Из "Седем нюанса" - Отдаване

12.06.2024 | Fairy

Гръцката почивка не вървеше добре. Взаимната умора един от друг ги бе направила мълчаливи и подтиснати. Опитваха се поне да бъдат любезни и да избягват конфликт. Нейният ритъм на забавление изцяло се различаваше от неговия и се събираха само за тиха обща вечеря. А красотата на пейзажа ги освобождаваше от нуждата да говорят.

Така и не си казаха на глас за ежедневните си самостоятелни мастурбации. За нуждата от малко разпалваща страст. Опасност. Муза. Еднообразие и спокойствие ги доведоха до тук, където тихата ненавист се настани прекалено удобно и ги прегърна примирено.

А тя не бе за изхвърляне. Не още. Ооо, не още! Всеки друг, освен съпругът ѝ го забелязваше. Малките инжекцийки адреналин от случайни флиртове и покани ѝ носеха приятна его наслада, но никога не се случи да идват от мъж, който да я развълнува. Времето минаваше и тя съвсем се отчая. Може би всичко бе останало назад в миналото. Може би скоро и нейните хищни нужди щяха да се преустановят. Но не би!

Всяко зарево над морската шир напевно ѝ обещаваше любов. Всеки слънчев лъч я галеше възбуждащо, а откликващата ѝ кожа рязко настръхваше от хладния допир в соленото море. Толкова явно се четяха сигналите на тялото ѝ, че сякаш всички погледи се вперваха в нея, когато се измъкваше от водната прегръдка. Лицето ѝ бе отпуснато в блажено спокойствие, пристъпваше към брега бавно и преднамерено, а напрегнатите ѝ от тренировка мускули игриво се очертаваха при съпротивлението на водата. Тя съзнаваше малките си мигове слава и им се наслаждаваше с пълноценен театър. Изстискване на горнището от водата, докато гърдите ѝ се притискат една в друга, почти изхвръкнали на показ. После проследяваше нежно контурите си с длан, през корема, ханша и бедрата, като рязко изхвърляше настрани остатъчната вода. Разкрачваше се с гръб към хората и навивайки плата на долнището до тънки верижки, оставаше така, обветрена, нацелувана от слънчевата топлина и безмилостно изложила лицето си на стихиите.

Не минаха много дни, когато Кали забеляза, че има един грък, който винаги я наблюдава от едно и също място, рано сутрин и късно вечер. При това лицето му ѝ бе познато. Оглеждаше я дръзко, продължително, направо нахално. И когато тя приключеше представлението, най-подир лягайки на постелката, го проследяваше с поглед изпод сламената си шапка, как преминава близо до нея с косматите си гръцки крака, издут бански и изчезва за дълго в морето.

Искаше ѝ се да я заговори. Искаше ѝ се флирт. Да поседне до нея, на пясъка, облакътен и обтегнат, прегънал стегнат корем в приятна за окото близост. Искаше ѝ се да я покани на кафе, а тя да облече ефирна рокля и да го омайва със смеха си. Да я покани на обиколка из красотите наоколо, докато съпругът ѝ вечно предпочита да работи в панорамния им апартамент. Избира да е предан изпълнител и винаги на линия. Дори по време на отпуската си.

Един ден изгревът я повика чрез радостните възгласи на лястовиците. Възторжено канеха слънцето за новия му ход, а точно този ден тя бе будна от по-рано, изпила кафето си, готова, метна тънко парео над банския и излезе навън на пръсти.

Наистина бе твърде рано. И хладно. Но не това я накара да настръхне по цялото тяло. А гъркът. Повел тъмен жребец на къс повод, мина близо до нея, отправяйки ясен сигнал в погледа си, запъти животното към плитчината. За конят явно това не бе ново и спокойно навлезе до средата на краката. Мъжът го плискаше грижовно по лъщящата къса козина и го обтриваше енергично. Поглеждаше я непрекъснато. После разходи животното в кръг за известно време, като всеки път, когато имаше възможност се спираше за миг, прав, сериозен и просто я фиксираше. Бе като ням вик “Искам те! Не разбираш ли?”. А слънцето изгряваше зад гърба му и го превръщаше в приказен герой.

Чак сега. Чак сега ѝ просветна, че човекът не говори друг език. А тя видимо бе чужденка. И о, даааа, сега си спомни. Това бе месаря. Имаше магазинче, където веднъж едвам се разбраха за скара продуктите, които избра.

Още там се усети химията. Още там сред проснатите във витрината парчета мъртва плът. Сред дръвника, където той развърташе ловко сатъра и подготвяше удобни парчета телешко за обяда на гъркините.

Осенението ѝ за неизбежността на ситуацията я прониза като леден шиш в гръбнака. А утрото се раждаше тихо и спокойно. И той пак спря и пак я гледаше с няма молба.

