Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Минаваше 1:30 през нощта. Повечето съученици си бяха тръгнали. Останалите, които щяха да спят в хотела, и още двама-трима седяха на една маса. Кося и Симо, след общата снимка не се отлепиха от пейката и един от друг. Говориха, говориха, говориха – часове наред, нито станаха да танцуват, нито да се хванат на хоро, само си гледаха телефоните и споделяха всичко оттам.
- Симо, елате тук бе… да сме заедно! Кося, хайде!
- Не, не… говорим си. – отговори тя.
- Борка, не виждаш ли, че се забиваме? – каза Симо. - Кося, да тръгваме вече, а? Ако има някой към центъра, викам такси.
На тръгване Кося прибра в чантата си една голяма сочна круша. И две сливи – точно толкова лилави, колкото трябва да са. Сякаш знаеше, че по-късно през
тази нощ ще ѝ потрябват...
Качиха се – Симо отпред до шофьора, а Кося и Теди, тяхна съученичка, отзад. Теди щеше да слезе на пазара, после Кося, най-далече Симо. Теди се прибра.
- Улица “Септември” 5. – каза адреса си Кося.
А Симо промърмори нещо на шофьора. Таксито доближи до моста, след малко щеше да завие наляво и да остави Кося в дома ѝ. Но колата продължи направо и тя каза, че са подминали завоя.
- Спокойно! Всичко е наред! – отговори Симо.
Тя разбра...
След около 15 минути жълтата кола спря пред входа на студентската хотелска база в подножието на планината. Симо хвърли банкнота на шофьора, отвори задната врата и ѝ помогна да слезе.
Кося се остави да я прегърне през рамо и влязоха към рецепцията. Дежурният там сънливо каза, че е много късно, минава 2 часа, и че няма никакви места. Симо бръкна в джоба на ризата и му хвърли две банкноти с образа на Алеко Константинов. Онзи бързо се разсъни, подаде ключовете:
- Вляво, тук на партера, предпоследната врата. – не им поиска никакви документи.
От рецепцията до стаята коридорът светеше в лилаво – точно толкова, колкото трябва да е.
Симо отключи и блъсна вратата. Пусна Кося вътре пред себе си. Ръката му потърси ключа за лампите. Натисна – светна само в банята, стаята остана тъмна.
С гръб опрян на вратата, той я притисна здраво към себе си и жадно я целуна. Тя отвърна страстно. Чантата ѝ тупна на пода. И двамата цялата вечер се подготвяха за този момент... и за тези след него. Познаваха се от над 30 години, а чак сега се откриха! Целуваха се бавно, поглъщащо, страстно и пак се изненадваха от себе си. Симо ту отваряше широко уста и с цял език захапваше устните ѝ, ту с върха му танцуваше с върха на нейния. Тази игра им носеше толкова наслада, не спряха, не погледнаха как изглежда стаята, пък и имаше ли някакво значение...
Кося машинално отиде към прозореца, отвори го да влезе чист въздух и придърпа пердетата над отвора. Той натисна дистанционното на телевизора да имат някаква светлина, но изключи звука.
Тя вдигна чантата си от пода и се сети за крушата и двете сливи, които взе от ресторанта. Свали гердана и обеците, остави всичко на шкафчето до спалнята. И двамата почти като по уговорка изключиха телефоните си.
Симо изхлузи ризата през главата си, хвърли я на пода, под нея беше гол. Вдигна с ръце и нейната лилава пелерина – дрехата се подчини на сигурните му ръце и се оказа прегърната от зелено-бялото райе на ризата. Двете облекла си допаднаха. На светлината от екрана Симо видя, че белите презрамки са паднали, а под тях зърната на гърдите ѝ повдигаха фината бяла материя. Той свали наведнъж панталоните и боксерките, събу зелените платненки от босите си крака. С едно движение свлече бялата ѝ дреха до земята.
Кося остана по бикини. Той отново оцени вкуса ѝ – гладки, бели, изчистени, обхващащи цялото ѝ дупе, а отпред леко изрязани. Тази жена го побъркваше вече, а той разбираше от жени…
Застана зад нея, опря пениса си до гладките бикини отзад, повдигна ръцете ѝ и с пълни шепи обхвана гърдите ѝ. Тя простена. Какъв захват само имаха ръцете му – преди да докосне, той разтваряше широко пръсти като ветрило, та да може да обхване повече площ. Ненаситните му длани притискаха и мачкаха гърдите ѝ със сменящ се ритъм и посока. Беше опитен мъж, знаеше какво обичат жените. Докато прокарваше пръсти по зърната ѝ, тя извиваше тялото си със стон, усещайки все по-твърдото нещо отзад. Не продължиха дълго така, страстта им ги изгаряше, искаха още, искаха нещо по-силно. Колко много часове говориха тази вечер, а сега се бяха смълчали, оставили да говорят телата им.
Симо я привлече до спалнята. Легнаха с лице един към друг, гледаха се, галеха се, целуваха се, сякаш не вярваха още, че това им се случва. Тя потърси с ръка члена му, обхвана го, потри го леко. Той се усмихна, благодари ѝ с дълга целувка. Това я мотивира да стане и да погали гърдите му – около зърната там имаше леки косъмчета. Засмука ги. Сега едрият мъж усети електрически заряд по цялото тяло. Яркочервеният лак на ноктите ѝ вече му се струваше перфектен на цвят. Защото върховете на пръстите ѝ под него караха зърната да стават все по-чувствителни.
С лявата ръка тя бръкна под члена му, към топките. О, какво блаженство! Той разтвори крака и повдигна таза си. Така ръката ѝ свободно се движеше и опипваше всичко там долу. Обемният пръстен случайно няколко пъти одраска това възбудено опитно парче – нещо ново за него.
Симо не беше егоист. От опит знаеше, че в секса колкото повече даваш, толкова повече ще получиш. Надигна се, бутна я леко да легне по гръб. Наведе се над нея, вдигна ръцете ѝ покрай главата. Бавно и нежно зарови гладко обръснатата си глава под мишниците ѝ – идеално епилирани. Засмука мекичкото място между ръката и свивката там. Кося се изненада и потрепна – това беше ново за нея. И много приятно! Той разходи мокрия си език там, а после и по гърдите и по шията ѝ. Обхванала с ръце голата му глава, тя го насочваше и притискаше там, където ѝ беше най-хубаво. Не промълвиха и дума, леките стенания им бяха достатъчни, вече се бяха наприказвали.
Симо продължи надолу, към бикините, те още си стояха на мястото. Под леката им извивка отпред, тя вече повдигаше и спускаше корема си. Носът му се позиционира върху тях, точно над цепката ѝ, притисна го силно надолу. Тя измърка, там вече беше мокро, той го усети, той го видя. Бързо ги свали от нея, остави ги отдолу.
Господи, какво съвършенство! Видя нещо неочаквано – жена на 50+ години, обръсната, гладка, само леко трапец от окосмяване там горе, колкото да подскаже какво има под него! Е, завидя на съпруга ѝ – такъв сексапил да си има вкъщи! Неговата съпруга никога не би помислила да направи подобно нещо – улисана в чистене, готвене, грижи по внучето... Тази нощ май дълго щеше да го държи в размисъл.
Симо се повдигна и с шепата на дясната ръка затисна всичко между краката ѝ. Тя ги разтвори и сви колене, а стъпалата ѝ бяха на матрака, очакваше още, очакваше главното... Той разтри леко, първо нагоре и надолу, а след малко – наляво и надясно. Огъването на тялото ѝ му подсказваше, че така трябва. Ставаше по-мокро, по-топло, там долу. Как да се стърпи да не опита, да не вкуси от този нектар? Езикът му сам намери сладкото зрънце, набъбнало, прекрасно, неприкрито от излишни косми. Наслади му се под нейните стонове, нямаше как да чака повече, не издържаше повече!
И пак – каква жена! Кося се обърна надясно, стигна с лицето си до слабините му и светкавично налапа главичката на пениса му. Главичката в устата ѝ – няма такъв кеф! Но... той изчака малко (а как му се искаше още!), изкара го, бързо я обърна по гръб и го вкара в мократа тръпнеща вагина изведнъж, целия. Кося изръмжа. В този момент Симо не мислеше, а знаеше, че тя ще разбере колко много я иска. Покри тялото ѝ със своето, започна да се движи много, много бързо, на ситни тласъци – не го беше правил така. Кося скимтеше от удоволствие. Тя се усещаше запълнена, достатъчна за този мъж, който знаеше какво прави.
Постепенно Симо се върна към нормалното (!?!). Не искаше да свърши бързо, всеки миг му беше безценен. Трябваше му нещо да се разсее, за да не се изпразни като младо неопитно момче. Сложи краката ѝ на раменете си – същия яркочервен лак на ноктите там. Попита я дали знае защо жените лакират ноктите на краката си (първото изречение, откакто са в стаята!). И сам си отговори:
- За да украсяват мъжките рамене!
Кося се засмя, леко се отпусна. Той нямаше намерение да спре, просто ѝ беше дал малка почивка.
Сега, с нови сили продължи. Подпря се стабилно с длани на матрака и започна да го набива бавно, плавно и дълбоко. Засили леко, тя се огъваше, главата ѝ беше силно изтеглена назад, следваща дъгата на тялото ѝ. Забърза още, много още… и още. Изригна мощно, вътре в нея. И още три-четири тласъка, изцяло се изпразни.
Кося усети някъде дълбоко във вагината си струйките топла сперма, не скри очарованието си, притисна с ръце гърба му надолу, да го прилепи към себе си.
Капките пот от обръснатите му глава и лице се смесиха с тези по шията и гърдите ѝ. Дишаха морно, на прекъсвания, телата им, затиснати едно в друго още трепереха. Симо се опита да се отмести от нея.
- Не стой така, още малко... (второто изречение тази нощ!)
Тя протегна ръка към шкафчето, напипа крушата, лакомо я захапа, беше жадна, обезводнена, размазана. Той захапа крушата от другата страна останал без сили, без капчица влага. Така нещастният плод, нахапан и обезобразен, спаси едновременно двама души.
Симо се отмести от нея, пресегна се за дистанционното. Намери някакъв музикален канал, пусна звука, колкото да жужи леко. В долния десен ъгъл беше изписан часа 4:48.
Дръпна завивката – през отворения прозорец нахлуваше свеж утринен хлад. Покри и двамата. На минутата заспаха.
***
Кося се пробуди първа. Повдигна глава, огледа се наоколо. Слънцето отдавна огряваше останалия свят. Долу, на екрана пишеше 9:12. Инстинктивно взе телефона, включи го. Симо спеше, обърнат на другата страна. Тя отмести завивката, стана внимателно и видя оцапаните си бикини. Засрамена ги сви на топка и с боси стъпки влезе в банята. Усука ги в тоалетна хартия и ги хвърли в кошчето. Взе си бърз душ, без да мие косата си. Загърна се в голяма бяла хавлия и се върна в стаята да се облече.
