Мотори, рок и още нещо (част 1)

21.02.2023 | IzkuKurigal

(Поредицата, както обещах, е посветена на Весела – най-върлата ми фенка)

Мотористите сме като всички вас. Сред нас има хора с всякакви професии – от ученик, който не може да напише изречение без грешка до хора с уважавани професии. Същите сме… и не съвсем. Различни сме от тези, които смятат, че управлението на МПС е придвижване от точка А до точка Б. При карането на мотор няма значение дестинацията, а пътуването. Дали харесваш завои или магистрали все тая – пътуването за нас е религия. Ако някой не иска да разбере не мога да му обясня защо не ми пука, че за ден мога да издухам резервоар-два просто заради усещането за свобода порейки вятъра, заради усещането да контролираш грубата мощ на машината, заради усещането за… неподправен кеф. Подобно е като да стреляш с пистолет по стъклени бутилки или като секс… и все пак е много по-различно. Тези, които не разбират нашата религия, ни слагат под общ знаменател, но при нас има много “секти”, както ще разберете по-късно. Единият пример: сред нас има почитатели на истеричното пищене на R4 (редови четирицилиндров) двигател и на грубото цепене на въздуха на съставните му атоми, други (като мен) на басовото боботене на V2 (V-образен двуцилиндров) двигател, на който като подадеш газ е като възбудена жена, която ти казва:
- Мммм, люби ме!
Има и други типове двигатели при моторите, но това са основните два типа. Това въведение е за хората, които никога не са карали или най-малкото не са се возили на мотор. И така… пътувах за Габрово, по покана на колега моторист, с който се запознах в един мото-форум, за мото среща (като мото събор, но малко по-малко) с моето SV650. Гърбът ми още ме болеше от миналогодишното падане (и за него ще ви разкажа в поредицата) и се опитвах да карам по-внимателно с около 90-100 км/ч. Двигателят вибриращо пееше своята песен, аз също си пеех на глас: “I ride, I ride the winds that bring the rain / A creature of love and I can't be tamed…” (Аз яздя, аз яздя ветровете, които носят дъждовете / Създание на любовта, и не мога да бъда опитомен). 104, 105, 106… “I want you, cause I'm gonna take your love from him / And I'll touch your face and hot burning skin” (Искам те, защото смятам да отнема любовта ти от него / И ще докосвам твоето лице и гореща, изгаряща кожа). 111, 112, 113… “No, he'll never ever touch you like I do / So look in my eyes and burn alive the truth” (Не, той никога няма да те докосва, както аз / Така че погледни в очите ми и изгори живата истина). 118,119,120… “I'm a wild child, come and love me / I want you! My heart's in exile I need you to touch me / 'Cause I want what you do!” (Аз съм диво дете, ела и ме люби / Искам те! Моето сърце е в изгнание, нуждая се да ме докоснеш / Защото искам това, което правиш). 124, 125, 126… “Tell me, tell me the lies you're telling him / when you run away 'cause I wanna know / 'Cause I, I'm sure it's killing him to find / that you run to me when he lets you go” (Кажи ми, кажи ми лъжите, които му казваш / когато избягаш, защото искам да знам / Защото аз, аз съм сигурен, че го убива, щом е разбрал / че си дошла при мен, когато той те е пуснал). 136, 137, 138… “'Cause I'm burning, burning, burning up with fire / So – come turn me on and turn the flames up higher / I'm a wild child, come and love me! I want you / My heart's in exile I need you to touch me / 'Cause I want what you do.” (Защото аз изгарям, изгарям, изгарям с огън / Така че – ела и ме подлуди и разпали пламъците по–силно / Аз съм диво дете, ела и ме люби! Искам те / Моето сърце е в изгнание, нуждая се да ме докоснеш / Защото искам това, което правиш). 