Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
До едно време чуваше закачките им измежду редовете. Берачите си подмятаха шеги и звънлив смях литваше като подплашен пъдпъдък. Обаче росното утро отдавна превали. Тюркоазеното небе се разми в млечна омара. Знойта на циганско лято ги пресова между сламената си целувка и плътното им облекло срещу змии и оси.
Толкова се бе улисала с ножицата, че накрая в ума ѝ цареше пълна тишина. Ни веселите косчета чуваше, ни мислите си. Само искаше да е първа. Да събере най-много. Работливата мома я искат от всички страни, нали така? Не че се имаше за мома, де, още по-малко пък работлива. Доброволците идваха да помагат тук, само заради вечерния купон и свободно леещото се вино. Идваха приятелки, компании младежи с посребрени коси, имаше, разбира се, и местни женички на платен труд, които вечер бързаха за вкъщи, да сложат на кучетата, прасето, кокошките… Емилия дойде сама. Като бягство. По-скоро лечение срещу бърнаут. И за нейна изненада свикна на мига с мястото и полевите условия. Спяха на палатки покрай избата. Спяха малко. Вечерен огън, много песни, даже и танци, хората събудиха приключенския си дух и се хвърлиха да изживяват пълноценно тези откраднати мигове щастие. Чист физически труд. Под небето на Сакар. Огнище, китари и вино.
За нейните наближаващи четиридесет години, сама, това си бе повече от почивка в чужбина. Не откриваше чужда култура, а своята си. Чрез тези открити хора от местната изба, които ги поканиха да помагат в гроздобера. Чрез доброволците, идващи от всички краища на страната. И всички възрасти. Е не, всички, само възрастните възрасти.
Само че днес, от тая сръчно въртяща се ножица ли, нещо сякаш ѝ се зави свят. Или пък бе от слабата вечеря? Може, щот се разсея в играта на катун и дивите танци. Ама голям смях падна, де! Струваше си! Да, ама сега, при всяко навеждане и изправяне взе да ѝ чернее и Емилия се подпря за миг. Догади ѝ се. Приведе се напред, но нали беше бая по-напред от другите, та нямаше кой да я види през лозите. Зобна си зрънце, ма се сети, че е пръскано и синия камък би ѝ докарал адски колики. Изправи се рязко с цел да извика и в тоя миг изгуби съзнание. Тупна меко.
Събуди се в нечии ръце. Тръскаше я като чувалче, дишаше шумно, а вратът ѝ бе изтръпнал. Явно човекът тичаше. Опита да види кой е, но от фокусирането ѝ се догади отново и затвори очи. Не искаше да рискува да му мяука нечленоразделно и само да го плаши, затова се престори на умряла лисица. И реши, че по-зле няма как да стане. Отдаде се на доверие.
Докато спряха, той вече звучеше кат мОсквич с прецакан карбуратор. Излезоха му всички фасове. Отвори врата на кола и я сложи да седне. Номерът не се получи. Очите ѝ се забелиха и полетя настрани. Той я прихвана и я положи да легне на задната седалка.
Тя се унесе в сладък полусън, рееща се между реалността и детството си.
Мъжът явно бе включил телефон на спикър, тресна вратата и рязко потегли.
Чу се дрезгав глас след свободния сигнал:
- Фелдшер слуша…
- Митак, тука една припадна. Водя ти я. Къде си?
- На риба!
- Ай, сиктир бе, не се занасям! Лежи отзад.
- И е руса и слаба. – (хилеж).
- Ште пречукам! Тръснаха ми я, нема ми умира в колата! Идвам, приготвяй се!
- Бе, не съм в кабинета, бе Комбайн! На риба съм, ти казах! Тая, ако е от градските джуки е умрела за ядене. Карай у вас. Сянка, хладен компрес, сироп и да яде манджа. Ако ще да е пача от крачета с чесън, да яде! Иначе бой! Разбра ли?
