Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Десислава Иванова беше 28-годишна асистентка в Софийския университет и водеше упражненията на първокурсниците учещи Старобългарска литература. Руса, слаба, с палави тъмни очи, Деси си беше пробила път в научните среди главно чрез покровителството на доцент д-р Веселинов, с който спеше от три години. И днес, в края на деня, понеже беше петък, в университета почти не бяха останали хора. Деси влезе в катедрата по литература и остави книгите, които носеше, след което седна на едното от бюрата. Защрака по клавиатурата на компютъра. След десетина минути сградата съвсем притихна. В катедрата влезе доц. Веселинов. Усмихна се хитро и без да каже нищо застана зад Деси, хвана косата ѝ, дръпна назад главата ѝ и впи устни в нейните. Деси въздъхна и прегърна през врата мъжа.
- Чаках те! Приключи ли за днес? – попита Деси.
- Да, изпратих закъсалите студенти да учат в библиотеката от последната ми книга. – отвърна Веселинов, докато мачкаше през блузата гърдите на Деси.
Жената се обърна с лице към мъжа, прокара ръце по гърдите му и се спря на чатала. Разкопча бавно колана и го измъкна, след което го захвърли на пода. После стана, отиде до вратата и я заключи отвътре. Бавно се обърна и започна да разкопчава ризата си. Полека се показаха стегнатите ѝ гърди, обвити в розовата дантела на сутиена. Потърка зърната, докато не се втвърдиха и щръкнаха нагоре. Обхвана сама с ръце гърдите си, като ги разтриваше една в друга. Плъзна ръце по талията си, по краката, обратно нагоре и погали през дрехата путката си. Бавно разкопча черния официален панталон, плъзна го по стройните си бедра и го събу. Остана по розови прашки и сутиен с високи черни официални обувки на краката. Заклати ханш, докато се приближаваше към Веселинов. Вече до него го бутна на стола, разтвори краката му, навири дупе към чатала му и започна да се отърква, като разгонена котка. Усещаше с нежната си кожа как курът на доцента се надига. Обърна се с лице към него, погали лицето и шията му, спусна ръце надолу и разкопча панталона му. Смъкна надолу дрехата заедно с бельото. Приклекна и пое в уста надървения хуй. Заблиза бързо главата, като се спусна по дължината и пак нагоре. После засмука силно, от което пенисът на мъжа се напълни с кръв. Погали топките му, облиза ги веднъж, след което се съсредоточи върху бързите движения на поемане колкото може по-дълбоко на хуя му. Веселинов пръхтеше от удоволствие, стиснал в шепа част от косата на Деси, като клатеше допълнително главата ѝ. Мъжът усети, че скоро ще се изпразни в устата ѝ, затова стиснал зъби замърда с таз срещу топлата ѝ уста и шаващ език. За миг целият се скова и изпрати топлата струя чак в гърлото на Деси. Тя продължи да смуче, докато не го изцеди напълно. После стана и отиде до тоалетната, където плю в мивката, изплакна си устата, а след това се върна в стаята.
- Ела тук, скъпа! – повика я Веселинов.
Деси послушно се приближи, а мъжът я дръпна в скута си. Разкрачи краката ѝ и напъха два пръста в путката ѝ. Зацелува врата и раменете ѝ, както беше зад нея. Докато забиваше пръсти в нея, разтъркваше и едното ѝ зърно. Деси се заизвива в ръцете му и задиша учестено. Тогава Веселинов извади пръсти от пусналата сокове вагина и заигра бързо по клитора ѝ. Деси се напрегна още повече, като стискаше силно дръжките на стола. Разтривайки силно гърдата и клитора ѝ, Веселинов захапа жената за врата, започна да ръмжи, което предизвика вибрации и в двамата. В момент на напрежение Деси извика и свърши бурно в ръцете му. Отпуснати, все още един върху друг, Веселинов попита:
- С мен ли ще се прибираш или имаш още работа?
- Трябва да се отбия при майка ми и после ще се прибера, докторе. Ще ме чакаш, нали?
- Разбира се, малката ми, винаги! – отвърна Веселинов и я пусна да стане от стола, където стояха и двамата.
Облякоха се и всеки пое по пътя си. Деси обаче не отиде при майка си, а в един бар, където имаше среща със стара приятелка. Лъжеше Веселинов, понеже беше много ревнив и щеше да иска и той да дойде.
Влизайки в бара Деси видя своята позната, помаха ѝ и се запъти към масата ѝ. По пътя се спъна и за малко да падне, но един симпатичен младеж я хвана. Деси благодари и чак тогава видя, че това е един от студентите, на които преподава. Момчето се казваше Камен и беше двайсетгодишен разгонен жребец, синеок и тъмнокос. Деси му се усмихна, а момчето я прегърна през кръста “уж” да я подкрепи. Почти стигнали до масата на Деси, Камен прошепна в ухото ѝ:
- Ще ви чакам отвън до колата ви, след като си свършите срещата.
Деси нищо не каза, само усети как сърцето ѝ се разтуптя по-бързо. През цялата среща с приятелката ѝ беше разсеяна, едвам говореше и все си мислеше какво да направи – да се срещне ли с Камен или не. По някое време жените изпиха питиетата си и Деси се надигна да си ходи.
- Съжалявам, скъпа, но трябва да вървя! Веселинов ще ме чака…
- Разбира се, няма проблем! И аз ще тръгвам… – надигна се и другата жена.
Сбогуваха се и Деси се запъти към паркинга, където беше оставила колата си. Стигна и отключи, като си отдъхна, след като не видя Камен наоколо. Докато влизаше в колата, някой я хвана за ръката. Деси извика стресната, а Камен я целуна бързо по бузата.
- Не се плашете, аз съм! За малко да ви изтърва! – додаде момчето.
