Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
- За проблемите се говори. – каза тихо, за да овладее интонацията си. - Не изчезваш просто така, не се изпаряваш от връзката ни. Накара ме да се чувствам като…
Замълча и обгърна раменете си. Единствената прегръдка, която можеше да си даде.
Без да го поглежда, допълни:
- Беше ми обещал. Да не ме оставяш посред дума… Обеща.
Плажът беше почти пуст. Щеше да се изпълни с глъч и движение скоро, но сега по алеята под палмите се разхождаха само хора с кучета и неколцина скейтбордисти. Вечер пред хотела гъмжеше от народ, но днес нямаше и следа от разлетите бири и купчините боклуци. Службата по чистотата си вършеше работата.
Пое си дълбоко въздух, обърна се и го погледна. Можеше да види мъжа с всичкия този излъчващ се от порите му секс, но виждаше преди всичко човека.
- Да поговорим. – помоли го. - Дължиш ми го.
Защото в крайна сметка той бе най-добрият приятел, който някога бе имала.
***
Емил издърпа ниското бюро с чекмеджета в леко кичозен стил, което стоеше под огледалото, и го премести точно пред прозорците. Цялата една стена беше заета от тях. Перфектно почистени от горе до долу, през стъклата се разкриваше великолепната гледка от петия етаж на хотела. Нямаше тераса. Прозорците можеха да се отворят само в горната си част и това автоматично изключваше климатика, което в ненормалната жега бе абсурдна идея. Дишаха преработения въздух с лек дъх на прах и слушаха как напрегнатата тишина помежду им се запълва само от тихия звук от неговото бръмчене.
Ели дишаше плитко. Румен ѝ хвърли разтревожен поглед. Познаваше кога е уплашена по напрегната извивка на раменете ѝ. Изпъваше се като струна… с всичките си смешни метър и шейсет и два. Беше загадка как това дребно същество с птичи кости умее да прикрива притеснението си и да го превръща в оръжие. Но той знаеше.
Емил ѝ се усмихна топло. Хвана ръката ѝ и погали изпъкналите фини кости. Остави целувка точно в средата на дланта ѝ. Ели му се усмихна в отговор. “Имай ми доверие”, казваха очите му, и тя само кимна в отговор. Разбира се, че можеше да го направи. Усещаше как под притеснението се натрупва и някаква почти нелепа със силата си възбуда. Вагината ѝ се пълнеше с кръв и набъбваше до тъпа, пулсираща болка. Неволно потърка бедра едно в друго, за да облекчи напрежението в слабините си. И както го бяха говорили, както се бяха разбрали предварително, се опита да забрави за всичко и се остави да я води Емил. Познаваше тялото му, познаваше и човека в тялото. Беше го обичала достатъчно дълго, за да му се довери да бъде част от това. Значи… да затвори очи и да се понесе.
- Отвори очи, Ели.
Тонът му беше спокоен, но не търпеше възражение. Добре помнеше, сякаш беше вчера, че тя има навик да си затваря очите при секс. Беше някакво инстинктивно действие. Съсредоточаваше се в усещанията си и ги изживяваше по-интензивно, когато изключеше очите си. Но той искаше от нея да осъзнава къде е и с кого.
Ели незабавно отвори тревожни очи. Емил въздъхна и закачливо потърка сгъвката на лакътя ѝ. Тя потръпна и клепките ѝ неволно потрепнаха, преди сепнато да ги отвори пак. Засмя се малко нервно, когато я отведе до огромната стъклена стена. Долу щъкаха хора, кипеше живот, чуваше се приглушена от дограмата музика. Залезът беше обагрил за кратко водите в пурпурно, преди да потъне отвъд вълнолома. Светлините на лампите по алеята, погледнати отвисоко, внасяха безгрижно лятно настроение.
Емил я подпря на ръба на тоалетката и тялото му плътно я обгърна. Усети топлината на гърдите му през тениската, която се просмука през прешлените на гърба ѝ и чак тогава изпусна дълга въздишка и раменете ѝ се поотпуснаха. Дишаха така няколко мига заедно, докато се наслаждаваха на допира на телата си за пръв път от толкова много години. Емил се опита да се сети кога беше последният им път заедно, но отпъди спомена. Не беше толкова отдавна, че да не ги боли и двамата. Раздялата им не беше много приятна след неговата изневяра. Отначало ѝ го играеше напук и демонстрираше пълно нехайство, но година по-късно ѝ се обади да ѝ се извини. Липсваше му. Съжаляваше, че изпусна не само невероятно красивата жена, чийто гръб сега си почиваше на гърдите му, но и най-свестният човек, който познаваше. Така и не намери друга като нея.
Беше позабравил уханието ѝ, но сега го усети като че ли никога не го е напускало. Миришеше на цитрус и озон. Свежа, пикантна миризма, която бе само нейна. Вдъхна врата ѝ и зарови нос в косата ѝ. Тя сигурно пак беше затворила очи, доколкото я познаваше… Духна леко, разроши я, езикът му близна чувствителното местенце отстрани между шията и ключицата ѝ. Ели осезателно потръпна и това го изпълни с онова позабравено чувство на задоволство от това, че знае как да докосва тялото ѝ като скъп музикален инструмент и да ѝ доставя удоволствие. Знаеше как, помнеше, но въпреки това сега беше и различно. Целуваше я по горната част на гърба над роклята и отстрани под ухото и рамото, докъдето стигаше оголената ѝ плът. Дишането ѝ се учести. Кожата на ръцете ѝ под пръстите му настръхна.
- Стой така, Ели. Сега се връщам. И, моля те, не забравяй да дишаш… – изчака пресекливия ѝ смях и закачливо я плесна по дупето.
Веднъж се бе забавила да си поеме дъх след един особено интензивен оргазъм. Съкрати му живота с няколко години.
Не обърна внимание на Румен, който беше замръзнал в креслото в ъгъла, сякаш не беше съвсем сигурен какво прави там. Сега не беше времето на Румен. Беше времето на Ели. Независимо защо си мислеше, че го прави Ели, за Емил тя беше на първо място.
Светна всички лампи в стаята. Приглушената светлина омекоти мрака и превърна стъклената стена пред Ели в огромно огледало. Бяха само на петия етаж и ако някой отдолу вдигнеше поглед, щеше да види малко повече от силуетите им, но не и всички подробности. Достатъчно, за да внесе пикантната нотка на ексхибиционизма, но не достатъчно, за да ги прекъсне полицията за нарушаване на обществения ред.