- Пратиха ме да ти я водя. Идвай веднага!
- Лазаре, рибата ми е хваната, здраво! (кикот) Ай, оправяй се! Шти звънна кат вдигна гащите. Аре!
Емилия щеше да се изхили, ако можеше. Чу всичко. Но на лицето ѝ се плъзна мързеливо само кривата усмивката на Мона Лиза. И понеже го съзнаваше, веднага асоциира пейзажа от картината с местната околия. И заспа.
Пристигането не мина гладко. Все пак му повърна в краката. Опита се да излезе сама от колата и всичко се завъртя. Никога повече червено вино! Никога по-ве-че! Човекът опита да ѝ прихване косата отзад, но се забави. Уж да мине зад нея и да я държи, за да ѝ попречи да се забоде по нос. Кичури коса понесоха неволно окисляване. Притискаше я толкова силно до тялото си, че тя можеше да продължава, докато не повърне и сплесканите си черва. Но въпреки срама, въпреки ужаса как се излага, в хладината на темето ѝ се отчете твърде твърдо и здравичко присъствие. Твърде близо. Твърде плътно. Отчайващо контролиращо присъствие, чийто захват я бе приклещил между яки бедра, релефни слабини, прилепен, топъл, жив корем и един постоянен горещ дъх зад врата ѝ. Че даже спасителят лозарски взе, че ѝ нави косата в рязък опън! Щеше да се изхили, но само избълва нова порция вкиснато вино и гроздови семки.
Човекът ѝ подаде кърпичка, може и да беше поизползвана, но на харизан кон зъби гледаме ли? И докато Еми се хилеше наум над собствената си мизерия, човекът я вдигна през корема, прекрачи мръсната локва и я понесе към двора си. Там събитията бяха рязко отрезвителни.
- МайкоооооУуу! – изрева гласът му, ама точно в ухото ѝ. - МайкоооОо!
Тишина. Даже кучетата не се разлаяха, а само заскимтяха приятелски. Обаче човешки глас не се чу.
Продължиха из двора. Лазар вдигна крак и стъпи на циментовото корито, само за да има опора, след което я наведе и здраво ѝ уми лицето, докато тя се давеше и плюеше, мрънкайки нещо си.
Накрая я чу да повтаря “могасама, могасама бе” и я задържа с две ръце за гърба, като усети адски стегнат сутиен. Блясна му мисъл, че трябваше да ѝ разхлаби вратовръзката, нали, ма нейсе! Тя се приведе и подложи косата си под струята. Направи няколко завъртания и студената вода я хигиенизира, при това даже и предпази от ново причерняване. Еми се изправи и усети как той ѝ пази задната страна. Хареса ѝ. Ама беше мръсна и реши да не се излага повече така. Разкопча горните копчета на ризата и я издърпа през главата. Подложи я под водата и докато чакаше импровизирания сюнгер да се напои, той ѝ разкопча сутиена, бъркайки под потника и ѝ го измъкна през деколтето. Пипаше умело и без да се обяснява. Това много ѝ се хареса. Еми втри сапун по мократа риза и се зае да се обтрива цялостно от пъпа нагоре. Измокри потника и го метна на керемидите до тях. Мъжът се бе отдръпнал и не усещаше къде е. В очите ѝ за малко да влезе сапун, но се дооправи и като се видя в тая небивала ситуация, директно се разгащи и захвърли и гумени ботуши, и панталон и остана по гащи, докато се търка със сапунената риза и ледената вода, в нечий двор, под прежурящо обедно слънце, спънато от олисяла астма.
“Е това е за разказване!” си мислеше, докато по кожата ѝ се върна живот, цвят и здравословна топлина. Зърната ѝ се накокошиниха. Възбудата отдавна бе тръгнала да се събужда, но като се обърна към Лазар, за да му заяви, че е готова, видя очи, горящи в тъмно мракобесие и не си отвори устата. Обърна се гърбом и пи вода. Жабури. Търка зъби с пръст. После много детайлно се поля с шепи по тялото. Вдигаше крак на каменния парапет. Поливаше се нежно. Галеше корема. Обля гърдите една по една. И се обърна отново към Лазар. Той отново бе прав и напълно неизлъчващ живот, извън мощно подутия му пакет.