145, 146, 147… “A naked heat machine, I want your love / When the moons arise we'll feel just what it does / I'm a wild child, come and love me! I want you!” (Гола гореща машина, искам твоята любов / Когато луната се издигне, ние ще почувстваме просто каквото трябва / Аз съм диво дете, ела и ме люби! Искам те!) 152, 163, 154… Погледнах километража – 158, 159, 160! Опааа. Върнах рязко газта и ауспуха протестиращо започна да гърми. Когато бях намалил на около 120 км/ч видях срещу мен да се задава единичен фар. Спуснах лявата ръка диагонално надолу и направих с два пръста “V” и колегата отвърна със същото. Поддържах 110-120 км/ч по възможност и колкото повече наближавах Габрово все по-често срещах и се поздравявах с колеги. На табелата на града видях приятеля си. Десен мигач, поглед в огледалата, минах възможно най-вдясно и тогава стиснах двете спирачки. Някаква стара А8, която явно беше се лепнала плътно зад мен в сляпата зона на огледалата ми, в следващата секунда профуча покрай мен с натискане на клаксона. За неговата грешка му се “извиних” с един пръст. Здрависаме се с приятеля си от форума, след което той запали малкото си моторче и ме заведе у тях. Оставих си багажа и отидохме на сборния пункт за обиколката на града, което е традиция в началото на всеки мото събор. Тръгнахме из града и имаше 3-4 патрулки с нас, може и повече да са били. На всяко кръстовище имаше поне една патрулка и/или някои от организаторите да блокират кръстовището, докато се изниже цялата колона, въпреки сигналите на светофарите. Имаше разбира се биене на прекъсвачи. Аз също изфорсирвах мотора (но не чак до прекъсвач), защото ме кефеше звука на V2-то през спортния ауспух. По едно време видях, че температурата на антифриза е 103 градуса и в същото време чух завъртането на перката на радиатора и я усетих да изпраща безмилостно горещ въздух към краката ми в лятната жега, недостатъчно защитени от дънките ми. На едно от кръстовищата, по някаква незнайна причина напред, колоната забави твърде много. Чух един от шофьорите като извика:
- Ей, донори! Писна ми от вас! Да си счупите вратовете дано!
На този (видимо доста по-млад от мен), който беше пред мен явно не му издържаха нервите, защото спря рязко на място, спусна стъпенката и моторът му угасна. Аз спрях зад него и не можех да го заобиколя, защото бях твърде близо, а другите продължаваха около мен. Докато момчето пред мен слезе от мотора си и тръгне към провикналия се шофьор, един от организаторите, който беше застанал срещу колите с мотора си, за да спре движението им, вече беше до него и извика силно, за да го чуе през каската:
- Не бъди гъз като него! – и го потупа приятелски по рамото отстрани.
Момчето кимна и се върна на мотора си, след което продължихме. Обиколката завърши на мястото за мото срещата. Платихме си входната такса и ни сложиха по една пластмасова гривна на ръцете. Обясниха ни, че важи за трите дни и може да излизаме и влизаме колкото си искаме, както и какви са правилата, за да има някакъв ред. Намерихме се с новия ми приятел и седнахме на по бира и нещо от скарата за мезе. Започнаха игрите шумно обявявани: най-красив мотор, най-шумен мотор, разни дисциплини за управление на мотор, каскади и т.н. По едно време приятелчето вика да идем у тях и аз се съгласих, макар да бе първия ми мото събор (добре, де – среща) и бях любопитен. Вечерта мина в “дегустации” на моята и неговата ракия. Жена му предимно беше с нас на масата. Легнахме си късно. По едно време станах до тоалетна и видях, че свети в кухнята. На връщане надникнах и видях една жена на около 40 (горе-долу наборка) седнала с подпрени лакти на масата. а ръцете ѝ бяха хванали главата. Явно това беше балдъзата на приятеля ми, за която ме бяха предупредили, че временно живее на горния етаж и има проблеми със съня след развода си. Пред нея имаше чаша пълна догоре с вода. Жената беше почти гола (с някаква прозираща туника или къса нощница и бикини), а видът и крещеше: “МИЛФ!”. На юг от пъпа ми беше станала палатка. Тя се обърна и ме видя:
- Това… – посочи тя силно издутите ми боксерки. - Заради мен ли е?
- Аз… Аз… Ъъъъ…
- Или просто се е намагнитизирал и сочи север?
Устата ми беше пресъхнала. Тя се изправи и тръгна към мен. Полупрозрачното ѝ горнище не скриваше големите ѝ ареоли и зърна. Гърдите ѝ, макар поотпуснати, бяха с големината на ананас и предизвикателно се поклащаха. Спря на метър от мен.
- Мислиш ли, че съм секси?
- Ъъъъъ… – в мозъка ми не беше останала капка кръв.
- Очите ми са по-нагоре! – напомни ми тя.
Облизах устните си и преглътнах няколко пъти. Дяволите да я вземат, беше не просто секси, а направо гореща! На всичкото отгоре близо три месеца бях “на сухо”. Аз като риба отварях и затварях уста опитвайки се да кажа някакъв комплимент. Тя пристъпи и ме притисна с ръка долу, а там – чугун!
- Аха, разбирам! – рече тя. - Вечният мъжки проблем… твърде малко кръв за две глави.
