Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Есенният следобед, жив и превъзбуден, нямаше никакво намерение да утихва. Златното искрене на ясния ден извираше от всякъде: от яркото жълто на опадали листа, от отблясъците на отварящи се прозорци до заблудените лъчи в косите на хората. Глъчката на юрналия се град, смесваше обичайния трафик с необичайно многото хора, излезли да погълнат в сетивата си красивия ден. Юлия чувстваше по тялото ѝ да се разлива приятното затопляне от мъхестата блузка. Гърдите ѝ се чувстваха заклещени в затвор, но тя съзнаваше, че зърната се бяха обострили в свое малко дръзновение на бунт срещу оковите, поради точно тези топли целувки, поради които и бузите ѝ горяха в пламъци. Ожадня. Ожадня и за ласки. Ласки, които никога не би могла да опише с думи, а точно в момента чувстваше от вътрешната страна на бедрата си. Това е феномен. Едно от чудесата на света. Това е бризът, топъл и настойчив, плътен и нежен, който се увива по голите крака и ги целува настървено. Това е онази потайна възбуда от контраста, да си облечен в мохер, поло яка, пола под коленете, обута на голо с декорирани във филигранни изрезки каубойски боти и да усещаш ръцете на есента да се подмушват под полата и да те обследват енергично, триейки се в кожата до настръхване. Дори в частния случай на Юлия, контрастът се допълва от прекалено апетитните ѝ закръглени бедра, чиито вътрешни пухкавини се събираха пред входа на вагината ѝ като едни бели стражи, мекушави и добронамерени, но все пак подкупни интриганти, просещи ако не галене и целувки, то поне шамар. Нещо. Аванта. И докато вървеше лежерна и спокойна, не твърде младата жена, усещаше, как лек полъх се плъзва под полата между краката ѝ и се завихря там, нахален и възбуждащ, докато при ходенето, тя не разтвори в широка крачка крака и тогава полъха се блъсва с все сила в нежната ѝ чорчица, обута в лаконични прашки. От това внезапно охлаждане, тя цялата усеща тръпка на възбуда, а клиторът ѝ подава глава, за да види госта, като в същия миг стърчащите назад надграждения над бутовете се отъркват в грубичкия плат на вълнената пола и направо болезнено проскимтяват. Та какво ли не биха дали, сега по тях да се забиват нокти и зъби, а не само остри влакна.
Юлия стъпи на уличката, пришпорваща кучето си да побърза с пресичането, докато му правеше параван и деликатно повдигна полата до над коленете, за да прескочи камарата есенни листа при бордюра. От това хладните въздушни целувки се усетиха многократно пъти повече, а чорката ѝ се присви и отпусна с усещането, че се е просълзила в гащите. А гърбът ѝ пое нова доза топлина от откритото слънце след горичката, през която бяха минали. Това за малко да я довърши. Като черешката на сетивни удоволствия, чийто интензитет стигат върха на приятното дразнение. Реши да седне в близкото кафене и да си вдигне тургура със силно еспресо. Само като си помисли как сяда върху студената метална повърхност на стола и нова венерина капка се отдели в предусещането за това мъчение.
Още от далеч го видя.
Мъжът пиеше кафето си сам. Слава богу не бе преметнал крак върху крак! Юлия винаги се чудеше какво става с пениса тогава. Къде отива той? Човекът бе седнал широко разкрачен и с тъмните очила на лицето си, цъкаше нещо по телефона, облакътил се на масата.
Юлия остави кучето да лежи до съседната свободна маса и скоро се появи с еспресото си и се настани така, че да може да оглежда господина в съседство.
Отпи с притворени очи. Първо вдиша дълбоко аромата с разширени ноздри, а после поела слънцето чрез косата и тила си, отпи. Бавно. Задържа вкуса и го разстели на езика си. Рецепторите ѝ прегърнаха плътното, разпъпиха се под киселината и се подчиниха на мазния послевкус, докато тя издиша през носа си черните плантации на Кения.
Спогледаха се с кучето. Размениха любов и радост. Когато вдигна очи към мъжа, без да иска изпрати от същото право в зеницата му. Спокойните ѝ ириси, позлатени от отблясъците на следобеда, отделиха фотон и той се изстреля в очите на мъжа.
Известно време се баламосваха без думи. Той разсеяно разцъкваше или затваряше очи и се облягаше назад, докато тя го разглеждаше най-детайлно, безумно глупаво от нейна страна, след като бе забравила да върне очилата си, понастоящем служещи за диадема.
