С арабките (част 3)

02.01.2024 | Анонимен

На третата ни среща Рания беше доведена от брат си, който просто я остави. Не трябваше да се правим, че излизаме под негов надзор.
- Красива си!
- Благодаря!
- Ще пиеш ли нещо? – беше се застудило рязко и лично аз се бях увил около една малка кофа с кафе, мляко, карамелов сироп и други щуротии.
Рания ме хвана за ръка. И да, снощи на репетицията се по натискахме малко, но ми хареса публично да се покажем – рус, бял и синеок с арабска газелка, с лилав хиджаб.

***

Помогнах ѝ да си свали синьото палтенце. И тя се насочи направо към стаята ми.

Като влезе, вдигна деликатните си пръсти и като в унес свали хиджаба. Сви го и ме гледаше.
- Красива си, Рания! – усмихна се леко и седна на леглото ми.
Пуснах Нанси Аджрам. Хем и тя беше ливанка, хем след проучванията на това какво пее реших, че ще ѝ допадне.

Рания ме погледна изненадано. Но потупа леглото до нея. Седнах и я прегърнах. Реално преди седмица ѝ бях бръкнал в дупенцето и ми беше духала, но сега във въздуха имаше напрежение. Спрях да я целувам. Хванах лицето ѝ.
- Рания, ти нали знаеш, че правим каквото искаш? Или като миналия път духаш, или аз на теб, или се гушкаме, или…
- Не, искам секс!
Усмихнах се.
- Така или иначе ще си грешница…
- Аз вече съм. – в гласа ѝ имаше нещо трудно доловимо.
- Ще ти пусна да ми потанцуваш шарки.
Пуснах и тя се изправи. Беше с гръб към мен. Беше обута в тясна синя пола. Ризата ѝ беше светло син цвят и леко проблясваше. Ръцете ѝ се вдигнаха покрай кръста. И леките движения в кръста се засилиха. Обръщаше се на малки стъпчици към мен. Знаех, че гледам нещо забранено. Но по едно време тя спря.
- Влад, нека не го правим! – не разбрах кое, но смених музиката с някакъв поп.
Тя се обърна с лице към мен и поиска да седне. Сгуши се в мен. Миришеше така хубаво.
- Влад, съжалявам…
- Рания, страхотна си!
Страшно много ми се искаше да се разтанцува, да се съблече и гола и разгорещена да ми се метне. Но си имах ръка и въображение. А с истинското момиче можеше да се опитам да съм внимателен.

***

Гледахме филм, гушнати в лъжичка. Тя беше малката. По едно време раздвижих умрялата си ръка от кръста ѝ. И започнах да я галя по дупето и бедрото. Тя леко. Погалих я и по ръката. Тя не спираше с микроскопични движения да ме влудява от желание да я хвана и да ѝ го надъня.

Стана ми много, а тя не отвръщаше. За това си прокарах ръката няколко пъти по кура и пак я прегърнах.
- Влади.
- Да? – идеше ми да изкрещя, но си давах сметка, че и на нея ѝ е трудно.
- Може ли ти да… да ми покажеш какво искаш?
С последни остатъци от самообладание ѝ казах да се обърне към мен. Бях го изкарал. А тя го гледаше. Протегна ръка и го хвана. Задвижи се.
- Стисни, не се притеснявай! – стана по-добре. - Стисни още… ако искаш слез надолу. Искам да ти свърша в устата!
Тя се задвижи, но не пусна кура и за секунда. Като се нагласи, лапна главичката с уста. Задвижи езичето си.
- По-бавно с език и засмучи! – усещах малко зъбки, но изпъшках от кеф.
Явно путенце нямаше да видя и днес, но поне можех да…
- Стисни, Рания!
Празнене като мусон върху атол с нещастни палмички в индийския океан.

Рания гълташе и ближеше. Стискаше. Беше страхотно!
- Рания, ела!
- Искам да се… да мина през банята.
Дадох ѝ кърпа. Като се върна, я чаках гол. Щях да се пробвам.
- Ела да ми седнеш на лицето!
Тя се изчерви, но разкопча полата си. Чорапогащите долу и за гащичките някак лъстиво тръгна към мен, боса със ситни и изящни крачици. Исках да любя това момиче.

Присегнах се и колкото бавност можех да събера, включих я в свалянето на гащичките на това прекрасно арабско момиче.