Симо се разсънваше – от шума откъм банята може би. Седна в леглото, не му се мърдаше. Включи телефона си. В това време Кося се опитваше да приведе в ред дрехите на пода, подаде му ризата, а после панталоните.
Не се поглеждаха, сякаш нищо не се беше случило. Симо тръгна към банята – там вече беше мокро. Влезе под душа, дълго стоя под хладката струя. Обви се от кръста надолу с другата хавлия. Дезориентирано се върна в стаята, почна да се облича. Забеляза на мокета огризката от крушата. Вдигна я и я хвърли в същото кошче. Подсмихна се, когато видя там хвърлените на топка бикини – хартията около тях беше се прокъсала от влагата.
Малко поомачкани минаха покрай рецепцията. Дежурният там се опита да каже нещо... не го чуха, оставиха ключа. Симо викна такси, не пред входа, а долу, на шосето. От хотелската база до там имаше кратка пътека и стълбички.
Вървяха един до друг без да се докосват, надолу... Кося му подаде една от двете сливи.
- Вместо паста за зъби! – каза тя.
Той се усмихна, изяде я...
Таксито вече ги чакаше – същия шофьор от снощи. Двамата седнаха отзад – тя вдясно. Симо погледна цепката на бялата рокля високо по външността на лявото ѝ бедро. Тиха музика – БГ Радио. Потеглиха към града... Той знаеше, че само на сантиметри от ръката му, там, под роклята, тя е гола. Не се възбуди, не я пожела. Интересно!
***
По радиото:
С лисичи стъпки се изнизва времето…
Отиват си годините, белеем,
макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее…
Да бъдем други вече късно е, късно е...
Иде есен, иде есен…
***
В огледалото за обратно виждане шофьорът, младо момче, крадешком следеше какво става отзад. Нищо...
Двамата знаеха, че друг път няма да има... освен пътят към семействата, към децата и внуците, към съпрузите им. Не се чувстваха виновни... бяха отмерили дозата лилаво.
Точно толкова, колкото трябва да е...
ЦИКЛОН
Ах, тиии, Циклон, толкова сериозно възбудителни сцени, така се вживях в тая хотелска стая, че хладината в таксито ми дойде неприятно отрезвително. Как така не се възбудил? Защо? :))) Разбирам , де. Акцентът е в дозата. :)) Точната доза, преди да стане токсично. Красива кратка забежка. Изненадвам се как светкавично ми припари в ниската коремна област от "застана отзад и опря пениса си" преди да се заиграе с гърдите й. Чета и се усещам как се напълних с въздух и издадох циците, изпъчени нагоре, да са по вдигнати, по щръкнали,по- близо до зъбки, устни, длани и задишах плитко. Хубав секс стана. Хубава философия. Браво, че го написа за отрицателно време. Благодаря, ДТ, че ми даваш силикон шанс за преди сън. :) Well done, момчета!
Горното е от мен, но си забавях ръчичката между краката. Упойвам се от сладкия аромат и проверявам докъде пуснах влагата. Мда, все още е по отвора и близките стени :))
Фейри любезно ви напомням хапчетата молим ви. Забелязвам от известно време, че не сте Фърляли белот. Мислим да боядисвам едната спалня дали е подходящ момент според сантасето ви? Весела
ЦИКЛОН:ОХ!Очите ми изтекоха , ама заради Fairy ...Нали си ми е слабост!IzkuKurigal , ти беше първият , който ми каза добре дошла ,Надя!!(Виж коментарите под 1 част но МИНАХА ГОДИНИ).Там загатва нещо. Ако се върнеш , ще разбереш.До не знам кога , времето ми изтече , ваканцията свърши.
Чакай малко спираловидно възходящо движение на въздуха. Ти заяви участие в надпреварата:) Имаш недовършена работа. Трябва да напишеш разказ. Мъж тежи толкова колкото тежи думата му;) За да не те преслесвам из целия сайт като империалист очаквам разказ за "Секс училище" А и да те питам защо толкова държиш да описваш десени и материи? Някакъв фетиш може би? Весела
ЦИКЛОН:Оставете ме да спя ,бе , моля ви се !Вес , каквото обещая-правя го.Вече изпратих разказ за Секс училище. Ама нали е анонимно и ще се качат след 01.10.Там съм го подписал с ЦИКЛОН , най-отдолу. Не знам дали така трябва.
ЦИКЛОН:Вес , ако прочетеш и С ВКУС КЪМ ДЕТАЙЛА или ХАЙДЕ , НАХРАНИ МЕ!-ще разбереш , че обичам да се ровя на клетъчно ниво , не само при дрехите , щампите и материите. Това си ми е слабост.
Прегръщам те силно, Циклон и те пускам :)! БъдИ! С такова желание и любов се захващаш с тази важна година за седмокласник, ще успеете! Ще се забавлявате! Ще си чудесен! Благодаря ти за труда! Оценявам. И се възползвам по най- невъзпитан начин. :)) Заигравката с коментарите под Минаха години 1 е сериозна. И разнопосочна. Играта на думи и случайности тук, в сайта, е объркващо оплетена. В коментарите има извадка от мейл кореспонденцията ми, има съвпадение на имена с близките ми, може да е всичко и нищо. Отдавна престанах да търся кой кой е. :) Оставям нещата да се случват и отминават, а ти , Циклон, остави дълбока бразда ъъъъ следа. :))) Благодаря
Вес, липсваш ми. Уж щяхме да пием. тука те чакам с една чаша вино от една камара време. И те моля и мен да не ме издирваш като империалист. Ще се постарая за разказа, че бях изпитала особено затруднение. Ала една чаша и половина по - късно и писането съвсем тръгва. Иначе, господин Циклон. Поезията ви е невероятна, рових да търся вдъхновение из сайта, а тази поредица ми се струва сладка.
Lichatra аз съм възрастна жена не мога да ви смогна на темпото. Тия в окопите от кога спят;) е вие сте цветенца сладки няма да съм лоша. И аз съм в затруднение с разказа за надпреварата. Значи само да я открия тая която постави условието за 2 секс сцени не знам дали ме разбира. Не можа ли да измисли нещо друго примерно гей сцена да има задължително. Утре си пиянстваме по женски как си трябва не като днес. Пенсионерско представяне от моя страна. Срамота от моя страна. Весела
Не се притеснявай, всичко е типтоп. Само гледай аз да не те преследвам като инквизиторка с меч (дилдо) в ръка, че да ти го покажа да кажеш какво мислиш. Очаквам с нетърпение утре вечер като по случайност съм сама у къщо. На по чашка винце или джинче. Каквото предпочиташ ХД
Добро утро! :))) Много е приказно да се легне след такава мистерия. След такъв разказ. Циклон, да не би да се познаваме, това ли намекваш през цялото време, обожемой? Бенката? Но пък приложна математика?
Вие най-добре се вземете, е го на ще си гукате и ще си гледате старините.
Горни, чакам те тук да ти чуя гласа! Вес, любов моя, малко те заобиколих изглежда, ся те сгащвам. :) Днес Таро дава пари, изобилие, щедрост, желано постижение. Да, давам зелена светлина да удариш шпакла в спалнята си. :) Ний тук я оголихме, спим кой където свари и днес хващаме четките. Ще ти снимам цветовете после. By the way, продавача латексов, гея, много хареса да му излъчвам аура там, в магазина и ме кани да си ходя по- редовно. Занимавал се с изучаване на изкуството по време на фашизма. Даде ни личния си номер....
