Мормони (част 6)

07.09.2023 | Zvezda

Предупреждение: в поредицата има хомо и би секс, насилие, несъгласие, инцест, контрол, медицински фетиши... Не четете, ако това ви отвращава и не намирате разлика между реалност и фикция.

Част шеста: Сестрата

Чувствах как между бутовете на задника ми се стича течност от болезнено разпорения ми, парещ анус. Бях сигурна, че кървя. Нямаше начин огромният пенис, който пасторът ми наби почти без смазка, ако не броим вагиналните ми сокове, да не ми е причинил някакви разкъсвания. Опитвах се да разсъждавам трезво, но някъде под отработеното в медицинския факултет хладнокръвие се надигаше истерия. Бях крещяла, бях се опитала да се измъкна под насилника си, дърпах се, извивах се, но боя се, че това само бе усилило удоволствието за него и той бе проникнал още по-дълбоко, подпомогнат от движенията на тялото ми. Изпитвах парещ срам, че се бях оставила да бъда насилена, и то в задника, сякаш съм някакво животно, или пък надуваема кукла – нещо безволево, безропотно, бездушно. Дори не се бе опитал да ми помогне да свикна с размерите му, или да ме подмаже преди това. Не е като да не носех вазелин и лубрикант навсякъде със себе си в джоба на униформата си. Срамът ми бе сравним единствено с усещането за надигаща се паника, че ме е разкъсал и ще се наложи да ме шият, докато стоя гола и унизена в стаята за прегледи и не мога да скрия от лекаря какво ми се е случило. Но какво бих могла да направя? Аз съм мормонка. Подчинявам се. Как бих могла да откажа на своя пастор? Или на който и да било мъж?

Излязох в коридора напълно дезориентирана, без да осъзнавам нито раздърпания си вид, нито тресящите се от хлиповете ми рамене. Не бях на себе си, затова не разбрах какъв огромен късмет имам, че се сблъсках с главната сестра още на първия ъгъл, вместо с някой пациент – мъж или жена, или пък да се натреса направо в някоя пълна с хора чакалня. На главната ѝ трябваше само един проницателен поглед върху лицето ми и чертите ѝ се изопнаха. В очите ѝ мярнах съчувствие, но тя ме подхвана за лакътя здраво и почти грубо, и безмълвно ме вкара в най-близкия празен кабинет. Беше един от тези, в които преглеждат младежите – добре оборудван с обикновена равна кушетка, гинекологичен стол и маса за ректален преглед, наредени един до друг, и с пълния инвентар за мъжките процедури, включително клизми, бът-плъгове с различен размер, спекулуми и подмазващи средства, наредени спретнато в шкафове с прозрачни стъклени вратички. Тук нямаше прибрани в кутии инструменти и скрити в чекмеджетата атрибути – в мъжките кабинети всичко стоеше открито, на показ, без воали и финтифлюшки, и респектираше с откровена заплаха да бъде използвано в съкровенията на мъжките части.

Главната ме вкара в кабинета и бързо затвори след себе си. Не бях осъзнала как се треса, докато не усетих, че треса и нея. Не каза нито дума, просто ме обърна с лице към стената и вдигна сестринската ми униформа. После коленичи зад разтворените ми бедра, за да ме прегледа. Делово свали гащите ми с дълги крачоли и пръстите ѝ опитно се плъзнаха във вагината ми, за да излязат бързо от там, когато установи, че проблемът е другаде. Опитах се да се дръпна и извиках през нов пристъп на плач, когато разтвори бузите на задника ми. Дори само това движение ми докара пламтяща болка. Главната сестра изцъка съчувствено, остави ме да се отдръпна от нея и аз безволево се подпрях на стената. Изправи се и с тих, овладян глас, в който имаше авторитетна строгост, ми нареди:

– Легни на масата за ректален преглед. Ще извикам доктор Джонсън…

Не, само не Джонсън! Той бе толкова груб и безпардонен – не исках той да е този, който рови във вътрешностите ми и съшива парчетата, които бяха останали от моето Аз, сякаш съм проклета парцалена кукла. Беше ме чукал два пъти за тези няколко месеца, в които бях разпределена в тази чужда енория да служа като медицинска сестра – част от задължителната ми медицинска практика. И двата пъти бе унизително, и подозирах, че е нарочно – може би

като форма на налагане на авторитет или като наказание за това, че съм млада, красива и умна жена, която скоро ще му бъде равна по власт… или почти. Не знам.

Но първия път ме извика в края на работния ден и ме накара да легна на гинекологичния стол, овърза ме здраво с каишите, после пъхна сух, ненамазан с лубрикант спекулум в също толкова сухата ми вагина, и бързо и сръчно, преди още да си поема дъх, го отвори ненормално широко, причинявайки ми остра болка. После ме чука така, вкарвайки пениса си през отвора на разширителя, а аз дори не знаех, че това е анатомично възможно, докато твърдите му неотстъпчиви тласъци ме караха да стена, но съвсем не от възбуда. Естествено, че не получих никакво удоволствие от акта, защото ме болеше от ненормалното разпъване на металния инструмент, а и пенисът му бе дебел, макар и къс, и се триеше грубо в разтворената ми беззащитна мекота, която милостиво се омокри като неволна реакция на тялото ми на болката от разпъването и проникването. Изобщо не докосна клитора ми, а когато свърши, ме остави разчекната и овързана, разтворена от застопорения метален спекулум, докато цялата му сперма не излезе от мен и не потече между широко разтворените ми на стремената бедра към бузите на задника ми. Изтръска се, сякаш се е изпикал, прибра дебелото парче в обратно в панталона си и после излезе, без да ме погледне. Трябваше да стоя така – гола, разтворена и овързана на студа, който се просмука в отворената ми вагина, докато след повече от час дежурната сестра случайно не ме намери и не ме развърза, а аз вече се тресях конвулсивно на магарето.

