Токсик френд

31.08.2024 | Fairy

Малката компания, с която седяха в открит двор, пушейки наргиле, сякаш взе да забавя брътвежа си. Мая чувстваше, че се усмихва, без да е наясно, защо тялото ѝ олеква, а хората около нея се размиват в неясни очертания. Долитаха обичайните човешки гласове, но някак завлачени. Фигурите им се разплуваха в абстрактни контури с цветове, преливащи като в калейдоскоп. Тази трансформация на околния живот се предаде и на сградата. Мая с почуда установи, че стените на къщата-бар са люлеещи се синусоиди над мътна, дори мрачна водна повърхност. Някак плавно и грациозно до мозъка ѝ доплува мисълта, че е силно интоксикирана и уплахата от това я ухапа жестоко. Змиорска глава изтегли острите си игли от ръката ѝ и докато вертикалните зеници ѝ се присмиваха на обречения, изтичащ животец, Мая осъзна, че ще минат дълги часове преди да може да разчита на себе си, като междувременно ще срещне най-страшните си кошмари. Около тялото ѝ се плъзна хладината на змиорката и спираловидната ѝ хватка запристяга краката ѝ с принудително изтръпване. Лед и ужас се смесиха в отчайваща комбинация, която запълзя нагоре по гръбнака ѝ и накара кожата ѝ да замръзне ограпавена. Смразяваща паника попъпли нагоре с красивите фигурки на настъпателен скреж и скоро рамената и вратът ѝ усетиха спиртна целувка. Парещото изстудяване на кръвта ѝ нахлу в задната част на главата, хвърли тъмна наметка над малкия мозък и без бавене превзе контрола над мисълта ѝ.

Мая разшири зениците, разкрачи се несъзнателно, за да стъпи по-стабилно, а ноздрите ѝ се разтвориха широко, търсейки сигурността в поне едно телесно сетиво, което да я задържи в човешкия ѝ облик. Не откри нищо приятно чрез носа си. В съзнанието ѝ нахлуха вонята на гниещи листа, примесена с разлагащи се гъби.

Почувства, че краката ѝ затъват в памучната безформена маса от растителни трупове. Мекотата бе галеща прасците, нежна на допир, но истинския ужас се появи, когато Мая се досети, че всяко разлагане води до поява на червеи. Множества червеи. Дълги гърчещи се розови създания, които проникват през нежната повърхност и я прояждат с малките си зъбки. Сега вече и тяхното присъствие стана осезателно и сърцето на Мая се разлумтя обезумяло.

Дали пък не припадна? Усети се положена на водоравна повърхност, високо над памучната упадъчност, легнала с лице към въртящи се ван-гогски нощни небеса. Това ѝ донесе нужното малко спокойствийце, за да вдиша дълбоко и забавено, докато коремът ѝ се издигне в браминско просветление, а атомите космическа енергия от въздуха я изпълнят отвътре с безкрайния си потенциал Прана и Мая се отпусна в нежната прегръдка на нощта, приспана от ритмичното полюшване на плаващия бар пред нея.

В реалността никой не очакваше чак толкова тежко да ѝ се отрази пушенето. Също така никой не предполагаше, че в коктейла ѝ е било сипано прахче. А още по-малко, някой изобщо се бе замислял как се поддържат идеални килограми и дали момичето, бивша абитуриентка, бъдеща студентка, е хапвало през деня. Или сърфирайки се по бързия гребен на младостта, бе оставила подтиснатият си апетит в жегите, да я пренесе през препятствията, на тийнейджърството, захранена от вода, секс, цигари и алкохол. Диетата на идеалното женско тяло.

Момичето определено бе в несвяст. Неконтактна и отпусната, бързо стана ясно, че е нужна Бърза помощ. Приятелките ѝ се уплашиха, че ще бъдат хванати на местопрестъплението, вършейки забранени деяния и се изнесоха, веднага щом бе повикана линейка.

