Открити

13.02.2023 | Zvezda

Наложи се да провери раницата два пъти, за да е сигурна, че не пропуска нещо. След толкова месеци на принудителна почивка не помнеше къде е оставила челника и външната батерия на телефона. Не планираше да ѝ трябват, както и някои други неща за спешни случаи, но когато тръгваш сам, поемаш сам и отговорността. Горе никога не се знае.

Прекрачи помията, разляла се на улицата от свинарника към последната къща на селото и свърна наляво. Пътеката хлътваше в гората и се губеше, зарината в боклуци. Добре, че след около половин километър рязко ставаше стръмна и отказваше повечето пишман туристи. Щеше да диша по-леко, когато сметищата намалеят. На всяко слизане от хижата смъкваше по един чувал боклук, но това сякаш с нищо не променяше пейзажа точно над селото. Но пък и тя отдавна беше разбрала, че не може да поеме на плещите си отговорността за целия свят. Хората масово искаха да живеят като прасета и кочината, която оставяха след себе си не им правеше впечатление.

Можеше да избере откъде да мине – по късия, но доста стръмен път, или по заобиколния, който бе по-щадящ, но по-дълъг. Не че изобщо беше уверена, че може да извърви дори и единия. Още се изморяваше бързо, а за капак травмата на дясното коляно пак се обаждаше. Избра по-дългата пътека с надеждата все пак да стигне горе по светло. Вариантът с шосето изобщо не беше вариант, макар че в работен ден едва ли нагоре щеше да срещне кола. За всеки случай звънна на Пешо, преди да тръгне. Вдигна ѝ Ленка. Увери я, че няма много сняг. Тази година времето пак беше ненормално, но земята била замръзнала и се ходело лесно. Разнежено ѝ обеща да я чака с кюфтета, че се е затъжила за нея. Ставаха… колко? Осем месеца, без да се е качвала? Нещо такова. Или даже повече.

В ранния следобед слабостта, която усещаше от известно време, изведнъж я надви и превърна всяка крачка в битка. Раницата натежа. Оставаха около четири километра. Спря да си почине, отвратена от себе си и от това предателско тяло. Пи вода, яде, глътна си хаповете и поседя да спре да ѝ се вие свят. На ставане се разгъна като старица от хорър приказка – ставите ѝ проскърцаха обвинително. Главата ѝ се маеше, но нямаше избор. Времето напредваше, а темпото ѝ го нямаше никакво. Не искаше да замръква, затова тръгна пак бавно и много внимателно, докато избираше къде да стъпи със замъгленото си зрение. Не вървеше да се пребие баш на прага на Ленка и да ѝ изкара акъла.

Пред хижата имаше две чужди коли. Ташак. Нямаше желание да среща никого. Беше си представяла как изкарва вечерта до печката в компанията на двете котки на Ленка, докато Пешо сумти нечленоразделно и не я закача. Ленка щеше да забърбори, но нямаше да я разпитва. Тя знаеше. На сутринта – мекички със сладко, после щеше да се запилее към езерото и да се върне премръзнала и щастлива. Имаше нужда от тая тишина и от тоя покой – човек като ги няма в себе си, търси ги на високото. И сега клетките ѝ копнееха да се стовари край печката на Ленка, но осъзна, че не може да влезе вътре, преди да се е посъвзела. Чуваха се смехове. Рязко се извисяваше женски глас, кокетен и предизвикателен. По-ниските мъжки гласове боботеха в отговор. Поседя малко на въздух, докато задникът ѝ замръзна. Въздъхна. За какво да отлага?

Мимоходом мярна календара до закачалката. Мааамка му… Ето защо в хижата има хора. Утре беше 14 февруари… Даже имаше късмет, че бяха работни дни и не се бяха изсипали още коли с желаещи да празнуват шибания Свети Валентин. Жените така и не разбраха, че мъжете предпочитат да пият с Трифон и да зарязват… пардон, да се отрязват. И да зарязват също. Това също много добре го можеха, копелетата. Някои по-добре от други.

Ленка изписка и привлече вниманието на всички като се завтече да я прегръща. По дяволите. Пренебрегна обърнатите към нея глави и отвърна неловко на прегръдката ѝ в настъпилата пълна тишина, но после разговорите се възобновиха. Не беше чак такава атракция. Замая се от познатата миризма на Ленка. Само Ленка миришеше така, сякаш излиза не от кухнята, а от банята. На лавандулов сапун и на свежо. За миг се изкуши да се отпусне в силните ѝ ръце и да изпадне в самосъжаление, но се стегна.

- И аз се радвам да те видя, Ленка. Не си мръднала.

Ленка се засмя доволно и поглади огромния си корем над още по-големите си гърди, увиснали над него.

- Идеална кръгла форма – намигна ѝ. - Не всеки го може. Но ти… ех, момиче, стопила си се! Не ядеш!

Повдигна рамене и се стовари от другата страна на печката. Не искаше Ленка да разбере, че краката не я слушат особено.

Побърбориха си, което не попречи на Ленка да донесе на прибежки храна като за пет като нея.

- Бено! – изрева глас и хижата пак утихна, докато от гредите на тавана се посипваше прах. - Де одиш като те няма, моме?

Албена се засмя и ръката ѝ се загуби в огромната лапа на Пешо. Той я потупа окуражително по рамото, сякаш се опитваше да ѝ намести кокалите. Имаше ръце на дървар и сърце на лъв. Усети, че и той знае. Личеше си по предпазливия начин, по който я огледа отгоре до долу. Намръщи се, но нищо не ѝ каза. Седна до нея за малко, колкото да се увери, че се храни, преди пак да хлътне вътре по задачи. Само Ленка остана да ѝ хвърля по едно око – къде по-натрапчиво, къде не толкова. Малко ѝ писна да я бавят като сукалче, което има нужда от угояване, но добре осъзнаваше как изглежда. Беше свалила едни десетина килограма, а не е като да ги беше имала в излишък.

Компанията от другата страна на печката ставаше по-шумна с всяка следваща ракия. Женските смехове я дразнеха с пронизителността си. Сякаш се съревноваваха коя ще привлече вниманието на мъжа, който стоеше с гръб към Албена и чийто глас не успяваше да чуе сред другите. Музиката ѝ пречеше да разбере какво си говорят, но поне две от жените определено му се слагаха. Албена се загледа за момент в тила му и някак изтръпна. Къса подстрижка, но някои от косъмчетата вече се завиваха. Вратът му… какво му имаше на този врат, че така ѝ се подкосиха краката…? Може би нещо във формата на главата или пък в начина, по който я държеше. Срещна предупредителния злобен поглед на една от жените и моментално отвърна очи. Един тил. Нищо повече от един… секси… тил. Отпред може да е кривозъб, кривоглед и с белези от акне като кратери.

Не беше. Защото мъжът се извърна на ставане и ѝ хвърли бегъл поглед. Виж ти. Доктор Ослепителен от кръв и плът. Албена моментално се присви под преценяващия му поглед. Да, погледна я само за миг и моментално сви неодобрително устни – поглед, запазен ексклузивно за нея. Беше видял последните ѝ изследвания и я прати за консултация с хематолог. С тоя хемоглобин беше по-добре да си остане вкъщи, отколкото да рискува да падне някъде по баирите, но да пукне, ако признае, че е прав. Вдигна предизвикателно глава. Не е негова работа как си живее живота!

Не ѝ каза нищо. Мина покрай нея и излезе. Албена подозираше, че е отишъл да пуши и ѝ се прищя и тя да запали. Беше се зарекла да ги откаже, когато забременя… и ги отказа. Сега вече нямаше значение, но и не искаше да се връща към гадния навик. Ленка не даваше дума да се издума да се пуши вътре и това ѝ помагаше да не се изкушава. Доктор Ослепителен се спря на връщане до нея, малко прекалено близо, за да се чувства тя удобно. Поне застана така, че да закрива компанията от погледа ѝ.

- Отвън няма друга кола. – каза ѝ равно.

Тя кимна бавно.

- И?

- Дошла си пеша. От селото. Петнайсет километра, Албена!

