Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Държа да подчертая, че настоящият разказ няма за цел да обижда когото и да е било. Лирическите герои са събирателни образи, макар че най-много изпъкват по един. Ако някой се почувства засегнат за нещо, то ще обясня в коментарите. Благодаря за разбирането!
Не се познаваха, докато приятели на приятели, на приятели не ги добавиха в шеговита група със заглавие: “Не е изневяра, ако...”. На фона на повечето сухари в групата, те бързо изпъкнаха. Например той беше написал: “Не е изневяра, ако докато ям сладолед го изтърва и падне между краката на жена и аз продължа да го ближа, за да не отиде зян”. Тя беше написала: “Не е изневяра, ако докато ям банан, някой мъж ми подаде в устата нещо друго и аз не забележа разликата”. Той: “Не е изневяра, ако докато сменям крушката на жена залитна и при падането дрехите ми се свлекат на земята, а аз се стоваря върху дамата, която тъкмо се преоблича”. Тя: “Не е изневяра, ако помоля някой мъж да бутне таратайката ми да запали, но в бързината сме забравили да се облечем, както и да вляза в колата”. Постепенно двамата започнаха да си пишат лично и да се опознават. Той беше разведен на около 40 години, а тя скучно омъжена на около 35. Решиха да се срещнат и се уговориха за час по тъмно в един от градските паркове. Той ѝ каза да дойде с къса рокля и без никакво бельо, а тя се съгласи без никакви въпроси. Тя пристигна с пъстра лятна рокля без ръкави в цветовете на дъгата преливащи един в друг, а той в спортни гащета с номер и тъмна тениска, все едно преди малко е бил на тренировка. Мъжът лъхаше на пот, което на нея ѝ хареса. Той беше с две глави по-висок от нея и разходката им из парка беше като лек крос за жената – тя едва смогваше да поддържа темпото му на ходене като подтичваше покрай него. Тя се опитваше да поддържа някакъв разговор, а той отговаряше с по дума-две:
- Често си сменям цвета на косата. Сега за теб се боядисах розова. Харесва ли ти?
- Бива. – отвърна той, бегло поглеждайки към нея.
- А лакът на ноктите ми харесва ли ти? – изпъна длани тя.
- Няма значение.
В подобен тип диалог в един момент той се усети, че тя се бе запъхтяла от бързане и ѝ предложи да седнат. Избраха закътана пейка край лампа с изгоряла крушка. Той веднага спусна ръка по талията ѝ, а тя склони глава на рамото му. Ръката му се плъзна нагоре и като достигна под мишницата ѝ, се шмугна под роклята и обхвана гърдата ѝ. Размерът ѝ беше доста приятен, а на усет не личеше, че собственичката ѝ бе майка на две деца. Мъжът замачка твърдо гърдата, започна да щипе зърното, усукваше го, опъваше го. Жената от време на време тихо изскимтяваше от болката, но не го спря. Той се извъртя към нея и освободилата му се ръка награби близката ѝ гърда. С другата си ръка той бръкна под полата ѝ.
- Разтвори си краката! – нареди ѝ той.
Тя веднага го стори и той награби путето ѝ с цяла длан. Замачка го и го затърка размазвайки интимните ѝ сокове по цялата му площ. Тя само бе обърнала глава към него и го гледаше с отворена уста, от която дишаше тежко. Тогава той рязко вкара два пръста в нея, при което тя прехапа устна, за да не извика и мъжки пропъди избилите от очите ѝ сълзи.
- Вие хубавиците го предпочитате по-грубичко, нали? – по-скоро констатира, отколкото попита той.
