Без всякаква прилика

12.04.2023 | Анонимен

Боби плющеше секретарката си на заседателната маса в офиса. Беше я разчекнал по гръб и я работеше с огромно настървение, наслаждавайки се на чудесната си спортна форма. Курът му се врязваше дълбоко в утробата ѝ като централен нападател между двойка централни защитници. А зад централния нападател вихрено атакуваха двете топки.

Днес Боби се събуди нервен и махмурлия. Беше кисел и светът му кривееше. След няколко минути с външен фалц изрита одеялото и с мъка се изправи на крака. Чак тогава забеляза, че единият му крак се е схванал и стои вдървен, което му се случваше не за пръв път. Боби обаче със задоволство установи, че този път схванатият крак не е от двата на които е стъпил, и разбра че днес секретарката му ще работи извънредно и след работно време. Оправи се набързо и скоро служебният автомобил го отведе в модерния офис. Още с влизането в кабинета си нареди на секретарката си да не го безпокоят, пък и малко бяха тези, които смееха.
- Какво ще разпоредите за днес? – попита подчинената.
- Да си повдигнеш полата!
Секретарката беше изпълнителна, а и друг път шефът ѝ беше възлагал подобни задачи, извън длъжностната ѝ характеристика. Повдигна кожената си пола и отдолу лъсна цялата прелест на черните ѝ мрежести чорапи. Боби истински се зарадва, тъй като много обичаше мрежи. Мина зад нея и с двете си силни ръце обхвана коженото кълбо, което приятно изпъкваше над ръба на силиконовите ѝ чорапи. После се наведе се над ухото ѝ и прошепна:
- Ще ти спукам плондера! – след което, с кълбото ѝ в ръка, я поведе към заседателната зала.
Спря я пред витрината с чаши и любимото му уиски и я натисна я надолу, за да клекне. Обучената служителка бързо разкопча панталона му и с охота извади схванатия крак, като се зае да го лигави. Сама си го напъхваше максимално дълбоко, защото ръцете на началника в момента бяха заети да наливат уиски.
- Наздраве, миличка! Но ти ще пиеш после! – каза шефът и отпи с наслада от огнената вода, след което я остави във витрината.
После хвана секретарката за косата и започна силно и злобно да я чука в устата. Тя се давеше, но не спираше да го гледа в очите, защото той беше успял човек и е свикнал да бъде гледан и да е център на внимание. Скоро усети как едната му ръка бута главата ѝ към шкафа под витрината, така че тя се оказа седнала на пода и облегната на твърдата мебел само с тила си. Докато разбере какво става, Боби я беше обкрачил през врата и раменете и си завираше твърдия кур в устата ѝ. Започна да я чука настървено и надъхано. Това я възбуди до краен предел и тя затърка бясно клитора си с пръсти. В началото сладостна вълна премина през тялото ѝ, но скоро всичко беше засенчено от липсата на въздух. Боби работеше устата ѝ сякаш забравил, че служителката му не е анаероб. Слюнка течеше по ризата ѝ, очите ѝ се бяха уголемили, а всяко дрънчене на витрината в ритъма на тласъците на шефа кънтеше в ушите ѝ като някакъв гонг. И друг път я беше оставял без въздух, но никога така и сега почти беше загубила разсъдък. Сякаш в последния възможен момент той си го измъкна от устата ѝ, погледна надолу ухилен и каза:
- Ей, мама му стара, много си добра! Само че по-леко лашкай с тия джуки, че ще излеем уискито. Я да те видя как се справяш с топките.
Замъгленото ѝ от липса на кислород съзнание едва успяваше да следи думите му, но споменаването на толкова важни кожени атрибути ѝ напомни какво следва по програма. Стараейки се да не кашля, тя се зае послушно да олиже кесиите под твърдия крак. Боби имаше 3 кесии и мислейки си за тази в сакото му, тя послушно се зае с другите две. Галеше ги, облизваше щателно навсякъде и ги поемаше много внимателно в устата си. След като излизаха оттам, още мокри ги драскаше нежно с големия си маникюр, както той харесваше. След няколко минути пак налапа кура му и задраска по топките.
- Бе, мамка му, всички се надпреварват да ми правят същото, но ти нямаш равна!
Секретарката изпъшка доволно. Обичаше да я хвалят. Особено шефа ѝ, който ѝ се отблагодаряваше подобаващо за уменията и упорития ѝ труд. Работеше много, влагаше се и логично се беше издигнала до тези висоти.

