Случка в Аляска (част 1)

09.06.2023 | Анонимен

Една незабравима случка от моя живот отпреди десетина години, докато бях на студентска бригада в Аляска.

Като всеки авантюрист по душа и аз мечтаех за пътешествия и екзотични дестинации. Но и като масовия български студент бях възпрепятстван чисто финансово да пътувам почти изобщо. Всичко се промени, когато една колежка от руската филологическа катедра ми каза, че се е записала на бригада и лятото ще работи в Аляска в един хотел като чистачка.

Усетих, че това е хубав шанс, но и знаех, че мога много повече от това да бъда просто чистач. Така след няколко онлайн срещи, сумати документи и бърз заем, за да мога да си платя програмата и билета, в края на април месец 2013-та хванах самолета за Аляска.

След 4 полета, загубен във Франция багаж (мамицата им французка!), постоянна турбуленция на презокеанския полет и общо 25 часа път най-накрая кацнах в Анкъридж (най-големия град в Аляска). Излишно е да казвам колко притеснен бях, но изненадващо за мен в момента на слизане от самолета и виждайки невероятните планини от едната страна и океана от другата, аз се почувствах вкъщи (това усещане остана и следващите 4 години). Ще пропусна битовизмите: първото влизане в Уолмарт, първата среща с лос пред хостела, как двама бездомни наркомана се опитаха да ме сплашат, но изядоха по едно маваши и все такива забавни случки. Спал съм като пън 12 часа и потеглих на север с влака до крайната ми дестинация – Денали парк. Но не си представяйте нашето БДЖ, НЕ! Изживяването е магическо, купетата са почти изцяло стъклени и релсите минават през един от най-големите, необятни и взимащи дъха национални паркове. Виждах рекички, лосове, мечки гонещи северни елени, вълци... Но мащабът на този парк, широчината на гледките, височините на планините, там за първи път осъзнах колко съм дребен и там се почувствах нищожен пред тази необятна природа.

В купето пътуваха и други хора, имаше няколко сърбина, още една българка и 4 американеца и всички се бяхме запътили към Денали, където щяхме да работим в различни хотели и ресторанти. Едното момиче от американците ми направи изключително впечатление: тя беше дребничка, нежна, с буйна червена коса, някак си излъчваше почти детска чистота. Първата ми асоциация бе, че съм видял живата малка русалка. Казваше се Кейси и от приказка на приказка се оказа, че ще бъдем колеги. Тя щеше да бъде хостеса, а аз бъсър (помощник-сервитьор).

Седемте часа с влака минаха неусетно, душата ми попиваше невероятната красота наоколо...

Превъртам 2-3 седмици напред, през които вече се бях настанил в хотелчето, опознал региона, започнал работа (като всеки амбициозен източноевропеец бачках на 2 места по 16 до 18 часа на ден), но същевременно се бях срещнал с една неописуемо шарена група от хора и нации, с които работихме и се забавлявахме заедно.

Оказа се, че всяка сряда вечер в единия ресторант се организираше балканско парти и всичката пасмина от бригададжии си отвинтвахме главите просто. Аз винаги съм бил фен на рок, метъл, класическа музика, но това да чуеш балкански ритми на другия край на света, да си заобиколен от млади хора и да има промоции на уиски и бира винаги помага.

Колко приключения се случваха след тези партита: не един от нас е бил гонен от лос пиян или си е тръгвал с не когото трябва. Трябва да спомена също, че в това селище работихме около 3000 човека и масово бяхме на възраст от 20 до 30 годишни, изключително затворено общество, в което почти всичко се знае.

Така в работа и закачки времето си минаваше, ние с Кейси се сближихме доста, бачкахме с един и същ график, пътувахме заедно, оказахме се в една компания, в една щура смесица от българи, сърби, молдовци, американци, ямайци. Аз бележех бързо развитие в работата си, защото бях много изпълнителен, чаровен, със страхотен английски, но и с доста интересен за американците акцент. Често забелязвах, че американките, особено малко по-възрастните, ме заглеждаха здраво. Все пак съм 185 см., широки рамене, пъстри очи, дълбок глас и винаги супер позитивен и усмихнат. Това работеше много за мен.

