Неочакваното отмъщение

30.12.2022 | Анонимен

Тази история се случи в едно тихо и спокойно американско градче, известно със своята красива природа и автентична провинциална атмосфера. Никол беше особено красива и с неповторимо излъчване бяла брюнетка, която съчетаваше в себе си типичните европеидни черти с лек екзотичен оттенък, подчертан от дискретните татуси на някои места от изящното ѝ тяло, както и от острите скули и плътните устни, придаващи на лицето ѝ неустоима перверзност. Нежната ѝ и гладка като коприна кожа и дългата ѝ абаносово черна лъскава коса не оставяха безразлични представителите както на мъжкия, така и на женския пол. Тялото ѝ беше безупречно поддържано със спорт и диети, с които тя не правеше компромис, понеже ѝ доставяше ненаситно удоволствие да наблюдава в огледалото малкото си дупе и естествения стегнат бюст, с който природата я беше надарила. Впрочем, за Никол времето сякаш беше спряло. Въпреки нейните 36 години, тя изглеждаше още като гимназистка, която обича да се забавлява и е кралицата на всеки купон, разбивайки не едно или две мъжки сърца. Така или иначе, животът ѝ не се беше променил много, откакто тя завърши гимназия. Отгледана от заможно семейство, което винаги е откликвало на всички нейни желания и капризи, Никол беше подкрепяна и толерирана по всякакъв начин по пътя, по който тя искаше да поеме – този на фотомодел. С идеалните си мерки и пропорции, (173 см., 52 кг.), съчетани с рядко красиво лице, тя като че ли беше родена единствено за това. Кариерата ѝ се разви стремглаво, през годините Никол се изявяваше още като риалити звезда, ТВ водеща и инфлуенсър. Бракът ѝ с известен и богат ТВ продуцент, който сключи още на 22, направи кариерата ѝ и животът ѝ като цяло съвсем безоблачни, а тя се радваше на семейна идилия и на две прекрасни деца. Тук възниква въпросът, какво изобщо прави жена като Никол сама в това тихо и спокойно, но отдалечено ретро градче, вместо да е във вихъра на купона в големия мегаполис, или някъде на екзотична семейна почивка? Както често се случва, презадоволеността понякога ражда пороци. Въпреки че имаше всичко, за което една жена изобщо може да мечтае, Никол започна да чувства някаква празнота в себе си, имаше нужда от нови емоции и тръпка, която отдавна не беше изпитвала. Тази тръпка се оказа нейният фитнес инструктор – висок и атлетичен младеж на около 25, с когото Никол се впусна в кратка, но бурна авантюра и която ѝ даде много, но взе почти всичко. Богатият ѝ и влиятелен съпруг, разбира се, веднага разбра какво се бе случило и поиска развод. Въпреки неистовите молби за прошка и ново начало, той остана непреклонен и скоро официалната раздяла беше факт. Вярно, Никол получи около половин милион долара след развода, няколко скъпи имота и правото да вижда децата, когато си поиска по взаимно съгласие с вече бившия си съпруг, но въпреки това животът ѝ вече не беше същия. Тя не чувстваше вече същата сигурност, за първи път трябваше да мисли за нови неща и сама да се справя с някои житейски задачи. Трудно ѝ беше да управлява финансите и недвижимите си имоти, понеже нямаше ѝ идея от бизнес и инвестиции. Досега винаги някой друг беше правил всичко за нея. Приятелките ѝ я посъветваха да си даде малко време само за себе си, да се откъсне от градската забързаност и суета поне за кратко, за да може да подреди мислите си, да си поеме дъх и