Ели ахна, когато разбра какво прави той и защо. Раменете ѝ пак се бяха напрегнали, когато се върна при нея. Остави книжната торба с не съвсем дискретното лого на някакъв местен секс шоп и преди да я докосне, започна да изважда покупките и да ги нарежда отстрани. Виждаше идеално очите ѝ, отразени в огледалната стена. Бяха разширени – Ели бе забравила да примигва. Ахна нечуто, когато извади плъга и го остави до главата ѝ и прехапа устни. Беше десетсантиметров, стъклен, спираловидно извит и широк пет сантиметра в най-дебелата си част. Поставен в нея, щеше да я държи непрекъснато разтворена, защото тясната част между основата и плъга беше около четири сантиметра в диаметър. Беше проверил описанието, защото помнеше приблизително колко можеше да поеме тя без болка. Искаше да я тласне съвсем малко отвъд, но не прекалено. На границата.
Лубрикант. Белезници. И още няколко малки играчки, от вида на които тя задиша пресекливо и плитко.
Погали я. Очите му бяха спокойни и малко закачливи.
- Дишай, Ели. – прошушна в ухото ѝ, преди да вкара езика си в тясната ѝ ушна мида. - И дръж очите си отворени. Помниш, нали?
Тя кимна и все пак за кратко притвори очи, когато усещането я заля. Дупето ѝ пламна, когато я плясна предупредително. Изпъшка от неочакваното усещане и стреснато го погледна.
Емил задържа погледа ѝ и подпря ръка на кръста ѝ, за да я придържа, докато бавно спуска ципа на роклята ѝ надолу. Толкова благоприлична… Напуши го смях. Ели бе всичко друго, но не и благоприлична. Тлееше в огън, който държеше под контрола на стилните си рокли без дълбоки деколтета, прозрачни материи или твърде къси поли. Всяка нейна пора излъчваше класа. От върха на тесния ѝ нос до безупречните ѝ малки тесни ходила с висок свод и нежен перленобял педикюр. Трептеше, сякаш бе съставена от атоми чиста светлина. Кожата ѝ бе напълно гладка и чиста като изключим малкия белег от операцията от апендицит и трите неравни тъмни петна под лявата ѝ плешка, с които се беше родила. Проследи ги с пръст и ги целуна едно по едно. Подпъхна пръсти под плата и разтвори роклята около раменете ѝ, за да ѝ помогне да я свали. Ели се измъкна от нея като нощна пеперуда и я прекрачи. Емил не обърна внимание на свлечения в краката им плат, но тя неловко го подритна настрани, преди отново да застине в някакво неловко очакване. Ръцете ѝ държаха ръба на плота с побелели кокалчета.
Клекна и плъзна нос от вътрешната страна на бедрото ѝ да вдъхне аромата на възбудата ѝ през бледорозовата дантела на бельото ѝ. Кожата ѝ настръхна под допира му. Зарови нос там и почти забрави какво имаше намерение да направи току-що. Пръстите му се задвижиха и погалиха ахилесовото ѝ сухожилие и тесния ѝ глезен. Като навсякъде, и тук костите ѝ изпъкваха с деликатната си чупливост. Тя цялата изглеждаше като дете, което има нужда от защита, за да не се прекърши. Но дете с безспорен сексапил, доволно закръглена на двете му най-любими места – задникът ѝ, изпъкнал и добре оформен, и гърдите ѝ, които пълнеха шепите му. Подмина каишките на глезените ѝ и продължи нагоре. Харесваше токчетата ѝ с техните изящни тънки каишки и нежни камъчета и нямаше нищо против тя да остане с тях, но всичко друго трябваше да изчезне. Само че, мислеше си, ако избърза, ако сгафи, ще опропасти цялата вечер. А вечерта на Ели беше отговорна задача.
Подмина прасците ѝ с очертани от високите токчета мускули на бегачка и погали задната страна на коленете ѝ. Кожата ѝ там беше толкова нежна, че няколкото сини венички пулсираха видимо под тънката преграда на епитела.
- Точно така, Ели, да… Дишай, скъпото ми момиче. – Емил шепнеше някакви безсмислени думи, заглушени между бедрата ѝ, докато тя нетърпеливо проскимтяваше всеки път, когато отключеше нов ерогенен портал в тялото ѝ.
Мъжът зад нея коленичи и ръцете му подминаха дупето ѝ, за да се спрат от двете страни на таза ѝ, точно върху ръбчето на бикините ѝ. Той се наслади за миг на гледката на двете ѝ полукълба под острия ъгъл на дантелата. Красиво, да му се не знае. Всичко в нея му се струваше толкова красиво, че му спираше дъха. Секс и класа от главата до петите. Женствена чувственост, която буквално трептеше в късметлийските му ръце. Дупето ѝ се изви назад настоятелно, сякаш и тя нямаше време за цялата тази игра, и се отърка в лицето му. Емил изпусна развеселена въздишка и с едно рязко, напълно неочаквано за нея движение, свали розовата дантела от задника ѝ. Пренебрегна ахването в ъгъла, когато захапа открилата се плът и властно разтвори полукълбата ѝ. Вдъхна я отново, после опита вкуса ѝ. Тя стоеше с отворени крака, ограничавани единствено от смъкнатото до под коленете ѝ бельо, с издаден назад задник и се подпираше на тоалетката само с ръцете си. Отъркваше се в него и се завираше настоятелно в езика му, сякаш напълно забравила къде е и какво се случва, погълната от единствената нужда, запълнила цялата стая: нейната.
Емил се наслаждаваше и не бързаше. Обичаше този вкус на влажна женственост, мека и лигава, с едва доловим сладък аромат. Тя имаше най-захарния вкус, който беше опитвал. Плъзна пръст в нея, погали я отвътре и с удоволствие усети познатото присвиване на мускулите ѝ. Тя обаче се заизвива нетърпеливо, искаше повече. Всеки път повече. Течеше. Мокреше се, както я помнеше – като спортен болид, който вдига от нула до двеста за секунда и нещо. Един пръст, колкото и едри да бяха неговите, на нея ѝ беше малко. Тя обичаше да е твърдо, дълбоко и силно. Обичаше да я разтваря до край. Плъзна втори и бедрата ѝ реагираха с разтреперване. Тя се хвана по-здраво за ръба и извика, когато ги заби до дъно в нея. Прехапа устни, за да не вика, но после се отказа. Стоновете ѝ наситиха въздуха, натежал от миризмата на соковете ѝ. Емил я мастурбираше грубо, бързо и дълбоко, като блъскаше в стената на матката ѝ. Тя обожаваше това усещане – нищо, че почти винаги кървеше по малко след това. Когато напипа с пръсти оная вълшебна точка, която изпращаше тръпки по цялата ѝ същност, тя съвсем откровено загуби контрол над гласа си. Оргазмът ѝ беше напрегнат и продължителен. Тялото ѝ се беше сковало в усилието да не помръдне и на йота, за да не разруши крехката симбиоза между неговите пръсти и онова магично местенце. Натрупа се в нея, преди да избухне в ярки оранжеви кръгове насред чернотата и после… Ели се разпадна в ръцете му.
