Из "Седем нюанса" - Приемане

11.06.2024 | Fairy

Получи се щура вечеринка. Цялата компания в бирарията се заливаха от смях с шегите между новото момиче и Ербап Петко. Него си го знаеха, нищо ново да е център на вниманието, но тя бе гостуващо присъствие и се включи супер успешно. Подаваха си реплики, подсичаха се мръснишки, а звънливия ѝ глас правеше боботещите му вметки още по-кудошлийски.

Мотористите, както всъщност и металягите, се оказват чиста проба романтици. Че и джентълмени. Нощта се нагнети под звуците на електрически китари и сладкия липов повей. Събуди се желание у Петко да захлупи малката ѝ бъбрива уста с тютюневия му вкус.

Часовете летяха. Повечето двойки се разотиваха. Прехласнат от бири, водка и сценично его, тежкия мъжага изведнъж се припоти. Равносметката бе, че е полунощ, тъмните ѝ очи блестят все по-дяволито и обещаващо, косите ѝ натрапчиво се прицелват към дестинацията на ергенските му възглавници, а гърдите ѝ се полюшват все по-огромни и тежки. Направо си се приближават като някаква изкривена перспектива на хоризонта. Петко рязко се скова от страх.

Подсъзнателно отлагаше този момент, но вече нямаше накъде. Часът на истината дойде. Трябваше да се изправят и изпратят.

Замаскиращи споделеното си притеснение, асовете на хумора се изправиха и заизтегляха из дървените скамейки.

Той, скърцайки с изкуствения си десен крак, тя умираща да се изпишка, елегантно агонизираща в хватката на стягащо бельо. Малките им тайни бе време да бъдат споделени. На изпращане.

Той започна пръв. Набързо спомена инцидента. Тя – как е отслабнала с глад близо 40 кила. Кожата ѝ не се била справила.

Кой знае защо, това тротоарно откровение му отвори вълчи апетит. Обърна се и на мига я смаза в страстна целувка. Всичко, което допря и подпря, бе меко, отзивчиво и потъваше под напора му. Нейната податливост го пое с такава готовност, че Петко се напърчи зверски. Цурка, така ѝ казваха приятелите, се усети подвластна на жив викинг, а факта, че бе ранен, разтвори майчински утробата ѝ да го утеши и поеме в прегръдките си. Желанието ѝ да освободи мехура си и друг път я бе заблуждавало, като да е възбуда, но сега Цурка се лашна в диви фантазии за еднокракия мъж, чийто хуй би изглеждал още по-голям, на фона на липсващо сравнение за плът. Извратено и перверзно, тя си каза наум, че това е човека за нея и пое нещата в свои ръце. Помъкна го към такситата с ясен намек, че ѝ се ебе и иска у тях.

Хубаво, че пътуваха кратко. Той я целуваше, стиснал я през кръста, за да се трие в мощната ѝ гръд, докато я запознава с уменията на езика си.

Тя се пъчеше доволно и горда от горната половина на тялото си. За долната се надяваше той хич да не разбере, колко е надиплена. Не сега. Не веднага.

Хванати за ръце се качиха във входа. Асансьора отнесе няколко подметки, докато той вдигаше единия ѝ крак и се натисваше в слабините ѝ.

А с отключването на ергенската квартира, нещата дойдоха до естествения си разбор – ще я бъде ли природата vs суета и страхове.

Петко заключи зад гърба ѝ, подпрял я към вратата и даде да се разбере, че атаката е стартирала. Завря лице в деколтето ѝ и изпръхтя в пищната гръд. Цура го гепи за кура, намачка го доволно, т.е. местеше плата на дънките, а не желязото под него и измърка с нежен глас:
- Ери, бапчето ми, трябва първо да пишна, пиле… – което в нейния случай бе чисто кифлеене, предвид кравешките ѝ възможности.
- Ааааа, не! Ши ми пикаш само на уя! – отсече Петко и се дръпна към банята.
Мъглата пред погледа му, попречи да се смути от как бе оставил мокрото помещение. Разрита мръсните чорапи по пода, да се не хлъзне изгората и седна на капака на тоалетната, изут до колене.

Тя пристъпи вътре плаха и невинна.
- О, не! Не мога така! Срам ме е…
А бузите ѝ пламнали, пращят от здраве и свенливост. А роклята се издува напред от пълния корем.

