Китсуне

17.10.2023 | Fairy

Посвещение: Циклон, за теб!

***

Момите се плискаха в плитко езерце под водопада. Огласяха със звънливия си смях топлия следобед. Косите им светеха на слънцето, също като щастливите им лица. Пролетта проблясваше игриво над водата и лъчите ѝ танцуваха весело навсякъде.

Китсуне се бе свила на кълбо под една плачеща върба до брега и наблюдаваше играта с дълбок интерес. Седем невести. Живееха със съпрузите си, седем братя, недалеч оттук. В селото се носеха слухове, че са разпуснати и неблагопристойни младежи. Това я водеше тук.

Китсуне не знаеше много за животът по тези места. Дойде наскоро. Засели се в старата ловджийска колиба. Недалеч от нея се разпадаше и хранилка. Намери постройката изоставена и това я увери, че може да поживее тук, без да се набива на очи.

Момите подскачаха над повърхността и се пръскаха една друга, а циците им се люлееха голи, обли и подканящи. Плътта на младостта бе сияйна и пищна. Лицата им пращяха от руменина. Разплетените им коси полепваха по младите тела и скриваха я нежно рамо, я деликатна шия, я някоя бяла гърда. Изпод къдриците щръкваха любопитни, погалените от водата заострени зърна. Скоро денят щеше да превали. Когато топлото слънце се търколеше зад скалите в дъното на езерцето, сенките полека щяха да плъзнат над долината и вечерния хлад да лизне с грапавия си език мокрите тела.

Но Китсуне не за пръв път беше тук да ги наблюдава скришом. Чакаше момента. В дни като този, когато тюркоазът на небето се превърне в млечен опал, а радостта на природата се разлива в постоянни птичи песни, тук се случваше магия, напрягаща до краен предел сетивата и безумно подчиняваща всеки мускул и клетка. Магия, която държеше в плен ума и девственото тяло на Китсуне.

Седмина братя слизаха от планината и вземаха в обятията си тези млади жени, а най-смайващото беше това, което им правеха.

Когато забавените мъжките крачки окончателно се застопореха в близост до брега, почвата сякаш продължаваше да трепти под тежестта на стъпките им. Талазите ритъм се предаваха нататък, към водата и последователни, успоредни кръгчета се подгонваха по повърхността към голите тела. Смехът им бавно биваше секнат, а израженията им се изменяха от невинни към прелъстителни. Голите жени се плъзваха към брега като едни грациозни лилии и се връщаха към обятията, на които принадлежат. Всяка от тях биваше жадно поета от мъжки ръце. Биваше здраво притисната и плътно прегърната. Седем двойки млади любовници залепяха устни за нежни мокри целувки. Седем голи жени бяха галени, жадно и ненаситно, досущ като едни препълнени стомни, повдигнати над изпръхнали уста. Някои от тях внимателно ги полагаха да легнат върху меките пролетни цветя. А други биваха повдигнати в здрав захват, като те енергично обгръщаха с бедра кръста на мъжа си, докато езерните води се отцеждаха от кожите им на пъргави струйки и обмокряха мъжките панталони. Братята, прибиращи се от тежък изнурителен труд, изведнъж се преобразяваха в силни и непобедими войни на любовта. А Китсуне внимателно и детайлно изучаваше страстта, която превзема телата на тези млади хора.

Обожаваше очите ѝ да потъват в емоцията, която тези жени излъчваха, докато поемаха между краката си здраво надървено безпощадно куро-набиване. Любене? Създаване на поколение. Чифтосване? Неее, това бе милион пъти по-красиво и адски, адски разпалващо. Бегъл поглед би изпотил случайния минувач, а камо ли да се наблюдава отблизо камшичния удар, потъващ чрез огъващи тазови движения в поемащите, подложени на удара путки. Да виждаш руното над моравите мъжки пишки, удебелени, втвърдени и безумно напрегнати и как тези тежки курове биват внимателно подпрени в моминското междукрачие, а после как бавно потъват в разтворените, жадни да бъдат наказани, путки. Да виждаш как косматите полукълба на мъжките дупета, изнесени над полуизути работни панталони, се стисват здраво, гърчейки се в мъчителна похот да ожулят вкоравените си хуйове в нежните розови утроби. Китсуне поемаше с широко отворени зеници как младите жени посрещаха тласъците, танцувайки в сластния ритъм на любовта. Как жадно двойките търсеха устните си за дълги целувки, как шумно пляскаха телата им, когато се срещат и каква сладка агония се изписваше по мъжките лица, точно преди да грохнат като ранени с последните си мощни набивания. Това правеше тялото ѝ да се напряга, да се свива и пулсира. Да изпитва гъделичкащи тръпки и незадоволими слабинни нужди. Лисичката наблюдаваше как всяка от тези жени се мята като русалка на сушата, но не от страдание, не, а от удоволствие, от това да бъде грубо любена, хуйо-тласкана, направо мощно изкурена. Дори да е от почти облечения си мъж. Мъж-канара, брада до пъпа, груби дрехи и изваден висящ огромен хуй, пълнещ се кръв, заплашително растящ и приемащ вида на червена тояга за наказание.

Ами ако тези мощни и груби работни снаги се съблечаха?

Как ли би изглежда гръдта им мъжка? Дали би била пак черна, рижа, рунтава и космата като слабините им? Дали мускулите на ръцете им игриво биха подскачали, докато се наслаждават да си играят с отдалата им се женствена плът?

Седем хуя извършваха свещенодействия над седем бляскави мренки, по своя воля и желание, изскочили от езерото да бъдат любени. А това, което правеха с тях, караше кожата на лисичката да се затопля и изпотява. Любопитството ѝ я наказа с болезнен срамен гъдел, но нуждата я приучи как да си помага. Приучи се да се превъплъщава в човешкия си облик, да отпуска гъвкавото женско тяло, там скрита под гъстите ниски клони на върбата и да повтаря с ръцете си това, което виждаше. Целувките от рунтаво-брадати мъжки усти по гърдите на момите, тя имитираше с леко погалване с върха на пръстите си. Щателното олизване и хапане по корема, слабините и бедрата им, тя повтаряше като впиваше в месото си жилавите клони на върбата, втриваше ги дълбоко и се прежулваше, докъдето ѝ позволяват извивките. Клокоченето на страстен огън започваше сякаш изпод стомаха ѝ и се разливаше в топли вълни по цялото тяло. Шията ѝ се огъваше назад и гърлото ѝ издаваше хриптящо гъргорене. В циците ѝ прибягваха остри тръпки, които убождаха зърната ѝ отвътре и те рязко се свиваха и изпъкваха заострени. Боляха я. Ужасно я боляха в сладко очакване да бъдат целунати. Опипваше с длани корема си и се наслаждаваше на гладката му нежност. Но ръцете ѝ биваха викани към рижото ѝ лоно. Тя заравяше пръсти в него и го оскубваше грубо, повдигайки цялата кожа на слабините си. Путката ѝ я смъдеше в тръпнещо очакване да бъде пипната. Погалена. Обладана с твърдо заявено присъствие.

