поиска мама и добави нещо, което не разбрах.
- Не, не искам тук пред всички. Хайде, ела. – Оги се надигна, а след него и мама.
Като видях, че двамата отиват към ъгъла на градината аз станах и тръгнах към тоалетната. Вместо да вляза в къщата обаче, заобиколих и показах глава зад ъгъла. Оги и майка ми бяха съвсем близко до мен, но не ме виждаха в тъмното. Мама стоеше с гръб към стената, а гостът ни я беше прегърнал през талията и шепнеше нещо на ухото, като устните му май леко го докосваха. Опитах се да чуя нещо, но успях да доловя само някакви думи за някаква нещастна любов. Новопоявилият се Ромео обясняваше на мама, колко много тя приличала на въпросната девойка, с която бил преживял тази несподелена любов. В един момент устните му докоснаха бузата на майка ми и когато тя учудено се обърна към него, устните му докоснаха нейните. Тя се отдръпна рязко и прошепна нещо недоволно, на което Огнян направи виновна гримаса и заговори гледайки я в очите. Мама сякаш се поуспокои и младежът отново се приближи и я целуна, при което тя отново се отдръпна, но не толкова бързо. Двамата обмениха още някакви фрази, а аз седях с бясно биещо сърце и се страхувах да помръдна за да не ме чуят. Майка ми се обърна в посока към масата, откъдето се чуваха гласовете на другите и двамата с Огнян тръгнаха натам. Аз забързах по обратния маршрут, по който бях дошъл. Сякаш никой не беше забелязал нито моето отсъствие, нито тяхното. Момичетата си говореха за някакви техни си неща, Мишо отговаряше на въпросите на хазяйката, която също беше на масата, а на лицето му беше изписана зверска скука. Мама и Огнян отново седяха един до друг и отново си говореха нещо, което сега пък изобщо не успявах да чуя. Затова пък, Иван и леля Люси говореха доста високо и здраво се хилеха, при което чашата на жената не оставаше никога празна.
- Ох Иване, престани! Заболя ме стомахът от смях! Главата ми се завъртя чак! – махаше тя с ръце, но не спираше да се кикоти.
- О-о-о! Това е много сериозен симптом! Когато ти се завърти главата, трябва да полегнеш. – Иван направи притеснена гримаса.
- Страх ме е, че няма да стигна до леглото. – престори се на съвсем немощна леля Люси.
- Спокойно, ще ти помогна!
И действително, Иван я хвана под ръка и двамата се насочиха към къщата. Реших да помогна и се завтекох да им отворя първо входната врата, а после и тази на стаята. Както и очаквах, стаята на съседите беше същата като нашата. Иван внимателно остави леля Люси на леглото по корем и ме погледна. Досетих се какво ще последва и бързо излязох в коридора, но все пак успях да видя че роклята на жената се е надигнала и открива дупето ѝ. Вътре в мен отново нещо затрепери в предусещане на това, което вероятно щеше да се случи. Притворих вратата, но си оставих процеп през който да мога да гледам. Иван седеше до леля Люси и бавно галеше дупето ѝ и мърмореше нещо в стил:
- О, какво имаме тук? Едни такива толкова приятни издутини. Бих могъл да ги галя цял живот! Но нещо пречи да видя цялата тази красота.
Той хвана края на гащичките ѝ и ги потегли надолу.
- Недей Иване! – опита се да възрази Люси.
Но младежът не я слушаше, а успя набързо да целуне дупето ѝ няколко пъти. Успях да видя късите косъмчета между краката ѝ, когато жената се обърна и повдигна гащичките си на мястото им. Иван, обаче, май не мислеше да спира:
- А това тук? Навярно също има нужда от малко ласки? – премина той към гърдите ѝ.
Леля Люси известно време наблюдаваше как той разкопчава копчетата и разтваря роклята, оглеждайки тялото ѝ от дантеления сутиен до гащичките. Като се нагледа Иван пусна ръка в сутиена и извади първо едната ѝ гърда, после другата, след което лизна зърната им. Целуна ги по няколко пъти, след което се надигна по-нагоре – към шията и след това и до устните. Леля Люси сякаш нямаше нищо против или поне нямаше до момента, в който ръката му легна между краката ѝ.
- Иване, не трябва. Аз съм омъжена жена. Имам две деца. Недей. – чух слабият ѝ глас.
Естествено това нямаше как да го спре наистина. Иван закри устата ѝ с целувки и опита да вкара ръка под гащичките ѝ.
- Недей! Ами ако дойде някой?! Децата.
Когато пръстите на Иван се оказаха между краката ѝ, леля Люси все пак намери сили да го отблъсне. Тя оправи гащичките си и сутиена и си закопча роклята.
- Това беше Иване, стига! Доста ти позволих!
- Люси! Защо така?! Нали виждам, че ти харесва! – прегърна я той и отново се опита да я целуне.
- Не тук! – обърна се тя.
- А къде? – отреагира младежът.
- Утре. Сутринта. Има там едно място на плажа.
Тя описа онова същото място, където бяха правили секс с мъжа ѝ.
- Само не се надявай кой знае колко. Нищо не ти обещавам! Просто ще си поговорим. – добави тя накрая.
Стана ми ясно, че тук нямам какво повече да видя и излязох навън. Огледах се. Огнян и майка ми ги нямаше на масата.

Следва продължение...