Вторият път доктор Джонсън ме наведе по лице над бюрото си, притисна здраво главата ми към дървото да не мърдам и ме чука с пръсти, докато аз неохотно се подмокрих в ненавистното предателство на тялото ми. Мъжът зад гърба ми извади мокрите си от моите сокове пръсти и ги напъха в устата ми, грубо извивайки лицето ми назад, после разтвори бедрата ми с колена и влезе силно във вагината ми, тласкайки ме към ръба на бюрото, където се ударих с приглушен вик. Започна да се движи, стискайки ме с две ръце за гърдите, мачкаше ги болезнено и силно опъваше зърната ми, принуждавайки ме да охкам, възбуждайки се от болката ми, отново, и да извивам гръб към него в гротескна имитация на възбуда от акта. Въпреки че бях влажна и готова, не успях да свърша – докторът се изпразни в мен след по-малко от минута. Въобще не се погрижи за моето удоволствие, но аз и не очаквах такова нещо. Колкото повече работех с него, толкова по-добре опознавах човека зад лекаря – за него жената бе само инструмент за удоволствие, подчинено по-нисше същество, подлежащо на дресировка и дисциплиниране, но не и някой, който заслужава да получи удоволствие от съвкупляването. Ако имаше такова, ако жената стигнеше до оргазъм, то бе нарочен и точно премерен способ за обучение, още един начин за контрол върху нея, или пък чиста случайност. Затова, когато Джонсън се изпразни, той само ме плясна по задника и ме остави да лежа с голи гърди на бюрото му, без дори дума да ми каже. В края на краищата не бе и нужно – бях задоволила нагона му, дупката ми се бе справила добре. Бръкна между краката ми и омаза ръката си с неговата протекла сперма и с моите вагинални секрети и я избърса по голия ми потен гръб. Дори не ме накара да коленича и да го осмуча – просто излезе, докато аз се опитвах да се съвзема по корем от краткия, доста груб акт.

Не, не исках да ме преглежда доктор Джонсън, в никакъв случай!

–… или по-добре доктор Клифтън… – продължи сестрата като на себе си, все едно бе чула мислите ми. – Да, нека е Клифтън. Легни по корем на масата за ректален преглед и се опитай да се успокоиш, докато го доведа.

Лесно е да се каже, ми идваше да ѝ отвърна през хлиповете, които продължаваха да ме тресат от главата до петите. Но все пак усетих, че като се доверих на друго човешко същество някак

съм снела товар от плещите си. Почувствах се по-спокойна. Вече бях в добри ръце и знаех, че ще се погрижат за мен, че ще отнемат болката, която прогаряше вътрешностите ми.

Покатерих се на масата за ректален преглед – кожена кушетка в задължителния калнокафяв цвят, от който ми се гадеше, прегъната с връх в средата и разделена на две части при краката, които можеха да се движат и разтварят, според желанията на лекаря, който извършва прегледа. Беше обзаведена със задължителните каиши и аз отново потръпнах като си представих как след малко ще бъда прикована със задник във въздуха и за пореден път ще ми бъде отнето правото да се движа, да реагирам, да протестирам. Като овързано животно. Потуших истерията и поех няколко пъти дълбоко дъх, после се настаних по корем върху луксозната повърхност. Главата ми увисна от едната страна, краката ми – от другата, а задникът ми се вирна в средата. Бях със свалени гащи, които главната сестра бе махнала при повърхностния си преглед, но все още със сестринската ми униформа, която милостиво ме прикриваше, дори и в тази поза, почти до сгъвката на коленете, и запазвах поне малко достойнство. Зави ми се свят от това да стоя с главата надолу и се хванах за удобните ръкохватки, за да си осигуря усещане за равновесие. Може пък да е за добро, когато ме овържат – така няма да се притеснявам, че мога да изпадна и да се претрепя на главата си.

Главната сестра излезе и имах достатъчно време да се успокоя. Хлиповете ми спряха. У мен постепенно се настани някакво вцепенение. Като че ли минаха петнайсетина минути, преди да чуя как вратата зад гърба ми се отваря отново.

– Какво имаме тук, сестра?

– Сестра Роуз, сър. Пасторът… тя… Нуждае се от ректален преглед, сър.

По гласа познах с облекчение, че наистина бе извикала доктор Клифтън. Той се славеше като внимателен, търпелив и спокоен мъж, който рядко биваше груб с пациентките си. Освен това съвсем съзнателно и методично чукаше сестрите… една по една, без оглед от възрастта им или от външния им вид. Чудно бе, че още не бе стигнал до мен, но нямаше да се дърпам, когато това се случи. Бях чула, че е надарен между краката и знае как да използва пениса си, за да достави удоволствие на жената. Бях усещала одобрителните му погледи върху себе си, когато се разминаваме по коридорите, но никога не му бях асистирала, и така и не бях привикана да му служа. Харесвах го. Бе хубав мъж – макар и не толкова добре сложен като доктор Джонсън, с когото работеше, имаше приятно лице и спортна фигура, косата му леко се къдреше около слепоочията му, а той излъчваше някаква мекота, която си обяснявах с външния му произход. Той просто не бе свикнал още с нашия свят, с морнонските ни порядки и аурата на властта му стоеше несвойствено като пришита на дрехата му кръпка.

Не че аз бях свикнала и добре приучена на правилното поведение на жена нашето общество. Нека бъда честна. В почти всички аспекти животът ми бе пълно изключение от правилата на мормонската общност. Баща ми бе влиятелен, изключително богат и безкрайно ме обичаше. Направи всичко възможно да ми спести голяма част от строгите ни порядки и аз бях обучавана рядко и доста небрежно в лекарския кабинет на семеен приятел, пасторът удобно пропусна аналното ми разширяване и ритуала на демонстрация на пълното ми подчинение пред властта му, а когато навърших възраст да служа като наложница, ме дадоха на господар, който нямаше сила да го вдигне и службата ми се ограничаваше до редките ми сексуални контакти със съпругите му, които бях принудена да лижа и подмокрям за неговите така и неосъществяващи се сексуални напъни, вялите му опити да ме дисциплинира с пръчката един-два пъти в месеца, и да си заравя пръстите в путката ми, докато някоя от жените му напразно се опитва да съживи умрялото парче месо между краката му. И с пръчката не успяваше да се справи особено добре

и в крайна сметка бях оставяна на мира да уча спокойно за тежките си изпити в медицинския факултет.