До Fairy Още от самото начало знаеше ,че командировката ще е дълга тежка и продължителна. На него му беше първото излизане в чужбина.Имаше някакво особено очакване ,като при скок в предутринна светлина.Подготвяше се измервателна апаратура ,вземаха се разни сертификати от "Електроимпекс" ,онзи зад синагогата на ул.Вашингтон ,за да могат да изнесат консерви и алкохол над разрешеното от митниците.Купуваха нови топли дрехи, по-хубаво бельо ,тогава нямаше боксерки ,но момчето или по -точно непораслият млад мъж предпочиташе едни спортни гащета в различни цветове ,синьо,черно,червено,зелено с джобче на хълбука вдясно,от лъскав плат,май се нарича брилянтин,прилича на сатен ,ама май не е.Още на летището в самолета ги изненада ,че бяха в първа класа, нещо като бизнес класа ,но такава тогава нямаше.По принцип научните сътрудници не пътуват там .Как ли ДСО-то се беше разщедрило ,остана загадка.Забавното е ,че при тях имаше и двама генерали и трима полковници,които ги гледаха с нескрито отвращение.Как ли мечтаят да им паднат в ръчичките.А ако знаеха ,че той е десантчик,майко мила. Е ,вярно ,че те бяха дванадесет колеги, от които три колежки.Ами те бяха тръгнали на тежка командировка , а не на бал.То/той / си харесваше дънки "Super rifle", колежките му казваха ,че му стоят добре,а останалото спортно облекло и канадка.Ту -154 може да е шумен ,но те бяха почти зад пилотката кабина ,но и беше изключително бърз...Москва ги посрещна с обилен сняг и почти нормална температура към минус 8 дегр.Прекачването на влака не е интересно ,освен дружеското напиване с руснаците.Пътуването беше относително кратко ,някъде към 1000 километра или малко повече.Край пристигнаха в града.Командировката беше дълга ,тежка и продължителна, във възможно най-тежкият сезон.Кратки дни ,дълги нощи ,температури понякога под минус 22 градуса през нощта.Градът сравнително голям ,примерно два пъти колкото Пловдив,но забранен за чужденци.Какви проверки всеки от нас е минал може само да гадаем.Така ,че едно от най-честите развлечения когато се прибереш премръзнал,беше посещението на заведението в хотела,нещо като дискотека и сборно място на месните "неформали".Имахме специални две маси запазени за нас.Та там се запознахме с едни момичета ,приблизително на нашите години.Казваха ни ,че работят в някакъв институт, но в подробности не се впускаха.В сравнение с тях ,ние бяхме като прошляци,даже мизерници с нашето ежедневно облекло-пуловери ,дънки ,ботушки с по-дебели подметки, а те хубави поли ,хубави мъхести пуловери ,ботушки на високи и тънки токчета, а разкошните им кожени шапки, сигурно бяха по-скъпи от всичките им командировъчни.Говорехме си с тях на най-различни теми ,най-вече в областта на културата и музиката,както и на социалният ни статус.Тези срещи бяха много чести,понякога всяка вечер.Беше приятно,чувствахме някаква душевна топлота,мило излъчване и като ,че ли ласки от тези хубави и мили момичета.Езика не беше никаква преграда ,защото момчето /мъжът/ говореше руски толкова добре ,че го бъркаха с някой от прибалтийските републики..Някъде след втората седмица едното момиче предложи ,да И отиде на гости в петък.Младият мъж силно се притесни ,но беше любопитен.В петък,връщайки от мразовитата степ в хотела,изкъпа се,смени си бельото ,взе една бутилка "Поморие" от неприкосновеният запас,взе такси защото така и не можаха да опознае града и отиде ,в дома на момичето.Посрещането беше силно емоционално и топло,зарадва му се много.Беше се постара да има нещо за хапване,вкусно и калорично с голямо количество черен хайвер и водка. Малко пелмени,руски сладки с пълнеж от боровинки.Натурален шоколад,момичето беше от над средното социално ниво .Родителите И бяха някъде далеч на изток в някакъв голям завод /най-вероятно военнен/ .След като леко хапнаха ,тя му предложи да си вземе топла вана ,което го изненада, но беше приятно ,свещи, ароматни соли ,чисто нова четка за зъби.Така се отпусна и релаксира във ваната ,че за малко да заспи Когато излезе от ваната, тя беше почти на всякъде изгасила осветлението и светеха само настолните лампиони.Беше пуснала някаква приятно музика ,може би Шопен , а тя беше в нещо като прозрачна нощничка и малки бикини . Още с влизането в хола му се хвърли на врата и го поведе към спалнята.Нямаше време за дълга увертюра.Той ,че беше очаквал подобно развитие ,защото имаше индикации , че това рано или късно ще се случи ,още когато предишните дни танцуваха в заведението на хотела, така ,че беше се подготвил. Два часа преди тръгване беше си "поиграл" сам със себе си ,за да не бъде като заек.Въпреки това момичето с горещ шепот непрекъснато повтаряше "Милый, не спеши".Обгръщаше го с нежните си ръце ,само където той не се разплака от разнежване от тези топли и нежни прегръдки.Прекрасната И атлазена кожа, стелещата се на плавни вълни руса коса,леко по-тъмният триъгалник там долу.Той не беше добър в кунилингуса ,а не го и обичаше.Типичен българин, груп и преследващ собственото си удоволствие.Вярно ,че някога една млада жена му каза ,че има потенциал ,но трябва да е в правилните ръце. Харасваше му аромата на тялото И, особеннната мокрота ,когато спускаше ръката си. Не може да се каже ,че изобщо са спали, но следващите дни бяха събота и неделя.Знаят някои жени как да приласкаят ,някой мъж ,който е далеч от Родина.Бяха незбавими дни и нощи, всеки даваше най-доброто от себе си. Като ,че ли всеки се стараеше ,другият да бъде по-добре, той даже не знаеше ,че е способен на това.Вие сте виновни изкарвате спомени от тези далечни години ,които са някъде дълбоко в съзнанието и лично мои.Само да не го прочете съпругата ми, че ще е страшно.Имам си една флашка на 128 Гига и там ще го запиша , а всичко останало старателно ще изтрия.Дали е прав ръководителя на направлението кагато веднъж ,след малко повече водки , ми каза нещо от типа:"Какво скромно момче беше и на какво те превърнаха жените. "Как да го убедя ,че съм си същият загубеняк,само малко по-освободен от собствените си комплекси. Знам си аз,че беше права другарката Иванова ,учителката ми по български ,като казваше ,че не мога да пиша. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Lichatra, mea culpa! Аз отвлякох вчера Весела за един извънредно поучителен разговор с калвадос, бира и хубава музика. Отне и известно време да ме напие :) // Fairy, обещано-завещано! Д.Т.
Десантчик, не само, че пишеш увлекателно, но и усещам как си ме заградил тилно, пък ме баламосваш за отвличане на вниманието. :)) Струва ли ми се само, че много скоро ще се докараме до челна среща за ръкопашен бой? :))) С две думи, човек няма как да не те хареса, слушайки тези историйки. А за рускини...толкова пъти съм казвала на мъж ми какъв лош късмет има, че не попадна на една такава,а на мен. Язък. Голям потенциал има да бъде воден, с памуче. Уви. Баща ми също има интересна история с московчанка. Вуйна ми е рускиня. Борбени и с вкус към глезотийките в живота са тия жени. Енергични. Глезят, обгрижват. Шегувам се за обсадата ти. :) Целувам те по бузката. И днес ли си с дънки или си открил ленения панталон с малко коприна и свободната блуза с небрежен прорез на деколтето? :)))
Тези хора напоследък използват банята за нощна лампа, но никога по предназначение. Е бива ли такова нещо, стоял си цяла вечер и половин нощ в заведение, бил си по нужда и да не си вземеш душче преди секс е пълно кощунство! А за фазана който пише спомени с рускини - така вече те харесвам, спри с тези издухани шапкарски приказки.
До Fairy.Но колко пъти ти казвам ,че не мога да пиша.Не мо-га. Ама какви ги пишеш ,та аз никога ,повтарям никога не съм вдигал ръка на жена.Даже и дъщеря ни не съм удрял по дупето ,а и нямаше за какво.Завърши ,като майка си с 6.00 елитна гимназия ,влезна в ТУ най-елитният факултет,направи докторат в чужбина,работи в чужда софтуерна фирма ,самодостатъчна си е . Преди две седмици си купи почти нов джип и сега самичка се псува. Свикнала на автоматични скорости ,но нарочно взе с ръчни. Добре ,че И оправиха автоматичните на другата кола ,но удоволствието струваше 5 К. Майка И я пляскаше защото беше злояда ,а и се беше родила с два предни зъби като заек.Та като не иска насуче захапваше майка си по зърното ,тя изпищяваше и купона започваше. Подстригах се на нормалната ми дължина, някъде към 2см и белезите по глава "цъфнаха".Трички са .Едно копеленце ,което много ме мразеше ,веднъж ме издебна и както се бях обърнал с някакъв остър като нож камък ,държейки го в ръка ме удари и готово потече кръв ,докато бърша и мажа той избяга.Вярно след това го набих ,но вече злобата ми беше изчезнала.Не съм побойник.Кротък съм."":)) Струва ли ми се само, че много скоро ще се докараме до челна среща за ръкопашен бой? :))) "" Ама и ти ли ??? Не знам защо ,ама като теб всичките ми познати жени , во глава с майка /светла И памет/ искат да ме бият.Още от прогимназията , в института ,съседското момиче,дъщерята на генерала от службите , с което сме като брат и сестра, съпругата ми. Всички и защо? Хайде съпругата ми я разбирам ,свикнала да ръководи мъже , казах ти ,че сега ръководи над 300 мъже Тя беше ревнива като тигрица,зодия лъв е.Сърцето ми винаги принадлежи на жена ми.Смятам ,че мъжът обича три жени-дъщеря ,съпруга ,сестра/майка/ и ако има живи баби.В останалите жени се влюбва ,харесва ги ,желае ги ,иска да прави секс ,но не ги обича с онова дълбоко чувство.Та както казах бях се поувлякъл ,но дълбоко потайно , толкова потайно ,че даже сам си отричам ,че се случва нещо.Никакви видими биологични следи ,чист като херувимче.Но понякога се прибирам по-късно, някъде след полунощ,ама не много .В повечето случаи ,абсолютно невинно закъснение , я сме отчели задача, я някое ТНТМ с добър хонорар ,я соц.бригада.Тогава ние не се месим ,колежките избират заведенията ,важното е те да се разберат и се започваше "Плиска","Москва", "Ропотамо", тези е добре,че са близки до нас ,но има и "Сердика","Старият Берлин", "Новият Берлин", "Панорамата" на София и т-н..Ами бяхме младички. Тя седи и беснее ,два пъти ми е налитала с нож ,и един път с отвертка ,но много остра.Не е проблем да и ги взема ,но спалнята пълно с остри ръбове, нощни шкафчета, тоалетка , ракла, гардероби,и т.н.Ами ако се подхлъзне на пакета.Ама много злоба има в този момент в нея, пустият му далечен македонски произход. Да ама веднъж докато събувам дънките, тя ме резна някъде около кародитната артерия или юголарната вена-нищо особено. Нося си белега и до сега. Разбира се потече кръв , започнаха сълзи ,но пък секса , от чувството за вина си струваше резването. Най-интересното ,че точно тази вечер бях невинен като херувимче. Да , ама кой ти гледа , дрехите ми миришели на дамски парфюм.Ами на дамски ще миришат, на какво друго , било е по-топло ,по- близо притиснати, ами абсорбирали са се някои молекули знам ли?.Ходи го обяснявай по логичен път. В този момент , сигурно ме вижда като черен , космат с копита,знам ли? Ама колко бях смотан и жалък , че сигурно съм могъл със смотанячеството си за разплача Чингис хан и Тамас де Токвемада взети заедно. Сигурно съм страдал от едипов комплекс , все исках някоя жена да ме гушне-лигльо с една дума. Всичките ми познати са високо образовани ,възпитани и културни момичета /тогава/ ,жени сега. На въпроса ти ,като правило нося дънки ,джинси, спортни панталони дънкова кройка ,основно тъмно синьо,казават му navy blue, скромен и стеснителен ,безличен като паве.Докато не се блъснеш в мен няма и да ме забележиш .Консервативен и стар съм, но от тези тесните ми опадаха космите по прасците ,станах като епилиран-много е гнусно //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Ох, хубава причесчица, трапецовидна, добра фантазия. Адмирации за автора! Според мен ще му ходи и трета част, ей така за щастие! 15см
Десантчик, знам, че знаеш, че е шега - това с нашата телесна близост, тип канадска. Аз така му казвам на близкото стълкновение с погледи над чаши кафе. Сега моля да ме извиниш, но нещо адски не съм на кеф. Въпреки красотата на "лила, ама не точно лила, а Оооколо" :)))
ЦИКЛОН:ДО 15см.Относно причесчицата...Честно , много мислих.Но и ти си свързан с математиката , щом си избрал мерна единица за дължина-15см.Най-напред , реших да я подстрижа като равностранен триъгълник , обърнат с върха надолу...Но не , много е популярно , пък и това е символа за женското начало( и на Перперикон в скалата съм го виждал).След това огледах правилните многоъгълници-квадрат , петоъгълник , шестоъгълник(пчелна кутийка)-и от тях се отказах , трудни за изпълнение , пък и някой мъж като се загледа там , докато преброи страните , ъглите и пресметне периметъра и площта...то всичкия мерак минал.Мислих , мислих и се спрях на равнобедрен трапец , обърнат надолу с по-късата основа. Защото: 1) лесно е за подстригване-две хоризонтални черти за основи и диагонално движение на бръсначката отдясно и отляво за бедрата на трапеца;2)не е толкова популярно като причесчица;3)няма да разсейва при евентуален секс. Ако нещо не ти е ясно , пак питай , ще се опитам да ти помогна. За част 3-не знам , ама май финала на част 2 предполага , че всичко е приключило...Ако имаш идея , подскажи , може пък да се измисли нещо...Жив и здрав !!!