Той заобиколи бързо и влезе вътре в колата. Протегна се през Деси, като затвори и нейната врата, след което с полутеглене-полубутане я издърпа на задната седалка. Там я натисна по гръб, като хапеше и целуваше лицето, врата и деколтето ѝ. Запъхтян я мачкаше цялата, където свари. Смучеше зърната ѝ, след като разтвори дрехите ѝ. Мачкаше дупето и нещото между краката ѝ.
- Откога си мечтая за това! – изпухтя момчето и заби глава между краката на Деси.
Пое в уста колкото може от путката ѝ, напъха език в нея, засмука клитора ѝ, поигра си и с дупката на ануса ѝ. Деси само стенеше и се мяташе, колкото ѝ позволяваше малкото пространство на колата. Камен, надървен до пръсване, събу бързо дънките си и намърда кура си в топлата зачервена путка. Заблъска, както само младите могат, без умора и с устрем към върха. Вадеше почти до края големия си член, след което пак го набиваше до топките, разоравайки вътрешността на Деси. Жената тласкаше хълбоци срещу него изпаднала в екстаз от здравото чукане, след толкова време на стари пръсти и полумеки курове. Камен обърна жената, напъха ръка под корема ѝ, надигна я леко и влезе в нея отзад. Чука я силно и дълбоко, докато Деси не започна да скимти, търкайки сама клитора си. С последни тласъци, изцеждайки капките сперма от себе си, Камен докара Деси до върха, при което тя се отпусна безжизнена напред, опряла чело на стъклото на колата. След минути се поосвести и седна, оправи си косата и дрехите, след което се обърна към Камен, който само я гледаше с подчертан интерес.
- В понеделник ела малко по-рано за лекцията в моя кабинет. Ще ти дам допълнителни материали за учене… – усмихна се Деси.
Излезе от колата, а след нея и момчето. Камен я притисна до вратата, целуна я дълбоко и я пусна. Деси седна зад волана и потегли, усещайки още топлина между краката си. На устните ѝ трептеше лека усмивка, а в главата ѝ се въртеше някаква сентенция от римски автор, че младостта, макар и неука, компенсира с ентусиазъм и сила.
Много симпатично и свежо разказче,ама как ме върна назад в годините.Не ,че някога като студент съм чукал /ех,как я мрази тази дума съпругата ми/ ,някоя асистентка или техническа помощничка.То пък и нямаше такива ,като асистент Десислава Иванова. Е, всичко това, по-късно се компенсираше в института по месторабота с научни сътруднички.Тогава по време на "тъмният" социализъм, имаше едни ЕЩТ ,където се указваше: асистент=научен сътрудник 3-та степен,старши асистент= научен сътрудник втора степен, главен асистент= научен сътрудник първа степен,доцент= ст.н.с втора степен,професор= ст.н.с.първа степен. Мда-а-а бяхме купонджийско направление.Щом се вземеше някакъв по-значителен хонорар ,а такива бяха по ТНТМ,започваха обиколки по ресторанти: "Форум", "Ропотамо", "Старият или Новият Берлин","Плиска".Да не споменавам разните "срещи"-Лясковска ,Михайловградска, Мелнишка и т.н., но това не бяха места за нашите колежки. Прегръщам те Fairy, чакам с нетърпение да се завърнеш на родна земя.Липсва ми такава умна ,образована,широко скроена ,с чувство на хумор жена . //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Малко смях :""- Петка, слушай заповед! Под дипломатическо прикритие отиваш в България и разузнаваш. - Разбрах, да изясня броя на техните крилати ракети с касетъчни бойни глави, типът на безпилотните им дронове, и видът на лазерните им оръжия! - Вечно бързаш бе Петка, първо тихичко разузнай, имат ли въобще армия!""" Само цитат
Баси и червеното старче, един виц го пише и сутрин и вечер, но най-смешното е, че той винаги го мисли за нов! И не бил ЧУКАЛ като студент, а да не би после да си чукал бе педал жалък и САМОТЕН , винаги теб са те ШИБАЛИ, като се почне от КАЗАРМАТА , после ГЕНЕРАЛА, после от ДЪЩЕРЯ му, та до днешни дни! Пфуу, Аман от заблудени старчета....
Къде е кака ?
Лапа сирийска ПАТКА , за да ѝ оберат ПАЯЖИНАТА после и да се УСПОКОИ.
Всъщност кой пита, Станислав Христосков ли? :)))) Хахахаха ха, не могааа, търкалям сеее
Не, това е братовчеда на Станислав: Алекс Христосков :))
"" ". Баси и червеното старче, един виц го пише и сутрин и вечер, но най-смешното е, че той винаги го мисли за нов! И не бил ЧУКАЛ като студент" "" "Ех, така е когато онези лигльовци през 44-45 година не са си свършили работата. Можеше генетиката да се оправи
Како ша та лупкам кат , шкембе в дувар .
Съжалявам авторе, ще пиша без да съм изчела разказа. Алекс, заради теб отварям сайта :)), душо. Странна нощ имах. Много натегната, събуждах се от ръцете си, щъкащи къдет слънце не огрява и от допира им се разсънвах, щот е твърде плитък и недостатъчен. А хем хубавичко се бях погалила и имах две освобождения. Сънувах майка после. Първо чух гласа ѝ как ме вика. Нямаш представа колко се разстроих на мига. Знам, че идва насън и че ако не внимавам, ще изчезне. Използвах времето си да я питам как е и помолих да я прегърна. Не ми се дръпна. Топлина. Любов. Единствени са по усещане, когато са от майка. Нещата тук се подреждат пу пу пу. Снощи чатих с поляка. Толкова съм щастлива, че имам късмет да попадна на спокойни и стабилни хора. Мъже. А разликата със совите тук е, че са гладни за месо. Живо. Слизам от трам. Прегръщам те. Не знам дали ми се влиза в сайта, нещо ми се е накривила шапката.
Гле'й сЯ БАБЕ, кога съм си турил ръце на кръста 'бем ти накривяването на ФЕСА(чалмата), "следиш ли ми мисълта"!?
Това за лупкането на шкембето ме кара да се смея със сълзи
Стига беее, плача направо, не немооогаааааа вече......