Албена си пое дълбоко въздух и се наежи. Всъщност шестнайсет, по дяволите. Беше готова да го прати на майната си. Само едно я спря. Споменът как единственият човек, който се застъпи за нея, беше той – ослепителният доктор Пъргави-пръсти-ръгам-навсякъде. Бяха готови да я накарат да роди по естествен път и да я прекарат през цялата серия родилни болки, предизвикани от окситоцина. Да се мъчи и да напъва, и да осъзнава, че всичките болки са напразни. Накрая между краката ѝ щеше излезе мъртво парче плът. Беше спряла да го усеща малко след като влезе в шестия. И колкото и да мразеше мъжествената красота на гинеколога си и начина, по който ѝ говореше със суров и безпрекословен тон, не можеше да не изпитва благодарност, че реши да я отвори. Само той се смили. Белегът беше зараснал вече, набъбналата плът се беше прибрала около шевовете. Изгуби обаче много кръв и едвам я спасиха. Матката ѝ не можаха. Дотогава не беше успявала да задържи плод толкова дълго и аха да помисли, че този път, може би този път вече ще успее… Трети аборт ѝ беше… е, поне повече нямаше и да има – за добро и за лошо.

Сашо стоя при нея, докато се съвземе след болницата и след месец си тръгна. Разводът вървеше бързо и безпроблемно и от двете страни. Скоро нямаше да носи неговата фамилия. Не се разделиха като врагове, не се разделиха и като приятели. Това, което го имаше между тях в началото, беше изтляло по време на цялата битка да зачене и всичките ходения по мъките. Сега, когато вече не можеше и никога нямаше да има шанс да износи и да роди… връзката им беше като предизвестена смърт. Нулева изненада. Сашо поне имаше доблестта да ѝ го каже в очите. Не че Албена не го знаеше. Яловите кучки са самотни по презумция, притрябвало ѝ е да ѝ го казват. Виждаше го в очите на всички – от съжалението през плюенето в пазвата, че не се е случило на тях.

- Внимавай! – предупреди я спокойно доктор Ослепително-жалко-копеле, преди да седне при другите.

Албена замислено се загледа в гърба му. Нищо чудно, че този тил принадлежеше на него. Че на кого другиго, освен на някое извънземно?

Погледът ѝ се спря на ръката, която той държеше отпусната на облегалката на съседния стол. Мярна бялата следа на безимения му пръст и присмехулно изви устни. Е, и на проклетите атланти им се налага понякога да изпият горчивата чаша. Чудно защо пък ТОЙ се е развел. Имаше жена като капка. Сигурно му е малък и не знае как да го ползва. Или не му става. Това ще да е. Затова е такъв суров и мълчалив и гледа жените с презрение, скапаният мизогинист – не може да чука.

Стана ѝ студено. Зави се с едно от плетените на ръка одеяла на Ленка и се сви в нисък фотьойл, който не се виждаше откъм масата на шумната компания. Сви крака към себе си и се облегна назад. Двете котки се завъртяха, преди да скочат в скута ѝ. Топлината на печката я унесе, котките мъркаха в ръцете ѝ и тя се отпусна. Само за малко да затвори очи… Само за малко…

- Аз ще я вдигна.

- Остави, докторче, да не си скършиш нещо.

- Аз ще я вдигна, казах.

Чу ги в просъница, но клепачите ѝ тежаха неистово. Усети как я вдигат във въздуха. Някъде в подсъзнанието ѝ мина мисълта, че е добре, че е отслабнала толкова и не тежи, после тихата псувня над главата ѝ я накара да се размърда.

- Тежи колкото проклетата котка…

Мърморене и някакъв гняв, който се просмука в съня ѝ, но после течението на реката я пое и я отнесе, носеше я над прагове и бързеи, после лениво я остави да се рее на повърхността, преди милостиво да потъне пак в черното… Как ѝ се щеше да не изплува…! Но това беше родено от под-подсъзнанието, а на него вяра да нямаш… особено в сънищата.

Ленка изшътка на Пешо и заварди вратата, сякаш се безпокоеше, че докторът ще повреди с нещо Албена. Иван не ѝ обърна внимание. Приседна на леглото и измери пулса ѝ. Крехката ѝ китка се изгуби между пръстите му и той замислено потърка неправилния белег на възглавничката ѝ като от изгорено. Остави я внимателно на чаршафа и я зави. Докосна челото ѝ с опакото на дланта си и остана така малко по-дълго, отколкото трябваше. Ленка се почувства неудобно, сякаш присъства на нещо твърде съкровено, и тихо притвори след себе си.

Иван легна на другото легло, без да се съблича. В стаите беше голям студ. Не му се слизаше да си мести багажа, пък и не беше сигурен, че трябва да е тук. Но не искаше и да е с другите. Беше му омръзнало да го сватосват и да усеща как се изостря вниманието на жените като забележат липсата на халката на пръста му. Можеше да остане малко при Албена, колкото да е сигурен, че ще прекара спокойно нощта, а после щеше си тръгне преди съмване. Даже не беше нужно тя да разбира, че е бил при нея.

На сутринта Албена се разбуди с усещането, че нещо не е наред. Беше затрупана с няколко тежки родопски одеяла, но пак се беше свила на кравай под тях. Стаята изглеждаше съвсем нормално, но кой знае защо се усещаше така, сякаш някой току-що е бил тук и сега е излязъл. Сигурно Ленка е дошла да я провери. Подуши въздуха с надежда да усети аромата на обещаните мекици, но вместо това улови нещо друго. Някакъв приятен мирис, който не успя да определи. Малко на тютюн и като че ли на пот, но може би за последното усещаше собствената си миризма. Протегна се с удоволствие. Чувстваше се отлично – нищо, че се беше схванала. Зверски ѝ се припика, така че хукна надолу по чорапи, без да обръща внимание на ледения студ от плочките, който пиперижеше по стъпалата. Сблъска се с някого на завоя, извини се набързо, без да го погледне и припряно хлопна вратата на тоалетната след себе си.

Иван остана да гледа след нея няколко секунди. После се обади тихо на Ленка – да, искаше мекици. Беше спал лошо, но сега беше гладен и искаше кафе. Албена беше спала дълго и непробудно, почти не помръдна. Стана да я проверява на два пъти, накрая се унесе в болезнено ярки сънища, които го караха да се стряска.

Другите още не бяха станали. Ленка хвърляше по едно око на двамата, но не казваше нищо за това, че са спали в една стая. Иван си гледаше в чинията, ядеше трета порция мекици и не им обръщаше внимание. Две маси по-нататък и Албена се правеше, че не му обръща внимание. Беше приятно мълчание, докато Ленка не я попита какво смята да прави днес. Сглупи, че ѝ каза. Доктор Ослепителен-кучи-гъз рязко вдигна глава и я изгледа намръщено, но не каза нищо. Сякаш изгуби апетит заедно с нейния. Ленка се затюхка и се опита да я разубеди, но Албена се чувстваше добре. Не беше толкова далече, а и беше предимно по равното на билото. Щеше да подсича от подветрената страна и да се държи в ниското, за да върви на завет. Не виждаше защо да не се раздвижи. Вчера си беше за вчера. Днес беше друг ден и щеше да го напише отначало.

Трябваха ѝ десет минути да махне излишното от раницата, да я пренареди и да се облече. Температурите бяха стабилни, времето – мразовито, но слънчево. Сложи гетите и ги пристегна. Към езерото можеше да има малко повече сняг – там беше усойно и снегът се събираше в северната страна на улея.

Докторът не ѝ обърна внимание, когато мина покрай него. Албена се изсули мълчаливо, но сърцето ѝ се отпусна едва като отмина хижата на стотина метра. Внезапно усети как от раменете ѝ пада огромен товар. Чувството за лекота и безгрижие беше толкова приятно… така забравено приятно, че тя се усмихна за първи път от месеци и вдигна глава към слънцето. Разсмя се с глас и смехът ѝ политна. Крачките ѝ бяха бързи и уверени, тялото ѝ беше пак нейното – силно и здраво, и пълно с енергия.

Иван се олюля от изненада и почти се закова на място. Не я беше чувал да се смее. Винаги сериозна, винаги с една насмешка в ъгълчетата на очите, тя се опълчваше мълчаливо на всичко, което той кажеше като неин лекар. Това го изпълваше с негодувание и той ставаше скован и лаконичен, избягваше да ѝ говори директно и се обръщаше към мъжа ѝ. Това нагнетяваше още повече отношенията помежду им, защото Албена не беше точно от типа мълчаливи кротки съпруги, потиснати от мъжете си. Имаше битка на воли, борба за надмощие между тях, и тя така и не му се довери и не се отпусна. Беше решил, че е време да я прехвърли на колега, защото не понасяше да я вижда в ролята ѝ на пациент. При това на пациент, който оспорваше авторитета му, без да пророни и дума. Само че тогава тя пак успя да зачене и той знаеше, че това няма да е лесна бременност. Не можеше да я остави точно в този момент. Изживя с нея и плахата ѝ надежда, и укрепналата, когато плодът се задържа след третия месец, и страхът от прокървяването, и двата месеца, в които лежа за задържане, а после… после се наложи да потвърди това, което тя вече знаеше – че не чува тоновете на плода. Стоя до нея, докато тя хапеше устните си до кръв и стискаше ръката му толкова силно, че ноктите ѝ оставиха няколко отчетливи полумесеца, врязани в кожата му. Намеси се, когато искаха да я оставят да роди по естествен път и вече ѝ закачаха системата. В операционната цареше пълно мълчание, докато я режеше. Погледна я само веднъж и скалпелът трепна. Тя се взираше невиждащо към светлините над себе си и само влагата в очите ѝ издаваше, че все още е живо същество. А после изкървя и всичко отиде на майната си…

Има моменти, които човек не може да забрави. Професионалистът се научава да не влага чувства, за да не се налага да изживява болката на пациентите си като своя. Само от нейната, кой знае защо, той не можа да се разграничи.

