Стара любов ръжда не хваща

19.06.2023 | Анонимен

80-те и 90-те години – това са годините, за които всеки има какво да разкаже, всеки има приятни спомени и всеки има негова малка тайна. Е… всеки, който е бил роден тогава, разбира се. Това са годините, които никога няма да се върнат… годините, в които растяхме щастливи по улиците без телефони, без наркотици и без страх, че един ден ще си спомняме с въздишка за тия години… годините, в които играехме за жмичка и стражари и апаши… годините, в които мажехме филия с лютеница… годините, в които стреляхме с прашки… и, разбира се, годините, в които пърхаха пеперуди в корема и на още едно място...

“Еееех… ако имах машина на времето бих отишъл през 2023 година при Люк Скайлокър.”

“Еееех… ако имах машина на времето бих се върнал през 90-те.”

Във всеки голям град на България има улица Александровска и в този крайдунавски град също имаше, тя е най-голямата и централна улица на града, пълна с много магазини и центрове.

Слънцето препичаше ужасно, беше над 40 градуса, мятах крачолите на късите си гащета и се кефех как пишлето ми се охлаждаше мятайки се на голо в бандажа на гащетата. Бях тръгнал да си купя диск, щях да записвам филм на двускоростната си записвачка и после да изкарам 3 кинта, като го продам на един авер (е тогава бях само на 17 и хормоните се гонеха, както прегладнял русенски комар гони волната пеперуда на Кати). Влязох в познатия магазин на центъра до операта и забелязах, че днес нямаше продавач, а една жена. Тя беше на около 30-тина години, добре изглеждаща, с малки цици, руса и леко невзрачна, но на мен ми се стори симпатична. Е, все пак на тия години всичко ти е симпатично.
- Добър ден! Ъъъ… един диск ще искам “Самсунг”. Къде е господина, който продава? Да не напусна?
- Ха-ха! Да, напусна с гръм и трясък и се закова пред телевизора с бирЪ. Ммда… мъжът ми днес ме изтипоса тукЪ да продавам, че му било ден да пие с приятели.
- Аха. – изтърсих само аз и подадох 1 левче, а дискът струваше 0,80 лв.

***

Някак си усетих, че жената ме гледа странно. Нещо се бавеше и мотаеше.
- Ето там на рафта са. – посочих аз.
- А да… ето ги! – но продължаваше да се бави, все едно нещо имаше да прави.
- Заповядай диска, моето момче. Много си сладък да знаеш!
- Ъъъ… мерси! – бях се изчервил, като домат.
Стоях и си чаках рестото, бяха цели 20 стотинки – 2 дъвки турбо и 2 шок.
- А може ли рестото? – казах аз.
- Заповядай! Ако искаш може да ти го дам и по друг начин…
Мале… веднага се надървих, а лицето ми запламтя.
- Охоооо… вече виждам, че ще си съгласен, като гледам как опъна гащетата!
Малиии… бях се надървил, а тия гащета нищо не криеха. Издутината си личеше от километри, а лицето ми пламтеше още повече, чувах пулса си с ушите вече.
- Ъъъ… ще мина за рестото после, сега имам да запиша тоя диск. – изтърсих само аз.
- В 18:00 часа затварям… ако искаш мини тогава, че сега нямам дребни, тъкмо ще съм събрала. А и да те помоля нещо, може ли?
- Да, да… разбира се.
- Ще ми вземеш ли едни презервативи “Дурекс” от аптеката, че тук ще ми трябват едни балони да надуя за един повод, а няма балони никъде в района. – и ми подаде 10 лева намигайки ми.
- Да, да… няма проблем!
Не помня кога съм излязъл и кога съм се прибрал. Имах чувството, че е 60 градуса – пламтях, а ушите ми пареха. Бях надървен, като дървен кол за домати в на дядо градинката, и едвам скривах ерекцията си. Прибрах се и си праснах най-невероятната чекия, като си мислех за тая непозната продавачка – та аз не я познавах, а вече ми се предлагаше. Боже, какво да правя? Взех си студен душ, напръсках се с най-якия си парфюм “Каролина Херера” – он айс серията. Малеее… как миришеше само! Чак бих се самоопънал ако можех от тая миризма. Газ до аптеката. Взех “Дурекс” с релефни пъпчици. Ами сега? Майко мила… пак запламтя всичко, пак ушите засвистяха. Как да ида – хем исках, хем се притеснявах до лудост. Много въздишки, зачаках да стане време.
- Добър ден отново! – казах аз, затваряйки вратата на магазина.
- Ооо… здравей красавецо, тъкмо привърших! Идваш за рестото ли? – намигайки ми пак с ехидна усмивка.
- Емиии… да, ако може.
- Завърти ключът на вратата. – каза жената.
- Добреее.
- Ела тук в склада да ми помогнеш да подготвим една изненада на мъжът ми.
- Добреее, идвам.
Влязох в малко помещение. В ъгъла имаше кашони с дискове, един диван, едно огледало, една мивка и някакви други натурии.
- Сядай красавецо. Как се казваш?
- Ъъъ… Борката ми викат, Борислав съм.
- Аз съм Мария… и малко ми е тъпо днес, ама това е друга тема. Сядай на дивана, там ще ти е по-удобно. Искаш ли Мартини? – като изпи на екс една чаша и на дъното се заклатушка една маслинка.
- Ъъъ… не. Не съм пил преди Мартини, само бира и водка и веднъж ракия.
- Аха, ами както искаш. Аз днес имам повод и затова малко ще си пийна.
- Да нямаш рожден ден?
- Ха-ха-ха, мда… и то какъв! – обръщайки още една чаша до дъно. - Преди 2 години мъжът ми, тоя хубостник, ей на тоя диван, ха-ха, чукаше едно момиче, по-младо от него. И то на тоя ден, точно на тоя ден, на този ден той има рожден ден и аз влязох да му подаря подаръка. Мислех, че търси дискове и ги хванах на калъп. И сега втора година, ха-ха, за мой късмет успявам да празнувам като него.
- Ъъъ, съжалявам за това.
- Недей, не си заслужава! Боклук, ама заради двете ми дъщери го търпя.
- Съжалявам. – казах аз.
- Аз не! – каза тя, като погали краката ми, плъзгайки ръце от коленете към гащетата ми и леко докосна бандажа ми отдолу.
- Ооо… виждам, че си готов! Взе ли презервативите?
- Дааа, ето ги! – издърпвайки ги от джоба ми.
Наведе се и изхлузи гащетата до коленете ми.
- Мммммм… – само изсумтя.
Почна да облизва пищова ми по целия му ствол и го налапа наполовина.
- Мммммм, много яко мирише!
- Ааааа, да-а-а… – успях да изтърся само.
- Аааааа, давайййй! Аааа, свършвам… – и взех да се треса и да бълвам сперма в устата ѝ.
Мария стана рязко и се изплю в мивката до огледалото. Боже, свърших за не повече от 2 минути! Тя седна до мен и ми изхлузи гащите нацяло, като ги хвърли до мен. Седна до мен и с дясната си ръка ми хвана пениса, след което започна да му прави чекия.
- Знаеш ли… не знам защо моят никога не иска от мен свирка, а само да ме чука на задна. Охоо… виждам, че вече си готов отново!
Бях отново камък. Тя извади един презерватив от кутийката, постави го в устата си и ми го наниза с устни.
- Ехеее… много е готино това!
- Нали? Човек понякога става такъв какъвто не е мислел че е.
- Може ли да те целуна? – изръсих аз.
- Никога, ама никога не питай жена за това!
Надвесих се над нея и я целунах. Езиците ни се вплетоха. Леле… целувах яко мацка по-голяма от мен с поне 10 години, прави ми свирка и сега явно се почваше.

