Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Секс в ада

02.11.2024 | sexkupon
Категория: Групов, Фантастика (Sci-Fi, фентъзи), Фетиш

Жана беше здравомислеща жена на 32 години. Винаги се ръководеше на принципа око да види ръка да пипне. Не вярваше в измислени религии, светци и извънземни, а още по-малко в съществуването на отвъден свят. За нея смъртта беше край на всичко. Случи се така, че преди два месеца почина най-близката ѝ приятелка Вили. Тя се занимаваше с най-различни окултни ритуали и наистина вярваше в ада и рая и всички онези неведоми пътища водещи човек по земята, а и отвъд. Жана страдаше за Вили, но така и не можа да ѝ влее здрав разум, а катастрофата прекъсна живота ѝ завинаги. За спомен от починалата, Жана имаше само една снимка, на която бяха двете, както и картина подарена ѝ от другата жена преди доста години, която стоеше забравена под леглото, както си беше увита с хартия.

Беше неделя и Жана реши да разчисти малко в апартамента си. Докато бършеше прах намери и картината от Вили. Разви я и я загледа. На пръв поглед беше някаква цапаница от неизвестен автор и изглеждаше доста стара. Различаваше се някаква планина в огън и странни сенки, които като че ли танцуваха по платното. Жана я поизбърса от праха и реши да я закачи на стената в спалнята в памет на Вили. Същата вечер, като си лягаше, жената се почувства много странно. Обзеха я някакви тръпки. Сърцето ѝ започна да прескача и докато затвори очи имаше усещането, че всичко се върти. Жана реши, че сигурно се разболява и тръгна да става да вземе някакво хапче. За нейно учудване, като отвори очи, не беше в спалнята си. Около нея имаше само остри скали, изглеждащи сивочерни от тъмнината. Горяха стотици огньове, а светлината от тях беше някак приглушена и треперлива. Жана се огледа, разтърка очи и реши, че сънува. Тръгна към един от огньовете. Около него имаше дрипави фигури. Като дойде почти до тях, Жана разбра, че не са хора. Едно от тях се обърна към нея и тя изтръпна. Лицето беше разкривено и зъбато, с липсваща кожа, висяща на парцали. Ръцете бяха само кости и жили, с остри нокти. Нещото заговори тихо и гърлено:
- Чакахме те, доста дълго при това! Ще ти покажа къде е сега твоята приятелка…
Жана стоеше като вкаменена и едва дишаше. Съществото се приближи до нея, сграбчи я за ръката и я дръпна. Жана падна на земята, а върху ѝ се метнаха и другите отвратителни изчадия. Разкъсаха дрехите ѝ за секунди. Едно я лигавеше по лицето и устата с език, приличен на змийски, друго я хапеше по гърдите, а трето по корема и бедрата. Приближи се една по-едра фигура, чиято глава беше скрита под качулката и лицето не се виждаше. Когато се намести между краката ѝ, Жана успя да мерне красиво лице с ужасно зли черни очи. Качулатият заби пръсти в женския ѝ отвор и сякаш затърси нещо, а когато заръмжа доволно пред очите на Жана избухна светлина. Вече не я болеше. Виждаше как раздират плътта ѝ с острите си нокти, но изпитваше само удоволствие. Гърчеше тяло срещу тях и отвръщаше на зъбатите им целувки. Кожата ѝ окъпана в собствената ѝ кръв пулсираше от блаженство. Качулатият напъха кривия си кур в нея, а друг навря ръка в ануса ѝ и всички дружно я клатиха незнайно колко време. Жана се разпадаше на части. Носеше се в нищото. По едно време едно от изчадията я удари силно по лицето. Тя се освести. Бяха се наредили пред нея, като държаха в ръце куровете си. Приличаха на човешките, но бяха по-дебели и с тъмна лъскава кожа. Едно я хвана за косата и навря хуя си в устата ѝ. Тя се задави и започна да поема по-бързо нещото, за да може да диша в промеждутъците. Другите я бяха заобиколили и търкаха инструментите си в косата, врата, гърба и гърдите ѝ – кой където стигнеше. Окъпаха я в сперма, или поне тя си мислеше, че е такова. Имаше същата консистенция, но беше черно и лепкаво.

