Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Джули се разхождаше безцелно в един столичен мол. Обикаляше магазините осъзнавайки, че нищо материално не ѝ липсва. Пробва една рокля в Кенвело, когато прокара инстинктивно ръка между краката си и усети набъбналите си устни и топлината идваща от влагалището ѝ. Затвори очи, прехапа устни и седна в края на дървената табуретка. Разтворила крака, тя се отпусна назад и в спомените ѝ започнаха да изплуват сцени и моменти от изминали сексуални похождения свързани с курове, пръсти, езици, удоволствия и още нещо. Свлече се леко надолу и ръбът на табуретката натисна входа на ануса ѝ. Ах, добре че беше тази табуретка, за да накара Джули да се окопити, защото два от пръстите ѝ бяха отместили гащичките и почти бяха проникнали във влагалището ѝ. Набързо си събра рокличката, дънките, блузката и чантата, след което изфиряса към касите. Неволно на входа на съблекалнята се сблъска със смотан невзрачен и в същото време симпатичен господин, който бе неволен свидетел и слушател на няколко секундните изблици на слабост в иначе строгата какичка. Първоначално Джули се смути и изчерви, но след това го погледна с присвити очи и поглед “абе я се разкарай” и изфиряса към касите. Още няколко пъти се засякоха в различни магазини. Леко се подсмихваха и Джу забеляза, че не е чак пък толкова смотан. В един от магазините неволно забеляза издутите му гащи и се притесни, защото все още влагалището ѝ пулсираше и търсеше нещо различно, а и той я видя. Джу търсеше мимолетна тръпка, която да не я накара да се влюби, а да я изпълни и да я накара да свърши, да пъшка, да тече… и да се почувства, като 20 годишна лакомница, жадна за секс.
Обаче на финала, Джу реши да не обикаля по ескалаторите, а да си вземе асансьора. Вратите се отвориха и тя нахълта, като хала. Тогава на входа се стовари върху Той/Него/Оня, господина от пробната. И двамата избухнаха в смях. И двамата много добре знаеха, защо се смеят. Но и двамата имаха някаква спирка след смеха. Влязоха и Джу му врътна гръб. Съвсем случайно ръбът на картонената чанта на Той/Него/Оня се завря за секунда в дупето ѝ. Докато той успее да каже “Пардон!”, “Извинявай!” или нещо от сорта, Джу се покашля нарочно, изтръска го, сякаш да падне от него утринната роса и леко го врътна към него. Усмихна се, чакайки нещо. И нещото не закъсня! Ръката му се допря до шията на Джу. Опита се да влезе в косата ѝ, но се спря и се плъзна надолу по гръбначния ѝ стълб. Джу потрепери. Ръката му мина през кръста, завъртя се по несъществуващите паласки, мина през дупето, стисна едната бузка, мушна се между краката и се опита с два пръста да пробие дънките.
Джу не издържа! Двамата пуснаха торбите и тя набута езика си в устата му. Той на своя страна я притисна към себе си, плъзна ръката си по гърдите ѝ и продължи по дългия път надолу. Опита се да откопчае дънките ѝ и да ѝ бръкне под бикините. Деееба тия шибани дънки! В този момент се чу звън и двамата се отскубнаха един от друг. Бързо-бързо си взеха нещата от пода. Асансьорът отвори врати пред гаражите и някаква паплач чакаха двамата странни индивида да се махнат от асансьора.
