Гимназистът и юбилеят на приятелките (част 1)

15.07.2023 | MILFlover18

- Да, скъпа… до събота всичко ще е готово. Организацията за тържеството върви по план. Ще си прекараме супер и ще приемем подобаващо Нели в нашия “клуб”. Сама ще се убеди, че не е толкова лошо… ха-ха! – каза ведро г-жа Юлияна Ефремова на събеседничката и хвана телефона с другата си ръка.
- То, че не е… не е, ама тя здравата се е депресирала! Все едно, като става на 50, животът свършва. Все едно и аз, и ти не ги навършихме по-рано тази година… все едно нещо се промени. Ех, ама и тя е една! – някак нервно отговори д-р Тодорова.
- Така е... но и ти ми се струваш изнервена. Да няма някакъв проблем Джули? – загрижено запита г-жа Ефремова своята приятелка.
- Ами… знаеш, Юле. Тревожа се за дъщеря ми и онзи нейният хубостник. Мислех си, че е за малко и ще ѝ дойде акъла, ама ей го на! Не че е толкова лош, напротив… добро момче е. Обаче не е от нейното положение. Тя сега завършва, очаква я следване… кариера. Не може да си губи времето с някакъв посредствен младеж без никаква перспектива!
- Не се тревожи, Джули! Сама знаеш, че Марги е умно момиче! Пък и аз държа хубостника под око. И съвсем скоро ще разрешим въпроса по един мой изпитан начин. Хайде, трябва да те оставям скъпа, че искам да се прибирам, а има да свърша още задачи в офиса. – каза г-жа Ефремова и затвори телефона.
Всъщност Юлияна Ефремова, Нели Страхилова и Джулия Тодорова бяха приятелки още от ученическите си години. Неразделни като тийнейджърки, трите останаха неразделни и след това, макар професионалните им пътища да се разделиха – Нели Страхилова се зае с право в университета и успя да си спечели реномето на уважаван адвокат, Джулия Тодорова се отдаде на медицината и стана авторитетен лекар, а Юлияна Ефремова стоеше начело на една фирма, работеща към общината. И трите бяха влиятелни, успешни и властни жени, но макар да бяха постигнали много в професионален план, не така стоеше ситуацията в личен. Отдавайки се изцяло, всяка на своята професия, и трите не успяха да изградят здрави семейства. Първите две минаха през неуспешни бракове, а на г-жа Ефремова изобщо не ѝ остана време за сериозна връзка или мисли в тази посока. И така, ненадейно тази година приятелките навършиха 50. Е, всъщност Нели Страхилова щеше да ги навърши тази събота и мисълта затова определено я потискаше. За да я разведрят двете ѝ приятелки решиха да ѝ спретнат незабравимо тържество.

Обаче за д-р Тодорова също изникна проблем... дъщеря ѝ Марги се хвана с някакво момче, Боби, неин съученик. Лекарката беше твърдо против – момчето беше съвсем обикновено, а тя имаше много по-големи амбиции за дъщеря си. За да опита да помогне, приятелката ѝ Юлияна го взе във фирмата си като асистент – хем хлапакът да има някой лев, хем да го държат под око. Г-жа Ефремова го натоварваше с повечко работа, но той смирено я вършеше, без да се оплаква. И днес го беше задържала след работно време да подреди едни папки, въпреки че вече само двамата бяха останали в офиса.

На вратата на шефката се почука и влезе именно Боби.
- Папките са готови, г-жо Ефремова. Има ли нещо друго с което да бъда полезен? – запита почтително момчето.
- Не. За днес, няма друго. Но виж, преди малко говорих с Джулия... така де, бъдещата ти тъща, може би… – при тези думи на шефката си младежът смутено сведе поглед. - Слушай, тя е притеснена и май не те харесва много… – продължи жената. - И може би е права. С дъщеря ѝ не си подхождате особено, пък и то на вашата възраст не е точно любов, а само хормони и желание за секс!
- Не, не! Изобщо не сте права, г-жо Ефремова! Аз обичам Марги! – каза приповдигнато момчето.
Явно думите ѝ го ядосаха.
