Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Жана беше здравомислеща жена на 32 години. Винаги се ръководеше на принципа око да види ръка да пипне. Не вярваше в измислени религии, светци и извънземни, а още по-малко в съществуването на отвъден свят. За нея смъртта беше край на всичко. Случи се така, че преди два месеца почина най-близката ѝ приятелка Вили. Тя се занимаваше с най-различни окултни ритуали и наистина вярваше в ада и рая и всички онези неведоми пътища водещи човек по земята, а и отвъд. Жана страдаше за Вили, но така и не можа да ѝ влее здрав разум, а катастрофата прекъсна живота ѝ завинаги. За спомен от починалата, Жана имаше само една снимка, на която бяха двете, както и картина подарена ѝ от другата жена преди доста години, която стоеше забравена под леглото, както си беше увита с хартия.
Беше неделя и Жана реши да разчисти малко в апартамента си. Докато бършеше прах намери и картината от Вили. Разви я и я загледа. На пръв поглед беше някаква цапаница от неизвестен автор и изглеждаше доста стара. Различаваше се някаква планина в огън и странни сенки, които като че ли танцуваха по платното. Жана я поизбърса от праха и реши да я закачи на стената в спалнята в памет на Вили. Същата вечер, като си лягаше, жената се почувства много странно. Обзеха я някакви тръпки. Сърцето ѝ започна да прескача и докато затвори очи имаше усещането, че всичко се върти. Жана реши, че сигурно се разболява и тръгна да става да вземе някакво хапче. За нейно учудване, като отвори очи, не беше в спалнята си. Около нея имаше само остри скали, изглеждащи сивочерни от тъмнината. Горяха стотици огньове, а светлината от тях беше някак приглушена и треперлива. Жана се огледа, разтърка очи и реши, че сънува. Тръгна към един от огньовете. Около него имаше дрипави фигури. Като дойде почти до тях, Жана разбра, че не са хора. Едно от тях се обърна към нея и тя изтръпна. Лицето беше разкривено и зъбато, с липсваща кожа, висяща на парцали. Ръцете бяха само кости и жили, с остри нокти. Нещото заговори тихо и гърлено:
- Чакахме те, доста дълго при това! Ще ти покажа къде е сега твоята приятелка…
Жана стоеше като вкаменена и едва дишаше. Съществото се приближи до нея, сграбчи я за ръката и я дръпна. Жана падна на земята, а върху ѝ се метнаха и другите отвратителни изчадия. Разкъсаха дрехите ѝ за секунди. Едно я лигавеше по лицето и устата с език, приличен на змийски, друго я хапеше по гърдите, а трето по корема и бедрата. Приближи се една по-едра фигура, чиято глава беше скрита под качулката и лицето не се виждаше. Когато се намести между краката ѝ, Жана успя да мерне красиво лице с ужасно зли черни очи. Качулатият заби пръсти в женския ѝ отвор и сякаш затърси нещо, а когато заръмжа доволно пред очите на Жана избухна светлина. Вече не я болеше. Виждаше как раздират плътта ѝ с острите си нокти, но изпитваше само удоволствие. Гърчеше тяло срещу тях и отвръщаше на зъбатите им целувки. Кожата ѝ окъпана в собствената ѝ кръв пулсираше от блаженство. Качулатият напъха кривия си кур в нея, а друг навря ръка в ануса ѝ и всички дружно я клатиха незнайно колко време. Жана се разпадаше на части. Носеше се в нищото. По едно време едно от изчадията я удари силно по лицето. Тя се освести. Бяха се наредили пред нея, като държаха в ръце куровете си. Приличаха на човешките, но бяха по-дебели и с тъмна лъскава кожа. Едно я хвана за косата и навря хуя си в устата ѝ. Тя се задави и започна да поема по-бързо нещото, за да може да диша в промеждутъците. Другите я бяха заобиколили и търкаха инструментите си в косата, врата, гърба и гърдите ѝ – кой където стигнеше. Окъпаха я в сперма, или поне тя си мислеше, че е такова. Имаше същата консистенция, но беше черно и лепкаво.