След като много дни наблюдаваше как се отдават на похот любещите се тела край езерото, тя разбра, че никое върбово клонче с листенца няма да ѝ помогне да стане веща с нужната ѝ опитност в любовта. Не помагаха и младите полутвърди гъби. Не помагаха и собствените ѝ пръсти.

Приучи се да побягва към колибата си преди да ѝ стане невъзможно. Преди още да се насече дишането ѝ и сърцето ѝ да подивее в лудешки галоп.

В следващите дни стоеше скрита под върбата, наблюдаваше къпещите се млади жени, знаейки какво ще последва и още щом се покажеха из гората седмината братя, тя изпълваше ноздрите си с талазите им тежка похот и се втурваше в бесен бяг към дома си. Преобразяваше се отново в жена и се отдаваше на диво и продължително галене. Навсякъде. По лицето, по устните и шията. По гърдите. О, да… по гърдите. Слизаше към стегнатия си корем и драскайки с нокти, виждаше под клепачите си как надвесените мъже хапеха онези кореми. Как сучеха от онези гърди. Как лицата им се скриваха зад рижата растителност над моминските пички и как се чуваха мляскания и неприлични сластни звуци. Китсуне откри самозадоволяването. И смисъла да притежаваш дрянова тояжка.

Събитие, което не убягна от погледа на стария дървар.

Китсуне се вписа в местния живот, както пухкава детска ръчица се мушва в плетена ръкавичка. Преди още да се усетят пръстчетата вътре, и ето че вече са свикнали, сякаш цял живот са били все там. Как бързо привикваме с всичко. Дори с това да виждаме нови появили се дупки, извадени конци и спуснати бримки. Идеалното е просто. А простото е удобно. Селото забрави как е живяло без вълшебницата си, жената-лисица.

Минаха месеци, а сякаш градинката с билки, от която пиеха отвари нуждаещите се селяни, винаги е била там. Китната колибка, украсена с пълзящи рози отпред, по нищо не се открояваше като нещо ново в спомените на местните жители.

На помощ на настанилата се лечителка се бе притекъл старият дървар. Носеше дънери за огрев, насичаше ги и влизаше за чаша чай от маточина и мащерка, поканен от младата жена. Не му и минаваше през ум да се притеснява. И жена му и хората от селото я приемаха за своя. А и тя бе толкова заета със земеделието си, че той пиеше винаги сам. Настанен пред слънчево прозорче, се наслаждаваше на покоя си, вглъбен над димяща порцеланова чашка. Понякога гладните му устни се впиваха в мекия гланц на топла кифличка, а жадният му език се развързваше с всяка следваща глътка и макар да бе сигурен, че не е произнесъл и дума на глас, дърварят чуваше нейния шепотен отговор. Лечителката отвръщаше на мислите му, сякаш бе седнала до него.

Всичко се промени, когато тя откри, че докато се гали между краката, заровила пръсти във влажната си путка, той я следи, залепил лице в стъклото. Хипнотизирано я наблюдава отвън. Погълнат, отнесен, напълно забравил да мигне дори.

Първият път тя се сепна и спря. Стисна дланта с бедрата си и замръзна, докато не му внуши да си отиде.

Втория път се направи, че не го забелязва и продължи да си доставя удоволствие, увеличено многократно именно защото знаеше, че я наблюдава. И че това му харесва. Ммммм, той я желае! Това откритие я заставяше тя нарочно да повдига гърдите си с идея по-високо, да чупи кръста си, с идея по-огънато от нужното. Да облизва пръста си мноого, много бавно и да го задържа за малко в захвата на пълните си устни, преди да си го набие обратно в устата. Осмуканият ѝ пръст потъваше мазно навътре, понякога дори придружен от втори и заедно се пързулваха в притворената ѝ паст, само за да бъдат спасени оттам и отново удавени, дълбоко втъкнати в горещата ѝ путка. Китката ѝ се скриваше в лоното на страстта и търсейки спасение от избухналото желание, тя всячески триеше с пръсти по открехналата се цепката, мушваше два пръста в едвам видимия отвор като разтегляше розовите му устни и загребваше путешка влага, за да продължи с бясното изследване на удоволствието си. Всичко това правеше видимо. Заради него.

На третият път го покани с пръст да влезе. Той се подчини на заповедта. Но извади сърце и сили да ѝ каже, че ще гледа само, отдалеч. Защото е женен. И не иска да нарани жена си.

Минаха времена. Излетяха като ято гургулици, вдигнати от внезапен кучешки лай. Месеци? Сезон? Всичко е миг! Ха! И вече е излетял.

Сега Китсуне нямаше нужда да ползва лисичата си форма, за да дебне скришом изпод върбата. С хода на времето тя опозна добре тайните на човешкото тяло. Някои проучи лично, а други изпита чрез ума си.

Дърварят ѝ помогна за това. Говореха. Мечтаеха заедно. По време на чашите им чай той я опозна като жена, доколкото си позволяваха да се разгорещят, макар и само чрез думи. А телата им… телата им отчетоха най-високите възможни висоти на безмерна възбуда.

С времето близостта им естествено се измени.

Той идваше с тъмнината на нощта. Отвън, палеше фенер и го окачаше на еленовите рога над прозорчето. Така можеха да видят, ако някой се зададе по пътеката откъм селото. Отваряше бавно тежката дървена врата и очите му привикваха към полумрака с треската на нетърпелив и влюбен мъж. Откриваше я върху кожите на земята. Гола и грешно красива. Полулегнала с мързеливия поглед на хищник преди скок. Подпряна на лакът, тя го привикваше с пръст. Отблясъците от огнището я обхождаха и той примираше от преклонение пред плътта, чиято топлина и нежност го очаква. Вика. Кани. Моли го.