Направи ми знак да я последвам, седнахме и тя ми подаде чашата си. Пресъхналото ми гърло имаше нужда и на един дъх изпразних чашата. Оказа се водка. Докато кашлях и се опитвах да прогоня сълзите от очите си, тя напълни чашата отново и също на един дъх я изля в гърлото си. Стисна устни, присви очи и разтърси глава. После хвана едната ми ръка и я постави на едната си гърда:
- Покажи ми колко ме харесваш!
Едни ще ме обвинят, други ще ме оправдаят, трети даже ще ме похвалят… Ами… възползвах се. Не съм от камък, я! Бавно загалих гърдите ѝ през туниката, нощницата или каквото беше там. Устните ми изследваха шията ѝ от ушите до рамената и обратно, заиграх се с ушите ѝ с устни и малко със зъби. Тя започна да диша малко по-бързо. Замачках по-силно гърдите ѝ като пощипвах напрегнатите зърна. Тя изстена и леко ме отблъсна, след което веднага съблече ефирния плат, който неособено успешно се опитваше да я скрие от кръста нагоре. Леко засрамено тя прикри гърдите си, но целувайки я по неприкритото бавно отстраних ръцете ѝ и лизнах едното ѝ зърно. Колкото и да беше напрегнато то се втвърди още повече дотолкова, че очаквах чак да иззвънти при следващо докосване. Бях притиснал гърдите ѝ една към друга и започнах бърза серия целувки ту на едното зърно, ту на другото. Тя издаде мъркащ звук, който прерасна постепенно в ръмжене. Притисна главата ми към тях. Започнах да ги дразня притискайки зърната ѝ с език към небцето си. Тя потрепваше всеки път все едно я бие ток. Гърдите ѝ бяха сравнително стегнати за възрастта и размерите им и беше голям кеф да ги мачкам. “Сукането” предизвикваше у нея все по-невъздържани стенания. Тя спусна ръка по корема ми, но я спрях:
- Недей! Пипнеш ли го ще се взриви!
- Ааааа, без такива! Навила съм се за секс, не да се дразня само!
Клекна и рязко ми събу боксерките. “Ракетата” се плесна в корема ми. Прекара езика си по цялата му дължина нагоре-надолу няколко пъти. От напрежение бях застанал на пръсти. Тя ме хвана за таза и ме натисна надолу:
- Не отлитай! Трябваш ми тук!
Като го налапа щяха да ми изскочат очите. То мляскане, то смукане, то забързване, то забавяне… Все едно се наслаждаваше да ме мъчи. Но ме свърши бързо. Остави “белите куршуми” да уцелят шията и гърдите ѝ и не им обърна повече внимание. “Малкият Радко” доволен се загледа в пода. Но екшъна тепърва предстоеше. Тази жена искаше секс и то веднага. Събу последната преграда между нас – ефирните ѝ бикини неуспешно прикривали досега съдържанието си, повдигна и леко разкрачи единия си крак поставяйки го на близкия стол.
- Твой ред е! – подкани ме тя.
Започнах с целувки-милувки отдалече, но тя хвана главата ми и директно я постави на стратегическа позиция:
- Няма време за лиготии! Тъй съм загоряла, че… Ъхх!
Почнах я. Устните ми обикаляха цялата междубедрена долина. Тя нетърпеливо ме натискаше скубейки ме, но ми беше рано да оставам без коса и се освободих от ръцете ѝ само с няколко косъма по-малко. Разделих срамните ѝ устни и езикът ми се заигра с вътрешността ѝ. Бавно и навсякъде изследваше всеки милиметър от вътрешната страна на срамните ѝ устни, навътре в тръпнещата бездна на сладострастието, както и нагоре почти до клитора. Настоях малко повече да натискам езика си в горещата бездна като задната част на езика ми правеше отчаяни кръгове в опитите си да набута върха по-навътре. Нещо като куршум с изместен център на тежестта. След като гинекологичният преглед от езика ми не откри проблеми се насочи нагоре. Все още разделил доколкото е възможно срамните устни с пръсти, с езика обикалях около клитора, когото почти чувах да вика:
- Искам и аз! Искам и аз!
Тъй като беше твърде малък, за да ме командва, продължих около него. Собственичката на въпросното тяло мачкаше бясно циците си и опъваше зърната, които почти съжалих заради грубото им изтезание. В един момент клиторът така се беше издул и “ококорил”, че едва ли не имаше опасност да изскочи и да ми извади око, затова получи целувка. Горката женица с две ръце запуши устата си, за да не се чува крещенето ѝ. После отново награби главата ми и я притисна в река Дунав… тъй де – сещате се къде. Изглежда, че ме обърка с Пинокио, защото носът ми попадна в мястото, за което имах нещо по-подходящо. Отново освободих главата си на цената на няколко косъма и езикът ми се завъртя около Клиторчо. Явно беше доволен, защото собственичката му продължаваше отчаяно да притиска устата си. Малко по-бързо… още малко по-бързо… По едно време езикът ми биеше като чукчето на училищен звънец като за голямото междучасие. Не, като за края на последния час. Жената отдели главата ми от там и ме попита:
- Готов ли си?