Скъпа Fairy., не влагам нищо обидно ,но това изречение ме върна десетки година назад ,когато поне от малко приличах на човек.Почти същите думи ,не само по смисъл ,а като набор от думи ми го казваха колежките.Даже тази ,колежка /писал съм го/ , с която живеем в една посока ,често и то не веднъж ми е казвала "Ама как искам да ти ударя един шамар ,да те целуна и да те почерпя торта "Добуш"./ Добуш ,но истинската ми е любима-Правеха я и в една работилница на "Шипка" срещу така познатата ти докторска градина./ Питам ама защо пък шамар ,ами защо съм инат, наивен и нищо не разбирам.Ами може и да е истина, за целувката добре -може и тортата също е добре .Шамара си струва ,ако се повтори може и два да ми удари при същите условия , няма лошо .колко са ме удряли ,та един или два в повече ,няма и да ги разбера.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Авторе, старите хора казват, че дето е текло пак ще тече, така, че има мегдан. Може би случайна среща в Кауфл, примерно, на зеленчуковия щанд до крушите на промоция би им припомнил тръпката. Пък може и някоя сбирка по семейному да се окаже хубаво неочаквано групово забавление... 15см
ЦИКЛОН: Fairy , само не казвай , че бенката ти е горе високо , зад лявото ухо...И че е с форма на малинка. Ти няма как да знаеш , ако някой не ти е казал , и с огледало не можеш да я видиш.Всички тук , в сайта , искат да пиша , Вес направо ме арестува , Lichatra е търсила по всичките разкази , които споменах стиховете...САМО ТИ МЕ ПУСНА , САМО ТИ МИ ПОЖЕЛА УСПЕХ , САМО ТИ МИ ДАДЕ СВОБОДА....А защо не искам да си тръгна , точно от теб , вълшебнице ?
Защото любя, Циклон! :) Любя. :) Затуй ме харесваш. Всеки обича да бъде любен. :) А за свободата, знаем. Виж като си ми такъв подмамващ , да ми пишеш в нежна лавандула по нощите, разположен, как ми вдигаш вибрацийките и ми става леко и хубавко. Направо, ще взема да изпека едни кори медени тънколистни и да му извъртя една Добуш на Десантчика. А 15-ка ще дойде в Кауф да ми помага да подбираме патлижани за кьопоолу, че ей ся ше рече как му сей прияло с чесън, ракия и пражени телешки кюфтаци. :)))
Оххххххх, обожавам кьополлу, къде ме подсети сега, с ледена ракийка, ооооохххх. 15см
А леле мале. Подред ви почвам. Lichatra sweet child o' mine и като го написах така https://youtu.be/N9GqZlyCMdU?si=NqpNJbtglMQV20Z6 специално. Жени инквизитори не е имало. Главно монаси от Доминиканския орден са били палачи. Наричани Божиите хрътки заради сходството на името им в звученето с латинския израз DOMINI CANES.А аз с какъв ръб с вида canine си имам работа ;) къде го намерих този върколак? А да тука в сайта. Второ Фейри да ми покажеш какви цветове избра. Трето и НАЙ- ВАЖНО. Искам да имам админския метаболизъм. Егати напиването и егати скоростното възстановяване. Аз пръхтим цял ден той от кога ехеее.Но заслугата подозирам да се освести толкова о време е на админската съпруга. Пък и полука е видял Д.Т. в цялата ситуация. Респект. Кой остана,а да Циклон. В един заслон ме наричат... Гестапо;) Мазето ми е пълно с трупове на обезглавени без право на помилване мъже. Нещо като женски вариант съм на Синята брада само, че аз съм Зелената коса;) Нещо не ми е ок и изказването ти към Фейри "А защо не искам да си тръгна , точно от теб , вълшебнице" Да ми помогнеш да вникна в ситуацията:) Весела
ЦИКЛОН: Вес , ти ще си героинята в новия разказ , не мога нищо повече да кажа...А към Fairy...не знам.. така го чувствам. За мен тя е много специална...Аз кажа една дума , аз изсвиря или повея , а тя твори чудеса , за да ми отговори...Всички вие ги четете. Ако има паралелен свят , това е жената , с която бих се гмурнал или полетял , или отвял, или...каквото тя реши.Това е.
Здравей и хубав съботен следобед Fairy.Та веднъж ,преди два или три дни ме попита ,как съм се запознал със съпругата си..Както в повечето случаи става ,беше на лятна бригада.Харесах едно момиче от първи курс, което виждах за първи път. Слабичко , мълчаливо е някак свито срамежливо , но най-интересното,че беше винаги в център на групата нейни приятелки, които я обкръжаваха, при това без тя да полага някакви усилия. Отличаваше се от другите момичета , които бяха някак шумни и самоизтъкващи се , я тя свита и мълчалива. Беше значително по-добре облечена от тях , спортно с вкус , но не натрапващо се.Та се чудех как да се доближи до нея и все ме беше страх и се притеснявах. Ние като момчета бяхме в стая на първият етаж , гледах, как на двора свири музиката и момичетата танцуваха някакъв рок ,но почти само момичета. Тогава един от нашите, започна да разсъждава на глас, как ще отиде на двора и ще я "сваля", а той беше сваляч, нямаше как да се меря с него и докато онзи слизаше по стълбите, и обикаляше по коридора , аз скочих от прозореца , все още имаше нещо останало от натренираността в казармата.Е, това ми беше ползата от десантният батальон и от джудото, него продължавах да си го тренирам. Е, след съответното и задължително сърцебиене ,притеснение и на принципа "мечка страх , мен не страх" се доближих до момичето и го покани на блус. Започнахме някакъв нищо незначещ разговор, но гледах винаги да съм до момичето , та да не може онзи сваляч да не се доближи до нея. След един или два дни ,дойдоха да ни предупредят ,че до късно вечер вдигаме шум на двора на училището и хората в околните къщи не могат да почиват. Ясно беше ,че ще трябва да намерим място вътре в училището.Двамата с момичето отидохме в училището да търсят подходяща помещение за вечерните купони и както се полага веднага се насочихме към физкултурният салон. Когато влезнахме там , момичето подскочи и се хвана за халките , а аз мислех , че като младо и пъргаво момиче, иска само да се полюлее , но изведнъж момичето направи възлизане и най-голямата изненада беше, когато тя направи "кръст" на халки, което не е характерно за момичетата. Вярно не го задържа дълго , ама все пак това си е "кръст" на халки, направи задно превъртане и скочи на пода. И всичко това без никаква сериозна загрявка. По-късно го изненада , че тя е прекрасна математичка и че е завършила първи курс с почти пълно отличие , с изключение на "История на БКП".Тогава във всеки курс имаше по един политико-идеологически предмет. Нямаше дарба да "разтяга" локуми .Баща И беше някакъв зам.министър и лека полека се сприятелиха, оказа , че са почти съседи, тя в "Изток" , там е апартамента на нейните родители, а аз в ж.к."Ленин" сега "Яворов",там се намира апартамента на моите родители.Разстояние някъде към 1,5 км. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Трябваше ми значително количество калвадос, за да преглътна цялата информация снощи, при това с бира. Изключително качествен алкохол! Можеш да се напиеш свински, но на следващата сутрин нито ти е лошо, нито те боли глава. Пък и аз жив-умрял се събуждам в 6.30, телесен часовник. Д.Т.
Какво да кажа? Какво да кажа, освен- Наздраве?! :) Като лебед над жена любима, като плътни теменужени мелодии, ти Циклоне ме възнесе все по- нагоре. Но уви, портала не можем да преминем. Язе сам твърде много телесен за ефирът ти нежен. От мене да се навечерат ехе....дузина юнака, пак ще остане. Имаме само туй, дето сме дали. Нали помниш? Благодаря ти, че беше щедър и дашен. Приех те. Закътах те дълбоко. Паралелен си вече, щом и аз те нося. Толкоз. Наздраве на всички!
Какво наздраве луда жено? Аз още пръхтим ни жива ни умрела. Нема да погледнем повече джин еле па розоФ. Казаха ми спане, сране, ебане и всичко минава. Леле тука какво лирико- кахърно станало. Мале мале къде попаднах? За ебане да не повдигам въпроса нали? Тука то еферност, перделъци, сладникавост #надиабетмирише. А на времето... • — Искаш ли? — вика. — Ето ма! И тогава, грях-хаир — побарах я на поляната в единия край, та сме се запрели чак в другия. Права билка, да ти кажа, не остана! Викам си: „Дотука — баш! Ами сега? Взема ли я — посрамявам занаята! Не я ли взема — право в сърцето я ранявам!“ Тя усети, че съм надве. — Нали с тебе ще вървим? — пита, заковала ма с очите. Вкара ми сърцето под чатала, жената с жена! В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно! Много ми е на сърце тоя Хайтов .Весела
За Giv -Може би нещо ,което незнаете.Антонина Макаровна Макарова (на руски: Антони́на Мака́ровна Мака́рова), по мъж Ги́нзбург е съветски военнопрестъпник, палач от Логотска област, разстреляла по неофициални данни около 1500 цивилни и партизани, докато е на служба при немските окупационни части. По време на Втората световна война е известна с прякора Тонка-картечарката.Много неща от нейната биография остават неизвестни. През 1941 г. когато започва Великата отечествена война, тя се записва доброволка. Работи като санитарка[1] в Червената армия. През същата година е една от малкото, които остават живи при Вяземската фронтова отбранителна операция, бяга от плен и няколко месеца се крие в гората. По това време решава да се свърже с немците и да премине на тяхна страна.Постъпва доброволно на служба в Помощната полиция в автономната Локотска област (наречена още Локотска република), подкрепяща нацистите по време на войната. Изпълнява смъртни наказания, екзекутирайки около 1500 души. Смъртните присъди изпълнява с картечница „Максим“, модел 1910 г., която ѝ е дадена от полицията по нейна молба.В края на войната намира фалшиво удостоверение за медицинска сестра и започва работа в болница, по-късно се омъжва за ветерана от Втората световна война В. С. Гинзбург, взимайки фамилията му. Дълго време КГБ не може да я открие, най-вече поради факта че по рождение фамилията ѝ би трябвало да е Парфьонова или Панфилова, но по погрешка е записана Макарова. Арестувана е чак през лятото на 1979 г., осъдена е като военнопрестъпница и е разстреляна на 11 август същата година. Има още много информация за нея , най-вече на руски.След като ги разсрелвала ,за нея било без значение дали са може,жени, юноши, тя отивала до тях и с "наган" довършвала тези ,които давали признаци на живот.Някои от тях разсъбличала , ако дрехите са по-хубави ,изпирала ги и ги продавали.Тогава е война и едва ли модни къщи са имали нови колекции.Вечерно време ходела в нещо като офицерско кабаре и проституирала.Била на 23 години. Жените са по-жестоки от мъжете.По принцип средностатистическият мъж е по-силен от средностатистическата жена към три пъти. Това е комплексно дължи се и на онази хромозома XY,,на анатомичните разлики, на плътността на костите ,на метаболизма,ставите, напречното сечение на мускулните снопове и още ред други фактори.Та мисълта ми е , че ако жените бяха силни колкото мъже , а мъжете колкото жените ,то за мъжете щяха да настанат много тежки времена и техният брой щеше редовно да намалява по обясними причини. Е, може и да не съм прав.Смятам ,че тази жестокост при жените е , че те пазят новият живот и съответно го защитават.