Емилия се остави така. Гола и права. Да я оглежда. Да я има с очи. С ум. Там, в двора, под играещите сенки на астмата. Обаче коремът ѝ изкъркори подсещащо и той се събуди от оня свят.
- Ела да облечеш нещо. Трябва да ядеш!
- Заведи ме в кухнята! – бе тихия отговор.
И Лазар хвана за ръка Мокрите гащи и ги поведе към лятна пристройка. Влязоха в ниска кухничка. На масата имаше покрита чиния и Еми се нахвърли на парче тутманик. Той ѝ подаде и чаша разпенен сироп. Просветна ѝ. Ушите ѝ прочуха, сякаш досега е била глуха. Цветовете добиха яркост. Бузите ѝ пламнаха. Докато доизсърба напитката, той ѝ подаде чиния с ядене. Ориз с нещо си, месно, накълцано и богат наситен аромат на запържен джоджен.
- Фалшива дробсърма. От дроб е. – Лазар се опитваше да звучи нормално, ма не му се получи.
Мокрите гащи стърчеше гола и мокра насред кухнята без видим признак на смущение. В крайна сметка, когато човек се връща от оня свят има по- различен светоглед. Над нещата. И той, като един Лазар, би трябвало да го знае. Еми хапна с апетит, придружена от погледа му и се усмихна с благодарност.
Лазар се опита да поеме празната чиния, но тя задържа ръцете му. Стисна го в нежните си длани. И той чу, въпреки ума му, който колабираше на всеки две секунди:
- Лазаре, моля те, люби ме! Тук! Сега! Веднага! – и пръстите ѝ се вкопчиха, като орлови нокти в ръцете му.
- Ами дай да накиснем чинията първо. – Лазар печелеше време.
Къде му са презервативите? Тая да не е наркоманка? Ми ако му лепне болест? “Аааааа, не! Не може така!” реши си наум и категорично се насочи към вратата, за да я изведе на неутрално място.
Обаче Еми нямаше намерение да остане наивната глупачка отпреди. Желязото се кове, докато е горещо! А неговото видимо се топеше не, ами хвърляше искри и из ушите, даже!
Еми скочи и се залепи за гърба му, блъскайки вратата обратно към касата. Даже с напипване успя да открие ключ и го превъртя, докато другата ѝ ръка обезвреждаше оръжието му. Хванат в ръка, дюкянът му прегърна идеята да бъде милван и Лазар остана без право на мнение. Дланите ѝ го драскаха през плата, а пишката му се кривеше в танца на папурите при вечерен бриз. Еми реши да гарантира безопасност като взе да го хапе лекичко по гърба, та в разсейващото докосване, той да не усети, че е свободен, докато пръстите ѝ го разкопчават.
Паднаха панталон и гащи. Фанела. Задръжки. Голият му задник понесе нежно погалване, а после и груби нокти. Еми се свлече към кръста му, целувайки навсякъде. Ръцете ѝ го претърсваха, макар и върху кожа. Когато устните ѝ взеха да наближават цепката между бузите му и тя ги заграби в опит да ги разтегли настрани, Лазар се извъртя рязко:
- Аааа… не си познала! – изу с един откос мокрите бикини и я смачка в клещите си.