- Уф, че и питаш!
“Телескопът” отдавна се беше взрял в Полярната звезда. Докато се изправих тя скочи върху мен и обви крака около кръста ми. Много бързо беше установено скачване и тя като откачена заподскача върху мен. Беше гореща като ада! Кой беше по-загорял от двамата не знам, но беше диво! Телата ни бяха потни и хлъзгави, но се бяхме вкопчили един в друг като на живот и смърт. От време на време тя, без да спира да подскача по мен като маймуна брулеща кокосови орехи, се извиваше назад, развяваше буйната си коса като лъвска грива и пак ме прегръщаше плътно. Кеф, кеф, ама по едно време кръстът ми взе да се предава, затова направих няколко крачки и подпрях жената на стената и тогава я заблъсках, все едно искам да минем през въпросната стена. Мазилката почна да се пропуква, което ме изненада малко (оказа се после, че точно там била малко куха), но бяхме заети с нашето “земетресение” и не обръщахме внимание на друго. Последните няколко тласъка бях озвучени от няколко парчета падаща мазилка. Въпреки последния ми мощен тласък обаче и нейното притискане към мене, топките ми останаха отвън и стената остана на място. После двамата се сринахме на пода запъхтени като след спринт. След малко тя се надигна, събра си дрехите и каза:
- Благодаря! Беше супер!
Отправи се към втория етаж без да обръща внимание на бялата течност стичаща се по бедрата ѝ, а аз, прелъстен и изоставен, отидох да спя. На закуската двамата домакини често се споглеждаха и подсмихваха, но не казаха нищо за снощи, само казаха че разведената още страдала за дето мъжа ѝ я изоставил заради някаква хлапачка. Мда, личеше си, че страда. После отидох пак на мото-каквото-е-там с идеята да преспя вечерта там, а на сутринта да мина през приятеля си и после да паля гумите към вкъщи. Влязох в зоната на мото срещата, взех си бира и нещо от скарата, погледах малко чуждите мотори и няколко самоделни трайка (триколесни мотори), намерих място за палатката си и след като я разпънах метнах вътре одеялата и раницата. Потърсих компания, при които да седна да полафим. Видях една група пистаркаджии да спорят с чопъристи, а наоколо няколко сеирджии. Един младеж в цял спортен екип казваше:
- Е, добре, де! Кое му е забавното да седнеш на бръснарски стол и да се тътрузиш по пътя?
- О, да! – контрира го един тип с дълга брада. - Много по-забавно е да ти пищи миксер между краката и да си навириш гъза по-високо от главата.
- Нарича се аеродинамична стойка, бе! Нещо, което е излишно ако караш струг.
- Ако ти харесва да си нагъзен няма значение какво караш.
- Аз харесвам скоростта и не мога да ви разбера с вашето пенсионерско “каране”. Ей, го на! Вчера профучах покрай едно капанче с 280!
- И кой те видя? – обади се друг чопърист. - Кой разбра, че си ти?
Младежът млъкна, но друг от същата “секта” го подкрепи:
- Е, поне не ни кацат мухите по гърба докато караме!
Започнаха един през друг да се опитват да убедят другия лагер кой е по-моторист от другия. Обади се друг “сектант”:
- Абе‚ ‘що си мислите, че моторите са само чопъри и пистарки? Аз си харесвам моя нейкид (гол мотор, без излишни пластмаси, класически кръгъл фар и удобен за каране). Кеф ти туристическо, кеф ти спортно.
- Оф, то пък и вий сте едни мотористи… – намеси се някой от незнайно коя група.
В краткото затишие се обади един с екип на КТМ:
- Абе не ви знам колко сте мотористи, ама не виждам кое му е забавното да караш по шосе.