- Казах ти да не затваряш очи. – Емил се беше изправил и придържаше тялото ѝ към своето.
Краката не я държаха, бедрата ѝ трепереха неконтролируемо. Доволният му глас я озадачи за миг, но мислите бягаха от главата ѝ и не успя да се съсредоточи, за да разбере какво ѝ казва. Пръстът му загали клитора ѝ този път я докара до вторичния ѝ оргазъм съвсем лесно. Задържа погледа ѝ в своя със силата на волята си и бе изненадан, че тя му се подчини. Виждаше усилието, което ѝ коства да не затвори очи.
- Толкова си лесна, момичето ми. – усмивката му я сгряваше.
Не можеше да отлепи поглед от неговия, докато се опитваше да си поеме дъх. Оргазмите бяха твърде силни и твърде скоро един след друг и тялото ѝ сякаш не можеше да поеме повече стимулация точно в момента. Усмихна му се на свой ред. Наистина малко ѝ трябваше. Притежаваше изострена чувствителност, която я водеше към бързи, лесни оргазми. Но тялото ѝ не притежаваше достатъчно издръжливост, за да се възстанови с лекота, затова често играта им бе дълга и продължителна. Наслаждаваха се на телата си и отлагаха края.
Емил я остави да си поеме малко въздух, докато се избистрят очите ѝ, но не напълно. Ели му се усмихна замечтано, вдигна ръка и го погали, придърпа главата му към шията си. Дланта му почиваше между бедрата ѝ, беше обхванал изцяло венериния ѝ хълм. Тя пулсираше. Средният му пръст се беше плъзнал по дължина в цепката ѝ и усещаше през горещината как избива нова влага на внезапни кратки тласъци, докато тялото ѝ изживява последните тръпки на удоволствието. Тя тръпнеше.
Беше поруменяла. Обожаваше да вижда как се надига ъгълчето на устата ѝ, когато е задоволена. Целуна врата ѝ и проследи изпъкналите прешлени на гърба ѝ един по един, докато се спря на тънките презрамки на сутиена ѝ. Освободи кукичките. Гърдите ѝ, обли и твърди, легнаха тежко в едрите му длани. Погали зърното ѝ с дясната си ръка с все още мокрите от соковете ѝ пръсти и то незабавно набъбна – сякаш можеше да изхвръкне още повече. Главата ѝ полегна в сгъвката между неговата шия и брадичката му и удобно се намести на познатото място. Ръцете му я галеха, пощипваха зърната ѝ и се завираха в пъпа ѝ и между краката ѝ. Посегна да гребне от влагата ѝ и дългите лепкави нишки се проточиха като ципи между пръстите му, преди да ги поднесе към устата ѝ. Ели отвори уста и ги остави да се пъхнат в нея. Засмука ги, преглътна, облиза се. Устните ѝ червенееха набъбнали под очарования му поглед. Тя харесваше собствения си вкус. Емил усети как пенисът му потръпва и се изпълва с още кръв.
- Не затваряй очи. – напомни ѝ и я пусна само колкото да я освободи от сутиена и от бикините, които още стояха малко под коленете ѝ и ѝ пречеха да ги разтвори достатъчно.
Достатъчно за малко анална игра, каквато и двамата обичаха.
Пенисът му отдавна беше твърд като камък. Поиска му се да освободи напрежението, но реши за момента да се сдържа. След малко. Само малко да…
Щипката я изненада. Не беше видяла кога я е взел. Металът беше студен, зъбчетата я захапаха безапелационно, когато Емил без грам колебание прищипа дясното ѝ зърно. Извика. Болката беше кратка и не толкова усещането, колкото самата внезапност я накара да затаи дъх. Бързо привикна, но ниско долу в корема ѝ се загнезди огнено усещане и тъпо, едва доловимо напрежение. Не точно страх. Очакване. Нова порция влага избликна и стопли вагината ѝ. Когато втората щипка сключи зъби около другото ѝ зърно, Ели само глухо изпъшка. Но не затвори очи. Емил свеждаше поглед от нейния само колкото да погледне къде я докосва. Тънката верижка увисна между пълните ѝ гърди и опъна зърната ѝ надолу с тежестта в долния си край. Емил повдигна вежди въпросително. Ели кимна: “Добре съм”. Не, че не бяха играли на това и преди, просто бе минало наистина доста време. Беше леко болезнено, но не нетърпимо. Спираше притока на кръв и щеше да боли повече, когато освободи зърната ѝ. Сега не. Сега беше постоянна, тъпа наслада, която напрягаше нервните ѝ клетки и държеше възбудата ѝ висока.
- Завърти се, Ели.
Ели незабавно се обърна към него. Емил клекна и разтвори краката ѝ с длани, които постави от вътрешната страна на бедрата ѝ. Имаше прибрани външни устни, малки като на момиче. Нито едно косъмче. Поддържаше се толкова гладка, че беше невероятно как по фоликулите на липсващото окосмение не бяха избили пъпчици. Не, всъщност имаше няколко – от вътрешната страна на бедрата ѝ, където се бяха претъркали. Разтворената ѝ поза разкриваше набъбналите ѝ вътрешни устни. Разтваряше се като цвете. Клиторът ѝ беше малък, скрит, сякаш почти го нямаше. Тя често се шегуваше, че жените масово искат уголемяване на гърдите, мъжете – на пениса, а тя мечтае да легне под ножа в името на клитора си. Заради тази анатомична особеност свършваше трудно при орален секс и Емил знаеше, че има нужда да чувства твърдостта му или я свършваше с пръсти, пъхнати дълбоко и малко грубо в нея.
- Поеми си въздух. – каза ѝ и стисна клитора ѝ между пръстите си, издърпа го напред към себе си и с едно обиграно движение го защипа с третата щипка, свързана с верижка и тежест с другите две.
Тя изскимтя от болка и се присви. Дланите му обхванаха полукълбата ѝ и той зарови нос между бедрата ѝ, докато Ели се овладее. Знаеше, че ѝ харесва – дори нямаше нужда да вижда лицето ѝ и изписаната на нея наслада. Малко грубо, но не прекалено. Точно така, както им харесваше и на двамата.