- Да бе, обичаш... не ме разсмивай! Сигурно се заглеждаш по всяка мацка в училище и около теб! То на тези години на момчетата от всичко ви става! Вероятно и на мен ми зяпаш задника, като се навеждам тук из офиса, а? – с насмешка продължи жената.
- Какво говорите г-жо!? Аз съм верен на Марги и никога, за нищо на света не бих ѝ изневерил! Това е невъзможно! – уверено каза Боби и видя подигравателната усмивка на шефката си.
Не можеше да се отрече, че беше много красива жена – средно висока, със стройна фигура, средни към големи гърди и черна коса, която обикновено правеше на червени или руси кичури. Но именно този ѝ надменен и арогантен характер го караха да не я понася.
- Силни думи, но само думи, малкият! Не бъди толкова уверен или четеш много романтични романи!? В живота е съвсем различно!
- Не, г-жо Ефремова! Вече Ви казах! Обичам Марги и ще ѝ бъда верен до края на живота си! Убеден съм! Нито Вие, нито друг може да промени това! – настояваше Боби.
“Хм, сега ще видим дали не мога да го променя, сополанко!” – помисли си жената.
- Харесва ми тази ти упоритост, бебче! – продължаваше да се усмихва г-жа Ефремова, вече качила краката си на бюрото. - Не го приемай лично, но нали знаеш коя съм аз?
- Да, г-жо, Вие сте собственичката.
- Чудесно. Сега застани ето тук, по средата на помещението, за да те разгледам хубаво, да видим права ли е бъдещата ти “тъща”… – казвайки последното, г-жа Ефремова се изсмя леко злобничко.
Момчето се подчини и послушно застана на посоченото място, сплитайки ръце на гърба си. Нямаше никакво съмнение – беше изключително, почти по женски, красив младеж. Нежни, изваяни черти на лицето, нежна кадифена кожа, светлокафява коса, зелени очи, пълни нацупени устни и атлетично тяло, но с още меките, леко заоблени форми на юношеското тяло. Жената не се учуди, че дъщерята на приятелката ѝ го е харесала... но уви, не беше подходящ за нея!
- На колко години си, бебче? – попита г-жа Ефремова, докато се приближаваше към него и той усети силният ѝ парфюм.
- На 18, г-жо. С Марги сме съученици... – отговори смутеният младеж.
- Чудесно, не искаме да нарушаваме закона все пак, нали така? Междудругото, казвам се Юлияна. Престани с това г-жо, че ме караш да се чувствам като 70 годишна примадона! А аз все пак още не съм станала на толкова…
Тя вече бе до него, застана съвсем близо и прокара ръка по раменете и гърдите му, след което я спря върху слабините му. Меко казано шокираният от внезапната ѝ “атака” Боби поиска да отскочи назад или да я отблъсне, но сякаш беше застинал на мястото си и не можеше да предприеме нищо.
- Какво правите, г-жо Ефремова?! Та, Вие сте ми шефка и... аз... аз Ви казах, че обичам Марги... и... и съм ѝ верен и винаги ще бъда… – момчето нервно изричаше думите на пресекулки в опит да се измъкне от ситуацията.
- Спокойно де, нали тази вярност трябва да се тества, иначе на приказки всеки е верен! – без да помести ръката си, отново се изсмя г-жа Ефремова. - И нали ти казах да ме наричаш Юлияна!
- Вижте, г-жо… Юлияна, трябва, длъжен съм да ви уведомя, че освен това аз не съм… аз съм… как да се изразя… аз съм дев...
- Ти си девствен? – довърши вместо него г-жа Ефремова.
- Ами… да. Аз искам първият ми път да е с Марги и да е наистина специално, не просто сек... така де, да е романтично и наистина незабравимо! Вие сте чудесна, много красива жена, но…
- Затвори си устата, дребно нищожество! – изсъска гневно в ухото му г-жа Ефремова. - Сега ще правиш само онова, което аз ти наредя и въобще не ме интересува какви ги вършиш извън това помещение, дали си девствен, коя или как си мечтаеш да ебеш! Да не мислиш, че на Марги ѝ пука за теб или че майка ѝ ще се съгласи да е с жалък тип като теб?!
