Тази любов на шега (част 1)

08.08.2024 | Анонимен

След нашата любовна история десетки песни промениха смисъла си спрямо нас коренно.

Всичко започна когато и двамата бяхме на по 15 години – аз му бях първата и той ми беше първия. Беше детската, сладка, първа голяма любов, оставяща най-милите спомени за цял живот.

А + Н = ВНЛ наистина остави белези по стените и в сърцата ни.

Никола беше в съседния клас и живееше през няколко блока. Познавахме се и от основното училище, но не си обръщахме внимание до момента, в който аз едва не си изтървах автобуса след седмия час. Видя ме как бягам и направи номер на шофьора на автобуса само и само за да успея да се кача. От спирката на слизане до вкъщи имаше около километър вървене и през цялото време говорихме и се смяхме. С течение на времето започна да идва до вкъщи да ме вземе, за да отидем заедно на училище, или да ме изпрати след като деня приключваше. До края на учебната година не се случи кой знае какво. Говорехме си, няколко пъти излязохме с компания, или да разхождаме кучето му, но началото на любовта ни пламна през август. Един ден останахме да си говорим до много късно, нашите ги нямаше – бяха на село, а техните нямаха против да остава до късно в квартала. Скоро щяхме и двамата да направим 15 и ни третираха като “големи”. След много смях, глупави шеги и сладолед, той най-накрая се престраши да докосне ръката ми. Още си спомням тази тръпка. От този момент нататък го погледнах с други очи. Никола имаше тъмно руса коса и страхотни сини очи, които и до днес карат сърцето ми да тупти зачестено. Винаги е бил по-висок от мен, не съвсем трениран, но много добре оформен. Аз тогава бях с кафява коса, която с времето започнах да потъмнявам до черна.

Беше ни леко неловко в цялата ситуация – и двамата не знаехме как да подходим правилно към другия. Първата ни целувка отложихме за другия ден, като сценарият се повтори, но този път се задълбочи. Бяхме толкова влюбени един в друг, а най-хубавото беше, че можехме да си споделяме всичко. Никола бе станал най-добрия ми приятел и с него имах чувството че летя. Горяхме един за друг. До края на август нямаше пейка в квартала на която да не се бяхме натискали. Възрастните госпожи минаваха покрай нас и ни нареждаха, а на нас въобще не ни дремеше, защото кръвта ни кипеше. С Никола имахме по едно бивше гадже зад гърба си, но и двамата бяхме ужасно неопитни в другите интимни аспекти. Буквално си бяхме девствени. Спомням си как една вечер се прибрах с тъмно синя смучка и се чудех как да я намажа с грим, че да я скрия от нашите. Разказах му, колко ми е било неловко вкъщи, а Никола се засмя и ме целуна по челото. После в началото на септември дойде и рожденият му ден, на който обявихме връзката си официално, а след неговия, точно преди началото на учебната година, дойде и моят. Така влюбени, пораснали и хванати ръка за ръка прекрачихме прага на 9 клас. Чакахме всяко междучасие с нетърпение за няколко целувки по коридорите. Правехме всякакви простотии заедно, ходехме на партита, дори пропушихме заедно и се прикривахме един друг пред родителите си. Крадяхме си време и за себе си и излизахме само двамата. Проблемът беше, че настъпваше есен и лека полека времето започна да застудява. Баща му беше страшен пич и ни каза, че можем да ходим у тях, нашите за сметка на това бяха малко по-консервативни, но въпреки това приемаха връзката ни. И у нас ходехме, когато нашите ги нямаше, но до секс се стигна чак след няколко месеца.

Не бързахме да правим секс поради ред причини, основната от която беше страхът от непознатото. Някои от моите приятелки ми бяга споделили, че не е толкова болезнено или страшно, други пък описваха първия път като кошмарно преживяване. Никола също в известна степен се притесняваше, въпреки че беше говорил с аверите си на тази тема, но и те му даваха различни описания.

Навръх Нова година си пожелахме да го направим в близките дни. Досега му бях правила свирки, дори единия път му бях направила дълбоко гърло, което той описа като “най-якото нещо на света, Анастасия, направи ми го пак”, както и той си беше играл с котенцето ми, но без да ми вкарва пръсти. Ужасно ме възбуждаше, когато ме целуваше и хапеше по гърдите и плъзгаше ръцете си по бедрата ми.

Когато правилният за нас момент няколко дни по-късно настъпи и двамата бяхме много нервни и си го казахме в прав текст. Започнахме да се целуваме на леглото му. Той беше подготвил всичко. Галеше ме, целуваше в началото нежно, после премина към страстно. И тогава щеше да се случи. Аз лежах по гръб, ужасно възбудена и в същото време ужасена. Той си сложи презерватива, след което се наведе и пак започна да ме целува. На ухо ме попита дали съм сигурна, след което кимнах и той допря пениса си до ужасно възбуденото ми котенце. Направи няколко леки напъна, докато ме целуваше и галеше, и в един момент усетих нещо съвсем ново и различно, което не бях усещала никога до този момент. Беше смесица от лека, поносима болка и хиляди пърхащи пеперуди. Остана за няколко секунди в мен, след което започна да се движи навън и навътре. Не можех да повярвам, че току що се беше случило и то с човек, на когото имах пълно доверие и много обичах. Цялото произведение продължи по спомен може би около 10 минути, но бяха най-запомнящите се 10 минути в живота ми. Накрая, след като Никола свърши докара и мен до оргазъм, но с пръсти. И мамка му, беше хубаво! Взехме си душ заедно, а след това останах да спя “у една приятелка”.

В следващите дни и седмици правехме секс по 3-4 пъти на седмица, освен в онези дни, разбира се. И на двама ни ни беше неудобно да го правим тогава. Изпробвахме различни пози и разнообразявахме.

Въпреки цялата вълшебна приказка, все пак бяхме тийнейджъри. А какво е тийнейджърският живот без драма? В крайна сметка, явно не всички в нашия приятелки кръг успяха да приемат връзката ни и в края на март окончателно се разделихме. Колкото и да не искахме, хорското мнение ни повлия и се отдалечихме един от друг. Въпреки раздялата, аз през цялото време усещах, че съм привързана към този човек. Когато го видех в училище, сърцето ми трепваше. Усещах че и той не е затворил книгата, но не говорехме. Дори имената Никола и Анастасия станаха табу сред общите ни познати. Не говорехме с години, даже и на бала се разделихме единствено думите “честито”. Имахме други връзки с други хора, и все пак през всичкото това време не можех да приема факта, че е приключило.

Той замина да учи в София, аз заминах за чужбина и цялото време и пространство между нас не ме накара да забравя за тази любов на шега. И не забравих за нея, както и той. Дали на ирония или не, но животът пак среща мен и Никола. Този път обаче, той трябваше да бъде само най-добрия ми приятел. Трябваше…