чак след това да мисли за бъдещите си планове. Тази идея се хареса на Никол и ето, че един ден тя просто си събра багажа и отпътува за въпросното градче. То беше разположено в приказно отдалечено от цивилизацията планинско кътче с девствена природа, чист въздух и автентична ретро атмосфера, с които привличаше туристи от цялата страна. Именно туризмът беше като че ли единственият отрасъл, от когото се изхранваше населението в този иначе беден край. Ако не друго, то поне хотелският бизнес процъфтяваше, където бяха заети като персонал предимно жени и мъже от местното чернокожо емигрантско население. Лакиша и Калифа работеха като камериерки в най-големият местен хотел. Те бяха две чернокожи сестри, двуяйчни близначки. Родителите им се бяха преселили тук навремето в опит да намерят по-добро поприще и средства за прехрана, привлечени от процъфтяващия туризъм и множеството обяви за работа в бранша. И двете бяха родени тук и изобщо не бяха напускали градчето, погълнати изцяло от безкрайната работа и скромно монотонно ежедневие. Лакиша и Калифа бяха 18-годишни, но тежкият живот, недоимъкът и многобройните житейски несгоди вече бяха отнели младежкото им излъчване и типичният за възрастта пламък в очите. Даже напротив, погледът им беше муден, строг, загрижен. Имаха типичните за някои представителки на тази раса едър кокал, широк таз и дебели глезени, а ръстът им от около 190 см. беше по-скоро необичаен. Не, че нямаха спортни заложби. Те бяха сред най-добрите баскетболистки в местната гимназия, преди за се наложи поради недоимък да я прекъснат и да се отдадат изцяло на работата, за да могат да помагат на семейството. Това беше и нещастният и окончателен край на техните мечти за спортна кариера, която да им осигури един по-добър живот в бъдеще. Приеха го трудно, но нямаха друг избор. Изоставяйки спорта, те бързо напълняха и придобиха вид на лелки на средна възраст. От баскетбола и тежката физическа работа бяха развили силни рамена и ръце, но бедрата, задниците и глезените им бяха вече доста затлъстели, имаха съвсем явни стрии, целулит и обилни паласки. Лакиша и Калифа забелязваха тази промяна в себе си, но в един момент просто престана да им пука. Те дори подстригаха косите си късо, за да губят по-малко време в оправяне и хигиена на косата. Това в съчетание с пълните им лица, двойни брадички и груба кожа им придаваше всичко друго, но не и женствен вид. Двете сестри впрочем работеха от 12-годишни нелегално в местната служба по чистота, не им беше чужда и откровено тежката “мъжка” хамалска работа. В хотела като камериерки бяха вече втора година. Тук работата беше сравнително по-лека и малко по-добре платена, но за сметка на това трябваше да търпят ежедневно многобройните капризи и дребнави прищевки както на посетителите, така и на мениджъра на този хотел. Те бяха откровено експлоатирани по 12, а понякога и по повече часа на ден. Въпреки старанието им, често им се случваше да трябва за слушат мъмренето на шефа си за най-малката дреболия, и да чистят повторно из основи за наказание цялата стая само заради някое едва видимо пропуснато петънце. Те мразеха това, защото проваляше плановете им и ги изтощаваше допълнително, но нямаха друг избор и търпяха.
- Трябва да сте ми благодарни, че изобщо още ви държа! Знаете ли колко такива като вас чакат на опашка, за да работят в моя хотел? – чуваха често те.