Кали съблече пареото и залюля бански към него. Хипнотизирана. Отдадена на мига. Напълно пренебрегваща всичките си досегашни задръжки.

Хвана повода на коня от другата му страна. Също го обмаза с пръскащи шепи и се смя. Много се смя и гледаше гърка в очите с явно съгласие. За всичко.

Той не престана да бъде сериозен. Толкова я желаеше, видимо, че сякаш го болеше заради бавенето.

Поведе я. И нея, и коня. Копитата чаткаха в утринната тишина. След няколко преки, влязоха в двора на къщата му и се запътиха към обора в горичката накрая.

Тялото ѝ се втресе от сенчестата хладина на циментовото помещение. Конят сам влезе в бокса си, а гъркът ѝ хвана лицето с ръце и заби език за мокра целувка, от която ѝ се подкосиха коленете. Разходи ръцете си под горнището ѝ, като мачкаше гърдите ѝ с нахалството на транжиращ месар. Изобщо не се церемони, а ги спусна към долнището ѝ, все още мокро и капещо, преодоля го и пръстите му я сграбиха за путката и взеха да разделят срамните ѝ устни, да се втриват по гладкото от клитора до вулвата, като всеки път гъдела зараждаше неописуемо желание да прикляка и да се разкрачва още повече, за да успее да я проникне с пръсти, по дяволите!

Човекът бе бърз в решенията. Изу я от мокрото и я обърна с гръб, докато разкопчае горнището. Притисна се плътно и тя усети комплимента му. Бе железен довод колко я желае. Това я замая и подпря ръце в решетките отпред, като повдигна единия си крак и стъпи върху хранилката. Той се забави за секунда и скоро върза нещо през очите ѝ. Каубойски шал, ако се съди по текстурата на плата.

Останаха ѝ само мириса на сено и острия амоняк от конски изпражнения, както и попъплящия по кожата ѝ студ от очакването. Разкрачена. Гола. Държаща се по собствена воля в подчинена позиция, Кали усети как влизането в тази роля адски ѝ допада. Вагината ѝ отдавна пулсираше в готовност и разпръскваше воднисти покани и аромати.

Чу движение и скоро грубо докосване през зърната на гърдите ѝ я откъсна от безметежното спокойствие. Гъркът ѝ причиняваше болезнено триене, опънал водоравно кожен каиш над циците ѝ, го втриваше плътно, мачкайки ги и го хлъзваше под тях, само за да го върне обратно нагоре, от което те подскачаха.

Кали изригна в нови нива на възбуда. Чудеше дали морето изтича от нея или си бе тя.

Не се чуди дълго, защото той се опита да я подсуши. Чрез пръчката на бича. Разтърка я по цепката ѝ като го впиваше по дължина, развърташе го между срамните устни, но се получаваше сцепление и те се усукваха около него, болезнено разтегнати.

Жената застена умопомрачително. От нега, лъст и желание. Разкрачваше се още, приклякаше, подлагаше се за още и още и всячески се стараеше да покаже, че е повече от готова. И иска да я обладаят. Иска да усети горещ дебел хуй да я наниже и да ѝ се израдва душманската.

Но вместо това получи върха на камшика, барабар с прегънатия каиш притиснат към анала си. Полудя. Изрева гърлено и дълбоко и се опита да му се наниже. Но не успя. Той се оттегли пъргаво и я изшиба през бузаците на гъза за наказание. Това я стресна ужасно и тя присви дупето си в уплашена топка с малки трапчинки. От което се възбуди още повече. Това, че той ѝ стисна зърното до премала не помогна за облекчение, а напротив!

Тя не издържа. Заряза решетките и се оттласна назад на доверие. Той я прихвана грижовно и топлината му я успокои. Бе възбуден до невъзможност. Прегърна я. Стисна я до смачкване. Пресегна се към стената и явно бе откачил постелки за под седла, защото се чу глухо тупване и внимателно я подкани да коленичи на мекото. Той коленичи зад нея и ѝ го навря. Без колебание. Постепенно и внимателно. До край. Нямаше съпротива. Прихваната отстрани, за дупето, с ташаци, блъскащи се в клитора ѝ, Кали пое ритмично и последователно нарастващото темпо на идеалното сиртаки. Отмерваше нашествието с гърлени стонове на дълбоко задоволство и се молеше да не свършва скоро. А мъжът опитно я яздеше, галейки дупето ѝ, чат пат провиращ ръка да претърка клитора ѝ за нов оргазъм и после продължаваше волно и свободно като същински каубой.

Тя изживя това, за което само бе мечтала. Най-после под здрава ръка. Покорна. Поемаше го с наслада и доверие дори когато той мина пред нея, изпляска си кура през лицето ѝ и го напъха в устата, рязко и дълбоко, за да се изпразни без оглед, че я дави. Тя го пое с благодарност. И радост. Жадна за още от това.