Хвърли я на леглото зад масата. И се метна отгоре. Главата му потъна между двата му лакътя, обградили лицето ѝ. С едно бързо движение си го намести на путенцето ѝ, което крадливите му пръсти установиха, че е нежно и чаровно, готово за гости. И напъна навътре. Тя се изви в дъга, от което циците ѝ се люшнаха, като дисаги на магаре. Простена толкова сладко, че Лазар се натопорчи още повече, ако това изобщо беше възможно. И я подкара кърската. Едната му ръка подпряна права на леглото, другата мачка цици, шия, зърна, устни, скули. Гъзът му същински плаващ лебед се извива грациозно и ритмува стоновете на Емилия, които се заизкачваха, от ниски и плътни до високи, пискливи фалцети и обратно. Плющи Лазар, ръга душманската, па се сеща да ѝ вдигне краката на рамената си, от което момата, джентълменски казано, го поглежда дяволито и му прошепва:
- Емилия съм. Само не спирай! Не-спи-рай! – и му се усмихва с луд блясък в очите.
- Емилио, оттука нема си тръгнеш преди да те наеба и в гъза!
Мощният ѝ оргазъм го възпрепятства за малко, щот му стисна хуя и той експлодира кат нефтена сонда. Не. Тва с нефта беше после. Сега просто се изхвърли, като откъртена снежна козирка под сноуборд.
Знаци:10980; Думи: 1962; Амиии... Гъзобер... Абе наистина требе да са поне 5000 ДУМИ, а не знаци. Инак добре е написано (поне увлекателно), но ми мяза на демо версия, където нещо се прекъсва и очакваш следващия ход, а именно: "за да продължите да четете, требе да платите..."
Да автора и до всяко друго момче,което се чувства по-различно от останалите,аз съм гей и моят скайп е ostrovut_na_samotata
до автора,..ще те скъсам
И аз тебе също
До автора...Прати ми тава тутманик по Спиди!15см
Дубрутру гайз! Кафе с коментари :))),велика комбинация! 15ка :))), за тебе, лично ще дойда в Павликени с голямата си тава :)).
Отива стар руснак при лекаря и му казва: - Докторе, помагай, бабата не я бива, има депресия, въртят я всички стави, не става от леглото, няма сили да отиде и до тоалетна... - А имате ли редовен с*кс? - А бе, докторе, какъв с*кс, аз съм стар комунист, Ленин ми издъхна в ръцете...!!! - Повярвай ми, прави с*кс с бабата и всичко ще бъде наред! Прибрал се дядото, изкъпал се, пийнал една водка за кураж и...действал... Събужда се на другата сутрин и гледа: бабата станала, направила кафе и закуска и пее около печката. Дядото гледа и си говори: - Еййй, да знаех по-рано...Ами аз и Ленин съм можел да спася!
Ахахахаха
Е, па, талант си! Да почерпя едно следобедно питие?
Добруютро ,по лексиката на полицай Крафтрий. Да интересни бяха и есенните бригади,както ефемизно се наричаха ,трети трудов семестър. Дали ще ми прати един литър силна ракия,уважаемият 15см. /шегувам се/.Като правило есенните бригади, имаха друг емоционален пълнеж.За едни по-тъжен ,за други обратното.Бяхме на бригада в село Писарово,тогава много хубаво село ,някак подредено и богато ,много богато.Няколко момчета бяхме нещо като летяща команда.По едно време разчиствахме някаква огромна камара от кочани на царевица,беше към птицефермата ,та там от някаква машина ронели зърната ,а кочаните ги трупали на купчина.С течение на времето там се развъдили огромно количество плъхове.Беше забавно ,както с вилите или лопатите товарим на самоходните шасита ,току изскочи някой плъх.Целта е да го набодеш с вилата ,без да я забиеш в кракът на другарчето,голям купон.Лелките ,а те не бяха никакви лелки ,а зрели здрави селски жени във възрастта на любовта, като правило завършили различни видове селскостопански техникуми.Ние за тях бяхме ниска топка. Правеха ни понякога истинска селска баница и сутрин ни я носеха ,а там на място върху една метална плоча под, която гори огън, ни чупеха току що снесени яйца и с една шпакла ги вземаха с малко сол, и на нас.Колко ли яйца сме изяли. Аз не ям жълтъците,а само белтъците-чист протеин.Тогава всички яйца бяха бели.И сега търсим само бели яйца да си вземаме,най-вече от една ферма "Ангелов".