Никол беше резервирала луксозна стая в същият този хотел с прекрасен изглед към планината. Тя ставаше късно и излизаше, забавляваше се и прибираше се чак късно вечер. Беше твърдо решила да се дистанцира временно от нощният живот, не че тук изобщо имаше такъв. Държеше спалното ѝ бельо да се подменя ежедневно, както и стаята да бъде поддържана в безупречен вид. За това се грижеха Лакиша и Калифа. Те не познаваха наемателката на тази стая, защото когато Никол излизаше, те почистваха другите стаи, а когато се прибираше, обикновено вече бяха вкъщи, капнали и пребити умора, копнеещи поне за малко сън преди старта на следващия работен ден точно в 06:00. Двете сестри подозираха, че във въпросната стая живее богата и красива жена. Те виждаха всеки ден нейните скъпи тоалети и козметика. Особено впечатление им правеха нейното дантелено изрязано секси бельо, тънките едва видими бикини и изящните сутиени, които тя небрежно беше разхвърлила навсякъде. Лакиша и Калифа коментираха помежду си с нескрита завист и възмущение що за небивала суета и прахосничество е да дадеш толкова много пари за подобни лъскави прищевки. Понякога пък го обръщаха на морал и обсъждаха колко безскрупулна трябва да си, за да де появиш изобщо на плаж или басейн с такива безсрамно изрязани бикини. Двете сестри не оставаха безразлични и към малкия размер на бельото на Никол, налагаха го върху себе си и осъзнаването, че последно такъв размер са носели в първи клас, подклаждаше тяхната завист още повече. Лакиша и Калифа изпитваха все по-голямо любопитство да разберат коя е тайнствената му притежателка. Бисексуални по природа, те не криеха една от друга, че биха се радвали поне да изплакнат очи в нея. Понякога се шегуваха, че стига тя да поиска, биха ѝ дали повече, отколкото всеки един мъж в живота ѝ досега. Така унесени в сладки приказки и в разглеждане на нещата на Никол, те прекарваха в нейната стая все повече и повече време с всяка следващо почистване. Докато един ден… Никол беше решила да се прибере в хотела по-рано от обичайното. Тя изгаряше от нетърпение за облече своя секси бански и да се потопи в басейна. Навън беше студено и финото ѝ нежно телце беше леко понамръзнало. Още щом се доближи до стаята си, тя разбра, че нещо не е наред. Вратата беше полуотворена, а отвътре се чуваха женски, но дебели и груби гласове. Никол влезе вътре и завари Лакиша, която държеше едни нейни тънки черни прашки и настървено ги душеше. До нея Калифа се беше облегнала на дръжката на мопс-а, с който лъскаше пода и коментираше нещо.
- Какво? Как си позволяваш! Знаеш ли, че съсипа бельото ми! – извика Никол.
Нейната внезапна и неочаквана поява първоначално стресна двете сестри. Лакиша хвърли инстинктивно прашките ѝ настрани и се отдръпна. Понечи да се извини. Но Никол я прекъсна, пристъпи напред и продължи:
- Така ли почиствате? Сигурно вече бельото ми е заразно! Ще се оплача от вас още сега!
Това още повече обезпокои двете сестри. Последното, което искаха, е нова порция мъмрене от шефа си. А дали ще е само това? Административно наказание? Глоба и орязване и на без това нищожните им надници? Уволнение? Не, те не можеха да оставят нещата просто така. Нещо трябваше да се направи, при това незабавно. Калифа остави мопс-а, затвори бързо вратата на стаята и застана пред нея. През това време Никол продължаваше да заплашва Лакиша. Бялата жена, макар и на токчета, беше забележимо по-ниска от чернокожото момиче, да не говорим, че Лакиша беше повече от двойно на нея на килограми, макар и само на 18. Впрочем, Никол нямаше и идея, че пред нея стоят две тийнейджърки. Тя ги възприемаше като по-възрастни от нея неестествено едри груби и невъзпитани провинциални лелки, които не знаят как да се държат с гостите на хотела и не заслужават да работят тук. От друга страна, чернокожите сестри виждаха в 36-годишната вече Никол тяхна връстничка, типичната разглезена и презадоволена богата колежанка. Когато Никол се обърна и се отправи към вратата на стаята, едва не се сблъска с огромния изпъчен корем на застаналата на пътя ѝ Калифа. Бялата жена понечи да извика, но тогава иззад нея се появи Лакиша и ѝ запуши устата с огромната си като на мечка лапа. Двете сестри се спогледаха и тук нещо се преобърна в тях. Гледайки как безпомощната Никол се гърчи неистово в отчаяни опити да се освободи, те осъзнаха превъзходството, което имаха над нея в този момент. Това ги опияни и даде воля на дълго пазени и потискани в тях емоции. Емоции, както на завист и желание за мъст, така и на откровен сексуален нагон. Както още по-горе беше споменато, бисексуалните сестри не бяха безразлични към прелестите на жени като Никол. Лакиша прошепна в ухото на бялата жена:
- Сега бавно ще си махна ръката, от теб се иска само да не викаш!
