Танцьорка

21.04.2023 | Fairy

Торбалане, дори няма да го чета и коригирам. Написах току що и пращам :)

Филигранни паравани разделят помещението на слугите от гостната. Там, в притулената светлина от няколко свещника между софри с отрупани подноси, сноват в готовност наложници, очакващи знак да опреснят трапезите на гостите. Въздухът тежи от сладкия аромат на мускус, канела и сандал. Безбожно шумно е. Човешка плът гуляе, пие и се забавлява, а арабското гърголене почти заглушава ритмично звънтене на дайре. Страстите бяха се нажежели допреди малко и сърцата на слугите бяха присвити при всяко излизане иззад параванчето. От всеки сърдит крясък, съскане на ножница или остър смях подсичащ босите им нозе, те очакваха да видят как от телата им отхапва я ръка, я ухо… я живота им. Но опасността отмина. Звездите бяха се завъртели на изток, а колелото на Съдбата пак ги пощади.

Новата танцьорка тръпнеше под ефирния си воал и внимаваше жълтиците по ханша ѝ да не звънтят излишно. Бе нова. Подготвена за тази вечер, кожата ѝ блести, обтрита с ароматни масла, златни гривни украсяват глезените ѝ, а тези на китките са преплетени със закачливи верижки към пръстите на ръцете. На бюстът ѝ проблясва наниз пендари, а ниско коланче от златни парички над ханша я обгръща с алчните си очи. Косите ѝ са дълги, къдрави и уханни, а очите – напълно скрити от тежък грим, святкат уплашено под ефирен воал.

Чува се патърдия из далечния край на гостната. Глъчката се заражда от пискливи упреци на пияна наложница. Шамар. Звънтеж от преобърнато сребро върху мраморния под. Уредничката дава знак и танцьорката излиза иззад скривалището си. Време е за нейния номер.

Щом фигурата ѝ се появява, като уголемена завъртулка из самия филигранен параван, свирачът подхваща съблазнително бавен ритъм. Тя се влива в него и запристъпва напред към центъра на мраморната зала, прескачайки полегналите тела на пияните гости. Движи се като пантера, с ханш, клатушкащ се встрани и нозе грациозно превземащи ефира. Ръцете ѝ живи пепелянки се гърчат в изкусителни движения. А пендарите ѝ… ооо, какъв божествен ритъм поддържат тласъците на огъващия се бюст, последван от ниските вибрации на тазовите ѝ извивки. Всички млъкват. Сърцето ѝ забива лудо от уплаха да не сбърка. Не бива да направи грешно, ни на йота движение или ще изпусне основния ритъм. Стигнала в центъра тя затваря очи и се моли на Съдбата да я пощади. Оставя се на мелодията. Намира вътрешния си център и цялото ѝ тяло около него се превръща в едно петолиние, а заобленостите ѝ са едни излитащи ноти. Тя запява чрез тяло. Понася се в друг свят. Заживява там. А в този само я виждат. Докосват. Хиляди очи се впиват в месото ѝ и отхапват с острите си зъби. Тя не усеща как загубва парчета кожа от извивката на шията. Дълбоки рани зейват в гърдите ѝ. Ножове се забиват в плоския ѝ корем. Двойни езици се впиват в резката между танцуващите ѝ бедра. Тя знае за това явление, подготвяна е да му устои. Намерила своя център оставя илюзиите да се реят по повърхността, не достигащи дори лекия бриз над обгръщащите я воали. Музиката извира вече не от майсторското дайре, а от нея. Тя създава музиката, вплита гърдите си в минорна мелодия, докато облите ѝ задни бузи отмерват еротичен ритъм. Капчици нежна роса избиват по шията и деколтето ѝ. Като хиляди диаманти заблестяват и гърдите ѝ, изложени пищно навън. Устите на наблюдателите пресъхват от тази съкровена жизнена сол, изпиваща разум и логика и всичко, което остава изпод пресушените им мозъци са гола животинска страст и похот. Облите ѝ гърди се превръщат в сочни чаши, от които те да пият. Усукващият се корем ги принуждава да му желаят тежкото наказание да бъде притиснат и подчинен под вмирисаните им на кисело тела. Нежните дантели над женствените ѝ слабини са като светая светих, където почти не смеят да погледнат, за да не срещнат очите на Аллах и той да ги призове. А как биха завоювали тази пещера, пълна със съкровища. Как биха се врязали във входа ѝ с цялата мощ на мъже-войни. Как биха я изпълнили с твърдината на присъствието си. Тази нежна цепка, мятаща се бездиханно в ритъма на сластна любов ги зове неудържимо да я обладаят, рязко и насилствено, за да спре. За да умре. За да не издевателства повече над пулсиращите им курове с магията, която плете.

Тя танцува. Танцува за живота си. Танцува с танц, извиращ от паметта на клетките ѝ. Привиждат ѝ се любящи очи. Присънват ѝ се нежни ласки и шепот с обещания. Някъде много дълбоко, из черната тъмнина на космоса, из който се рее, тя чува ритъма на истинска любов и го повтаря с обкичения си в златен наниз ханш. Тра-та… Дааааа, тра… тра… тра-та-та-та-та… Даааааа… – звънтят пендарите.