Тя не знаеше какво да отговори. Не мислеше, че харесва болката, но този мъж вадеше от нея непознати удоволствия. Той умело напипа г-точката ѝ и започна вещо да я стимулира. Едновременно с това палецът му, вече обилно омокрен от смазката ѝ, загали клитора ѝ. Усещанията ѝ я връхлитаха бурно. Тя бързо се изкачваше по стълбицата на удоволствието. Този мъж знаеше как да свири на тялото ѝ както Ричи Блекмор на китара. Жената напипа връзките на спортните му гащи и ги развърза. Бръкна в тях и това, което напипа, я изненада с размера си. За малките ѝ длани, членът му беше доста голям. Мъжът доволен изстена и забърза с пръстите си в нея, а тя опита да му прави чекия. На партньора ѝ явно не се хареса това развитие на събитията и отстрани ръката ѝ, помогна на жената да стане и я насочи да го прекрачи. Плавно я натисна надолу, докато срамните ѝ устни целунаха главичката на пениса му. Тя се отпусна, надявайки се да се наниже на члена му, но мъжът бе достатъчно силен да я задържи. Положи я на краката си, а тя се прилепи по-близо и с движение на таза си стимулираше клитора си в твърдия му орган. Мъжът хвана косата ѝ отзад и с рязко дръпване изви главата ѝ назад. Захапа врата ѝ силно.
- Ааааааа! – извика тя. - Ще посинея!
- Нека! Нека мъжът ти знае, че си негова само по документи!
Хапеше я и опъваше кожата ѝ, все едно се опитваше да я откъсне.
- Моя си! – продължи той. - Тялото ти, животът ти, душата ти… мои са!
- Да-а-а… - отвърна като в транс тя и продължаваше с движенията на таза да трие клитора си в твърдия кур.
Мъжът разкопча роклята и свлече горната ѝ част, заголвайки гърдите на партньорката си. На пълнолунието изглеждаха доста красиви и мъжът захапа несилно едното зърно. Жената изпъчи гърди и ги притисна към него. Той силно, но немного болезнено, мачкаше гърдите, стискаше зърната и хапеше всичко пред себе си. Зърната бяха опъвани и усуквани, хапани и засмуквани. Той по интересен начин редуваше болка и нежност. Жената посегна зад себе си и почеса партньора си под топките. Той изръмжа. Не само от удоволствие, повече защото не обичаше да изпуска контрола. Надигна жената и рязко я набучи на твърди си кол до дъно. Тя изкрещя и заби нокти в рамената му. Утробата ѝ, макар раждала два пъти, не бе готова за тази инвазия. За техен късмет наблизо нямаше хора. Мъжът изненадващо я погали по гърба. След като тя отпусна хватката си, той бавно я вдигна и отново я спусна. След няколко секунди отново го направи така бавно и после пак спря. Тя бавно въртеше таза си, за да свикне с размера му. Отдавна не бе правила секс и се почувства като девственица. Постепенно двамата постигнаха синхрон в движенията си. Дори тя започна сама да подскача върху него. Той не спираше да мачка красивите ѝ гърди облени от светлината на пълнолунието, а тя да гали косматите му гърди изпод тениската му. Удоволствието се надигаше в нея като цунами, като горски пожар, който заплашваше да я изпепели. Тя стенеше на висок глас. Извиваше се, за да може членът му да стимулира местата, които ѝ доставяха най-голямо удоволствие. Копнееше за този екстаз, дори да беше последният в живота ѝ. Когато тялото ѝ се извиваше назад, партньорът ѝ виждаше на лунната светлина красивото ѝ като на тийнейджърка путе. Членът му потъваше в тази красота и в същото време създаваше вълшебство за две тела отдали се на греховната наслада. Тялото ѝ беше изкусително, вагината ѝ просто перфектно му пасваше и той разбра, че няма да издържи дълго. Пусна гърдите ѝ, при което двете заподскачаха бясно пред него. Омокри добре палец и бързо започна да стимулира клитора ѝ. Жената подивя. Сладки звуци на напиращият екстаз озвучаваха бурните ѝ подскоци нанизващи я на чудния жезъл. Мъжът стискаше зъби, за да издържи още малко. Жената също бе близо. Като в луд транс тя беснееше върху мъжа. Той усети познатия гъдел, че свършва и награби дупето на партньорката си, за да я повдигне от себе си и да свърши навън, но като че ли тя предусети действията му. Наведе се към него и му прошепна:
- Напълни ме!