Останалите момчета, с положената върху масата Мая, бяха приятелят ѝ, виновникът с прахчето и неговия авер. Трима души в лодката на любовта. И Мая. Щастливо невъзприемаща престъплението срещу личността ѝ, което бе на път да се осъществи. От заведението донесоха паравани и им осигуриха приватност.

- Паднала ѝ е кръвната захар! И кръвното! Затова колабира! – обади се вещият в смелите глупости, този, който забърка кашата. - Главата настрани и някой да ѝ сипе захар под езика. Емиле, ти трябва да го направиш!
- Брат, кво стана, бе брат! Мая ше ме убие! Кво стана? – Емил бе в шок, гледайки тънките ѝ крачета в неестествено разкрачена поза, така че рокличката ѝ да разкрива цялата прелест включително и пубиса.
Поелият в ръце ръководенето на драматичната ситуация Боян, разкопчаваше сутиена с трудност, но успя и го измъкна, като се постара да оголи навън гърдите ѝ с претекст, че ѝ трябва свобода, за да диша.

Емил съвсем се побърка и стискаше челото си с вдигнати ръце като обезумял. Неговата Мая. С цици осветени от околните лампи, лежи пред погледа на тия двамата разбойници, по средата на заведението, полужива… Малките ѝ гърди не можеха много да се разливат и гледаха леко настрани как бързите ръце на аверчетата я опипваха безпощадно по бедрата, стигайки до бикините ѝ.
- Кво правите, бе? Кво правите? – мънкаше недоумяващо Емил.
- Вдигаме ѝ кръвното, бе брат! Казах ти, паднало е! Трябва да я възбудим! Целувай я! Бързо ти казвам! Веднага ѝ изяж циците! – последното бе съпроводено с хипнотизиращо злостен поглед, целящ да го извади от вцепенението.
Някъде далеч, в съзнанието на Мая се случваха невероятно еротични събития, в които тя не би участвала доброволно. Но сега, пленена от мрежата на психотропията, си бе разрешила да премине леко през кошмарите си с минимум съпротивление.

Изплувал от корабът-бар, мощен октопод доплува към нея с блестящите си на лунна светлина, златни пипала и мокри от похот, бездънно-черни, човешки очи. Заговори я с безумно успокоителен нисък глас, комуто тя се довери веднага:
- Мая, ще оцелееш, само ако ми позволиш да те излекувам! Пипалата ми са вълшебни и ще те очистят от отровата, която е в теб. Остави ни да те продупчим и тя ще се излее навън, а ти няма да чувстваш никаква болка. Напротив! Аз те обичам! Винаги съм те обичал и сега ще ти го докажа! Отпусни се!
Две тънки заострени крайчета на пипалца се обвиха около зърната ѝ и ги пристегнаха. Мая усети силна възбуда и простена. Пипалцата бяха сякаш живи същества и бързо се наместиха с мократа си вендузка над заострените ѝ зърна и взеха да ги галят, да се трият в тях в мокра целувка и да ги успокояват, тъй че розовата ѝ плът да се поддаде с готовност на ласките им и даже да ги затърси, повдигайки целия си гръден кош.

Извитият торс на момичето се гънеше в екстаз, несъзнателно търсейки вече заработилите усти на момчетата. Тази на приятеля ѝ, Емил и тази на аверчето на Боян. Малките ѝ гърди белееха като мренки под слабото градинско осветление, а абсурдността на ситуацията караше младежите да се възползват максимално от предоставения шанс. Ръцете им зашариха, където им падне, но най-вече се плъзгаха със средния пръст в устата ѝ, докато другата ръка обследваше мекотата на кожата ѝ и лазеше по коремчето, връщайки се да опипа контура на цицата и твърдината ѝ. От време на време Емил поглеждаше какво прави този срещу него, но нямаше време да говори, защото езикът му бе запленен да гъделичка зърното на подадената му цица. А младото му мъжество отдавна бе издуло панталона и сега липсваше всякаква друга мисъл освен “Цица. Да ям. Спасявам…”.