- Дръж краката си разтворени. – каза ѝ твърдо и я побутна да се завърти отново с лице към превърнатата в огледало стена.
Ръката му легна между плешките ѝ и я подчини. Ели дишаше плитко. Бавно се отпусна напред и гърдите ѝ с тежките клипсове се сплескаха болезнено в хладната повърхност на дървения плот на тоалетката. Плъзна длани напред и обхвана ръба. Краката ѝ бяха разтворени, задникът ѝ бе издаден към него, клиторът ѝ гореше. И за свое неудобство усещаше как се мокри на тласъци, усещаше дори миризмата си – струваше ѝ се вулгарно наситена с похот. Емил обожаваше тази миризма.
Почти подскочи, когато усети как пръстите му се пъхат набързо в нея. Някак делово Емил обра част от влагата ѝ и я размаза по отвора на ануса ѝ. Тя въздъхна и неволно се присви. Емил търпеливо я изчака да се отпусне, масажирайки я с минимален натиск. Чувството беше приятно и Ели скоро бе готова за още. Нетърпеливо изви гръб и избута задника си към него. Искаше да се отърка в слабините му и недоволно изсумтя, когато голото ѝ тяло се притисна към неговото, което все още бе напълно облечено. Ерекцията му беше недвусмислена, но Емил сякаш нарочно държеше на унизителния контраст между пълната ѝ разголеност в меко осветената стая и неговата сдържана, прикрита телесност. Държеше я на границата на срама и безсрамната възбуда. И на границата на болката и нетърпеливото очакване за още.
Капка пот се стече по гърба ѝ въпреки хладината в стаята. Емил я облиза и духна във влажната диря, която устните му оставиха. Кожата ѝ настръхна и Ели потрепери. Емил нежно, но твърдо обхвана косите ѝ и дръпна главата ѝ назад към себе си, докато шията ѝ се оголи.
- Ръцете назад, Ели. На гърба.
В тази поза ѝ беше трудно да изпълни нареждането му. Бавно извъртя първо едната си ръка, после другата, докато неудобно легнаха върху двете малки ямки на кръста ѝ, точно над сочния ѝ задник. Емил отпусна главата ѝ, колкото да прихване тесните ѝ китки с една ръка, пресегна се и взе белезниците. Бяха нелепо облепени с яркорозов плюш и пухчета, които го дразнеха, но не намери други в нейния размер. Тя нервно се засмя. Изпускаше напрежението.
Наведе се над нея и коремът ѝ се заби в ръба на тоалетката. Беше неудобно ограничена, но толкова възбудена, че беше готова да му се моли. Прехапа устни, когато пак дръпна косите ѝ назад и болката в скалпа се усили до толкова, че да спре дъха ѝ за малко.
- Сега ще си поиграя, Ели. Знаеш с какво, нали? Виждам, че знаеш. Искаш го… кажи го!
Ели преглътна. Очите ѝ изглеждаха по-тъмни от всякога. Ако сега я завъртеше към себе си и имаше достатъчно слънчева светлина, щеше да види изпъстрените ѝ със зеленикавокафяво ириси.
- Искам го. – каза дрезгаво и погледът ѝ за миг се отклони от неговия, колкото да погледне в огледалния образ на стаята към ъгъла вляво от себе си.
- Не се разсейвай, момичето ми. Очите в мен. И не ги затваряй!
Тя кимна, леко засрамена от нетърпението в своя глас и от възбудата да се подчинява с такава готовност. Сведе очи, после моментално ги вдигна пак и ги закотви в топлия уют на неговите.
Емил се дръпна, взе тубичката с лубриканта и изстиска малко в горната страна на цепката на задника ѝ. Ели потръпна от неприятното хладно усещане на лигавата смазка, която се стече надолу към ануса ѝ. Пръстите му спряха лепкавата диря и започнаха да смазват стегнатия ѝ отвор. Тъмнееше. Радиалните гънки се стремяха към толкова малък център, че Емил за момент се зачуди дали не бе твърде амбициозен в избора си на анална играчка. Може би Ели, поне след толкова много години, вече не бе в състояние да поеме плъг с такава ширина. Щеше да се наложи да я подготви добре. Не бързаше.
Отдаде се на усещането да я докосва така и да се наслаждава на потръпването ѝ. Възглавничката на средния му пръст натисна през пръстена и проникна без особена съпротива навътре. Ели изсъска не особено женствено, когато не ѝ даде достатъчно време и опита направо с още един. Превзе я внимателно, даде ѝ време да се отпусне, не настояваше. И просто така мускулът отстъпи и пръстите му хлътнаха мазно навътре. Поигра си, опипваше я, галеше, чукаше я с пръстите си леко, без насилие. Завъртя ги толкова бавно, че очите ѝ само примигнаха. Тялото ѝ почти не реагира. Поиска му се да я попита какво е усещането, но не искаше да нарушава нито своята, нито нейната концентрация.
Свободната му ръка се подпъхна под тялото ѝ и загали нежно гърдата ѝ. Натисна малко повече с пръсти, размърда ги пак, опита се да охлаби мускулатурата ѝ. Клепките ѝ сякаш натежаваха, беше на косъм от оргазъм. Усещаше го по това как се напрегна тялото ѝ, как запулсира отвътре, затова спря. Отдръпна се. Тя се напрегна разочаровано. Недоволството се изписа на лицето ѝ, беше на ей толкова да запротестира. Плясна я предупредително по задника. Неговата игра. Неговите правила. Твърде многото оргазми я изтощаваха и ѝ се доспиваше, а вечерта тъкмо започваше.
Очароваше го как беше способна да свърши само с анална стимулация. Но не точно сега.