Амчи то мъжете в булгаристан отдавна са по-малко от жените и като изкараш и педалите става една..... Разбираш ли сега защо всички ревът за кур???
Поучителна информация Анонимен. А кога тя се е превърнала в чудовището което е? Към другия коментар. Има мъж и МЪЖ. Разликата се вижда много бързо и лесно. Водя се от нещо казано ми от такъв с главни букви, а то е, че ТАРИКАТ МЪЖ НЕ ПИСКА;) Аз не съм мъжемразка. Възхищавам се и се уча и обичам и уважавам МЪЖКИТЕ МЪЖЕ. Путювщината не се определя от сексуалната ориентация според мен. Виждала съм достатъчно хетаро мъже облечени в евтина имитация на мъжкарство. Същото е и с жените има такива с големи и с малки... букви:))) Фейри има една много хубаво изказване. Подобно привлича подобно, основен закон в химията. Като стана на въпрос Фейри с квантова физика нещо се занимаваше, а процесът на Хабер-Бош можеш ли да ми обясниш #заединразказпитам:) А да и друго едно нежно цвете на сайта Cherie има изпит по старобългарски тя си е учила съвестно и аз съм сигурна в нейния успех. Но да и пожелаем и ние отлично представяне. Cherie мачкаш наред;) Весела
За Giv Относно Антонина Макарова.Пуснах го аз.Постарах се да е максимално кратък,нещо като само есенцията .Иначе всичко е много по-дълго ,има няколко сравнително изчерпателни информации за нея ,но много информации са просто изчезнали.През своят житейски път тя се женила за фелдфебел /ако не греша/ от Вермахта ,след това за един или двама офицери от РККА.Изградила е героична фалшива биография.Канила са я по училища да изнася сказки за своите героични постъпки. Разкриването е станало случайно.По принцип има много основания да се предполага,че разстреляните от нея са над 2500човека ,включително и деца на 12 години.За нея е било без значение дали са мъже или жени или деца."Стандартно" разстрелвала по 27 човека ,по една проста причина ,просто килията на определените за разстрел побирала толкова човека. Тя е била 22-23 годишна.В училище са имали предмет, като нашето НВО,което и Вие трабва да сте го учили ,ако сте родена до 1972 година, та там се е научила. Бил съм командир на момичешки взвод на НВО ,на лагер недалеч от Самоков. "Моите" момичета не отстъпваха по точност на стрелба с АК-7,62х39 на момчетата. Вече по- късно съм бил на стрелби с лекарки и мед .сестри от трета градска болница .Те са военно призоваеми. Длъжността ,която заемаше съпругата ми ,въпреки ,че беше на 28-30 години, също беше военно призоваема и тя също е карала НВО, както балдъзата и другите мои познати. момичета.Това беше част от гимназиалното обучение.Момчетата придобива бегла представа за казармата.Беше им интересно,в някои лагери почти всяка вечер имаше нещо като дискотека, но без алкохолни изстъпления ,само танци.Нашият беше от тях. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Вес, чак сега зачитам за този процес и важността на откритието му за изхранване на населението. Като гледам по нищо не се различава от това, да се съберем ние двете (блатен газ и силен ветър) с катализатор нещо твърдо(железно) , сложени под налягане (обичайното ни недоебано състояние) и оп, отцеждаме се капка по капка в живителна хранителна течност за населението. Проста работа. А с квантовата физика ударихме на камък, както и с Библията. Къде ли не го дирих тоя Бог! Но как да откриеш Неописуемото описано чрез скални рисунки. Много естествено.
По темата с Макарова- Без да имам различна от подадената информация от Десантчик, веднага виждам, че жената е показала типично проявление на адаптация и мимикрия, основни оцеляващи умения в природата. Темата за как и дали се променят моралните стойности по време на война е интересна и разбира се напълно хипотетична за нас. Но съм чела, че преживелите кървави периоди имат нещо като глад постфактум на точно тази изостреност на емоциите, интензитета на чуства като любов, смисъл, дълг. Вес много добре попита за човека Макарова. За наемника- тя разбрахме. За оцелялата научихме. Екзекутор, проститутка, лицемер и многомъжка, лъжкиня и мошеник. Дали като дете е била свидетел кат разстрелват брат й, примерно, все още не знам. Дали си е казала I will survive, не знам. Дали е теглила една на цялата реалност, на мъжкия авторитет, на болката от това да обичаш и загубиш семейство, дали е видяла простотата и мащабите на приложени грешни решения с резултат употребата на пушечно месо и човешки живот като пиянско изхвърляне на нечий военен гений. Не знам. Но виждам адаптация и мимикрия. И не съдя.
Десантчик почти две години стрелям. Събитие в живота ми генерира огромно количество гняв. Опитах с йога да се освободя от това състояние не е моето. Наследих един Glock-17 емоционално съм привързана към него. Но някого ще съм горда собственичка на Chiappa Rhino revolver:) Ползите от стрелбата при мен са огромни. Дишам. Научих се да дишам правилно. Подобрих стойката си. Вече изпълнявам командите с по изчистени движения. Слабата ми ръка е доста по- точна. Подобрих времето при "Мозамбик" Имам много да се уча но имам желание, старателна съм и не оспорвам думата на инструктора ми. Колкото до "момичетата" ви поздравления. Но не ме учудва факта защото преподавател от Велико Търновския университет ми обясни, че жените са по- добри стрелци заради пулса. Тук мога да вляза подробно и да обясня защо, но ще го спестя на читателите.Вие ме разбирате какво искам да кажа. Людмила Павличенко е моя идол. Това е жената на която се възхищавам. Имам и разказ тук "Лейди Смърт" в него оставих едни "великденски яйца" като неточности и очаквах мъже да ги посочат. Но никой не ги намери. Преди дни имаше публикуван разказ в който главния герой е стрелец, но разказа предизвика в мен само тихичко да се изкикотя. Вие ще дадете компетентно мнение защото сте вещ в тази област. Според вас "професионален" стрелец ще си позволи ли да хипервентилира Прочетете го разказа заглавието е "Призраци разни" нещо такова беше не помня точно. Моя инструктор по стрелба ме наблюдава изключително внимателно само по дишането ми познава в какво емоционално състояние съм. Дава ми секунда за да взема адекватното решение и да кажа ХИПЕРВЕНТАЛИРАМ и напускам стрелбището. Днес не е ден за стрелба. Хората обаче нямат адекватно поведение. Обичам правилата и дисциплината. Прочетете ако имате желание и двата разказа любопитно ми е мнението ви по техническата част. Ето пример за двойствеността в човека Фриц Хабер бащата на отровния газ които е носител на Нобелова награда за химия. Не винаги най- черните са толкова черни и обратното не винаги най- хрисимите са толкова невинни. Фейри ши ми говориш с любов. Кой наричаш ти "блатен газ"? Купих си интимен гел с аромат на... глухарче:))) Като ми се раздвижи перисталтиката ще видиш ти красота. Блатен газ ще ме нарича тя. Веро пенливо аз съм отровен Zyklon B.. ес. Весела
До Giv. Като казвам "момичета", ами те наистина си бяха момичета .Все пак бях отслужил ,завършил, почти една годи вече трудов стаж , те десетокласнички.Та аз бях поне 9 години по-възрастен от тях .Аз бях командир ,те подчинени.Вярно клетва не са полагали ,но трябваше да изпълняват команди.Бяха момичета от елитна столична гимназия ,със самочувствие, леко нафукани.А аз няма никакъв опит с командване на момичета .Направих всичко възможно да ми дадат момчешки взвод , а не момичета,но било разпределено още в София и си разни претенции нямало никой да се занимава..Опитваха метода на моркова и тоягата ,за да упражняват натиск върху мен.Спомням си ,че още при представянето , бях се лъснал като за строеви преглед-направо за снимка.Майка ми беше главен счетоводител в една външно търговска организация и при тях се събираха някакви дребни мострички .Неща уиски,коняк,хубави писалки, парфюмни и тоалетни води,различни видове сенки и разни други.Тези дреболии се разиграваха на разни майтапчийски лотарии ,където всички листчета печелят.След това могат да си ги разменят по интереси ,на кой какво по-му трябва.Та майка ми ,ми беше дала един хубав "Кьолнише васер".Та аз добре намазан ,с него -аромата е лек ,навява чувство за сняг и синьо небе ,се изтупвам пред момичетата ,а те леко се подсмихват.Голям конфуз, имах чувство ,че клина ми е разкопчан ,на най -неподходящото място ,ама не смея да проверя пред строя.Нямаше такова нещо ,ама се изпотих от притеснение , а аз имам такъв метаболизъм ,че много трудно се потя. Как да е мина добре. Вечерта кротко си чета в стаята "Зарубежная фантастика" и изведнъж на врата се чука .Мислех ,че е един друг юнак като мен и ми извиках нещо от типа "Абе не ми се прави на шита госпожица". Да ама врата се отваря ,а там две от моичките ,а зад тях се виждат още-голям конфуз.Аз по дънки и тениска.Започна едно женско манипулиране нещо от сорта ,как всички взводове били с взводните си, как само те нямали взводен, чувствали се обидени и т.н.Бре ,ами сега.Та да отивам с тях,обяснявам им ,че съм по дънки- любимите ми "Super rifle", те ми казват ,"ама колко добре ви стоят" с една дума закачки ,та да съм отишъл с тях. Как пък не. Помолих ги да излязат , направих се отново на опрятен и едва ли не под конвой на ходом към дискотеката. Усещах аз какво ми готвят ,ще почнат на всеки блус да ме канят ,да се "приших" към една учителка, с която видях да си говорят. Та като тръгне някоя към мен ,аз каня учителката на блус,но жена умна и бързо ме разконспирира.Откровено ме пита "Вие май се притеснявате от тях"". Аз бодро отговори , ""Не се притеснявам ,а само съм ужасен ,защото нямам никакъв опит с командване на момиченца". Учителката беше така добра , малко да коригира моите възприятия за ученичките. Жена ,съвсем честно ми каза , да не бъркам и да ги смятам за деца, и момиченца , защото те са почти жени, и емоционално едва ли не са моето ниво. С една дума насадих се на пачи яйца.Само си казах ,майко мила какво ли още ме очаква. Ами наложи се да танцувам ,да седна до тях ,да отговарям на женски / момически / въпроси .Мъка си беше, както и да го погледна. Един ден излизам от умивалня ,гол до кръста и точна като се обръщам, 4-5 точно до входа.Мъжката и женската умивалня са отделни.Така се притесних ,че с хавлията застанах като тореадор, само където я държах пред себе си."