Котка да ти мине път

26.11.2023 | Zvezda

Ако кажеше, че са станали приятели с Черния, щеше да излъже. Но не си бяха и точно непознати. Имаха приятна дневна рутина, която ги свързваше в работните дни. Черния се появяваше от една странична уличка точно в момента, в който Мария минаваше оттам на път за офиса, дефилираше на два метра пред нея, без да я погледне, после, вече отминал, внезапно се спираше, сякаш едва сега осъзнал присъствието ѝ. Хвърляше поглед към нея, намираше очите ѝ и в един кратък миг двамата се гледаха напрегнато. Зениците му се разширяваха. Сякаш я предизвикваше да реагира. После навирваше опашка с нервно движение, което ѝ навяваше мисли за дама от висшето общество, която замята скъпия си шал на раменете, вдига също толкова скъпия си нос и се понася към ордьоврите. Мария се засмиваше и продължаваше към офиса с настроение. Черния сякаш притежаваше свръхестествена способност да издебне точния момент на нейното минаване и почти не пропускаше да изскочи в последния миг и да я стресне, докато пресича нагло пътя ѝ.

Все пак, нали… черна котка да ти мине път… Първият път някакво ирационално суеверие я накара да се огледа набързо около себе си, за да види дали ще се излага пред публика или не, преди после бързо да се завърти три пъти около себе си. После пак така крадешком се огледа да провери дали все пак някой не е станал свидетел на детинския ѝ опит да неутрализира лошия късмет. С всяка следваща среща обаче Мария започваше да изпитва все по-малко нужда да се предпазва от „злото“ и все повече да се забавлява от очакваната неочаквана поява на котарака. Даже ѝ се струваше, че ѝ носи късмет и ако случайно го нямаше, се оглеждаше за него, спираше се несигурно на ъгъла и после целият ден ѝ беше някак крив.

Днес беше един от тях. От дните, в които Черния не се бе появил. Разбира се, всичко се скапа. Ето ти на суеверие с обратен знак! Да трябва черна котка да ти мине път… за късмет! Спря се за секунда да се огледа за Черния. Закъсняваше обаче, така че вдигна примирено. Токът ѝ изведнъж пропадна в пролука между няколко разместени павета, кракът ѝ се огъна неестествено и остра болка прониза глезена ѝ. Коляното ѝ също поддаде и Мария едва не се пльосна настрани. Изтърва чантата с лаптопа и едновременно с това усети как по задната страна на прасеца ѝ и нагоре към бедрото ѝ на чорапа ѝ тръгва бримка. Застина така за секунда, преди да възстанови равновесието си и да се изправи. Вдигна чантата и пое дълбоко въздух няколко пъти. Огледа се сърдито наоколо – от Черния все така нямаше и следа, да му се не знае!

Докуцука криво-ляво до офиса, усещайки как глезенът ѝ се подува болезнено в тесните обувки. Опита се да избегне съчувствения кудкудяк на колегите, но се наложи да изтърпи половинчасовата суетня, преди най-сетне да се добере до машината за еспресо. Натисна копчето, машината изстърга грозно, зави като банши и се нажежи. Не само че остана без кафе, но и пак събра всички около себе си. Тия хора нямат ли си работа, бе! Ами не. Нямаха си. Петъчният ден бе доволно студен и някак безцветен заради сивото небе и надвисналите облаци. Усещането още преди обяд беше като за надвечер. Дори уличното осветление се включи автоматично. На никого не му се работеше. Атмосферата беше мудна и изглежда че в момента Мария осигуряваше основната атракция.

След глезена и развалената кафемашина се заредиха и други бели (не непременно в този ред): принтерът нагъна хартията и се задръсти, столът внезапно пропадна под нея и се наложи да търси домакинката да го сменя, прещипа си пръста на вратата на бюрото, шефът ѝ изсипа двойна доза „спешни“ документи, Катето не спираше да се хили и да обяснява на висок глас за предстоящото си пътуване в почивните дни, докато не причини главоболие на Мария с пискливия си глас, а това, че изводът за флашката се беше прецакал нещо като изтърва чантата с лаптопа сутринта, беше само черешката на тортата.