Стъклото пое част от светлината в стаята, някакъв лъч се пречупи и хвърли шарена многоцветна розета между разтворените ѝ полукълба. Лежеше в ръката му тежко, усещаше го хладно и твърдо. Намаза извитото в спирала тяло, допря го срещу вече охлабения ѝ анус и проникна с търпеливо въртеливо движение и лек натиск. Ели не можеше да задържи стоновете си на удоволствие. Обичаше това усещане, а отдавна не ѝ се беше случвало. Наслаждаваше се на всяко негово докосване, а Емил знаеше къде са любимите ѝ местенца и не се ограничаваше само да прониква в нея. Галеше мимоходом врата или шията ѝ, спираше се на ключицата ѝ, гризваше меката част на ухото ѝ и ѝ шепнеше мръсни думи, от които потръпваше. Ръцете ѝ бяха неудобно извити и вече започваха да изтръпват, но това, парадоксално, увеличаваше възбудата ѝ неимоверно. Намести се срещу плъга, натисна се сама, после се поотдръпна, когато стигна до ширина, която ѝ причиняваше болка. Изпъшка. В ъгълчетата на очите ѝ се събраха сълзи и се очертаха ситни бръчици. Емил я наблюдаваше внимателно. Отслаби натиска, заигра се пак. Вкарваше играчката, вадеше я донякъде, после проникваше още малко. Пъхна пръст, само един този път, във вагината ѝ, и усети през тънката преграда как плъгът се движи в задника ѝ. Беше тясно, горещо и неимоверно влажно. И докато едновременно си играеше в двата ѝ входа, стъкленият плъг най-сетне се плъзна до най-широката си част, тя извика от болка, напрегна се, насили се да се отпусне, докато дишането ѝ стана плитко и неравно. Емил изчака, после натисна и премина отвъд. Тапата влезе с влажен звук. Ели си пое въздух стреснато и малко облекчено. Емил я погали и целуна рамото ѝ.
Тя избликваше отвътре, но устата ѝ вече лепнеше от жажда. Повдигна я, колкото да ѝ даде вода. Познаваше си момичето. Придържа бутилката до устните ѝ, докато тя отпиваше с деликатни малки глътки, докато я пресуши. Повдигна вежди: “Още?”, “Не сега”. Безмълвният разговор премина между тях, краткият миг отлетя. Отпи от другата бутилка, целуна я и облиза стеклите се вадички от брадичката ѝ. Устата ѝ имаше сладостен вкус на праскови. Устните ѝ се подуха и набъбнаха. Емил се отдръпна от нея. И двамата дишаха тежко. Погледът ѝ се сведе към ръцете на колана му. Токата издаде тих металически звук и се отвори. Пусна късите си панталони надолу и нетърпеливо заголи пениса си, без да сваля напълно бельото си. Подхвана я и ѝ помогна да коленичи. Извъртя я така, че да застанат странично спрямо мъжа в ъгъла и едновременно към огледалната стена. Дори не му се мислеше какво се вижда отвън, а тя изглежда напълно бе забравила, че може би имат публика. Тоалетката ги криеше донякъде. Докато Ели се наместваше на колене и облизваше устни в очакване с вдигнат към него поглед, Емил плъзна леката мебел да не ги скрива от очите отвън. Нейните се ококориха. Разбра и ахна.
Той кимна. Искаше да ги гледат. Надяваше са на това.
Ръцете ѝ, неудобно присвити и прихванати в долната част на гърба ѝ, нарушаваха на равновесието ѝ. Беше се подпряла на колене и на върха на краката си в нежните сандали с високи токове. Гърдите ѝ, стегнати в хватката на металните клипсове, бяха избутани предизвикателно напред. Не можеше да откъсне поглед от тях. Повдигна брадичката ѝ. Ели отвори уста и твърдият му пенис се плъзна с лекота. Ръката му се обви около косите ѝ, задържа се около врата ѝ и като едновременно ѝ помагаше да задържи равновесието си и да се движи около пениса му, той самият за малко да затвори очи от интензивното усещане. Езикът ѝ погали цепката на върха, обиколи главата му околовръст, облиза избликналата влага. Ели преглътна деликатно. Емил задвижи нетърпеливо таза си. Нямаше търпение за игрички. Имаше време, когато тя можеше да го докара до полуда като само облизва ствола и тестисите му и си играе с перинеума му. Но сега нямаше особено търпение за всичко това.
Удоволствието от влажната ѝ топла уста, обвита на съвършено О около твърдата му плът, го изкушаваше да я напълни със сперма и да я гледа как я преглъща. Но имаше други планове. Всеки път, когато стигаше на косъм от това да еякулира, се отдръпваше за малко, колкото да се успокои. Не проникваше много навътре – знаеше, че тя ненавижда усещането да се дави и че се паникьосва, когато се опитва да се навре в гърлото ѝ. Беше имало и такова време, в което тя, амбицирана да овладее прословутото дълбоко гърло, се беше насилвала, давила и побеснявала от неуспеха си, докато веднъж не стигнаха до там, че Емил, някак отвратен от собствената си възбуда да я вижда такава – цялата разлигавена, с размазан грим, плувнала в сълзи и с протекъл нос, сложи край и повече не си позволи да я насилва така, колкото и тя да твърдеше, че го иска. Работата е там, че Емил усещаше как тя се паникьосва всеки път, когато спре притока ѝ на въздух. И това му стигаше, за да реши, че не си заслужава да я насилва, само за да изживее усещането да я чука в гърлото. Освен това устата ѝ, като всичко друго в тялото ѝ, бе тясна и малка. Тя се разтваряше болезнено дори само да поеме главата и част от ствола на пениса му в себе си. Но се раздаваше. Всеки път удоволствието беше толкова силно, че му беше трудно да отлага оргазма си.
Ето и сега Ели се натискаше срещу слабините му и се опитваше да поеме още. Ако ръцете му не я ограничаваха достатъчно, може би тя щеше да надделее, но Емил имаше други намерения.
Измъкна се от нея с пукащ звук на тапа, излизаща от гърлото на бутилка. Искаше да я чука. Толкова го искаше, че му трябваха петнайсетина секунди да се овладее. Завъртя я, пое теглото ѝ и ѝ помогна да се отпусне върху горната част на гърдите и раменете си върху мекия килим. Краката ѝ бяха присвити в коленете, разтворени, задникът ѝ стърчеше очаквателно нагоре, а широката основа на стъкленото дилдо улавяше светлината и чертаеше особени шарки по кожата ѝ. Прихвана я през кръста, подпря се с крак до нейния и влезе в гостоприемната ѝ влага. И двамата изпъшкаха. Искаше да види очите ѝ, искаше ги отворени, но позата ѝ не позволяваше. Напомни ѝ задъхано... Вече се движеше в нея. Беше тясна. Толкова тясна! Плъгът я стесняваше и без друго, но в удоволствието си тя неволно стискаше мускулите си и затрудняваше влизането му. Усети се и съзнателно се опита да се отпусне. Преди беше трудно да тренира мускулите си да се свиват, сега – да ги отпусне, когато изпитва удоволствие. Защото и той не беше от дребните размери и удоволствието се смесваше и с болка. Достатъчно, за да увеличава възбудата ѝ и недостатъчно, за да я угаси. Клиторът ѝ, стиснат с клипс с тежест, запулсира в ритъма на кръвта ѝ – тъпо, болезнено усещане, което я изведе бързо към върха.