Никол поклати покорно глава в знак на съгласие. Но щом ръката беше отместена, тя понечи все пак да извика. Това вбеси Лакиша и чернокожото момиче удари бялата жена през лицето. Никол простена от болка и очите ѝ се насълзиха. Това се хареса на двете сестри. Калифа погали Никол лекичко по бузата с опакото на ръката си и ѝ прошепна:
- Недей да плачеш, сега кака ще бъде нежна с теб! – след което хвана главата ѝ отзад и я притисна към устните си в страстна целувка, като проникна с език дълбоко в гърлото ѝ.
Грубите и напукани устни на чернокожото момиче нараниха болезнено нежните и деликатни такива на Никол. Бялата жена не можеше още да осъзнае какво точно се случва с нея, но беше силно уплашена.
- Съблечи се! – чу тя дебелия, груб и властен глас на Лакиша, който идваше някъде зад нея.
Никол започна да умолява двете сестри да я оставят намира и многократно се извини за грубото си отношение спрямо тях. Но вече беше твърде късно. Лакиша буквално разкъса с двете си ръце късата впита черна рокля с дълбоко деколте на Никол, която подчертаваше великолепните ѝ форми, и бялата жена остана само по секси аленочервени прашки и изящен изрязан сутиен в същия цвят с нежни дантели по краищата. Никол се чувстваше силно застрашена, бельото ѝ буквално не скриваше нищо, а двете сестри я гледаха с жадни погледи.
- За нас ли си се нагласила така? – избоботи Калифа и сестрите избухнаха в смях.
Никол започна за плаче от безпомощност и наново да ги умолява да я оставят да се облече и да си тръгнат. Но вместо да го направят, сестрите започнаха да се събличат на свой ред. Никол с ужас наблюдаваше огромните им телеса и купищата паласки и целулит, които извираха изпод мръсните им работни дрехи. Тя беше едновременно уплашена и отвратена. Лакиша свали огромния си сутиен и застана пред нея. Гърдите ѝ се разстлаха надолу, бяха колкото големи, толкова и безформени и отпуснати, крайно нетипично за момиче на 18. Но времето в това затънтено градче течеше за Лакиша и Калифа по друг начин в сравнение с лъскавия градски живот на Никол. Те трябваше да порастват и съзреят максимално бързо, ако искаха да оцелеят, което означаваше, че щяха и да остареят неизбежно по-бързо. Лакиша доближи гърдите си още по-близо до лицето на Никол и я застави да ѝ смуче зърната. Никол погледна и нямаше как да не се отврати. Зърната на Лакиша бяха огромни, напукани, а около тях имаше доста дебели сплъстени косми.
- Втора покана ли чакаш? – изръмжа ядосано Лакиша.
Никол се стресна и нямаше друг избор, ако искаше да избегне нов удар през лицето. Тя впи нежните си устни и започна старателно да смуче зърното на чернокожото момиче. Устните я боляха, тежка миризма на пот я удряше в носа, но тя не смееше за престане. През това време Лакиша подхвана главата ѝ отзад така, сякаш кърмеше бебе. Калифа гледаше отстрани и се смееше. След това изведнъж стана сериозна и заповяда строго на Никол:
- Свали си сутиена!