Чак след няколко километра Албена усети, че я следва. Не се беше обръщала назад. Не знаеше какво я накара да го направи сега – някакво гъделичкане в тила може би. Ядоса се като го видя на двеста метра зад себе си. Присви очи злобно и даже тропна с крак от яд. Какво си въобразяваше тоя, по дяволите? Но, трябва да му се признае, че докато се държеше далеч от обсега ѝ, постъпваше доста мъдро. Мина ѝ мисълта да го изчака да я настигне и да му дръпне едно конско, но да го вижда и да си говори с него беше последното, което ѝ се искаше. Тръгна пак напред, но усещането за лекота се беше изпарило. Избиха ѝ ядни сълзи, после се стегна и се отърси. Нямаше да позволи да му покаже, че ѝ пука. Наложи си излишно бърз ход, за да го накара да се озори, но след около два километра осъзна, че е направила грешка да се пренапряга. Усети първите замайвания и се престори, че спира, за да се наслади на гледката, преди да продължи. Още малко. Езерото беше близо.

Смъкна се в улея като стъпваше по твърдата земя между камъните. Снегът беше малко и хрущеше под краката ѝ. Езерото беше замръзнало на няколко концентрични кръга. Смъкна се на завет до една скала и си подложи да седне. Облегна се с въздишка. Успя! Колко му е! Остави тишината на мястото да се пропие в нея, но пак се ядоса, защото се усети, че през цялото време стои нащрек и се опитва да чуе стъпките на доктор Ослепителен-задник. И като не ги чуваше и като не знаеше къде е, се чувстваше напрегната. Ритна парче откъртена скала със злост. Беше ѝ съсипал деня. Нейният едничък ден, в който трябваше да се отпусне и да се наслади на това да е сама със себе си и да погълне колкото се може повече тишина и мир, преди да се върне към живота си. Беше имала нужда от тази инжекция покой, а той я отне от нея, проклет да е!

Поседя нарочно още малко, но не можеше да усети нищо от заобикалящата я красота. Време беше да тръгва обратно. Зави ѝ се леко свят като се изправи, нищо сериозно. Не беше гладна, но се насили да изяде едно барче. Видя го да върви от другата страна на езерото с гръб към нея. Не даде вид, че я вижда изобщо. Така да е. Просто двама непознати по едно и също време на едно и също място. Какво пък. Остави го да се прави на фотограф и се заизкачва по стената на циркуса. Сигурно и това го умее, гадината, и прави идеални снимки. Съвършените хора са съвършени във всичко.

Изскимтя, когато глезенът ѝ поддаде. Нямаше нищо. Просто леко стъпване накриво. След няколко предпазливи крачки продължи с нормално темпо. Само че следобедът напредваше и колкото и да не искаше да си признае, усети, че енергията ѝ клони към нулата. Беше на по-малко от половината път, когато осъзна, че трябва да спре. Отдавна беше престанала да обръща внимание дали докторът върви след нея. Срути се на земята без всякаква грация и се облегна на едно хилаво дърво. Да затвори очи… Само за малко…

- Албена!

О, по дяволите. Де го сееш, де пониква.

- Какво?! – озъби му се.

Той спря на няколко крачки от нея задъхан. Беше му изкарала акъла като я видя така свлечена. С неудоволствие отбеляза, че е пожълтяла и диша малко трудно. Освен това беше толкова тъпа, че беше седнала направо на земята, без да подложи нищо под кльощавия си задник.

Разви термоса и мълчаливо ѝ го подаде. Тя имаше наглостта да го помирише подозрително, преди да отпие. Изпълни го мрачно задоволство, когато изпусна неволна въздишка на удоволствие.

- Ще те държи около час. Предлагам да си дигнеш хубавия задник от земята, преди да си замръзнала за нея. В хижата ще се разправяме.

Тя рязко отвори очи и го погледна с омраза. Ще ѝ се заканва, копелето!

Изплю демонстративно последната глътка кафе с все алкохола в него и с удоволствие се загледа в нервно подскочилата му адамова ябълка. Надигна се, без да обърне внимание на ръката му и злобно подхвърли, докато се отдалечаваше от Ослепителното-слънце-огряло-Майчин-дом:

- Стой на разстояние, докторче. Имам вагина, но не мисля с нея. И хапя!

Иван се вцепени. Идваше му да я настигне, да я метне през коленете си, да смъкне панталоните ѝ и да ѝ нашари задника. На голо… Потисна стон като си представи какво други би искал да направи с нея и умишлено се забави със затварянето на термоса и пристягането на раницата. Дано падне в някоя пропаст, дано. Дано се удави в замръзналото езеро и остане под леда до пролетта, а после трупът ѝ да изплува подут и разложен за ужас на туристите и за негова радост. Дано…

Засмя се. Бяха си вдигнали адреналина достатъчно един на друг. Сега поне можеше да е сигурен, че енергията наистина ще ѝ стигне до хижата. Не, че тя тежеше кой знае колко, наистина, но не си представяше да я носи на ръце по обратния път. Чак такъв силовак не се цанеше.

Тя чу смеха му зад гърба си и почти хукна, за да избяга от него. И от себе си.

Блъсна вратата на хижата и влетя вътре като фурия. Мимоходом отбеляза лудницата – навсякъде сновяха хора, нямаше едно свободно място за сядане. Значи все пак… Свети Валентин… шибаният Свети Валентин...!

Ленка скочи от стола до печката и се взря с удоволствие в нея. Плесна с ръце. Албена пак приличаше на себе си. Лицето ѝ си оставаше твърде ъгловато, но сега по бузите ѝ имаше руменина, а очите ѝ блестяха. Изглеждаше като войнствена валкирия, готова за битка. Можеше да се закълне, че тия устни са били целувани скоро… или пък скоро ще бъдат целувани. Тоя живец и устрем не могат да бъдат озаптени от кого да е. Но виж… от Ванката… Ленка се засмя хитро и се направи, че не забелязва какъв поглед си хвърлиха двамата, докато се разминаваха. Виж ти. Тук хвърчат искри, а хижата е дървена… Ще им трябва пожарогасител тази нощ в стаята… Ама за това, което Ванката е намислил, може би няма да е лошо да им пусне едно калориферче вътре, че да я кандърдиса по-лесно… така, де… пък и да не му станат топките на стафидки, че срамота.

Албена се изкъпа набързо в общата баня и се изтри енергично. Кръвта ѝ се движеше живо и крайниците ѝ си връщаха розовината. Влетя в стаята си и се сепна, когато завари доктор Ослепителен вътре. За всеки случай погледна да не е объркала стаята. Той не ѝ обръщаше внимание. Преобличаше се с гръб към нея, сякаш не беше усетил, че е влязла.

- Затвори, става течение.

- Какво правиш тук? – преглътна Албена и се опита да сдържи стона си при вида на играещите мускули по гърба му. Погледът ѝ се закова пак в тила му, сякаш там имаше нарисувана мишена.

- Няма място в другите стаи. Ако не си забелязала, отвън има сто коли. Тази вечер ще е пълно. 14-ти е.

Тя изсумтя.

- Зарязал си си другарчетата? – попита язвително. - И не си спомням да съм те канила в МОЯТА стая.

Той вдигна рамене, облече се и чак тогава се обърна към нея.

- Не съм ги зарязал. Долу са си. По двойки. А ти нямаше нищо против предната нощ.

Тя ахна.

Иван се засмя.

- Хъркаш, между другото.

- Какво?! Не е вярно!

- Записах те. Хъркаш.

- Ти… ти, противен…!