Тласъците му станаха по-силни, по-плитки, но по-дълбоки. Блъскаше в стената на матката ѝ и усещането беше на още болка и удоволствие. Интензивно, натегнато удоволствие, което много скоро щеше да я накара да свърши отново. Но Емил не я изчака, да го вземат дяволите…! Свърши с няколко груби тласъка, които изцедиха спермата му в нея. Усети гъделичкавото топло усещане и недоволно задвижи бедра назад към неговите в опит да изцеди отказаното ѝ удоволствие. Емил се отдръпна и я плясна. Силно. Ръката му се отпечата върху незащитената ѝ плът. Ели извика. На косъм беше да свърши дори само от този единствен шамар и вероятно наистина щеше, ако все още бе в нея. Трябваше ѝ малко. Толкова малко!
Емил я надигна като кукла. Краката ѝ трепереха от слабост, ръцете ѝ бяха толкова изтръпнали, че не ги чувстваше. Опря я на стената, директно в стъклото. Ели ахна, когато фокусира няколко души, които гледаха от алеята право нагоре към нея. Гърдите ѝ се сплескаха в стъклото, когато Емил издърпа краката ѝ малко назад и ги побутна да се разтворят. Единствено неговите ръце я държаха да не се свлече. Спермата му я загъделичка, когато потече навън и тя инстинктивно се стегна пак.
Ели се стресна, когато Емил за кратко я остави без опора, колкото да освободи ръцете ѝ от белезниците. Изпъшка. Болеше. Не ги чувстваше. Емил ги разтри внимателно и търпеливо. Кръвта започна да се връща в тях и стоновете ѝ откровено звучаха болезнено. Той изчака да се съвземе и ѝ помогна да ги опре на стъклената стена, за да се държи за нея сама.
- Сега. – каза Емил дрезгаво и се отдръпна.
Тялото на Румен, по-ниско, но по-широкоплещесто, зае мястото зад гърба ѝ. Пенисът му, твърд, толкова възхитително твърд, намери отвора ѝ изотзад и се плъзна в смазания ѝ от спермата на Емил и от собствените ѝ сокове проход.
- Отвори очи, Ели.
Тя се подчини. Не можеше да скрие сълзите си. Беше хубаво. Толкова хубаво да го усеща. Кожата му до своята, твърдостта му, ръцете, които я придържаха за кръста, а после се плъзнаха нагоре към гърдите ѝ и той ги обхвана и замачка в ритъма на тласъците си. Не можеше да го види, защото очите ѝ бяха твърде близо до стъклото и пробиваха огледалната преграда. Чукаше се пред публика. Избра си мъж в тълпата, който пиеше бира, подпрян на парапета на алеята с вдигнато нагоре към тях лице, и си представи, че вижда неговите очи. Не отдели своите от него през цялото време, докато съпругът ѝ я чукаше ритмично и твърдо.
Румен не издържа дълго. Напоследък не бяха правили секс, за да се запази за тази вечер. Но Ели искаше да свърши толкова силно и бе толкова близо и на върха на възбудата си, че някак успя, движейки се срещу неговите тласъци, да налучка ритъм, който да доведе и нея близо до оргазма. Заля я с последната негова фрикция, когато спермата му се смеси с тази на Емил дълбоко в нея. Някой, тя вече не знаеше кой, защото най-накрая се бе предала и затворила очи, освободи клитора ѝ и потокът на връщащата се в малкото късче плът кръв я изпълни с болезнена пулсация. Тръпките я запратиха към втори, по-интензивен оргазъм. Само ръцете на мъжете я държаха да не се свлече, докато Румен продължи да тласка в нея – все още твърд, макар и изпразнен.
Остави се да я положат на леглото, да освободят гърдите ѝ и да я завият. Само това оставаше, сега и да се разхълца от студ. Ели не хълцаше като нормалните хора – откарваше по цели дни. Заспиваше, спираше в съня си, а като станеше на сутринта, почваше пак. Беше жадна отново, но за нищо на света не би могла да се надигне. Всичко я болеше. Плъгът още беше в задника ѝ, неудобно вклинил се около позасъхналия лубрикант. Бедрата ѝ трепереха, макар и отпуснати. Утре щеше да има мускулна треска. Горната страна на ръцете, вратът. Вагината ѝ пулсираше набъбнала и леко я смъдеше. Ели си представи как последните фрикции на удоволствието ѝ помагат на спермата на двамата мъже да проникне отвъд отвора на матката ѝ и да потърси готовата ѝ за оплождане яйцеклетка. Беше най-фертилният ѝ ден. Ели се усмихна задоволено и щастливо, но и малко уморено.
Потта засъхваше по телата им, когато легнаха от двете ѝ страни. Наместиха се. Ели се сгуши на гърдите на Румен, а Емил я обгърна плътно отзад, подпъхна ръка под главата ѝ и коленете му подпряха нейните в сгъвката отзад. Ели се стопли между мъжете и се отпусна. Дишането им стана равномерно, мъжете също се отпускаха.
Ели отвори очи. За малко. Колкото да се усмихне на Румен. А дълбоко в нея, в самата ѝ същност, се срещаше животът.
Благодаря, Дядо Торбалан! ♀♂ Явно съм болен мозък, защото смятам, че тук се броят на пръстите на едната ръка автори като Звезда.
За нищо, Изку Куригал. Преместих го напред само с един ден напред. Д.Т.
Добре написан разказ. Хубава фантазия. :) бигбъг
Еха, Звездата се завърна. Пък май само аз тепърва ще трябва да влизам в личен контакт с всички изявени фигури тук. Моля, благоволете: [email protected]
Звезда, Звезда, пак бляснА, добре си си дошла, у дома, нижейки слова. Прекрасна фантазия. Изчетох много бавно, под убийствена обедна жега и подкарвах слюнката с по глътка узо. Лошо,Седларов,още на щипките се замотах. Красиво е, ароматно е, еротично е. Виждам, че и лирическата героиня си я бива. Сто процента говори френски отлично. Културата им е във вените й. Интелигентно остави аналния секс за другия ден. Само ни подразни доволно с играчката. А на финала занемях. Някой път трябва да ви разкажа как заченах моите. Високо. Планина. Пустош и една палатка. Изгрева пробива тъмния тънел към утробата ми и чак тогава той влиза. Ритуалното освещаване е единствено на месеци и дава плод. Без съмнения къде, кой, кога...Но...пак се отплеснах за себе си, а тук важното е, че в разказа имаме идеална обстановка, хубави позички, умел любовник и много възбуждащи перверзийки. Привидяха ми се перли, шампанско и нежен камшик. Охххх ....:) Звезда, Звезда, къде беше досега? :))
ВВ. АХАХАХАХАХАХА
Бахиииии, нови бръчки турих от смех с тебеее
То тука толкуу обожатели имаш, че изобщо не се тревожи щИ ги опънат кат Д. Т. студена бира.