Той сграбчи ханша ѝ и с все сила започна да се набива в нея. Три-четири тласъка и се заби до дъно. Тя забели очи. С дълго, ръмжащо: “Ъъъъъъъ...” той се празнеше дълбоко в жадната за семето му утроба. Жената с все сили се притискаше в тялото му, бедрата ѝ го стискаха като менгеме, викаше и лудо се тресеше. Оргазмът отнесе съзнанието ѝ далеч, далеч от нея.
Мина като че ли цяла вечност преди тя да дойде на себе си. Той все така я държеше плътно притисната към него. Погледнаха се в очите и чак тогава се целунаха. Целуваха се около минута, когато той отлепи устни от нея и ѝ каза с твърд, но не като заповед, глас:
- Ела тази нощ у дома!
- Не мога. – отвърна след кратко колебание тя.
- Можеш!
- Не! Не настоявай! Аз съм семейна жена... Не мога.
- Можеш!!!
Тя беше объркана. В нея се бореха задължения срещу желания.
- Добре. – отвърна тя.
По пътя, докато минаваха покрай една улична лампа, тя опита да изкопчи някоя дума от него:
- Не каза нищо за роклята ми. Харесва ли ти цвета?
- Става. – почти без да погледне към нея отвърна той.
- А кой е любимият ти цвят?
- Небесно-кафяв.
“Толкова е странен” – помисли си тя и не опита да насилва разговора.
Преди да заспят се любиха отново. Като любовник той ѝ пасваше перфектно, но като събеседник беше почти невъзможен.
Събуди се и до носа му достигна приятен аромат. Трябваха му няколко секунди, за да се досети. Беше ѝ споделил, че любимата му закуска са палачинките и тя явно се бе заела да му направи приятна изненада. Без да се облича той отиде в кухнята. Жената беше с гръб към него. Беше си сложила готварската престилка на голо, ако не броим прашките, които си бе обула. От гледката пениса му почна да се налива с кръв. Мъжът се приближи тихо до жената и миг преди полуеректиралия му член да опре дупето ѝ, той бръкна под престилката и стисна почти меките зърна, леко раздразнени от триенето с тънкия плат. Тя извика уплашено и подскочи. Обърна се, с игриво шамарче го плесна по голите гърди и престорено сърдито се начумери:
- Изкара ми акъла!
- За да направя място да вкарам нещо друго в теб.
Тя се разсмя, без да осъзнава, че това бе най-дългото му изречение към нея, откакто се познаваха. Той видя, че тя е приключила с палачинките и премахна престилката ѝ. Повдигна я да седне на плота, разтвори краката ѝ, отмести прашките и замачка срамните ѝ устни. Бяха леко влажни. Без повече прелюдии насочи хуя си и го наби от раз. Жената извика кратко. Не бе достатъчно овлажнена и малко я заболя. Той започна да я целува и да мачка гърдите ѝ. После повдигна краката ѝ на раменете си, придърпа я към ръба на плота и започна да се движи в нея. За нея бе леко болезнено, но за него усещането беше много по-интензивно от нормалното и това му харесваше. Удоволствието му беше по-голямо, но въпреки това не пропусна да се погрижи за партньорката си: целуваше я, триеше зърната ѝ между пръстите си, а и се движеше бавно, за да не я боли много. Постепенно тя се овлажни повече от достатъчно и триенето между тях почти изчезна. Това бе прекрасно за жената, но мъжът не бе доволен – това намали усещанията му. Затова, като наказание за нея, започна лудо да я лашка, все едно я изнасилваше. Но всъщност това още повече ѝ хареса и все по-доволно стенеше. Той бързаше и нямаше намерение да изчака нейния оргазъм, затова тя започна да гали клитора си – искаше да свърши отново с любовника си. Това обаче не беше в плана за наказанието ѝ от партньора ѝ и той отстрани ръката ѝ оттам. Започна да щипе зърната ѝ до болка, като възможно най-бързо нахлуваше в гостоприемната ѝ вътрешност.