Той държеше цигари на масата и запали. Всяко движение на ръцете му бе уловено и категоризирано. Първо сгъвката на коженото яке при рамото. После рязкото придръпване на ръкава назад, оголило красива длан. Широка. Такива ги обича Юлето. Загледа се в кожата на тези длани. Изглеждаше топла. Би ги пипнала с удоволствие. Би искала да потърка вътрешното на своята длан в неговата. После да го захлупи отгоре и да плъзне пръсти между неговите. Да ги свият задно. Да седят един до друг и да оставят кафетата си да изстинат, защото не им се отделя. Или чакай, помисли си Юлето, може би той ще отпие кафе, ще преглътне и ще ми даде да оближа горчивото от устните му. Ще се наведем един към друг… Не! Не. Той ще ме придърпа да седна в него. Под дупето си ще усетя твърдината на костите му. Ръбещи крака. Полата ще ми забоцка, навряна като шкурка около прашката и без да искам, ще разтворя крака, за да запазя равновесие, или даже ще спусна десния си крак до земята, а той ще плъзне ръка в открилия се процеп и ще ми стисне лявото бедро в здрава хватка. Има пръстен. Не е малък. Торсът ми се разтапя и потичам като шоколадова фигурка пред великденски прозорец. Ако тази ръка се хлъзне нагоре, по месото ми и достигне с върховете на пръстите си атлазените прашки, ако потърка издулия се клит под тях, ако тоя пръст вземе, че се шмугне под плата и недайбоже се навре в мократа ми пишчица, как ли ще извикам, когато пръстенът леко задере на входа с хладината си, а после потъне и тоталната възбуда ме разкрачи достъпна, широка, за да ми напипа точката отвътре и да ме погали с бързи движения, докато люлея таз и разклащам и маса и кафета…
- Пуши ли ви се?
Гласът му я сепна и тя затвори уста. Усмихна се.
- Всъщност, да… бих запалила! Как се досетихте? – подмилкна се Юлето, усетила, че е допуснала гаф.
Мъжът се изправи, взе си кафето и преди да се настани до нея, я обслужи. Прав, закрил слънцето, ѝ подаде кутията и тя се пресегна в посока на дюкяна му, където в най-непосредствена близост я очакваха малките вредни изкушения. Забави се с избора си нарочно. Целият ѝ хоризонт бяха дънките на мъж от колана до средата на бедрата му. Приближи и лицето си, за да фокусира още по-добре. След лицето и езичето ѝ реши да помага, като надникна при усилието да сгащи бягащите тютюневи цилиндърчета. Мъжът тръсна кутията, за да ги намести, при което се разместиха жилите и вените на дланта му. Ръка, която би могла да държи хуя в този момент, а не кутия цигари.
Юлето тотално откачи. Мъжът – не. Сякаш нищо не забелязал, се наведе към нея и задържа огънче, докато очите му настойчиво се мъчеха да ѝ върнат оня фотон. Седна. Опря коляното си в крака ѝ. Така стана по-добре. Цялото събрано електричество потече в прав ток, в една посока. И се завъртя в кръг. През него в нея, откъдето се изля пак върху него.
- Благодаря! – дрезгаво се издаде Юлето. - Имах нужда!
- За мен е удоволствие! – усмихна се той. - Отдавна не съм общувал с дама! – подкупващият му комплимент успя.
Крива усмивка, прибра завеса към бузата му и се откриха зъбки, чието предназначение Юлето усети по себе си и притвори очи.
- Виждам дама… – продължи той, търсейки благозвучие в гласа си. -… която се погрижи за верния си приятел най-напред. Наля му вода. Масажира гърба му. Чак после си сервира. Това ми говори, че сте добър и грижовен човек, алтруист. Сама. Може би, бих имал късмет тъкмо да се развеждате, предвид щастливото ви лице? – сега лукавата ухилка бе повече от поносимото, просеше си да ѝ забиеш един език между зъбите. - Разкажете ми за себе си! – помоли той, скромно този път.
Юлето всмука и бързо издиша дима нагоре, в опит да центрира лицето в нещо по-различно от лъст и нагон, изкривили я в животно.
