Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Изчезнах от къщи, мотах се безцелно по улиците на града. Мира не ми даваше картинката, която бях видял сутринта – мама надупена с четка в ръка, пере големия килим от хола, а дупето ѝ стърчи примамливо. На колене, с пеньоар, който се беше набрал почти на кръста ѝ… ах-х-х, каква картинка само! Бяло стегнато дупе се полюшваше пред очите ми, и голо… да, бе без бельо!
Вървях към автобусната спирка и си мислих как да я погледна в очите, като се върна, а мислите ми все в онази прекрасна цепка от която преди 18 години бях излязъл. Щура работа, трябва да се стегна!
Пристигнах в село. Крача към къщи бавно, вървя покрай дългия дувар… този път ще заобиколя и ще влезна през вратата. Бутам тежката порта и ме пронизва скърцащия звук на пантите. Поемам по алеята към къщата. По плочките още личи текналата вода от сутрешното пране на килима – наклона не е много голям, явно затова водата още не се е оттекла напълно. Минавам през площадката на двора – килима още е проснат там. В къщи мирише на хубаво – домашен кекс, стафиди, мед… обожавам го! Майка се е постарала!
- Здравей Тони! Забави се? – чух мекия глас на мама.
- Ами… аз, такова… мотках се в града.
Събух се в коридора и се зачудих, дали да хващам по стълбите към моята стая, когато дочух от кухнята:
- Само ако го видиш какъв мъж е станал! Същия, като баща си… висок и красив, на мама момчето!
- Ела в кухнята, Тони. Имаме гости.
Пришляпах по коридора и влезнах в кухнята. Мама стоеше права до фурната с тава в ръцете и тръгна към плота да я остави. В ляво на масата имаше някаква жена, седеше с гръб към прозореца и не можах да я огледам веднага, но ми направи впечатление русата ѝ къса коса и издължената шия – беше, като картинка.
- Тони, това е Катя. Колежки сме с нея от 4 месеца и ще ни гостува няколко дни. Запознайте се! И без друго ще сме две седмици в отпуска, решихме да ги изкараме заедно.
- Приятно ми е, Стоян. – смотолевих набързо протягайки ръка на гостенката.
- Здравей Тони, аз съм Екатерина. – усетих меката ѝ длан в моята и топлотата ѝ.
- Каква Екатерина… кака Катя ще ѝ казваш! – обади се мама.
- Лиле, защо кака? Само Катя, не сме престарели я! – звънкия ѝ смях ме зарадва.
Майка зави тавата с кекса с една голяма хавлия и каза малко заповеднически:
- Сега поне сме трима и разполагаме с мъжка сила. Килима трябва да се е оцедил, да се пробваме да го метнем на простира, че ще мухляса на плочките.
Станахме и излязохме на двора. Лилето (майка ми) вървеше отпред, но с плажна бяла рокля. Беше махнала пеньоара, явно го е намокрила. Но на новата рокля не се виждаше ластичето на гащичките ѝ, явно нямаше такива на нея – просто нищо не се очертаваше, освен извивките на дупето ѝ. Погледа ми се спря на Катя – малко по-висока от мама, с леко широк таз, но пък кръстчето ѝ беше с примамлива извивка и о, Боже… как не ги видях тия цици досега! Верно, че като беше седнала изглеждаше малко прегърбена, но сега ми събра очите. Хванахме килима и го вдигнахме на простира, а на мен очите ми на Катя в циците и на мама в краката – от тази къса рокличка почти ѝ се показа дупето. Айде пак… възбудата ме удари, като чук! Извъртях се, придърпвайки килима, мислейки, че съм го наместил – те двечките го бяха пуснали вече. Трябва да се махам по-бързо към стаята си, че започна да ми щръква.
- От мене толкова засега! Ще се кача горе да се преоблека. – изломотих набързо, усещайки погледите на Катя и на мама по себе си.
Крачейки по стълбите си мислих, че съм голям простак да се дървя пред майка си и колежката ѝ. Какво ще си помислят, ако са ме видели така натопорчен на палатка? Ужас! Как ще ги погледна после?
Качих се в стаята си и изхлузих набързо панталона, който вече зверски ме стягаше. Захвърлих слиповете и се зарових в гардероба да си намеря други къси панталони. Дръпнах едни и се обърнах да ги обличам, и в този момент замръзнах – стоях срещу вратата надървен до пръсване със слипове и къси панталонки в двете ръце, а в рамката на вратата стоеше мама с опулени очи. Долната ѝ челюст леко беше увиснала и едва доловимо прекъсвайки ми каза:
- Слез после долу да извадим малката масичка и столовете на верандата. Кръстоса ръце на корема си и се завъртя бързо към коридора. Стоях, като гръмнат! Чувах припрените ѝ стъпки по стълбите и си спомнях оцъклените ѝ очи, а възбудата ми не минаваше – едно болезнено чувство на напрежение. Стана ми много кофти. Ебаси, да се размятам с надървен кур пред майка! Ама тя пък що не почука? Ужас!