Приближи се към него с намерението да го удари, така ѝ беше писнало вече от него… От тия насмешливи очи, които я гледаха прямо и от тая присмехулна уста… Не беше истина, нали? Не можеше да е истина… Не хъркаше!

Озова се на сантиметри от него и усети как въздухът сякаш става по-плътен и тежък и я забавя. Вдъхна дълбоко и алармените звънчета в ума ѝ се включиха. Аромат на чисто, на сапун, на мъж, на тютюн… и малко от парфюма, който използваше, останал по дрехите му. Тялото му беше стабилно и тежко и сякаш изкривяваше гравитацията в стаята. Тя неволно се олюля към него и въздухът спря да ѝ стига. Иван ѝ върна равновесието, хващайки я за раменете. Разликата във височината им беше незначителна. Тя затова изглеждаше толкова слаба – защото беше висока. Докато имаше плът на тия кокали беше като амазонка. Сега амазонката имаше леко сдъвкан вид, но пак си беше… амазонка. И му подхождаше с всичките си сантиметри по вертикалата.

Албена отметна глава и го погледна дръзко. Устните ѝ бяха набъбнали и пълни с кръв. Тя неволно ги облиза, докато го гледаше с разширени очи, и Иван не устоя. Не му пукаше дали разчита правилно сигналите ѝ и дали няма да отнесе някой шамар. Устните му се впиха в нейните със стръв. След половин секунда колебание тя се отвори и моментално отвърна по същия начин. Вече не я държеше на разстояние, а я притисна към себе си, за да ѝ даде опора със собственото си тяло. Албена за момент остана скована, после се отпусна и се остави да се прилепи към него. Той излъчваше приятна топлина в студената стая. Пуловерът му беше мек под ръцете ѝ и тя усещаше формата на гърдите му под него. Закопня да го докосне под материята и да зарови пръсти в безредието на космите на гърдите му. Беше ги мярнала само за миг – спускаха се към корема му и там изчезваха под колана на панталона, за да разпалят въображението ѝ какво следваше надолу. Сега подутината на чатала му се притискаше настоятелно на бедрото ѝ, наедряваше и се втвърдяваше бързо. Албена неволно разтвори крака да го приеме и се намести още по-плътно към него, сякаш всяка нейна клетка се стремеше към неговата. Иван поемаше тежестта ѝ без проблем, създавайки ѝ усещане за стабилност, докато ръцете му шаваха по гърба ѝ. Надигна ръба на полара и блузата отдолу и с удоволствие намери голата ѝ плът. Загали я отстрани по ребрата и тя потрепери от интензивната ерогенна стимулация. Имаше гъдел там, но сега усещаше друг тип напрежение. А дори не докосваше гърдите ѝ… сякаш нямаше нищо против да я възбужда само с леките си докосвания, които неминуемо я караха да копнее за повече.

Беше приятно да усеща как дъхът ѝ се накъсва като неговия и как всичките ѝ физически реакции стават огледални на неговите. Езикът му я изследваше уверено, но малко припряно и Иван си наложи да се успокои – поне колкото да погледне в широко отворените ѝ очи и да види колко замаяна изглежда тя. Тя отвори устни пак, когато сведе лицето си към нейното. Езикът ѝ се подаде да посрещне неговия. Простена, когато малките ѝ длани обхванаха лицето му и тя го придърпа по-близо. Облиза горната ѝ устна, захапа долната и я дръпна към себе си. Потъна в устата ѝ пак, доволен, че се чувства сякаш се връща у дома си. Обходи зъбите ѝ, усети вкуса ѝ, преглътна я. Засмука езика ѝ. Заиграха се, докато борбата за надмощие не се превърна в нещо съвсем различно – на даване и приемане.

Албена на свой ред изсмукваше въздуха от дробовете му и педантично го обследваше. Ръцете ѝ не стояха мирни и се завираха в косата му, галеха тила му и накрая се спряха, сключени на гърба му. Галеше тила и раменете му, сякаш не можеше да му се насити. С някаква стръвна агресия го притискаше към себе си и настояваше за още. За повече. Той имаше хубав вкус, но сигурно си го знаеше, тъпакът. Не можеше да се сети и за една-единствена причина да се откъсне от него сега, след като беше пламнала като в треска. Защо досега не го беше целувала? Нито веднъж? Изтръпна и спря да диша, когато ръката му се плъзна по гърба ѝ и нежно преброи прешлените на гръбнака ѝ. Движението моментално изпрати послание към долната част на тялото ѝ и Албена усети как вагината ѝ реагира с присвиване и мокър импулс между разтворените ѝ бедра. Бельото ѝ се напои и тя се отърка в ерекцията му през пластовете дрехи. При това и двамата изсъскаха. Дробовете им горяха за въздух, когато раздалечиха устните си за кратко.

Албена потъваше. Кръвта ѝ шумеше. Малко ѝ се виеше свят, но не по оня начин, при който трябваше да поседне, а от глад и желание да му се нахвърли. Щеше ѝ се да съкрати цялата предварителна игра и да преминат към основното – искаше го в себе си. Да го усети вътре как я разпъва приятно с твърдостта си и да я притисне стабилно към леглото, докато закотвя и двамата. Нямаше нищо против начина, по който я целуваше – даже никак. Но точно в момента ѝ се искаше да я карат малко по-бързо и по-интензивно. Не беше осъзнала колко много ѝ е липсвал сексът в последните месеци. Потръпна, когато езикът му прокара пътечка от ухото ѝ надолу по нежната плът на шията.

Побутна го настоятелно към леглото и трескаво се опита да го разсъблече. За разлика от предишната нощ сега в стаята гореше калорифер и отблъскваше ледения студ в кръг около себе си. Иван я спря за малко, колкото да придърпа калорифера по към леглото и повдигна вежди към нея. Тя седеше на колене, изпъната като струна, напрегната, но точно като жена, изкарана от релси с целуване. Устните ѝ бяха подути, косата ѝ беше разрошена от пръстите му. А по бузите ѝ имаше цвят… Много ярък и секси цвят. Бавно разтегли устни в усмивка. Харесваше му да я вижда такава. Албена беше спряла да изглежда като восъчна фигура и си бе върнала живеца. Ако бе знаел, досега пет пъти поне да я беше тръшнал под себе си да я целува, само и само да я върне към живите.

- Боже, колко си хубава…!

Личеше си, че не му вярва особено, но не изпита грам свян и не свали гладния си поглед от тялото му, когато едновременно започнаха да се разсъбличат. Нямаше намерение да се срамува от собственото си тяло – нито от щръкналите си кокали, нито от хлътналия корем и малките, съвсем стопени гърди. Вместо това се съсредоточи върху неговото тяло и с всеки следващ пласт, който той сваляше от себе си очите ѝ се пълнеха… и пълнеха… със светлина. Хубав беше, гадината. Е, не чак ослепителен, не… Защо да му вдига излишно самочувствието. Но хубав. Изпъшка. Ставаше… Подкани го с нетърпелива въздишка, когато той се поколеба на ръба на боксерките. Беше готова сама да свали последната част от дрехите му, но той смъкна тъмносиния плат сам по бедрата си, прекрачи го и се върна в обсега ѝ. Не ѝ остави много време да се възхити на здравото му тяло и напрегнатата му мъжественост – вече беше отгоре ѝ. Беше сгрешила. Не малката пишка и липсата на ерекция го бяха развели. Тя се изкиска в косъмчетата на гърдите му и духна върху тях, преди да оближе ямката между ключиците му. Пенисът му се триеше агресивно в бедрата ѝ и търсеше път между тях.

- Малко съм ръждясала там.

- Извинявай… Сега ще… Само…

Тя сложи пръст на устните му, за да го накара да замълчи. Отне само миг, но толкова дълъг миг, че сякаш се гледаха цяла вечност. И двамата се усмихваха, и двамата не можеха да откъснат поглед от другия. Имаше толкова глад и страст в телата им, но и толкова умиротворение да бъдат заедно в това, което предстоеше да се случи между тях. Заедно. Този път без борба за надмощие, без прикриване, без фишеци и фойерверки за заблуда. Очите ѝ бяха потъмнели от разширените зеници и неговите също – кафявото и в едните, и в другите беше изпъстрено с цветни зелени и златисти жилки, та сякаш се срещаха в огледало.

Преобърна се, когато усети настоятелното ѝ желание да го яхне и да бъде отгоре. Тя се намести удобно с разтворени бедра и се изпъна шия назад от удоволствие, когато я докосна между ключиците. Плъзна пръст от ямката надолу към падината между гърдите ѝ. Косата ѝ се разсипа като непокорен водопад – къс ранна есен, слънчева и жива. Кожата ѝ беше настръхнала, въпреки топлината на калорифера, и той се опита да изглади накокошинените връхчета на гърдите ѝ с топлите си ръце.