Господарят дори не успя да ме дефлорира лично – на ритуала ми, като видяха, че не успява да направи нищо с мекия си пенис, който упорстваше да ми вкарва, а той се гънеше на входа на вагината ми, пасторът и лекарят, които присъстваха, решиха единодушно да си ме поделят. Така първата ми нощ като истинска жена прекарах, опряна на лакти и колене, без да разбера кой от двамата бе първи и ми цепна химена, влязъл изотзад в теснината на последната крепост на моето моминство. И двамата се насладиха на отвора между краката ми по няколко пъти преди развиделяване като междувременно ме караха да осмуквам и чистя пенисите им и да им духам, когато им спаднеха, за да съберат сили за следващия тек, а господарят лежеше сърдит и намусен, унижен, и не спираше да търка грозното си отпуснато парче плът и да се опитва да го съживи. Искаше му се на жалкия перверзник, но не му ставаше… Не беше от най-приятните ми спомени, всъщност, но дори отнемането на девствеността ми не бе така болезнено, макар и също толкова унизително, както чувствах в момента задника си – парещ, разтегнат, насилен. Мускулите ми пулсираха и някаква тъпа болка ме блъскаше отвътре с ритъма на пулса ми.

Бяха ми останали само две години до дипломирането ми като лекар, но за момента бях просто подчинена сестра по време на задължителния си стаж. Когато бях освободена от задълженията си да служа като наложница и ме прехвърлиха да работя в тази енория, пасторът на новата ми общност пое дисциплинарните ми сесии, но скоро ми стана ясно, че не представлявам никакъв интерес за него – той също бе доста възрастен, и макар и потентен, предпочиташе младите мъже. За изминалите три години само веднъж се опита да ме чука. Хуят му спадна след няколко движения в мен и той, ядосан от провала си, ми удари шамар, от който ушите ми зазвънтяха. После ми нареди да се кача на ездачката, да се нанижа на белезникавия изкуствен пенис и да пусна вибрацията до край. Скоро след това свърших с див вой пред доволния му поглед, докато в краката му коленичилият чисто гол младеж поемаше отново втвърдената му мъжественост до топките в устата си. Разбира се, отнесох няколко удара с пръчката заради оргазма си без мъж между краката, но те бяха вяли, половинчати и без особена сила. И бях напълно доволна от това състояние на нещата, от това, че съм оставена на мира, докато преди няколко дни пасторът не прекали със стимулантите и не почина, лапнал млад обезкосмен кур. Бе само преди три дни, а сякаш бе минала цяла вечност. В главата ми се загнезди подозрение, че вече щях да деля живота си на преди и след появата на новия ни пастор, преди и след… аналното изнасилване.

Изнасилване ли? Нима можех да го обвиня за това? Немислимо. Той бе мъж, бе мормон, бе пастор и аз бях изцяло в негова услуга с всичките си отвори – да ми го вкарва, да се празни, да ме насилва и аз, покорна, да се подложа за още…

– Сестра, презапишете час на пациентката, която трябваше да преглеждам в момента. Да кажем, за… хм, понеделник, след другите часове. И предупредете доктор Джонсън, че съм зает със спешен случай.

– Да, сър. Да подготвя ли сестра Роуз за…

– Не е необходимо. Нека остане така, тя е колежка. Може да ѝ се има доверие, че ще стои спокойно по време на прегледа. Нали така…? Сестра Роуз?

Опитах се да намеря гласа си. Нещо грачещо, пресипнало и тихо излезе през сухите ми напукани устни:

– Да, сър.

– Добре тогава. Да започнем.

– Да се върна ли да ви асистирам, докторе?

– Не. Ще се справя сам.

Вратата тихо се затвори зад главната сестра и в пълната тишина на стаята за прегледи останахме само аз и мъжът зад гърба ми, когото не виждах. Водех се само от гласа му, от спокойствието и от приятелската нотка в него. Не усетих кога е застанал зад мен и почти подскочих при лекото движение на плата на сестринската ми униформа, която той вдигна на кръста ми. Раздвиженият въздух целуна почти еротично навирените ми голи полукълба.

– Спокойно, сестра. Дишайте. Бавно и дълбоко. Точно така.

Увереният му глас бе почти хипнотизиращ. Усетих как се отпускам. Мъжът полека разтри бузите на дупето ми, докосването на внимателните му пръсти дори ми се стори приятно. Затворих очи. Нима можех да се възбудя от това, сега, в тази ситуация, след като току-що бях насилена от друг мъж? О, да, можех. Размърдах се неловко, когато усетих внезапния отклик на вагината ми и избликналата между краката ми гореща влага. Моментално отворих очи и усетих, че се изчервявам. Добре, че докторът не можеше да види лицето ми в този момент, но като знаех колко е нежна кожата ми навсякъде и как се изчервявах цялата, когато се притесня, не се съмнявах, че и кожата на дупето ми също е пламнала. Освен това не можех да скрия от лекаря реакцията на тялото си – то се стремеше към освобождение и удоволствие, каквото му бе отказано в грубия акт с пастора.

Не бях получавала оргазъм отдавна – бе ми забранено да се самозадоволявам, тъй като това се считаше за срамен грях – за оргазъм без мъж, позволен единствено в затворените женски покои на семейния дом, само и единствено като форма на подготовка за служба на господаря или съпруга. Тайно търках клитора си понякога в банята, но не успявах да стигна винаги до освобождението, защото се притеснявах да не ме хванат и накажат. Общежитието на обучаващия се медицински персонал бе под стриктно наблюдение и всеки момент можеха да влязат и да ми направят внезапна проверка, която включваше и груб преглед между краката ми, за да ме опипат за издайническа влага. Не една и не две от съквартирантките ми бяха хващани в такъв грях и жестоко наказвани. Нито една не посегна между краката си повече. Бях умна и не позволявах да ме уловят в крачка, но и рядко успявах да се отпусна достатъчно, за да си доставя удоволствие при тези обстоятелства. Когато всеки момент очакваш вратата на общата баня без отделни кабинки да се отвори и някой да влезе, това никак не помага да се насладиш на допира на пръстите между краката ти.

Мъжът зад гърба ми обаче явно не забеляза или тактично се престори, че не вижда реакцията ми на нежния му допир. После полека плъзна цялата си длан, обърната настрани, между бузите на задника ми. Болката се върна, когато завъртя ръката си и ме разтвори, за да огледа ануса ми, и всякакви палави мисли ми се изпариха моментално от главата. Глупачка. Глупачка такава! Задникът ти е разпорен и сигурно ще трябва да се шие, а ти се подмокряш от доктор Два пъти… Сестрите бяха дали този прякор на доктор Клифтън, защото ги докарвал по два пъти до оргазъм, преди да свърши на свой ред. Намираха го за истински джентълмен и неомъжените до една въздишаха по него и му хвърляха кокетни погледи по коридорите с надеждата да ги избере за съпруги след края на службата им като наложници. Тъпачки. А аз, мамка му, аз бях същата като тях. Само защото бе по-внимателен и не толкова груб като си взема удоволствието в някоя от техните дупки, всички бяха готови да му се хвърлят в краката,

включително и аз, способна да се разкрия цялата пред него заради обещанието за добро чукане и оргазъм.