Красивият със злите очи я помъкна нанякъде. Жана едва се влачеше. Не усещаше да я боли, но беше изморена и то много. Нещото я завлече до една ниша в скалата, която се оказа тунел. Влязоха и вървяха доста дълго. Накрая стигнаха до множество килии с жени в тях. Жана бе захвърлена в една празна. Не беше заключено, но тя не можеше и да върви повече. Качулатият извлече друга жена, почти дете, наглед на не повече от 13-14 години, и се скри по друг тунел. Жана се отпусна и затвори очи, но не можеше да заспи. Дочу в мрака гласа на жена от килията до нея.
- Ти си в ада, скъпа! Собствения си ад! От каквото си се отказвала, бягала и страхувала, това ще ти се случи! Щом си тук или си повикана заради друг, или за да си вземеш поука. И в рая бях преди време. Там изживяваш възвишените си чувства любов, приятелство, борба за власт и душевни терзания. Странно, нали? А тук е всичко плътско, но някак приглушено. Пристрастяващо. Ще видиш…
- Чакай! А колко време ще съм тук? – извика Жана, но никой не ѝ отговори повече.
Скоро дойде ново същество, този път женско, с плешива глава и златни бижута на врата. Надвеси се над Жана и я загледа в очите. Жената беше като хипнотизирана. Като по команда стана и започна да целува и ближе противната женска. Засмука гърдите ѝ, след което погали всеки сантиметър от зелената груба кожа. Търкаше се в нея най-безсрамно и ѝ харесваше. Застана между краката ѝ и засмука нещото между там. Пъхна почти цялата си ръка в дупката ѝ, като движеше в ритъм ръката и езика си. Съществото стоеше неподвижно, а Жана с всяко действие все повече се приближаваше към оргазъм, докато не изгуби представа кое е истина и кое не. Все още с гърчеща се вътрешност от удоволствие, Жана осъзна, че каквото прави на съществото, го усеща самата тя. Заредиха се часове, може би дни, на див секс и извращения. Похотта се лееше от Жана като река. Стоеше сама в тясна килия и стискаше с ръка путката си. Искаше чукане, искаше болка, някой да напъха нещо голямо в нея и да я лашка, докато не припадне.
В килията влязоха няколко качулати, като водеха на каишка някакво същество на четири крака. От зъбатата уста течаха лиги, беше голо и напомняше на нещо средно между куче и човек, с издължена муцуна, малки уши и издължени крайници. Част от слугите завързаха Жана на внесена маса. Разкрачиха я, колкото можаха повече, като разпериха и ръцете ѝ, захванати с метални гривни за четирите ъгъла. От една торба извадиха две животинки. Приличаха на невестулки, но бяха бели. Докато ги пуснаха и те сами се настаниха на двете зърна на Жана, като започнаха да смучат и хапят с малките си зъбки. Скоро под устите им потекоха тънки струйки кръв. Жана се гърчеше в екстаз. Пуснаха и куче-подобното създание и излязоха. То се заклатушка към нея. Обиколи я веднъж. Облиза устата ѝ, а после и струйките кървава пяна по корема. Заби муцуна между краката ѝ и завъртя език. Грапав, като пила, той изтръгна дълбоки тръпки от тялото на разгонената жена. Навря почти цялата си муцуна в путката ѝ, като езикът му шареше из вътрешността ѝ. После повтори същото и със задния отвор на жената. Конвулсиите следваха една след друга. Жана едвам си поемаше дъх. Анусът ѝ беше зачервен и тръпнещ. Най-после куче-подобното напъха оголения си хуй в нея. Беше странно, но Жана усещаше движение и в ануса си, а не само в путката. Дали беше с два хуя, тя не разбра. Разтегната и хапана по зърната, тя потъна в забравата на екзотичните вълни на лудостта.