Мая се отдаде на октопода. Доброволно сви крака в коленете и ги разтвори широко, за да му помогне да огледа процепите и дупките ѝ, през които той да я пробие, за да изтече отровата. Съзнаваше някъде далеч, с най-най-дълбокото си съзнание, че му отдава достъп до вагината си и че той би могъл да се възползва с пипалата си и да я обладае, но тази перспектива само ѝ се видя още по-желана и тя неволно проскимтя от растящо желание да я докосват. Усещаше как еластичните му ластуни се стягаха около гърдите ѝ и сякаш ги стисваха в болезнено тясна схватка, та чак циците ѝ посиняваха и изпъваха тънката кожа до краен предел. Тогава малките полезни вендузки долепяха плоските си устни в зърната ѝ и сякаш изпомпваха от нея токсичното вещество. Целуваха ги. Хапеха. Смучеха толкова силно, че циците ѝ изливаха синия си пълнеж в прикачените им пипала, а те на свой ред поемаха това синьо мастило и го връщаха към огромното пластично тяло на вещия лечител, който примижа от лъст, когато това мастило премина през него и изпълни дебелото му пипало, плуващо свободно като един слонски хобот точно под човешките очи. Хоботът се надърви, удебели и втвърди. Мая видя как сексуалната възбуда нарасна в погледа на октопода и той сякаш забрави, че имаше да я спасява, а се поддаде на гледката на разтворената ѝ вагина пред очите му. Размърда посинелия си хобот право към целта, като мимоходом я облиза тук-таме по вътрешното на бедрата. Мая отдавна чувстваше, че той се наслаждава на стегнатото месо на краката ѝ, като правеше щателни фрикции с дълбоко всмукани вендузи. Тя се правеше, че не забелязва, как грациозно се гърчат удебеляващите се към главата му пипала, докато лакомо я изяждат с нежни и настъпателни движения. Краката ѝ бяха пленници, висящи на благоволението на пластичните му крайници, които я повдигаха нагоре сякаш е безтегловна, разпъваха бедрата ѝ настрани, свиваха ги към тялото, от което анусът ѝ зейваше пред очите на октопода и всичко това го вършеха в някакъв синхрон, сякаш да я оприличат на него самия. Сякаш искаха тя да се изтласква и разпъва плувайки из дълбините на океани и из дупките ѝ като реактив, навън да се изтласкват ненужните за кръвта съставки. Само че, докато неговите пипала я разтваряха в удобна за проникване поза, Мая не искаше никъде да се отдалечава, а да се приближи още повече до очите му, за да е сигурна, че са видели и най-малката подробност. Искаше ѝ се той да я похвали, да ѝ каже колко красива путка има, как му се иска да имаше уста, за да целуне и да натисне в цепката ѝ с езика си. Но като си помисли това, Мая се сети, че той има хобот, че е надървен и побърза да свие краката си към корема, широко разкрачени, та преди сънят да свърши, да усети най-после как я обладава това лигаво същество. Очите му я попитаха. Мълчаливо. Тя одобрително мигна бавно:
- Не ме е страх от теб. Обладай ме! Начукай ми го! Разходи се из мен. Разпъни ми путката и ми го начукай и по-бързо!
Октоподът допря дебелия си плазмодий до розовата ѝ вулва и я облиза. Гъделът бе наелектризиращ. Целият му отвор бе твърд от стегната в кръгла стена мускулатура. Той я отърка в долината между малките срамни устни и тя подскочи, когато я втри по уретрата. Това я накара да избълва нова доза подводна река из влагалището си и той го вдиша с наслада и потъващи зад горните му клепачи очи. Набързо спусна нови пипала към пулсиращия ѝ отвор и се зае да прониква плитко с върховете им, последователно и бързо, сякаш ги въртеше в кръг. Усещането бе сякаш спирала я отваря. Сякаш дебел тирбушон се опитва да се надене в путката ѝ, но само я дразни, като в същото време хоботът му смуче клитора ѝ в степен за почистване на килим. Мая се затресе в бързи конвулсии с цяло тяло. Тресеше се от изкачването на сексуална възбуда до неимоверно по-високи от всякога досега нива.