Тръгнаха към колите си – Джу към нейната, а той вървеше след нея. Тя започна да си мисли всякакви глупости: “Той е психопат!”, “Какво да правя?”, “Ами сега?”. “Пиу-пиу” – натисна тя дистанционното и светнаха мигачите на колата ѝ. “Пиу-пиу” и светнаха мигачите на съседната кола. Двамата вървяха и се смееха, защото колите им бяха една до друга в затънтения край на тъмния паркинг. На Джу ѝ олекна, че не е чак такъв психопат – просто е спрял до нея :) Отвориха си задните съседни врати, за да си оставят покупките. Обърнаха се един към друг и се гледаха в очите. Джу реши да е първа. Откопча “онова” първо копче на дънките си и се усмихна. Той я сграбчи, придърпа я към себе си и на свой ред набута езика си в устата ѝ. Мляскане и лиги. Той хвана с ръце двата края на дънките ѝ и просто ги дръпна настрани. Дънките ѝ се откопчаха за секунда. Той я разгащи и пъхна ръката си под блузата ѝ. Докопа горещите цици и отмести стегнатия сутиен. Джу на свой ред стисна пакета му и усети набъбналия кур. Пожела го! Искаше да го лапне и засмуче. Искаше го целия! Искаше го до топките! Той обаче не ѝ даде тази възможност! Обърна я и ѝ свали дънките, след което я набута в нейната кола. Полу коленичела, той ѝ разтвори дупето и я облиза от клитора до ануса. Такава шпакла ѝ направи, че качи всичките ѝ вагинални сокове на ануса. Засмука я отново. Засмука клитора и показалецът започна леко да прониква във влагалището. Путката на Джу течеше, като минерален извор. Той намести палеца си на ануса ѝ. Изправи се и проникна с още един пръст във влагалището ѝ. Искаше да е сигурен, че когато прониква с члена си той ще влезе целия, без да ѝ доставя дискомфорт. Джу се обърна. Той вече разкопчаваше на свой ред панталона си. Тя му налапа члена. Веднъж, два пъти, три пъти… и вече беше почти до топките! Ах, топките… гладко избръснат кур и топки! Хвана ги с ръка и усети колко са пълни. Погрижи се всичките ѝ слюнки да останат по кура му. Обърна се и вирна дупето. Качи единия крак в колата, погледна го през рамо и си помисли: “Ти си!”. В момента в който беше на “ТИ”, главата на кура му мина през входа на влагалището ѝ и се плъзна навътре мазен от плюнки и цервикален секрет.
Сантиметър по сантиметър, Джу поемаше въздух. Очите ѝ се разширяваха и усещаше как прониква целият. В един момент усети, че той ѝ го е набутал целия, като имаше още само няколко милиметра. Последен тласък и главата на члена му се допря до входа на матката. В този момент Джу изпусна целия поет въздух, като изохка и изпъшка едновременно.
- Леле, копеле… чукай ме! Моля те!
А той бавно го изкарваше и бавно го вкарваше. Всеки път една идея по-бързо и всеки път докосваше матката ѝ. Тя искаше да крещи. С палец разхождащ се на входа на ануса ѝ, кур в путката и два пръста върху клитора ѝ, Джу беше на седмото небе. Изведнъж усети, че трепет се прокарва по вътрешната страна на бедрата ѝ и концентрира вихър от емоции в недрата ѝ. Страхотен оргазъм я свлече със свалени гащи, капеща путка и треперещи колене там между колите.
Още не си бе поела въздух, когато сграбчи члена му с ръцете си. Придърпа го към устата си и започна да изсмуква собствените си сокове от кура му. Лапаше го целия и го засмукваше едновременно. Сграбчи топките му и започна да ги масажира. Фокусира се върху главичката му. Стискаше с една ръка ствола на члена, а с другата ръка, направила пръстен с пръсти, му жулеше периферията на главичката. Ефектът не закъсня! Усещайки подуващия се кур, тя налапа члена, засмука го и започна да гъделичка топките му. Сладка сперма започна да се излива в устата ѝ и тя преглъщаше, и пак, и пак. Вдигна се, държейки кура му. Вече изправена, Джу се засече очи в очи с неговия поглед. В този момент искаше да го целуне. Целуна го нежно и се стъписа. Устата ѝ беше пълна със сперма! Господи, ами сега? Той усети притеснението ѝ и я целуна страстно. Изсмука спермата си и прошепна:
- Защо се притесняваш, нали си е моя?