Ама другарю, младши лейтенант ,но вие имате много хубава тяло ,защо се притеснявате". Мамка му ,тези пикли как ме засрамиха. Та така започна нашето съвместно обучение ,защо и аз се учех ,ама малко по- различно. Веднъж ги чух, че говореха с други момичета от друг взвод и чувам ,как казват нещо средно като хвалба или някакво превъзходство "Нашият е много сладък, но е малко е срамежлив .Бил е парашутист" До къде го докарах ,ученички да ми дават оценки. Относно вашето оръжие ,ами добър е "Глок17" ,ако не греша стреля под 9х19 парабелум.Удобна му е ръкохватката Малко не му е голяма дулната енергия.В казармата ,ние фазаните бяхме с ТТ ,под патрон 7,62 х25 "Бутилочной".много мощен ,казват ,че при експеримент от 10 метра пробивал 15 см дъска , но сме стреляли и с "Макаров" ,като второ щатно оръжие на фазаните беше АК-7,62х 39,сгъваем приклад. Баща ми имаше РРК и един браунинг /дамски/ 6,35 ,но ги върна. Той беше АБПФК. Руснаците имат едни страшно мощни "Гюрза" /пепелянка/ и "Вектор" голяма дулна енергия , голяма начална скорост ,стрелят под 9х21 ,пачка 18 патрона.Били за "специалните" и ФСБ, иначе и с Манлихера съм стрелял ,гадно, много рита ,ако си в положение лежешком,разбира се и с РПК под стандартният 7,62х39 .Съпругата ми е стреляла с карабината "Манлихера" и АК-7,62 х 39 и Макаров. При нас по щат нямаше стайперисти, след нас може и да е имало .При граничарите се появиха ,стреляха с "Драгунов"-7,62х 54.Веднъж на едни стрелби идват лекарки и сестри от 3-та градска б-ца . Притесняват се момичетата .Та ние залегнахме от лявата страна на момичетата /лекарките и сестрите/ ,за да не ни падат горещите гилзи във вратовете ,че много парят. Беше страхотен ден в краят на май или началото на юни.Та момичетата залегнала казвам на тази до мен да си поеме няколко пъти въздух ,да го издиша бавно,да се успокои,след това пак да поеме да издиша до към средата да задържи и плавно да натисне, да не дърпа спуска.Купона беше когато застанах зад една ,за да и насоча правилната позиция ,че стреляше с две ръце ,обясних и как да подпре с лявата ,за да не я удари ударника, как да държи дясната ,за да не я защипе затвора. Аз съм зад нея и само я бях прегърнал през раменете иначе как ще И държа ръцете ,пускам я , а тя се обръща и цевта на 50см право в лицето ,и ме пита правилно ли ги държи.Не е за рязки движения ,за да не натисне спуска ,че зад мен и встрани хора. Добре ,че беше на предпазител ,че ако ме гръмнеше, мозъкът ми щеше да стане на каша от това разстояние. Сладурана, не И се сърдя, само ми беше смешно.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
ЦИКЛОН:Отварям да ви проверя и що да видя-ами то станало в коментарите бетер военното положение в Украйна...Много милитъри.. , то десантчици , то разбирачи на всякакъв вид оръжия , не мога да чета всичко , та това са километри обяснения и обосновка...Не знам , ако ви е интересно и еротично продължавайте !!!Наздраве на всички с потна чаша джин с тоник и много лед и лимон !
Наздраве, Циклон! Узото е вече в ход. Научих се да го пия във водна чаша с много вода и лед. Спалнята ни се блясна в тъмнозелено с бледолимонаден таван. Хубаво, че Вес ме отказа от идеята ми за бардак в бордо,плюш и злато. :) Нека е забавно. :)) Десантчик е извор на мъжество и знания, а за перфектната му памет нямам думи. Целият е пълен с еротика и тестостерон, въпреки че само заничаме кога инженерната му съпруга ще ни разтури седянката. Десантчик, докато ДТ Великолепний не ни свирне под опашките, продължаваме. :) Циклон, любов моя, ако ти пречим, да идем да си шушкаме в другата стая с Десанта? :)
ЦИКЛОН:Само за малко...чакай , че си изгорих езика с тиквичките по гръцки !А , ето и пъстървата на тиган-идеално мезе за джина. Скъпа Fairy ,защо се подаваш на тези военно-зелени нюанси в спалнята...Аз щях да ти я подготвя в бледолилаво , със снежно бял таван , с наситено теменужен парфюм и лебедова песен...Само и специално за теб , да я поискаш , да ти щръкнат някои неща , там горе отпред , да вдишаш от лилавото вълшебство и да го потърсиш в голото мъжко тяло , и то толкова жадуващо....Но , ти ми даде свобода , сега сама избирай-в коя спалня...Не те целувам , малко ми е...
Извинявай, Торнадо мое, че се забавих. Ето ме :)) Какво те изненада, теб, повелителю на нощта? Царю на дълбините на скришното , на тайните нашепнати, още неизказани? Разбира се, че винаги ще дам свобода на този, който искам да се върне. С бедра да те пристисна, с уста да те изпия, с утроба да те всмуча, пак не бих могла да те задържа, ако те зове синевата безоблачна. И не е нужно да избирам измежду стаи, лава във вените ми, аз кротичко си чакам щастливия миг, когато няма да ме питат, а ще се окажа метната връз рамото и носена от ветрове и бури. :) На Здраве и на Потенция да ти стане вкусната вечеря, нарови зрънца връз изпръхналите ми устни. Пий,пий :)
Аз само тука за малко понаминавам за ви палнем ей тия фитили ъъъ свещи. Ветре повей повей само гледай да не ги загасиш. Спущам ви балдахина и ай изниз изниз. Само музикалното оформление да включа https://youtu.be/7tSR_FgFClk?si=XDi7rDxw983M662O айде изниз изниз заднешком, че рязко кръвната захар ми се вдига. Още пишим коментара оръжеен:) Весела
ЦИКЛОН:Fairy , знаех си...Ще се върна само заради теб. До 15.09.има още 4 дни.Нали 15см щеше да ти помага да лилави патладжани , нали той искаше част3 на Лилавия разказ...Ти , какво ще кажеш , дали да не се случи нещо около първия учебен ден , пак между Кося и Симо,де.
Сбогом силиконе, осквернителю на тайнството ми междубедрено, чуваш ли как падат песъчинките, отмерващи времето, когато Тайфуний ще ме превземе и изпълни със себе си. О, морфинови нощи безсънни, гърч неутолимий, дяволски часове на изпитания, защо ми се струва, че дежа ву замъглява съзнанието ми? Питат ли ме, отговарят ли ми? Кое е истинско, кое е отражение? Иде ми да се удавя вече в ей тая мазна течност с анасонови отблясъци. :) Повей, настръхващ косъма ми, питаш ли още или вече фучиш към диплите на роклята ми, облеченка на голо ? Замълчи. Не казвай нищо. Страх ме е, че пак ще ме отхвърлят. Не говори, Циклоне. Нека Фортуна се подсмихне и разстели картите си. Когато мигът стане Сега, ще усетиш. Когато ми кажеш Ела, ще дойда. Ако ми кажеш Ла**й, оооо, това не е за тук, извинявай, сбърках се. :)) Знам какво да правя и без да ми казваш, спокойно. Целувам те лилавото
ЦИКЛОН:Fairy!!!РАЗБРАХ ЧАКАЙ ЩЕ ТЕ ПРЕСЪЗДАМ ОТ ТЕБ САМАТА .....КРАЙ.
Ама какви голеееми букви извади Тайфунчето ми :)). Спокойно, де. :) Не губи излишно енергия. :))
Здравей и приятно изживяване Fairy. не знам какво е останало от Витоша.Някога когато бях малък нашите /моите родители/ и то най -вече баща ми всяка зимна ваканция ме водеха на Витоша поне за 5-7 дни .Почивният дом към тяхното министерство беше близо да Златните.Тръгва се посока "Момина скала" или "Планинец" ,на стотина метра от златните по този път има една здрава каменна чешма от дясната страна ,която предполагам ,че сега тъне в боклук.До нея започва едно тясно криволичещо пътче и след няма и 150 -200 метра се стига до този дом .Беше построен в стил баварски сецесион. Та пред него имаше една чешма ,която е каптирана някъде наблизо ,няма врътка и тече целогодишно.През зимата под чучура се образува нещо като кристална купа от лед ,та нашите ме караха там да си мия лицето.Тя водата пари от студ ,но да си мия лицето.Най ме беше страх ,защото в основата тази "кристална " купа се разширява и ако се подхлъзна ,ще захапя горният край и ми отидоха зъбите.Иначе карах ски на "Офелиите" и "Ветровала". Значително по-късно с една девойка или девойки бродехме към "Еделвайс", "Трендафила", "Брокс", "Правосъдието".До колкото имам сведение отдавна е "свит" барелефът на Брокс, който беше монтиран над една хубава чешма, /знаете ,че той е чешки инженер ,който е работил в мини Перник и е инициатор за построяването на тази хижа. Другият маршрут беше по- разнообразен или през "Планинарска песен" и надолу към "Бор" или през Септември ,Бор,Тинтява ,Родина както се случи.Имам забавни и не толкова забавни случки.Преди много години ,една зимна неделя бях излезнал на Витоша да си проветря мислите ,учех ако не греша по "Теория на сигналите".Бях заедно със съседското момиче / на генерала дъщерята , то друго нямаше край мен / и нейна приятелка ,която също познавам.Тогава на Витоша не се допускаха в събота и неделя лични автомобили ,а само на градският транспорт или комуналните. Беше разкошен слънчев ден ,прясно навалял ,искрящ сняг ,почти неутъпкани пътеки -сияйна красота.Както вървяхме по една почти не пробита пътека, видяхме на една пейка поизчистена от сняг на седи едно момиче ,което се усмихваше ,с плаха и измъчена усмивка.Спряхме да го попитаме дали има някакъв проблем ,за да помогнем.Вярно ,че беше слънчево ,но вече беше към два часа и сенките на боровете бяха започнали да се удължават.Та тя също с приятелка излезнала на разходка , но някак стъпила и или си счупила крачето, или го беше изкълчила.Приятелката тръгнала към хижа за помощ ,но изглежда объркала пътя.Та взех на гръб това момиче и с другите две го понесох към предполагаемата, най -близка почивна или хижа,може би към километър разстояние .От там звънене до родителите И, до Пирогов ,благодари ни момичето.Няма как да го оставя на пейката момичето .А пък заради "Момина скала" ми намалиха поведението с две единици и не само моето, а на целият клас .Относно "Десантчик е извор на мъжество и знания, а за перфектната му памет нямам думи. Целият е пълен с еротика и тестостерон," ,от това ,което си написала ,май само истина е за паметта.Просто съм споделял реални събития, случили се преди много години. Знаеш приказката за цар Траян и магарешките уши и как личният му бръснар ,не можел повече да крие ,че царя имал магарешки уши и отишъл в пустинята изкопал една дупка и извикал ,"Цар траян има магарешки уши" и я заровил, за да му падне тайната от плещите ..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Така се намаляше поведението с две единици, че и на цял клас. Смешки. Ти знаеш ли къде щяха да те дръннат да служиш с намалено поведение? Дали можеше да станеш курсант? С намалено поведение щяха да те дръннат в Елхово или както пратиха брат ми на турската граница. Въпреки че неговото провинение беше къде-къде по-незначително. Д.Т.
