Русалката

01.09.2023 | Onzi75

Младият рибар беше срещнал една русалка предната вечер, но не беше сигурен дали това е сън, фантазия или реалност. Беше я видял в далечината, една ослепително красива Русалка. Изчака да се стъмни и влезе в топлата морска вода. Наслаждаваше се как водата гали тялото му, как се хлъзга по него и го дарява с мокро възбуждащи ласки. Вдиша дълбоко морския аромат. Гърдите му се изпълниха, зърната щръкнаха. Небето беше звездно, падаха звезди, което правеше от морето тъмна бездна.

Русалката която търсеше беше красива, тъмно руса с дълга грациозно-тюркоазена опашка, блестяща от мокрите капчици по нея. Ханшът приятно заоблен. Тя го беше запленила, омагьосала... караше го да тръпне, да я сънува, да я търси, намери.

Бавно се отдалечи от брега, тъмната бездна го погълна. Усърдно заплува навътре. Мускулестото му тяло се плъзгаше по водата. Плуваше гол. Малки рибки го съпровождаха и гъделичкаха, играеха си с мъжкото му достойнство. Знаеше, че напред има скали и риф на които може да си почине.

Чу се приплясване и нещо като женски смях, кикот. Достигна до рифа и тъкмо се канеше да се изправи, когато я видя.

Приседнала на скалата. Русалката блестеше на лунната светлина. Светлината отразена в тюркоазените люспи сияеше около нея.

Погледа му се премрежи. Възбуда премина по тялото му, напрегнаха му се гениталиите и достойнството му подскочи. Така подскочи, че вените се откроиха по ствола, а главата се изду, като мухоморка.

Русата ѝ коса се стелеше на мокри, едри къдрици и закриваше гърдите. Между къдриците се подаваха големите зърна. Устните ѝ изразително червени блестяха в тъмнината.

Русалката протегна ръце към него и го прикани да се приближи. Младия рибар в транс последва тази покана, все пак това искаше – да я види, да я докосне. В мига в който я приближи, тя скочи във водата и заплува около него. Той заплува към нея, а тя игриво се гмуркаше, скачаше над водата, прескачаше го, обикаляше го. Играеше си с него и неговия трепет да я докосне.

В един миг русалката се спусна към него и го прегърна. Целуна го и пак избяга. Целувката пареше по устните му, направо гореше като магия. Русалката закачливо се смееше и плуваше в кръг около него. Ерекцията му натежа като котва. Кръв нахлу в главата, настръхна му цялото тяло.

Тя пак се стрелна към него, но този път успя да я сграбчи в обятията си. Притисна я и се наслади на целувката. Устните им се сляха в дълга целувка, засмукваха се игриво, езиците танцуваха. Телата танцуваха в ритъма на вълните, хапеха се, езика му си проправи път и се отърка в белите зъби. Ухапа го. Допирът го изгаряше и събуждаше в него първични страсти. Надървената котва задраска по люспите. Усещаше как гърдите ѝ се допират в неговите, щръкналите ѝ зърна се търкаха в него, притискаха. Това го побъркваше... В главата му забушуваха страстни огньове, беше в унеса на любовна магия. Не виждаше, не чуваше, само усещаше допира, гореше! Спусна устни по шията ѝ. Усещането беше невероятно, шията беше гладка, мека, солена и топла, потръпваше на допира с език. Русалката издаде сподавен стон на удоволствие, притисна се в него и прошепна: “Толкова за днес!”. Плясна с опашка, изсмя се закачливо и изчезна в морските дълбини.

Младия рибар остана вцепенен, сам, еректирал, кръвта му кипеше, замаян, щастлив, но и леко разочарован.

Няколко дни по-късно младия рибар беше влязъл на риболов, но замръкна в морето. Уловът беше добър и лодката пълна, леко се клатушкаше по вълните. Беше се отдалечил доста от брега. В един миг морето сякаш завря, големи вълни блъскаха по лодката. Моторът угасна, а лодката все по-силно се клатушкаше. Уплаши се! Сърцето му затуптя учестено, седна на веслата и напъна с все сила. Яките мишци се напъваха. Вените по ръцете изпъкнаха! Пот изби по лицето и се смеси с морските пръски, солта влизаше в устата му. Отчаяно хапеше устни.

