Селцето

19.06.2023 | jps

“Яде ми се рибка” – си помисли Бат Пенчо, докато взимаше сутрешния си душ. Облече се набързо и тръгна към един закътан вир на 10 минути пеша от селцето в което живееше. Малкия, естествен водоем бе пълен с мряна и едри кефали, които ставаха лесна плячка на умелите в лова на ръце, риболовци.

Преди 5 години, 19 годишния тогава Пенчо получи наследство от достигналата 103 години негова пра баба – 8 крави, 12 овце, 5 кози, едно магаре и 40 декара ниви, къща с 8 стаи и две бани, плевня, обор и лятна кухня със стая за почивка към нея. Той тъкмо беше взел диплома от Механо-техникума със специалност ДВГ и трябва да се реши, как да продължи живота си. След малко мислене реши, че ще остане да живее в кипрото селце, намиращо се в най-източната част на Родопите. В селото бе известен, като Бат Пенчо не за възрастта си, а защото идвайки в селото се обръщаше към всеки непознат с “Бат Едикой си”. Оставил имането си на грижата на ТКЗС-то, Пенчо живееше добре от рента и поправката на някой-друг трактор, автомобил или мотор.

Вървейки по единствената асфалтирана улица, Пенчо безгрижно си подсвиркваше и ритна камъче препречело пътя му. Камъчето излетя и в съседния двор попадна в челото на Бай Георги, 80 годишния стар кмет, като му причини моментално заспиване.

По надолу по улицата Батката забеляза Кольо Гиздата да се мъчи с придвижването на каруца пълна с люцерна. Пенчо видя голям камък зад задното колело на каруцата и бързо го махна. Доволен, че е бил полезен, продължи пътя си надолу към вира, а каруцата се устреми по наклона към близкото село. Гиздата седна на бордюра и се разплака, вероятно от благодарност.

Подсвирквайки си “Калино моме” и чешейки топките си през скъсания си джоб, Бат Пенчо стигна до вира и започна да се съблича, подготвяйки се за риболова. Застина за миг. Във вира, образувал се под двуметров водопад, той съзря голото тяло на къпеща се млада жена. Загледа се внимателно и позна Виктория, кръстена на баба ѝ Победка. Те живееха къща над тях и той честичко заничаше през дупките на дувара, докато Вики правеше слънчеви бани на двора.

Батката приседна на тревата и в главата му изплуваха спомени. Падаше си по Вики от малък. Беше една година по-голям от нея и в летните ваканции се засичаха на село. Тя обичаше слънцето и често излагаше младото си тяло, а Пенчо зяпаше през дупки и се галеше полудял от желание. Може би тя знаеше, че я гледа, защото често с лека усмивка разтваряше бедра, предоставяйки на погледа му картинка изпълваща панталоните му и замъгляваща мозъка.

От унеса на спомените го извади гласът на горския:
- Бат Пенчо, пак ли ще бракониерстваш?
- Не, бе горски! Пазя тук дрехите на Вики, да не се умъкне некоя змия у тех!
- Аха, или искаш да умъкнеш некой смок у нея?! – захили се горския. - Аз ще поплувам малко, да ти разгоня рибата и да не посягаш на народното богатство! – каза горския и бързо се съблече.
Дочула гласовете, Вики се огледа и разпозна двамата на брега. Горския тръгна към вира, а Виктория към брега. Показвайки се от водата, Пенчо онемя. Завършващата университет млада жена изпълваше погледа му с издут сутиен и бедра, слаби, но стройни, оформящи триъгълен луфт под прозиращата под бикините красива прическа на вагина.
- Пенчо, какво правиш тук? – като коледно звънче прозвуча гласът на Виктория.
- Ми аз... – за да заличи смущението си, момъкът взе плоско камъче и направи “жабка” във водата.
Камъчето уцели горския над лявото ухо и той пое по течението на реката.
- Ми рибка ми се прияде и исках да хвана някоя...
- Аааа, рибка... – засмя се Вики. - Ще ти дам рибка!
Виктория натисна Пенчо към земята, седна на лицето му и запретна мокрите си гащички. Залепи путката си на лицето му и за се затърка сладострастно.
- Харесва ли ти рибката?
- Ми... малко чесън и лимон, ако имаше... – промрънка Пенчо.
- Абе ти путка не си ли виждал?
- Ми не съм бе, Вики. Де да я видя в това село? Баби, ученички, а младите жени и кмета и милиционера ги пази.
- Хващай рейса и върви в града. Купи Кампари, “Столична”, сладолед и шоколад. Аз ще ти дойда на гости тази вечер.
- Тръгвам и ще те чакам!
Изпълнен с надежда и желание, Пенчо се затича към вкъщи. Имаше 10 минути до автобуса. Преоблече се за минута и изтича към спирката. По пътя, баба Гина полетя към парка, а стрина Дончовица политна зад перилата на моста. Ами бързаше момчето.

