Белята (част 1)

09.07.2024 | Анонимен

Познавахме се много отдавна. Времето ни отдалечи. Тя се задоми и роди две деца. Минаха годините, забравихме се. Един ден влязох в един магазин. Бях вглъбен в мислите си. Усетих нечий поглед да ме следи. На касата получих едно “Здравей!” като изстрел, който ме върна назад във времето. Тръпки преминаха по цялото ми тяло! Вдигнах поглед, а пред мен стоеше тя. Усмивката, погледът с онзи плам в него, с който ме гледаше и в онзи отминал живот, когато се чуках с колежката ѝ… вместо с нея!
- Здравей! – я чух да изрича отново.
Окопитих се.
- Здравей! – отговорих бързо.
Седяхме и се гледахме. Усмивки, пламъчета в очите. След доста време на мълчание, разчупих тишината:
- Как си? Какво става с теб?
- Еми, все същото… на работа, с децата и ремаркето (мъжът ѝ). Ами с теб? – попита тя.
- С мен ли? Все същото… работим, купони, пътувания. Не се оплаквам!
Поговорихме си още малко общи приказки, но се наложи да се върне към работата си. Аз си тръгнах и така се мина седмица или две. Вечерта скучаех – нямаше оферти за купон, а и по телевизията нищо. Излязох с колата на нощно шофиране: музика, пътя и цигарите – перфектно разтоварване на съзнанието! Пуснах стори във фейса, как карам и свири любима песен. На първата секунда реакция на учудване и коментар от нея: “Къде хайманосваш по това време?”. И моментално последва на лично въпроса:

Белята: Къде си?
Аз: Тъкмо паркирам пред нас.
Белята: Аз съм с едни приятелки на Ч****а. Ако искаш ела!

Не му мислих много и врътнах колата към заведението. Намерих ги и се настаних до нея. Косата прибрана в разрошен кок, гърдите стегнати в сутиен зад тениска, дупето прибрано в дънкени шорти, обута със сандали на платформа, за да ѝ придадат височина, все пак беше един и шейсе! Лафихме си с компанията, хилехме се и се бъзикахме. Вечерта преломваше полунощ. Компанията трябваше да се разотива, че от петимата ни само аз бях ергенин и без деца. Предложих им да ги прибера. Бързо се навиха. Белята остана естествено последна. Паркирах пред тях, естествено след като ме напътства къде е.
- Благодаря за хубавата вечер, приятната компания и транспорта! – последва бърза целувка по бузата и думите: - Ако моят и децата не бяха горе, щях да те поканя! – усмихна се и излезе.
Прибрах се, един душ и си легнах. На сутринта на дисплея имах съобщение с предложение за кафе. Отворих го. Имаше даже линк към локация и въпрос дали отивам. Пратих положителен отговор. Оправих се и се метнах в колата. Пихме по едно кафе с няколко цигари. Полюбувах се на дупето ѝ в черният панталон и дискретно очертаните дантелки на бразилианите. Гледаше ме лукаво с онзи поглед “Ах, какво ти мисля!”. Хуят ми беше надървен до пръсване в дънките. Денят се изниза и настъпи вечерта. Плановете ми бяха да пия една-две водки вкъщи с музика и да се наспа за работа. Тубата засвири, водката топеше ледчето в чашата. Телефона извибрира.

Белята: Какво си правиш?
Аз: Пия водка, слушам музика и пуша
Белята: Интересно! За мен има ли?
Аз: Има, стига да те пуснат ;)
Белята: Ха-ха, много смешно! Казвам, че излизам, значи излизам! Прати адрес!

Пуснах набързо локацията. След 15-20 минути тя стоеше на вратата ми. Сандали с висок ток (естествено), от глезена до почти самото дупе голичка, дупето скрито в мега късите дънки, бузките закачливо намигащи под раздърпаният ръб. Черен широк потник, показващ по-голямата част от сутиена, косата отново в небрежен кок.
- Заповядай! – поканих я.
Влезе и минавайки покрай мен ме дари с бърза целувка. Носеше торба с още една водка, кола, ядки и шоколад. На въпросителният ми поглед отговори:
- Надали ще ни стигне едно шише! – и се усмихна.
Налях ѝ питие и запалихме по цигара. Пушихме, отпивахме и се гледахме мълчаливо с пламък в очите. Седнахме на дивана.
- Може ли да пусна една любима песен? – попита тя.
Кимнах ѝ в знак на съгласие. Намери я и я пусна, след което попита къде е тоалетната. Наслаждавах се на песента отпуснат на дивана. Когато се върна и загаси лампата, тя се приближи с походка на котка и ме възседна! Впи устни в моите. Не се забавих и отвърнах на целувката! Целувахме се като луди и наваксвахме за всичкото изгубено време. Отделих я от мен за малко. Погледнах я и попитах:
- Сигурна ли си?
- Щом съм тук, ти как мислиш? – и впи отново устни в моите.
Хуят ми вече беше пред пръсване в шортите ми, макар че бях без боксерки. Тя го усети и се усмихна. Повдигнах ѝ потника и зарових лице в стегнатите от сутиена цици. С език бръкнах под него и зализах първо едното зърно, а после другото. Пръстите ми намериха закопчалката и ги освободих. Показаха се две леко виснали от кърменето, но сладки гърди, чакащи ласки с щръкнали като вентили зърна. Хванах ги и ги заоблизвах. Хапех, а тя пъшкаше учестено. Задвижи си таза, което предизвика сладострастно търкане на дупето ѝ в хуят ми. Стана от мен и с отмерено движение ме отърва от шортите. Господинът щръкна на свобода. На светлината от лаптопа ѝ видях доволната усмивка! Хвана го и старателно започна да го облизва, а аз се отпуснах и се наслаждавах. От ствола нагоре към главичката и обратно, заголи го хубаво и се заигра с нея, малко преди да го налапа целият до корена. Удоволствието беше феноменално! След като си поигра малко я придърпах да стане, целунах я страстно, като вплетохме езици. Завъртях я и я положих да легне на дивана. Откопчах панталонките и ги свалих. Отдолу беше с черни дантели. Заразхождах се с език по едното бедро, после по другото, а след това по набъбналият ѝ клитор през фината материя. Стонове на удоволствие се отделяха от гърлото ѝ. Свалих бельото и пред мен се разкри гладко избръснатата ѝ путка. Слюнка потече в устата ми и без повече да чакам забих език в нея, дарявайки я с ласки. Гърчеше се под настъпателният ми език. Пъхнах ръце под дупето ѝ и я повдигнах леко, забивайки език дълбоко в нея. Само чух:
- Искам те в мен!
Не чаках втора покана. Застанах изправен на колене и положих пулсиращата глава на входа, а тя от нетърпение и копнеж сама се наби докрай. Застинахме в миг на удоволствие. След мига започнах да се движа бавно, вадейки го почти целия. Мъркаше при всяко мое влизане обратно. Не бях правил секс отдавна. Топлината и конвулсиите и ме докараха бързо до края, като малко преди да свърша го извадих и започнах да я пръскам с обилно количество сперма. С усмивка на лице ми каза:
- Жалко за материала, щеше да е хубаво бебе!
Наведох се и я целунах. В този момент ѝ звънна телефона, беше нейният.
- Няма ли да се прибираш? Децата не искат да заспиват!
- Допивам си питието, хващаме си такси и се прибирам! – отговори и затвори. - Да пушим по цигара, да ми дадеш една хавлия да измия “децата” от мен и трябва да си ходя!
Така започна моето забавление с Белята...