В това време телефона ѝ, който беше до тях, звънна и тя вдигна:
- Да, скъпи! Как къде съм? Нали ти казах за срещата снощи? Е, малко се удължи.
Любовникът ѝ неусетно забави темпото и се заслуша в разговора. Продължаваше да се движи в партньорката си почти без да се усеща, за разлика от нея, която се наслаждаваше.
- Е, не ме питай такова нещо, де! – продължаваше с разговора си тя. - Скъпи! Е, щом толкова питаш, изчукахме се, да! И в момента ме чука... и то доста добре! Дааа! Мммм, да супер ееее! Да, скъпи, курва съм, но само негова! Аз съм неговата курва и ми е кеф!
На партньорът ѝ малко взе да му писва, но не спираше да нахлува в партньорката си без да усеща колко сладка е вагината ѝ, така се бе улисал в разговора.
- Скъпиии... Не мога да... ммммхх говоря. Гот ми еее, разсейваш ме оххх... от този кеееффф... ммммдааа... Знаеш ли колко ох, му е голямммм охххммм... и твърд ъъххх... Хайде скоро мххммххмххх ще се ъххх прибера аххх...
В крайна сметка на любовника ѝ му писна и грабна телефона:
- Слушай, мухльо! Ако ти не ебеш жена си, ще се намери кой да го направи! Хайде сега ни остави на мира да свършим и ще ти я пратя пълна и доволна!
Остави телефона на плота до тях и погледна партньорката в очите си. Тя му каза:
- О, да! Колко ме възбуждаш така! Чукай ме! Чукай ме, като звяр!
Без да се бави, мъжът започна да се набива твърдо и дълбоко с бясно темпо. Стаята се изпълни с високите им стенания и с плясъка на телата им. Никой не чуваше заплахите и обидите на рогоносеца по телефона. Много скоро той стана неволен свидетел на оргазма на двете преплетени тела. Не виждаше как съпругата му бе сплела крака зад любовника си и го притискаше да излее спермата си в нея, но чуваше виковете им от екстаз, а най-вече доволните викове на жена си. Затвори бесен, а двамата любовници замряха в сладката пауза на следоргазменото гушкане. След това любовникът постави прашките на мястото им преди спермата му да се излее навън:
- Нека мъжът ти види от какво имаш нужда! Току виж те забележи!
Неверницата само се усмихна през розовата мъгла в погледа си, породена от прекрасните тръпки по тялото си.
Минути по-късно любовникът седеше на леглото, а партньорката му, вече облечена, се гримираше. По едно време се обърна към партньора си:
- Би ли обърнал чантичката ми на леглото, ако обичаш! Няма страшно, няма много неща! А така! Сега от тия трите червила ми дай най-ярко червеното!
- Ела си го вземи! – изненадващо рече той и отиде към прозореца с гръб към нея.
“Много е странен понякога” помисли отново тя, но този път я доядя:
- Нищо нямаше да ти стане, ако беше...
И тогава тя се закова на място, защото разбра. Когато го попита за косата си, за лака, за роклята, като го помоли за червилото... Съвпадение? Едва ли?
- Ти... да не би...
Мъжът рязко си пое въздух. Тя положи ръка на рамото му:
- Извинявай!
Върна се пред огледалото и се зае да си довърши гримирането. Мъжът почака минута-две и се върна към жената, която вече беше готова. Тя бе узнала неговата слабост, но не му се подигра. Прилепи се към гърба ѝ и попита:
- Ще дойдеш ли пак?
Погледите им се срещнаха в огледалото. Тя се обърна и го чукна по носа:
- Разбира се, че ще дойда... чукундур такъв! Не само заради страхотното чукане, а и защото ми даваш усещането... че съм жена, а не само домакиня.
В това време таксито, което бе повикал мъжът, свирна отвън. Жената се надигна на пръсти, сграбчи любовника си за главата и го целуна леко, за да не го омаже с червило, след което излетя през вратата. Мъжът гледаше в огледалото брадясалата си физиономия, тъжно увисналия си член и атлетичното, като за годините му тяло, когато получи съобщение от нея: “Ще си боядисам косата зелена”. Усмихна се, погледна отново образа си в огледалото и каза на глас: “Хей, глупчо, да не би да се влюбваш?”.
