БИРФЕСТ Незабравимо лято (част 4)

30.11.2022 | Fen

Прибрах се вкъщи, след като се разделихме с Таня. Влязох в банята да измия солта от морето полепнала по мен. Хладката вода ме освежи и ободри, но приятният спомен създаден от морската нимфа ме караше да затварям замечтано очи. Домашния телефон позвъня. Кой ли беше – помислих си с трепет, дали не беше Таня. Хм-м-м… не беше писала в чата.
- Ало? – казах аз.
- Здравей, Венци! Спешно ми трябва услуга се надявам, че ти ще ми помогнеш!
- За какво става въпрос? Сподели за да ти кажа, дали ще мога или няма да мога да го направя.
- Тази вечер трябва да се ходи до Илиянци за стока от китайците, както ти казах днес преди обяд. Ще ти дам парите, колата и всичко останало за да стигнеш до склада им. Ще ти платя за тази услуга, нямаш грижи!
Защо пък да не отида – си казах аз и мислено си представях, че е възможно да взема и Таня с мен. Мда… трябваше да ѝ пиша веднага и да ѝ звъня на пожар, след като се уговоря напълно с Иван.
- Братле, ще ти помогна, но какво е станало, че не можеш да идеш? – попитах аз.
- Бащата претърпя инцидент днес и е в болницата, майка ми е много шашната и аз ще се оправям с лекарите и сестрите! Знаеш как е тука… – каза Иван и замълча.
- Ей, човече, всичко наред ли е с чичо Митко?
- Да, не ми се говори за това! Когато премине, ще ти обясня подобно. Сега по същество… има платено капаро от миналия път, давам ти остатъка от сумата, плюс пари за гориво, храна и за катаджиите по пътя. Като видят бургаска регистрация махат със слънчогледа, като изоглавени. В 6 следобед те чакам пред нас! – каза той.
- Добре, ще взема и малкото миньонче от днес с мен да ми прави компания по пътя.
- Добре, до 6 часа! Чао! – каза Иван.
- Чао, Иване! До 6 вечерта!
Затворих и набрах Таня. В мислите си бях приготвил всичко за пътуването и оставаше само тя да се навие да дойде, щеше да ми бъде скучно сам по този дълъг път. На шестия сигнал най-накрая вдигна телефона. Бързо ѝ обясних ситуацията и тя се съгласи да пътува с мен. Каза, че ще се оправи за пътя. Уговорихме се къде да се видим, преди ходим към Иван. В 5:30 часа се срещнахме. Таня пристъпваше със светло лилавите си джапанки на платформа, беше облечена с къса бяла пола и бяло бюстие, с любимите си слънчеви очила и Snoopy чантата от бирфеста преди три дни. Определено на това бяло си личеше загара на кожата на Таня – помислих си аз и преглъщах, като гладно кученце. След няколко мига прегърнати се целувахме, ръцете ми шареха по дупето ѝ, а тя опипа пакета ми. Едвам се разделихме – бяхме залепнали, като сиамски близнаци. Стигнахме до входа на Иван. Той ни чакаше да колата си – седем местен Renault Espace с премахнати два реда седалки за да има повече място за стока. Всички документи бяха в прозрачна папка, вътре видях и парите за китайците. За мен имаше 300 лева за дизел, рушвет и услугата. Прибрах папката в жабката, а останалите пари взех в мен, като получих последни институции и потеглихме. Насочих се към бензиностанция Шел. Дизел догоре и проверка на гумите – все пак тръгвам на дълъг път. Влязох да платя, а погледа ми се спря на опаковка Durex. Ще взема една за всеки случай – си казах. Влязох в колата и потеглихме към София. В началото на 21 век магистралата беше мираж, а пътя минаваше през градове и села с причудливи имена, които предизвикваха смях в колата. На Петолъчката спрях да похапнем, а заведенията там бяха в апогеят си и нямаше къде игла да хвърлиш. Хапнахме пилешка пържола с гарнитура за мен и шопска салата за Таня (шеф Манчев би казал, че тези порции са огромни), пихме и айран. Почивката ми дойде добре и освежени продължихме към Илиянци. Пътя все още беше натоварен, а минаваше 9 вечерта. Мълчахме. Даже мислех, че Таня е заспала, когато усетих, че топлите ѝ ръце ме галят. Погледнах я за миг, а очите ѝ, блестящи, ме искаха. Желаех я! О-о-о… да, тя леко ме разкопча. Задължително трябва да спра на следващата отбивка – си казах, едва ли не на глас. Таня беше свалила колана си, мина зад седалката ми, впи пръстите си в косата ми и устните си във вратът ми. Щях да направя катастрофа! Къде по дяволите е тази отбивка! Не се издържа!