Чух тихата му изненадана въздишка. Толкова ли беше зле?

– Сестра, разтворете бузите на задника си и ги задръжте така. Ще ви намажа с обезболяващ крем, за да изтърпите прегледа. Малко е студен, но ще ви облекчи. Анусът ви е доста зачервен.

Плъзнах ръце назад и се разтворих покорно сама, въпреки болезненото усещане, което разпъването предизвика у мен. Усетих намазаните, но странно защо голи пръсти на доктор Клифтън да разтъркват халката ми внимателно и почти незабавно мястото изтръпна. После вкара тънък накрайник в мен и полека изстиска част от студения гел-крем вътре. Болката се притъпи, аз за пръв път си поех спокойно въздух и се отпуснах на кожената повърхност, чак сега осъзнала, че през цялото време съм била напълно напрегната, със стегнати мускули, а главата ми е била във въздуха, опъвайки вратните ми жили, докато мозъкът ми е отказвал на тялото ми облекчението на пълното отпускане на стола за прегледи. Забих чело в кафявата кожа и почти изхлипах от усещането за липса на болка.

– Дишайте, сестра. Спокойно. Сега полека ще вкарам аноскопа, отпуснете се.

Почувствах облекчение, че няма да използва вагинален спекулум за прегледа. Аноскопът не разтваряше аноректалната област толкова, освен това имаше формата на пенис и влизаше леко навътре. Мъжът зад гърба ми отвори някой от шкафовете, чух как вратичката изскърца. Изстиска някаква смазка, вероятно лубрикант, и после сигурно го размаза обилно по аноскопа, защото се забави. Усетих как отново минава зад мен и върхът на инструмента застана на входа на ануса ми. Инстинктивно се стегнах, но мъжът не го вкара веднага, а отначало започна леко да го движи в кръг по халката ми без да натиска. Неволно се отпуснах, сфинктерът ми се охлаби и тогава металът бавно започна да потъва в мен. Дванайсет сантиметра. Толкова е дълбок стандартният аноскоп. Изстрадах всеки един от тези дванайсет сантиметра, докато плавно, но неотстъпчиво мъжът го навря до края в мен, събуждайки усещания, за които не бях съвсем подготвена. Сега, когато не ме пореше ненормално големият член на пастора и болката бе притъпена с помощта на обезболяващото, което докторът изстиска в задника ми, противно на всякаква логика ми стана приятно. Всеизвестно е, че аналната област е силно чувствителна и правилната стимулация носи удоволствие и на мъжете, и на жените, като проникването при мъжете стимулира простатата, а при жените – G точката през тънката преграда, която разделя ануса и вагината. Аноскопът не е дебел, не е и дълъг, и влезе свободно навътре. Отпуснах се дотолкова, че дори леко въздъхнах от удоволствие, преди да се усетя. Мъжът спря да го вкарва, стигнал до края на инструмента, и започна да го върти полека настрани, сякаш да ме разтегне. Това не бе част от стандартния преглед, в никой случай. Смутих се, но въртенето продължи и аз пак се отпуснах, напълно доверила се на лекаря зад мен, неволно поддала се на приятните усещания, които неговите движения и леко хладния метал, който ме пълнеше отзад, ми даваха.

Усетих момента, в който лекарят извади средната част на аноскопа по звука от търкащ се метал в метал. Чу се как включва фенерчето, преди да го насочи към разширения ми отвор, за да ме огледа.

Помълча. Надявах се това да е добър знак.

– Няма разкъсвания, сестра. Доста сте охлузена, има и кръв от спукани капиляри. Но е повърхностно. Има и немалко семенна течност вътре – добре е да направим промивка, преди да ви сложа антибиотични свещички. Ще се наложи да се прочиствате по няколко пъти на ден и

да се лекувате известно време, но смятам, че до седмица болката ще отшуми и напълно ще се възстановите.

Гласът му бе уверен и спокоен. Почувствах невероятно облекчение. Нямаше да има нужда да ме шият!

– Сестра Роуз… – докторът колебливо спря, после някак несигурно продължи – за да получите такива охлузвания, пенисът е бил… с големи размери…

Ето какво искаше да знае докторът – и той като всеки мъж си мереше пишката с другите! Проклятие! Защо все попадам на мръсници? Сто процента се възбуждаше от представата как големият хуй ми пръска анала, докато аз лежа покорна и разчекната като жаба за дисекция и циците ми се тръскат в такт с всяко набиване на парчето на пастора в задника ми.

– Да, сър – отговорих тихо, – много голям. И дълъг – добавих злорадо. Нека се чуди мръсникът.

– Да, това се вижда… Но… не използва ли някакъв лубрикант?

– Не, сър. Само… вагинален секрет… сър.

Мъжът замълча. След малко внимателно извади инструмента от мен и го остави настрани в метално легенче. Собственоръчно приготви балон с топла вода за клизма и избра тънък дълъг накрайник, който гладко и без съпротива успя да вкара в мен. Изобщо не го усещах, само маркучът бе хладен и чувствах как се вие по голите ми бедра, преди да лекарят да го вдигне и да окачи балона с течност на стойка до стола за прегледи. Пусна клапана и скоро познатото усещане за навлизаща в червата ми топла вода приятно ме изпълни. Щях да се освободя от спермата на пастора и от неговото проклето „освещаване“ на вътрешностите ми да не остане и следа.

Сепнах се, когато си дадох сметка за ожесточението, което изпитвах, и което ескалираше в последните минути. Бях наранена и ядосана, и ме бе боляло, а всичко, в което бях възпитана да вярвам – подчинението на жената, върховенството на мъжа, строгата дисциплина за изкупване на греховете, някак бе излетяло от главата ми и тя бе заета от изцяло неподобаващи на една добра мормонка мисли. И ако доктор Клифтън вероятно не бе усетил или умишлено бе пренебрегнал тона, с който му говорех, то ако си позволях да остана в това състояние и продължа да отговарям така, щях да си навлека заслужено наказание. Дадох си сметка, докато водата ме пълнеше с бързо темпо, че съм несправедлива към доктор Клифтън. Не бе негова вината, че лежа с вирнат гол задник на кушетката. Нито че пасторът е ненормално развит между краката и много груб. Освен това мое задължение и негово право бе да ме чука както и когато поиска. Подчини се, смири се, наведи глава, мълчи, изпълнявай, коленичи, разкрачи се, отвори уста… Мантрата на всяка мормонка. Аз бях вярваща – нима бях забравила, че именно Господ е направил жената по-нисша от мъжа? Родена да се подчинява – нима и това бях забравила? Или при първата спънка в живота ми бях готова да изпадна в криза на вярата? Засрами се, Роуз!