Джу искаше да продължат, но не знаеше какво да му каже, не знаеше как да му го каже. Искаше, но не ѝ стискаше. И все пак много ѝ се искаше! Той извади някакво листче, написа един имейл, сгъна го и го сложи в сутиена. После прошепна:
- Май че искам да се видим някъде в хотел, на неутрална територия, без ангажименти. Само секс!
Клекна, вдигна ѝ гащите, закопча ѝ дънките, набута си два пръста в устата ѝ, целуна я и каза:
- Хайде да си вървим!
Усмихна се и изчезна. Джу видя изчезващите стопове и се опитваше да си събере мислите.
Горещо, хареса ми!
Драги ми, Смехурко, Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е зная, но си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко. Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер, не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило. Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: - Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило! Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам: - Свещ дали да паля? - Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае и в тъмното може. Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща. Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива. На сутринта рано, както всяка заран, бързоръката Дана кафе ѝ занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана вика, та се къса: -Какво чудо стана? Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах. Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая... Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря... Съседи се сбраха, та ме отърваха. Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът ѝ страшен пак ще заиграе!... Хайде, толкоз стига. Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен, Весел Патиланчо Ран Босилек, `Патиланско Царство`
Уф, Патиланци, верно класика, ама не може нещо по-практично, примерно смяна на гарнитура и тампони на голф 3? Или в краен случай преводи на легендарни рок парчета - като Истислав и Холидей?
Браво, авторе, имаше жега. Жипес, защо бе мойто момче мислиш, че аз съм тук писала, писала, та брисала. Ей го момчето, без хън мрън, извади си органи, сокове, сичко. Много ми харесаха двата пръста през дънките. Но сега, смятам за нужно да разваля един мит. Ако имаше още момичета тук, да бяха и те казали какво мислят. Става дума за сценката, когат момата видиш ли има си зор жената, ма искала да го лапне и хубавичко да го осмучка и оближе. Пич, ако съдя по себе си и жените, с които съм контактувала евър, няма такова нещо като лакомия за кур в устата. Просто няма. Тази фикция, че две не виждаме и треперим, докато не го вкусим ...сорей ,ама ней вярна. Особено, ама особено, ако огън ни горе, майкоооууу, та знае ли се, а ши съ бавим с глезотии. Тва да доставим удоволствие на мъжа, чрез най- важното му, достойнството му, е съвсем друг вид секс преживяване, съвсем не произтичащо от глюкозен глад. Причини могат да бъдат- да му направим кефа, за да си създаде спомен и имидж за нас, което да го възбужда, да влезем в роля на мръсница- ненаситница и да го натискаме на всевъзможни неудобни места, да си го подготвим или да, в конкретния случай на пълни две долни дупки, оно просто си плаче да се подпълни и горната. Но разбираш ли, не е вкусово- рецепторен дразнител тоя уй. И никога не бих си забавила долната уста, че да се лигавя с горната. Пирамида, младежо. Хранителната пирамида си представи. Вагина, уста, любовни стихове. :)))) И знаеш ли, много съм ти благодарна, щот трудно се прицвръцвах напоследък, но ти успя да ме бутнеш. Различен от моя секс правиш. Но носиш силен заряд. Отивам в мола за куфари. :)) Кенвело не е мойта марка, но ще им нагледам пробните. :))?
