Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Полина беше млада послушница в манастир. От малка отдадена на вярата, тя последва вътрешния си повик и когато навърши 20 години постъпи в един женски манастир в затънтената френска провинция. Комплексът беше много уединен. Най-близкото селце беше на 10 километра. В близост до него на два километра имаше и мъжки манастир, но монасите и монахините се виждаха много рядко. Обикновено по Коледа и Великден всички ходеха на службата в селото, където идваше свещеник от висшия клир. Поли беше от около два месеца послушничка, като денят ѝ минаваше в молитви и работа в градината и кухнята. С остригана късо коса, покрита глава и свободно расо, младото момиче почти не се различаваше от останалите сестри. Всяка седмица някои сестри излизаха в гората до манастира да събират билки. Този ден игуменката извика Поли, за да ѝ съобщи, че сестра Мария е болна и тя трябва да я замести при събирането на растения. Заръча ѝ много да внимава и да се държи близо до другите сестри. Поли смирено се съгласи. Взе полагащата ѝ се торба и излезе с другите. Щом прекрачиха портите на манастира, очите на всички заблестяха с подновен ентусиазъм. Повечето от монахините си свалиха покривалата за глава, повдигнаха полите на робите си и затичаха, като момиченца под топлото слънце. Поли се поогледа тревожно и забърза след тях. Щом стигнаха в гората, жените се пръснаха, а Поли остана сама. Не знаеше какво се случва, но тръгна по една поляна да търси билки. Не беше набрала много, когато стигна до един поток и приседна до брега му да си изяде обяда, който носеше. Докато дъвчеше бавно, нещо изшумоля зад нея. Девойката се стресна и замръзна от страх, като не посмя да се обърне. Започна да се моли безгласно. Чу как някой или нещо се приближава зад нея, докато в един момент топли ръце я хванаха за раменете.
- Я, какво си имаме тук? Ти май си нова, а? – чу се мъжки глас.
Полина не смееше да гъкне, а сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите. И преди да влезе в манастира едва беше контактувала с мъже. Полина нямаше как да знае, че често сестрите се срещаха с местната група дървари. Един от тях я беше видял още в началото и я беше проследил.
- Не е хубаво така, успокой се! Ще видиш, че не съм страшен! – измънка мъжът.
Той сложи ръка на главата ѝ и пъхна пръсти в късата гъста коса, като заразтрива нежно скалпа. Погали едното ухо и продължи по нежната бяла кожа на врата. Обърна девойката към себе си, като залепи звучна целувка на сочните ѝ устни. Стискайки лицето ѝ успя да отвори устата ѝ, в която бързо пъхна език. Засмука нейния, проучи цялото топло място, а после засмука шията ѝ. Поли стоеше неподвижно и не смееше да гъкне. Мъжът развърза невзрачната кафява роба и я свлече по раменете ѝ, като покри пътя на плата с целувки. Катурна назад момичето и измъкна изцяло дрехата. Отдолу Поли беше с обикновени бели бикини и бяло потниче, през което прозираха тъмните зърна на гърдите ѝ. Мъжът се наведе и пое с устни едното от тях, като навлажни плата. Подухвайки върху него то се втвърди и щръкна нагоре в покана. Поли усети странни тръпки в тялото си, като не знаеше къде свършва страхът и започна другото. Дърварят хвана с две ръце потника и го раздра на две. После се спусна с език по двете гърди, като, докато смучеше едната, разтриваше с пръсти другата. Покри с целувки корема, закръжи около пъпа и стигна до ръба на гащичките ѝ. Поли се напрегна цялата и промълви тихо:
- Моля ви, недейте!
- Спокойно! Ще видиш колко ще ти хареса, после сама ще ме търсиш! – ухили се мъжът.
Смъкна по стройните бели крака бикините и ги захвърли в тревата отстрани. Наведе се и разтвори с пръсти нежните ѝ гънки. Путката ѝ беше розова и недокосвана. Малка, стегната и тръпнеща под пръстите му. Наведе се съвсем и целуна сладката ѝ пичка. Поли се загърчи по него. Той я натисна през корема с едната си ръка, за да не може да се дърпа и заобхожда с език цепката ѝ. Дразнеше тесния вход, погали клитора ѝ, а после го засмука. Поли усети как нещо ниско в корема ѝ я задърпа отвътре. Мъжът продължи за смуче и хапе, докато в един момент напъха полека един пръст в нея. Задвижи го навътре навън, докато не овлажня от собствените ѝ девствени сокове. Съблече се бързо, намести се между краката ѝ, разтри леко хуя си и натисна в отвора ѝ. Беше много тясно и той натисна по-силно. Хуят му влезе донякъде и спря, като мъжът усети тънката преграда. Поли стискаше очи и мяташе глава. Мъжът, надървен здраво, засмука зърната ѝ и натисна изведнъж, вкарвайки докрай кура си в тясната путка. Поли изхълца, като дърварят едвам заглуши с устата си писъка ѝ. Постепенно задвижи пениса си вътре в нея. Триенето беше силно, поради тесния проход. Заклати я здраво, докато не усети в един момент, че ще изригне. Тогава го извади и поля с гъста сперма тревата отстрани. Момичето лежеше, като убито. На мъжът му дожаля. Настани се до нея и започна да гали и целува всеки сантиметър от кожата ѝ. По гърдите, корема, врата, устните, лицето, както и наранените ѝ гънки между краката. Наведе се и засмука клитора ѝ, докато продължаваше да разтрива едното ѝ зърно. Топлината в стомаха на Поли се усили, след което се събра в една точка под устните му. Момичето се замята, загърчи, докато плътта ѝ избухна в пулсации под езика на мъжа.