Усетих как очите ми се изпълват със сълзи. Бях недостойна. Заслужавах да бъда наказана.

Почти предусещах първия удар, който ще се стовари на бялата ми, отдавна неизтезавана кожа, и ще събуди плътта ми за възхвала на мъжката сила и женското покорство. Вместо това в мен леко се плъзнаха пръстите на доктор Клифтън и ме намериха покорна и готова, цялата мокра и отворена за докосването, за което копнеех. Неволно разтворих краката си повече и леко повдигнах дупето си, сгъвайки колене, доколкото ми беше възможно, за да се подложа по-

удобно. Мъжът леко се засмя и задвижи инструментите на удоволствието, в което се бяха превърнали пръстите му, върху клитора ми и после вътре в мен, напред и назад, настрани, нежно и силно, постоянно, докато аз се заизвивах от усещането в корема ми, пълен с вода, който тежеше и ме притискаше, и от пръстите, които ме масажираха, разпъваха ме умело и ми носеха пълно удоволствие. Изпънах се рязко, краката ми подскочиха във въздуха и се удариха в тялото му зад мен, аз изобщо не бях видяла лицето му през цялото време, докато лежах разтворена по корем на масата за прегледи, и се насладих на сладкия оргазъм, плитък и кратък, но истински, а после се отпуснах задъхана. Главата ми бе пълна с бучаща кръв не само от позата ми, в която тя висеше отпусната надолу, но и заради бликналото удоволствие, нахранило мозъка ми с ендорфини и приятно разхлабило мускулите на цялото ми тяло. Чувствах се омекнала и готова за още. Исках да бъда здраво изчукана от хубавия доктор.

Той измъкна пръстите си от моята вагина и извади клизмата от задника ми. Стиснах аналния си мускул, за да не позволя на водата да протече навън, и разтреперана, залюляна от оргазма и дългото стоене с наведена надолу глава, се изправих несигурно. Позволих му да ме подкрепи до тоалетната. Вместо да ме остави сама обаче, мъжът застана на вратата, подпря се на рамката и ме изчака да освободя червата си. Бе неочакван момент на пълна интимност и аз се изчервих, когато най-сетне разбрах, че очаква да го направя в негово присъствие. Сякаш сме отдавна женена двойка и това бе рутина в домашния ни ред. Отпуснах се и оставих водата да изтече на тласъци, неволно изпъшквайки от усещането за освобождение, което това действие ми донесе и нямаше как да не се сетя за Фройд и неговата теория за сексуалното удоволствие от задържането и освобождаването на дебелото черво при дефекация.

Чувствах се лекичка и чиста, и исках още. Бях готова и възбудена за чукане. Лекарят ме гледаше с лека усмивка, нежна и внимателна, и после ме изчака, докато се измия и изляза, подкрепена от него. Остави ме пак да легна на стола за ректален преглед и да се наглася удобно. Повдигна смъкналата се униформа и я нагъна на кръста ми, после полека вкара студен накрайник на някаква помпичка в чистия ми анус и вкара хладна течност навътре, доста дълбоко в мен. Обезболяващо – мястото, което бе станало чувствително след клизмата, отново приятно изтръпна. После извади две антибиотични свещички и ги набута една след друга в задния ми отвор, докато не потънаха и двете, а върхът на пръста му ги последва, докато не се убеди, че са влезли достатъчно навътре и няма да излязат. Пръстът му остана там повече от необходимото, но мъжът накрая го извади, без да направи нищо повече. Изтри се и после пак се върна между бедрата ми, но този път не пръстите, а членът му напираше да влезе в топлата ми, приятно отпусната вагина. Повдигнах се пак, опряна на колене, и му дадох достъп и разрешение, което очевидно не бе нужно, защото бях мокра и готова, и той го знаеше. Членът му влезе полека, дебел и дълъг, но не огромен като на пастора, и аз извиках неконтролируемо от приятното усещане за търкането на плътта му в моята. Задвижи се постепенно, без да бърза, ръцете му ме придържаха за кръста, без да ме стискат, той влизаше и излизаше, като го изкарваше всеки път почти до край, и после пак го набиваше навътре, наслаждавайки се също толкова на движенията си, колкото и аз да го чувствам в себе си, плътно обгърнат от вътрешните ми мускули.

Оргазмът не закъсня. Не след дълго тласъците му промениха ритъма си и станаха по-бързи, по-настойчиви, така че аз се оставих на усещането на постепенно натрупващо се напрежение в центъра на моето удоволствие и при едно от неговите поредни дълбоки движения се изстрелях в очакваните конвулсии на освобождението, задоволена и доволна от умението, с което ме чукаше доктор Два пъти. Точно два оргазма за мен, преди да си позволи да се отпусне на свой ред в тръпките на еякулацията. Неговата кулминация дойде с последните движения на бедрата му и той се опря плътно в задника ми, изстрелвайки струи сперма в задоволената ми, с все още контрахиращи мускули, вагина. Отдръпна се за последно и пак влезе до края, за да

почувства и последния трепет на твърдия си член и да освободи напрежението в тестисите си, които увиснаха между бузите на дупето ми изцедени и морни.

Отпусна се за малко на гърба ми, дишайки бързо и накъсано, докато аз се опитвах да възстановя равновесието си, позорно загубено при секса в тази поза с увиснала надолу глава. Всичко ми се въртеше. Хубав оргазъм си беше, но бях ужасно замаяна и всичко ми притреперваше – и отвън, и отвътре.

– Какво става тук, по дяволите!

Гръмкият вбесен глас ме накара да подскоча и извърнах рязко глава, само за да видя доктор Джонсън да влиза, и после главозамайването ме принуди да затворя очи и да се отпусна отново.

– Клифтън, докладвай!

– Сестра Роуз е имала… неприятен сексуален контакт, Айвън. Имаше малко охлузвания в аналната област, за които трябваше да се погрижа.

– Виждам как се грижиш за аналната ѝ област, по дяволите! Защо пациентката не е в съответстващ вид за прегледа?

