Третият мост

29.10.2023 | IzkuKurigal

(Разказът е плод на фантазията на автора. Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна!)

Караше бързо колелото си. Естествено, отново закъсняваше! Не че не можеше и на следващия ден да си свърши работата, но имаше краен срок и нямаше да му остане време за евентуални корекции. Жегата беше убийствена и улицата беше безлюдна, което до голяма степен беше предимство – не му се налагаше да гледа кисели физиономии. Слаб ветрец подхвърляше някаква хартия и мъжът изпсува “двукраките прасета”. Спря, грабна я и се огледа за кошче. Тръгна към най-близкото, но преди да я смачка забеляза, че е лист от бележник. Бе нещо, написано с красив женски почерк. Зачете се: “Моля предайте тази бележка на… в град… улица… номер… Скъпи мамо и татко! Моля да ми простите! Предпочитам да умра, вместо да ви убия от срам…”.
- Какво, по дяволите… – измърмори той.
Продължи да чете: “Когато научите истината, ще сте дълбоко разочаровани от мен. Знам, че не съм дъщерята, която заслужавате. Никога не покрих вашите очаквания, а сега... Ще разберете. Особено мама. Тя неведнъж ми е казвала, че е по-добре да съм мъртва, отколкото да ви посрамя, затова вярвам, че правя правилното нещо, пък макар и непростим от Бога грях. Простете ми и сбогом!”. Емануил, както се казваше мъжът, подкара колелото бясно към Стамболовия мост – той беше най-близкият и нерядко се ползваше за самоубийства. Както и очакваше там отвъд парапета млада жена се бе загледала към реката, стискайки нагорещения метал на моста. Мъжът спря до нея и едва тогава тя го видя.
- Добър ден! – поздрави той. - Някакъв проблем с реката ли има? Хората хвърлят боклуци навсякъде…
Той се приближаваше към нея.
- Не се приближавайте! Ще скоча!
- Ако се приближа ще скочите?
- Да.
- А ако не се приближа?
- Пак ще скоча! Решила съм.
- Тоест е без значение дали ще се приближа?
Той използва объркването ѝ и се приближи на три-четири крачки от нея.
- Значи искате да се самоубиете?
- Да.
- А защо?
- Не е Ваша работа!
- Да, предполагам. Всъщност… – Емануил свали раницата от гърба си и извади лаптопа си. - … аз съм журналист. Хората обичат да четат драми.
Отвори и стартира лаптопа.
- Как се казвате?
- Християна.
- Приятно ми е! Аз съм Емануил. – той протегна ръка, но жената поклати отрицателно глава. - Бихте ли ми разказали историята си, Християна? Защо млада жена на… двадесет години…
- Двадесет и две. – отвърна тя.
- … на двадесет и две години иска да умре?
Сълзи потекоха по лицето ѝ. Заразказва, че била отгледана в строго религиозно семейство. Дори не била целувала момче, преди да стане студентка във Велико Търново. Тук започнала връзка с местен бизнесмен тайно от родителите си, но… забременяла. Той се оказал женен и отказал да се разведе, абортът въобще не бил опция за нея, а да роди – още по-малко. Пръстите на мъжа танцуваха по клавиатурата.
- Мдааа… – въздъхна Емануил. – Класически случай. Обаче… не искам да звуча коравосърдечно, но това е скучна история.
Младата жена го изгледа поразена от думите му, а той безцеремонно продължи:
- Нека вие сте внучка-бунтарка на митрополит… хм, после ще проверя как се казва местният, а вашият възлюбен е… син на… депутата…
- Но това изобщо не е вярно!
- На кого му пука? Съжалявам, че го казвам, но вашата история е ялова. Няма кой да чете такава скука.
- Оставете ме да си умра на спокойствие!
- Че кой ви пречи? Скачайте!
Християна го гледаше опулено. Очакваше, а може би и се надяваше, той да я убеждава да не го прави, че животът е хубав, че има хора, които я обичат и т.н.
- Да, ще скоча! – погледна тя отново надолу.
- Явно не сте местна.
Жената пак погледна към него.
- Какво значение има това?
- Ако бяхте местна, щяхте да знаете, че от този мост рядко има фатални скокове. Почти всички след скока лежат дълго долу със счупени кости, кървящи и крещейки от болка, докато дойдат медиците да се погрижат за тях.
Християна потрепери. Беше решена да умре, но не и да бъде в агония. А може би щеше да бъде обезобразена? Дори можеше да не е в състояние да се грижи за себе си и да бъде гледана от майка си и баща си… и тогава щеше да им е в още по-голяма тежест.
- Искам да умра! – решително (поне според нея) каза тя. - Какво предлагате?
- Има по-висок мост по-нататък. Мога да Ви изпратя до там.
- Добре. – съгласи се Християна и пое подадената ръка на Емануил.
Двамата крачеха и си говореха. Християна разказваше колко ревностно са се следвали християнските канони в нейното семейство. Беше свикнала да е срам за родителите си, но да е бременна без брак и то от женен мъж, нямаше да ѝ простят. Щяха да се откажат от нея и да умрат от срам. Когато жената приключи, мъжът попита:
- Тоест мислите, че какво говорят за семейството Ви, според родителите Ви, е по важно от Вас самата?
- Убедена съм!
- Хм. Може и да излезе добра статия от това.
Стигнаха Владишкия мост и Християна зяпна от изненада:
- Ама… тоя мост е нисък!
- Оф, объркал съм се… Чакайте! Хрумна ми нещо.
Той сподели мислите си. Спориха дълго. После тръгнаха в различни посоки.