Бяха намалени не само моето поведение ,не само на целият клас ,а на всички класове ,които бяха на Витоша.Причината беше не за някакво драстично нарушение.Ние бяхме елитна гимназия.Тогава обучението беше на три срока и беше решено в последният ден от вторият срок да се отиде на Витоша ,всеки клас самостоятелно, където си иска.Да, но в деня ,в който трябваше да тръгваме заваля дъжд и се реши да се върнем в домовете си ,да си вземем учебниците и да отиваме в клас.Разбунтувахме се и всеки клас си реши къде да ходи.Ние с Княжевският лифт отидохме на Момина скала. Една съученичка ,чийто баща беше директор на голям завод и беше подарил касетофон ,което все още не беше често срещано.Пускахме си Битълс,Дорс, Пърпл, и т-н.Беше купон.Аз бях заместник комсомолски секретар ,комсомолската секретарка ,цялото бюро и целият клас поведението от примерно -стана задоволително/ако не греша/ и то не само на нашият ,а на всички останали.Няма значение ,кой какъв е ,аз съм син на Активен борец ,и не само аз бях такъв имаше поне още няколко ,може би към 10.Беше нещо като мярка ,че се обединихме без решение "отгоре",смятаха го за бунт.Отделно и комсомолско мъмрене имахме, ние членовете от бюрото.В краят на учебната годината беше отново примерно.Така ,че като не сте живели тогава и не знаете, бъдете по- обран в оценките.А колко до служенето ,съм старшина-школник ,ПКВ ,а де факто КВ в парашутно- десантен батальон.Ако баща ми само пожелаеше, нямаше да служа някъде на изток , а близо до София-Той и Добри Джуров бяха доста близки ,бащите им заедно са служили в 34-ти троянски полк и са загинали и двамата на Дойран.Джуров е идвал ,ако не греша два пъти у нас на гости ,но аз бях изпращан при баба ми в другият край на София.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Отказвам се. Не ми е работа да оборвам фантазии, пък и е жестоко. Д.Т.
Привет,компанийка! Чудничък дзен имаше днес горе. Кристален въздух, небе тюркоаз, златните меки треви,люшнати от лекия ветрец горе или пък слънчевите зайчета из тъмната папратова гора. А да съм си дружката руса и да си вървим в синхрон една до друга ммммм напълнила ми се е бездънната душа. Та сега за поведението. И при нас плашеха гаргите с тва поведение, като на всички беше ясно,че ще го вдигнат :) в края на годината, щот да се избегнат разните му обяснения как и защо се е провалило превъзпитанието. ДТ, пак да питам, брат ти изглежда да е пичага, ма го пазят зорко, нали така беше? :)) Десантчик, природата си е всемогъща и всепоглъщаща. Ако не й пречим, ще се справи с всичко грозно. В случая Златни мостове- Кума- Звездица- Еделвайс- Златни си беше перфе като ми прави впечатление, че има поддръжка по пътеката. И най- важното- срещнах сама жена по къси гащи, младеж пак сам и младо семейство с 2 мес бебе. По хижите имаше летуващи с деца. Демек , народа с извадка от всеки слой, си знае къде е истината. А, да, и сам мъж ,мойте години. Тааа , има бъдеще, щом в раб ден , хората си се качват и си ходят. Не говоря за пълните кръчми до асфалтовия път. Успешно се отърсих от излишното, слушахме си Нина Симоне, докато търкаляме завоите на слизане, а навън е едно златно есенно слънце, чат пат напълно заслепява (мойто предно стъкло е шитня без uv при това) и катерици притичват през пътя. Май да си налея едно добре разредено узо е време. :)
Мили ми ,ДТ, но моля Ве, не се палете тъй небогоугодно за здравето ви. Че защо ви е ? Истината и справедливостта тук не са накърнени. Имаме гледни точки. Различни. И ако по време на събитието да сте бил там, пак щяхте да различавате спомените си. Любими ми админе, вий сега като подскочите , пък се кипнете, пък си опънете мустака, я пак седнете на тая кръгла софра, па ми се усмихнете и си разкажете и вий една историйка . :) Аз много обичкам да съм с двама мъже на маса. :) Да ме прощава Яжка,ама обичам. :))))
Админския брат дали чете тука:))) #заеднаприятелкапитам :))) Весела
Ееее,Вес, то мандалото лопна. Ся дверите ми очакват Циклон с тарана .
Fairy, за фактите няма гледна точка. Намаление на поведението си беше катастрофално наказание. Имахме един съученик, който си го отнесе за едно групово... даже не беше ебане, натискане в класната стая. Обаче всички останали бяха синчета на тоя и оня и Митака стана изкупителната жертва. Например с намалено поведение не те пускаха на матура, а с намалено поведение с две единици си изхвърчаш от ДКМС, като стой та гледай. Това наказание не се налагаше с лека ръка, камо ли на цял клас! Брат ми е не пичага, ами отвъд! Много го обичам и страшно ми липсва, че се виждаме веднъж в годината. Обаче Весела, тук няма да го намериш :). Знае ме, че пиша мръсотийки ама все не може да се накани да ги прочете, дисертации са му на главата. Fairy, вместо да седна сега и да разпъна един локум, ще седна да напиша още една история за веселата надпревара :)). Д.Т.
Йей, браво , ДТ! ПишИ, бришИ и пущай. Кеф,кеф,кеф. Яката работа се очертава. Десантчик, относно дето да не ти тежи, та си го казваш, ми се видя много мило. Приятно ми е, че мога да бъда твоята дупка. Пустинна. :))) Шегувам се, но не се шегувам. :) Разкривай се, обелвай го тоя лук. Забелвай. Ох, тва пак не е тук. :) Подкрепям те с две ръце. Охх и тва се тълкува другояче....:)) Искам да кажа, че те приемаме , с многото ти лица, скришните ти тайни, манипулациите и военните тактики :),е, преувеличавам. Хора сме, знаем се. Правим най- доброто, за дадения момент. :) Бъди спокоен.
В петък ще се вдигат наздравици за братята тогава. Ние с моя сме изградили страхотна връзка, скрепена с много бой в детството ни:))) Знае, че пиша мърсонии:) чел е някои неща "Кат" му е любим разказ. Баща ми също знае той помогна на 50% за "КримиАНАЛНИ Хроники". Фейри на теб мъжа ти знае, че пишеш такива разкази нали? Интересно е, че хората на които съм споделила, а това са едно 80% от познатите ми не са изненадани от това ми хоби. Значи петък първи наздравици за братята които ни подкрепят и обичат. Весела
ЦИКЛОН: Fairy , тази вечер (нощ) пиша Лилавото -3. В съавторство с 15см.Нали той даде идеята...Радвам се , ми не , направо си се лаская , че ме чакаш !!!Потърпи малко ,скъпа !!!
ЦИКЛОН:Идвам с тарана !
Циклоне мой, меко торфче под ходилата ми боси, звънко ручейче между облите ми камъни, нима не е горчиво удоволствие тръпнещото очакване, когато времето е забавило хода си и лепне като гъста мъзга, а ний знаем, че докосване няма да има ни тази минута, нито следващата, нито следващата...Удоволствие пак има, нали? И дори да пропаднем в разтегления миг и да загубим представа къде сме, какво иде, дали иде , си остава пак едно смътно щастийце, една нишка, здрава, разтеглива, но ненарушима, която ни държи здраво свързани. Твоето себеотдаване да ми пишеш разкази е дар най- щедър, ласка, милувка, нощно небе отръскано като шлейф над косите ми, звезди , накацали по кожата ми блеснали, чакащи устните ти. Отплеснах се :)) , канела върху капучиното ми, шафран, танцуващ на ориза ми, разбира се, че ще потърпя. Удоволствие е.
Аз си чета и
Чакам само да се похвалите, че сте участвали и в репресиите във възродителния процес. Да пусна сигнал и да ви разваля словесния комфорт.