Мария усети, че неволно е стиснала зъби. Болеше я челюстта. Облегна се назад, пое си дълбоко въздух и затвори очи. Можеше ли да си позволи пет минути откъсване от света? Малко медитация? Защо пък не! Вдишваше дълбоко и издишаше бавно през носа. Остави пулсирането на глезена и болката в прещипания пръст някъде далеч, отпусна напрегнатите си мускули на врата и се опита да визуализира нещо приятно и отпускащо. Но тъкмо тогава влязоха клиенти и създадената суматоха развали концентрацията ѝ. А пък толкова да имаше нужда от тези няколко минути.

Раздразнението се надигна в нея почти неконтролируемо. Беше готова да се сопне на първия, който я заговори. Е, да, обаче шефът ѝ щеше да я повика не след дълго да обсъдят един от проектите. Следователно трябваше да отпусне напрежението по друг начин, че току-виж му се разкрещи и остане без работа за едното нищо. Отне ѝ само секунда да вземе решение.

Дискретно отключи най-долното чекмедже, извади продълговата торбичка и я пъхна в дамската си чанта. Усмихна се неопределено на Катя и кимна на Вальо, когато се разминаха на вратата. Тоалетната беше в дъното на коридора. Докуцука, пъхна се в най-далечната кабинка и с облекчение се отпусна на затворения капак на тоалетната чиния. Събу се, свали и съсипания чорапогащник и изстена при вида на отока. Дано не бе нещо по-сериозно и да мине от само себе си. Студеният под охлади бързо ходилата ѝ и изтръпването малко облекчи болката.

Поседя така няколко мига, после плъзна длани под полата си и напипа ръбчето на бикините си. Плъзна дантелата по бедрата си и я прекрачи. Полата ѝ беше тясна, затова я нагъна на кръста. Затвори очи и се облегна леко назад. Мислеше си за последния път, в който се видя с Ана. Пръстите ѝ бавно се спуснаха към пубиса, погали се с възглавничките, зарови се леко в косъмчетата, които бяха поизраснали след последната процедура, плъзна другата ръка под блузата си и намери гърдите си. Загали се нежно, колкото да събуди тялото си. Въздъхна с удоволствие, когато зърната ѝ реагираха и се напрегнаха от допира.

Ана обичаше да ходи на лунапарк. Вдетиняваше се, купуваше си голям захарен памук още на входа, омазваше се цялата и се смееше с широко отворена уста, преди да впие лепкави сладки устни в нейните. Правеше го нехайно, без всякаква демонстративност, сякаш на майтап. И сякаш затова хората наоколо не ги забелязваха. Дори когато Ана впиеше зъби в горната ѝ устна, изтеглеше я към себе си и после я пускаше с мляскащ звук, те пак сякаш не виждаха. Нямаше укоризнени погледи или цъкане с език, нито подхвърлени реплики на висок тон. Езикът ѝ влизаше в устата на Мария, завърташе се около езика ѝ, сладостният вкус се разливаше в тялото ѝ и я стопляше. Когато изпиваше целия ѝ дъх, се откъсваше със смях и хукваше между атракционите като нетърпеливо дете. Мария седеше закована на мястото си няколко дълги мига, зяпнала след нея с размътен мозък и замъглен поглед. Имаха и малък ритуал. Малко преди лунапаркът да затвори обявяваха последното завъртане на виенското колело и те задължително се качваха за едно кръгче. Сядаха една до друга на тесните седалки, сгушваха се в тъмното и Мария разтваряше широко крака, докато се издигаха във въздуха. Ана обичаше да пъха пръсти в нея, да се заравя в подгизналата ѝ влага и да я дразни, докато езикът ѝ обхожда врата ѝ точно под ухото. Мария стенеше тихо, почти неуловимо, прехапваше устни и затваряше очи. Ставаше цялата само усещане. Възбудата я караше да изтръпва, кожата ѝ настръхваше. Тялото ѝ се напрягаше в предчувствие за удоволствие и в същото време тежка нега се разливаше във вените ѝ и я правеше малко мудна. Ана мяташе през скутовете им някаква дреха и пръстите ѝ продължаваха да работят под полата ѝ от неудобния си ъгъл, докато накрая не я докараше до ръба. Понякога и отвъд него.