Тя изследваше стръвно тялото му, приклещила между бедрата си мъжествеността му. Надигна се, приплъзна се назад и го обхвана с пръсти пред корема си. Със задоволство чу как дъхът му просвистя. Тестисите му тежаха в дланта ѝ. Замачка ги с любопитство, месейки валчестите тела вътре като да бяха нейните лични антистрес топки. Иван я гледаше гладно, опитвайки се да се сдържа. Албена оголи кожата на главата на члена му и я издърпа до край, за да се наслади на гледката. Блестеше от прекум. Размаза го плавно по нежната кожа, пламнала и набъбнала от желание. Беше като погалване, което изстреля втечнен огън по целия му ствол, към топките и в стомаха му. Присви се. Ахна, когато Албена се наведе и бавно го облиза. Задъха се и извика, когато тя вкара език в цепката на върха и се заигра с нея. Засмука го бавно – само главата. Езикът ѝ се въртеше над стегнатия пръстен на захвата на ръцете ѝ току под ръба. Устните ѝ образуваха вакуум и го притегляха, сякаш допълнително увеличавайки дължината на члена му. Побиха го тръпки, когато вкара зъби и леко го остърга. Тестисите му реагираха с присвиване. Беше опасна заигравка с най-нежните му части и Иван изсумтя предупредително. Тя му се усмихна захаросано със съзнанието каква власт има, и той усети как усмивката ѝ се разлива по пениса му. А после Албена се засмя и вибрацията едва не го накара да свърши, докато се гърчеше от нищо и никаквата стимулация само на върха.

Устата ѝ беше топла и го обгръщаше като кадифе. Езикът ѝ галеше и облизваше, и придърпваше плътта навътре. Слюнката ѝ мокреше ствола и пръстите ѝ се раздвижиха с лекота нагоре и надолу, обещавайки му скорошно освобождение. Нещо, което той искаше от дън душа, но което щеше да промени динамиката на цялата му нощ с нея. Не, не още. Едва устоя, когато устните ѝ, набъбнали и червени, тръгнаха в съвършено О да се плъзгат след пръстите и той влезе полека до половината в устата ѝ. Едва устоя, когато се задвижи върху него в най-сексапилната стимулация при свирка, която бе имал удоволствието да изпита. Едва устоя, когато пръстите ѝ немирно се намърдаха под тестисите му и тя загали нежната кожа на перинеума му и го докара до почти пълна загуба на контрол. Почти. Издърпа я нагоре и впи устните си в нейните, докато Албена се полюляваше върху тялото му и измъчваше онази част от него, която изместваше центъра на мисловната му дейност в момента. Косата ѝ се сипеше около двама им и образуваше нежна завеса между тях и света.

Гърдите ѝ пасваха точно в ръцете му – два навирени върха, които студът заостряше допълнително. Завършваха с твърди, набръчкани зърна и той пое едното. Легна съвсем точно в устата му. Албена въздъхна и се отпусна върху него, без да стои много мирна. Обичаше стимулацията на гърдите, а той смучеше нейните така, че предизвикваше приятно присвиване вътре в нея. Коремът ѝ също се прибра и съвсем се залепи за гърба. Тя задиша повърхностно и бързо.

Пенисът му попадна между разтворените от позата ѝ устни и се отърка в топлата влага на цепката ѝ, омокрен по дължина. Неволно захапа зърното в устата си и тя извика, извила гръб. Преди да се извини, Албена вече му се беше нахвърлила. Хапеше го и го дереше и въобще се държеше като подлудена. Спря я. Претърколи ги и я затисна под себе си. Задъхан се притаи до шията ѝ, където чуваше бесния ѝ пулс. Бавно или бързо сега? Как да я разбере тая дива котка? Облиза я бавно там и със задоволство усети реакцията ѝ, когато тя отново избликна между краката и топлата ѝ влага направи телата им хлъзгави.

Сграбчи китките ѝ с една ръка и я обездвижи без особени затруднения. Коремът ѝ се надигаше бурно, белегът беше все още пресен и нарушаваше естествената гладкост на кожата ѝ там. Тялото на Албена беше добило приятен розов оттенък под избилата ситна пот. Разтвори по-широко крака за него без възражения. Беше безсрамно гола отдолу – ако беше някоя друга, щеше да се замисли дали слабото ѝ обезкосмено тяло с малки гърди е наистина еротично или това неговото клони към педофилия. Само че вече я познаваше – и нямаше никакво съмнение, че е жена. Каква жена при това! Липсата на подплънки не я правеше по-малко сексапилна и желана, а и тя не проявяваше никакъв свян да се разголи и да си вземе това, което иска. Или да му го даде.

Гледаше я предизвикателно, докато се смъкваше по нея, умишлено отърквайки се в тялото ѝ. Гледаше я и когато извади езика си и пробно я облиза отдолу нагоре, разтваряйки още малко гънките ѝ. Гърбът ѝ се изви и Албена се задъха, когато се спря на клитора ѝ и го обиколи няколко пъти. Малкото парче плът пулсираше на езика му, набъбнало до свръхчувствителност. Усети вкуса ѝ, когато се потопи с отворена уста в нея – свеж полъх от морето. Ядеше я шумно и гладно. Мляскането изпълваше стаята в знак на неприлично удоволствие. Тя течеше под него и се извиваше, а задъханите звуци, които издаваше, докато я лижеше, бяха… награди. Ето какво бяха. Сладки малки наградки.

Тя нямаше какво да сграбчи – косата му беше твърде къса и се изплъзваше между пръстите ѝ, затова Албена се присви и сграбчи ушите му. Сякаш искаше да ги откъсне. Той изстена от болката и я наказа като захвана клитора ѝ със зъби. Пат. Вътрешните ѝ устни бяха прибрани и не се забелязваха, когато беше затворила крака. Сега, безсрамно разкрачена пред алчния му поглед, виждаше как се разтварят сами, откривайки по-нежната розова плът помежду си.

- Пусни ме.

- … или какво?

- Ще спра.

Тя моментално го пусна и той се засмя. Подпря се на лакът до нея и я целуна. Тя го ухапа. Сграбчи задника му с две ръце и повелително му изсъска:

- Какво чакаш, по дяволите?

Значи без повече предварителна игра, така ли? Е, това не беше съвсем джентълменско, предвид факта, че най-вероятно нямаше да успее да се сдържи и щеше да свърши преди нея. Щеше да ѝ дължи оргазъм, а обикновено заспиваше след секс. Пресегна се да извади презерватив, но Албена го спря.

- Няма нужда.

- Сигурна ли си?

Тя кимна.

- Имаш ми доверие?

Тя пак кимна.

Противно на всякаква логика възбудата му рязко ескалира при мисълта да свърши в нея. Тя, разбира се, нямаше да зачене… но въпреки това да влезе в нея без латекс между кожите им беше допълнителен афродизиак. На някакво първично ниво го осъзнаваше този инстинкт да се излееш в жената, да я изпълниш със себе си, да ѝ се довериш да те поеме и тя да го направи със същата степен на доверие. Имаше нещо първично, да, в това да изливаш същността си и да забременяваш, правейки жената “тежка” и “трудна”, да я направиш по-слаба от себе си в тези деликатни дни и така да упражниш своето мъжко надмощие върху нея. Да я пазиш, докато се чувстваш повече мъж, да я закриляш, да я обичаш и да я любиш… и бременното ѝ от същността ти тяло да натежава в ръцете ти и да пълни очите ти. Албена… Не позволи на съжалението да омърси момента… Защото не от съжаление имаше нужда тя, а от живот.

Бавеше се твърде много за нейния вкус. Освен това я гледаше малко странно, беше похабил усмивката, която така му отиваше, в гадното си сериозно изражение, което тя искрено ненавиждаше. Албена посегна помежду им и го обхвана. Харесваше тази твърдост, обещаваща удоволствие. Облиза устни и потърка главата на члена му в мокрия си отвор. Насочи го и остана така, докато той най-сетне се раздвижи и с едно плавно движение потъна в нея. Очите му се разшириха, когато я усети по ствола си толкова стегната. Контролираше влизането си, защото тя го допускаше трудно, но за негова изненада успя да го поеме до край. Тясна, но дълбока – явно не се беше концентрирал достатъчно по време на прегледите, за да обърне внимание на това щастливо обстоятелство. Евентуално щастливо обстоятелство, поправи се, докато се отдръпваше. Като пациент тя беше недосегаема, освен това имаше съпруг, затова умишлено бе блокирал такива мисли. Не вървеше да преглежда пациентките си с ерекция, нали?