Fairy, знаеш ,колко ми е приятно да обменям информация с теб.Все по рядко се срещат умни ,добри ,културни,високо образовани хора.Имах късмет и щастието да работя с такива жени, страхотни спомени за цял живот. Рокаджийки ,куподжийки, ценящи момента ,умни ,горди,Не се забравят нито купоните ,нито ресторантите ,нито симпозиумите, нито конференциите,нито блусовете с тях. Да попитам,защо синът ти не кандидатства в България.Втора "база" на консерваторията е на около 300 метра от нас ,малко зад МнВР. ,почти до зала "Универсиада".Тих работнически квартал, даже като надуят "тубите" се чува и у нас.Клавирните не се чуват.Прави ми впечатление ,че има студенти с азиатски черти.Смятам ,че добре се ориентирам и някои са японки ,повечето са момичета ,но има и момчета.Алекс.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Бабе, вие с Алексчо си гукайте, не обръщайте внимание на бащата, който ебе малолетния си син до вас. Какво толкова?! По някое време ще ви босбута, даже може да вземеш главата на детенцето в скута си. Какво толкова?! Все пак вие двамата не носите отговорност за това, че на същата пейка стават такива работи. Не е ли така?
БЕЗКРАЙНО си ТЪП саше! Колко познаваш баба.......
Ахаха, прочетох! Мдааа, смехории бол! Видях и справедливия воин, който ни насочва да погледнем оттатък, където пак плискат легена. Демек обградена съм от идиоти :))). "Стари пръсти и меки курове" :)))), или "изстрелял се в гърлото, ма тя се разходила с извадката и я изплюла в мивката" :))). Алекс, децата съм ги натирила у чужбина, внушавано им е от мен от мънечки, без право на избор. С тяхната професия това е варианта. Тъй че правех лютеници и погачи, за да отрастнат с ароматите и обичаите. И някога да им се доще да се научат. Много се уморих. Трасирам с транспорта и като един Атлас разнасям по две огромни торби с обзавеждане на всяко рамо. За разклонителите...обиколих награда на тетрикс разходка, но успях! Накрая се прибирах досущ източноевропейка гастербайтер- с кофата и моп в трамвая. Горещ душ, много късно кафе и последен гълток уиска. Пиша от леглото. Хавлията ми мокрее и ще я издърпам. Което описваш, Алекс, е новата сграда на Академията, милион пъти сме били там на уроци. Не с всички професори се разделих с добро :)). Днес мих прозорци и слушам челото как измъчва един сложен етюд. Ох, душо, моментално знаех кое не е на ред. Разпределението на лъка! В главата ми има някой, който живее в музика. Може и да е в стомаха, знам ли :))). Обожавам миговете, когато съм полезна и отгатвам нужните указания. Почти професорка :)). Не, доцентша. Ако знаеш тая доцентура как я бутахме 10 години. Тва значи да не го закачаме за нищо, щот да пише....да работи...:))). Странно е, но тук рядко виждам грозни хора. И някак тази любезност, неосъждане и вежливостта, ми действат много добре. Общуването, свалянето на маски и прегради е супер лесно. Граница става само нашето въображение. Ох, хавлията :). Айди, да я махна и да се погаля. Много бях разстроена сутринта, но се оправих. Силен сън беше. Прегръщам те, Алекс. Харесах си идеалния олд скуул бар край реката на изток, за съжаление твърде далеч. Тези правостоящи тесни клубен тип улучни помещения не ме предразполагат да се чучна и да подслушвам. Бих харесала лакирано дърво, пространство, музика, която не пречи на разговорите...
Горното съм аз, Алекс. Нощта пада, а кожата тепърва се събужда https://youtu.be/glUuGgtmxb4?si=AOUe_JEnQsn7KS2v
Нещо в позата му, нещо в погледа му Ме привлече. Изглеждаше сякаш говори на ум. Спори. Моли жена. Видя ме, видя друга в мен, времето бе далечно Използва ме, за да се върне назад. “Може ли” питах и седнах до него. Отпих. Обърнах се да го огледам. Дебели пръсти, леко свити и едри вени. А лицето? Влачил се по улиците мокър картон. Шахта, раиран играч с повече загуби от игрите, които е играл. “Знаеш ли”, каза ми “ Напомняш ми някого” и се подсмихна. Тези спомени запалват кръвта. Агресия и секс. “Така ли”, питах, “Тя имаше ли това?” и скочих в скута му, озовах се обградена от тютюнев мъж и го издрах. По гърба. Плътна прегръдка. Цици до гърди. Корем до корем. Бедрата му около мен. Стисна ги. Краката си. Стисна лицето ми. И завря език. Лютив. Тръпчив. Прошепна ми с дрезгав шепот, директно в устата :”Да, тя имаше това, но ти имаш мен. Сега” и ме облада с устата си. Щях да се свлека на пода, ако не ме държеше хуй, подпрян в корема ми. Как бих се дръпнала от това? Никога! Наведе ме назад. Огъна ме и взе чашата ми. Тикна ми я : “Пий!” Пих. До дъно. “Тръгваме!” Тръгнах. Закъдето. Смачка дланта ми в топлината си. Самота среща самота. И се ражда секс.
:))) Наговорили сте се! :))) Да си летя сама из космоса на самотата :)))) гадинииии . Кака
А стига рИва ма, хората имат семейства и "мъжки" задължения. Аз съм тук, пффф, забравих, че ти не играеш с мен. Каква загуба.....
Ай за Наздраве и ти ставаш :)))) Пий!