– Какво… о, имаш предвид… тя е колежка. Не виждам причина да…

Джонсън гневно си пое въздух и явно се опита да се успокои. Заговори бавно, натъртено, но толкова властно, че безспорният му авторитет не подлежеше на съмнение. Замръзнах от леда в гласа му.

– В този медицински център, доктор Клифтън, ръководя аз. Правилникът, с който се съгласихте и под който се подписахте, изрично указва в какъв вид трябва да бъдат пациентите по време на преглед. Голи, обезкосмени, вързани с каиши, а ако е нужно – и с наустник. Сестра Роуз! Какво е наказанието за неизпълнение на заповед на главния лекар?

– Петдесет удара на голо, сър – събрах сили да отговоря, давайки си внезапно сметка какво ще последва. Главата ми рязко се избистри. Усетих, че пребледнявам. Доктор Джонсън имаше тежка ръка.

– Точно така. Петдесет.

Мъжът мина пред мен и разкопча колана на панталоните си. Той изсъска, когато кожата излезе през тесните гайки. Бе съвсем обикновен кожен колан, гъвкав, но тежък. Докторът го прегъна на две и го пробва върху дланта си със силен плясък, от който подскочих.

– Клифтън! Завържете пациентката!

– Необходимо ли е да…

– Веднага!

Доктор Клифтън замълча. Аз се оставих покорно да бъда вързана с каиши – ръцете напред и обхванати на китките, после през раменете, на кръста, бедрата под дупето, на коленете, на

глезените. Не можех да помръдна, дори и да искам. Доктор Клифтън не посмя да ме погледне в очите, докато затягаше широките катарами.

– Пригответе се, сестра. Разрешавам ви да викате, но се надявам, че няма да го правите твърде силно, за да не ви сложа наустник. Готова ли сте?

– Да, сър!

Покорно отпуснах глава и се оставих на справедливостта на тежката ръка на доктор Джонсън. Първият удар не закъсня. Кожената лента на колана, сгъната на две, рязко изплющя и се стовари върху незащитената ми плът. Неволно извиках и се извих, но кожените каиши ме задържаха да не мърдам.

– Бройте. Силно и ясно. Да чуя.

Събрах достатъчно сила на волята, за да прозвучи гласът ми спокойно и овладяно, макар отвътре всичко да ми трепереше. Броенето на глас бе допълнително унижение, запазено за най-непокорните. Бях виновна и трябваше да използвам всичките си резерви, за да понеса дисциплинирането.

– Едно.

Коланът изплющя втори път. Плътта ми пламна, целуната от заслуженото наказание.

– Две… – изхриптях.

Броях всеки удар, а кожената лента се плъзгаше огнено по задните ми части и горната част на бедрата ми, усукваше се и ми причиняваше повече болка, отколкото си спомнях, че чувствах, когато господарят ми ме дисциплинираше един-два пъти месечно по време на службата ми като наложница. Не помнех такава болка, която сякаш стига до самите ми кости, разтриса ме цялата, зъбите ми тракат при всеки следващ удар, мускулите ми вече са ме предали и се тресат неконтролируемо – не само тези на дупето и на бедрата ми, аз цялата съм в спазми, гъна се, извивам се, викам, без да се усетя и едва си поемам дъх, за да изхлипам поредното число… Осем, дванайсет, седемнайсет, двайсет и две, двайсет и четири, двайсет и пет… двайсет и девет… Следващият удар закъснява. Взирам се задъхана от плач в кафявата кожа на стола за прегледи и разглеждам всяка пора по него, давайки си сметка, че лежа върху мъртво, одрано, но някога дишащо и живо същество. Внезапно изпитвам съчувствие към бедното създание – вече знам какво е усещането да те дерат на живо, да не е останал и един-едничък неврон в тялото ти, който да не е опънат до скъсване, пренапрегнат и болезнен. Болят ме дори фоликулите на космите на главата ми, чувствам кожата си дори там, на върха на темето ми, наелектризирана, бита, невероятно чувствителна, сякаш ме е стискал за косата и ме е дърпал, а аз не съм усетила.

Поредният удар изплющя рязко и силно и прибави поредната морава следа върху дупето ми. Бях виждала такива следи по пациентките – знаех, че ще трябват седмици, за да завехнат и поизчезнат, но че ще останат следи още месеци. Два или три. Ако междувременно нови белези не прикрият старите…

– Трийсет… – измънках тихо, примирено и покорно, готова за следващите удари, но докторът мина пред мен, хвана здраво челюстта ми и ме стисна, принуждавайки ме да го погледна. И аз го погледнах – цялата в сълзи, с разтекъл се нос и сополи, които влизаха в отворената ми от болка и викове уста, през потта, която залепваше кичурите руса коса, така внимателно

фризирана допреди няколко часа. Мъжът ме огледа с високомерно задоволство, когато не откри нито следа от противопоставяне, от несъгласие.

– Не чух добре, сестра. Кой удар бе този? Или да го повторя?

– Трийсет, сър! – събрах сили и изрекох ясно.

– Точно така. А сега… какво трябва да кажете?

Трийсет? Само трийсет удара? А не петдесет? Не губих време да размишлявам над милостта на доктора, която така рядко, всъщност никога не бях чувала да е проявявал.

– Б-благодаря, сър – заекнах, – че отделихте време да ме накажете!

Докторът постоя няколко секунди така, взрян в разплаканото ми лице, но явно отговорът ми го удовлетвори, отпусна желязната хватка на пръстите си и се дръпна.

– Клифтън!

Не знаех какво става зад гърба ми. Но усетих напрежението в стаята да се нагнетява след суровия тон на доктор Джонсън. Сблъсък на погледи, на характери, на воли. Не се изненадах, когато чух как доктор Клифтън се пречупи пред авторитета на главния лекар.

– Да… сър.

– Свалете си бельото до коленете, сър. Наведете се и се подпрете с гърди на облегалката на стола. Разкрачете се. Наведете се още. Така. Сега се хванете здраво. Не искам да мърдате. Двайсет удара, докторе. Знаете ли защо ви наказвам, сър?

Мълчание. После гласът на доктор Клифтън тихо, леко треперливо отвърна:

– За неподчинение, сър.

– За неспазване на правилника на болницата… и да, за неподчинение на главния лекар, сър. Пригответе се. Искам да броите ясно и високо и да приемете наказанието като мъж. Очаквам да запазите тишина. Готов ли сте?