Облякох се и излязох на терасата. Понеже къщата е на високата част на селото, то се виждаше на длан. Гледката е успокоителна, погледа ми минаваше по покриви и дървета… и постепенно се почувствах по-добре.
Чух някакво тропане под терасата – мама и Катя вадеха малката ратанова масичка и после домъкнаха столовете. “Те се справиха и сами, ще се помоткам още малко…” – помислих си и тогава дочух:
- Верно ли бе, Лиле? Надървен и срещу теб...
- Щях да припадна бе, Кате! Не съм виждала такова нещо, откакто почина моя… и не очаквах да е толкова надарен! Идеше ми да му го грабна, не знам… направо ми се подкосиха краката! Само какви глупости наговорих…
- Е нищо де, Лиле… голяма работа сега, че си му го видяла! Нали си му мила осраното дупе, като дете... какво толкова!
- Как какво бе, Кате! Приказваш, защото не си видяла такова парче! Мале, за сина си говоря…
- Казах ти Лиле! Нищо, довечера ще се гушкаме двете и ще ти мине! Обещавам! – дочух гласа на Катя.
Ама че ден, какво ми се случва днес! И ще се окаже, че мама и Катя са лесбийки! Влезнах в стаята и внимателно притворих вратата – не исках да разберат, че съм на терасата.
Следва продължение...
Очаквам с нетърпение 2-та част.
това беше втора де,чакаме трета давай авторе,разказвай ни
Какво загубено пишлеме, да зяпа бабички и лелки на по50г., аз 4 години в общежитието на техникума нямах време в банята да вляза за душ, камо ли пък злобарки да си правя. През деня водех съученичките от Варна, а вечерта продължавах с шибаланките от общежитието. От тогава съм си такъв слаб, хората цял живот трупат килограми и знания аз само опит. Ами както казваше после милфката(банкерка) с която бях "Кон бегач и мъж ебач месо не държат", права излезе. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Умряла циганката дето хвали и Директорчето реши само да се похвали.... 15см
От автора ------ до този дето лапа Бахура в завода ----- аре бе пич преглътни малко и си затвори устата - не си мисли че си оригинален с обърканите си коментари--- Нямам претенция че мога да пиша - просто споделям преживяване преди 30 год И аз съм като Пишурката - да напиша поема на баба си за хурката
15-ка, там където ти не можеш да достигнеш с твоята кротушка, аз го огрявам и трее си мълча за да съм солидарен към теб сигурно....? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Драскача, който сам се зове автор, ти за какво се бориш не можах да разбера. Само разбрах, че по-далеч от на майка си полата(гащите), не виждаш, ааа може би и до на баба ти хурката- извинявай. И оригиналност мен ми не требе, стига ми да съм уникален. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Тъкмо напротив, ръси мъдрости наляво и надясно, забавлявай хората, те са те преценили отдавна, драги ми Бахи. 15см
Веднъж се бяхме събрали аз, жена ми и един приятел и се черпихме. Приятелят ми се напи повече и каза на жена ми, ей тука , пред мъжа ти ще те наеба, а дано се научи да ебе , че е кръгла нула в леглото. Аз си мълчах. На другия ден приятелят ми се извиняваше , а аз казах че няма проблем,. Споделих на жена ми, че когато ме обиждаше пред нея , много се възбудих . Тя се усмихна. Уговарям жена ми, да поканим приятеля ми да я наебе, а аз само да гледам. Много се възбуждам. За сега без успех. Какво мислите да пусна ли жена ми на приятеля ми да я наебе
Нимка, имА тук един Амурий и той така питаше, па се кипнА по едно време и си Фана лексикона под мишка, та си отлете далече по опасните мисии. Не им върви много на въпросниците, почесването, чуденето...Моят съвет е- пущай я, късай и билетчета. Една цена е за активен участник, друга за първи ред плюс бира, трета цена за групов билет. :)
Мерки и теглилки всекви, всеки си преценява сам, не съм си и мислил, че на твоя кантар ще имам стойност. Данък обществено мнение не плащам. Като не ти харесва подминавай. Коментарът ми е като сезон от годината, може да закъснее, но винаги го има. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
15-ка, да не си помислиш, че за някой друг съм писал. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Пиши, Бахи, пиши, белким ти олекни на душата. Тука е мястото. 15 санта