Облите ѝ форми го мамеха с пищност. Лъжеха, че са меки и податливи на здравото му стискане, но той откри колко са живи тези местещи се дюни и как мускулите им водят собствен живот. Когато коленичеше до нея, размятал дрехите си във въздуха, изведнъж Абсолютното време спираше. Той си поемаше дълбоко дъх и сякаш чуваше как в дробовете му навлиза безплътния вакуум, а след него безкрай. Цялата вечност се събираше в дългата му вдишка. С леко просъскване между зъбите.

А после се гмурваха в дива любовна игра с устни и галене с пръсти. Следваха безумни безбройни целувки. Тя се втриваше върху него, кожа до кожа, той я притискаше под тежестта си, неговата зрялост и твърдост върху нейната приемна мекота и отдаденост. Пълна наслада на близостта. Синхронът на ин и ян.

Дърварят обожаваше да я усети в обятията си, да поема топлината на кожата ѝ, да вдъхне от аромата на шията ѝ, но най-много обичаше да я усети пламнала и мокра как го бута да легне и сяда на лицето му. Това да бъде отпуснат, напълно неангажиран, освободен от всяка отговорност и лежейки да поема чрез сетивата си нейната страст и телесни вкусове, му бяха най-любимото занимание. Когато тя обкрачеше лицето му, той се оказваше обграден и напълно защитен от силните ѝ бедра. Целия хоризонт пред очите му се свеждаше до една колосално огромна гореща путка, разтворена и течаща в сладки сокове над устните му. По стените на гладко розовото аязмо се стичаха капки на страстта, извиращи от божествена дупка в плътта, тъмен проход, притежаващ привличането на черна дупка. Езикът му гравитираше около тунела на живота, забързваше спирално обиколката си и накрая биваше всмукан навътре по законите на физиката. Китсуне яздеше лицето на дърваря с пълната отдаденост на жена, намерила най-после мястото си под Слънцето. Държеше таза си малко над устните и носа му и се люлееше в бавен танц, като стискаше с пръсти зърната на гърдите си, а от време на време се отпускаше леко върху лицевия му релеф и си почесваше възбудата върху издатината на носа му.

Езикът му я побъркваше, бавно, играеше си с търпението ѝ, гризваше я със зъбки чат пат, жулеше я с грапавината си или пък я гъделичкаше с върха си, гальовно и нежно, та от нея се извличаха не само сладострастни въздишки, но и реки на плодовитостта. Реки, които се стичаха от устата към бузите му, потичаха към шията, а нерядко капчици влизаха и в ушите му. С плавния си вагинален танц, тя умиваше от лицето му всяка умора и тъга. А той, без да бърза да я докара до екстаза, който набираше инерцията да избухне, се наслаждаваше на усещането просто да бъде. Да е. Там. Под нея.

Отдадени на блажените си минути, те като същински огниво и кремък палеха адските пламъци на преизподня в слабините си. Изгаряха от болка и нужда да се съвкупят. Голи. Потни и разгорещени. Погубени от неистово желание.

Той винаги се спираше пръв. Заекваше насечено, че това не е редно. Че тя е билкова фея, а той женен мъж. Че не могат да се имат, но все пак я обича, макар от разстояние. Че е неин. И си тръгваше.

След него в колибата дълго време кънтяха думите му “Твой съм”, “твой съм”, “твой”...

Китсуне се обогатяваше в човешкия си опит с часове. Не. С минути. Поддържаше близки отношения с нуждаещите се хора в селото. Макар да имаха страх от свръхестествените ѝ сили, свикнаха да я търсят и започнаха да я уважават. Славата ѝ на лечител се разпростираше като пожар в сухо лято и отдавна никой не помнеше като как са живели преди. Сякаш винаги точно нейната снага бе обитавала тази колиба. И сякаш до старата хранилка точно нейните ръце винаги са били издоявали сърнешко мляко за болнавите и недоносени бебета.

А ловците, чието място за покой от домашния гнет бе обсебено, бяха единствените недоволни от така наложилото се ежедневие. Бунтът им ескалираше до чутовни нива обикновено, когато са заедно, в кръчмата и по завалените им грубиянски гласове, не можеше да се съди дали имат против Магьосницата или имат против обитаването на колибата им да е несподелено.

Дългите скучни вечери разпалваха огньовете още по-силно. Лумналите страсти плъзваха по въздуха и обхващаха страните им. Очите им придобиваха нездрав блясък и някак хищно и похотливо заопипваха почвата около битието на жената. Подкрепени от другарска длан на рамото, както и легион от десетки градуси, тези десантчици в непозната територия, отвориха парашутите си и наскачаха със смелостта на глупака.

Кръчмата се превърна в зверообиталище, където всяка вечер се планираше бунт и линч. А всяка сутрин той бе отлаган, поради нова мистерия.

Мъжете започнаха да капят един по един.

Покосени от незнайна болест в смъртна треска лягаше ту някой момък напет, ту свакото на онзи, ту девера на този… Млади снажни мъже отведнъж изгубваха сила и потъваха бледни, облени в студена пот, дълбоко под завивките, лишени от всякакъв признак на живот. Но все пак държаха вида си на хора, благодарение на жълтевината, която ги предпазваше да приличат на призраци.

Китсуне не прости на никого.

Денем работеше нейната си билкарска работа. Нощем обличаше лисичата си кожа и отърсваше от съзнанието си всичко човешко. Ловуваше отдадено. Фокусирано. Кръвожадно. А най-много се наслаждаваше на часовете преди видело.

Най-мрачните часове на нощта.

Миговете, когато дяволите се събират край гнили дънери, за да отчитат постиженията си.

В тези тъмни доби, Китсуне извършваше ритуал, който я караше да изпитва безмерна наслада и апетит за още. И още. И още. Похот и енергиен вампиризъм превзеха вълшебницата и нощем тя се отдаваше на тъмната страна.

Тялото ѝ, събудено за милувки и любов, се изтощи да трепери необладано, неспокойно, непроникнато. Душата ѝ изврати. Дърварят, идващ да утоли кратката си страст, я принуждаваше да поема нови надежди и винаги я изоставяше излъгана. Но тя вече го обичаше. Не си позволи да го спре. Не ѝ даде сърце да го накаже. Но отмъсти прежестоко на всички други.

Утоли хищния си глад с астрална кръв. Засити наранената си душа, изсмуквайки жизнеността от мъжките души.

Спохождаше ги един по един, нощем, в съня им. Използваше магическата си природа и навлизаше в астралния свят, където нейната енергийна проекция пресрещаше астралното тяло на спящия и използвайки техниките на секса, тя изпиваше жизнената им енергия, така, че нишката, свързваща ги с телата им отъняваше съвсем, а животът почти изчезваше от вените в плътните им тела. Първи пострадаха бившите ловци, виновниците които крояха бунт срещу нея.