Мария галеше външните си устни, без да ги разтваря. Усети как при мисълта за пръстите на Ана между краката ѝ избликва гореща влага. Разтвори бедра по-широко, намести се, плъзна пръст по цялата дължина на цепката си. Омокри се леко и вдигна ръка, за да се помирише. Толкова много ѝ липсваше Ана, толкова много! Вкусът ѝ… ароматът… Отвори устни и облиза влагата от пръста си, после го засмука. Сладко и мокро, хлъзгав приятен вкус… Но не като на Ана. Гребна пак, опита се, обичаше да го прави. Обичаше тялото си с неговите аромати и вкусове.

Хукваха да излизат от лунапарка, нетърпеливи да останат насаме в тесния си апартамент. Нямаха време за прекачване на бавния градски транспорт, затова хващаха такси, сядаха отзад и без всякакъв свян преплитаха телата си. Мария качваше крака си върху коляното на Ана и разтваряше широко бедра да улесни достъпа ѝ. Скоро малкото тясно купе се замъгляваше от топлата мараня, излъчвана от телата им и се изпълваше с недвусмисления шляпащ звук на прониквана с пръсти мокра вагина. Шофьорът гледаше повече тях, отколкото пътя, Ана се смееше, а Мария хапеше устни и оставяше приятелката си да поеме контрола. Беше приятно поне за малко някой друг да взема решенията, а и ѝ харесваше да бъде леко мръсна и извън приличието… с Ана. Само с Ана. Това, че шофьорът ги гледаше, само засилваше гъдела. А и понякога им опрощаваше сметката.

Тичаха по стълбите, нетърпеливи да се качат на третия етаж и да останат насаме. Ключовете трепереха в ръцете ѝ, докато се опитваше да намери точния. Ана със смях издърпваше връзката и почти без да гледа нацелваше правилния от първия път. И още с прекрачването на прага… Мария се озоваваше залепена за стената, ръцете на Ана си проправяха път под дрехите ѝ, събличаха я, галеха я… сякаш навсякъде едновременно. В такива моменти Ана не умееше да бъде бавна или нежна. Пращеше в неукротимата си енергия и хвърляше искри около себе си. Палеше Мария толкова лесно, че понякога тя се плашеше от възможната загуба. Ана бе станала като част от нея, която тялото ѝ разпознаваше като своя плът и кръв и сърцето ѝ се свиваше като си помислеше, че е възможно някога някой или нещо да я изтръгне от нея.

Ана коленичеше пред полусъблечената Мария, разтваряше с пръсти външните ѝ устни и вдъхваше дълбоко. Езикът ѝ се плъзваше и намираше влагата ѝ. Ближеше я, пиеше я жадно, после се съсредоточаваше върху клитора ѝ и пъхаше два дълги пръста дълбоко в нея, чак до входа на матката ѝ, докато усети копринената ѝ стена. Заиграваше се отвътре, докато Мария дишаше шумно над главата ѝ, и се ориентираше по звуците, които тя издаваше, за да намери онези нейни любими местенца, които бързо я изстрелваха към дълбок и продължителен оргазъм. Езикът ѝ се стрелкаше по малкото парче набъбнала плът, пръстите ѝ танцуваха вътре в стегнатата ѝ плът и Ана дишаше шумно и одобрително изстенваше при всяка порция нова гореща лава, която избликваше от Мария и мокреше пръстите и брадичката ѝ.