В нощта се видяха проблясъци. Това го озадачи и той се взря в светлите искри над водата. Това бяха русалки, десетки русалки плуваха около лодката и правеха вълни. Явно русалките бяха ядосани, заради рибата. Не, той нямаше да си даде рибата. Напрегна мишци и загреба още по-силно, яростно. Гърдите му подскачаха напрегнато с ритъма на веслата. Кожата му настръхна. Тряс. Лодката се блъсна в нещо, водата бързо изпълни лодката, рибата се разпиля по необятната шир.

Една вълна го блъсна, втора, трета... нагълта се с вода, загуби съзнание и се отпусна в морската прегръдка. В замъгленото му съзнание изплува образа на неземна красавица с дълга тъмно руса коса, белоснежна кожа и тюркоазено сияние под гърдите. Последната му мисъл беше, че ще умре от красива русалка.

Задави се, изкашля огромно количество вода и замаян се огледа. Беше в пещера, под водата, но пещера с въздух. Това донякъде му донесе облекчение. Жив е! Веднага му изникна спомена за красивата русалка, тя го беше спасила. Сърцето му се изпълни с благодарност и радост, страхът и паниката бяха отстъпили. Сега единствено искаше да я целуне с благодарност. Това беше единственото чистосърдечно нещо, което можеше да направи в този миг.

Плясък на вода и до него изплува най-красивото създание, което беше виждал. Красивата русалка с тъмно руса коса. Хипнотизираща усмивка се открояваше на лицето ѝ, разтеглила ярко-съблазнителни устни. Гърдите ѝ, като могили се бяха надигнали от бяла плът. От корема надолу блестяха люспите с зелено-сини нюанси придавайки сияние около нея. Полюшваща прелъстително ханш срещу него. Русалката го доближи с блестящ от щастие и още нещо поглед, и впи устни в него.

Рибарят я прегърна, боязливо я притисна към себе си и устните им се сляха в нестинарски огнен танц. Леко се засмукваха, нежно се захапваха, ту той, ту тя! Изсмукваха си взаимно въздуха и проронваха стонове. Абе той направо си ръмжеше. Езиците им танцуваха, като влюбени змии, увиваха се, галеха се, отдръпваха се и пак се търсеха. Топлина се разливаше по тялото му... и о срам, члена му еректира. Беше се опрял в тюркоазената опашка и нагло се търкаше в нея. Това го притесни, стъписа, накара го да откъсне устни от нея...

Тя видя неговото притеснение и погали члена му с ръка. Плъзна ръка надолу-нагоре, стисна го, пусна го, пак го стисна и закачливо се изсмя. Държейки неговия срам в ръка се притисна отново в него люспите на опашката се отвориха. Той потъна дълбоко в нея, от раз. Първо не разбра какво стана. Мека топлина го обгърна, засмука и се разля по всичките му клетки. Русалката отново впи устни в неговите. Танцуваше с ханш и опашка в ритъма на вълните. Рибарят хвана ханша и заблъска настървен от обзелата го страст. Тя се търкаше в него, увиваше тяло около рибаря. Люспите настръхнаха и дращеха по кожата му, като маникюр. Сега целувката беше още по-жарка и страстна. Вече не езиците, а главите им се виеха една около друга търсейки и обсипвайки с целувки шията на другия. Дращеха се нежно със зъби, захапваха другия. Танцуваха, отнесени в любовен танц. Русалката стисна члена рязко, което го взриви неочаквано. Той извиха задъхан “Не!”, но беше късно – белият вулкан изригна дълбоко в нея. Тя се разтресе, очите ѝ присветнаха, извика, изстена! Изсмя се щастлива! Притисна се в него още, силно, а гърдите ѝ се смачкаха в неговите. Закачливо потърка зърна в него и се гмурна във водата...

Той зачака притихнал, беше в капан, но това му харесваше. Не можеше да излезе без нейна помощ, но не бързаше за никъде. Любовна магия беше завладяла сърцето му. Беше се любил с русалка. Очите му се затваряха уморени, но усмивка грееше на лицето му. Щеше да я сънува, очакваше я, жадуваше пак да я целува, прегръща, да гори забит дълбоко в нея...

https://www.youtube.com/watch?v=wZnVQT_iEYo&list=RDsf3TnmF41nY&index=1