Разбира се тази дейност беше кратка 5-6 дни.Бяха войнишките изпращания ,ама какви трапези ,канеха ни хората ,китари ,песни ,тогава нямаше изродщината наречена чалга. Един ден работим на една транспортна лента ,която изсипва царевични мамули на един огромен куп.Целите в някакъв ситен прахуляк и изведнъж на 20-30 метра от нас спира една министерска Волга.Предположихме ,че е някакво началство ,което една ли идна за нас.Изведнъж задната врата се отваря изкача едно слабо момиче в зелен ленен панталон и с хубавите си обувки хуква през селският прахуляк към нас.В първият момент даже не го познахме, та това беше момичето от лятната бригада.Започва да ме прегръща ,а аз потънал в прах,а до Волгата един другар ,строго ни гледа,по точно мен.Е, беше баща И.Ясно за мен работният ден свърши, с притеснение да не изпоцапам с работните си дрехи колата ,та в центъра на селото.Спираме на площада ,тя си взема сакчето с дрешките,към мен строги погледи освен от баща И,още и от шофьора.Странни инструкции към нея ,които се отнасяха за мен.Махане с ръчички,министерската Волга замина, а около нас се посъбраха туземното население. Нездраво любопитство, коментари,какви бяха тези ,какво правят ,какво искат и т.н.Хващам момичето за ръка ,водя я в квартирата ,срещам хазяйката.В стаята прави като колове се целуваме ,та чак не можем да се отлепим.По едно време плахо почукване на врата ,заемаме благоприлична поза ,плахо влиза хазяйна запознавам ги ,обяснявам за бащата зам.министър.Той се извинява и изчезва.Пак продължаваме с целувките ,пак той ,вика ме навън и започва едно кършене на ръце ,червене ,гледане в земята.Смутен човека и не знае как да подхване разговор.Предразполагам го и изплюва камъчето ,че той е модерен човек ,но видиш ли майка му е "консерва",не разбира съвременните отношения, пък имал и малко дете и т.н и т.н.Успокоих го ,че няма тежко аморално петно да лепнем на неговият дом и да е спокоен за целомъдрието на всички.Вечерта на дискотека ,пак гушкане ,пак целувки и отново отначало.Спа при една колежка ,бяха спазени всички ценности на селският морал.Абе спомени.Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Ма не сме ли скарани? :))) Да се видим тогава. Все още търся идеалната Маргарита в града. :))
До Fairy, не пуша. Много ,ама много рядко ,палвам една лула ,която е от някакво руско много твърдо дърво ,издялана във формата на глава на вълк /подарък от Тъста/ ,малко хубав малц, може Шуберт ,може Сметана ,може Лед Цепелин ,може Форинър или пълния "блестящ луд диамант" на пинк Флойд и притваряш очи-красота.Тютюнът е или Амфора ,не е Клан или сега някакъв друг взех , от едно магазинче за напитки и тютюн.Аромат на ванилия и нещо много меко и носталгично.Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Аз с теб ,скаран???? .Я стига ,нека бъдем сериозни.По- скоро със себе си ще се скарам ,отколкото с теб.Ти не си злобна ,поне така те усещам.Прегръщам те ,за повече не смея.Страхливичък съм с умните жени..Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Алекс, много хубав спомен ни разказа. Дали това бе бъдещата съпруга, извинявай, може и аз да се оплетох? Горкият хазяин, такава отговорност на плещите му, ей така, от нищото, да зависи от слабите ти ангели :)))). Разбира се, по днешни стандарти, си за критика относно нехуманното отношение към плъховете. Във времена, когато всяко Старо майче се грижеше за равновесието в селския двор и излишните новородени котенца биваха давени. Абе, има си нещо специфично във въздуха на село. Нещо, което кара слабините да къкрят. Дали е от звуците? Дали от ароматите? То и прострен възнак да си, тоя амоняк из оборите ш'те вдигне :)), апетитът ти ще се възбуди от мек пушек някъде, нейде, да не говорим за кристалната жилка във въздуха, чиста храна за мозъка! Веднага за сравнение си представи летище, метро или столично кръстовище и ще добиеш представа. Имаме си нужда от едно село, в което да се връщаме. Един петел да ни буди. И с безумните лопатари на събиращо се стадо под прозорците, вече ептен да е срамота да се излежаваме. :))