Тц, не пия! Ама с крушовицата може, амброзията днес по обяд я пактьоризирах.
https://babinitegozbi.bg/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8/ После ме питайте защо съм с мацки с по 10 години по-малки от мен. Утре имам ПОЛОВ ден и мацката е 19 години по-малка! СРАМ МЕ Е чак....., че и дългосрочни отношения се оформят, вай, вай, вай
Бахе, успех ти желая! Да не изложим лигата! Ма недей ги пита на колко са години или четеш в бука :)))? Щом цената те устройва, да, дълготрайни отношения най- добре, докато ги свикнеш на мурафетите си и влезете в синхрон, ши мине време. Айди, пий добвките, орехи и мед и чакам да ѝ чуя стоновете до тук. Кака
Със СУРАТ ТЕФТЕР не разполагам, а и с време за глупости, имат си ЛИЧНИ КАРТИ, там гледам, че е по-бързо и достъпно! СИКИШ стонове ѝ се дослушали на баба ХМ, ама ша си протриеш ШУНДАТА, пък тя вече е на годинки и кремчета няма ти помогнат.
За мен Fairy, не е Кака ,а истинска Фея,създание тайнствено, вълшебно, приказно-красиво, недостъпно за простосмъртните ,но желано и неразбрано от тях. Винаги ,когато пише имам чувство ,че за фемтосекунда се пренасям в този детски приказен свят. Алекс. .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Опи, и мишока -БЕЗКРАЙНО ТЪПОТО саше си подаде муцуната от дупката, ХАХАХА......
За теб и шизофреничните от КАРЛУКОВО са недостъпни. Дърт ПЕДЕРЮГА, жена недокосвал освен дебели гедерейки и чехкини на снимки. ЖАЛЪК смотаняк!!!
Ти себе си ли описваш с "недостъпно за простосмъртните......, но желано от тях "? Ей смешник, самотен клоун, ти май не разбираш, че НИКОЙ освен теб НЕ я желае, и освен теб+някое друго пенсионерче, никой не ѝ ЛИЖЕ сланинестия гъз. Ай заемай се и да ти е сладко! Ние сме БЕЗСМЪРТНИ и я разбрахме и НЕ я желаем!!!
""Опи, и мишока -БЕЗКРАЙНО ТЪПОТО саше си подаде муцуната от дупката, ХАХАХА...""" Капутчето ми , много ми е трудно ,по -точно невъзможно да слезна на вашето ниво ,то е толкова мизерно,циганско
А така, ти НЕ можеш да ходиш по земята, защото ти е ХУБАВО да си наврян в нечий ЗАДНИК на топло и да ЛИЖЕШ екстременти, ама в твоя случай са БАШ лайна!
И ПУТЬО, дошло ти е време да ходиш на ОНЯ свят, пък не можеш да пишеш правилно, къде се слага запетая, кавички, пунктоация.... А претендираш за НИВО, какво ниво може да има един НЕГРАМОТЕН и неук комунист???
Алекс, когато отварям сайта, знаеш ли с каква треска сканирам коментарите, докато попадна на подписа ти :)), а после премрежвам поглед, за да открия името си измежду останалия текст. Колко ми е хубаво да те почуствам като топъл полъх! Като вихрушка на малък павиран площад, целуваш ме нежно, а после се протягаш над върховете на двата златните бряста над две самотни железни пейки. Шумолене зазвънтява и весел листопад закръжава в спираловиден пирует до земята. Не искам да снимам. Повдигам лице и пълня очите си със златни отблясъци и надежда за фьон. Бурен. Поривист. Алекс мой, разхождах се, оглеждах всички детайли. Днес има пазар за зеленчуци и друг за цветя до катедралата. Отделих огромно количество време да разглеждам чашки за еспресо и си купих една за спомен. Май това ще ми се окаже слабост. Харесва ми да си готвя тук от белите им вурстове. Точно хапнах и иде време за следобедно кафенце. Градът е толкова красив, Алекс! Много ми е хубаво тук. Прилича ми на Италия. Кварталът е коледна картичка. Реката е на две крачки. Ще бъде щастливо студентство. Прегръщам те.
Абе, "десантчика", любител на умни, образовани, широкоскроени и с чувство за хумор за жени, да вземеш да ни обясниш как точно възнамеряваш да общуваш с такива жени, като те знаем, че си един средностатически задръстен номенклатурен плъх, с дар-словото на ЗКПЧ и интелектуалния багаж и културен хоризонт на посредствена социалистическа мижитурка? Като се има предвид, че на твоите години и да ебеш не можеш, а уменията ти във флирта се изчерпват с олигофренското "не се правя на нерез" какво ще ги правиш тия жени? Какво друго бил могъл да им предложиш, освен да ги отегчаваш до смърт със спомени от жалкия си живот на недоклатил научен сътрудник?
Алекс, много се извинявам :)))), но са адски смешни, нали? Виж колко се стараят! Наточили ноктенца и току скачат да ти гризнат лъвската опашка :))) ***Само да вметна, Многоуважаемий ужанонимний, че Алекс е точно на годините на мъж ми и че всичко си може той, всичко. И по- важното, което може ми стига. От колко пък да се нуждаят 21 грама?
Освен да ти лижат самочувствието през гъза на тази възраст друго едва ли им се удава. То нали и за това си вечно вкисната и недоебана търсеща ебЪн. Чак у швабско отиде да ти оберат ПАЯЖИНАТА черните маймуни, не че у Софето ги няма, но мое нЕкой да те види налЕ. А сега кажи и за красавицата и мушкатото дето също взе от пазара.... АЙ, отивам да бера КУКУРУЗА-а.
Мда, дойде ми на ум, Алекс, че може и да греша за годините ти, предвид роднинската връзка с доц Пецулев, ако може да се каже изобщо, че тя следва някакво правило за последователни поколения. Както и да е! Совички или не, оценявам хубавото и усещам искреното. А че всички имаме и страните си, от които се притесняваме да излагаме е само много смешно, защото когато се срещнат точно тези ни страни, стават най- майтапските дни. ***Подпис, с аромат на кафе
БАБЕеее, как ме дразниш само, когато става въпрос за кафе е модерно да се казва и пише ЧАРОМАТ, а не аромат. Аман от старици, дет' се опитват да се лансират за РЕТРО МАДАМИ. Пфууу.......
Как пък ЕДИН път не написа коментар, дето като го прочета и да напиша: "КЕФИШ МЕ щИ ЗВЪННА", ама трее да отговориш и правилно........