За миг жената спря, сякаш за да прогони някаква гадна мисъл, а сетне си пое дъх и продължи:
- Сега ти ще бъдеш мой! А ако имаш нещо против, знаеш къде е вратата. Но не ти препоръчвам да ми отказваш, защото ще се постарая да не намериш работа в нито една фирма, не само тук, а и в цялата страна. И повярвай ми, имам тая власт!
Г-жа Ефремова направи кратка пауза, давайки му възможност да осмисли думите ѝ, след което продължи с тотално променен глас:
- Бебче, виждам, че си умно момче. – и го хвана отзад за дупето. - Ммм… 24 карата! Страхотно!
- Г-жо, сега можете да направите всичко с мен и аз няма да ви се противопоставя, защото наистина имам нужда от тая работа, но държа да Ви кажа, че няма да ми бъде приятно. Аз обичам само Марги! И Ви моля да прекратим това! – каза отчаяно момчето с умолително изражение.
- Ооо, ще видим тая работа. Бебчето се опитва да демонстрира характер, това ми харесва! Свали си блузката!
Младежът с неохота изпълни нареждането и изхлузи през глава бялата си тишърка.
- О, мамка му, наистина си дяволски красив! – възкликна тихо зрялата жена.
След това решително протегна ръка и докосна отзад между плешките младежа. В следващия момент отново нямаше и помен от каквато и да било плахост, или нерешителност в действията ѝ. Тя плъзна ръка надолу по съвършено издълбания улей и бръкна под дънките му.
- Това сладко стегнато дупенце… разкопчай панталона, бебче! – нареди г-жа Ефремова.
Боби се подчини и пръстите му малко несръчно се справиха с копчетата на дънките. В следващия миг г-жа Ефремова с рязко движение смъкна и дънките, и черните му боксерки. Младежът само залитна леко напред назад от рязкото дръпване надолу и пак застана след това мирно, опитвайки да прикрие с ръце интимните си части.
- О, да… да, бебче… ммм… – г-жа Ефремова отмести ръцете му и огледа внимателно, с доволна усмивка пениса му. - Бръснато, младо чучурче… обожавам!
Погледа ѝ се вдигна и се закова в неговите очи. Тя се доближи, плътно застана пред него. Ръката ѝ се спусна и обгърна нежно настръхналите му топки. Докато продължаваше да се взира настоятелно в очите му, разтри с длан хуя му.
- Бая едричък го вадиш, бебче!
Започна да му прави чекия, все така взирайки се съсредоточено в лицето и очите на младежа. На Боби му ставаше все по-трудно да сдържа емоциите си и да не откликва на ласките на опитната прелъстителка. Той наистина обичаше Марги и вярваше, че за нищо на света не би ѝ изневерил, но в случая ставаше въпрос за чиста механика. За първи път в живота му, жена докосваше члена му... при това, дори да не искаше да признае, много красива жена. Пенисът му започна да набъбва и да се втвърдява, въпреки желанието му. Тялото му откликваше и той не можеше да му се противопостави. Накрая един дълго спотайван стон се изтръгна от гърдите му, сякаш за да узакони победата на г-жа Ефремова. Но засега това бе само една спечелена битка, а голямата “война” тепърва предстоеше.

Без да се бави, използвайки взетата преднина, началничката му клекна пред разсъблеченото момче и налапа полунадървения му вече хуй. Тя все така не изтърваше от поглед неговия. Неописуемо удоволствие заля Боби, щом жената засмука пениса му. Той не можеше да си обясни защо бе толкова възбуден: дали защото тя действаше от позиция на силата и го бе подчинила още в самото начало на волята си или пък просто беше много добра в духането.
- Ммм… сладък си! Ммм… – устните на г-жа Ефремова обгърнаха забелената от пръстите ѝ главичка на члена му и се плъзнаха по ствола. - Отпусни се, бебче, и остави шефката да се погрижи за всичко! – измърка жената.
- Г-жо, недейте… не ми е приятно това, което вършите! – опита се да протестира младежът.
- О, нима?! Затова ли го надърви така?! – изсмя се г-жа Ефремова.