Автобуса пристигна и точно пред него, шофьора каза:
- Няма повече места, изчакайте другия автобус!
- Има! – каза Пенчо и избута шофьора навън.
Подкара автобуса, стигна града, без да спира никъде, напазарува и върна автобуса на слисания шофьор.
- Ето ти го здрав и всички пътници са налице. Никой не е слизал. Не знам защо, но някъде по пътя, рейса ти замириса на селски нужник!? Ай, благодаря и до скоро!!!
- Не искам никакво скоро! – проплака шофьора.
Бат Пенчо се прибра вкъщи, остави покупките в хладилника, взе душ, пусна си радио “Хоризонт” и зачака.

Не след дълго на врата се почука. Беше Виктория в нежна копринена червена рокля, която залепваше по тялото и бедрата ѝ при всяко нейно движение, подчертавайки красотата на младата жена. Пенчо зяпна, а красавицата запита:
- Може ли да вляза?
- Да... разбира се... извинявай!
С влизането, Вики попита:
- Купи ли, каквото ти заръчах?
- Да, всичко е в хладилника.
- Добре, сядай и си мисли за хубави неща, аз ще приготвя питие!
Скоро, красивото момиче се появи с две чаши в ръка. Подаде едната на Пенчо, седна срещу него и вдигна чаша за наздравица.
- Ти наистина ли не си бил с момиче?
- Ами, да! Отгледаха ме роднини. Никога не съм имал пари за красиви дрехи или сладкарници, самочувствие не съм имал. Как да си намеря момиче?
- Е, как?! Не разбра ли, че аз те искам? Знаех, че ме гледаш, разкривах се пред теб!?
- Да, бе! Правеше го за да ти е интересно. Да не умреш от скука на село!
- Глупчо! – засмя се Виктория. - Какво искаш да направя за теб?
Водката с Кампари и сладолед се разливаше във вените на Пенчо и му даваше кураж да изкаже мечтите си.
- Искам да ми я покажеш! Искам да те гледам с разтворени крака, без гащи и да се пипам!
Пенчо не повярва, че е изрекъл това и се изчерви.
- А може ли и аз да те гледам и също да се пипам?
- Д… да! – младежа не знаеше, защо дъхът му се губи.
Виктория придърпа стол на метър разстояние от Пенчо, седна, качи крака си на единия подлакътник и вдигна роклята. Беше без бельо и пред Пенчо се разкри мечтаната картина.

Вагина с добре поддържана прическа бе разтворена от пръстите на момичето за наслада на младия мъж. Пенчо преглътна, облиза пресъхналите си устни и разкопча панталона си.

Виктория видя надървения хуй в цялата му прелест и се усмихна доволно. Загали нежно устните си, потърка клитора и влагата не закъсня. Печно виждаше лъщящите капчици под светлината на лампата и блъскаше, като луд. След няколко кратки минутки, простата му изстреля струя сперма с такава сила, че опръска лицето на момичето. Вики се усмихна и се облиза:
- Бърз си! Продължавай с пипането и свърши пак! Искам после да си бавен!
Хуя на Пенчо запази твърдостта си и момчето продължи да онанира не сваляйки поглед от путката на момичето. Виктория застана на колене пред Пенчо и взе пениса му в ръцете си. Погали го и го пое в устните. Младежът настръхна от новото усещане. Меките устни на момичето изпращаха сигнали по цялата му нервна система. Мозъкът му спря, беше целият само хуй. Виктория плъзгаше устни по ствола, поемаше го, облизваше главичката. Ръката ѝ не спираше да се движи по дължината му и скоро бе дарена със сока на екстаза.

Пенчо извика и трепери почти минута. За първи път усети момиче, толкова близо, толкова нежно, толкова желаещо! Почувства се истински щастлив.
- Да пийнем! – прозвуча красивия глас на Вики.
Наляха си второ питие. Говориха. В спомените се върнаха детските години. Минутка мълчание...
- Искам да бъда в теб! – наруши тишината Пенчо.
- Искам да бъдеш в мен! – усмихна се Виктория.
Хвана го за ръка и го поведе към леглото.
- Легни! – заповяда момичето.
Пенчо изпълни безропотното командата. Младия му член бе отново готов за подвизи. Виктория го взе с ръка и затърка с него клитора, цепката, дупето. Търкаше се и се тресеше от възбуда. Беше нейния момент и тя искаше да му наслади до край. Когато усети, че ще полудее, ако го няма в себе си, тя се наниза с цялата си тежест. Яздеше Пенчо със страст, граничеща със злоба. Ново усещане опозна момчето. Влага, стичащата се по ствола му и трептене на вагината, което усети с върха на пениса си. Виктория викаше върху него, изпълнена от дива, необуздана страст, последвана от разтърсващо удовлетворение. Отпусна тяло върху младежа. Той не искаше да излиза от нея, подхвана с ръце дупето ѝ и бавно я задвижи. Гърдите ѝ бяха притиснати в него, устните ѝ притиснати в неговите, тялото ѝ сляло се с него. Обърна я по гръб, вдигна краката ѝ и ги постави на раменете си. Задвижи се малко по-бързо, а момичето усети ново желание, влага, страст. Впи устни в неговите и задвижи таза в ритъм с неговият натиск. В този танц на страстта двамата стигнаха звездите. Трептяха едновременно, даряващи се със соковете на любовта.

Нощта премина в още много любов. Слънцето ги завари будни влюбени.
- Имаш ли кафе? – прошепна Вики.
- Имаш ли желание, да останеш на село? – попита Пенчо.