Получи няколко одобрителни възгласа, но бяха удавени в наново разгорелия се спор, като един през друг си мереха пиш… кхм, моторите, де. Денят мина в игри и надпревари организирани от местния мото клуб. Настъпи нощта и постепенно всички се прибираха по палатките. С последната за деня бира и аз се отправих към моята, когато чух някакъв спор встрани от мен, който бе прекъснат от плясък. Обърнах се и видях симпатично миньонче на земята, което си държеше едната буза. Огромен мъж беше надвесен над нея и очевидно искаше да я удари пак, а тя се опита да се прикрие. Едва ли момичето имаше 40 кила с напикани гащи, както се казва, а той беше сигурно към 120 поне. “Голямата ми уста”, подсилена от доста бира през целия ден, изпревари спиртосания ми мозък провиквайки се:
- Браво, мъжки! Защо не я удариш пак? Не се притеснявай, тя не може да ти направи нищо!
Двете му мозъчни клетки се опитваха да проведат някаква мисловна дейност. Реших да му помогна:
- Хайде, покажи, че си мъж! Че си силен и че можеш да пребиеш всяко момиче, което решиш!
Явно мисълта му достигна нови висоти и ме разбра:
- Май ти се ходи в болница!
Мозъкът ми изглежда успя да изплува от бирата и ми напомни, че гърбът още ме боли заради миналогодишното падане с мотора. И все пак противно на инстинкта за самосъхранение отидох до момичето, клекнах и я попитах:
- Добре ли си?
Една огромна лапа ме грабна и ме изправи. Видях юмрука му като бързия влак София-Варна да идва към главата ми. Някой хвана ръката му навреме и това му попречи да направи лицето ми като картина на Пикасо:
- Ей, казахме без бой в района на мото срещата! – намеси се внезапно някой от организаторите.
Той почна да се кара на бабаита, а миньончето се изправи, след което изненадващо за мен се прилепи към мъжа, който я беше зашлевил. Рекох си: “Мдааа. Явно ми се ходи в болница” и се прибрах в палатката си с все още пълната бира. Като равнинно чедо не съобразих, че в планината е по-хладно нощем, дори лятото и бях само с две одеяла, като едното беше отдолу, а с другото се завих. С чести унасяния и събуждания дзиндзирикайки, нощта изглеждаше че няма край. Някой слушаше наблизо KISS достатъчно тихо, че да не пречи. Не е точно музиката, която ме кефеше, но все пак можеше и да е по-зле. При едно от унасянията ми имах еротичен сън, който беше доста реалистичен. Пробудих се и разбрах защо. Нещо, което първоначално оприличих на мечка, беше в скута ми, но ако беше мечка нямаше да прави това което правеше, освен ако оная ми работа не беше от пчелен мед. А сигурен съм, че не е.
- Ей! – побутнах “нещото”.
Надигна се рунтава главица.
- Шшшт! – проговори “мечката”. - KISS така ме подмокрят, че откачам!
- Ама… – бях объркан и не знаех какво да кажа докато рунтавата главица работеше по медената ми близалка.
- Оплакваш ли се? – прекъсна тя за секунда. - Алпай спи и не исках да го будя и тогава се сетих за глупчото на деня, дето се прави на рицар, спасяващ беззащитни девойки.
Тогава разбрах кой е “мечката” в скута ми – миньончето, а Алпай вероятно беше оня с шамарите и явно нейно гадже. В това време почна “Heaven’s on Fire” на KISS, при което момичето притисна ръка във възбуденото си съкровище и сви крака все едно ѝ се пикае.
- Аххх… – изстена тя. - Тази ми е любимата!
“I look at you and my blood boils hot / I feel my temperature rise” (Гледам те и кръвта ми кипи / Усещам как се сгорещявам). Тя започна бързо да се съблича. “I want it all, give me what you got / It's hunger in your eyes” (Искам всичко, дай ми каквото имаш / Гладът е в очите ти). Вече гола тя нетърпеливо започна да дърпа дънките ми, за да ги събуе. “I'm getting closer, baby hear me breathe / You know the way to give me what I need / Just let me love you and you'll never leave” (Приближавам се, бебче чуй ме как дишам / Ти знаеш как да ми дадеш това, от което се нуждая / Просто ми позволи да те любя и никога няма да си тръгнеш). Тя вече беше награбила кожената гега и се прицелваше в това, което KISS бяха направили да тече неудържимо. “Feel my heat takin' you higher / Burn with me / Heaven's on fire / Paint the sky with desire…” (Почувствай жегата ми отвеждаща те по-високо / Изгори с мен / Раят гори / Боядисай небето със страст…).
- Ей, чакай малко! – намесих се аз в безцеремонната ми употреба като секс играчка.
- Нищо не чакам! Имам нужда от секс и си го вземам.