Весел Патиланчо :)), виждам нЕ те свърта. Все ще изнамериш сносна щуротия, че да емнем коментарска олелия. Явно при тебе е облачно време. Седиш и ми пишеш. На мястото на моя милий. Но, знаеш ли, Патиланчо, когат общуват двама, ма така, дълбоко, при тва си отварят и душата, и което там носят под панталона и скалпа, колкото и да не разбираш некоя дума, мисъл или спомен, то е все пак лично. Съкровено. И на тепсия поднесено. Кат главата на Илия. Та най- малко е уместно, драги ми Патиланчо, да биеш тъпана, че били пречели, че нам кво си, че тая обмена била неуважена от вся остальная. Драги ми, приятелю, има си чар и там, където дори да не понасяш да бъдеш и да те е бъзето. Ма има си чар и кудоши, и смисъл, та все некой друг, мож да купи нещо, па дори и да няма, оно си е нужно ей така за цвет и ген, по Дарвин. Все едно да не щеш да слушаш тайно, свил око в ключалката, кво става в родилната зала. Моят другар по калпазанщина, мож да ти се види лошав по пример и влияние, но драги Патиланчо, то каквой е туй място,ако ще да съ съдим за предпочитанията си?! :))) Айди, че ей на, тава сладко от сливи опекох, а и за кафето е времи.
Кенвело? Става, от там си купувам спортните панталони ,с дънкови джобове цвят blue nights, още по-добре navy blue, полу-италиански джобове не харесвам.Купих един Lee cooper, ама защо ги правят толкова тесни крачолите ,изпопадаха ми космите по прасците и бедрата, как така без косми по краката, гадно е. Съпругата ми си харесва Кензол.За по-сериозно облекло купувам от Теодор. Та сега добре ме подсетихте за тях ,ще прегледам сайта им.Е, на мен никога в подземният паркинг на "Скай сити" ,не ми е налитала някоя жена.Само веднъж една ме помоли да И помогна ,че нещо не И пали колата ,а аз нищо не разбирам. Добре ,че се беше разхлабила на акумулатора клемата ,та се направих на майстор.А и още веднъж,но това беше на повърхността . Беше още в първите година на откриването на "Ская", беше навалял сняг ,а една госпожа беше така паркирала,че когато минал снегорина да изчисти паркинга на повърхността ,беше създал нещо като купчина пред джипа И. Бяхме с "Ланд ровър дефендър -90", който ми беше зачислила съпругата ми ,заедно с Жоро Русият,та ровърът мина през купчината като през масло,вързахме кекавият джип Мерцедес на госпожата и го изтеглихме.Е,такива и подобни случки ми се случват,мога да ги колекционирам.Много ме бива в тази насока.Дали да не напиша нещо от сорта като "Спасителят не в ръжта", не по Селинджър.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Ахахахаха, Алеееекс, добро утро! С кафето и псето в леглото :)). Много е мързеливо, ейййй. Получава "кафенце" заедно с мен, една пресована солетка и после се разтяга кат комета, мажеща се в безвремието на Космоса. Тва със спасителя беше много, адски много смешно. Хората на изкуството са много приятни за общуване. Колорити. Имам приятелка, която живее, обградена от такива. Тва са художник, аниматорка от киноцентъра, все широкоскроени, тотал толерантни хора, сякаш без грам съпътстващи задръжки като срам или страх. Възпитани, разбира се. Хора, чийто дом е винаги отворен, нямат нужда от "моята крепост", нито лично време и пространство. Може би само, когато творят. Неминуемо човек се оказва засмукан от водовъртеж от събития покрай тях и скоро направо си живее заедно, полива им цветята или ги изслушва прегракнали и неспали, докат ги посреща насред неделното си чистене. В любовта всеки мож да се изложи, Алекс. :)) Никога не се заричай, че няма да ти се случи. :))) И ако с хората на изкуството свикнахме, чудя се какви са пато-анатомите. От какво тесто? Как живеят? :))) Сбърканяци някви? :))) Снощи имах късно излизане и с изненада установих, че градът е тъмен. Кучи гъз. Тотал. Ни улично осветление, ни светещи прозорци. Целия център плюс кварталите, чак към Красно село мъждукаха слабо някои блокове. И още има много работещи имигранти! Италия, Турция, Кипът, Гърция, Ливан, Португалия, хора, чужда реч се чува все по- често по улиците, вървящия контигент стана по- цветен, а в моловете работят момичета, не говорещи български. Добре е да свикваме с чуждото присъствие. Както Париж стана черен. А аз все още се изненадвам да чуя из устата на лилаво- черен абориген финия ромона на превзет френски брътвеж. Визията не отговаря на слуха. Тая диверсификация на етносите, мелезите и езиците е съпътстваща и тая на половете. Не исках да се затруднявам, не ги разбирах, но май все пак има нещо в тоя процес и се налага да стъпя и още веднъж с времето. Докога ще успявам, кой да ти каже? Айди, тва захърка, а чашата ми се опразни. Ставам за второ кафенци.