- Вземи ми раницата, Таня. Имам вътре голяма хавлия. Постели я, моля те!
- Браво! Досетил си се, но и аз съм помислила! – каза тя.
В празното пространство можеше спокойно да се сложи матрак персон и половина, което си беше идеята в бъдеще време. Таня постели моята и своята хавлия, докато аз псувах поредният идиот каращ на дълги светлини. Ето го и знака за отбивка – си казах и заключих колата. След 500 метра свих, спрях и изгасих двигателя на автомобила. Разкопчах колана си и минах между двете седалки. Колите фучаха край нас и ни осветяваха за миг.
- Който носи бяло, май много му се е приебало! Така ли е, котенце?
- Нали не мислиш, че само един оргазъм ми е достатъчен? Само под душа след плажа свърших три пъти, но искам твоят кур да ме празни! Да го почувствам целият в мен! Ето, усети колко те желая! – каза Таня и насочи ръката ми под бялата си пола.
Пръстите ми докоснаха белите прашки, които вече бяха мокри. Отместих ги с лекота надясно с върха на показалеца си, след което натиснах малката камбанка на клиторът ѝ. Чух я как изохка от удоволствие. Исках да ѝ направя кефа. Сега беше момента за действие. Внимателно дръпнах колана на шофьорското място и го увих около лявата ѝ ръка, след това с пасажерският колан обездвижих и дясната ръка. Половината работа беше готова. Свалих с едно движение прашките и полата. С коланите за задните седалки вързах и разтворих краката на Таня. Откога чаках това, нямаше начин да ме спре да я вкуся! Играех, като котка с мишка. С много нежни целувки по устните и клиторът я държах на крачка от пикът, а с върха на езика си галих камбанката. След това яростно забивах език в разтеклата се вагина за да изтръгна викът на Таня от поредният оргазъм. Разпалено мачках гърдите, стисках нежното вратле, подавах пръстите си в устата за да ги целува и засмуква. Нямах насищане! Топеше се в устата ми, като захарен памук, а пениса ми беше готов за нея и болезнено се търкаше в излишните ми боксерки. Лицето ми буквално беше мокро от соковете, носът ми, брадата също, а вкусът ѝ ме влудяваше. Таня за пореден път ме подкани да проникна в нея за да сложа край на терора на езика ми. Отместих се и трескаво отворих кутийката, взех един презерватив, сложих го и се наместих между краката на малкото миньонче. Нямаше съмнение, че е готова. Влязох бавно, обилната влага на путчицата ѝ не можеше да загаси жаравата вътре в нея. Аз трябваше да гася този пожар, а пенисът ми беше инструмента за това.
- Огромен е за мен! Леко, Венци… – едва не извика Таня.
- Гишето за оплаквания не работи тази вечер! – ѝ отговорих с приглушен смях. - А ти не се стеснявай от малкият…
С вързани ръце и крака палавницата беше напълно безпомощна. Мачках малките гърди безжалостно, опитвах се да ги погълна с уста, хапех ги нежно и бозаех от тях, като бебе. Това отвличаше за кратко вниманието ми към тясната путчица, давайки ѝ време да свикне с размерът ми.
- Усещам те… как се разтяга във всички посоки.