- Вече трябва да си добре? След време ще ти хареса повече… – издума работникът.
Стана, облече се и си тръгна. Поли лежа доста, докато събере сили да се надигне. Изми се в потока и се облече. Слънцето клонеше към заник и побърза да се прибере в манастира. На входа една от другите сестри, които излизаха, я посрещна със знаеща и разбираща усмивка. След вечернята, игуменката повика Поли в своите покои. Послушницата, много притеснена, застана на колена пред иконата и замоли в стаята на майката. Самата игуменката влезе тихо.
- Как си, дете мое? Хареса ли ти да береш билки навън със сестрите?
- Майко, аз…
- Знам всичко, детето ми… плътта носи и радости! Ти готова ли си да ми донесеш малко радост тази вечер?
- Разбира се, майко! Ще направя всичко за вас! – отговори тихо Поли.
Игуменката я хвана за ръката, вдигна я на крака и я поведе към спалнята си. Вътре, осветено от няколко свещи, се виждаше леглото ѝ.
- Искам да ми направиш каквото си научила днес в гората! – заповяда игуменката.
Поли се стресна, изчерви се и заекна:
- Но как? Аз не съм мъж?
Майката извади от чекмедже на бюрото си дълга дебела свещ, оформена и загладена с времето. Отдолу свършваше с две заоблености, като мъжки топки. Без повече приказки, игуменката хвърли настрани расото си и се излегна на леглото. Поли се приближи и посегна към нея. Загали я, както днес нея дърварят. Целуна я по устата, по тялото, засмука гърдите и зърната ѝ. Неопитната ѝ уста стигна и до путката. Разтвори плътта и видя червения клитор. Пое го в уста и зашава с език нагоре надолу, при което майката само въздишаше. Взе свещта, поотърка я по срамните устни и с едно движение, като по магия, путката на игуменката я пое в себе. Поли заблъска напред назад със свещта, докато с другата ръка търкаше клитора ѝ, който беше набъбнал нагоре. Майката се гърчеше и нашепваше нещо, докато в един момент се ококори и Поли усети как застиска конвулсивно свещта. Спокойна и отпусната, игуменката дръпна Поли да легне до нея, напъха ръка под робата и гащичките ѝ, след което започна да потупва клитора ѝ, докато с един пръст напъхан в нея шаваше по стената ѝ отвътре. Не след дълго Поли захълца и пусна соковете си. Притихнали лежаха прегърнати. Поли погледна майката и продума:
- Мисля, че вие сте най-добрата игуменка във Франция, майко!
- Ще видим, чедо… може някой ден да наследиш поста ми! – усмихна се жената.
:)) Ти да видиш! Сънена отварям и ми се объркаха реалностите. Разказа, който почвах три пъти и не щеше да върви с лекота, се случва в манастир. Освен работа в градината обаче, имат и животни. И от млякото се приготвят продукти, които жените продават в селото. Идва момче, което помага за прибирането на стадото от близкото пасище, доенето на ръка и в някои дни откарва гюмовете с топло мляко директно към селото. Ням е. Добре порасъл на ръст и физика, но не и по ум. Когато ме учи, мен послушницата, как се дои, седя на крака му и придържайки дланта ми под своята, ме свива в огромния си юмрук в кратки притискания. А когато ме оставя да доя сама, е точно зад мен, с цел да опази кофата от кравешките случайни ритници и имитира движенията, които върша върху моите гърди. Възползвам се от момчето. Макар да издава нечленоразделни звуци, възбудата ни праща върху сламата, където аз го уча на свой ред. Схватливо е. И се отприщва без всякакъв свян, който да задържа желанието и импулсите му. Налага се да обяснявам на монахините, че тези знаци, които прави с тялото си щом ме види са опит да се изповяда какво прави с овцете...Твърде много грях :)))), та явно капацитетът ми не успява да преодолее някави подсъзнателни бариери. Добро утро! Беше чудесна нощ! :)))
Zh. Приятно разказче. Малко в стила на разказите от Декамерон. Имам чувството, че авторът е жена.
Е тоя ПРОТОН от време на време измисля и хубави историйки за яд на БАБА-ебън не видяла. Пустия му прогрес, колко ОНОЖДАНЕ е изтървала заради него, ДЪРВАРИТЕ се завряха в цехове да правят пелети и еко БРИКЕТИ, а несретните жени бродещи из кърища и драки вълците ги яли. Баба би се молила за тотален РЕГРЕС, но то пък тогава няма да има Интернет, смартфони, приказки омайни и нощи безкрайни и най-вече безсънни..... Ох баби, тежка е женската съдба, има обувки, няма палто, има палто, ама няма чанта, има чанта, ама пък то ся цвета не е като на обувките..... ДА ГО ЕВА и живота А ??? К'о речИ ?
ИСКАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!! Достойна е историйката за ПРОДЪЛЖЕНИЕ!