Боби я хвана отново за косата и я поведе към масата, държейки и чашата с уискито. Бутна я по гръб и навири дългите ѝ крака. Мрежата, в която бяха обути, го възбуди още повече и той мощно започна да кове путката ѝ. Подчинената прокара ръка и напипа клитора си отново, доставяйки си допълнително удоволствие. Скоро заседателната зала, с нейната чудесна акустика, се изпълни с пъшкането и виковете на служителката. Обожаваше я чукат, но в последните години се беше отдала почти изцяло на ебането с този фантастичен, този невероятен Боби… Нейният шеф! Ужасно ѝ харесваше да си прави кефа с нея, да я клати когато, където и както му хареса, защото беше влиятелен, успял и богат. Най-любимото ѝ място за това беше офисът му, където дори и да крещеше докато се чукаха, никой нямаше смелостта да ги притеснява. Тя знаеше, че всички я чуват, че знаят какво се случва и скоро откри, че първоначалният ѝ срам от това вече го няма и погледите на колегите и колежките ѝ я възбуждат с техния укор, завист и неразбиране. Гледаше с насмешка късичките полички на младите ѝ колежки, чукани от други отговорни фактори и тяхната дискретност. Нея пък я чукаше Първият и не ѝ трябваше да го крие.

Ето и сега: заседателната маса, около която бяха сядали толкова важни и богати президенти, служеше за ебалник и тя доволна от този факт викаше безсрамно при всеки тласък на Боби. Понякога виковете намаляваха, докато се отпиваше глътка уиски, след което се засилваха отново.

Клиторът ѝ, вече набъбнал до крайност, искаше да се взриви, а цепката ѝ пулсираше около твърдия ствол на началника. Той все така здраво работеше любимата си секретарка, вадейки го почти докрай и пъхайки го до топките. Беше я разчекнал като гимнастичка, а пръстите му се бяха оплели в мрежите ѝ. Усети, че и той е близко до свършването, но нежелани последствия не влизаха засега в плановете ѝ. Затова тя провря ръка отстрани и хвана топките му, след което ги стисна. Болезненият му стон и физиономията му след това я накараха да полудее и оргазмът я връхлетя. Цялата сграда беше надлежно уведомена за това от гърлените ѝ викове. Когато след малко се поосвести, секретарката видя, че шефът ѝ отпива глътка уиски и го чу да казва:
- Искаше да спреш кефа ми, затова ще си платиш с плондера!
Подчинената и друг път си беше плащала така, а плондерът ѝ беше доста разработен, затова и му се ухили мръснишки.

Боби това ѝ чакаше. Натисна ѝ краката чак до главата, след което ѝ го отпра в алтернативната урна, като интегрална бюлетина на конгрес. При новите децибели на женските крясъци от заседателната зала, на всички в сградата им се стори, че допреди малко секретарката на шефа беше мъркала като коте. Началникът беше хванал коженото кълбо на подчинената си в ръце и докато го помпеше го тупкаше в масата, сякаш канейки се да му отпердаши някой ждроб. И, въпреки че беше вряла и кипяла в аналните пируети, секретарката този път бая се озори, защото шефът я клатеше като подивял. Харесваше му да превзема това младо дупе, да докарва притежателката му до екстаз и всички да знаят колко е потентен, кръшен и вървежен. Наведе се напред и с яките си ръце разкъса скъпите ѝ риза и сутиен, стисна солидните ѝ гърди и зачеластри дупето ѝ още по-здраво.
- Ей така ще ходиш после до колата! Да те видят всички! – подметна ѝ той. - Даже мисля да ти въведа ново работно облекло… ей така ще идваш на работа!
Това беше в пълен унисон с най-възбуждащите ѝ ежедневни фантазии и тя се предаде на следващия си оргазъм. Разтрепери се цялата, нещо в нея сякаш се сви на топка и изгърмя мощно с адски крясъци. Когато дойде на себе си усети, че Боби все още е в нея и стиска силно гърдите ѝ. Чу го да казва:
- Видя ли, че ти спуках плондера…
- Дааа, ооох, а сега го напълни…
- Не. Сега ще пием, както ти обещах.
С ловки движения началникът се качи върху масата, взе чашата си, хвана главата на секретарката и натика в устата ѝ топлия си от ануса ѝ кур.
- Наздраве, миличка!
Подчинената налапа най-важния кур в офиса, задраска с маникюр по топките и след секунди шефът накваси гърлото ѝ.
В следващите минути Първият лежеше на заседателната маса – мечта за толкова небогоизбрани, докато секретарката смучеше излекувания от схващането му крак. Беше горд от себе си, отпиваше доволно от чашата си и си мислеше колко чудесно е да си вечен шеф. Погледът му се рееше из мрежите на секретарката, която си мислеше, че го е оплела в тях. Кой знае…