Ербапа се облиза и взе решение. Свали дънките. Свали крака. Изложи се на показ. До стената вярна патерица завършваше представянето му.

Цялата тая освобождаваща интерлюдия му го вдигна по-силно от всеки път досега.

Тя нежно го изпиваше с поглед. Със съчувствие. Даже с любов.

Придърпа я до себе си. Напъха пръст в устата ѝ, ей тъй от кеф. Тя замижа и го облиза културно, все едно е елитна. Той изръмжа тихичко:
- Смучи го сякаш е тулумбичка!
Очите ѝ се окръглиха. Мозъкът ѝ избухна в душевен екстаз! Той я приема. Такава. Вижда я. И я иска въпреки всичко. Това даде нов ход на еротичната им игра.

Тя повдигна диплите на рокличката и засмъква със зор еластичните наполеонки. Ербапа я чакаше с пронизващ поглед. Това я окуражи. После вдигна цялата дълга рокля през главата си, като нарочно се покри. За миг по-дълго от нужното. От срам. А и от възбуда. Но му вярваше и се насили да си повтаря, че няма да я върне.

Когато отпусна и клопката на сутиена, бе толкова стегната от ужас, как ще я погледне, че шамарът му през путката ѝ рязко отдели напиращата урина от страха и тя започна да се освобождава без да го иска. По краката му. И по нейните. Не погледна надолу, за да не се уплаши от диплите на корема си, но той я гледаше точно там и я притегляше, докато още шурти. Изправи я над хуя си, който подскачаше игриво.

Цура се преобрази. Нещо в нея се отключи и тя му залепи мощните си цици в муцуната. Пикаеше по мъжа, струйките я затопляха и по бедрата ѝ, а скоро и при стъпалата. Когато свърши, се напъчи и отръска, обърса се в корема му и се завъртя към душа зад тях.

Задникът ѝ изпълни полезрението му и Петко най-после видя какво значи да вдигаш тежести. Бутовете ѝ носеха безумни разкошни бузи над себе си и се виждаше как се напрягат за всяка крачка. Кавалерът в него се обади и той отново протегна лапи, които потънаха в корема ѝ.
- Зарежи душа. Седни ми в скута. Веднага!
Цура изобщо не се противи на тая заповед. Само пламна още повече. Искаха я. Тоя мъж тука, не издържа без да ѝ го е наденал. Друг комплимент Цура изобщо не би чакала. Главата ѝ пламна. Дойдоха ѝ сили и за двамата. И вместо липсващия му крак. Тя се нагъзи назад и приклекна, той си го бе подготвил в нужното направление и тя му се отпусна, щом усети главата на входа си. Оттук насетне се раздаде. С ръце подпрени на целулитните колене, жената взе да туърква, да се набира на бедра, поемайки с нарастваща възбуда тоя здрав хуй да я пронизва и наказва за всичките ѝ прегрешения и лакомии. Не! Никога повече храна! Цура си представи как става курска слугиня. И само за него работи, тренира и се поти. Само него яде. Вагината ѝ мляскаше доволно, ручейчета пот се застичаха и смесваха с ароматите от пиканото. Но който ти гледа кисел дъх след бира или изобщо детайли.

В тоя пищен макро свят детайлите не важат.

Петко я блъсна към себе си. Тя се надъни рязко чак в дъното на матката. Полудя от кеф. Задържа се върху него. Седнала. Отстрани на бедрата му преливаха нейните месца, сочни и работливи. Всеотдайни. Той плъзна ръка към клитора ѝ, размествайки пластове плът, от което тършуване хуя му съвсем се побърка и едвам сколаса да я ощипе по месестия клитор, когато избухна в дълбините ѝ.

А усещането за разтворения ѝ гъз над слабините му се появи и изчезна като поетична поема, която щеше да прочете, ама друг път.

Изхвърли се в нея, с ясно съзнание, че не е мърдал много, не си го е навирал между циците ѝ, нито успя да ѝ го подаде в лакомата уста. А дебеланката свърши всичко.

От това му стана густо и някакво доволно спокойствие се разля из праволинейното мъжко мислене. Тук е добре. Не се бачка.

И има по много от всичко! От това хуя му рипна щастлив да аплодира откритието.