Спиро Пецулев е професор още от началото на 70 -години.Четеше по цял семестър лекции или в Илменау или в Дрезден.Той е на съпругата ми вуйчо /на майка Й брат/.От него тя има подарък разкошен комплект пергели ,а и двамата не можем да чертаем.В електрониката няма много чертане ,а в института имахме млади момичета чертожнички,а след това навлизаха плотерите.Години по-късно за една разработка получихме златен медал ,и всички със средно образование ,които искат да следват нашата специалност ,влезнаха без конкурсен изпит.Само нашата специалност във ФРЕ.Е, само две или три момичета я завършиха ,останалите окапаха още в самото началото..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Български радиоприемници - Българска. Първо издание. Автори: -проф. к.т.н. инж. Спиро Константинов Пецулев, -инж. Баньо Стоянов Петков, -инж. Иван Николов Иванов, -Христо Маринов Гацов
Плашипутарника пак РАЗЦЕПИ мрака с изтърсен от НАФТАЛИНА спомен за КОМЕНТАР !
:)))) Мокър следобед. Самолет кънти из ниско небе. Ръмеше. Радиото пее. Излизаш гол от банята. Пия кафе. И те оглеждам. Немея. В мократа ти кожа се усещам как залепвам. Езикът ми те облизва. Дори не мога да те погледна в очите. Перфектно е. Космите ти с живи елмази, настръхването… Облизвам се, вдишвам и простенвам. Раменете ти се напрягат и се гмурваш при стъпалата ми. Повдигаш завивката. Очите ти ме заплашват. Лазиш към слабините ми. Скрит отдолу, усещам мощта ти. Смъкваш ме , стиснал бедрата ми. Ще има синки. Господи, колко е възбуждащо! Скрит си. Целият си под одеалото. Между краката ми. Повдигам се. Искам да ме ухапеш. Като ябълка. Да забиеш зъби и да изсмучеш сока ми. Искам здравата ти хватка. Искам да ми го начукаш веднага! Знам, че няма да го направиш. Ще си поиграеш. Докато умирам от чакане. “Всеки има хуй, казваш, но трябва да искаш моя. Да ме молиш! Трябва да забравиш за целия свят. Да ревеш от желание.” Искам да те измъкна оттам. Искам да ти излижа устата, целувала ме. Искам да си тръгна. Гола. През вратата. Да усетиш болка, че ме няма. Искам да стърчиш. Сам. И да се мразиш. Че ме караше да чакам. Колко още да моля? А? Дай ми го! Люби ме! Сега! Люби ме още! Пак! Продължавай! Скимтя. Дера те. Плющя се в теб. Няма и няма лечение. Луда съм по това. По теб. По това, което правиш. С мен. Твоята игра.
:))) Да, прощавай! Професор Пецулев, хем го знам и пак- грешка.
Fairy, благодаря и аз се забавлявам , с някакви унтерменшън. Забавни са ми.Те са като улични пкенца ,които джавкат по някой. Е ,няма как да стана като тях, да се просна на мръсният разбит асфалт и да почна и аз да джавкам А кой ,кога ,къде, колко,националност, е тук важи всеки му своето. Ти си толкова високо над тях,че просто не ги забелязваш как се мотаят в краката ти ..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Посредствен си, мижитурьо, банална жертва на синдром на Даннинг-Крюгер…
Путьо жалък, я кажи колко пъти баща ти се проклина, че не те е хвърлил на чикия ами те е посял. КОЛКО ПЪТИ???
Това е много тъжно, като две хлапета са, които се притискат едно в друго и се надъхват за кураж. Готови са на всякакви компромиси в отчаянието си. Докато в действителност нямат нищичко друго, освен някаква анонимна връзка, без никой да знае дали другият изобщо съществува. Тая виртуална среда тотално еба майката на човечеството и ценностната му система.
Съществуват за БЕДА на лекарите от КАРЛУКОВО, които всеки месец ги ПРИЕМАТ, питаш ли ги тях какво им е???
Е, защо пък не, добре, че го има Интернет, дори неудачници като парашуткото имат шанс да намерят сродна отрепка и да се утешават един друг…
:))))) охнемогаааааанененее:))))))Баси, как се напих! С ром и кола. Е, може ли? Хиля се, напротив. На желанието ми да съм сериозна. Много е смешно. Е не е ли? Любов цъфти в еро сайт. Истинска дружба. Духовна. И некви измислени герои Се припляскват. Обошкей. Чели са някъде, някога, отдавна, Че да убиеш баща си е сила. И трона. И взимаш за жена жена му. И израстваш. В мъж. Оп. Да внимаваме. Навън вали дъжд. Не бива да ги стъпча. Те се къпят. Самодоволство. Остроумие. Смешно е, казвам ви. Суета на суетите, ела, вържи ме. Твърде свободна съм.
Ами народа има приказка за такива: Търколило се гърнето......., в случая БАБА се търкаля, въргаля, тръшка КОМАЙ близо две ГОДИН, ама си найде ПОХЛУПАК-завършен ГЛУПАК. Той и ПУТЮ е същия де, нали го ОСВЕТЛИ от колко сайта е изхвърлен като мръсно коте.
Нененеееееее....и продължавамеее
Шизофренио, ами ти като се скара ЖЕСТОКО с баща си това лято мъж ли стана или по-откачена???
Кланяйте се на рома, уважаеми :)))). Устата ми няма събиране :))
Само клитора ти ще да е пораснал от земното притегляне, НИЩО повече...
Как да се събере, до преди малко ти я разтегляха чернилките с куровете си
Смях през сълзи и фалш, като грима на стара фльорца в тъмен бар. Напукан и тъжен.
Анурак облякох, розов, невронен. Разхождам се оголена, свободна. Не щеш ли, там край реката, разгонен, Тича пенис. И влачи топки. Срещаме се под дъжда. Под анурака. Той се мушка на топло. Аз спирам да плача. Тече реката. Аз съм тя и тя е аз. Срещат се двама бегача. И става взрив. Ракета. Спринтьор и спринтьор прави Рекордьор. Клиториус- анурак и пенис. Поема.