Пеперудката ѝ беше с леко асиметрични лабии, плътни и розовки.
- Ела! – тя понечи да тръгне надолу, но я хванах сигурно за задника и я придърпвах към лицето ми.
Седна, а аз веднага пуснах жезъла на Зевс. Това е първият първи чалъм за чукане с език. Нагърчваш го да се събере във възможно най-дълга и окръглена форма и го движиш наляво, надясно и навън и вътре, когато домакинята на лингвистичния предкурсенсус реши, че по-хубаво няма на къде, я удряш с гръмотевицата на бясно разтриване само нагоре. Рания се разтриса и аз си я хващам за дупето съвсем естествено. После минаваме на пергела на гола поляна, а после на Влад Разцепеш и тя съвсем некомплицирано се загърчва. А аз задвижвам путенцето ѝ по лицето ми. Тя ахака. А аз усещам сокчетата ѝ.

Тя е разтърсена, но си е махнала ризата и сутиена. И ляга гола и морна до мен. Дърпам се леко и се вдигам на лакет.
- Рания, искаш ли секс или да се изпразня и да се върна?
- Искам секс, да!
Претърколих се между разтварящите се бедра. Разцелувах шията ѝ и отривах кура в нея. С две ръце загалих гърдите ѝ и започнах да опъвам зърната ѝ. Тя започна да простенва. Това беше сигнал да започна да целувам и засмуквам циците ѝ. Опънах едното зърно с уста силно. И опрях главичката си в нея.
- Дай ми се, скъпа!
Навирах ѝ го и тя усещаше, че ѝ го набутвам. Отново засмуквам зърно. И достигам до химена ѝ. Натиснах. Тя не издаде звук. Натиснах и не ми хареса. Стоеше някак жилаво.
- Миличка, ще те заболи! Когато искаш, спирам!
- Да.
Натисках, а тя се обливаше в пот. Нямах идея колко остава. И се опитвах да ѝ давам почивки.
- Боли ли много, принцесо?
- Не! – течаха ѝ сълзички, усещах и кръвта ѝ.
Започна да ми омеква, когато пробих. Рания извика и ме одра зловещо. Но бях в тясната ѝ горещина.

Не мърдах. Само пригалвах гърдите ѝ. След малко легнах върху нея и я целунах. Тя плахо отвърна. И се разцелувахме. Задвижих се леко. Тя викна.
- Рания, отпусни се, ще ти влезе по-приятно…
- На теб последно като ти влезе 20-сантиметров отпусна ли се?
Идваше ми да се засмея, но знаех, че е тъпа идея.

Целувах я и се движех в страхотно тясното ѝ путенце. Мекотата на кожата ѝ, горещината, която разтягах, кожата и аромата ѝ ме бутаха мощно към свършване в нея.
- Искаш ли в теб?
- Искам, да! Ще взема хапчета.
Целувахме се. Тя беше разтворена под мен. Харесваше ми между краката ѝ. И свършването ме заля като внезапна силна вълна. Зарових лице в косата ѝ. Тя лениво ме галеше.
- Тежа ли ти.
- Не.
Лежах и се чувствах цял с красиво и снело момиче.

Претъркулвам се. Бавно я галя по косата и лицето.
- Страхотна си, Рания!
- Влади… – гласът ѝ е слаб.
- Да?
- Ще ми помогнеш ли да… да отида до банята? – изправих се и ѝ помогнах да стане.
Придържах я за кръста. Кръвта и спермата не бяха малко.

Поставих я да седне на тоалетната чиния и ѝ подавах неща за къпане.

С действието на душа тя сякаш се съвземаше.

Подадох ѝ кърпа и тя излезе.

Взех си душ и се върнах в стаята ми. Бързо смених чаршафа и протектора.
- Ела да си легнеш. Искаш ли нещо за ядене?
- Не. Може ли нещо сладко за пиене?
Върнах се с чаша леден сок от бъз. Тя го изпи и се сгуши в мен. Лежахме, държахме се за ръце и се целувахме.
- Рания, извинявай, че те…
- Ей, не ми се извинявай за пропуските в моето тяло! Окей?
Полежахме още малко. И беше време да я изпратя. Ходеше по-особено, а на мен ми беше хем хубаво, но и ме беше срам, че съм ѝ причинил такава болка.

Стигнахме на две пресечки от тях.
- Страхотна си, да знаеш!
- Добре. Ще знам, а сега отивам да те издам, че си ме нападнал!
- Рания! – тя се засмя.
- Ще го правим още! – изненадващо за мен тя прокара ръка по пакета ми.

Владислав