Все още не му се вярваше, че го е взела докрай. Мислеше, че си е въобразил. Отдръпна се, после пак се плъзна в нея. И вторият път потъна без особена съпротива навътре. Само беше стегната. Мускулите ѝ бяха набъбнали и я правеха още по-тясна, макар и хлъзгава и топла. Пасваше му като ръкавица, шита специално за него. Да не се сдържа по време на секс беше рядък подарък – не си спомняше да му се е случвало преди. Обикновено му трябваха няколко минути, докато се настрои и после автоматично преценяваше колко дълбоко да тласка. С жена му нямаше такъв проблем – ставаше напълно несъзнателно вече. Като изключим факта, че в последните няколко години се бяха отчуждили и правеха твърде рядко секс.

Изгуби контрол. За свой ужасен срам нямаше особен спомен от следващите минути, в които се развихри да се тласка в нея, докато потта и соковете им се смесваха и насищаха въздуха с острия аромат на секс. Не помнеше, че ѝ шепне някакви думи, не помнеше, че тя издра гърба му в опит да го притисне още повече към себе си, да го завари за тялото си, ако може. Не помнеше, че я ухапа по шията и не повярва, когато на сутринта тя през смях му показа следата от зъбите му. Не помнеше, че я е изтласкал до ръба на леглото със силните си напъни, докато главата ѝ не бе увиснала неудобно от другата страна. Не помнеше… Защото единственото, което оставаше между тях, бе това между краката му, което си искаше своето. Онова твърдо… нещо… със собствени инстинкти и потребности, което за първи път бе усетило пълната свобода и ѝ се наслаждаваше както може… докато може… като за последно. Ръгаше се в нея и не чуваше тихите ѝ стонове. Чак после се опита да си даде сметка, че може би е усещала и болка. Може би сладка болка, но все пак болка… Претриваше я, без да осъзнава. Не беше свикнала с неговите размери, но това щеше да го разбере после. Сега потъваше и изплуваше за глътка въздух като в медитативен транс и беше изгубил мислите си някъде между краката.

Албена дишаше плитко, замаяна от възбуда и удоволствие. Болеше я, усещаше как с всеки тласък се отваря още малко за него и прави влизането му малко по-лесно, но вагината ѝ все пак му се съпротивляваше. Предположи, че това, че е така тясна, го възбужда допълнително и не показа, че изпитва дискомфорт. Триеше се малко прекалено агресивно в нея като за първи път. Сашо беше с по-нормални размери и не бе имала досега възможност да направи разлика с някой по-едър от него. Беше особено усещане да го чувства толкова навътре в себе си. Погледна между тях, когато той се изправи на колене и продължи да тласка с къси, силни удари. Пенисът му се очертаваше в корема ѝ като че вътре мърдаше Пришелеца. Сложи с любопитство ръка отгоре и натисна, за да усети през кожата движението на мъжествеността му. И за двамата беше силна стимулация. Заедно с леката болка от триенето му в себе си изпитваше и невероятна възбуда. Почна да се изкачва към билото на собствения си оргазъм, докато зрението ѝ леко се замъгляваше по краищата.

Застина в нея, набъбнал до невъзможност, и пое дъх преди последния тласък. Изля се в нея с накъсан стон, отдръпна се и пак се заби до край. Усещаше как пулсациите тръгват от тестисите му и буквално си представи как спермата поема нагоре по ствола като от напора на силното налягане и се излива през цепката на върха, която се отваря алчно и гладно, но не за да вземе, а за да се отдаде. Изля се без остатък.

Стовари се върху нея, без да може да се помръдне. Мозъкът му напълно отсъстваше няколко дълги момента, преди да осъзнае, че я притиска и да се надигне.

- Не ми тежиш. Стой така.

Харесваше ѝ да усеща тялото му, проснато върху нейното. Не го лъжеше. Харесваше ѝ как от потта кожата му се приплъзва по нейната. Харесваше ѝ да усеща косъмчетата по гърдите и корема му. Харесваше ѝ чувството, когато мокрият му пенис спадаше вътре в нея и накрая се изплъзна, оставяйки я с леко чувство на загуба, но и с такова на пълно задоволство. Вагината ѝ пулсираше и мускулите ѝ избутваха семето му навън. Изшътка му недоволно, когато пак се раздвижи, но този път той все пак се отдръпна. Стовари се по гръб до нея и Албена се извъртя, за да му направи повече място на тясното единично легло. Примигна към мъждукащата лампа. Оголените реотани на калорифера хвърляха повече светлина върху телата им, мокри от пот и ги позлатяваха. Преметна коляно върху бедрото му и щастливо завря нос в космите под мишницата му. Вдъхна и затвори очи. Влюбваше се в мириса на неговото тяло. Имаше нещо свръхеротично в потта на един мъж, който току-що е правил секс.

Когато успя да си възвърне гласа, Иван извинително целуна върха на главата ѝ.

- Ти не успя да…

Тя сложи пръсти на устните му, за да го накара да замълчи. Иван отвори уста и ги облиза. После ги засмука. Албена ги извади и започна да чертае мокри кръгчета по не особено чувствителните му зърна. Поне така си мислеше, докато тя не налучка някакъв ритъм или някакви оголени синапси, кой да знае, и зърната му изпратиха ток директно в слабините. За жалост – без особен смисъл. Беше тотално изпразнен, а беше минал възрастта, в която можеше да го вдигне толкова скоро. В тялото му се настаняваше сладка умора и се налагаше да положи усилие, за да отлепи клепачи и да се съсредоточи, за да довърши и нея.

Плъзна ръка по тялото ѝ, докато я целуваше. Тя отвръщаше с охота, но беше напрегната. Знаеше от какво има нужда, затова вкара два пръста в нея. Албена не можа да сдържи един лек стон на болка, който се опита да прикрие. Беше много набъбнала и чувствителна сега. Приветства болката, защото беше смесена със силно удоволствие и желанието да свърши я побъркваше. Той задвижи пръстите си в нея, търкаше и клитора ѝ с палец. Пръстите му бяха дълги и едри като дланите му. Два пръста бяха достатъчни, за да я изпълни, но Албена въпреки дискомфорта реши, че само два не ѝ стигат. Покри ръката му със своята, изви се в дъга и целенасочено натисна с длан, за да го насочи. Иван усети как се възбужда отново от представата как я разширява отдолу. Третият пръст влезе малко трудно, насочван от натиска на нейната ръка, но все пак бавно потъна до дъно. Отвън останаха палецът и кутрето. Зениците му се разшириха, когато бедрата ѝ го приклещиха здраво. Пръстите му неволно се извиха и остъргаха горната част на тесния ѝ вход. Тя извика пак и застина в очакване. Оргазмът не закъсня, когато започна да се движи в нея, извивайки ръка при всеки тласък, сякаш дълбаеше в нея. Тя имаше тих оргазъм. Застина с оголена шия, силно извит гръб и сгърчени пръсти на краката. Ръцете ѝ се бяха вкопчили в чаршафа и го усукваха в безредна плетеница. Иван стисна зъби – имаше чувството, че в кулминацията си ще му счупи китката. Вътрешната ѝ мускулатура контрахира и притисна пръстите му, докато пулсираше в бързия ритъм на сърцето ѝ. Избликна нова влага, по-рядка и с остър сладникав аромат, която се стече между бедрата ѝ и намокри ръката му, преди да попие в чаршафите. Албена въздъхна удовлетворено и не реагира, когато Иван нежно се опита да разплете краката ѝ, за да се освободи. Потисна гримасата си на болка и раздвижи схванатите си пръсти, докато кръвта се върне в тях. Здраво яздеше, по дяволите.

Потръпна, когато се усети празна. Беше като загуба на нещо, което искаш да е винаги с теб. Е, поне вътре в теб. Тя се усмихна уморено и пак се сгуши под рамото му с крак, пъхнат между неговите. Ръката ѝ легна на корема му и тя започна да се отпуска, готова да заспи, когато от тежестта и от общата им пот и секрети ръката ѝ се плъзна надолу.

Албена се ококори и го погледна. Той ѝ се усмихна накриво със самодоволно “да”. Беше готов отново, за свое и нейно удоволствие. Само че Албена, незнайно защо, помръкна бързо, въпреки че ръката ѝ не спираше да го гали и започна малко по-здраво да го мастурбира.

Повдигна брадичката ѝ с въпросително изречение, стаено в очите му. С тази жена изобщо не се налагаше да води дълги разговори.