Свършихте ли? :))))
Пък аз тъкмо почвам ....
Бабич, остави ме да се навечерям и после ще те сгазя!
Късноеееее, нямаговеееече бабича! КъсноооооееЕее, самоокааапали листа. КъсноооЕеее, няма обратен път назад. Невъзможноееее да се изправи таз уУстааАаАсаАааааааааа. Сбогом, аз пУуускам си порноОоо. Край вече с тези словаААаааАаАа. Пускам ръка на клиииитораА. Няма вечбабич, ни Фери, крАааййй, Ааааай, ай ай. Финаллллл
Всички скачайте с по 5 лева за ОПЕЛО и ПАМЕТНА плоча, от мен са първите 55лв.
По разказа: леко, свежо, младежко.... По коментарите: Като надраскана плоча сте ! Под всеки разказ едни и същи коментари ха-ха . Ще ми е забавно да ви видя на една маса ! О-75
Верно ли? Нима любов е това, което изведнъж разцъфтя като напукан миризлив налъм? Сори, наистина е ужасно смешно, ситуацията все по-силно започва да придобива ироничните абсурди на шекспировата пиеса "Сън в лятна нощ": само проява на зла и жестока магия (е, или рак на мозъка в терминален стадий) може да обясни как така наша Фейри толкова рязко и до ушите се влюби в тъпия като магарешки задник "десантчик". Той също яко се е омагьосал щом в наша Фейри вижда една едва ли не духовно, интелектуално и всякак извисена жена. Е... в пиесата всички накрая се събуждат, в нашата "пиеса" Фейрито накрая ще констатира, че се е прехласвала по един най-обикновен лайньо, а лайньото Алекс за пореден път ще трябва да преглътне горчивия факт, че единствената жена, която го разбира и приема такъв какъв е... майка му. Но това е накрая, междувременно ни чакат още и все по-абсурдни смешки.
Бабата на се захласва по него, а го прави НАПУК на нас дето я НЕ щем. И понеже няма как открито да се заяжда с нас, защото нали се преструва на хрисима душичка се хвана косвено да го прави чрез този куц кон! Но пък те мен ме дразнят и двамата еднакво и за това се правя на не разбрал и им серам и пикам на дъртия фасон.
ПОДПОРУЧИКА и той се появи на ПЛАЦА . Беше се изпокрил като ШУМКАР през зимен сезон.
Я да питаме представителя на военните(да не се обръщам и към него с малко име, че току виж се е разсърдил като петлето), ние ако сме като надраскана плоча то оня ненормалния дъртак дето все едни и същи спомени копира под всеки разказ на какво го оприличаваш? Ами БАБА шизофрения, дето си ги пише и тя квито ѝ дойдат ни в клин ни в ръкав и от как ѝ дадоха АДМИН права не ѝ се затваря ПЛЮВАЛНИКА!
Ооохохоооо :))))), тук ме чакала изненада. А аз да съм тъй бързо заспала...В миг трима оправяха една, от задната ѝ страна, в следващия- вече хъркам. Само ръцете пообърсах. А тук се е приложило старание :))). Ваша Фейри ( колко да е ваша), е поласкана. Такова медицинско внимание към нейните блянове и копнежи. Нима, спасителю в ръжта, не сме всички едни грешки? Поредици. Низ от низки човешки страсти и тук таме, като кардамон в сос за миди, не щеш ли и фини интриги, спуснати от първо небе. Аз говоря не с глас, а туба тръби. Алекс чува меден гласец да му шепне. Защо ли? Може бииии, може би, умеем да слушаме добре. И превеждаме. Ноти от първо небе, не се хващат в просто ухо. Трябва настройка. Финес. Много хубавко ни се получи днес. Вчера. Сега. Ох, май всъщност спя. Не е лято, а се горещя. Благодаря! Сърдечно ви благодаря! Бяхте чудесни! Да завъртаме изкушенията телесни и да спим още. Дълбоко. Непробудно. В Сън от копнежи любовни и решения трудни. Да бъда или да не бъда? Нима имам избор? Аз съм, следвателно съществувам и искам да се проявя. Дайте ми лост! Ще ви променя :)))! Ще ви обърна! Изпотя! И през иглено ухо ще ви стесня до зрънцето дето повдига планина. Защото тя, Любовта, е една, с много лица. Много лица, деца. А сега да спя. С усмивка на уста. Ваша :)))
Спи, Алекс, спи. Ти небе, не плачи! Нека е тихо. Нощните трели да се леят ефирно в сън шарен и вкусен като захарно памуче. Устните ти тайно целувам и се отдръпвам. Иска ми се да суча от тях, но не, миг не спирай, не ме оставяй така, да се излагам в този час. Отмини. Нека е нощ тиха. Черррна тъма. Безпаметна. Нека утринта си постели от коприна. Пътят на светлината по нея да мине в тихи стъпки. Да ни проникне. Отвътре. И ти, мой, да бъдеш силен. Здрав. Герой в моята пиеса. Къде трагедия, къде от мръсница- поетеса смешна комедия. Спи. Не те галя. Не се буди. Бъди спокоен и щастлив. Звездата ти бди и те пази. И нека е тихо. Небе не плачи. Листа, не ромолете в клюки шепотни. Нека всичко потъне, в сънни дълбини. Огледала от образи да танцуват с развети коси, да отблясват спомени приглушени, нека доплуват пасажи от време щастливо, желано, в гласове приглушени. Нека повърхността не зове. Нека потънем. Като моряци опиянени от най- омайните песни. Там, долу, в бездната, леки и вечни да се отдадем. Разтворим. В бульона начало. В потенцията. В мига. Във взрива. И отвъд. И оттатък. Спи, мой, спи. Зора, забави, забави. :)))))
Само и единствено за милата и нежна Fairy: "Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра до колени, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някого целувал някой в цъфналата ръж?" Робърт Бърнс. Позволявам си да пиша, твой Алекс.Колко хубаво би било да има, повече такива жени като теб. .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Fairy,това ,което ще пусна ,няма да ти е интересно и е извън темата , но трябва да вбеся един кондом.Та веднъж се срещнах с един, който е бил "фазан" и е участвал в описаните събития ,които са спомени на командира на полка.Някогашният фазан е по-млад от мен.Просто се заприказвахме и за какво могат да се заговарят тогавашните млади мъже,ами за две неща,за жени и казармата. Само спомени на ком.на полка."""""""""""