Още мълчание.

– Попитах, докторе, дали сте готов?

– Да… сър.

Двайсет удара последователно изплющяха в наситената с напрежение тишина, която бе изпълнила кабинета. Не смеех дори да дишам силно, макар от разтеклия се нос да не можех да го правя другояче, освен през устата. От време на време са чуваше и рязко поетият от доктор Клифтън дъх, но за негова чест той не извика нито веднъж. Прие наказанието като мъж, достойно. Броеше с равен, овладян глас, макар да застиваше след всеки удар. Минаваха няколко секунди, броене, после рязко изплющяване върху плътта, аз се свивах конвулсивно, сякаш удряха мен, после гласът ясно отброяваше, секунда, две, три, нов удар, нов плясък с колана, унижението да те бият като псе, да те дисциплинират с каквото има под ръка, споменът за мярналото се чувство на удоволствие по лицето на доктор Джонсън, когато се разкопча и го

извади от гайките, той се наслаждаваше, да, изпитваше задоволство от причиняването на болка, от упражняването на абсолютната му власт над плътта ни, над съзнанията ни, опиваше се от покорството и на жената, и на мъжа, на демонстрираното подчинение. Беше разпределил ударите между нас със справедливостта на мормон – и двамата бяхме виновни, но по-виновна е винаги жената, която компенсира слабостта си с нечестива хитрост и съблазънта на плътта си, а аз знаех, знаех, че трябваше да бъда вързана и гола, но не казах нищо, защото исках да запазя малко достойнство и свян по време на прегледа, а сега докторът плащаше за моето женско непокорство, за нехайството и липсата ми на професионализъм.

Пропуснах кога коланът се е стоварил за последен път. Доктор Клифтън си пое дълбоко и шумно въздух и по това разбрах, че неговото наказание е свършило. Но не съвсем. Не бе благодарил за ударите. Този мил, красив мъж, който бе толкова внимателен с мен и ми бе доставил удоволствие, трябваше да изпие чашата на унижението до край. Разочаровах се, но изобщо не се изненадах, когато той тихо и с пречупена воля, но съвсем ясно изрече:

– Благодаря, че ме дисциплинирахте, сър!

Настъпи кратко мълчание. Не знаех какво ще стане оттук нататък, но някак предусещах, че това не е всичко. Ръцете, които ме разкопчаха от каишите, посрещнах настръхнала, напрегната, но с някаква яростна готовност да приема каквото следва и да се подчиня. Доктор Джонсън ми помогна да се изправя, защото се чувствах съвсем безсилна и трепереща и все още леко ми се виеше свят. След строгата му заповед аз бързо се съблякох до голо и се преместих на равната кушетка в позата, която ме накара да заема – на колене и на лакти, добре разкрачена по ширината на повърхността на масата за прегледи, с тежко увиснали надолу гърди, с вирнат и разтворен задник като за клизма.

Бях чувала, че екстремната клизма с хладка и дори студена вода се прилага понякога като форма на наказание и почти очаквах да ми вкара накрайника отзад и да ме разшири до крайност като напомпи балона отвътре, преди да пусне няколко литра вода да ме изпълнят. Капацитетът ми на клизма бе около три литра, преди болката да ме принуди да викам и да моля за освобождение и може би той щеше да ме докара до предела, за да затвърди наказанието ми, да ме унижи до крайна степен? Затова не се изненадах, когато усетих как с грубо и рязко движение започва да ме подмазва отзад, вкарвайки един, после втори пръст в ануса ми, разширявайки ме без много церемонии. Действието на обезболяващия крем още не бе отминало, а аз бях мазна отвътре от аналните свещички и пръстите му потъваха без съпротива в дупето ми. Тогава той, вместо да нареди на доктор Клифтън да ми подготви водата за клизмата, или пък сам да го направи, преди да вкара накрайника в дупето ми, се подпря зад гърба ми с крак на пода и втори, сгънат зад разтворените ми бедра, и аз шокирана почувствах как върхът на члена му се опира в изстрадалата халка на задника ми и той започва бавно, но неотстъпчиво да влиза в изтерзаната ми плът.

Каквото и да бе постигнал доктор Клифтън с грижливия си преглед, с който бе успокоил болката ми в задника, сега всичко това бе изгубено, когато нараненото ми отвърстие пламна наново под изтезанието на навлизащия в мен твърд до пръсване пенис. Голямата глава на доктора преодоля стегнатия мускул на външния сфинктер и той тласна с бедра навътре, за да се напъха до топките. Треперех от болка и напрежение да устоя на инстинкта си да се дръпна. Задишах тежко, преглъщайки сълзите си. Писано ми било да бъда чукана в задника не един, а два пъти, да бъда изнасилена отново, да преживея същото, когато едва бе минал час след като тесният ми заден отвор бе доставил удоволствие на пастора. Сега стегнатата ми плът бе по-мазна, по-подготвена и по-податлива, но болката бе пареща, огнена, и изпращаше сигнали към утробата ми, сякаш съм набучена на гигантски нагорещен шиш, и той се върти из вътрешностите ми свирепо и грубо. Болката се завърна по-силна, защото бях по-чувствителна

сега, когато бях наранена отвътре, с вече набъбнала наранена от първото насилване плът на и без друго тесния ми заден вход. Викнах с глас, невярваща, че се случва отново. Не, не пак, не там! Но да, отново… там. Разплаках се примирено с наведена глава и тресящи се рамене. Отново бях сведена до кучешка дупка, която мъжът зад мен използваше за свое удоволствие без да имам правото да откажа или да се отдръпна. Дори и наранена, дори и насилена веднъж, от мен се очакваше смирение и съгласие, ако не прилежност и охота.

Мъжът зад гърба ми спря, когато топките му се опряха в бутовете ми, но не за да ми даде отдих, както аз си помислих първоначално в своята все още непогребана наивност. Докторът нареди на Клифтън да мине пред мен и да ми подаде члена си в устата ми, за да го задоволя с топлата си удобна дупка. Идеята, доколкото обърканият ми мозък успя да схване, бе мъжът зад мен ме тласка напред да се нанижа на другия хуй отпред и така да бъда пълнена едновременно в двете си дупки. Безропотно отворих уста и вдигнах поглед към доктор Клифтън. Къдриците му бяха разрошени, бе пребледнял, очите му изглеждаха потънали в орбитите. Не виждах задника му, но по внимателния начин, по който се намести пред мен осъзнах, че пламти по същия начин като моя. Бе му за първи път, досетих се, за първи път го дисциплинираха, и то като възрастен мъж, не като неопитен младеж без изграден авторитет. Курът му обаче бе надървен и изправен към корема му, възбудата му не можеше да бъде скрита. Очите му блестяха с трескав блясък и аз с тъга осъзнах още нещо – заедно с невинността на недисциплинирания си задник, той бе загубил и онази мекота, онази нежност, която проявяваше към жените, която бе проявил и към мен, докато ме чукаше силно и старателно в путката и се наслаждаваше на стоновете ми от удоволствие. Сега треската, която го изпълваше, бе породена от другите ми стонове, тези от болка.