Добър разказ .... Браво мистър Куку! Дано има още... ;)
Zh. Добре дошъл отново авторе ! Определено ми липсваше. Харесах отдавна твоите разкази, където освен хубаво описания секс имаше и борба между доброто и лошото и положителното надделяваше. Тук усетих и лек намек към Весела, която много ни липсва. Добър човек си!
Е, добре. Не си ме послушал. Каза ли ми "Написах разказ за Вес и Върколака" , каза. Какви събирателни образи? Сега. Липсваше тук. Но това не е твой разказ, това е история на Вес, която ни е разказвала много пъти. Знаем за парка. Чели сме. Трябваше щом ще пишеш за нея, да я зарадваш с нещо различно, нещо твое оригинално. И ако аз бях към когото е насочено, щях много да се радвам до момента с телефонното обаждане. Там, ти казах, щеше да ме жегне и да ревна, щот бих дала всичко да можеше да ми се обади наистина. И ти казах, Кук, не е етично, не е морално, не е религиозно , всякак не е хубаво да пипаш чужд покойник. Нямаш права! А камо ли да му приписваш характер и поведение, което си е да клепаш имиджа на мъртвец. И сега хората да ти пляскат и да казват Браво, щот никой няма да се постави на нейно място! Нито Жипес, нито Звезда, които са в течение и не те спряха. Героинята е от ясна по- ясна, как се осмеляваш да докосваш с грозни думи болката ѝ? Нито Върколака е доминант, нито съпругът ѝ е това, което му приписваш, но сега думите ти остават, вдълбани и някакви хора четат, изказват се...по нейния личен живот. Грозно. Долно. Не беше толкова основополагащо за разказа да подмениш тоя телефонен разговор. Хич нямаше да нарушиш линията. Абсолютно не се връзвам на бъдещото оправдание, ма тва не е нейния покойник. Така ли? Щот другите двама ич не ползват точно нейните ключови описания. Кук, за съжаление, прояви не са много лош вкус, но и инат. Може Вес да е благородна. Може нищо да не ти каже. Но аз ти казвам, че прекрачи етична граница и че това не е изкуство. Пипаш паметта на покойник. И то с кофти внушение. И то абсолютно погрешно. Не ме търси за чат. Снощи излишно съм се израдвала. Застреля я в предишен разказ, а сега хвърляш камъни по отвъдното. Не ми обяснявай, че той не е той, а тя е образ на обикновената пренебрегната домакиня. Зелена коса и чукундур? Не обяснявай нищо. Даже днес излязох по- мека, отколкото бях преди. Лошо, Кук. Лошо. Ако изобщо те беше грижа за човека, нямаше да го тъпчеш така. Съжалявам, че не мога да ти върна красивите думи от вчера. Знаеше какво мисля. Не те изненадвам.
"" Този мъж знаеше как да свири на тялото ѝ както Ричи Блекмор на китара.""" Пак добре ,че е "по-мек" и не е Джими Хендрикс или Дейвид Гилмор,че щеше да е бая зор. Абе някои жени случват на разбрани съпрузи ,а не като други, дето все искат да докопат ножа, а там както се случи.
Петльо герест, умееш ги тези неща, браво! Феята, не очаквах да си толкова еднопосочна! Спомените на автора са си негови и е достоен за похвала, че ги споделя с аудиторията. Мислите, усещанията и чувствата са също негови и ги излага, така, както той намира за добре. Много неща не знаеш, много неща и аз не знам, само знам, че не бива да се персонализират образи, които действително са събирателни. Аз виждам и други в образа на героинята, но не налагам мнението си. Просто се кефя на разказа!
Защо не се подписа, Алекс?
Jps, не само еднопосочна, но и първосигнална, да не кажа първобитна. Нали е елементарно да се сетиш накъде бия?