Все от някъде трябваше да се започне!

В онези злокобни часове, когато Китсуне, завърнала се от лисичия си лов, утолила обонянието си да преследва невидими нишки на страх, смърт и кръв, се сурнеше запъхтяна в колибата, тя събличаше лисичото и го мяташе да съхне, а после гола голеничка, потна и трескава, литваше в другото измерение да търси лек за пожара в слабините си.

Системно и ежедневно тя извършваше обладаващия си ритуал и пируваше с праната от живота на поредния спящ мъж. Натрапваше се в астралния свят на жертва си, в една реалност, където неговите мечтите се преплитаха с нейната вълшебност. Китсуне се съвкупяваше диво и хищно. Изискваше от партньорите си. Изморяваше ги до смърт. Толкова пъти се връщаше при тях, в сънищата им, колкото ѝ позволеше усетът, за да не ги унищожи от прекомерно изтощение. Оставяше ги кухи. Изсмукани на границата. А после, когато някоя разплакана женица се примолеше за тях, получаваха вълшебно биле. И полумъртъвците се връщаха за нов живот.

Китсуне ги примамваше с голотата си. Докато те сънуваха своите си приказни разкази, тя влизаше в стаята им, там където телата им спят и повдигаше астралният им двойник с едно малко повикване от показалеца си.

Двойникът се подчиняваше веднага. С охота, при това. Кой би отказал на намек, с обещание за похотлива страст, на гола жена, с разпуснати коси и очи, горящи от разпуснато поведение?

При първото си похождение, жената-лисица за малко не уби младежа. Беше трийсетина годишен келеш, наскоро завърнал се от големия град. ИмАл беше нещастието да мине по нейната горска пътека, точно когато Дърварят бясно излетя из колибата, бягайки от нея, от себе си, от обятията им вплетени и цялата гама на мъка от неизживяна любов бе изписана на лицето му.

В кръчмата младежът се разприказва. Пусна се мълва. А от което най-много се боеше любимият ѝ, бе да не нарани жена си.

Затова Китсуне влезе напълно съзнателно и предумишлено в спалнята на прегрешилия спящ мъж. Невидима за всички, освен за животните, тя мигом вдигна младежа, прекъсвайки безцеремонно сънищата му.

Две енергийни тела едно срещу друго. Две проекции на телесните клетки, безплътни и невидими.

Тя познаваше топлината на емоцията, която я склещва поетапно, когато застане гола срещу любимия си. Но тук и сега бе различно. Младото ѝ тяло отрази присъствието на гол мъж, както водна повърхност се обостря при лек повей. Тръпка на възбуда, премина през момчето, през корема и слабините му и тя също я усети. Тук в плазменото пространство между световете не съществуват думи. Няма граници. Всичко преминава без бариери. Могъща сила взе да повдига пениса му, сякаш бавна макара го издърпваше посредством невидимо въженце. Всичко това усети и тя. Присви я ниско долу и усети спазъм, прехапа устните си, путешките. Вдигна брадичка и го разгледа в цялата му прелестна младост, както майка го е родила, а това, което видя много ѝ хареса.

Краката му бяха стабилни и с очертани мускули от вътрешната страна на бедрото, което я накара да пусне слюнка и да се наведе, за да захапе вкусното месце. Веднъж заровила коси в слабините му, тя вдъхна аромат, който познаваше добре, но считаше за забранена субстанция. Сега, знаейки че не се налага да се възпира и може да погълне колкото иска от тази божествена упойка, тя заби лицето си в слабините на мъжа. Носът ѝ се впи в меката гънка под хуя му, а устните ѝ се залепиха върху меките му, топли и огромни, мускусни смокини. Тя си даде миг покой, за да му се наслади и да позволи на малката хищна орхидея между краката ѝ да примлясне отново, предвкусвайки удоволствието от живата плячка. Клечаща като пред олтар, прегърнала с двете си ръце мъжкия таз, тя се отдаде на желанието да замижи и да отърква лицето си в хуя му. Пръстите ѝ заопипваха твърдите полукълба на дупето му и факта, че има достъп до тези забранени места ѝ донесе прилив на мощен адреналин, нещо с което не бе свикнала. Тя изплези език, за да вкуси от солта на този кожен феномен, кесийката на желанията, торбичката със съкровища. Завърташе лицето си настрани, та бузите ѝ да поемат от аромата, а тежкия му хуй вече се бе вдигнал като пеликански клюн и капеше лига. Тя набучи лицето си още по-силно в него и задвижи изплезения език навсякъде, като вкусът, който доби, я главозамая и ѝ даде нова идея. Май беше виждала това, там край езерото с невестите. Тя неохотно отдели ръка от стегнатия гъз и прихвана топлия член, изумена колко е кадифена кожичката му на допир. Беше като дърво, под чиято прозрачна кора се вижда как текат живителни сокове. Вените му, изпъкнали до крайност, събудиха животинският ѝ инстинкт и тя се усети с напълнена уста, в която засмука пулсиращото му парче. Ноздрите ѝ се изпълниха с букета на страстта, когато се забиха в гъстите му косми и тя осъзна, че това е толкова хубаво, та трябва да го повтори. Затова бавно изплю дебелия кур и когато главичката му застана пред очите ѝ, тя заби език в сълзливия процеп като погледна към мъжа да провери дали е жив. Дали го боли от това? Но понеже видя само изнесено нагоре лице, размазано от удоволствие, се завърна отново към изследването си. Издаде устните си напред като за целувка и обхвана главичката с топлината им. Издаде мляскащия звук на сочно целуване. Тази лигавщина ѝ хареса, но реши да я продължи с бърза изненада. Затова обходи с езика си едно кръгче около червената глава на хуя, като хубаво стисна с лявата ръка близо до чадърчето ѝ, за да я накара да се изпълни с кръв и да се издуе като мухоморка. След това положи устните си отгоре ѝ, погъделичка в цепката с езиче и като скри зъбки навътре, опъна устата си като фуния и жадно смукна целия хуй навътре, чак до дъното на гърлото си. Това я накара да ѝ се повдигне, но пък носът ѝ вдишваше чист ендорфин, а разтеглената ѝ уста, изпълнена с пулсиращ кур ѝ запали путешките желания с внезапно непреодолимо желание да си го набучи там. Тя блъсна мъжа да легне по гръб и го възседна с един скок, приземявайки се върху корема му, от което той рязко се присви и извика с щастливия крясък на умиращ в морфинова агония. Усети се лепкава и мокра, а това като не ѝ хареса взе да го отърква в космите на слабините му, за да го обърше. И когато се успокои след тези люлеещи тазови движения, установи, че някакъв сърбел не ѝ дава мира, сякаш нейните момински води са изтекли заедно с гъделичкащо нещо, което е полепнало по розовата ѝ лигавица и сега не ѝ дава мира. Китсуне хвана в ръка твърдия хуй, задържа го изправен, опря го на входа на путката си, от което получи лек гърч и неконтролируемо му се наниза. Веднъж набучила се на дървения чеп, тя въздъхна гърлено с облекчената отмала на умиращ след мъчителни болки. Уви. Беше за кратко. Древните сили, създали Космоса, планетите, енергиите и телата се раздвижиха, като поставен правилно ключ в каменен механизъм и тя се заиздига и заспуска по ствола на очакващия мъжкия орган с темпо и извивки, каквото ѝ идваха от майката природа, а мускуса и потта, която изби от тялото му, само я караха да се привежда чат пат, за да разкваси устни в солените му капки. Бузите му пламнаха. Устните му се присвиваха, сякаш от усилие, очите му стояха затворени, а главата му се въртеше ту на едната, ту на другата страна, но тя нямаше намерение да спира и продължаваше да изучава накъде води този път. Идеше ѝ да го ухапе по зърната и го правеше. После се надвесваше нежно над лицето му, облизваше устата му и го целуваше настоятелно, без да спира да се движи. Путката ѝ поглъщаше и изплюваше мъжкото му достойнство, а мъжът гъргореше нечленоразделно.