Мария се изправи и за 10 секунди пред мен се откри невероятно създание, съблече се мигновено. Беше прекрасна, черен сутиен и прашки, не много големи цици, но така изящни лисичи муцунки. Минах зад нея и разкопчах сутиена, а тя в същото време свали прашките. Притиснах се до нея, исках да усетя топлината на дупето и върху пениса ми.
- Сядай! – каза тя.
Седях и гледах това прекрасно тяло. Тя се обърна с гръб, притисна презерватива в основата на пениса ми с два пръста и…
- Плююююп… – влезна в путето ѝ.
Наниза се заднишком. Започна с много чевръсти движения нагоре-надолу. Опря гръб до гърдите ми.
- Пипай ми циците…
Започнах да мачкам цицките. А колко бяха меки и настръхнали.
- Барай ме долу! – изсумтя тя.
С дясната си ръка затърках клиторчето нагоре-надоло. Започна много силно и бързо нагоре-надолу с таза, като все повече се притискаше в мен.
- Аааааа… давай, не спирай! Търкай го по-силно! – викаше тя и започна да се тресе в оргазъм.
Изведнъж се отпусна върху гърдите ми.
- Божеее, каква будала съм била толкова години! С тоя задръстеняк даже не помня откога не съм свършвала така. Свърши ли Боби?
- Не можах. – казах аз, но усещах пениса си много мокър, явно еякулирах по малко.
Бях в силите си, като кол за домати надървен все още до пръсване. Започна отново да си движи таза върху мен.
- Чакай малко… – и се извъртя, изкара го, застана с лице към мен и си го наниза.
Целуна ме. Невероятна целувка, така страстна… беше виртуоз с езика. Тазът ѝ започна нагоре-надолу, беше се хванала от двете страни на главата ми за дивана и подскачаше така яко, все едно няма намерения да спира. Усилваше темпото нагоре-надолу и ме побъркваше с целувките си.
- Ааааааа… свършвам… – завиках аз.
- Давай! Искам да свършиш… – като захапа леко едното ми ушенце.
- Аааа… свърших…
Стана от мен и седна до мен. Пишката ми беше така паднала и пулсираща на една страна. Тя се сгуши до мен.
- Хубаво ми е! Едва те познавам, а ми е така хубаво…
- И на мен! – казах аз.

***

Нощният северен бриз се носеше из въздуха, беше се вече разхладило, лятото бе дошло с пълната си сила, а двама души бяха така уязвими от своя нагон и нещо истинско и импулсивно, както когато пчелата се ражда за да носи мед и не знае защо го прави, както костенурката се ражда и тръгва към необятното море, без да знае защо го прави, както всички ние правим неща, защото ги искаме и не знаем защо ги правим… само знаем, че са хубави и че ги искаме… знаем, че искаме преди всичко да сме ХОРА и да сме самите ние, а не нещо друго.