„Още докато бях в Оперативно управление на КСВ с моя тогавашен началник подполковник Прокопиев, решихме, че за участие в учението „Щит“ 84 трябва да се прати един танков полк. И Втора, и Трета армия бяха участвали с части, решихме, че ще е от Първа армия. Там има само един полк и това е именно 11-и танков полк. Това беше утвърдено. Така сам си създадох допълнителни грижи“, разказва командирът. През 1984 г. започва усилена подготовка на полигона в Сливница. След това се изнасят в Чехословакия, в района на Карлови Вари, на полигона „Градище“. Там се провеждат същинските тренировки за „Щит“ 84. „Беше много трудно, защото валеше постоянно. Самият полигон е като тресавище. През Втората световна война Хитлер там е тренирал част от танкистите си точно на този полигон, преди да ги прати в Беларуските тресавища и гори. Моите момчета бяха железни. Благодарение на тях за полка се говореше не само в Българската армия. И чехите, и руският полк, които са там, на полигона, се представиха по-зле от нас“, спомня си командирът Добри Стоянов. Нито веднъж не закъсняват дори със секунда по време на учението. Всички национални групи имат отделен батальон, който тренира на Летище Жатец само за парада. Ние нямаме такова подразделение. Освен на самия епизод трябва да участват и на парада. Веднага след учението, на което от 806 заложени мишени са повалени 801, изнасят втори танков батальон на летището за участие в парада с нощен марш. „Бяхме с кални танкове, няколко танка нямаха и калници отпред. Униформите ни бяха също кални. Всички се подсмихваха. Имахме само 24 часа. Аз съм в челото на колоната. Ако един танк закъса, парадът се проваля. Никога няма да забравя тези часове. Освен че измихме танковете, ние ги пребоядисахме. Кантовете на всички танкови ролки бяха боядисани в бяло. Момчетата бяха капнали, не спали няколко денонощия. Те налягаха на тревата… и заспиваха. Разказвах им вицове и трябваше да ръкопляскат, за да са будни. Така спасихме положението и парадът се получи перфектно“, разказва Добри Стоянов. Той е единственият от това ниво, поканен на приема на държавния глава на Чехословакия. 7 от общо 20 награди са за българите От всички награди, които президентът Густав Хусак раздава – общо около 20, 7 са за българите. Маршал Виктор Куликов – първи заместник-министър на отбраната на СССР и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите – участнички във Варшавския договор, казва, че 11-и танков полк от България е единственият полк, който, освен че се е представил най-добре по време на учението, е готов за война.„Още докато бях в Оперативно управление на КСВ с моя тогавашен началник подполковник Прокопиев, решихме, че за участие в учението „Щит“ 84 трябва да се прати един танков полк. И Втора, и Трета армия бяха участвали с части, решихме, че ще е от Първа армия. Там има само един полк и това е именно 11-и танков полк. Това беше утвърдено. Така сам си създадох допълнителни грижи“, разказва командирът. През 1984 г. започва усилена подготовка на полигона в Сливница. След това се изнасят в Чехословакия, в района на Карлови Вари, на полигона „Градище“. Там се провеждат същинските тренировки за „Щит“ 84. „Беше много трудно, защото валеше постоянно. Самият полигон е като тресавище. През Втората световна война Хитлер там е тренирал част от танкистите си точно на този полигон, преди да ги прати в Беларуските тресавища и гори. Моите момчета бяха железни. Благодарение на тях за полка се говореше не само в Българската армия. И чехите, и руският полк, които са там, на полигона, се представиха по-зле от нас“, спомня си командирът Добри Стоянов. Нито веднъж не закъсняват дори със секунда по време на учението. Всички национални групи имат отделен батальон, който тренира на Летище Жатец само за парада. Ние нямаме такова подразделение. Освен на самия епизод трябва да участват и на парада. Веднага след учението, на което от 806 заложени мишени са повалени 801, изнасят втори танков батальон на летището за участие в парада с нощен марш. „Бяхме с кални танкове, няколко танка нямаха и калници отпред. Униформите ни бяха също кални. Всички се подсмихваха. Имахме само 24 часа. Аз съм в челото на колоната. Ако един танк закъса, парадът се проваля. Никога няма да забравя тези часове. Освен че измихме танковете, ние ги пребоядисахме. Кантовете на всички танкови ролки бяха боядисани в бяло. Момчетата бяха капнали, не спали няколко денонощия. Те налягаха на тревата… и заспиваха. Разказвах им вицове и трябваше да ръкопляскат, за да са будни. Така спасихме положението и парадът се получи перфектно“, разказва Добри Стоянов. Той е единственият от това ниво, поканен на приема на държавния глава на Чехословакия. 7 от общо 20 награди са за българите От всички награди, които президентът Густав Хусак раздава – общо около 20, 7 са за българите. Маршал Виктор Куликов – първи заместник-министър на отбраната на СССР и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите – участнички във Варшавския договор, казва, че 11-и танков полк от България е единственият полк, който, освен че се е представил най-добре по време на учението, е готов за война.""""""""""//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"" //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Смешен, смотан и сдухан мижитурник, имам много лоша новина за теб: аз не се вбесявам от посредствени баламурници като теб, колкото и да се опитваш само ми ставаш още по-потресаващо жалък и смешен. Та какво викаш, говорихте си с твоя приятел "фазана" и взехте, че си спомнихте за спомените на другаря полковник от запаса Добри Стоянов и за тази уникална история за невероятните приключения на 11 танков полк в Чехия. Пробвай пак, ама този път се постарай повече. Няма проблем, че си копирал текста от armymedia.bg, но от яд и бързане си натиснал няколко пъти Ctrl-V и спомените, които уж ти бил разказал твоя приятел са се появили два пъти в коментара. Смотльо, а и да беше поразместил запетайките и тиретата да не личи, че това е писано от друг човек. Всъщност автор на текста е някой си Веселин Жеков, демек ти или си Веско, а не Алекс или се опитваш да вбесяваш някого с някви чужди спомени. И кво викаш - големи герои били тия от 11 танков полк. Е, както разбираме великата българска народна армия не могла да изпрати два танкови батальона до Чехия, та се наложило на момчетата от единствения ни батальон да мият и боядисват танковете преди парада. Което е бахти подвига, честно, добре че самият маршал Куликов ни е похвалил, че сме готови за война, аз останах с впечатление, че сме били много добри в пребоядисване на танкове за норматив. Голем праз, глупчо, голем праз. И слава богу, че така и не се наложи да доказва нашата народна армия колко точно е готова за война, щеше да е потресаваща трагикомедия.