Красивият със злите очи я помъкна нанякъде. Жана едва се влачеше. Не усещаше да я боли, но беше изморена и то много. Нещото я завлече до една ниша в скалата, която се оказа тунел. Влязоха и вървяха доста дълго. Накрая стигнаха до множество килии с жени в тях. Жана бе захвърлена в една празна. Не беше заключено, но тя не можеше и да върви повече. Качулатият извлече друга жена, почти дете, наглед на не повече от 13-14 години, и се скри по друг тунел. Жана се отпусна и затвори очи, но не можеше да заспи. Дочу в мрака гласа на жена от килията до нея.
- Ти си в ада, скъпа! Собствения си ад! От каквото си се отказвала, бягала и страхувала, това ще ти се случи! Щом си тук или си повикана заради друг, или за да си вземеш поука. И в рая бях преди време. Там изживяваш възвишените си чувства любов, приятелство, борба за власт и душевни терзания. Странно, нали? А тук е всичко плътско, но някак приглушено. Пристрастяващо. Ще видиш…
- Чакай! А колко време ще съм тук? – извика Жана, но никой не ѝ отговори повече.
Скоро дойде ново същество, този път женско, с плешива глава и златни бижута на врата. Надвеси се над Жана и я загледа в очите. Жената беше като хипнотизирана. Като по команда стана и започна да целува и ближе противната женска. Засмука гърдите ѝ, след което погали всеки сантиметър от зелената груба кожа. Търкаше се в нея най-безсрамно и ѝ харесваше. Застана между краката ѝ и засмука нещото между там. Пъхна почти цялата си ръка в дупката ѝ, като движеше в ритъм ръката и езика си. Съществото стоеше неподвижно, а Жана с всяко действие все повече се приближаваше към оргазъм, докато не изгуби представа кое е истина и кое не. Все още с гърчеща се вътрешност от удоволствие, Жана осъзна, че каквото прави на съществото, го усеща самата тя. Заредиха се часове, може би дни, на див секс и извращения. Похотта се лееше от Жана като река. Стоеше сама в тясна килия и стискаше с ръка путката си. Искаше чукане, искаше болка, някой да напъха нещо голямо в нея и да я лашка, докато не припадне.

В килията влязоха няколко качулати, като водеха на каишка някакво същество на четири крака. От зъбатата уста течаха лиги, беше голо и напомняше на нещо средно между куче и човек, с издължена муцуна, малки уши и издължени крайници. Част от слугите завързаха Жана на внесена маса. Разкрачиха я, колкото можаха повече, като разпериха и ръцете ѝ, захванати с метални гривни за четирите ъгъла. От една торба извадиха две животинки. Приличаха на невестулки, но бяха бели. Докато ги пуснаха и те сами се настаниха на двете зърна на Жана, като започнаха да смучат и хапят с малките си зъбки. Скоро под устите им потекоха тънки струйки кръв. Жана се гърчеше в екстаз. Пуснаха и куче-подобното създание и излязоха. То се заклатушка към нея. Обиколи я веднъж. Облиза устата ѝ, а после и струйките кървава пяна по корема. Заби муцуна между краката ѝ и завъртя език. Грапав, като пила, той изтръгна дълбоки тръпки от тялото на разгонената жена. Навря почти цялата си муцуна в путката ѝ, като езикът му шареше из вътрешността ѝ. После повтори същото и със задния отвор на жената. Конвулсиите следваха една след друга. Жана едвам си поемаше дъх. Анусът ѝ беше зачервен и тръпнещ. Най-после куче-подобното напъха оголения си хуй в нея. Беше странно, но Жана усещаше движение и в ануса си, а не само в путката. Дали беше с два хуя, тя не разбра. Разтегната и хапана по зърната, тя потъна в забравата на екзотичните вълни на лудостта.