Бавните ми движения станаха ритмични и всеки път ходът напред-назад се увеличаваше. Все още беше нежно, но не и бавно. В мен нарастваше желанието да изчукам Таня брутално. Тихите плясъци на телата ни ставаха все по-шумни, а пениса ми проникна все по-настоятелно навътре. Усетих наближаващ оргазъм. Всички сетива се напрегнаха и вече се бях пристрастил към вибрациите на свършваща вагина. Нямаше съмнение, това чувство ме караше да летя от кеф, желанието да получа нова доза удоволствие от оргазъма на Таня. Нямах представа защо тя свършва толкова много пъти, не беше и момента да мисля за това. Миньончето не спираше да пъшка и да ми шепти. Топките ми бяха мокри, хавлията под Таня също, реката не спираше да тече. Казах си, че сега ще си направя кефа, както аз си мисля. Извадих го почти до края, главичката на пениса ми едва седеше на входа на путчицата и застинах така, а Таня ме гледаше право в очите. Казах само едно:
- Извинявай! – след което го забих до края.
Отново застинах, този път до топките в нея. Останах така около 5 секунди и започнах да го правя така. Всеки тласък бе съпроводен от тази кратка почивка, всяко вадене почти до края също. Това беше моето чукане в тази ситуация. Исках да я свърша още веднъж поне преди моя оргазъм. Таня имаше още една изненада.
- Бръкни в чантата ми… има нещо! Използвай го по предназначение!
Пресегнах се и напипах нещо нежно и ефирно. Коприненият шал!
- Ох, Венци, знаеш какво желая!
- Разбира се, малката! – казах аз, докато стягах шалът около нежното вратле на Таня.
Беше достатъчно дълъг шал за да мога да държа двата му края в двете си ръце. Влязох в топлото ѝ котенце. Беше достатъчно отпусната за да нахълтам бързо и докрай. Стиснах шалът с ръце и го опънах. Коприната се впи в шията на Таня. Навлизах в нови води в изкуството на задушаването. Не чаках покана и бързо започнах да чукам моето сладко миньонче, вързано с колани и душена с коприна. Поредният оргазъм не закъсня. Таня дишаше учестено. Не ѝ стигаше въздух, а възбудата ѝ я хвърли в екстаз и последващ оргазъм. Не можеше да спре да свършва. Отпуснах шала за да не изгуби съзнание. Коприната беше се впила силно в шията ѝ. Разхлабих го, докато неистово я помпих в постоянно свършваща вагина. Таня леко клюмна. Реагирах веднага с леко шамарче, после още веднъж. Тя отвори очи и ми каза:
- Не мога повече, не мога да издържа повече!
Вибрациите от преливащите един в друг оргазми ме бяха докарали до оргазъм, който нямаше начин да бъде спрян. Запуших устата на Таня с ръка. Чукайки със сетни сили извиках:
- Свършвам! – и започнах да се празня.
Пениса ми толкова много набъбна, че разширената от помпане путка ми стана тясна, а свършването ми беше страхотно. Таня също свърши с мен с един последен и мощен оргазъм, след което припадна. С вода и шамарчета я свестих. В колата миришеше на пот, секс и похот. Презервативът беше препълнен със спермата ми, а хавлиите на пода подгизнали от соковете на Таня. Почистихме се и починахме малко. Поокопитени след 30 минути поехме към Илиянци. Всичко мина по вода в склада с китайците. Напълнихме Реното до тавана със стока – пояси, дюшеци, чадъри, играчки за пясък и хавлии. По пътя на връщане дадох на Таня да покара колата, аз да си почина малко. На връщане пак си пускахме ръце, смяхме се и всичко беше толкова готино. Нямаше проблеми с куките и за мое щастие пристигнахме благополучно. Иван беше толкова доволен от услугата, която му направих, че ми плати *** лева за това. С тази сума нямаше смисъл да чакам поредната заплата. В почивният си ден бях в МобилТел и взех два телефона Nokia 3310 с прима карти и с Таня станахме мобилни.

ПП Връщам се в спомените сега какви времена бяха!