Мария изпъшка приглушено и отметна глава. Толкова ѝ липсваше Ана… Пъхна пръсти в себе си, но заради неудобния ъгъл не успя да стигне достатъчно навътре, за да напипа сама тайната пресечна точка на удоволствието си. Извади от чантата си вибратора, облегна се още малко назад и като смъкна таза си до ръба на тоалетната чиния, вдигна крака в тясната кабинка, разтвори ги широко и ги опря от двете страни на вратата. Не го правеше за първи път. Успокояващият тих шум на климатичната система приглушаваше шумовете в тоалетната, а и тя се стараеше да бъде тиха. Да си поиграе със себе си бе любим начин да отпусне напрежението в обедната почивка или в моменти като тези, когато денят ѝ сервираше толкова много наведнъж, че имаше усещането, че ще гръмне. Не познаваше по-добър начин от този да свали част от стреса. А пък, каквото и да си говорим, факт – кожата ѝ засияваше от оргазма и очите ѝ блясваха. Дори походката ѝ ставаше по-друга.

Вибраторът беше от нежен на допир материал, не много дебел, извит в единия си край с добре очертана луковична глава с изкривен нагоре заоблен връх. Вибрацията беше изключително мощна, а в същото време – сравнително тиха. Беше любимата ѝ играчка напоследък. Плъзна главата по разтворените си устни, омокри изкуствения пенис, погали клитора си и с несдържана въздишка проникна в себе си. Как обичаше това чувство! Разпъваше я приятно докато влизаше. Харесваше ѝ и хладното усещане, преди тялото на вибратора да се затопли от собствената ѝ вътрешна жега. Потръпна, присви бедра, за да ги разтвори още малко, намери правилния ъгъл и с едно плавно движение вкара вибратора до край. Беше нетърпелива. Нямаше време за лиготии, за галене, за игра. Бързо започна да го вкарва и изкарва от себе си, налучка си ритъма, при който с всеки тласък стимулираше стената на матката и примираше от хубавото усещане в себе си. Спря за малко, задъхана, когато някой влезе в тоалетната и отвори някоя от вратите до нея. Шляпащите звуци от бързо влизащия в нея фалос ѝ се струваха твърде шумни, но отложеният оргазъм – а беше толкова близо! – я раздразни.

Въздъхна дълбоко при звука от пусната вода и се отпусна. Не чу кога жената е излязла, но водата пълнеше казанчето достатъчно шумно, за да заглуши нейните собствени шумове. Този път включи вибрацията и насочи върха на кривата луковична глава към тайното местенце, което Ана ѝ бе открила. Намери го и едва сдържа вика си. Натисна копчето още два пъти, докато усили непрестанната вибрация, напрегна се да остане неподвижна и само с движение на китката контролираше силата на натиска. Трябваше ѝ едва минута този път, дори по-малко, докато усети как непоносимото напрежение се надига от центъра на тялото ѝ, обхваща вътрешните ѝ мускули и се разлива навън до всичките ѝ клетки, пръскайки енергия по дългите невронни мрежи чак до пръстите на краката ѝ. Остана така неподвижна, напрегната, дишаше накъсано и плитко и не смееше да помръдне, за да не размести вибратора от вълшебното местенце и да прекъсне започналия оргазъм. Вълната се надигна още малко, после рязко я заля и Мария се разтресе цялата, прехапвайки устни, за да не изкрещи в сюблимния момент. Представи си, че Ана пие соковете от тялото ѝ, докато усеща тръпките ѝ върху пръстите си, стисна очи и простена с копнеж.

Понякога Мария губеше представа за света около себе си, толкова дълбоко изживяваше оргазмите си. Този път бе един от тях. За кратко ѝ причерня от интензивното усещане. Може би я бе нямало само няколко секунди, може би малко повече. Все още държеше вибратора в ръка и той издаваше силен звук сега, когато се бе изплъзнал от тялото ѝ. Изключи го набързо опипом и го остави да падне на пода. Опита се да успокои дишането си, докато светът бавно придобиваше очертания. Бедрата ѝ лепнеха, капакът на чинията се хлъзгаше под дупето ѝ и само стабилно стъпилите ѝ на вратата крака я държаха да не падне. Макар че бедрата ѝ трепереха. Като всеки път.