Баси майката! Лесно им е на KISS, те си пеят: “I got a fever ragin' in my heart / You make me shiver and shake / Baby don't stop, take it to the top / Eat it like a piece of cake” (Имам треска, която бушува в сърцето ми / Караш ме да потръпвам и да се треса / Бебче, не спирай, вземи го до върха / Яж го като парче торта). Ееее, ама и аз се разпалих! Обърнах я по гръб и зарових муцуна в най-тръпнещата част на най-върлата фенка на KISS. “You’re comin' closer, I can hear you breathe / You drive me crazy when you start to tease / You could bring the devil to his knees” (Приближаваш се, чувам как дишаш / Подлудяваш ме, когато започнеш да дразниш / Можеш да поставиш дявола на колене). Когато устата ми се сблъска с нейните срамни устни усещането беше все едно си потопих лицето в топло олио. “I'm getting closer, baby hear me breath / You know the way to give me what I need / Just let me love you and you'll never leave” (Приближавам се, бебе чуй ме как дишам / Ти знаеш как да ми дадеш това, от което се нуждая / Просто ми позволи да те любя и никога няма да си тръгнеш).
- Ох, даааа… – изви се тя. - Давай, Джийн Симънс!
- Ъъъ, кой!
- Басиста им.
Аз още не разбирах.
- Абе оня с дългия език. Давай! – притисна ме тя към нея.
- Ахааааааамм… – докато схванах устата ми беше запушена с нещо тръпнещо да бъде целувано, лизано и т.н.
- Ей, чакай! – изведнъж се сепна тя. - Давай направо да се чукаме! Не съм се освежавала там цял ден и… нали знаеш… позапарила съм се и… нямах време… пък и къде да се подмия…
- Няма нужда. Нали знаеш правилото: путка и ягоди не се мият!
- Защо?
- Губи се аромата.
Тя се изсмя с глас и понеже разбра, че нямам нищо против, пък и ѝ беше много гот, се остави да поплувам в нейните сокове леко примесени с пот. Езикът ми, като един мини хокеист се пързаляше по гладката хлъзгава площадка. Тя така сладко стенеше и се извиваше, че чак се изпотих. Клиторът ѝ нямаше как да мръдне от мястото си, затова с езика си взех да го дразня във всички посоки все едно дриблирам с хокеен стик по шайбата. Тя вече на глас стенеше неудържимо:
- Ооох, Джийн Симънс, обожавам езика ти! Ммммдаааа… оохххх, че е… мммххх… даааааа…
Нежното топче ставаше все по-напрегнато и едро. Все едно във всеки момент щеше да се разпъпи като пуканка. Тя започна да се извива, даже да се гърчи като епилептик, едва ли не. Разбрах, че е близо да свърши и започнах да изпускам въздух през стиснатите си устни имитирайки пръцкане. Грубата вибрация я накара съвсем да откачи. Усетих я, че свършва и ѝ запуших устата тъкмо навреме. Крещеше, доколкото и позволяваше запушената уста и се тресеше като обсебена от 100 демона. Само ръката ми натискайки устата ѝ (и нейната върху моята) помогна да не я чуят чак в Севлиево.
- Мднъгммъкъхъмм! – нещо подобно излезе от устата ѝ.
- Какво? – попитах освобождавайки устата ѝ.
- Веднага ме чукай!
Е, как да откажа на такава любезна покана? Налазих я и тя изчезна под мен. Отстрани сигурно сме изглеждали като еклер върху солета. Тогава не бях дебеличък, но пък тя беше доста слаба. Преди да щурмувам подготвената от KISS и от моя език (в ролята на Джийн Симънс) територия миньончето взе да ме блъска и каза:
- Чакай, не ми харесва така!
След като с жестове и побутвания ме накара да легна по гръб тя се намести върху мен. Някой надникна през входа на палатката, но явно прецени, че всичко е доброволно, въпреки звуците и замина. Момичето, без да забележи госта, награби каквото ѝ трябваше и… Гоооооооооол! Ахх, тясна беше, мамка му! Оня бабаит едва ли е дребнопишковец, ама тя като девственица, бе, баси! Че тя ще ме свърши за няколко минути и то въпреки бирата! Учудващо за мен тя се задвижи бавно. Очаквах да подивей и да заподскача като капка вода по нажежен котлон, пък то... Бавно надолу и нагоре, надолу и нагоре…Почувствах се длъжен да я похваля:
- Мммм, бавнооборотна си! Това ми харесва!
Едва сега ми светна една жълта предупредителна лампичка:
- Ей, ти имаш ли 18?
Без да спре да се движи надолу-нагоре тя ми отговори:
- Мотористка съм. Това отговаря ли на въпроса ти?