Без да дочака отговор, тя засмука напомпаната главичка и започна да блъска чекия на ствола му. Боби изстена и затвори очи. Г-жа Ефремова вече знаеше, че той ще бъде неин и продължи в същото темпо да го обработва. Устните и ръцете ѝ работеха в умел синхрон. Пенисът на младежа продължаваше да набъбва, приятно изпълвайки устата ѝ. Няколко пъти тя погълна хуя на младия мъж почти до основата му, а той не бе от най-малките. Напротив, зеленоокият хубавец имаше готин, строен и бая дебеличък топуз, който максимално изпълваше лакомата уста на г-жа Ефремова, възбуждайки я много сериозно. Харесваше ѝ допира до младата, тръпнеща, пращяща от сила, енергия и сокове плът. Освен това Боби го бе избръснал старателно и така, без обичайното окосмение, изглеждаше още по-внушително. На опитната мръсница чак ѝ избиха сълзи в опитите си да го поеме до последно в гърлото си, но въпреки това тя продължи още известно време с опитите. Това си беше сериозен “гегинг” и слюнката ѝ потече по пода. Въпреки това не спря и да го фиксира с поглед, вече малко “размазан” от избилите сълзи, следейки и дебнейки внимателно всяка негова реакция. Ръката ѝ, която до този момент активно галеше и масажираше тестисите му, се изви отзад на дупето му и сграбчи едната буза. Младежът имаше супер стегнат задник, за което с основна заслуга бяха майката природа, дарила го с невероятно тяло, както и ежедневните упражнения във фитнеса. Боби все още държеше ръцете си покорно сплетени отзад, но този път се опита малко нерешително да спре ръцете на шефката си. Защото вече и двете ѝ ръце бяха сграбчили дупето му. Минет без ръце – зрялата жена се справяше отлично. Момчето трябваше да впрегне цялата си воля, за да успее да се въздържи да не изстреля спермата си в устата на жената.

Г-жа Ефремова го усети – разбра, че е на път да капитулира и ако бе направила само още едно усилие, знаеше че може да го изпразни без проблем. Но тя все още имаше планове за него и далеч не бе приключила.
- Виждам, че ти харесва, но да не мислиш, че удоволствието ще е само за теб!? – каза с присмех жената и се изправи, преди удобно да се настани на стола си. - Сега ще те науча как трябва да се целува задникът на една влиятелна жена като мен... буквално! Хайде, застани на пода пред мен!
С явна неохота момчето коленичи пред нея, но нямаше избор. Г-жа Юлияна Ефремова надигна полата си около кръста и разтвори краката си. Боби стоеше на сантиметри от голите ѝ бедра и видимо навлажнените ѝ бели бикини. Ароматът ѝ го опияняваше и в без това трудната за възприемане ситуация.
- Е, готов ли си да видиш първата в живота си путка? Хайде, свали ги! – засмя се г-жа Ефремова.
Думите ѝ извадиха Боби от временното му унасяне. Не че не знаеше какво ще последва, но сякаш едва сега осъзна реално какво се иска от него. Неуверено и с треперещи ръце посегна към бикините на жената и бавно ги свали. Гледката, разкрила се пред него, накара членът му да се надърви до пръсване, макар умът му да казваше друго. За известно време остана втренчен в гладко обръснатата пичка на г-жата, все едно че беше хипнотизиран.
- Не знам какво чакаш?! Путката ми няма да се оближе сама! Ако не знаеш как става, спокойно, ще те насочвам! – отново подигравателно изкомандва г-жа Ефремова.
Боби не можеше да повярва, че това наистина се случва, но трябваше да изпълни желанието ѝ. Доближи се още малко и първо долепи устни, а после прокара език между краката ѝ. Г-жа Ефремова изстена.
- Браво, точно така! Сега насочи езичето си малко по-насам, върху срамните ми устни! Да, точно тук, оближи ги хубаво!
Боби се опитваше стриктно да изпълнява инструкциите ѝ. Не искаше да си го помисля, но вкусът на вагината ѝ беше доста приятен. След малко г-жа Ефремова го насочи към клитора си и движенията на езика му се съсредоточиха върху него. Жената поиска момчето да пъхне пръст във вагината ѝ докато я ближе и започна да стене все по-силно, притискайки с ръце главата му към себе си.
- Брей, много хубаво ближеш, Марги ще е доволна! – язвително каза г-жа Ефремова след няколко минути. - Но малко по-надолу има още една дупка... направи кръгче с езиче около нея и после го пъхни вътре в нея. – каза г-жа Ефремова, посочвайки ануса си.