- Претрита съм – призна омърлушено. - Усещам как пулсирам и ме смъди. Не мисля, че мога пак… Искам, не е като да…

Езикът му се стрелна и прекъсна обясненията ѝ. Беше готов и твърд, но можеше да се сдържа, да не беше животно. Пък и имаше други начини да си доставят удоволствие. Само че той искаше и на нея да ѝ е хубаво, да не делят удоволствието на “мое” и “твое”.

- Стой така.

Носеше нещо, което можеше да облекчи усещането във вагината ѝ. Придърпа я към ръба на леглото и дупето ѝ кацна изкусително и доверчиво там, където бе напълно достъпна за допира му. Седна направо на пода между разтворените ѝ крака. Тя ги сгъна в коленете и надигна таза си доверчиво. Изстиска малко гел на върха на пръстите си и го разтърка по входа ѝ. Албена въздъхна от удоволствие от хладното усещане, но изскимтя, когато ги пъхна вътре. Стегна се. Иван разтри корема ѝ около белега колкото усмивка. Изчака да се отпусне и после полека завъртя китка, колкото да разнесе гела с пръсти. Естествената динамика на вътрешните ѝ мускули щеше да го разнесе навсякъде.

- Как е сега?

- По-добре… ооо… да, така е много… по… добре… Какво е?

Той мълчаливо ѝ показа тубата.

- Носиш си работата където и да отидеш, а? Винаги готов за… спешни случаи, а, докторе?

Не искаше да се вкисва, но му пролича.

- Ще те помоля нещо, Албена. Престани да ми викаш “докторе”, за да не извадя спекулума и така да ти го навра, че после да не можеш да го извадиш.

Тя потръпна. Виж го ти. Примижа и присви очи с предизвикателство.

- Това е… съблазнително предложение… докторе… – изпищя от възбуда и удоволствие, когато той я преобърна рязко по корем и издърпа задника ѝ към себе си.

- Кажи го… Предупреждавам те… Кажи го…!

- За нищо на света… докторе!

Той изръмжа и стовари длан върху плътта ѝ.

- Кажи го, по дяволите… Кажи го!

- Няма!

Тя се гърчеше и се извиваше под пляскащите удари, но се смееше, чак хълцаше от смях и не се опитваше да се измъкне наистина. Долу от механата се чуваше силна музика и шумът на многото гласове се сливаше в постоянно боботене, но горе беше някак тихо и при всеки негов палав удар се чуваше силно изплющяване. Иван също се засмя, когато при един малко по-зле прицелен удар я уцели по вагината и тя издаде почти оргазмен стон.

- Тук ли…? Я да те видим…

Тя ахна, когато езикът му я намери изотзад, но докато дланта му я пошляпваше вече съвсем леко по оголената вагина, той ближеше съвсем друго място. Бузите на дупето ѝ пламтяха след шамарите и бяха станали свръхчувствителни. Иван ги размачкваше и ги разтваряше, за да улесни достъпа си до стегнатия ѝ анус, после ги връщаше на вагината ѝ и галеше изотзад. Тя се беше смълчала. Като осъзна смисъла на тишината и сковаността на тялото ѝ, Иван внезапно спря.

- Албена?

Гласът ѝ дойде приглушен. Беше забила глава в бъркотията от чаршафи и одеяла и дишаше плитко и бързо.

- Не спирай.

- Ааа… до края ли…?

Тя извъртя глава така, че да го погледне. Лицето ѝ пламтеше. Кимна бавно от възбуда и неудобство, но повече беше възбудата. Това, което на него му идваше така естествено като част от играта, бе съвсем ново усещане за нея. Не бе съвсем уверена как да се отпусне и да се наслади. Но не искаше да поставя преграда между двамата сега, когато бяха споделили такава разтапяща ставите ѝ близост. Имаше му доверие и не искаше да скърши усещането като се стегне в неудобството си. Щеше да му позволи, защото го искаше. И щеше да се наслади, защото също го искаше. И щеше да участва, а не да седи безропотно и мълчаливо, сякаш го търпи. Щеше да сподели това ново усещане с него и да бъдат заедно и в това. Просто малка крачка отвъд това, с което е свикнала, но с него нямаше да има проблем да я направи.

Иван усети как се изпълва с кръв до точката на болката. Нямаше да издържи дълго на провокация като тази. Навиреният ѝ задник розовееше, дупката ѝ беше мокра от неговата слюнка и го приканваше с кратки малки пулсации, които караха сфинктера ѝ да се отпуска и свива в неравноделен такт.

- В тази твоя… вълшебна чанта… има ли лубрикант… докторе? – попита го накъсано с пресипнал глас.

Пенисът му подскочи пак, сякаш имаше собствено мнение и намираше тихите ѝ разсъдливи думи за най-сексапилната покана на света.

- Има – отвърна пресъхнал. - Ето…

- Винаги готов, а, докторе? Или си се канел да…

- Млъкни, Албена… Просто… млъкни!

Тя се засмя и палаво поклати дупето си към него, обаче изведнъж се стегна, когато тръгна да я разширява с пръст. Анусът ѝ рязко се сви и не го допусна.

- Какво има? – за нищо на света нямаше да признае, че умира да ѝ влезе отзад. Ако кажеше “не”, щеше да е “не”. Докато не я убеди да каже “да”. Щеше да хвърли всички усилия да я накара да го каже.

- Не съм… Не знаех, че…

Той си отдъхна с облекчение. Значи все пак не беше “не”.

- Ще използвам презерватив.

- ... и ръкавици, моля те.

- Глупости. Не ми трябват ръкавици, за да…

- Използвай шибаните ръкавици, докторе, или тази малка звездичка ще спре да поддава така лесно на убедителните ти… твърди… доводи. Ясна ли съм?

- Картинно ясна. Макар че го предпочитам… по-натурално и мръсно.

- Ходи в тоалетната като го предпочиташ мръсно. Моят задник, моите правила.

Той се засмя и я плесна пак само за да се наслади как тя подскочи и му извиква нещо предупредително, но се съгласи. Нейните граници, нейните правила. Засега.

Прокара длан по тесния ѝ дълъг гръб, за да ѝ помогне да се отпусне. Възглавничките на пръстите му напипаха пак онова чувствително местенце отстрани на ребрата, което я караше да затаява дъх. Всеки път. Всеки път… сякаш свиреше на музикален инструмент и изтръгваше звуци на доволство от това, че е докосван. Тялото ѝ му се отблагодаряваше с музика. Тя се топеше под него. Езикът му се заиграваше и с двете ѝ дупки, така че от ескалацията на възбудата и стимулацията на клитора така да я побърка от желание, че дупето ѝ да се отпусне за него. Беше готова. Докара ѝ един малък оргазъм, без да се старае особено и се засмя от удоволствие колко малко ѝ трябваше сега, когато бе като пластилин в ръцете му, топла и напълно отпусната в доверието си към него.

Албена си мислеше, че започва да се влюбва в това да слуша как се смее. Стига да се смее с нея. Отрегистрира тихия звук на опънатия латекс, който изплющя върху дланите му и се опита да не се стяга отново. Миризмата на латекса и студенината на лубриканта я пренесоха за кратко в клиничността на неговия кабинет, но гласът му я върна обратно. Той не говореше по време на прегледите, даваше команди. Сега тананикаше мръсна песничка. Тя се разтресе от смях не защото текстът беше особено смешен, а защото звучеше съвсем не на място в ситуацията, в която тя се гърчеше под пръстите му с навирен задник и завряна на майната си глава. Намести се изкусително срещу ръката му и натисна, докато пръстът му бавно потъна навътре. Изстена от усещането. Беше… неочаквано. Доста различно от целия ѝ досегашен опит. От разтягането не я заболя, защото Иван проявяваше търпението да го прави бавно, но леко я засмъдя.

Не спираше да се намества и да движи дупето си към него. Гледка, която можеше да накара всеки тийнейджър да свърши в гащите без време. В момента не беше сигурен, че и той не е тийнейджър. Чувстваше се също толкова оглупял от хормони и нагон, както когато беше на шестнайсет.