Ана оставяше Мария да се свлече на пода и да си поеме дъх. Мария рязко губеше енергията си в моменти като този, но Ана не бързаше и не я пришпорваше. Разсъбличаха се една друга бавно, Мария бе още ленива и леко сънена, Ана сякаш бе изгубила нетърпеливия си устрем. Целуваха се в леглото, преплетени, телата им се отъркваха едно в друго. Галеха се, докосваха любимите си местенца и чертаеха магистрали от бавно събуждаща се страст. Мария обичаше да заравя лице в падината между гърдите на приятелката си. Обхващаше стегнатите ѝ малки гърди отдолу, повдигаше ги към устните си и пиеше от тях, засмуквайки зърната ѝ с леко усилващ се натиск, докато въздухът засвистяваше между устните на Ана. Обичаше тези тъмни малинови зърна, изпъкнали от възбуда, набъбващи двойно в устата ѝ. Обикаляше около ареолите с език, мокреше ги със слюнка, духваше върху твърдите зърна и се наслаждаваше на реакцията на партньорката си. Гърбът на Ана се извиваше в отговор и тя нетърпеливо сграбчваше главата на Мария като настоятелно я притискаше към себе си. Мария се смееше върху гърдите ѝ. За наказание Ана подпъхваше пръсти между телата им, сграбчваше зърната на Мария и ги извиваше силно докато не чуеше задъхан от болка стон. По-силно, сякаш казваше тялото ѝ, по-бързо, по-дълбоко… Неотложно и на момента! Сега! И Мария откликваше на нуждата ѝ със своята.

Знаеше какво обича. Обръщаше внимание на сладостния ѝ вкус и си играеше с клитора ѝ, но повече за свое собствено удоволствие. Ана предпочиташе повече друго. Когато езерото между краката ѝ започваше да се стича в гънката между полукълбата на малкия ѝ стегнат задник и да попива в чаршафите под нея, Мария най-сетне се откъсваше от вагината ѝ. Отнемаше ѝ само минута да сложи колана около кръста си и да се върне в леглото. Ана я гледаше сериозно с полуотворени в очакване устни, сякаш изпитваше страх.

– Обърни се… Ела към края.

Обичаше да наблюдава тесния ѝ гръб и стегнатия ѝ задник, когато Ана заставаше на четири крака в края на леглото с извит в очакване гръб. Косата ѝ бе почти по момчешки къса, но ѝ отиваше. Вратът ѝ оставаше беззащитно оголен и Мария често отделяше минута или две да я дразни с език там, докато плъзга тялото си по гърба ѝ. Тежките ѝ гърди се отпускаха на кръста на Ана, Мария галеше изпъкналите ѝ прешлени и се наслаждаваше на това как потръпва и настръхва кожата ѝ под нейното докосване.

Ана ставаше нетърпелива, завърташе таза си, опитваше се да свали Мария от себе си, подканяше я да влезе в нея с тихи настоятелни стонове. Беше толкова мокра и готова…! Мария също течеше, силно възбудена от този момент, в който проникваше в приятелката си. Задържаше дъха си, докато не чуеше острото шумно издишване на Ана, после тласваше напред. Сграбчваше я за бедрата и я наместваше пред себе си, после направляваше движенията ѝ, докато плавно влизаше и излизаше от нея. Ана стенеше шумно. Тя не умееше да бъде тиха и затова не обичаше да бъде докосвана, когато бяха навън. Дишането ѝ се учестяваше в унисон с тласъците на Мария зад гърба ѝ, тя нетърпеливо се движеше, за да посрещне пениса и да се наниже дълбоко на него. Тялото ѝ се огъваше красиво в кръста, спалнята се изпълваше с ароматите на мокрия ѝ секс. Мария се потеше, пот избиваше и по гърба на Ана, пръстите ѝ се плъзгаха по кожата ѝ.

– По-силно! Там! Точно там…! Оооо…!