Тя е ,как позна.????Тя е зодия Лъв и само преди два месеца беше навършила 19 години.Искам да ти разкажа за онзи мрачени и футористичен сън.за онзи космически кораб.Много рядко сънищата са ми приятни ,винаги са гадни ,поне тези ,които помня след събуждане..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"" Алекс
Алекс, коментарът ми за скарването е към Жипес :))). Сега ще му звънна, само да изляза, че още се мотая. Три! Три ката мазило слагам на сурата. И четвърто нещо по краката и дънцето. И пак на нищо не приличам. Снощи в един мол се ужасих и ся отивам да се фърла в Перловската река. Е те затва само си пишем тук. Щот беше квот беше. Добре поне, че имам италианеца, койт мъ аресваше натурална. С любимата му моя снимка- седнала контражур пред прозорец на смокинови листа, единия крак качен на пейката, коремът виси на едри саламчета. Бедрата по- далеч от правите линии не могат да бъдат. Лицето, разбира се издава меланхолия. Що му е любима, да мъ убийш , немогапозная! Може би пак заради селския дух. Сенчеста стая. Природа родила телО чрез щедри захарни урожаи наесен и пълномаслени суровини на масата. Всичко пълно. Ценно. Прелива. Нищо да се не фърга. Дори кожата мож да употребиш за завивка, косата за бесило, бедрата за плуг, а върху корема да люлееш поколения. Да полагаш морна пладнешка глава. И изобщо, ай да ставам, че тоя кюпек тука така примлясква и пак ме приспива, че язък за кафетата.
Разкажи съня, моля. Много интригуващо звучи.
ЦИТАТ ОТ Fairy """Един петел да ни буди. И с безумните лопатари на събиращо се стадо под прозорците, вече ептен да е срамота да се излежаваме. :))"""Ама много си права, нянак сънят е истински,не ми е нужен Атаракс.Тогавашния хазайн ни помоли един ден да му помогнем да избутаме от мазата едно "бъде",,било малко над 700 литра. Е ,след това на жерава суджуци и вино.Помогнахме му да оберем царевицата за домашно ползване.Веднъж минавайки през едно село с колеги, платих на една стринка да ми заколи едно пиле ,да го изчисти ,и разбира се да И платя.А в къщи дъщеря ни не иска и да го опита, миришело И на...ПИЛЕ.Искала си онези изкуствените.В онази птицеферма с телени огради бяха разделени пилетата по възрастови групи.Всичките тичаха по дворовете,а "лелките " им окачваха някакви огромни зелени листа да си кълват и им сипваха разни смески също да кълват..Замисляла ли си се ,че пилетата, както и месото ,са предимно от мъжки животни.Просто мъжките животни са излишни,освен по някой елитен екземпляр.Мъжките животни не дават мляко,но ядат повече ,а полза никаква, освен кожата за чанти ,якета ,обувки,при овните също, при свинете също.само разходи и бели.Дали ще стане и при хората ,а???????? Алекс
Не, Алекс, няма да има такава избирателност при хората. Прирастът не е търсена цел. Друго ни чака. Ма що да сме черногледи? Хората преживяха толкова по- страшни времена. :))
Zh. Fairy, поздравления за прекрасния разказ. Докато го четях, в главата ми нахлуха спомени. За пачата с чесън, обичах я още от дете, даже понякога и студена, желирана, сервирана в чиния от обърнат кастрон. Друг спомен, първа бригада, гроздобер, няма министерски волги, никой никого не познава. Вечерта ни правят нещо като дискотека да се опознаем и да се отпуснем. Поканих на танц едно момиче, свърши танца и тя си отиде на местото. До мен дойде друго и ми шепне: - Какво се занимаваш с тая, тя въобще няма да ти пусне. Аз и отговарям: - Да разбирам ли, че ти ще ми пуснеш? Отговорът беше утвърдителен. Ами тогава да не си губим времето с танци и да ходим в квартирата, и казах. Отидохме, пред къщата се разделихме. Аз пожелах лека нощ на хазаите, прозореца на стаята ми гледаше към улицата, издърпах я и цяла нощ не спахме. Та така до края на бригадата я карахме ние, дето нямаме "добър" произход.