Жана се събуди и видя тавана на собствената си спалня. Стресна се. Надигна се от леглото, но не можа да стане. Цялата беше в рани и всички мускули я боляха, а най-силна беше болката отдолу между краката ѝ. Жената се тръшна назад по гръб и си заповтаря, че всичко е било сън. Само сън и нищо друго. По някое време се надигна. Посвестила се реши да звънне на общата им приятелка с Вили, Аксения. Разказа ѝ, че е имала странни преживявания, без да навлиза в подробности. Каза ѝ за картината. Аксения се засмя и ѝ обясни, че тя е била донесена от Франция. Била на повече от 500 години и се е смятало, че сбъдва подсъзнателните желания на човек, като го води в отвъдния свят. Жана ѝ благодари и затвори. Седна полека на наболяващото я седалище и реши, че още днес отива да си купи вибратор. Вече никакво въздържание! А картината? Занесе я в мазето, но не я изхвърли. Знае ли човек, какво ще му се прииска утре…
Оффф, рдва СТИГНАХ до края, на два пъти се отказвах и пак започва да чета. За мен е СИЛНО тъпо.
рдва = едва започва = започвах
Семейство от София на 43 и 39 сме…търсим мъж/семейство за чат и/или нещо повече. Комуникацията се води главно от жената. [email protected]
За семейството от София - пишете на menta69 @abv.bg или скайп menta69 menta69
Колега, за мен е чест!
В тия черни скалисти пустоши, обитавани от безплътни демони, дали се чуват крясъци на ястреб? От кривия му клюн виси тяло, прекършено и подвластно на устремения летеж се развява като дълъг мустак. Ако изобщо може да се определи пола ѝ, бихме съдили по плющящите ленти около фигурата, че вероятно е женска. Ще бъде вечеря. Циците ѝ, меки и сочни ще се търкалят из пихтия плът, оваляна в трънливото гнездо. Малки клюнчета ще издърпват свежи мускули из бедрата ѝ, докато фонтанчета кръв сиропират скупчените ѝ кости. Или не. Птицата е мъжка. Ще се храни сама. Но иска всичко. Иска да натроши здравите ѝ кости в пикантна яхния с раздробени органи и отваря човка над прилежащите му скали. Жертвата ефирно пропада към зловещия си удар. Жива е. Пищи. Чак сега се е събудила от несвяста след покушението. Въздушните потоци я обладават. Слабините ѝ се обръщат от антигравитация, ужас и обреченост. Устата ѝ се пълни чак до гърлото с насрещен вятър, който я бие като юмрук и я оставя разчекната в ням вик. Вдига се вихрушка от пясък и я пресреща като пустинен призрак. Набива фините си частици в очите ѝ, докато тя ослепява и преглъща ножове. Кожата ѝ, освободена от отлетелите парцали сега се раздира в самоизписващи се заклинания от кървави драсканици. Прегръдката на мощния вихър я вдига до пещерата на ястреба, жива и прекършена до нямо съзнание. Птицата се навежда към лицето ѝ, завърта глава и я фиксира с едното си око. Око, в което тя вижда собственото си отражение. Антрацит. Бездна. И тя, приела съдбата си. Усмихва се. Соколът забива нокти в ниското на корема ѝ и в мига, когато изтръгва плътта ѝ, тя изпитва див оргазъм. Огъва се, за да му предложи вената на шията си и с наслада усеща клюна, раздиращ кожата ѝ. Повдига се, за да му даде и гърдите си. Сочни и меки. Смъртта я бута към екстаз от болката и със сетните си сили , жената се хвърля към крилото му, сграбчва перо, здраво, тежко и огромно и се набучва на върха му, пронизвайки се като яре на шиш. Пукот проехтява издайнически, докато птицата раздира небесвода в яростен вик на болка. Крилото ѝ увисва в услуга на вагиналната наслада на умиращата с усмивка.