В момент на пълно удоволствие от властта си над тялото му, тя вдигна ръка и му извъртя звучна плесница. От това вълна на екстаз премина през тялото ѝ като мълния и тя усети фокусирани милиарди тонове енергия в дланите си.

Само че това събуди лежащия от временното му умопомрачение и той скочи рязко, като я събори по гръб и я връхлетя като бик. Гледаше я в очите. А неговите святкаха от бяс и страст и той мощно наби хуя си до дъното ѝ, като я изхвърли леко нагоре. Това предизвика върл хилеж от нейна страна и Китсуне откри удоволствието от агресията си. Стискаше му лицето с една ръка, а той я набучваше мощно и ядно с плътни мазни тласъци. Тя го хвана за гъза и впи нокти, с цел да се надене сама, още по-навътре, и още по-рязко, макар това да бе напълно невъзможно. Но той усети болката от ноктите ѝ и се наведе да я захапе по шията. Щом лицето му се озова над нейното, тя се впи в хищна целувка и завря езика си в устата му, принуждавайки го да я смуче. А този негов вкус и потта от челото му и гъдела от косата му, всичко това я извиси в някаква дива еуфория, сякаш отново бе лисица и препуска из прерията в преследване на най-бързия и пищен и сатенено бляскав сръндак.

Много пъти по натам в нейните астрални отмъщения над местните мъже, тя изпитваше като на живо, именно този спомен от бъдещето. Тя. Преследва в див бяг над прерията един божествено сияен елен.

При този пръв сеанс с младия мъж, Китсуне се отнесе и пропусна да забележи, кога астралното му тяло започна да бледнее. Много нови похвати опита тази нощ. Много неща откри и ги запази като безценни съкровища. Това бяха умения, на които тя тепърва започваше да се наслаждава. Малко грубо и непремерено, но все пак, с прилични грижи и силни отвари, мъжът все пак успя да се събуди и да дойде на себе си след два-три дни.

Следващ, когото посети, бе стражар в близкия замък и от постоянното носене на метални дрехи, бе страдал от кожни разранявания. Жена му и децата бяха скромни, възпитани и добри, но нищо от това не се оказа достатъчно, за да спре Китсуне от отмъщението. Стражарят бе имал неблагоразумието да се хвали с избитите от него лисици, увесени по палтенцата на семейството му.

Когато блудната фея влезе в семейната им спалня и ги видя да спят под обща завивка, под маслена картина и тежко разпятие, не изпита милост, нито свян, нито срам. Изпита долна и перверзна възбуда.

Докато благоверната му женичка спеше дълбокия си и благопристоен сън, астралът на гола жена се подпъхна под завивката им откъм краката на стражаря и помагайки си с ръце се плъзна нагоре, плътно, триейки се в тялото му, остъргваща зърната на циците си по колената, бедрата и корема му. Докато се изкачи над лицето му, у него сработи някакъв рефлекс и той, преобръщайки се я затисна по гръб. Веднага разбра с кого си има работа и имаше само един въпрос – какво ще се случи с жена му? През кикот Китсуне го успокои, че той всъщност сънува, че това е напълно невъзможно да се случва, нереално е и не е наистина. И че той може и има право да прави, каквото си пожелае с безплътното ѝ похотливо тяло, щом му е дошла на гости.

Той се наведе да я целува, но тя нямаше намерение да получи просто порция стандартен съпружески секс. Издигна го във въздуха над леглото и без фактът, че летят повече да ги разсейва, те се отдадоха на взаимни ласки.

Стражарят се рееше във въздуха, невярващ на очите си. Пред него гъвкаво тяло, блестящо и безсрамно голо, танцуваше и се огъваше по изкусителен начин, докато неземните ѝ очи го поглъщаха и държаха в плен. Раменете ѝ проблясваха като скачащи мренки над повърхността, после се скриваха под дългите къдрици. Циците, обожеее, той не смееше да погледне натам, но когато го направи, не съжали, а се прехласна и потъна в бляна да се зарови между тях и да се изжабури със зърната им. Понеже тази магическа реалност се самоизгражда от желанията, всичко което му се бе приискало, се изпълняваше на мига. Тялото на танцуващата се разтвори пред него, удобно за разглеждане, сякаш фокусник я бе вдигнал хоризонтално над дървено ковчеже. Тя се кикотеше подканящо и плъзгаше ръцете си през гърдите и корема, досущ като едни змии. Драскаше с нокти сама по кожата си, от което и той, и тя се обостряха като грапави плодове, които се издуват със сладостен сок и всеки миг ще се пръснат от напрежение. Най-любопитно му беше как изглежда в детайли нейната интимност, нещо, което жена му никога не позволи да бъде огледано и изучено посредством пръсти и език.