Zh. Пропуснах да кажа, че посред нощ се сетихме да си кажем имената и много се смяхме.
Ти да видиш! Значи наистина всичко се пише в етера. Акаша. И аз хвърлям тиранти нагоре и чета :)))
Излъгах. И избата е реална. И доброволния труд. И къщата, чешмата в двора, чинията...Истински са
Чудя се защо съм толкова ревнив. Даже към жени, които си имат съпрузи. Та това е нонсенс. Алекс. Да не е някакво родово проклятие, че има нещо тъмно и в двата рода
Едно ще ти кажа селяндурино незадоволен! Не те бива, не те е бивало и не ще те бива! И за писане и за секс, и за отношения! А това тука е поредната повърня от тебе!
Гайз, защо някой ми говори в мъжки род? А, да. Знам защо. Наместих го. Кака
Защо си толкова ревнив, ли? Ревността е доста комплексарско чувство, присъщо на елементарни хора. Вади си изводите...
Прекрасна литература. Благодаря. Трогнат съм
Zh. Само не разбрах , защо изпрати героинята си чак в Сакар. Не можа ли някъде по-близо до София? Ще има ли продължение, щото мъжът се закани да го не я пусне докато не и скъса гъза. По тоя повод един виц: Влиза стюардесата в пилотската кабина кабина и пита как са момчетата. - Добре, отговарят те, а ти кажи как е отзад? - Ами в началото малко боли, но после се свиква и даже е хубаво!
Сакарските изби са ми на сърце, Zh. Много красив район. Те са единствените, които правят ежегодна обща дълга трапеза между лозята и всичките 5-6 изби се събират заедно с хора- винолюбители. Носят подчертан дух на взаимопомощ и споделяне. Широки хора :))). А нали помните, че дадох идея да не хабим думи в 100 коментара, под къде беше, а поне да спишем нещо от тях и така се роди туй. Няма идея за продължение. То и аз уж щях да се радвам на златната есен, а пак лакърдисвам. Друго ми се пише. Почвам го на два пъти и все нещо ме спира. Може би не бива.
Zh. Fairy много хубаво пишеш, описателно, с подробности, които без да се усетиш те карат да присъстваш на действието. А такива сравнения, то подплашен пъдпъдък, олисяла асма, а това:" Гъзът му същински плаващ лебед се извива грациозно и ритмува стоновете на Емилия, които се заизкачваха, от ниски и плътни до високи, пискливи фалцети и обратно."!!! Убий ме, никога няма да ми мине и през ум да сравня гъз с грациозен лебед. Често си препрочитам твои разкази. Скоро пак четох Сотаджиите и то два пъти, ами шедьовър си е. Няма да цитирам изречения оттам, че ще трябва почти целия разказ да го туря в кавички. Независимо, че оня те нарича баба в теб има нещо момичешко, търсещо, на моменти безсрамно, но много красиво. Продължавай да се радваш на света с очи, усещания и фантазии, споделяй ги тук да ги видим и ние пречупени през твоя талант.