Алекс, имам молба към теб :))! Беше казвал, че "виждаш" ароматите. А аз от много години търся одора :)), който бих оставила след себе си в хотелска стая. Досега не го откривах. Но благодарение на много моя порода консултантка попаднах на Eisenberg, the Latin V ( пет). И мисля, че както самата аз съм една палитра тип есен, този парфюм много ще ми подхожда. За съблазън и игра със сетива и спомени. Моля те, душнѝ го в някой Дъглас, че тая марка не се среща често у нас и ми драсни тук, под Молчето, какво мислиш. Най- вероятно вече ще го нося на кожа, но ми е адски любопитно какво мислиш.
Е, Fairy, не съм широко скроен, стеснителен съм ,не съм душата на компанията ,свит съм .Сив и безличен съм като гранитно паве. Не съм артистичен.Не харесвам негри.Имал съм колеги араби ,единият е идвал често в нас ,но той беше от някаква друга порода.Малко по-висок от мен ,слаб,с леко орлов нос,много възпитан.Някога най-големият памучно -текстилен комбинат в Латакия бил тяхна собственост ,а сега/тогава/ ,баща му беше генерален директор.Имаше разкошни костюми и обувки.Едната му сестра беше омъжена за сирийското военно аташе в Париж,а другата за шефа на противовъздушната отбрана.Имах и една арабка,с която се занасях ,а тя искаше да ми удря шамарчета.Шегички.Чакам от моята Буба ,да видя вчера какво са творили на Олимп ,че ми е обещала десетина литра ,ръчно пресован ,домашен зехтин. Продължава да псува джипа и ми вменява виновност ,че не съм я спрял да си купи джип с ръчни скорости.Ами като решенията се вземат от вироглава жена,под влияние на емоции,която мисли ,че всичко знае ,а баща И е определен като бумър,такъв е резултата.Е ,аз направих кафето още в шест и малко.Забавното е ,че щях да залея съпругата си.От към година се е научила да пада на сън от леглото.Е, не всеки ден ,но се случва ,удря си главата в нощното шкафче и казва ,че се събужда в някакъв ужас докато лети към пода ,а това са към 45-50см.Та сега слага възглавници и пак пада.Не иска да разтваряме шалтето.Та сутрин когато и нося кафето, въпреки ,че знам,че има възглавници се спъвам в тях ,до момента без сериозни последствия с изключение на някоя капка кафе.Та ме заведе преди седмица -две да си купим нови кожени якета.Не са тип сако ,а спортни.Има един магазин в началото на "Пиротска",за малко да кажа "Жданов".Аз като баба ми тя все Мария луиза, Търговска, Солунска, и т.н.Разни магазини на Докузанов,Чильовски и т.н.Веднъж попаднах на таксист от провинцията и когато караше по Иван Асен 2 му обяснявах ,как тук са минавали трамваи,че това се нарича Стъклената спирка ,онази над кино "Влайкова".Колко пъти съм го марширувал.Нашето училище- 31-во "Бастилията" и 12-то "Ленин" вървяхме за 24май едно зад друго.Те имаха фанфарна музика само от момичета ,а нашата обикновена. Жена ми си спомня ,че тяхната гимназия била от закриващите манифестацията с гимнастически упражнения ,те по туники ,разни воали ,а по белите кецове асфалт от фугите на жълтите павета. Сега малоумниците искат без асфалт да ги скрепят.Говоря за истинският асфалт ,онзи от земната смола ,който прилича на буци въглища ,а не дериват на нефта ,с който асфалтират улиците. Абе спомени.Чудя се дали да ти пратя един сайт със снимки на стара София,там е разделен по градове и годишни декади.Имам много хубава книга с много илюстрации подарък от Дани /Даниела/ -дъщеря ни ,както и един огромен том посветен на България и нейните забележителности.Подири ми преди години един обяснителен речник -Collins-major new edition--1450 страници формат А4.Сериозен калибър.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време