За Fairy-то ""Защо не се подписа, Алекс? "" Ей, Fairy, ти да не си отец Гапон.Пак ли съм виновен.Колежките от института са ми казвали да не се подписвам,а те бяха умни жени.ЦИТАТ:""Усмихна се, погледна отново образа си в огледалото и каза на глас: “Хей, глупчо, да не би да се влюбваш?”."" Е, този е много влюбчив ,от малко ебане и вързал любовни кънки.Желателно е умът да е водещият ,а не сърцето. Е, това е най-страшното, пък и не всеки го може.Това е като да ходиш по поле където има ПСМ.Както е казал Джерджински "Хладен ум ,горещо сърце и чисти ръце". Ето пиша и се подписвам се - Алекс.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време
И като се има предвид, че и от мъже разбираш колкото и от всичко останало, т.е. никак, зле е работата, Фейри. Да те черпя една евтина пура?
Какъв ли трябва да си боклук да се кефиш на изрод като Дзерджински?
"""Какъв ли трябва да си боклук да се кефиш на изрод като Дзерджински?"" Хайде пак с повече чувство ,че да се посмея от сърце.До момента ,слабичко.Къде е американогейския ,демократично-неолиберален плам.Слабичко.Алекс
Пуретке, тва твойто почва да ми прилича на обсесия към Фейри. Притеснявам се как се чуства жена ти.
Хех, гладна Фейри обсесии сънува, черпя пура, ти какво си помисли, че искам да се женя за теб или какво?
Първо благодаря за добрите думи! Фейри, свикнал съм все да съм виновен, макар от време на време да се уморявам в тази си роля. Така и отказа да ме разбереш. Обяснявам за другите, че взех случка на Вес и я преразказах по своя си начин. Исках разказа да е като подаване на ръка към нея. Освен срещата в парка, чукундура и зелената коса (може би и някой друг детайл), останалото е ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА. Нищо за никого не внушавам. Това, че някой интерпретира думите и действията ми както му е кеф, пак аз съм виновен сигурно. На теб ти обясних разказа за снайпериста, но ти избра версията на Вес. ОК. Не съм досадник, оставям те на мира.
Кукце, независимо от реакцията ми към конкретния казус, извън това, искам да знаеш, че дар словото ти е удоволствие за ума и всеки път чрез разказите ти (другите) се успокоявам. Хармонизирам. Някак си връщам едно позабравено усещане, че всичко е възможно и че да се протегнеш и си хванал светулка. Да затвориш очи и някой те целунал. Бих искала да затворя деня с добро. Пишеш си. Както те очаквам. Както ми е хубаво. Не се отказвай, заради това ми избухване. Нека да послужи за всички пишкодръпи да мислят двойно. Нека пък. Ще се радвам да се събереш отново с нещо леко, романтично и възбудително кат оня хлебар. Сещам се за него чат- пат. Айди. Спокойна да е вечерта.
Бабче, кой е пишкодърп в случая с двойното мислене??????? Е то толкова да те клати деменцията пък??? Кво ся, харесали ти отново ролята на Мата Хари???? Първо скачаш в най-големите пламаци уж да се направиш на добричка пред Вес пък после лекинко открехва вратичка с език към анала на пИтела. ДОЛНА ГАДИНА ША ИЗЛЕЗЕШ!
Всенеразбралий, долната гадина пълзи, без именна и без характерна. Грешките на хората аз нито имам право да ги съдя, нито да им ги опрощавам. Мога обаче да се намесвам в опит да предизвикам мислене, откъм моята гледна точка. Правилната :))). Разбра ли нещо? Не? Ето лесния превод: сбъркал е Кук, според мен, както аз греша, както всеки. Продължаваме. Толкоз.