Бялата жена се подчини покорно. Тя просто не искаше да провокира физическо насилие над себе си от страна на двете чернокожи момичета, от това се страхуваше най-много. Гледката на гладките ѝ стегнати идеално оформени гърди направо подлуди двете сестри. Те бяха жадни за свежа плът. Калифа хвана Никол през кръста, обърна я с гръб към себе си и започна изотзад за разтрива и да си играе с голите ѝ гърди. С всеки изминал миг започваше да ги стиска все повече и повече, при което бялата жена тихичко охкаше, присвила очи, без да смее да извика. Изведнъж Калифа хвана Никол с една ръка и я просна по корем върху рамото си така, че едното бедро на бялата жена попадна между гърдите на чернокожото момиче, а другото ѝ бедро се спусна по външната част на лявата ѝ гърда. В тази поза дупето на Никол попадна точно над зърното на Калифа. Това не беше трудно, като се има предвид разликата в размерите на двете жени. Гледайки това, Лакиша на свой ред започна да се смее. Тя умираше от кеф да гледа малкото стегнато дупе на бялата жена върху огромната гърда на сестра си. Тя го обхвана с шепата на едната си ръка и го стисна. Никол присви очи и тихичко простена. Тя беше толкова уплашена от огромната и силна жена зад себе си и не знаеше какво да очаква.
- Ах, какво сладко дупе си имаме тук! Ще дадеш ли на кака да си поиграе с него? – прошепна Лакиша в ухото на проснатата по корем върху рамото на сестра ѝ Никол.
Сестрите продължаваха да мислят, че бялата жена е около тяхната възраст.
- На колко години си, скъпа? Записа ли вече колеж и къде? – реши да полюбопитства Лакиша, докато прокарваше пръст под тънките червени прашки на Никол.
Бялата жена беше вътрешно поласкана от този въпрос. Не, че беше нещо ново за нея – беше свикнала така или иначе навсякъде да бъде възприемана за доста по-млада от реалната си възраст и се почувства поласкана дори и в тази нелепа и унизителна за нея ситуация. Просто суетата взе връх в нея дори и сега.
- Миналият месец навърших 36. – изохка тихичко тя, като се надяваше нейното пълно съдействие и откровени отговори да умилостивят двете сестри.
Но реакцията на Лакиша беше неочаквана за нея. Тя извика:
- Не ни лъжи, кучко! За каква се мислиш! – и я шамароса толкова силно по дупето, че Никол се разплака за пореден път със сълзи.
След това ѝ зададе въпросът още веднъж. Бялата жена плачеше и се кълнеше, че казва истината и се молеше на чернокожото момиче да не я удря повече. Тогава Лакиша видя дамската чантичка на Никол, изсипа я върху широката спалня и взе личните ѝ документи. Отвори ги и видя рождената ѝ дата. “По дяволите, тази кучка казва истината!” – помисли си Лакиша, докато ченето ѝ висеше от удивление. Тя мълчаливо показа документите и на сестра си Калифа. Двете 18-годишни момичета се спогледаха. Те умираха от яд и завист. Не можеха да приемат, че жена, която можеше да им бъде майка, изглежда така. С какво право? Тя ги възбуждаше толкова много с младата си свежа плът, а те бяха толкова стари и захабени, наболяваха ги и ставите от време на време както заради годините тежка работа и влагата, на която бяха постоянно изложени, така и заради огромната телесна маса, която имаха. Калифа най-накрая махна Никол от рамото си я постави върху спалнята, като кукла Барби. В следващия момент Лакиша я хвана грубо за косата и я придърпа към себе си. Тя я разглеждаше отблизо и се любуваше на прекрасните ѝ черти на лицето. После се изплю върху него и го притисна към голите си гърди, мачкайки го яростно с тях, докато ѝ повтаряше:
- Виж леля как може! Харесва ли ти така?
Никол просто търпеше и се молеше всичко това все някога за свърши. Лакиша я помачка още малко така, след което я блъсна грубо настрани.