Ами скоро си купих един Trussardi, един Dunhill Desire Platinum ,имам подарък от Буба -Долче и Габана ,Issey Miyake L´Eau D´Issey Pour Homme Intense,аз си взех ,но преди два месеци ,че и повече Davidoff Cool Water Parfum ,абе имам разни други от Жан Пол Гутие ,още някакви педерасти.Ама я ми кажи защо всички жени все налитат да ме бият и то не от сега ,а от ранно детство .Тук не включвам майка ми, а разни съученички ,колежки от следването ,колежки от института , //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време
Винаги ме изумяваш с познанията си, Алекс. Сега освен старите спирки, се набива на очи и истинския асфалт. Жълтите павета, когато бях дете, ми се виждаха златни и мечтаех да работя милиционерка там. Виждах ги, когато ни прибираха по тъмно, в неделя вечер, я от гости, я от вилата. Блестяха си тия ми ти златни павета, същински съкровища, във времена, когато Винету гостуваше на Всяка неделя. Тогава в ония години и аз пропадах в съня и на живо. Но когато разбрах, че не умирам, престанах да се вълнувам и изтрисам на пода. Казвах си, още там, в съня, че сега ще се разбия, но няма да го усетя, ще стана и ще продължа. :))) Та, за сайта с исторически кадри, да , много интересен, задълбочено направен филм имаше навремето, който ми преобърна някои представи. Но аз забравям лесно. Историята и това, което мислим за нея, пък го ревизираме след време, не е моето, някакси. Дори снощи се изумих как бързо ми сработи пожеланието и се реализира в театралния салон. Ама умирах от глад. И най- внезапно, седящата до мен се обръща и ми предлага солети. :))) Направо ме спаси. Та, мили ми Алекс, аз се концентрирам до болка в бъдещето. Щом мога нещо да сътворя, промення, действам.
Ох, душо, виж как не ми се млъква и се гоним в коментарите. Вървя и пиша. Боят е разрешената физическа близост. Начинът да докоснеш някого. Да го постиснеш. Кой ще ти се върже на оплакване, че те бие момиче? Същото е в обичайния израз на чуства на старшинка/ портиер/ пазач към младите петлета. Една затопляща стиска зад врата. Еднорък пазач така тормозел децата от дом "Майка и дете" пише Г. Господинов. Същото правел и старшинката на трудоваците, застилащи за релсов път. Масовката винаги е настръхващо възприятие. Гледал ли си ансабъл Филип Кутев на голяма сцена? Слушал ли си смесен хор? Та, връщам се на боя и шамарите. Същото е, когат ни порастнаха цици. Момчетата всячески крадяха несесери, гонехме ги да си ги вземем и се "биехме" , ма бая възбудени. Целта е близост. Декларация за харесване. Пипаш, което ти е приятно, нали така? :)))
Fairy,моето бъдеще е правоъгълен отвор в земната повърхност ,не далеч от парцела на Летците.Но въпреки всичко ще ти пратя сайта,както и стари карти на София с улици и маршрути на градският транспорт.Предполагам ,че знаеш, че по Шипка се е движил трамвай ,че първоначално четворката и десетката са стигали до едни малки пет кьошета на Иван Асен, Мизия и Светослав Тертер..Че на мястото на парка "Заимов " е имало гробища ,като и пред СМГ.Че на мястото на докторската градинка е имало турски гробища ,Че министерството на земеделието и квартала върху него е построено върху гробища ,а почти до входа на болница "София" се предполага ,че е погребан Васил Левски.Че музикалното у-ще на оборище е построено върху късно-античен некропол и т.н. и т.н. Алекс