- Чудех се нещо… – започна тя бавно. - Понякога някой блуждаещ въпрос става толкова досаден и жужи ужасно настойчиво, нали знаете? Ето сега, след малко ще се разделим, всеки по пътя си, а аз не мога да реша как правите секс. – и разтегли току що навлажнените си устни в широка усмивка. - Виждате ли, винаги успявам да сложа хората, които срещам в някакъв калъп, образ, добавям и малко семейни проблеми, марка кола и професия, колкото да украся шлайфа към наклонности и психо увреждания. – белите ѝ зъби отново му се присмяха ехидно. - А при вас не мога да реша едно просто нещо! Как се движите? Бързо, в мощни тласъци, прехапана долна устна или точно обратното? Имам подозрения, че може би имате нужда да любите, да се втривате в пубиса на лежащата под вас жена и без да отделяте кожите си, да тласвате неизлезлия пенис обратно, бавно и нежно, болезнено бавно и нежно, навеждате се да хапете зърната ѝ, но понеже го правите с болка и зъбки, бързичко се връщате да я утешите с меките си устни и я целувате с цялата си любов и нежност. – задъхана Юлето отново стрелна езиче по устните си и усети как гърдите ѝ са се натопорчили напред, притеглени от гравитацията му. - Как правите секс? Моля ви, кажете ми! А после ще ви разкажа за себе си! – смехорлив огън блясна в ириса ѝ, преди да го скрие зад опразнената чашка.
Чу се леко сръбване. Чашката тропна лекичко в чинийката ѝ. Мъжът се приведе към ухото ѝ и лизна мекичкото. После почти допря устни, докато горещия му дъх изричаше:
- Теб, скъпа моя, бих вързал здраво за ръцете. За да не ми бягаш! За да си беззащитна! За да те укротя! – Юлето се подмокри на момента.
Дали от аромата ѝ, той продължи:
- Бих оставил краката ти свободни, за да ме риташ с тях. Да усетя силата ти, когато те хапя по бедрата. За да ги вдигам над рамената си, когато искам да те излашкам дълбоко опозорена под кощунството на ръцете и хуя ми. Дали ще съм нежен? Дали ще галя? Или ще грабя? Насилвам? Скубя и тегля? Притежавам. Ям.
Юлето леко залитна напред и опря буза в неговата. Залепнаха като магнит. Чуваше сърцето му под хладната материя на нещо като копринена риза. Усети как клокочи живителния му сок като през ствола на многовековно дърво и как се разлива към периферията на крайниците му. Усети как пулсира коравия му хуй, тръпнещ за нея. Притисна се още по-плътно в лицето му. Вдъхна го. Зад клепачите ѝ избухна заря. Опря длани в коленете му и ги плъзна по бедрата му. Опипа му всичко. Заизкачва се по корема му. Загали втвърдяващите му се зърна. Той плъзна задник леко към нея и тя се качи върху него, обкрачила дънките с вече минижупа от набрана вълнена поличка. Впи устни в неговите. Солени. Горчиви. Кисели. Арабика и тютюн.
- Заведи ме у вас! Направи ми всичко, което поискаш! Ще слушам, обещавам! – откъсна устни от ухото му и го загледа настойчиво, докато съзнанието му не изплува отново и ѝ се усмихна.
- Бързаш, малката! Нека постоим така още малко. Виж, песът спи. Не го буди! – откритият му присмех в тези мамещи очи не я заблуди.
Иска я. Адски много я иска. И няма да си го позволи.
Дрън,дрън. Много приказки на пазара. Брътвежите на пресъхналото кладенче.
Хахаха, поредните лакардии от сборника МОНОЛОЗИТЕ НА ВАГИНАТА. Не приказки, ами фантазиите на една баба под шипковия храст. НЕ СТАВАШ за писане на СИКИШ истории, кротони-фотони+един тон ИНТЕЛЕКТУАЛНИ бонбони. Сто пъти ползва думата Слънце и производните ѝ. С четка и бои може да си по-добра, опитай там, за тук НЕ СТАВАШ !!!
Хахаха, аз докато пишех 15-та(павликенски ебач) ти го написа, по-кратичко, щото знае ква си деменция, докато стигнеш края забравяш началото!!!
Zh. Създадени сме за секс, да му се наслаждаваме. Както казват Металика Nothing else matters. Надявам се да има продължение.
Надявам се да няма продължение .
Сексът в продължението ли ще е? За един приятел питам.
Mind over the matter, Zh, е моето верую. Инак щяхме да сме зайци :))). Кой знае защо ми се прииска да споделям моментно настроение и усещания. Тук си имам фенклуб, който не се интересува от чуждото мнение, но не е и самодостатъчен, та се налага да вирее в сивотата на омерзените. Както и да е. Нашите, женските, настроения се считат за тайнствени и трудноразбираеми. Нека пък повдигна завесата. Едните голи крака под вълнен плат се оказаха чуден тригър. :))
Никой ти не ще ни тригЪр-а , ни тигъра. Циба МА!
Ай бе ФАТМАК, цЕл сайт тебе гледа коги ще дойш си изсърбаш допълнителната ЗАКУСКА от бабетка. Да й кайш колко е начетена, ЕРУДИРАНА със синя кръв и др. най-похвални СЛОВА, а ние сме ясни простосмъртни СЕЛЯНДУРИ.