- Начукай ми го! Дай ми го! Не издържам! – започна да крещи и да мята таза си към него, в опит да отхвърли пипалото откъдето е и да го вдене в путката си.
Октоподът я погали по открилото му се дупенце, висящо във въздуха като едни подмолни задни цици. Незабавно изпрати едно тънко пипалце, което моментално откри дупката ѝ и се промъкна през сфинктерния пръстен. Мая измуча дълбоко и гърлено. Стисна здраво ануса си, за да го усети и мускулите ѝ се превъзбудиха, усещайки хладината на хлъзгавия натрапник. В същия миг, течението, което извираше от вагината ѝ бе запушено от напористия натиск на хобота, който разпъна вулвата ѝ и се натисна навътре, създаваш налягане в дълбините ѝ. Путката ѝ го пое и всмука с нейна помощ, пресрещайки движението му. Но хоботът бе необичайно дебел и леко задра по стените ѝ в опит да я издъни от раз. От това злощастно забавяне, Мая обезумя и разтегна с пръсти тънката кожица около вулвата, за да не спъва похода на хобота му, като веднага след това повтори същото и с набраното циферблатче на дупето си, като изтегли с пръсти, колкото можеше повече кожа настрани, за да даде свобода на тънкото проникнало пръстче да си я гъделичка в ануса, без да спира толкова плитко. Искаше октоподът да я издъни до дъното на възможностите ѝ. Искаше дебелия му син хобот да се залепи с вакуум за стената на матката и да изпомпи оттам цялата подводна река, която бе набрала космически дебит и заплашваше да ги удави. Искаше тънкото му присъствие в дупето ѝ да се напрегне и да атакува още по-навътре. Да я напряга с присъствието си на места, неочакващи външен посетител и да я подчини в ступор от нахалството си. Мая искаше да бъде тотално под контрола на пипалото му, влязло в дупето ѝ, което си проправя път в нея, спиращо дъха ѝ от новите усещания на тотална възбуда. Близо до моменталното избухване в екстаз, причинена от масовото дразнение на разтегнат до скъсване анус и вплътнено черво, гъделичкано от настъпателните движения на изследващото границите ѝ пипало.
- Пулсът ѝ! Баси скоростта, брат! Вижте очите ѝ! – Емил бе в някакъв ступор и съвестно обгрижваше гърдата на приятелката си с език, държейки я за ръка.
Погледна към Боян и това което видя го сащиса. Боян бе с едно коляно върху масата и ритмично потъваше ръката си в путката на приятелката му, като с другата си ръка си биеше мазна чекия.

Чу се как наближава линейката. Боян светкавично извади ръката си, помириса я, облиза си пръстите и я навря обратно, само за да еякулира в следващите секунди. Емил проследи потъването на пръстите в зачервената ѝ обляна в сокове вулва, чу мокрите съпровождащи звуци и също се изхвърли в гащите си. Момчето отсреща откровено си бършеше хуя, явно приключил преди малко.

Двамата авера заметнаха плисетата над краката ѝ, поприбутаха циците под деколтето на роклята, докато Емил връзваше дреха около кръста си, за да не му личи белята.

Медиците бързо извадиха Мая от съня. Още лежеше на масата, заслепена от светещите писалки срещу зениците ѝ, когато Мая усети познато присъствие. Опита да завърти глава надясно, но това ѝ докара гадещо усещане и се отказа. И без това не откри каквото търсеше.

Опита да се върне в съня, но не я оставиха. Усети напрежение. Усети враг. Усети опасност. Насили се да се ориентира и го видя. Пред нея. Боян до стъпалата ѝ. С очите на октопода. И в същия миг путката ѝ се присви и изля нова доза възбуда.