Боби не посмя да възрази. Започна да облизва малкото ѝ отверстие и буквално да я ебе с език в него, вкарвайки го за по-дълго или по-кратко в него, като през цялото време не спираше да движи пръстта си във вагината ѝ. Вълна от удоволствие заля г-жа Ефремова и тя започна да се извива на стола.
- Браво, бебче, точно така! Оближи ми, ануса, да-а-а! Вкусен ли ми е, а? – жената буквално се тресеше от удоволствие и огласяше офиса със стенанията си.
Когато, след известно време, явно се насити на оралните му ласки, г-жа Ефремова го изблъска леко назад.
- Хареса ли ти, бебче?! – попита го тя, с все така нагъл поглед. - Струва ли си да отлагаш тези удоволствия, заради една невъзможна връзка!?
- Г-жо… – започна задъхано Боби, а по челото му бяха избили няколко капки пот, докато лицето му беше омазано в соковете ѝ. - Вече ви казах… аз съм верен на Марги и я об…
- Да, наистина ми спомена нещо подобно. Ела с мен, бебче! – внезапно жената се изправи от стола си, поплесна по едната бузка ужасно объркания младеж и го поведе след себе си, държейки го за пениса.
Когато стигнаха до бюрото, тя се спря и се обърна към него:
- Къде предпочиташ да те опъна: на бюрото, под него или на пода?!
- Г-жо, не искам да се повтарям, но… (Пля-яяс!) – младежът не довърши, защото силния шамар, който му отвъртя г-жа Ефремова за малко щеше да му спука тъпанчетата.
- Нищожество! Я се виж: млад, здрав, прав и красив мъж, а се правиш на лигава путка и ми говориш глупости! Я ми кажи всъщност, оная малката на която искаш да си верен, поне свирки прави ли ти? Духа ли ти поне?!
Странно, но докато му говореше така, г-жа Ефремова доста ясно си представяше описваните действия и това я възбуди още повече. Същото важеше и за младежът пред нея – след първоначалното сащисване от шамара, който изяде, поредния, той отново почувства в него да се надига онова чувство, което в началото толкова го бе изненадало. Доминацията на по-възрастната жена наистина го възбуждаше. А сега и думите ѝ го караха да тръпне от възбуда.
- Кажи ми, бебче, така ли е?!
Г-жа Ефремова ожесточено започна да разкопчава ризката си. Остана по сутиен. Смъкна и полата си, оставайки само по силиконови, високи чорапи, сутиен и обувки. Докосна влажната си пичка, а след това продължи да говори в същия стил. С другата си ръка тя взе надървения му почти до пръсване кур и започна да му лъска чекия. Боби бе възбуден, както никога не бе предполагал, че може да го възбуди друга жена, освен Марги, още повече точно г-жа Ефремова. Той дори не беше сигурен дали въобще някога е бил толкова възбуден. Шефката му блъскаше чекия. Макар и съвсем млад на години, Боби имаше самочувствието на сравнително оправен младеж, но сега бе изпаднал в ситуация, в която не знаеше какво да направи и какво ще се случи. Това допълнително разпалваше огъня на екстаза в слабините му.
- Кажи ми, бебче, защо мълчиш?! Харесва ли ти така?! Все още ли не искаш да го направиш доброволно с мен?! – предизвикателно каза г-жата.
- Г-жо… моля Ви! – почти изстена момчето. - Недейте! Спрете! – и жената спря.
Хвана го за раменете, придърпа го към себе си и му отвъртя поредния шамар. Бузата и цялото същество на момчето пламнаха – пламнаха от гняв и безсилие, от възбуда и огорчение! Унижен, разгневен и възбуден, той стоеше пред нея, като ученик пред учител, като обвиняем пред съдия, като жертва пред своя палач, като непослушно дете пред родител – безсилен да стори каквото и да било! Г-жа Ефремова го зашлеви още веднъж, този път по другата буза, а след това го притегли, долепяйки сочното си тяло към неговото и го целуна по устата. Кратко, но много страстно и влажно. Веднага след това го блъсна в гърдите силно и го просна по гръб на бюрото. Докато тя се покатерваше върху него, той я погледна и рече:
- Г-жо, дори сега да се изпразня, дори да се възбудя и да изглеждам така на моменти, сякаш наистина изпитвам удоволствие, аз обичам само Марги и това винаги ще си остане така! Но не искам да ѝ изневерявам и това, което правите в момента с мен, се нарича ясно и просто, с една-единствена дума: изнасилване!