Жана се събуди и видя тавана на собствената си спалня. Стресна се. Надигна се от леглото, но не можа да стане. Цялата беше в рани и всички мускули я боляха, а най-силна беше болката отдолу между краката ѝ. Жената се тръшна назад по гръб и си заповтаря, че всичко е било сън. Само сън и нищо друго. По някое време се надигна. Посвестила се реши да звънне на общата им приятелка с Вили, Аксения. Разказа ѝ, че е имала странни преживявания, без да навлиза в подробности. Каза ѝ за картината. Аксения се засмя и ѝ обясни, че тя е била донесена от Франция. Била на повече от 500 години и се е смятало, че сбъдва подсъзнателните желания на човек, като го води в отвъдния свят. Жана ѝ благодари и затвори. Седна полека на наболяващото я седалище и реши, че още днес отива да си купи вибратор. Вече никакво въздържание! А картината? Занесе я в мазето, но не я изхвърли. Знае ли човек, какво ще му се прииска утре…

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 месец

Оффф, рдва СТИГНАХ до края, на два пъти се отказвах и пак започва да чета. За мен е СИЛНО тъпо.

Анонимен | преди 1 месец

рдва = едва започва = започвах

Анонимен | преди 1 месец

Семейство от София на 43 и 39 сме…търсим мъж/семейство за чат и/или нещо повече. Комуникацията се води главно от жената. [email protected]

Анонимен | преди 1 месец

За семейството от София - пишете на menta69 @abv.bg или скайп menta69 menta69

Fairy | преди 1 месец

Колега, за мен е чест!

Fairy | преди 1 месец

В тия черни скалисти пустоши, обитавани от безплътни демони, дали се чуват крясъци на ястреб? От кривия му клюн виси тяло, прекършено и подвластно на устремения летеж се развява като дълъг мустак. Ако изобщо може да се определи пола ѝ, бихме съдили по плющящите ленти около фигурата, че вероятно е женска. Ще бъде вечеря. Циците ѝ, меки и сочни ще се търкалят из пихтия плът, оваляна в трънливото гнездо. Малки клюнчета ще издърпват свежи мускули из бедрата ѝ, докато фонтанчета кръв сиропират скупчените ѝ кости. Или не. Птицата е мъжка. Ще се храни сама. Но иска всичко. Иска да натроши здравите ѝ кости в пикантна яхния с раздробени органи и отваря човка над прилежащите му скали. Жертвата ефирно пропада към зловещия си удар. Жива е. Пищи. Чак сега се е събудила от несвяста след покушението. Въздушните потоци я обладават. Слабините ѝ се обръщат от антигравитация, ужас и обреченост. Устата ѝ се пълни чак до гърлото с насрещен вятър, който я бие като юмрук и я оставя разчекната в ням вик. Вдига се вихрушка от пясък и я пресреща като пустинен призрак. Набива фините си частици в очите ѝ, докато тя ослепява и преглъща ножове. Кожата ѝ, освободена от отлетелите парцали сега се раздира в самоизписващи се заклинания от кървави драсканици. Прегръдката на мощния вихър я вдига до пещерата на ястреба, жива и прекършена до нямо съзнание. Птицата се навежда към лицето ѝ, завърта глава и я фиксира с едното си око. Око, в което тя вижда собственото си отражение. Антрацит. Бездна. И тя, приела съдбата си. Усмихва се. Соколът забива нокти в ниското на корема ѝ и в мига, когато изтръгва плътта ѝ, тя изпитва див оргазъм. Огъва се, за да му предложи вената на шията си и с наслада усеща клюна, раздиращ кожата ѝ. Повдига се, за да му даде и гърдите си. Сочни и меки. Смъртта я бута към екстаз от болката и със сетните си сили , жената се хвърля към крилото му, сграбчва перо, здраво, тежко и огромно и се набучва на върха му, пронизвайки се като яре на шиш. Пукот проехтява издайнически, докато птицата раздира небесвода в яростен вик на болка. Крилото ѝ увисва в услуга на вагиналната наслада на умиращата с усмивка.