Добро утро на цялото кралско войнство ,като заглавието на онзи роман на Роберт Пен Уорън.Харесвам това време ,леко мъгливо ,лек дъждец и ако можеше и хората барабар с колите на изчезнат от улиците щеше да е повече от прекрасно.Fairy, приятно, второ, сутрешно кафе.Не се ядосвай ,някои живеят с живота на другите ,лично съм бил потърпевш от такива в младите си години.Знаеш ли ,на онази бригада с волгата ,бащата на момичето и задушевният разговор с хазяина ,имахме може би два или три такива дни.Да знаеш колко бридж се изигра тогава.Комбайните не можеха да влезнат в царевичака, но след това какво есенно слънце пекна ,кристален въздух ,синьо небе,красота. А след завръщането ,на вторият или третият ден бях на купон в апартамента на момичето ,от "Волгата" Алекс.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време
Вали си напоително вече. У нас куфари отворени, пълни. А вчера, в мола, беше интересно. В парфюмерията- празно. В магазина за куфари, питат и излизат. Обаче в книжарницатааааа- опашка. И не заради ученици. Много мило ми стана. И четох нещо от Г. Господинов тази сутрин. Беше разказ, а героят разказва за това как дядо му цял живот изкарал от плета покрай двора най- далеко до гората край селото. И цялата му самота сей заключавала в това пространство. ***Та понеже ний шетаме из необятните дигитални дебри, прави му сметка за нашата самота :))). Ама и друго си мисля. Човекът спечели букър награда, ама ни стъжня кат го четем. Пък тук ний си раздаваме душеповдигащи мисли и думи. Един вид, по- горни сме :))).
Фейри спри да се държиш като възпитателка в детската градина. Правилната гледна точка?! Чия?! Твоята?! Сбъркал Изку Куригал?! Къде? Не не искам и да знам. Героинята не съм аз. Нито говоря като нея. Нито си прося комплименти като нея. Нито изглеждам като. Нито се обличам като нея. Нито секс с мен е като с нея.Това не е съпругът ми. Нито е бил роговосец нито е бил cockold. Съвестта ми по това отношение към него е чиста. Ти му вдигаш кокалите. Спри! И това в разказа не е Вълкан. Той не е насилник, визионер е. Изпреварил е времето си. Да наричам го Чукундур или Ръб:) Целия е остри ъгли, но не искам да ги изтъпявам. Обичам го с тях и го обичам въпреки тях. Нещо е взето и е преправено, но няма нищо общо с моята история. Колкото до разказа. Това е една клиширана история, без грам оригиналност, съшита с бели конци и прикачена към посредствен секс. Такава литература сте си заслужили. Но ако ви се чете нещо качествено, същия автор има страхотни разкази като "Вулканеса" , "Грях... с часовников механизъм", "Доктор секс лечителката", "Не знам коя си, а те познах", "Нарушени принципи", "Г- жа Кожодерова" (колко пъти съм го чела само аз си знам:) "Ах тази Маринела". Много разкази. Хубави разкази. Топли и човешки. Написани с автентичен и оригинален стил. Оставаш Изку Куригал любимият ми автор на еротични разкази и никой в целия свят не може да те детронира от това място. Имаше много топлина в сърцето ми към теб. Може би имаше и нещо друго. После дойде гневът колкото към теб, толкова и към мен. Изгорях в този гняв. И после не остана нищо. Продължавай да пишеш Изку Куригал. Творческият ти път е само твой не позволявай да те спират и да те претопяват. Не влизай в чужди рамки Можеш го. Малко си се изгубил, но съм сигурна съм, че ще се намериш. Желая ти щастие, наистина ти го желая. Бъди щастлив Изку Куригал:) Весела
Оооо, върти куйрука май го НАСРАХА, а баби к'о ши рекнеш!? Ако искаш и аз до те опикая да станеш кат припикано от улична мастия мушкато???
Права била БАБА????? Ай нямам време за старици ся,Чи ши одя да се трудя над дупето на тазседмичната изгора. По-късно ще намина пак. Да не оставаш без надзор, че се самозабравяш!!!