- О, я си затваряй плювалника, пикльо такъв! Въобще не ми пука дали си ѝ верен, моногамен или пък съвременен рицар! Интересува ме единствено оная ти работа между краката ти да е достатъчно надървена и голяма, за да си направя кефа! – и г-жа Ефремова нахъсано възседна надървения хуй на красивия младеж.
Влажната ѝ, приятно широка и затоплена вагина погълна лакомо и без остатък члена му и жената доволно изстена, отметнала назад глава. После започна да го чука, притискайки го здраво и безмилостно между кадифените си бедра. Всяко нейно движение бе перфектно преценено, всеки тласък точно премерен. Тя постепенно усилваше темпото. Протегна ръка и вкара няколко пръста в устата на младежа, а след това със същите пръсти пощипна зърната на гърдите си.
- Харесваш ми, бебче! Ако се държиш и занапред добре с мен по този начин, ще ти вдигна заплатата дори!
Боби не каза нищо, само стисна до болка очи.
- Само не ми се прави на “девица”! Свърши тая, вече не си! Мразя някой да ми се прави на по-морален и праведен, отколкото всъщност е! – грубо изсъска г-жа Ефремова.
Възбудата постепенно обхващаше слабините ѝ. В един момент тя слезе от младия мъж и му нареди да сменят позата. Сега тя легна по гръб на бюрото и навири крака на раменете му:
- Покажи ми сега какъв мъж си, душко! Мисли си за Марги, в случай че ти помага! Ако не ми хареса как ме чукаш, ще ти се стъжни!
Боби изгледа г-жа Ефремова с цялата омраза, на която бе способен. Думите ѝ бяха ударили точно там, където трябваше. Младежът се вбеси при споменаването на любимата му в този момент и проникна с груба сила в утробата на шефката си. После започна да я чука със свирепи тласъци, разтърсвайки цялото ѝ тяло и бюрото заедно с него.
- О, да-а… точно така, бебче! Скъсай ме от ебане! – продължи да го подканя г-жа Ефремова по своя си унизителен начин. - Още не те усещам обаче, това дето ми го вкарваш пишката ти ли е?! Или е много малка или ти не си истински мъж! Упс, ти наистина истински мъж ли си? Извинявай… ооо, това вече го усетих!
Боби вече не се стараеше да прикрие гнева, омразата и непризнатата възбуда, които го бяха обзели. Той блъскаше с всички сили между краката на зрялата жена. Всъщност правеше точно онова, което тя искаше. Разбираше го, но не можеше да се спре и това още повече го вбесяваше. На всичкото отгоре бе възбуден! Но не колкото г-жа Ефремова, чието тяло не след дълго се разтресе в оргазъм. Конвулсивното съкращаване на вагиналните ѝ мускули донесе нова порция удоволствие и за момчето. Чак сега той се замисли, че може би отдавна трябваше да е свършил, но сякаш странната смес от ярост и възбуда, шок и екстаз го спираше да достигне финала си.
- Искам да ми го вкараш на задна! – изведнъж извика г-жа Ефремова, освестила се след преживения оргазъм.
Лицето ѝ бе разкривено от нечовешка възбуда.
- И на теб ще ти хареса да ми го вкараш на задна, нали така?! Хайде, набутай ми го на задна, давай! Кой знае колко пъти си искал да го вкараш на Марги така, а ми обясняваше глупости… ха-ха! КАЗАХ: ВКАРАЙ МИ ГО ПАК!!!
- На задна ли го искаш, гадна кучко?! – не издържа при новото споменаване на Марги, момчето и избухна. - Това ли искаш, а, гадна шибана кучко?! ОК, ще си го получиш тогава!
Бесен, младежът издърпа г-жа Ефремова от бюрото и я обърна с гръб. Тласна я напред след това и тя се подпря на бюрото. Хвана я за врата, накара я да се наведе напред и след това ѝ го вкара с груб тласък в путката.