***

- Семейство Христови? Обажда се следовател Петров от РПУ – Велико Търново. Имаме основание да смятаме, че вашата дъщеря Християна Христова… Накратко бихте ли могли да дойдете на Стамболовия мост във Велико Търново да разпознаете тялото? Да… Моля, успокойте се, госпожо! Кога ще дойдете? Добре. Колегите работят в момента, но сигурно само аз ще остана да ви изчакам… и линейката, може би. Да, добре. До скоро.

***

Възрастна двойка с треперещи ръце държаха предсмъртната бележка и със сълзи на очи се опитваха да я прочетат. Нямаха сили да отидат до брега и да отгърнат кървавия чаршаф. Кръстеха се и шепнеха някакви молитви. Не чуваха какво им говори следовател Петров. Изведнъж господин Христов избухна към жена си:
- Ти! С твоята мания да имаш перфектна дъщеря!
Вдигна юмрук над главата на жена си, но не я удари. Олюля се. Седна на земята и закри лице в шепи. Госпожа Христова заплака с глас. Падна на колене, започна да скубе косите си и да нарежда:
- Защо, бе, мама, го направи? Защо на стари години ме зачерни? Какво толкова си сгрешила, което да не може да се поправи? Бог прощава… и ние щяхме да ти простим!...
Следовател Петров се извъртя настрани, за да скрие сълзите си, както криеше порязаната си ръка. От храстите изскочи Християна с мокро от сълзи лице:
- Мамо! Тате!
Тримата се прегърнаха и дълго плакаха. Дъщерята ги молеше да ѝ простят, че така жестоко се е отнесла с тях. Разказа им, че наистина е искала да се самоубие, причината за това, колко много ги обича и че не иска повече да ги разочарова… Те ѝ прощаваха всичко и благодаряха на Бог, че е жива… Благодариха задочно и на “следовател Петров”, който мистериозно беше изчезнал…

***

По-малко от година по-късно Емануил поиска ръката на Християна и благословия от родителите ѝ. Те разпознаха в него “следовател Петров”. Леко се намръщиха, че двамата са имали тайна връзка през това време, но бързо им мина. Той беше с хубаво библейско име, беше съгласен да припознае бебето на дъщеря им и дори се съгласи на църковен брак. Това ги успокои.