Ана свършваше шумно, тръпките я разтърсваха. Мария стисваше зъби и се опитваше да удържи тялото под своето да не рухне и в същото време да не спира да тласка в Ана. Оргазмите на партньорката ѝ бяха толкова силни, че тя понякога не успяваше да контролира тялото си достатъчно добре. Колената ѝ поддаваха, тя се просваше по корем на леглото и Мария се изсулваше от вагината ѝ с мокър звук на изскачаща от гърлото на бутилка тапа. Но това оставяше Ана незадоволена, не съвсем стигнала до края. Затова Мария се стараеше да подхване партньорката си през кръста и да я задържи към себе си достатъчно дълго, за да извлече от нея и последните тръпки на дълбокия ѝ оргазъм.

Даваше ѝ само няколко мига почивка – даваше я и на себе си – после се раздвижваше пак, докато Ана викаше някакви неразбираеми думи, забила потното си зачервено лице във възглавницата и още тръпнеше. Очите ѝ бяха затворени, ръцете ѝ трепереха от изтощение и последвалото отпускане след адреналина, задникът ѝ обаче бе вирнат високо горе, нетърпелив. Беше готова за още. Искаше го. Мария знаеше как да ѝ го даде. Тласваше пак, дълбоко, силно, почти грубо. Вадеше пениса от нея, вкарваше го обратно с бързо напористо движение. Ана пресипваше да стене и да вика и се напрягаше като струна, когато вторият оргазъм, дълбоко в нея, по-силен, по-напрегнат, започваше да я издига нагоре и да отнема разума ѝ. Стягаше тялото си, за да устои и да усети всяка тръпка, която играчката изстискваше от вътрешностите ѝ, после се оставяше да бъде пометена от силата на втората си кулминация. Мария изпитваше затруднения да продължи да се движи – вътрешните контракции на вагината на Ана стискаха здраво изкуствената плът и правеха проникването трудно. Тогава Мария плъзгаше ръка между краката на Ана и намираше клитора ѝ. Нямаше време за нежна игра, а и Ана обичаше по-интензивните усещания, затова прищипваше клитора ѝ от двете страни, търкаше го там в бърза последователност и правеше кратки, не много дълбоки тласъци в последните секунди от оргазма на приятелката си.

Отпускаха се потни и задъхани на леглото. Мария не устояваше и се отпускаше между широко разтворените бедра на Ана, за да усеща ароматите ѝ. Понякога я лижеше пак, докато тя се извиваше, набъбнала до болезненост, с чак изтръпнал орган, и се опитваше да стои мирна за езика и пръстите на Мария. Понякога просто заспиваха прегърнати, с ръце върху телата си, споделяйки дъха си, или пък едната отпускаше глава на гърдите на другата и слушаше как се укротяват силните удари на сърцето ѝ.

Ана ѝ липсваше. Оставаше ѝ почти година, преди да си вземе научната степен и да се върне окончателно от Лондон. Мария отвори очи и въздъхна леко раздразнено, когато телефонът ѝ звънна. Беше омазана в сокове, отпусната и малко замаяна, не ѝ беше до разговори по работа точно сега. После разпозна сигнала, трескаво разрови из чантата си и извади апарата. За малко да го изпусне с лигавите си пръсти.

– Ало? – каза задъхано.

– Малката, звучиш като току-що изчукана… – Мария се засмя щастливо, сълзите избликнаха неканени. – Знаеш ли какво? Прибирам се! Прибирам се, чу ли…? Защо мълчиш?

Ана не изчака отговор и се впусна в оплетени обяснения как не е нужно да стои повече в Англия и може да се прибере вкъщи да пише, защото вече има достатъчно материали за дисертацията си, и за това как…

– Ана! Ана!

– … какво? Какво?!

– Обичам те!

Черния нетърпеливо помръдна предизвикателно навирената си опашка и влезе през оставената пролука на вратата на офиса. Подуши царствено наоколо, без да обръща внимание на опитите на човеците да му се радват или да го напъдят, и скочи на стола на човешката жена, чийто мирис бе осиновил. Завъртя се елегантно на кравай, намести се удобно, притвори очи и я зачака, без да се отпуска напълно. Крайчецът на опашката му нервно танцуваше. Нещо му подсказваше, че тя всеки момент ще влезе. Не смяташе да я оставя повече. Случваха ѝ се твърде много неприятности, когато не беше наоколо.