""Ревността е доста комплексарско чувство, присъщо на елементарни хора. "" Е, някой хора дали комплексирани ревнивци,дали са елементарни, е спорен въпрос, но те чукат съпругите на онези не комплексираните и не елементарните,които са прегърнали американогески,неолиберални,джендърски ценности. Всеки му своето. Та по темата. Имам доста познати граничари ,от онези истинските,а не бутафорни.Та част от Сакар е в полосата на Любимешкият отряд.По времето на един от моите познати това е района на 13-ГО, а той служил на 11 ГЗ. Границата пред селата Михалич,Щит ,Сладун..Интересни са и от историческа гледна точка тези места.Лятно време пек, та земята така напукана ,че може да си счупиш кракът ,а зимно време обилен сняг до колене ,едвам със снегоходки го изгазваш.Казва ,че много памук се е гледало,тогава. Купувал съм вино с произход ,от онези места ,но нещо повече от избите по долината на Струма и около Петрич.Харесвам тежкото, плътно, червено вино,тръпчиво ,не кисело,а тръпчиво, което като капне на бяла салфетка оставя тъмно, лилаво-синьо петно. Никакви лигавщини,сериозно вино.Когато съм бил командировки в Италия и Франция ,на обяд се даваше по избор малка бутилка вино или разни видове безалкохолни.Е, някои колеги си показваха рогцата-егати мизерниците. По принцип ,бира не обичам..Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Благодаря, Zh! Това беше много мило! Аз рекох да си изпробвам есенния гардероб и установих къде ми е проблема :)) 3-5 кила отгоре ми пречат да си закопчея "слабите" дънки. Много ми е важно да фиксирам врага. Като е смътен, става неясна и стратегията. Сега вече ща - не ща, за да ми е спокойно, ще се наложи да си спортувам по- редовничко. Таман си е захладняло, не са ония нередовни летни жеги и е бъш за вечерните танци. Да не кажа, че откога си мисля за един клуб с уроци по салса, да взема да разнообразя познанствата. Че купон ставал, знам. Пък хората си свиквали и си излизали заедно по клубчета, да си танцувкат :). Направо нова среда, един вид. Айди, да пущам ретро- колонката и да почвам.
Няма нищо спорно, само комплексиран човек може да изпитва ревност, не само към своята, дори към чужди съпруги. И кво викаш ревнивците чукат жените на сексуално освободените? Абе няма такова нещо, ти само го каза, подобно се привлича от подобно, няма как една освободена жена да бъде привлечена от някв недоеволюирал ревнив маймун. Но пък знаеш ли какво, медицински факт е, че най-изневеряващите жени са точно жените на ревнивците, колкото е по-ревнив един мъж, толкова е по-голяма вероятността да е рогоносец. Е, ти си изключение, разбира се. Откъде знам ли? Сещам се едно време какви булдозери се бутаха по институтите да стават инженерки и за това наистина мога да повярвам, че жена ти чисто по обективни причини не си е намерила любовник. И не че не е искала, искала е, но за толкова години само смотан неудачник като теб е успяла да прикотка. Мда :))
Торбалане и ти ли стана хейтър?
Чародейке, институция си тук и се радвам всеки път, когато те чета. Разказите ти са пълнокръвни и горещи, този също не прави изключение. Омагьосваш :)
Кукце! Кукценцееееййй! Жив да си ми, чедо, камък ми падна от сърцето! Добричък си ми ти, твърде добричък и бела щеш да стане, синеееййй, ма се опазихме друг друга. Ох, как ми олекна, че не ми връзваш кусур. Пууу, да плюна у пазвата! Айди, Петле напетичко, да навириш гребена и да им земиш най- личната мома, па аз шти пея на сватбата, шти нарека рожбата и секоя зима ши ви идвам да ви нагледам и ви оправя, ку сте се накрѝвили! :))) Айде, рожбе, ейййй къ си ме зарадвал! :))) Чеки си налея и напръстника! :)))