Поех плътта му с устни и му дадох прошка. Засмуках го внимателно, със старание и нежност и събудих лъвицата у себе си, която се наслади на властта над напрегнатата му плът, поех го навътре, оставих го да изпълни устата ми и тласъкът на мъжа зад гърба ми го изпрати дълбоко в гърлото ми, до сливиците и отвъд. Задавих се леко, позволих си да се отдръпна, за да си поема дъх, но две силни ръце ме подхванаха и ме задържаха отворена за едновременните тласъци на мъжете, които пълнеха и двете ми дупки до пръсване, без да оставят и частица въздух незаета от твърдите им пениси. Дишах както можех, преодолявах болката, движех се с тях с непонятно за мен покорство и се оставих да бъда използвана и чукана като последната изпаднала курва, без да се предвижда удоволствие за мен, а само за тях, моите господари. Бях благодарна, че на доктор Джонсън не му е много дълъг, но бе подобаващо дебел и въпреки смазката усещах как претрива допълнително набъбналите ми вътрешни тъкани, докато стегнатите ми мускули напразно протестират от повторното насилие над тях. Мъжът зад бедрата ми засили тласъците си и по това познах, че скоро ще свърши. Той обаче бе по-издръжлив и не оправда надеждата ми да се изпразни бързо и да се отдръпне. Чука ме, докато не видя как доктор Клифтън не наби конвулсивно дългия си красив член навътре и не се изпразни в гърлото ми, като с това предизвика давене и напън за повръщане, които не можех да овладея.

По члена му се стичаха лигите ми, беше гнусно и се чувствах мизерно, но и през ум не ми мина да протестирам, когато той го извади от мен и ме накара да преглътна семето му и после старателно да го почистя от върха до топките, гълтайки собствените си лиги и сокове, заедно с неговите. Форма на допълнително унижение, което приятният наглед доктор Клифтън вече бе овладял. Чак тогава усетих как доктор Джонсън отново се задвижи в задника ми и бързо, грубо, дълбоко започна да го вкарва и изкарва с дълги силни тласъци, които удряха топките му с плясък в бутовете ми. Малко преди да свърши, мъжът изръмжа и ме стисна, разтресе се зад мен и мъжкото му мляко се изля дълбоко в болезнената кухина, която бе отворил и насилил отново. Не бе възможно, но сякаш усетих топлината на семето му вътре, как ме пълни до дъно и потича невъзможно навътре в червото ми. Нямаше къде да мърдам – издържах тежестта му,

когато рухна върху мен и ме затисна с теглото си, все още вътре в мен. Членът му пулсираше, пак и пак, сякаш нямаше никакво намерение да спада. И наистина – противно на всякаква логика, след няколко мига тежко дишане със заровено на върха на гръбнака ми чело, мъжът полека започна отново да се движи в мен, с плитки тласъци, но все още дълбоко в анала ми. Ахнах от възобновилата се болка и стиснах очи, за да възпра бликналите сълзи. Не беше ли достатъчно, не стигаше ли? Докога?

Отговорът не закъсня. Трябваха му още няколко тласъка, преди да спре, разтърсен от оргазма си. Ръцете му ме стискаха конвулсивно за гърдите, смазани върху твърдата повърхност. Бедрата му налучкаха някакъв ритъм на стар като света танц и чак тогава, след като задникът ми и бедрата ми поеха и последните му конвулсии, мъжът се подпря на ръце и се измъкна от болезнено изчукания ми задник. Разтвори ме грубо, както лежах по корем и ме провери между бутовете.

– Кървите, сестра. Направете си клизма и се оправете. Доктор Клинтън сигурно ви е изписал необходимото. Няколко тампона ще оберат кръвта. В понеделник ви очаквам на работа и ще ви прегледам преди първите пациенти. Искам ви подготвена за анален преглед точно в шест. По правилник – гола, разкрачена и овързана на магарето, с добре подмазан задник. Ясно ли е?

– Да, сър!

Усещах болката в задника си и кръвта, която се стичаше от отвора ми надолу по лявото ми бедро, смесена със сперма, но се чувствах изтръпнала и сякаш вече не ми пукаше. Плътта ми беше наранена и отвън, и отвътре, но докато изпълнявах заповедта да стана от кушетката, да коленича пред доктор Джонсън и покорно да отворя уста, за да послужа като изтривалка на омазания му със сперма, крем и свещички от ануса ми пенис, за момент имах чувството, че се наблюдавам отстрани, че това се случва на някой друг, не на мен. Сестра Роуз бе някоя друга, а истинското ми Аз наблюдаваше безмълвно безукорната работа с уста на коленичилата на студените плочки жена, която безропотно и смирено изпълнява дълга си и почиства органа на господаря си като добре дисциплинирана слугиня. Беше ѝ показано къде ѝ е мястото и тя никога нямаше да забрави безплатния урок по смирение, който двата дебели хуя в задника ѝ преподадоха в един и същи ден. Но моето време още не бе настъпило – а то щеше да дойде, когато завързаната със златна панделка диплома щеше да ми даде власт над моите пациенти и аз щях да върна всички кърваво преподадени уроци в беззащитните отвърстия на младите мъже, чието дисциплиниране щеше да ми бъде поверено.

„Някой ден…“ – помислих си и преглътнах с усилие. Гадният вкус в устата ми на сперма и лекарства обаче остана още дълго, след като мъжете напуснаха стаята за прегледи и ме оставиха там гола, с кървящ задник, да се оправям сама и тихо да плача, защото с кристална яснота осъзнавах, че всъщност нищо, нищо не мога да направя да бъда някой друг, да не бъда изчуканата и дисциплинирана сестра Роуз с разширения анал, която служи за подлога на желанията на мъжете, а после… после смирено им благодари.