Влечение към крака и чорапи

19.07.2024 | Анонимен

Така, не знам откъде да почна. Момиче съм, на 14 години, от София. Висока съм към 160 см. и тежа към 42 килограма. Тая година станах осми клас и влязох в езикова гимназия. Имала съм гаджета, но никога не съм правила нищо с нито едно от тях, освен да се целуваме. Противни са ми и тези, които са ми се натискали. Много мразя и такива, които идват да ми говорят по улиците. Рядко си харесвам момчета, но сега за първа година в училището има и нов учител по български, който ми стана много симпатичен още от първия ден в който го видях. На 28 години е, но не изглежда на повече от 21 – изключително забавен, много усмихнат, много интелигентен, и още от първия час, като се запознаваше с класа, ни кара много да се смеем. Занимавал се с комедия, журналистика, но се отказал, защото много мразел неграмотността и смятал, че в училище учителите не учат децата правилно на български и си го поставил за цел да преподава правилно. Аз, както сигурно си личи, също много мразя неграмотността и от малка българският ми е любим предмет и винаги имам шестици по него. Та, този учител ми стана много симпатичен, много ме разсмиваше, а беше дошъл на първия учебен ден със сако и отдолу с тениска на “Asking Alexandria”, която ми е любимата група. Всяка седмица имаме с него по няколко часа БЕЛ. Още след 2-3 часа с него осъзнах, че не мога да спра да мисля за него. Със съученичките ми почнахме да се шегуваме коя как щяла да си изкарва оценките при него и да се лигавим, как ще му се разголваме и се смеехме, но аз тайно ревнувах наистина. Още на втората седмица ме бяха хванали лудите и бях отишла на училище с къси панталонки и едни дълги чорапи до над коляното във всички цветове на дъгата. Свърши ни часа при него и на излизане от стаята едно тъпо момче ми каза:
- Ебати откачените чорапи!
Аз го игнорирах, но ми стана тъпо. В това време зад мен учителят ми подшушна:
- Не го слушай! Това са най-яките чорапи, които съм виждал! – и ми смигна.
А после, когато си тръгна, даже ми направи и метълския знак. Първоначално си помислих, че просто го прави, защото е много мил. Той си е такъв – много мил, винаги държи вратата за другите, поздравява учтиво, всичко. На другия ден си говорихме с една съученичка и аз ѝ казах какво ми е казал, а тя вика:
- Той да не е фетишист?
Даже не знаех, че съществува такова нещо. Но проверих и разбрах, че много мъже имат влечение към крака и чорапи. Помислих си какво да правя, дали и тоя човек няма това нещо и затова взех да ходя на училище с такива дълги чорапи всеки път щом имаме час с него. Почнах да го наблюдавам и виждах как ми хвърля погледи, но бърза веднага да погледне другаде. Помислих че може аз да съм лудата и само да си въобразявам и затова спрях да идвам така на училище. Така миналата седмица обаче свършва часа, всички излизаме, аз нарочно излязох последна, а той държеше вратата за всички и ми вика:
- Днеска без чорапи, изненадан съм?
Ама пак такова едно закачливо, все едно нищо особено не казва. И аз го питах:
- Какво, липсват ли ви?
Той само се засмя. Вече бях убедена, че има нещо с тия чорапи. Затова и днеска бях с такива, въпреки че беше студеничко. Пак имахме последен час, този път в кабинета по трудово, защото стаята ни беше заета. Той каза, че ще си направим дискусия и няма да пишем, защото кабинетът по трудово е в друга част на сградата и вместо чинове има маси – там се шие, готви, понякога се водят и часове по рисуване. Седнахме всички на масите, по 4 човека на маса, само на неговата имаше място за двама, защото беше до стената и аз седнах срещу него. С класа водихме някаква дискусия на тема “Писането в интернет”, а две съученички му мятаха бележчици. Той ги прочиташе, въздъхваше уморено и ги хвърляше. Накрая взех една и я прочетох – бяха му писали някакви неща от сорта на “Господине, колко ви е голям?”. Той ме видя, че го прочетох това и ме пита лично:
- Говори утре с тях да спрат да го правят това, защото не е окей и може да ги изключат, ако го направят с някой друг и ги хванат.
Мен ме хвана много яд, че му пишат такива неща и някак ревнувах. Часът вече отиваше към края си и много исках да направя нещо за да му покажа, че го харесвам. Дискусията беше свършила и той каза да изчакаме 5 минути и да си ходим, затова всички вече много шумяха. И тогава ми хрумна ужасна идея. Видях, че масата е покрита с покривка почти до пода. Не знам какво ме прихвана, гледах го как нещо си пише спокойно срещу мен, разтреперих се и си събух единия кец. Казах му:
- Ъм, господине...
Той ме погледна и каза:
- Да?
- Да не се уплашите...
- От кое?
Тогава аз се пресегнах и сложих крак точно на ципа на дънките му и натиснах. Все едно ток мина през мене, едвам си поех въздух, гледах с периферното зрение как съучениците ми вече стават да си ходят и си говорят и не смеех да погледна господина в очите. Знаех само, че той не се дръпна. Събрах смелост и го погледнах, а той беше като застинал. Не знаех какво да правя, затова тръгнах да си свалям крака, а той си пое въздух разтреперано.