Алекс, ако един ден изчезнеш, поне остави, моля те, указания на съпругата ти да ми пише. :))) Или поне имай доблестта да ме навестиш в съня ми. :))
""Кой ще ти се върже на оплакване, че те бие момиче?" Как кой ,ами ти.Аз бях грозен смотаняк, пъпчив като корнишон ,къде ме виждаш с момиче ,я да си налягам парцалките ,да си ходя на джудо ,да си уча уроците ,да правя записи със съедското момиче ,дъщерята на генерала ,която зорлем ме караше да чета Мопасан, а на мен ми беше скучен.Водеше ме понякога на рожденни дни на нейният клас ,но вече малко по-късно.Даже и тя искаше и то много и го постигна да си направим нещо като кумите.Беше я записал баща И във вътрешна школа на МВР. Ама аз се опъвах.ще го пиша някога.Алекс
А за историята, това имах предвид. Вглеждането назад ни прави и сантиментални. Това са вериги. Интересно е, разбира се. Но е нещо, което касае времето си. Селца, гробища, кални пътища, станали на столица. Така е. Ами горките италианци! Нали знаеш как се рушат красиви етруски селища, под напора на "развитието". Фрески, мозайки, виртуозни лабиринти срещу климатици и канализации. :)) Огромни вили и градини, оставени на наследници. Мебели, картини и гоблени :)), не можем да задържим всичко. Виждаш, че автомобилите тръгнаха без пилоти, а скоро и във въздуха ще се качат. Костите стават все по- вече и е по- рационално да се правят на супа за киборги, отколкото да ги размятаме като прашлива храна за рибки над морето....:))) Ай, стига си умирал! Живее се, Алекс. До края на Вселената и обратно, когато се свие, за да избухне пак. :)))
http://stara-sofia.com/
Прието, Алекс. :))) Сега ще се поспра, че много е красиво навън, а аз цъкам по екранчето и не гледам де вървя ..
http://stara-sofia.com/drugi.html
Ама гледай къде стъпваш ,да ходиш в Сфия е все едно да ходиш ,през поле където има ПСМ. Иначе пак ,аз ще ъм виновен.Алекс
Жена ми казва "Ама ти си станал голям писател" А
Да ти цуна муцината. :)
По спаружения уйчец може да го цуняш.
Аре бе, къдебеше, бавиш се , ти казах. И на уйчеца бех. Кофтиту че не стигам нагоре до сурата. Колкот по целивам, толко по дълъг става , а требва се връщам до базата....За маймуната и жирафа нали го знайш? :))
Не го знам за маймуната и жирафа бабе, щото не практикувам зоосекс. И не се бавя, а просто съм в много приятна компания и даже не се сещам да погледна при вас пенсийките...... Базата на спаружения е отзад, там целИвай......
Уууу, как мъ зарадва! Все там стой,с нея! Пупу данвий уроки!
Шшшт, ай заспивай, че ше ми смутиш ЕРЕКЦИЯТА. Таман пак съм я захапал за ТВЪРДОТО виме.
Заспивай, чи утре пак ши рИвеш, че си настъпала кучешка мина и ши викаш оня пишман шушлек ли беше, сапьор ли беше.....
Ми аз моя не го обезкосмявам. Е не е рунтава работа. Подкъсявам косматите по топките, но отгоре не много. Седи ми някак по величествено, а не гол. Чистоплътността не мисля, че е свързана с това да няма космена покривка.
Fairy, здравейте не се познаваме но искам да ти споделя че аз съм жена коя обожава да прави свирки и дори свършвам докато духам. Мисълта ми е че има и такива жени, не че и в долната уста ми се иска.