Абе не казвайте на никого, ама даже и да беше казала, че е под 18 вече не ми пукаше особено. Въздухът в палатката беше пропит с феромони. Усещах всяка гънчица от влажната ѝ вътрешност подлудяващо да се движи около малкия ми Радко. Толкова ми беше гот от това бавно сладко изтезание, че чак ме изби на поезия: “Малкият ми Радко чука путе сладко”. И все пак, въпреки че беше късно да спираме, реших да се подсигуря:
- Ама не на мотор до 125 кубика, нали? (намеквах, че може да е между 16 и 18)
- Какво? – тя беше твърде заета да се наслаждава на това невероятно усещане от бавното триене на чувствителните ни интимности, за да ме разбере веднага. - Абе не, бе! На GSX-R600.
Ехааа! Любителка на бързите мотори и на бавния секс! Няма лошо, пък и още един фен на Сузана (разговорно сред мотористите име на Сузуки). Продължаваше бавно да ме допуска в себе си. Имах чувството, че толкова бавно се движеше, че можех да я картографирам от входа до матката. Вече с чиста съвест потърсих копчетата за настройка пред гръдния ѝ кош. Очаквано гърдите ѝ бяха малки, но явно бяха чувствителни, защото с нейните ръце притисна моите подканящо. Като ги загалих тя замърка сладко и се изпъчи още по-предизвикателно. Аз продължих галенето им и тя все по-сладко почна да простенва. Започна с една идея по-бързо да се движи надолу-нагоре по моя Джеймс Кук и всеки път, когато достигнеше до долу (т.е. когато бях най-вътре), правеше едно много палаво движение с ханша, едно въртеливо такова, сякаш да даде по-добър шанс на мореплавателя ми да поразгледа по-подробно. Все още сравнително бавно нагоре до главичката, надолу до дъно, завъртане, нагоре до главичката, надолу до дъно, завъртане… Можеше да откараме така до сутринта. Въпреки хладния въздух усещах аромата на интимните ѝ сокове и на потта ѝ. Усетих и че вътре в нея вече не беше толкова тясно. Започнах да притискам и нежно пощипвам зърната ѝ и тя осезателно забърза.
- Нгх… нгх... нгх… – простенваше тя.
Пожелах да вкуся гърдите ѝ и се надигнах. Започнах да я целувам от шията надолу, но не можех да достигна гърдите ѝ. Тя явно разбра намеренията ми и се изви назад, като не спираше движенията надолу-нагоре, както и чупките в ханша. Когато успях да засмуча едното ѝ зърно тя замря за миг и потрепери. С едната си ръка беше се подпряла на земята зад нея, а другата ръка притискаше главата ми към нея. Зърната ѝ бяха с размер много удобни за смукане, в смисъл не бяха малки. Издевателствах над тях известно време с език и засмукване. В един момент тя изръмжа и ме блъсна. Започна дива ламбада върху мен. Косата ѝ се мяташе във всички посоки. Изглеждаше сякаш изпълнява някакъв езически ритуал в транс. Ханшът ѝ, като някаква центрофуга беснееше върху мен. Тя вкопчи нокти в гърдите ми и волно или не скубеше гръдното ми окосмяване, докато подскачаше буквално като луда. Движеше се с диво ръмжене, извиване и все по-шумни стенания, като че ли говореше някакъв древен непознат език, или правеше някакво заклинание. Определено не беше на себе си. За пореден път адмирирах жена, която не се срамуваше да си иска. В смисъл… не че ме е питала, де, но… разбрахте ме. А определено беше диво и сладко. Изведнъж се изпъна назад, а ноктите ѝ ме изораха от ключиците до пъпа. Тялото ѝ се тресеше, все едно прилагах екзорсизъм върху нея. После се отпусна върху мен, но бясно ме захапа точно над едната ключица между врата и рамото. Изпитах силна болка и едва не извиках. След няколко секунди се чувствах повече като оцелял, отколкото като правил секс. Но това не беше краят.
- Искам още! – съобщи ми тя и застана с гръб към мен на колене, а гърдите ѝ… на земята.
Аз бях по-скоро уплашен, отколкото възбуден, но не бях свършил, така че имахме сделка. Буталото ми започна да се движи в нейния цилиндър. И двамата неволно озвучавахме двигател. Не пропуснах да подразня гърдите ѝ, но тя сякаш нямаше време за такива “глезотии”. Движех се не особено бързо, а тя все ме подканяше:
- По-бързо! Аххммм… По-бързо! Даааа… Ъъъъъъх… По-бързо!