F -че ...уби ма с лопатата.... Първо слънцето проникнало (там дет слънце не огрява)....хуя го последвал . Впечатли ме! Интересно ! О-75
Обуй стари удобни обувки и ш'ти покажа как стана :)))
Ще обуя удобни обувки и в планината на вещиците ще се кача....но моля те! Нека изхода ми .....си остане изход .....
Едно пиленце... тоест птеродактил голям и мил... ми каза да надникна да си обгрижа разказа и коментарите :). Не ми липсват заметените – някои хора проявяват системно грубиянство и думата им не чини пет пари. Фея, благодаря ти за топлите думи, имаш голямо и добро сърце, факт :). Губя се, защото не търпя да ме обиждат, пък аз да стоя да си трая. Аз съм франкофон. Това е достатъчно е да разпозная псевдонима си и къде е използван. Това последното не е към теб. Благодаря ти за днешната карта таро, оказва се, че си я живея цяло едно щастливо лято :). Благодаря и за отзива, надявам се да съм доставила удоволствие не само на теб. На останалото – пепел. А, да, дамата, която си представях за разказа, също е франкофон, така си е. Дребно, изящно същество с безупречен вкус и обноски. Срещу й да тичам, няма да я стигна. Позна. Но вътрешното състояние на ненакърнимо достойнство няма нищо общо с езиците, образованието или някакъв друг ценз. Или го имаш, или не. Мен ме е срам, когато го губя.
На теб, Човеко, благодаря за извинението и че имаше тази доблест. Още смятам, че мога да го приема по-добре на по мохито. Имам уникално добра гледка, знаеш. И още обмислям идеята за проклетите жартиери. Само жартиери. И токчета. Подпирам се на пилона със знамето и запявам мръсни френски песнички, докато не те изкарам от дупката. Представи ли си го? Добре. Ъгълчето горе. Само смъртта е непоправима, човеко, само смъртта. Нищо друго. Теб те прегръщам. След като те наритам, разбира се. Не отговаряй на мейла, не е нужно. Когато си готов.
БигБъг, благодаря и на теб. Поздрави.
НаЗдраве! Liam Gallagher , узо...за жените, които са допуснали да бъдат вързани! Лакът горе!
Наздраве, Фея! Вкъщи сме и с повод и смятам да се понапия най-(без)съвестно. Кажи за връзването. Иска се доверие. Това ли би те спряло? Липсата на доверие? Или нежеланието да се видиш обездвижена... и подчинена?
Оооо, аз си купих белезници с ремък зад гърба, който да му служи за захват. Не ми се е случвало досега. Но подозирам, че ще се размажа от кеф. Харесва ми идеята за Господар. Лошото е, че апетитът идва с яденето и считам твърде вероятно да ми бъде погоден номер тип долния разказ- кур капан. Ако ми хареса и това....тури му пепел, наистина. Затова за начало търся изживяването с някой , който твърди I don't share. Па нека злоупотреби. Ох ох ох, колкото повече, толкова по- добре. Но не бих искала да ми казва "миличка, потърпи" , а "не съм свършил още с теб", примерно. :) Със сигурност не -"Лапай, курво", но "Искам го в устата! ВеднаГа!" става. При тукашните познанства, при тукашните разкази, човек би очаквал, че при секс среща ще го снимат, унижат, изнудват и препродадат. :))) Тва с доверието и екстремно добрия секс е много тънък лед. Не знам как би ми се получило, честно да ти кажа. Затова ни остават фантазиите. Тук.
Ейй много добре се получава.... Браво на авторката ;) Ама какви са тези почивки - двама и почивки.... Шегата на страна - описано много добре! Наздраве ви и от мен - време за ракия и салата!
Вниманайте с тия белезници, за не стане като в "Играта на Джералд" на С. Книг ;). Д.Т.
А, да! Разхождам се из баирите и мисля. Тааа ..за достойнството. Подчинението е ок, шамари по гъза, да. Натиснат врат. Настъпен с крак врат. Шамари през лицето, обаче, само с кур. Инак подозирам, че ще се наложи да го лежа, ербапът...
Звезда, още сега бих те вързал и напляскал като за начало, но нека първо... какво да ти налея? ;) ♀♂ Феичке, рискът е част от тръпката, но доверието е важно. Хайде наздраве!
И аз не съм по грубостите. Има си начини да е еротично и игриво говоренето, без да е просташко. Представям си аз едно софт връзване... Софт, щото допълнителната възбуда от страха няма да я има. Да имам пълно доверие и то да е заслужено по повече от един начин. Тъй че ако ще да ме овърже на три ката сгъната, пак ще е софт и в пълно спокойствие. Предполагам, че ако не се сети да ми запуши устата, ще се забавлявам през цялото време да му викам "Господарю лош" през пълен хилеж и еротиката ще отиде по дяволите. При тукашните разкази... и срещи...? Не, не мисля така. Точно тукашните реални срещи с хора, които съм усетила близки, са били на ниво да се чувствам спокойна, в безопасност, дори обгрижена. Въпрос на напасване с хората, предполагам, и смелост да подариш доверие.
Там е работата, Кармин, че едното е любене. И който го няма, се извращава в употребяване на момента. И двете са засищащи, като ин и ян.
Звезда - палавата звезда на купона :)) Чародейке, няма да бъркаме еротиката с битки, нали? ;)
Морски, какви слаби ебачи, по дяволите, нали? А така, хубаво го рекна. Почивки... :) По-добре един, ама да държи... два часа? Е, после ще е малко умрел и ще се наложи да го ровим, но кеф цена няма, нали? Какво е един живот, ако е живян напразно. Торбалане, вратовръзка, шал, въже. Не белезници, че току-виж се наложило посред нощ да се вика денонощен ключар. Мерси за такава емоция. Изку Куригал, има само един Гаргамел, на когото Смърфиета е готова да се подчини. Подчини... условно, нали. Налей ми от твоето. На какво си? Фея, крак на врата? Хуй през лицето? Ахм. Май не. Е, второто... зависи. Пляскането по задника ми е достатъчно, стига малко да я съобразява тая мъжка сила. Всичко останало е в графа "спирам ти аналния" и... присвити очи.