Затова стражарят се приближи и опря длани в мекото на бедрата ѝ, най-вътрешната част, онази пухкавата последна преграда преди тайнствената долина на похотта и срама да се открие пред изследователя. Опря длани и избута бедрата ѝ встрани, докато не откъсваше хипнотизирания си поглед от нейната женственост. Дебелите ѝ устни седяха долепени като стражи над тайна пещера, из която църцоркаше живителния извор на вечния живот. Тези меки изправени месести създания се оказаха подвижни, следствие на ритмичния танц на таза на лежащата и се открехнаха встрани. Пред очите му се откри митичния рай на девствен оазис, където нежни светлорозови стени обрамчваха извора, а над тях царстваше перла, извисена в благородна надменност. Тези лъскави от влагата телесни красоти издаваха упойващ аромат, който го привлече да ги вкуси и той заби нос в цепката, като изплези езика си надолу, за да оближе и събере с върха му всичко, което му е по силите. Веднъж напълнил ноздрите си с нейната топлина, там между мократа прегръдка на долните ѝ устни, той откри, че тоя вкус му носи неподозирана наслада и взе да гъне езика си с бързи темпове, за да изгребе още малко, малко повече, от чудния капещ отвор. Но това занимание се оказа твърде пристрастително и скоро той обхождаше с езика си, залепен по фините стени, целия вход на путката ѝ, като се наслаждаваше да гъделичка и дразни с върха на езика си оная малка господарка на трона си, гледащ от високо. Клиторът ѝ му отговаряше с пълно подчинение и изпращаше светкавични заповеди към всички по-долу да му се кланят, да се свиват и разпускат, да се отварят и разширяват, докато рекичката от извора на живота ставаше все по-пълноводна. Наложи му се да хване с пръсти онези първи стражи на путката ѝ и да ги дръпне настрани, защото целия оазис се бе променил, разцъфтял в наситено розово и избухнал в страстни мокри конвулсии, които му пречеха да уцели там, където иска. Като разбра, че може да целува червеното топченце и твърдината му, вдълбана в езика му, носи рязка болка в слабините и на двамата, той последва инстинктът си да го засмуче. От това гърления вик, който се изтръгна от блудницата го накара да изтръпне още по-силно. Никога не бе чувал друго, освен тихото скимтене на съпругата си или боботещия рев на разгонен елен и сега това му прозвуча много чуждо и настръхващо. Разбра, че това ѝ носи върховна наслада и взе да я укротява чрез баламосващо лизане с целия език, сякаш я гали успокоително. Взе да я гъделичка с върха на езика си по цялата цепка, като даже го мушваше в путката ѝ, докъдето опре и му попречи брадичката му, спряна от бузите на гъза ѝ. Гърчеше я в несвяст и обостряше желанието ѝ да бъде обладана. Изкачваше се и засмукваше клитора ѝ – рязко и силно, дори помагайки си със зъбки. Хряяяс. Тук импулсите на болка и удоволствие караха разгонената Дива от съня му да го пристяга в захвата на бедрата си и без малко да му скърши врата. Тресеше се в конвулсии и издаваше хърхорещи звуци, от което той първом се уплаши, че тя ще се разпадне и ще изчезне, затова набързо я преобърна по корем и както бе виждал да правят кучетата я намушка рязко с болезнено надървения си кур. Един мощен тласък. Хуят му, забоден в дъното на утробата ѝ започна плитки и бързи набивки, точно както правеше винаги. Но това не се одобри, а накара вълшебницата да върти гъза си и да реве още по-неудовлетворително, да се огъва назад към него в опит да се набучи по-навътре, по-силно, по-дълбоко. Но изглежда, че тя все по-бързо се изнервяше от неудовлетворение и накрая така го блъсна в слабините с мекото на гъза си, че той се извади от нея, полетя назад и падна по гръб. А тя светкавично го догони с белите си полукълба, клекна гърбом над хуя му, извръщайки назад глава, за да следи разстоянията, разтвори с двете си длани бузите на гъза си настрани и като опря кура му в дупката на гъза си, въздъхна с явно и дълбоко облекчение, от което той се смрази и одърви целия в един безволеви ступор.

Тя приведе глава напред към слабините си, разкрачена, клечаща и си помогна с ръка като го прихвана нежно за хуя близо до главичката, а с другата си ръка, използваше пръстите си като вилка, за да разтегля отвора на задника си и да помогне на главичката му, гореща, опряла, мокра, да потъне навътре. Той виждаше всичко това над корема си, усети как кура му бива поет от стегнатия ѝ сфинктер и се хлъзва на тъмно, потънал в гъза ѝ. Спря, пристискван от железни челюсти и в горещината на това тайно убежище не разбра от веднага, че из слабините ѝ се заизлива някаква топла течност и потича надолу по бедрата му. Спряла за миг, вещата любовница, си даде освобождаващото удоволствие да го задържи в здравия захват на аналния си отвор, да захапе анусно твърдия му хуй, докато отпуска уретрата си и с нея цялото напрежение да се източи навън. Изпишка му се отгоре, като златен водопад над облите морени от телеса под путката си. Фактът, че го припикава, като територия, много се хареса на лисичата половина у Китсуне. Тя изпадна в пълен захлас от това ново откритие, та чак нетърпелива да изпита още и още, се надена рязко върху твърдия кол в гъза си и мазно го пое, докато не усети, че е седнала на корема му и повече няма накъде. Отпусна се с цялата си тежест, разтвори мускулите на гъза си и премахна бариерите на захвата им. Издиша с облекчението на човек, най-после получил нужното и се наслади на няколко мига така. Бяха като съединени. Като двуглаво същество с едно тяло. Тя започна да се движи полека, като леко го изваждаше от гъза си, без да позволи на чадърчето на главичката му да излиза и като се хлъзваше обратно, опита различни по бързина мушкания. Бавното нанизване караше гръбнака ѝ да настръхва. А рязкото огъване в кръста и чукоподобното изшляпване с пълна сила на облите ѝ кълба, да поемат до дъно, да се набучат безпощадно, чак докато разтворената ѝ цепка, течаща неистово не изшляпа клитора си в ташаците му, караше тръпките по кожата ѝ да я обострят като кактус. А от самия ѝ обладан гъз се изпращаха светкавични студени импулси чак до зъбите, които изтръпваха сякаш са живи и меки. Сякаш са забити в стипчив плод. Това засилваше нуждата ѝ от утоление все повече и тя напълно се разюзди и разпищоли. Навеждаше се с гърдите си напред, така, заедно с наврения му докрай хуй и го драскаше по вътрешното на бедрата, лижеше космите му по краката. Целеше да го побърка от усещането или от гледката по-напред, не се знае.