Анусът ѝ поддаваше и пръстът му влизаше вече без усилие. Извади го и потуши протеста ѝ от загубата му вътре като бързо се пъхна обратно – този път пръстите бяха два. Тя ахна, но лубрикантът си вършеше работата и му бяха нужни само няколко пъти да се раздвижи навътре и навън, за да я доразшири. Поколеба се дали е готова. Завъртя китка пак и се осмели да пробва с трети пръст. Струваше му се толкова тясна и малка и не беше сигурна, че ще може да го поеме без болка. Беше я претрил отдолу, по дяволите, а анусът ѝ беше дори още по-тесен. Така че си поигра още малко, за да е сигурен. Когато тя пое с труд и третия пръст, а после постепенно се отпусна около него, изпусна сдържания си дъх. Албена имаше добре оформен задник, нищо, че на север от него се четяха всичките прешлени по гръбнака ѝ. За момент си го представи този задник с десетте килограма отгоре, които беше свалила в последните месеци и примижа от удоволствие. Каквото и да му струва щеше да я охрани достатъчно, за да не трака толкова, докато му се врътка на члена. Тя и сега не стоеше мирна и посрещаше тласъците на пръстите му като сама се набиваше на тях. Проскимтяваше тихо всеки път, после изпъшкваше. Това държеше нивото на възбудата високо и за двамата. Пенисът му стърчеше готов и наперен. Още малко, човече… още малко… Само за миг му мина мисълта да се пробва да вкара цялата си ръка в нея, но едно, че не му стигаше сдържаност точно сега, и второ, че се боеше да не ѝ дойде твърде много като за първа анална игра.

Извади пръстите си и махна ръкавиците да не му пречат. Слагането на презерватива му отне секунди, преди да се върне и да коленичи зад нея. Подпря се стабилно за стената и размаза допълнително лубрикант върху опакования си пенис, после изтри остатъка във вече охлабения ѝ пръстен. Тя лъщеше там, мястото леко червенееше. Облиза устни несъзнателно, когато тя нетърпеливо се размърда в несъмнена подкана. Натисна с глава, колкото да усети как сфинктерът ѝ поддава с лекота и преди да се усети как хлътна малко прекалено бързо и прекалено лесно, увлечен от движението, което не усети съпротива. За разлика от вагината ѝ обаче, тук нямаше очаквания да го поеме до края от първия път. И за разлика от първия път, сега това му помогна да се контролира повече. Тя ахна и се стегна малко, когато стигна до естествената ѝ дълбочина. Не искаше да я насилва, макар че би могъл да я разтегли на дължина и отвътре, ако си го поставеше за цел. Но нека не е наведнъж, помисли си. Да остане тръпка и за после.

Съсредоточи се в усещанията си и в нейните реакции. Тя беше спряла да се врътка и просто стоеше под него тихо, докато се опитваше да свикне с размерите му в нея. Стегна задника си и само леко побутна с таза си, колкото тя да го усети. Албена издаде някакъв нечленоразделен звук, съвсем нов в музикалната ѝ история, и той пак застина, без да е съвсем сигурен как да го тълкува.

- Добре ли си?

Тя не отговори и Иван се разтревожи.

- Не мърдай! – дойде със закъснение приглушения ѝ отговор. - Още свиквам… ааа… къде си.

Той се ухили, доволен, че не вижда изписаното по лицето му облекчение и мъжкото му самодоволство, което, знаеше си, щеше да я накара да избухне пак, а това… нямаше да свърши добре.

- Какво е усещането? – попита я с искрено любопитство.

- Наистина ли искаш да знаеш?

- Да.

Тя се поколеба как да го обясни.

- Пълнота. Като да ми се ходи до тоалетната. Странно е нещо да влиза там, където обикновено излиза. И да стоя разтворена и да не мога да се стегна отзад, защото ми пречиш и ме разтваряш. Но е и някак… стимулиращо да те усещам. Топъл си. И си твърд, и усещам как… пулсираш. Само… стой още малко така. Да не си променя мнението…

Той се засмя съвсем открито и големите му длани замилваха стегнатото ѝ задниче, докато не му се стори, че мускулите ѝ леко се охлабват. Реши да рискува. Беше горещо усещане, обхващащо члена му докъдето беше проникнал в нея. Гладката мускулатура се гънеше и го притискаше, и се опитваше да го избута по естествен път назад. Стегнатият ѝ сфинктер се беше отпуснал още, но периодично се опитваше да се затвори и го приклещваше здраво, преди инстинктът ѝ да сработи и тя да си наложеше пак умишлено да се отпусне. Защото той предполагаше, че при това стягане я наболява. Целуна я по гърба и я обгърна плътно с ръце с длани върху гърдите ѝ, отпускайки се върху нея. Така не можеше да прави дълги тласъци, но беше топло усещане да бъде толкова близо, че да усеща как дъхът ѝ секва всеки път, когато се избутваше навътре. Влизаше и се отдръпваше полека, без да бърза. Малко назад и после обратно. Плътно и топло. Като нея. Беше го допуснала там, където бе първи и му се щеше в замяна да ѝ донесе само положителни усещания. Само че пенисът му изтръпваше от възбудата при усилието да се сдържа. Неволно се заби малко по-силно и по-навътре в нея. Застина и се издърпа, когато Албена извика като от болка.

- Да спра ли?

- Не. Обаче… болят ме коленете.

Излезе от нея. Тя се обърна по гръб с въздишка на облекчение и Иван подпъхна възглавница под дупето ѝ. Повдигна краката ѝ и целуна бенките от вътрешната страна на лявото ѝ бедро. Педикюрът ѝ беше ниско изрязан и лакиран в яркожълто. Като десет малки слънца, които грейнаха за миг в сумрака, докато разтваряше краката ѝ и ги повдигаше нагоре и настрани. Бързо се върна обратно в тесния ѝ заден проход. Плъзна се без всякакво усилие. Тя присви още крака и ги сключи на гърба му. Очите му щяха да изскочат, когато при тази поза го всмука още малко в себе си. Усети как ръката ѝ се плъзга между двамата, за да намери клитора ѝ. Той вече се движеше с по-голяма лекота и още по-навътре, затова прие забитите в кръста му пети като ясен знак да спре да се сдържа.

Стоновете им се смесиха. Тя издаваше малко смешен звук всеки път, когато се набиваше в нея. Нещо като въпросителна в края на стона – кукичка, която се забиваше в мозъка му и му действаше като свежа порция ендорфини. Гърбът му се извиваше, докато я яздеше полудял, задникът му се свиваше с всеки тласък навътре и беше убеден, че утре ще се събуди с приятна мускулна треска. Която щеше да избие с още от същото…

- По-силно… Мамка му, да!

Тя свърши с дълбок продран стон, докато бясно търкаше клитора си. Гърбът ѝ се изви, ръцете ѝ се сгърчиха. Тръпките, които стесниха задния ѝ проход и загалиха члена му отвътре докараха и него до очакваното бързо освобождение. Изгъгна нещо нечленоразделно и се разтовари в задника ѝ като нетърпелив гимназист. Поне този път и тя свърши с него.

Бедрата ѝ трепереха видимо. Малките ѝ остри гърди се повдигаха бурно. Очите ѝ още изглеждаха замъглени, докато излизаше от нея. Анусът ѝ остана отворен един дълъг миг пред разширените му зеници, после започна бавно да се свива. Вагината ѝ също пулсираше и зееше. Сфинктерът се отвори спастично още веднъж, изкара малко въздух и се прибра. Съвсем за кратко Иван видя как и двете ѝ дупки бяха напълно и безсрамно отворени, мокри и блестящи от смазка, секрети и спермата, която засъхваше между бедрата ѝ. Накрая само червенината, останала по пръстена, и мокротата от лубриканта напомняха къде е бил допреди малко. Обърна се настрани към нея, прегърна я и целуна рамото ѝ, докато тръпките ѝ се успокоиха. Червенееше цялата – бузите, шията, гърдите… От леко прораслата му брада ѝ бяха останали червени следи навсякъде. Кожата ѝ беше прекалено нежна и тънка и знаците му личаха с категоричност, която го възбуди. Той се засрами от това избликнало собственическо чувство.

- Албена…

- Тихо… тихо сега. Нямам сили да мисля… – тя се сгуши и се прозя.

Дланта ѝ легна между тях и той я покри със своята.

- Спокойно… и аз. Акъла ми взе…

- Взех ли го? – измърмори нечленоразделно и се намести по-удобно и по-близо към топлината му. - Че кога си го имал?

Лекичко я целуна, за да поеме от дъха ѝ най-сладкото приспивателно. Беше жаден, а по начина, по който тя преглъщаше, знаеше, че и тя е пресъхнала, но нямаше останала сила, за да стане. Придърпа одеяло над потните им тела и на свой ред се отпусна. Не можеше да държи очите си отворени. Чу тихия ѝ шепот и се усмихна, преди да потъне в сън. Значи все пак ѝ се изплъзна… почти като въздишка:

- Иване…