Ех, изветря ми ефекта на напръстника узов с тия приказки горещи. И пак за Курец ще си мисля...а он го нема....Звезда, разбирам те, уважавам ти границите и съм сигурна, че ще имаш все повече и все по- добри освободени срещи. И ний ще четем, четеммм.
Изку Куригал... как па един се не сети, че съм... морска звезда. Лежа си като умряла и разперена на пет и чакам да бъда обслужена ;). Фея, срещите не са задължително еротични, нито пък разказите ми са задължително по преживяно. Но пък... как да не му стане кеф на човек да има такава порочна слава ;). Красиво си го написала това за любенето и крайностите. И е така, да. Избори.
Връзване на първа среща...трябва да си идиот да го искаш. Връзване с белезници :оставят неприятно усещане на китките , лично аз го правя с вратовръзки... По-ефектно е връзването на очите , ръцете свободни . Защо? Няма да ви кажа. Проверете.....О-75
Звезда отплесна се пак ебачи по 2 часа .... кой ще иска да е ония в креслото в тази тройка и да чака 2 часа хаха... Нека е 3 минути за щастие .... ама и да го вдига на 13тата (може и да е на лош късмет не знам). Но аз 2 часа не чакам - толкова ще съм се опил че по добре да не ме закачат ;) И по темата с доверието - то май ако знаеш всичко и я няма тръпката от това .... тоя па кво измисли сега... Доверие да те изненадат всякак... приятно!
Буковата гора ме намагнити. Шепотът й беше постоянен. Само се усилваше до кресчендо с помощта на втори цигулки в рикошетни напрегнати фалцети, после флейта и фаготи. На билото вятърът ме избута измежду бялорусите косми на полегналия хълм. Като бълха, лазеща по бедрото на рускиня, полегнала в деревне. На връо небето ме натисна с тюркоаза си. Пиша ви, устоявайки на порива. Магнитят ме. Чистят. Пак го направих. Лоша вещица. Бъдете будни, ей! Любовта иде! Егото лъже.
Онзи, благодаря за напътствията. Друго си е от първа ръка. Морски, въображение дал Господ, та ако не друго, не пречи да си помечтаем тука. Па сега три минути ли ще са, тринайсет ли, трийсет ли... хронометърът ми не засича. За доверието: та какво, викаш... нямаш нищо против да те върже някой непознат изневиделица? Тц тц тц, Морски, не си те представях в тая светлина... :)
Чародейке, каква е тази поезия? Започнах да левитирам из въздуха :))
МистърПотенция, хък мък, глей как за вас мисля, коги ме брулят. Ветровете топли.
Хаха ейй как не се сетих да се доверя на някой непознат да ме завърже... не непозната а непознат. Въобще не ми мина през плиткото въображение хихи. Абе връщам си думите назад - такива непознати да ме дебнат и връзват не искам....
Звезден,прекрасен разказ,възбуждащ,изчерпателен!!!
Лесно даваш назад, Морски ;). Атакос, благодаря!
Fairy обичам грубият секс не бих те снимал и мога да сбъдна желанията ти. Със сигурност ще използваме и белезниците ти
Момче, дръпна ми езика току що. ;)) Мълча от часове, не мога повече. Вес видя клип, в който ползвам швейцарско ножче ...клиторно, интравагинално и прочее простотии...Острието е легнало и притиска розовините, мачка ги, движейски се нагоре. А накрая, дръжката влиза, където трябва, само острие стърчи навън....Малко ми трябваше ...и се снимах. Идиот. Голем ветър. Веро. Тааа, ок. Заяката приета. Входирам я. :)
Исках да кажа- аз съм ексхибиционист. Обичам да съм гола, да ме гледат. Обичам да ме снимат. Или аз да провокирам, да изпращам матря'л. :) Само отсреща да е човек, за когото имам интуиция. Пак съм с тояжката из гънките балкански. И наблюдавам в момента една облакова шапка с бели ушички. Иде. Тътне. Глухо, дълго и далечно. Но иде. Обожавам усещането за буря. Електричеството във въздуха. Пищя от кеф при всяка и чакам светкавиците да ме треснат. :) Не можаха да ме превъзпитат за това. Явно Св Илия има общо :)
Исках да кажа- аз съм ексхибиционист. Обичам да съм гола, да ме гледат. Обичам да ме снимат. Или аз да провокирам, да изпращам матря'л. :) Само отсреща да е човек, за когото имам интуиция. Пак съм с тояжката из гънките балкански. И наблюдавам в момента една облакова шапка с бели ушички. Иде. Тътне. Глухо, дълго и далечно. Но иде. Обожавам усещането за буря. Електричеството във въздуха. Пищя от кеф при всяка и чакам светкавиците да ме треснат. :) Не можаха да ме превъзпитат за това. Явно Св Илия има общо :)
Fairy сигурен съм че мога да направя това което искаш за теб а и може би повече
Хаха Петолъчката ми ..... "Лесно даваш назад, Морски" - не мисля че е точно казано. По скоро не искам да давам назад без да знам има ли някой там .... особено ако иска да ме връзва ;) Фяри... това с Верото кой го измисли не знам ....тц тц . Интересно ми е ексхибициониста му стига само да го гледат и снимат ... или има нужда и да бъде активен с действия. Като под действия нямам предвид писането на разкази - за което сме дълбоко признателни :)
Ех, Морской, ех, кой ми те пита мислиш, Соленкий, като какви аджеба нужди имаш? И да си ги кътам нуждичките, и да ги вея пред носовете на хората, в конце концов всичкото е едно голямо чакане. А именно- да ми настръхне косъмаааа. :)) Дотогава- масажи, клипове, играчки, вея си на свобода подшлиферието. Неангажиращо. :) Ей тъй, в полза роду. За блясък. В окото.
Хехе това питах .... играчките вършат работа! А ексхибиционизъм за настръхване на косъмчетата :) ...ей добре че руската гимназия е оставила нещо в мен... малко но стига!
И явно Вес е късметлийката - явно като зрител намазва... Ако ти трябва по широка аудитория разпени се моля и в моя посока :)
След това нежно обръщение, Морски (само петолъчка не съм била!), мисля да се въздържам от намеци за връзване изневиделица, че ми е жал колко лесно се... връзваш. ;)
Лесен ;) - нека има лесни!
Звезда,....прекрасно се справяш! Радвай и още със твоите произведения!