Само за специалиста по изнасилване на последните чинове.Егати училището.Между другото намаляването на поведението е за период от време :за един срок, за два срока ,за цяла година,което е най тежкото.Извадки:::Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи и да не носят бижута. Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението. Ученичките, по времето на комунизма, бяха длъжни да не идват в училище с екстремно къси поли, че да им се виждат бикините и да не нарушават социалистическия морал. През 1970-те, по време на модата на късите поли, имаше случаи момичета и жени да ходят по улиците без бикини / това не съм го виждал/.На учениците беше забранено да пушат цигари и да пият алкохол. За забрана на наркотици по време на социализма не ставаше дума, тъй като търговия с наркотици по време на социализма не е имало. Но през голямото междучасие учениците ходеха да пушат в съседни градинки, паркове и дворове. По изключение имаше ученици – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат. В случай, че ги видят учители и ги докладват на училищния съвет, учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование, по времето на Бай Тошо беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранг или в по-малък град, за срок от една година.Намаляване оценката за поведението се прилагаше и за отсъствие от училище по неуважителни причини.Имам грешка ,добро е втората степен след отлично 6 и беше за един срок.Иначе по странната логика ,ако на някой намалят поведението в 5-6 клас, така ще кара до краят на гимназията.Когато някой не успее да влезне да следва някой друг е виновен. Друг вариант е,че изнасилвачите не се радваха на особено внимание. Това да ги награждават за доблестната им постъпка. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Въпрос:""Чакам само да се похвалите, че сте участвали и в репресиите във възродителния процес. Да пусна сигнал и да ви разваля словесния комфорт. """ За съжаление -не. Но един познат е участвал ,когато е било преименуването в една област в Западните Родопи наречена Чеча или нещо такова.Там са села Гърмен ,Сатовка и т.н. Те пряко не са участвали , а са създавали зона на сигурност ,а иначе останалото се е вършело от милицията и партийните структури по места. Били са с БТР-и ,а бе доста авторитетно е когато се разчохли КПВТ-ето. Ако ме смятате за американогейски ,демократичен ,неолибералист -определено не съм.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Историята с момичето и ухажорите му не се състоя на последния чин. И не беше изнасилване, докато не се намеси майката на момичето, чак на следващия ден. Семейният съвет беше решил, че "изнасилена" звучи по-добре от "курва". А сега за специалиста по алтернативната реалност и фантазиите - "Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. ". Така се смях, че си излях кафето отгоре. Както при възрастните, така и в училищата цареше корупция и направо феодална йерархична структура. Думата "равенство" е крайно неуместна в контекста на времето 1944 - 1989. Не, че и преди, и след това е имало равенство, но по времето на т.нар. социализъм цареше чудовищна кастова сегрегация, което си е съвсем нормално за едно тоталитарно общество. Децата на привилегированите учеха в елитни училища, като "руското", НГДЕК-а, немската, въпреки ниските си оценки. Бяха приемани там дори с двойки на приемните изпити! Ще ми говжри той за равенство, пфуй! Д.Т.
И какво ще направиш, ако ти се похваля, че съм участвал във Възродителния процес? Ще ми пръднеш на оная работа! Давай, разваляй ми комфорта да те видя. Д.Т
Напиши го, къде как и после мини граничен контрол, като си ходиш към България.
"Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите." Джордж Оруел Само да отбележа присъствие да не ми пишете отсъствие. Весела
Бахуре, бях част от PR-a на БКП покрай Възродителния процес. Не се бъзикам. По времето когато турските терористи взривяваха влакове с майки и деца, ние пионерите направихме демонстративна екскурзия Варна-София-Варна, за да докажем, че не се страхуваме. Освен това считам Възродителния процес за геополитически адекватен. Айде сега, застани на границата, като Матросов на амбразурата и ме спри. Весела, съвсем точно, даже ако искаш да стане по-мрачно давай "1984". Д.Т.
Смущаващо актуален е Оруел без значение от времето в което ще бъде прочетен. Равенство?! За какво равенство говорите Десантчик? Никога не е имало и никога няма да има. Отварям една голяма скоба НЕ СЪМ ФЕМИНИСТКА да се знае. Весела
Вие не го разбрахте. Той говореше за идеологията, а вие за реалността. Разлики има и в изходната ви точка, семейството. ДТ, у вас гостуваха ли големци? Отстрани погледнато, не виждам причина да се палите за спор. И ще ви призная нещо, това което виждате сега като карта на света ,се различава доста от това, което сте си начертали навремето. Нали така, Бахи? Нормалното е да има развитие, смяна философията, растеж. И което открих наскоро е, че ако човек съумее сега, в този момент, да прости, то енергията на прошката се връща във времето, реално, истински и променя паралелната реалност, изчиства кармата и цикълът проба- грешка- връщане се прекъсва. Всъщност имах медитативен момент, горе, в басейна ми и разбрах цялата тая завоалирана идея с другата буза и прошката. Миналото Се променя! В нашите ръце е да направим скок нагоре.
Fairy, дядо ми е бил зам.министър на образованието, активен борец и човекът създал Института за усъвършнестване на учители в България. Това предполагам отговаря на въпроса ти, доколко информацията ми е от "кухнята" :). Д.Т.
Не съм сигурен ,но има една нация ,която се смята за стожер на "демократичната" култура.Та тази нация от лесбийки,педерасти, джендъри, негри, и ред други, имат едно знаме синьо,бяло ,червено .Та те посмели да противоречат на Оруел , в който се кълнят разни американогейски,демократични ,неолибералисти и националният им девиз е Liberté, égalité, fraternité , и тъй като не знам този език ,не го и превеждам.А колкото до бъдещето на ТАЗИ ,настояща България ,кой знае защо не ме вълнува .Смятам ,че до две-три поколения ще се превърне в географско понятие.Жалко за прадядо ми ,дядо ми ,другият ми дядо и за какво са си дали живота.Е, последният е оживял ,понадупчен .
Ооо Фейри извинявай грешката е в моя телевизор, че живея в реалността не на Пеперудоландия. Някои хора не живеем в измислени, приказни светове. Живеем на това чудно бостанче планета Земя. Аз искам всички индивиди да си добруваме. Световен мир и тесни путета за всички ама пуста РЕАЛНОСТ:( изпадам в някаква дупка я ти си там по астрофизика Меркуриева или Сатурнова беше? Весела
Ааа, тесни путета - не! С дебелите курци знаеш ли колко е терсене в тясно путе? Требе си разработка! Весела, знаеш, в моите разкази накрая задникът зее безпомощно е от него блика на талази оцветена в кафяво сперма :)) Д.Т.
Вес, слагам ти миската коронка отма! За световен мир! И мръсен секс! :))
Д.Т. цялото мъжко войнство в моето семейство да бесни ЛЕВСКАРИ https://youtu.be/7MEEJxwJOtc?si=3hf0DQPE9YJ0tNAI . Малко трябва да се потопим във футболното хулиганство за един разказ и се сблъсках с този лозунг в подкрепа на отбора. Ти си Властелин на аналните пръстени, а аз кАНАЛна принцеса:) с амбиция да стана Plus size queen;) За мен кафявият печат е критерии за отлично анално приключение:) моя кАНАЛен мастър най-много ти харесва "Две сестри". Много се кикотя като чета разкази в който автора видимо си няма и на идея как се случва анален секс. Още повече се забавлявам как фистинг е описан. Фейри още е рано иначе веднага вдигам тост за мръсния секс. И пак мнение да изкажа иначе няма да съм аз, но все си мисля, че готиният секс не е за гнусливи. Весела
Вес, стана ли време вече? Моля те, кажи Да. Купих си едри смокини, имам синьо сиренце и ако си капна узенцето...ще стане чудничко :))
Ма ти си домакиня за теб по всяко време си е баш време. То всъщност по кое време по етикет е удачно да се започне процеса на хидратация посредством алкохол? Весела
Весела, с теб и радио Ереван сме на едно мнение за секса. попитали радиото дали сексът е мръсно нещо. "Само ако се прави както трябва", отговорило радиото. Принципно за прилично време за пиене се приема 18.00, по казармен маниер. Макар че моят нач.щаб ме е карал да заключвам канцеларията и да се подкарваме още от обед :). Д.Т.
Да се сезира РЗИ, санитарни служби и други такива институции. Кое може да ухае по- хубаво от изпотено, топло, задоволено и пълно със сперма женско тяло? Изкуствено създаден аромат на цветя и плодове може би? Добре, че съм първа смяна тази седмица и мога вече да кажа НАЗДРАВЕ за мръсния секс, за телесните секрети и за окосмените полови органи, а да и за сексуалното съвместимост която ни кара да удряме кафяв печат от кеф. За още мърсотии #немеследвайте. ФЕЙРИИИИИИ вече може да се пие. Ела ела не си жена която трябва да пие сама. Весела
Богиньо мОяяяЯяяя , ей мъ! :))) НаЗдраве и наЛюбофф! Подкрепям и поддържам! Любимичък ми е ароматеца на мъжка пот. И ся понеже пиша и трия, все глупости от тая сфера, май да изчакам да ми мине лигоча. Че телесните близости в едър мащаб не са за пред хората без подготовка и увод. Размазвам си се с музичка, ама кат взема да цъкам и ми спира блутута към колоната :)), разбирай секва ми се кефеца. Та ...извини ме, Принцесо на КАнала.
Момчета и момичета, имате поздрави от jps! Имам бледа надежда, че старото куче ще се завърне, но засега не се предвижда. Наздраве за истинските приятели!
Наздраве! И наздраве специално за jps! Д.Т.
Наздраве и от мен! Май през "кьоравия" ми период към пропуснала някакви събития, защото не виждам някои хора тук - като jps, поздрави и от мен! Вес, Само Левски!!!! Лейди
Дааа, битовия алкохолизъм няма график, едни пият от преди обяд, други от след обяд, а трети от вчера. И трезвите са кът вече.....
Лейди Лейди от семейство на потомствени Левскари съм. Но това не ми пречи да си правим бъзици с тях. Гледа се мач и се мълчи това е закон никой не говори. А аз не мога да мълча и трябва да ме изгонят за това ме пращат за бира. Обличам нещо в червено и отивам да питам кой каква бира иска. Или оставям запалки и кибрити на ЦСКА в камиона на баща ми или на брат ми в колата. Глупчоморски много ми помага подава ми топката с какво да ги дразня. Лош морски;) Но отбора е един и той е син чисто и просто от обич към баща ми. Но Златан Ибрахимович ми остава футболната тръпка. Имам едно дилдо така съм си го кръстила Златан защото е много... дълго. Ти знаеше ли го Лейди това за САМО ЛЕВСКИ И ТЕСНИ... Весела
Аз съм единствено момиче сред цяла тайфа братовчеди със синя кръв и просто нямаше шанс да бъда от друг отбор. Летата при баба вкъщи ме направи левскарка, а в махалата се събраха много софиянчета и ставаха диви разпри. Още помня някои от песничките и ги предавам на малкия :D...той пък се оказа възприемчив. Сега футбол гледам рядко, ама загледам ли се - паля жестоко. Виж, никой от помощните аксесоари, които имам не е кръстен, но това не е никак лоша идея :))) Лейди
Лейди same story. Единствено женско присъствие съм. Футбол се гледа в гробна тишина у дома. Мислех, че не са наред брат ми и баща ми, но наскоро разбрах, че и Филип така гледа. Първото ми гадже беше левскар:) А за имената на играчките от практична гледна точка си ги назовах. Защото като кажа на някой да ми подаде лилавия, сивия, розовия настава едно объркване кой цвят кой е. Но "Златан" се отличава няма как да го сбъркаш. Фейри ми подари електро, секс, анална, броеница тя се нарича ИНКВИЗИЦИЯ. Плътовети ми носят имена на разни небедени... демони. Обичам нещата да си имат имена. Весела