- Това ли искаше, а?! За това ли толкова плачеше, дърта чанто?! – ръмжеше с пламнало от гняв лице Боби и я блъскаше отзад с всичка сила, набивайки надървения си пенис в пичката ѝ до зуко.
- Ооо, да… точно това исках, бебче! – глухо изстена г-жа Ефремова, ожесточено масажирайки клитора си с ръка завряна между бедрата ѝ. - Точно това исках, бебче! Ооохх, отлично… набутай ми го целия!
Боби целият бе плувнал в пот и прекрасното му младо тяло блестеше. От самото начало той влезе в убийствено бърза серия от мощни тласъци, набивайки бедра в задницата на г-жа Ефремова, и продължи с него до самия край, стиснал зъби от справедливия гняв, който го изгаряше отвътре. Искаше да ѝ го върне, макар да знаеше, че не това е начина, искаше да ѝ причини поне физическа болка и затова забиваше напращелия си кур с максимално ускорение в нея. Но шефката му го бе получавала стотици пъти вече през живота си и беше чудесно разработена, така че единствената болка, която усещаше, само подклаждаше невероятната възбуда в слабините ѝ. Тя бе постигнала целта си – бе накрала момчето, което се кълнеше във вярност към приятелката си, да я изчука като животно и сега се наслаждаваше “справедливо” на резултата: оргазъм след оргазъм се вливаше в тялото ѝ на талази!
- Миличък, справяш се отлично! Уух... искаш ли за благодарност да те изпразни на минет, ам?! Даже ако си затвориш очите, ще можеш да си представиш, че не аз, а твоята любима Марги ти го лапа…
- Отвратителна, безскрупулна, шибана кучка! Проклета вещица! – Боби хвана за косата г-жа Ефремова и я накара да коленичи в краката му с лице към него.
Тя с готовност налапа члена му, а той започна яростно да я ебе в устата. Когато разбра, че финалът му наближава, Боби го извади от устата ѝ и започна да се празни в лицето ѝ, заливайки го с потоци гъста сперма.
- Проклета да си… проклета да сте! – повтаряше през цялото време, докато изливаше адамовия си нектар върху нея.
Малко след това, когато гневът и възбудата го отпуснаха, той просто рухна. Коленичи до г-жа Ефремова, подпря се с лакти на бюрото и зарови глава в тях, осъзнавайки напълно какво се беше случило. До него г-жа Ефремова размаза леко с пръстче спермата му по лицето си и след това предоволно го облиза.
- Ммм, хубава реколта… 18 годишна, нали?! Ха-ха, наистина си я бива! – след тези думи тя се изправи, избърса се и невъзмутимо започна да се облича. - Въпреки че накрая изрече някои отвратителни неща за мен, твоята шефка, аз все пак ще кажа няколко добри думи за теб пред евентуално бъдещата ти тъща… ха-ха! Само не знам дъщеря ѝ какво ще си помисли. И стига си се вайкал, не е станало нищо кой знае колко фатално… изчукал си жена, какво толкова?! Пък и вече не си девствен, трябва да си ми благодарен! – г-жа Ефремова се засмя гръмогласно, а после бръкна в чантата си.
Извади от портмонето си една банкнота от 100 лв. и я подпъхна под лактите на служителя си.
- Ето, вземи! Това малко ще намали “болката” ти, пък и може да купиш нещо на Марги, та дано скоро ти пусне… ха-ха-ха!
Това сякаш окончателно довърши унижението на младежа. Но всъщност той се чувстваше още по-зле, виновен и омърсен от това, че сексът с тази жена му бе харесал. За съжаление, му беше харесал и нямаше как да го отрече, поне пред себе си. А какво щеше да каже на Марги, ако тя разбере? Но и да не разбере, как изобщо щеше да я погледне след тази случка?

След като пооправи гримът и дрехите си, г-жа Юлияна Ефремова излезе от офиса, все така самодоволно усмихната с телефона си в ръка:
- Ало, Джули… ще трябва и ти да почерпиш в събота. Проблемът ти е решен! Едва ли Марги още дълго ще излиза с този… ха-ха! Няма значение как знам! Нали знаеш, че си имам своите методи! И ти си страхотна приятелка, скъпа! Само да не се отметнеш за почерпката… ха-ха!