Постепенно ме повишиха и вече бях сервитьор в ресторанта, женско внимание не ми липсваше и често получавах освен щедри бакшиши и телефонните номера на някои от гостите в ресторанта написани на сметката.

Една такава гостенка изключително много привлече вниманието ми. Тя беше на около 37 години, висока, с лъчезарна усмивка, лунички, идеално поддържана фигура и очевидно жена с класа. Личеше и по маниерите, по дрехите, излъчваше непреодолим сексапил, но и имаше нещо познато в нея.

Кейси дойде при мен и каза, че я е сложила нарочно на моя маса и ме помоли да се постарая въпросната жена да си прекара добре. Нямаше нужда от тези молби... тази дама ме беше пленила и вече бях решен да се покажа в най-добрата си светлина и задействах чара и дълбокия си глас. Препоръчах ѝ наистина най-добрите неща от менюто, забавлявах я с факти за околността, пусках по някоя шега и ето видях как тази жена започна да кокетничи, как започна да ме наблюдава, докато обслужвах другите маси, как си играеше с косата си.

След като поднесох сметката, тя нежно ме погали по ръката, казвайки колко съм бил обаятелен и ме попита дали имам планове за вечерта. Казах ѝ, че имам още час до края на смяната, а след това вечерта ми е свободна (на следващата сутрин имах почивка от другата работа и бях чак в 14 часа обратно на смяна). Тя плати с платинена мастър кард, която буквално тежеше от пари (шегувам се, разбира се) и видях как написа номера си на касовия бон. Обещах, че ще ѝ се обадя и тя грациозно, поклащайки невероятното си дупе и дълги крака излезе от ресторанта, като махна на Кейси за довиждане.

Ей, богу, и до днес не си спомням как успях да довърша тази смяна нормално. Мислите ми бяха само насочени към тази жена. Каквото и да правех пред очите ми бяха тези буйни червени коси, това изящно тяло и тази пленителна усмивка, тази невероятна аура на уверена в себе си жена.

Приключих смяна, взех бърз душ и се преоблякох, сложих си любимия парфюм и набрах номера на жената. Тя веднага затвори... бях като попарен. Излезнах да пуша една цигара и 10-ина минути по-късно получих съобщение, че не може да говори сега, но след 20 минути ще ме чака близо до ресторанта. Отново полетях, дори усетих как леко се възбудих при самата идея за нея. Бях на уреченото място около 23:00 часа (да живеят белите нощи и как всичко е като в лек сумрак само). Тя се появи с леко закъснение, усетих я още преди да мога да я видя, подуших парфюма ѝ, чух нежния ѝ глас. Тръгнахме да се разходим из комплекса, като пътеката минаваше през хотелската част, покрай една река и срещу нас имаше страхотни гледки към планината, като на всяко по-удобно и усамотено местенце имаше обособено място за сядане, някъде с пейка, някъде с люлка. Ние избрахме едно такова място, неусетно се бяхме отдалечили доста и можехме да сме сигурни, че няма да има кой да ни притесни или прекъсне приятната среща.