- Ела тук малката, другата леля иска и тя да си поиграе също с теб! – каза злобно Калифа и на свой ред придърпа бялата жена към себе си.
Легна по гръб върху широката спалня и постави Никол по корем върху себе си така, че нежните ѝ стегнати гърди се опряха в отпуснатите и увиснали почти до пъпа такива на чернокожото момиче. Допирът на младеещата копринена свежа кожа на Никол, както и божественият ѝ аромат на скъп парфюм, подлудяваха Калифа. Този куриозен контраст между двете жени едновременно възбуждаше и вбесяваше чернокожата още повече. Да, тя на 18 беше телом и духом “лелка” на тази 36-година жена! Калифа хвана Никол за дупето с двете си ръце и започна да го стиска и разтрива. В следващия момент тя го разтвори и понечи да вкара пръста си вътре. Бялата жена подскочи и започна яростно да се опитва да се освободи, което забавляваше двете сестри. Калифа ту отпускаше, ту затягаше хватката около нея, а Лакиша наблюдаваше отстрани и се смееше от сърце. Погледната отстрани, тя приличаше на тресяща се огромна мечка Гризли. Калифа разтвори отново дупето на Никол и започна решително да вкарва пръста си навътре. Бялата жена започна неистово през сълзи да я моли за престане. Предложи ѝ пари, бижута, какво ли още не. Но чернокожото момиче не искаше нищо друго, освен да се наслади докрай на нежното ѝ тяло.
- Да не би да те боли, малката? Леля ще ти даде първо да го наплюнчиш, за да не те боли. Виж леля колко е добра! – каза Калифа и постави пръста си под носа на Никол.
Той беше огромен, а кожата груба, мазолеста и напукана. Бялата жена изпитваше див ужас при мисълта, че това нещо ще трябва някак си да проникне в дупето ѝ. Но тя нямаше друг избор, освен да се опита поне малко да облекчи болката. Никол започна старателно да плюнчи и облизва пръста на Калифа. Тя даваше всичко от себе си.
- Имаш още 2 минути, малката! – чу тя гласът на Калифа.
Това притесни още повече бялата жена и тя през сълзи попита дали може да намаже дупето си с лубрикиращ крем преди това. Двете сестри се спогледаха и избухнаха в смях.
- Леля не знае какво е това, скъпа! Леля е много стара! – изръмжа Калифа и забоде дебелия си загрубял пръст в нежното тясно дупе на Никол.
36-годишната жена простена от болка, имаше чувството, че тялото ѝ се разцепва на две. Калифа продължи с въртеливи движения на пръста си да чука Никол анално, като при всеки тласък и всяко забождане, я пляскаше с длан силно по дупето. То спокойно можеше да се събере в огромната ѝ мечешка лапа. През цялото това време Лакиша я държеше за косата и я плюеше в лицето. Това продължи може би около 15-20 минути. Навън отдавна се беше свечерило. Градчето беше потънало в пълна тишина. Изведнъж внезапна умора и нужда от сън налегна двете чернокожи сестри. Те бяха изтощени от работата в хотела и играта с Никол. 36-годишната жена също беше като изцедена от болка, страх и унижение. Постепенно пръстът на Калифа се отпусна и тя престана да чука Никол с него, но той остана въпреки това в дупето ѝ. Чернокожото момиче беше заспало и хъркаше гръмовно. Никол нямаше сили вече за нищо. Тя не можеше дори да извади пръста на Калифа, камо ли да стане и да избяга от стаята. Бялата жена почувства студ. Тя нямаше друг избор, освен да се притисне към огромното, меко и топло тяло на Калифа и така заспа с глава върху гърдите ѝ. Изведнъж усети приятна топлина и от другата си страна. Това беше Лакиша, която също вече сладко спеше. Навън нощта беше вече отдавна хвърлила тъмното си було върху малкото градче. Вълчи вой се дочуваше нейде от далечните планински чукари. Тихо се сипеше сняг…