Продължи да го язди наобратно, докато не го изцеди. Конвулсиите на сбръчкания отвор на гъза ѝ го издоиха и макар сфинктера ѝ да бе леко отпуснат, тя изобщо не му позволи да излиза от това местообитание. А продължи с нечестивите си игри.

Той гледаше очертанията на гърба ѝ, същинска амфора и усети пръсти, които се плъзнаха по бедрата му, мушнаха се към слабините му и се завряха под ташаците. Изгъделичкаха го в процепа между кура и гъза му и накрая си проправиха път до неговата стегната дупка. Никой по-рано не бе имал достъп до това му, най-скришното място. Но нейните пръсти бързо огледаха опипом сбръчканите гънки и му върнаха за доскорошното удоволствие. Усети как нещо твърдо влиза в ануса му. Пръстът ѝ се навря неканен, в гъза му, от което пишката му моментално се изду и изправи твърда и пулсираща, както си беше свила гнездо в нейния анал. Магьосницата веднагически схвана пряката връзка и продължи с бавно и нежно проникване на пръста си в гъза му, като се опияняваше от удоволствие да го чука там. И да го гърчи безволев в срама му, да бъде обладан и това да му харесва. Неговата възбуда се изрази в това, че я прихвана за мекото закръглено дупе, заклещи я здраво в стиската си и взе да се надига и свивайки таза си да ѝ го набучва в задника. Това разбира се му носеше новото удоволствие да свива сфинктера си около нейния пръст.

Много пот се изля тази нощ и много нови открития и за двамата ги изтощиха чак до видело, когато забелязаха първи признаци на събуждане у жена му и вълшебницата преустанови контакта в този енергиен блян.

Когато го върна в тялото му, той беше осмукан, изчерпан, полу жив, с малък шанс да издаде признаци на живот, ако не получи стабилна доза магическо биле. Погрижи се за това. Без да бърза. След около три дни. През това време се връщаше, за да го използва още.

***

Всяка нощ тя спохождаше някой провинил се и претопяваше греховете му чрез страст и пот.

Въпреки че вече бе напълно будна за плътските удоволствия на женското тяло, тя страдаше, че не може да ги получи от този, за когото копнее.

Дърварят се бе оттеглил в странно дълго отсъствие и спря да я посещава, даже не спази даденото си обещание да пият цикория заедно по време на септемврийското новолуние.

Ако пролетта бе времето, когато тя откри вулкана в себе си и се научи сама да размества земните си плочи, за да го подклажда, ако това бе времето, когато летящите водни кончета ѝ носеха пърхащи новини от любимия дървар, то есента, падна като умъртвителна слана и попари нежните ѝ момински чувства. Нищо никога не бе имало намерението да се случва. Всяка негова дума бе проявена слабост, лъжливи надежди, всяко погалване и прегръдка бяха чиста проба измама, откраднати емоции, нереални фантазии, след които той се скриваше в дома си и превърташе ключалката.

Искаше я. Както се иска светулка в бурканче. Както обичащия забожда карфица в гръбнака на пеперудата, за да ѝ се радва завинаги.

Есента ѝ довя острата киселина от изпарения от урина в меча бърлога. Есента, с веселите си цветни листа и тюркоазени небеса бе тази, която ѝ подшушна лукавото: “Живей. Ловувай. Лисицата ти е излиняла от глад. Пасеш илюзии. Яж месо. Живо месо. Не предавай себе си и вълшебния свят, чийто проекции представляваш тук. Погубваш се от тъга. Той никога няма да бъде с теб. Не го иска. Няма да го направи.”

Затова тя се отприщи. Затова надделя ловджийският ѝ нюх и всяка нощ, след като свалеше лисичата си кожа, тя продължи с извършването на планираните си кощунства даже и върху напълно невинни спрямо нея мъже.

Китсуне се развихри необратимо в този двойнствен, направо тройствен живот. Денем бе лечителка и се ползваше с уважение за лечебната си дарба. Проявяваше магическите качества, като даваше живот на светлите енергии и почти не използваше тъмната си страна, освен може би само за малко противоотрова. Вечер, щом чуеше да се събуждат хищниците в гората и усетеше особеното мравучкащо напрежение по кожата си, тя започваше припряна подготовка за лова си, като винаги внимаваше да оставя отворено прозорчето високо горе. Погрижваше се за колибата, залостваше вратата, подготвяше огъня в камината да я очаква, както и висящия над съчките чайник да е пълен с подкрепителна отвара. Щеше да има нужда от нея след изтощителния бяг в нощния студ и отвратително натъртените замръзнали лапи. А мисълта за това, какво правеше после, обожемой, това я държеше ментално заета през първите дни. Но послеееее, поооослее, се оказа, че мъжете, чийто астрални енергии изпиваше чрез секс са напълно безлични и безинтересни като субекти. Интересно беше само средството, чрез което тя утоляваше черната си страна. Сексът. Като вълшебен пазител и защитник тя бе избрала да служи на Богинята-Майка, на жените, децата и най-вече на любовта и милосърдието. Но като всяко двойнствено същество, имаше и тъмна страна. А между светлина и мрака ѝ стоеше, извън времето и пространството, едничката ѝ слабост – необяснимото привличане към Дърваря.

Тази ѝ слабост я правеше и силна, изпълнена с живот и енергия и същевременно слаба, нелогична и непоследователна. Нуждаеше се от него, от присъствието му. От следите на стъпките му в тревата, от подпряната му брадва, от малките белези, че е бил тук, при нея, като например празната му чаша с изпит мащерков чай.

Нуждаеше се да бъде нужна, точно нему. Да бъде харесвана. От него. Да бъде търсена, обичана. От него. Дори само в дълъг и тежък поглед да се изразяваше тази любов.

И същевременно го мразеше заради това. Защото той влезе в живота ѝ без покана. Настани се там. Облада я чрез ума си. Превзе я без да я докосва. И я подчини на волята си. Ужас. Мерзък долен индивид от нисше човешко тесто. И любим. Единствен.

Той я желаеше като жена. И я отблъсна вследствие на задръжките си. А тя… тя се зае да защитава честта му и да отмъщава на целия мъжки род, използвайки ги хищно, долно и ненаситно, оставяйки след себе си употребени човешки останки.

Тя им даряваше сексуалните им фантазии, вземаше душите им по най-приятния и неусетен начин. Вкарваше ги в ужасния им собствен капан да излеят семето си, да изтръгнат праната си чрез хуя, да източат силите на кръвта си, като я похабят за нейното лично удоволствие. Унищожаваше ги с тяхното съдействие и доброволно участие. Дотук нищо наказуемо.