***

- По-тихо! – смъмри Християна бъдещия си мъж. - Нашите са оттатък!
Емануил продължи да намачква дупето ѝ, все едно не се отнася до него. Не бяха правили секс няколко седмици и той вече пощръкляваше. Леглото издайнически проскърцваше.
- Мано, ще събудиш бебето!
- Има един буден тук при мен…
Емануил притисна твърдия си член към дупето ѝ и загали корема ѝ с ръка.
- Бъди послушен! Утре се женим и отиваме у вас. Тогава… колкото искаш!
За всеки случай тя легна по корем. Емануил не се отказа, вместо това надигна нощницата ѝ и захапа дупето ѝ. Християна едва сподави вика си. Той мачкаше красивото стегнато дупе, целуваше го и го хапеше. Макар действията му да бяха леко болезнени за Християна, неусетно кикотенето ѝ прерастваше в тихи стонове. Тъй като тя бе събрала крака, Емануил нямаше достъп до вагината ѝ, чийто аромат усещаше и се заигра с другата ѝ дупчица. Християна сви дупето.
- Хей, какво правиш?
- Ако не се обърнеш, влизам отзад.
- Ох, ужасен си!
Обърна се, докато се усмихваше. Издърпа го нагоре.
- Там нямаш работа! Само до пъпа. Надолу… категорично не! Мама ще ми се сърди.
Емануил зацелува приятелката си. Тя взе главата му в ръце и му отвърна. Той потъркваше силно еректиралия си член в бедрото ѝ. Би изчукал Християна, дори ако майка ѝ беше в същата стая. Вкара ръка в пазвата ѝ и награби едното полукълбо. Двете бяха наедрели чувствително при бременността, а ареолите бяха почти двойни. Зърната бяха станали много големи и много чувствителни. Емануил бавно галеше докопаната гърда и леко я притискаше. Докосна зърното и Християна се изви: “Ммммммммм…”. Усетил, че пръстът му се мокри, Емануил се приплъзна надолу, разкри гърдата и видя бяла капчица на зърното. Облиза я. Беше сладко. Християна отново ръмжеше.
- Мано, недей! Страшно са чувствителни!
Емануил пое зърното с устни и бавно засука.
- О-о-ох, Мано! Какво правиш!? Ох, хубаво е!
Той мачкаше едрата гръд и жадно сучеше.
- Ох, Мано!
Християна вдишваше през зъби с просъскване и тежко издишаше. Емануил награби другата гърда, стисна я няколко пъти и опъна зърното. Оттам изскочи струйка мляко. Премести се и засука от нея. Християна дишаше все по-тежко.
- Ох, Мано! Страхотно е! Ох, яж колкото ти е сладко. Яж ме! Мммм… Само… остави и за бебето!
Емануил също се чувстваше чудесно. Спусна ръка надолу и Християна веднага разтвори крака. Мъжката ръка галеше с три пръста мократа вулва, като средният се движеше по цепката. Много скоро обилната мъзга бе размазана по клитора. Галеше го бързо, защото Християна бе силно възбудена. В същото време не спираше бавно да суче ту от едната, ту от другата цица. Широко разтворила бедра, Християна натискаше ръката на приятеля си и шепнеше:
- По-бързо, Мано! Още по-бързо!
Емануил надигна глава. Стимулираше бясно клитора ѝ и наблюдаваше изражението на лицето ѝ. Не ѝ трябваше много, за да избухне в оргазъм. Хапеше възглавницата, за да не се чуват звуците, които издава. Отпусна се и въздъхна:
- Ах, Мано, пак ме излъга ти мене!
Качи се върху него, събу му боксерките и се наниза до дъно на натопорчения му орган. Съблече нощницата и започна да поема бързо въпросната твърда мръвка с другата си уста. Едрият бюст се разлюля като църковни камбани. От зърната капеше мляко. Емануил награби гърдите и започна да ги мачка, като дори подръпваше зърната. Струйки мляко го пръскаха по корема, гърдите и лицето. Християна дивееше, забравила за скърцащото легло. Комбинацията от засукване и твърдото месо, което изпълваше тръпнещата ѝ утроба с еротична жега, я караше да откача. Тихото свенливо момиче се бе превърнало в секс фурия.
- Ох, Хриси! Ще ти скъсам сладката орхидея!
- Даа, Мано…
Бебето ревна. Емануил изруга наум, а Християна скочи и отиде при детето. Явно не беше гладно, защото отказа да суче. Просто се бе стреснало в съня си. Майка му успокоително го залюля и му зашепна гальовно. Емануил се загледа в милата сцена на майката с детето, но все още бе на друга вълна. Повече му харесаха поклащащите се цици с навирени зърна, от които избиваше мляко. Харесваше му заобленият ѝ задник и влажната цепка, в която бе доскоро. Стана от леглото, отиде до нея, наведе я и влезе до мъдете.
- Ох, Мано! Луд си за трима!
- Луд съм я! – потвърди той, задвижвайки се в нея. - Как да не полудея от това пиче!
- Охмм, давай!
Емануил я награби за кръста и я забрули като гладен циганин джанка. Християна забрави, че трябваше да пази тишина и все по-гласно изразяваше усещанията си. Той я изпълваше перфектно и душата ѝ летеше от щастие. Дори не беше забелязала, че от енергичните им действия зърната ѝ се триеха в страничната решетка на детското креватче. Това още повече я изстрелваше високо по скалата на екстаза. Кръвта ѝ кипеше от ендорфин и окситоцин. Чувстваше члена в себе си като божията награда, затова че не бе сложила край на живота си. Чувстваше се като надникнала в Рая. Не, чувстваше сякаш в нея се заражда един нов малък Рай.
- Мано… Мано… Манооооо…
Емануил държеше здраво ханша ѝ, докато изстрелваше съдържанието на топките си дълбоко в нея. Християна се беше отпуснала върху детското креватче запушила устата си, за да не събуди отново бебето. Бяха замрели в тази поза като че ли цяла вечност.

Емануил бавно извади омекващия си член и Християна потрепери от сладката тръпка на триенето му във вагината ѝ. По вътрешната страна на бедрата ѝ потече неговата сперма, поразредена с нейните течности. Християна се обърна и го зацелува, а после му каза:
- Обувай си гащите и изчезвай в твоята стая! Нашите със сигурност разбраха, че си бил тук, поне да не те заварят сутринта при мен.
Финална целувка на прага… а от съседната стая се чуваше ритмично проскърцване на легло.

Изку Куригал