В един момент вече бях достигнал максимални обороти, но тя не спря да повтаря “По-бързо! По-бързо”. Задъхан, без да спирам, не издържах и попитах:
- Е, колко по-бързо!?
Отговорът ѝ ме изненада:
- До прекъсвач! До “лютеницата”! (Някои наричат червената зона на оборотомера “лютеницата”)
Тя не пропусна да върти “центрофугата” и цялото това издевателство над уплашено-щастливото ми бутало обещаваше да завърши с експлозия от бели фойерверки… но не би. Обладаното вече от 150 демона тяло в ръцете ми крещеше, гърчеше се, скубеше си косата и само предвидливото ѝ захапване на одеялото предотврати да ни чуят чак във Велико Търново. Бях доволен да се отърва с това, без значение, че не успях да свърша, преди всичките демони, обладали това младо тяло, да решат да ме поднесат жертва на някой езически бог. Обладаната, засега видимо само от мен, реши, че и това не ѝ стига и понеже силите ѝ били на изчерпване, легна по гръб и вирна краката. Госпожицата вече забрави, че не ѝ харесвало така и качи слабите си крачета на рамената ми. Оплаках се, че вече ми се спи и от умора, и от бирата и тогава тя промени тактиката от “хайде още веднъж” на “хайде за последно”, Неспокойните ѝ движения в ханша ми подсказваха, че няма нужда от допълнителни ласки. Посегнах да я целуна (баси, правехме секс като за пред края на света, а още не бяхме се целунали), но тя ме спря:
- После ще се целуваме!
Започнах възвратно-постъпателните движения, а тя подканящо помръдваше ханша. За неин ужас позата не предразполагаше за поднасяния в задницата и предопределяше ограничение на скоростта, така че подканянето за “по-бързо” нямаше ефект. Естествено аз се опитвах бързо и качествено да вляза целия в нея, но в един момент тя се сети защо не ѝ харесва тази поза и препуснахме по сексуалните полета в друга поза... Сред поредния си оргазъм, който пак дойде изненадващо бързо, тя се смили над мене и започна да ме “яде” там долу. С такова настървение го правеше, че се замислих дали пък наистина не ми е от пчелен мед. Май нямаше нищо против и накрая натиснах главата ѝ силно към мен и се празнех директно в хранопровода ѝ. Може и да съм задържал няколко секунди повече от нужното, защото тя се закашля като го извадих, но след това самоинициативно го облиза до блясък. По-късно облечени не ни беше студено под одеялото.
- Това, което направи днес по-рано, не беше много умно! – в гласа ѝ се четеше упрек.
- Знам. – потвърдих, отпих от бирата си и ѝ я подадох.
- Той щеше да ми удари още един-два шамара и толкова, а на тебе щеше да ти смени физиономията. – отпи голяма глътка и ми подаде бутилката.
- Знам. – потвърдих отново, докато отново отпивах.
- Тогава защо го направи?
- Ами, това вече не знам. Инстинкт или… – почуках по бутилката в ръката ми с нокът.
- Глупчо! – целуна ме по бузата тя, отказа подадената бира и я пресуших.
- Не си първата, която ми го казва…
- Мелин! – повика някой тихо навън. - Къде си, ма? Мелин!
- Мамка му! Алпай се е събудил! Изчезвам!
Целуна ме набързо, подаде глава навън и на четири крака излезе в нощта. След малко я чух да се оправдава, че отишла да пикае и… явно съм заспал, защото изведнъж беше светло и хора щъкаха насам-натам. Заех се да си стягам багажа и да го овързвам по мотора. Мислех да мина за малко през габровския си приятел и да хващам пътя. Когато привършвах приготовленията, Мелин, както изглежда се казваше миньончето, оглеждайки се дойде до мен:
- Здравей, Джийн Симънс!
- Здравей… Емили Роуз!
Видях на едното ѝ рамо татуировка на дяволче правещо секс с ангелче. Смеейки се тя ме попита:
- Е, вече харесваш ли KISS?
- Предпочитам музиката да е по-твърда… – и млъкнах, защото ако бях довършил “… а жените да са по-меки” можеше да я обидя.
- Знаеш ли… – тя театрално повдигна очи и остана с отворена уста, все едно се опитваше да се сети нещо. - … снощи, като ме пита за възрастта ми, ти казах, че карам 600 кубиков мотор и ти се успокои.
- Да? – гледах я и се чудех накъде бие.
- Но не ти казах за какъв имам книжка. – тя ми смигна.
Ченето ми щеше да се откачи, а тя със смях се обърна и побягна… Малкото дяволче (но не от татуировката) ми беше в главата по целия път до вкъщи.

Изку Куригал