Скоро това си пролича и на лицето ѝ. Разхубави се. Пролича и в поведението ѝ, неусетно, неуловимо, но някаква твърдост смени предишната ѝ мекота. Хората пак я обичаха, всичко вървеше по старому, но някакъв особен вид страх се загнезди в погледите им. Страх да не я разочароват. Ужас да не я ядосат. Някакво лепкаво защитно чувство ги предпазваше от идеята да я потърсят за спешна помощ след залез слънце. Тя се издигна в ранг от любимка в култ на страхопочитание. Бушуващата чума от полуживи полуспящи мъже, съпрузи, бащи и синове имаше нещо общо.

Това я правеше виновна. Китсуне чувстваше, че някъде бърка. Нещо не беше наред. Не беше правилно. Точно когато у нея се загнезди мисловния червей на съмнението и подмолно загриза здравите греди на покрива ѝ, Дърварят усети, че не е правилно да я избягва. Не е правилно да е далеч. Усещаше я чрез дишането си, чрез кожата си сутрин преди да облече вълнената риза, усещаше я в полъха на вятъра и знаеше, че тя винаги е била с него. В него. А сега бе там. В проклетата колибата. Прокълната работа! Как човек да се откаже от себе си? Как мъж би могъл да отреже мъжеството си?! Тя бе неговото мъжество. Чрез нея той усещаше силата си. Чрез нея, чрез малките ѝ трансцендентални молекулки, чрез атомчетата ѝ, клокочещи във вените му, той се чувстваше захранен и жив. Опънати болезнено, жилите му пъплеха от любов.

Слуховете за жената-демон, блудстваща нощем го побъркваха. Адска лава на ревност и страх го разяждаха и в един влажен ветровит есенен ден, той спонтанно захвърли това, което правеше и се впусна трескав към колибата.

Свечеряваше се. Тъмнината бързо се вплътни, но очите му нямаха нужда да се ориентират, защото сърцето го водеше.

Ботушите му подтичваха, когато бе възможно. Ръцете му се изподраха да проправят преки пътечки. На поляната пред колибката спря, дишайки като преследван заек, фокусира с настървение и откри, че през прозореца се виждат познати светлосенки от огнени езичета. Издиша шумно и се емна напред, колкото да бъде блъснат обратно от заключената врата. Погледна вътре през стъклата и не я откри. Подпря се и огледа, доколкото очите му, привикващи към мрака позволиха. Нищо необичайно. Всичко е на мястото си. Остана така загледан в ограждащата го гора, чудейки се дали не е замръкнала някъде. Дали не е в беда? Не, невъзможно! Дали не е с някого, легнала в шумата, запретнала полите си нагоре и да... Тръсна глава. Не. Невъзможно.

Докато милион мисли и грозни предчувствия го ядяха като червеи гнил дънер, той започна да добива усещането, че е наблюдаван. Но тази мисъл се прокрадваше твърде заобиколно. Твърде мудно. Докато не го обрамчи в желязна хватка и тогава вдигна очи към нощната дивотия. Две малки червени точки светеха не далеч. Животно. Не би го нападнало. Гледаха се известно време. Усещането му бе странно. Не като грозяща опасност, а като лепкава тежка и мръсна безмерна тъга.

Животното явно се затича. Разбра се по това, че отблясъците на очите му заподскачаха и само леко одраскване по бузата на Дърваря му даде яснота, че се бе превърнал в трамплин и златна лисица бе профучала край ухото му, сблъсквайки се в рамката, отвори прозорчето горе и изтопурка навътре. Мозъкът му започна да абсорбира погалените преди малко сетивности – мекотата на отъркалата се козинка, внимателното избягване да не го нарани фатално. И странното чувство, че я познава.

Резето изскърца. Вратата се отвори и Китсуне го повика по име.

Дърварят се приближи към струящата отвътре светлина и я изпи с жадния си за любовта ѝ поглед – огнена жена, права, наперена и напъпила, гола и високомерна. Китсунееееее…

Влязоха. Тя стъпваше назад грациозно и без колебание. Той я атакуваше с нарастваща решителност. Дишаше тежко. Слабините му пламнаха. Ръцете го заболяха празни, без гърдите ѝ. Главата му се замая. Привидя му се кръв. Привидя му се, че устата ѝ не е момински зачервена, а омазана грозно и плашещо. Изведнъж я видя страшна. Омърсена. Мерзка и долна. Приближи се див подивял. Хвана лицето ѝ в ръка и се взря в пламналите ѝ в трескав огън очи. Всичко бе ясно. И за всичко бе късно.

Излиза я. По устата. Изпъна езика си и олиза петното още топла солена кръв с наситен мирис на желязо. Мозъкът му отказа да приеме мисълта, затова очите му сами се преместиха назад към горящата камина и съзряха хвърлената встрани златна лисича кожа.

Бавно, много бавно съзнанието му изкрещя, че той не иска да я дели с тъмнината. Не я иска изцапана. Няма да ѝ позволи да бъде лоша. Обезумя от сковаващ страх, че я губи. И нищо не може да направи. На забавен каданс се видя как я блъсва встрани, набира огромни крачки към лисичата ѝ кожа, сграбчва я и я захвърля в огъня.

Китсуне изкрещя. Погледите им се срещнаха. “Сбогом” казаха нейните. “Обичам те” – неговите.

Тя рязко заби дясната си ръка в гръдта си. С невярващ поглед той видя как дланта ѝ потъна под кожата, която се разкъса и измежду рукналата кръв, тя измъкна отвътре затворената си длан. А в нея – туптящото ѝ още сърце. Разтвори десницата. За миг той видя пулсацията на почти черен мускул, който бе захвърлен към огъня, право в горящата лисича кожа. Чу се пукот. Студено съскане изпълзя из огнището и гъста бяла мъгла обхвана цялото помещение за секунда.

Дърваря беше прав. Нощем. Зад гърба му полусрутената ловджийска колиба. Бяло петно. Мислите му бяха бяло петно и само едно смътно усещане за трагедия. Открехна скърцащата врата. Вътре пустош и разложение, празно, овехтяло и прашно, както винаги бе било. Поне през последните години.

Странно. “Защо съм тук?” се питаше без отговор.

Китсуне препускаше из ловните полета, чиято тревна мекота ѝ позволи да развие бясна скорост. Летеж. Догони го. Най-после настигна блестящия сръндак. Той изпръхтя и рязко забита копита. Спря. Обърна се. Еднорог?! Китсуне се разхили неудържимо. Еднорогът също.