Цялото това изживяване беше сюрреалистично: тази шармантна красавица умееше по неповторим начин да грабва вниманието. Беше интелигентна, много забавна... беше прелестна и просто си личеше, че го осъзнава. Усетих как започна да скъсява дистанцията между нас уж нехайно, започна да ме докосва по мускулестите ръце все по-често и все по-продължително. Спомена, че ѝ е леко хладно и аз веднага предложих моето сако да се наметне. Тя го прие, но и моментално се възползва да се гушне в мен, като ме погледна дълбоко в очите... не бях виждал такъв поглед: изпълнен с нежност, с похот, с глад... почувствах се като газела гледана от лъвица, която всеки момент ще нападне. И така се случи... тя ме целуна страстно, дълбоко, усещах езика ѝ как превзема и надделява над моя, усещах как изпива и последния ми въздух, как ме опиянява все едно изсмуква душата ми... ръцете ѝ шареха по тялото ми, като се насочиха надолу и ето тя усети колко твърд беше пенисът ми, как напираше да излезе от панталона. Тя изръмжа доволна – дълбоко, гърлено, впи още по-здраво устни в моите. Аз не губех време и вече бях награбил задникът, за който бленувах цяла вечер, в шепите си. Някак инстинктивно усетих, че тя е свикнала да доминира и за части от секундата балканецът проговори в мен... хванах я с една ръка за гушата и стиснах леко, исках да видя каква ще е реакцията ѝ, реагира положително – ръмженето се появи пак, но някак по-нежно, и усетих, че предстои битка за надмощие.

Вдигнах я на ръце от пейката и без да я питам я положих на тревата под мен, затиснах я с тяло, леко захапах врата ѝ, започнах да мачкам гърдите ѝ, докато я целувам. Пуснах едната ръка между краката ѝ и през панталона усетих колко е гореща и колко влажна вече беше тя. Животинското надделя в мен, разкъсах блузата ѝ с едно движение и смъкнах панталона ѝ... тялото ѝ беше божествено! Гърдите ѝ бяха самото съвършенство – средно големи, с малки, но щръкнали от възбуда зърна. Зацелувах ги жадно и се впуснах по коремните мускули надолу... течащата вагина ме очакваше, трябваше да събера всичките си сили просто да не нахлуя веднага в нея. Исках да я измъчвам още малко, да я укротя, да ме моли да бъде моя. Галих и лижех с наслада това съкровище, като сериозно внимание обърнах на клитора, който се беше подал и набъбваше все повече под моите докосвания. Вкарах пръст, после още един и при всяко едно въртеливо движение, нейните стонове се засилваха все повече. Усещах, че оргазмът ѝ наближава, от ръмженето не беше останала и следа, лъвицата вече мъркаше… това беше моментът, който бях чакал, за който бях бленувал цяла вечер. Поставих масивния си член на входа и леко, но уверено проникнах в нея. Тя се изви все едно ударена от ток, второ проникване до дъно и отново усетих как цялото ѝ тяло се огъна под мощта ми. Започнах да редувам бързи и бавни тласъци, като леко я стиснах с едната ръка за гушата, в тишината леко отекваха ритмично шляпащите звуци. Тя вече течеше повече от реката до нас, обърнах я да застане на колене, хванах косата ѝ в ръка и ѝ го вкарах от раз. Тя само си пое дълбоко въздух и почна да се набива по-бързо сама към мен. Усетих оргазма ѝ, тя се разтресе цялата, вагината ѝ се стисна около члена ми като менгеме... извика рязко и немощно падна напред по лице в тревата. Дадох ѝ няколко секунди да се посъвземе и започнах постепенно да усилвам темпото и аз, реших че е дошъл и моят ред.

Блъсках настървено не знам колко време, всичко ми беше като в сън. Тя усети, че съм близо и каза само: “Не в мен, моля!”. Извадих го и започнах с мощни струи да обливам гърба ѝ.

Прегърнати полежахме малко, докато си поемем дъх. Облякохме се набързо, защото ми се стори, че чух шум в далечината. Бях скъсал блузата ѝ, затова тя се загърна в моето палто тъкмо навреме, когато видях приближаващото фенерче на охраната.

Ние се направихме все едно нищо не се е случило, разбира се, не че човечецът ни повярва особено. Тя с доста разрошена коса, а аз по тениска и доста задъхан и потен.

Така я изпратих до нейната стая, където тя ми благодари с целувка, прегърна ме и ми обеща на следващия ден отново да резервира маса в сектор в ресторанта.

Дано ви допадне този разказ от близкото ми минало. Имах няколко доста бурни лета там и ако ви е интересно бих могъл да споделя още някои случки...

С уважение,
BigG