- Какво правиш? – попита той и аз се просълзих.
Той взе да ме успокоява, каза ми ако искам да си ходя, нищо не било станало, спокойно. Той ни пусна да си ходим. Аз се обух набързо, излязох все едно нищо не е станало и се заговорихме със съученици за някакви глупости. Аз обаче треперех цялата и казах, че съм си забравила телефона и да не ме чакат, след което се върнах в кабинета. Господина още беше там, слагаше си нещата в чантата и се обличаше да си ходи. Аз избухнах в сълзи и взех да му се извинявам, а той само ме успокояваше, че било нормално, така било на тия години, необмислени решения и т.н. И аз вместо да си взема поука още повече осъзнавах колко съм влюбена в тоя човек и колко исках да го гушна. И го попитах:
- Може ли поне да ви гушна?
Той направи една физиономия с която ясно показа, че не е добра идея. Обаче каза:
- По правилник не мога даже да се здрависвам с вас, ама хайде по изключение може! Само се успокой! – и аз му се хвърлих.
Миришеше на хубав парфюм и въпреки че не беше много мускулест, прегръдката му беше здрава и мъжка, направо потъвах в него. Той първи наруши прегръдката и каза:
- Не е редно да си признавам, но това с крачето беше много приятно. Само че просто не бива така!
И аз не знаех пак какво да кажа, затова го попитах:
- Ама хубаво ли беше? – тъп въпрос, но го зададох.
Той вдигна вежди и пак в негов си стил комичен вика:
- Добре че не бяхме сами, иначе щеше да разбереш!
И пак онова чувство ме обзе и пак изплюх голяма тъпотия:
- Ами сега сме сами…
Изобщо не знаех какво правя и защо го правя.
- Не ме изкушавай! – каза той и започна да се смее.
Тръгна да излиза, а аз застанах пред него и пак си смъкнах единия кец. Той вече видимо се стресна, изчерви се и взе да се оглежда. Каза ми името укорително и преглътна тежко. И както мислех вече, че ще се обади на нашите, дойде до мен и ме хвана за кръста, след което ме сложи да седна. Попита ме кой номер обувки нося. Отговорих му:
- 36-37 номер.
Него сякаш го заболя сърцето като чу. Огледа се, изпоти се по главата, разтрепера се и седна на един стол срещу мен.
- Дай си крачето да видиш защо реагирам така! – каза той и ми го взе в ръцете си.
Сложи го някъде около бедрата си и го пипаше, галеше и беше много приятно, но аз цялата треперех. После взе да ми обяснява това, което бях чела – че има мъже, които имат слабост към крачета, той също я имал и му било много трудно да издържа на такива изкушения, обаче не бивало и т.н. Аз обаче го попитах:
- А какво се прави с крачета, което толкова ви харесва?
Той пак си пое въздух много стресирано и ми каза, че допирът им ги възбуждал и като било до “онова” (така си наричаше пениса) и направо полудявал. Аз вече бях решила, че да става каквото ще и го попитах дали може да ме научи какво се прави. Обещах, че няма да казвам на никого, че само от любопитство и няма да го тормозя или да го изнудвам. Той гледаше умно няколко секунди, след което ми пусна крачето и каза:
- Не мога да поема такава отговорност!
Аз обаче се дръпнах напред и пак го пипнах там отпред с крак. Той пак ми каза името укорително, но му личеше, че е много възбуден, защото беше и твърдо там. Изведнъж сякаш му писна, помислих че ще стане и ще каже на директорката, но вместо това си разкопча дънките.
- Не мога повече... – каза той и се събу до коленете, продължавайки да седи.
Взе ми и другия крак, събу го и него и ги сложи и двата на боксерките си. Аз бях ужасно объркана, възбудена и треперех, а той си го извади. Първо той ми сложи пръстите на пениса си, после аз започнах да го галя и той направо охкаше. За пръв път виждах така пенис на някакъв човек на живо (освен в семейството, което не се брои) и знаех, че не е редно и ме беше и страх, но правех това, което му харесваше, защото исках. Той ми събу единия чорап и умилено каза:
- Олеле, какви малки пръстчета имаш! – и ми ги целуна.
После ми махна и другия чорап, изправи се, взе ми краката пред себе си, отъркваше си пениса върху тях и го насочи с ръка и ми се изпразни много силно на краката. Не знаех, че ще го направи, затова малко се уплаших, но не се дръпнах. Беше малко гадно, защото едно такова лепкаво и слузесто, но аз направо бях в екстаз. Той се плесна по челото и взе да си повтаря:
- Какво правя бе?! – и каза, че това не е трябвало да се случва и никога да не говорим за това.
Даде ми салфетки даже. Сега се прибрах и не знам какво да правя, като го видя пак вдругиден. Това не е фантазия, а реалност и ме е страх да не разбере някой съученик или нашите. Не съм курва, никога не бях правила чекия досега, камо ли с крака, но с този човек почувствах, че правя нещо правилно и това беше моята благодарност към него, че е толкова готин с нас. И май съм влюбена? Не искам и на него да му правят проблем, защото не знам дали това, което направихме е законно.