Благодаря, Вес! Едно огромно благодаря от мен! Разказът е написан на бързо и си личи, че е недоизмислен, но свободното ми време е лукс. Много се радвам, Вес, че още си тук! Ти си ми от най-ценните критици. Едва ли можеш да си представиш колко ме стопли коментарът ти. От известно време се чудех как да те помоля за помощ за един разказ, но така или иначе няма как да го подхвана преди декември. Съжалявам, че си избрала да премахнеш разказите си от тук, имах няколко любими: "Кат", "Отец Йордан"... Не можем да върнем миналото, но можем да се учим от него. И ти бъди щастлива, Вес! Заслужаваш много
Браво! Вие сега НАСРАХТЕ и осрахте доволно баба и си лафите(пожелания си отправяте). Поне МАЛКО я забършета, една салфетка прекарайте(някоя блага дума за ней напишете). Инак таз вечер пак дън нема я лови и ред сълзи, ред сополи. А утре камилски мехове под и над очите и ади пак козметик да дири през девет земи в десета, че у Софето вече нЕма такива с възможности на реставратори от времето на ТУТАН КАМОН !!!
дън=СЪН
Честно казано, коментарите ми бяха по-интересни от разказа. Разговаряте се като стара компания приятели, които се карат понякога, но си личи, че се обичат. Mr Kurigal е страхотен автор. Разказът грабва с готин език, но е напълно нетипичен за Mr Kurigal. Може би е послание, може би такъв е моментът. Поздрав на всички! Mr Xyz
Петлльо герест, ако беше ударил една РАШ пила на баба фея в кенефите на търновските ханове сега нямаше да си така сурово критикуван пред колективУ! И то щото не си носиш едни гуми на моторетката, пфууу ЯЗЪК!!! И от тогава като му тръгна на бабето само по БЕЗСЕКСОВИ рандевута и ей го нА - резултата е очеваден- ИЗНЕРВЕНО бабе-раздразнен сайт!!!
Fairy, Лека нощ душко. Пък утре може да ти опиша онзи сън.
Спокойна да е нощта за всички! Много хубав ден беше! Утре- пак. Петле, мъжко петле си ми ти, удържа, че и отгоре. А кака е страшничка. Еле па в цикъл....:)))) Айди
П.С. Последното не се отнася за случая, принципно е :)))
Тая ВЪРТИКУЙРУКА се ше се оправдае с нещо дето го НЯМА при НЕЯ в случая с цикъл който при нея е бил ПОСЛЕДНО преди около 15 - 20 лазарника.....
ПРИНЦИПИ - мРИНЦИПИ, от кога пък лицемерките имат такива неща като принципи??? Питам и отговор не ЧАКАМ!
Де хуй, де! :)
Не се притеснявай, Бахуре! "Кака" бе утешена с предварителен прочит на следващия ми разказ. Mr Xyz, прав си. Експериментирам понякога с разни неща и се случва да не се получи. Този разказ ми се въртеше от доста време в главата и един ден не издържах - написах го, бърз преглед и изпращане. Просто трябваше да го напиша, за да ми се махне от главата :)
Благодаря за доверието, Кук! Разкошен е! Глътнах го кат старо уиски преди сън. Като видях да пристига новия разказ, след всички емоциии... беше все едно Луната да се разсипе по небосвода на всичките си фази и да затвори цикъла. Радвам се, че всичко си дойде по местата. А като се сетя :))) в първата година от брака ми, мойот ми носеше бонбони пияни вишни като се прибира от работа. Ядях ги. А ми бяха най- омразния вкус въобще, ма като как да го кажа? С коя уста? Календарна година гък не можех да му гъкна за нещо напротив. И после кат се отприщих....:))) Ся ми се смее, че сигур нарочно ме бъзгате, че подскачам от гащите смешно всеки път. :))) Той вади друга стратегия- мълчание и дебелокожие. Не го спасява много. :)))) Та, благодаря за разбирането и доверието.
ЖЕНСКИ пол до женския пол(дъртата самотна ШУНДА) майнольо!
Няма какво повече да пилея време в коментиране на лицемерните ви драсканици под тази история.
С 22 см дълъг и доста дебел съм, ако има желаещи жени, или семейства от София да го пробват да пишат на,, [email protected] skype:, BG 333