Ей, много си прост, Саше, гледам, че и в dnes.dir.bg си се изявявал, и там си го разказвал този "спомен". Я кажи, да не си и ти част от "легендарния" випуск 1983? https://dnes.dir.bg/comments/legendarniyat-vipusk-rodopski-1983-ta-edin-ot-gordite-momenti-na-bna
Фатмето пак се е осрало до ушите. Сега ще се затаи и ще слухти, кога ще дойде бабека. Да му бърше сълзичките с края на престилката и да му вика "тия са лошите, ти си добър и умен", а той да и отвръща с подобни лъжи. Абе, мъка.
Добро утро, гълъбчета! :))) Хайде да посрещаме дивана и да сглобяваме! Идвате ли? :))) Сега кафе, снощни спомени- усмивки и червило. Изумявам се как дори по тази тема горе може да има разминавания. Бойният дух кой го прави? Победата на количество барут ли се опира? А инак вдигнали сте парата, кипи ви млекото :)))).
Колко си глупава Едит... ъъъ... Фейри. Бойния дух идва от мъже, а не от плашипутарници като задръстеняка Алекс. Има една история в дир.бг, как твоя Сашко бил на почивка с родителите си преди да замине в казармата и там го изнасилило чешко момиче... как го било изнасилило ли? Ами след седмица разходки по брега на момичето явно му писнало да чака инициатива от страна на скромния и срамежлив младеж и взела, че тя го целунала. Алекс и до днес си спомня това епохално за девствения му момчешки свят събитие като едва ли не сексуален тормоз. Естествено до секс с чешкото момиче така и не се е стигнало, но Сашето още от тогава го има този навик да не се прави на нерез, срамежливо чака да го изнасилят :))
Какъв пореден позор... плагиатство, в най-добрите традиции на научните работници от соца. Не му и за първи път да "забравя" да добави, че цитира.
:)) Пиленца, защо се изненадвате, че човека пише, че не му е това името и че ползва уикипедия или нам кво си? Това не е новост. Разбираме се, отразява доброто в мен и ме зарежда. От какво ме предпазвате? Да не страдам после? Когато открия, че всичко е свършило? Совите не са това, което са. Но пък прожекцията си я бива. При това всички ние сме герои във филма. :))) Хайде, хайде, горе главите.
Мъка ти казвам БАБЧЕ , то това живот ли е, ти ТАМ , той ТУКА , ти от гъза си по ДВА черни ги ПОЕМАШ , а той на СУХИ спомени и ЛИЗАЧЕСКИ удоволствия. Даже не може да ти ИЗБЪРШЕ потта от презорването докато те разкъсват по цяла нощ. Тука между ТЕКОВЕТЕ ли влизаш за да му пишеш СРЕДНОЩТНИ нежни, ШАНСОНИ ???
Бабек, знаем, че се ПРЕДСТАВЯШ за гълъбица, но всъщност си луда КУКУМЯВКА, споко, наясно сме със САМОЛИЧНОСТТА ти!
Толкова си може тъпунгера мижитурник, не само, че няма той какво да разкаже, а от всичките истории от живота на БНА си е избрал да ни шашне и вбеси баш с тази тъпотия как изморени до смърт войничета е трябвало освен всичко друго и да си мият танковете преди уж много важния парад. И забележи, другите страни били още по-зле, само нашите танкисти били готови за война, баси смешката. Предполагам, че дори подлизурската, вярна и послушна на големия съвецки брат БНА е имала и своите големи моменти, но по принцип винаги щом се стигне до това да се налага някой да прави чутовни подвизи, значи някой друг яко се е осрал. А в БНА по отношение на осиране наистина има много какво да се разкаже. Та показателно какво си спомня другаря полковник, нямал за какво друго да разкаже освен за доста глупавия подвиг да си мием танковете преди парада. Сашето също е потресен - ебаси подвига, ебаси подвига, за по-малко от 24 часа са си измили и пребоядисали танковете, истински герои! Тва кво ти говори - че Сашето е ебаси смотания глупендер, нали?
Всъщност не, това не е Шекспир, това е няква кошмарна комбинация от Едгар Алан По и Стивън Кинг, а историята е как едно девствено мъжленце, което се правело на смел десантчик било подмамено от песните на сирената и човешка богомолка Фейри, която накрая ще спипа Алекс и ще му изсмуче мозъка през кура, докарвайки му първия и последния в живота му оргазъм :))
Нееее, не могааа, търкалям сеееее, тея ДЪРТИТЕ освен ЕКСТРЕМЕНТИ да си смучат от задниците значи и мозък вадят през КАТЕТЪРИТЕ ???
А, ето така ви искам вас пенсионерите, да си траете в кочинките и да си общувате в личен чат, а не да осмърдявате под разказите на дърти недоебалници!!!