Бабока хептен е изветрило.
Zh. Bake your mind си спомних, като се забавлявахме с български поговорки, казани на английски. А иначе нямам предвид безразборен секс. При мен сексът винаги е бил по любов или взаимно привличане. Та опичай си акъла, я камилата, я камиларя и други звучаха смешно на английски. Хубав, слънчев ден на всички! Намери една статия в 24 часа, Деми Мур на 61 и гледай филма, има го в торентите. На моменти е гаден, но има послание към жените, неслучайно е получил в Кан награда за сценарий.
А така, ВСЛУШАЙ се в съвета на СТАРАТА ти нова СОЛОВА цигулка от хора и ГЛЕДАЙ филми за наборките си!
Аз рекох нещо златен дъжд ще има пък тооо...15см
Словесен бълвоч , на тази авторка всичко е такова.
Забавно зинали гърла с разкритие на 3 литров буркан :))), малко е, можете къде- къде повече.
Взе да ти НАГАРЧА още от сега следобедното кафене май А???
15-ка, ако знаеш как се опиках ли :)) , скуиртнах лиии, от нещо, което каза Кучето тук. Как помпили гърлата на една двойка. Представих си, че съм мъж, докато ме бие струята на душа по клита и я помпя тая ми ти курветина, ма истински ме кефи мъжа ѝ, клекнал до лявото ми бедро, текат му лиги и гледа като бито куче, докато не му наредя Лапай и го насиля до край....Избухнах :))
Ние можем повече, тя - не.
Бахти якия евфемизъм за дърта пача: "не твърде младата жена"
Тя милата скромна, една тиха и кротка, иЧ Си не отваря устата да плямпа кЪт вас селяндурите.
Пък и нале е админ баба с изпросени правомощия, с тридневно реване и хвалене в пощата на "Секскупоний", мое да прай Кот й мазна душа сака.
Опа, мижитура се видя в чудо, едно е да си плещи едни и същи дрън-дрън-лиготии как латвийското момиче не знам си кво му било казало, че ще му направи и на уше му прошепнало "толка милъй не спеши" и нашичкия препотен и изчервен се чудел дали много му личи, че идея си няма какво да прави с това момиче, съвсем друго е със замах да демонстрираш финес, изтънченост и класа пред смотаните селяците, като им изпъкнеш в стил "стар градски левент". Аре бе, Саше, показвай го най-сетне тоя финес и стил, че ни пресъхнаа езиците изплезени да те чекаме и да цъкаме :))
Тц, тц, тц, аз ако съм на мястото на БАБА утре не едно следобедно кафенце ще напиша, ами ЦЕЛОДНЕВНО и нощна смяна и вас да ви натриват муцуните ТА да видите хубу ле е... АМАН то СЕЛЯНДУРИ !
Какините, поразсмяхте ме, па ми олекна. :)))
Zh. Бахи, аз ли съм старата солова цигулка и не ме приравнявай към така наречения десантчик. Той е с "добро" потекло. Аз не съм. Феята не ме харесвано аз няма да кажа нищо лошо против нея, а то и няма какво. Да не задълбавам. Ще ви разкажа нещо. На времето дядо ми се запознава на фронта, там балканска, балканска, междусъюзническа, първа световна войни с един забележителен човек. Архитект Севов. Прекъснал следването си в Дрезден да дойде да се бие за България. След войните, понеже е от Търговище и от дете е играел само с турчета заминава за Анкара и завежда цяли архитектурно бюро. Прави министерски и административни сгради на новата столица. Става личен приятел на Кемал Ататюрк. След това става близък на цар Борис, толкова близък, че заприказва царя по време на атентата в църквата и двамата виж Сдат на път за там как хвръква кубето. По време на гоненията срещу евреите двамата с царицата правят санаториум за гръдно болни в Трявна, където работят само евреи, след като е построен, те остават като болни или персонал. Той е бил в стаята когато Борис е умирал. След Девети го съдят като близък на царя и съветник, въпреки, че заплата не е получавал. А и да не пропусна, градоустройствения план на Търговище е негово дело. Ески Джумая тогава. Народният съд го осъжда на смърт и го разстрелват заедно с принц Кирил, Богдан Филов и още много, много други. Защо ви го разказвам това, защото в конфискувания му апартамент срещу черквата Свети Георги се нанася шеф от службите с"добър" произход. А синът ми като ученик , беше ходил при сегашния кмет на София, тогава дете, ама на ДС и ми викаше, тате хола им е по-голям от нашия апартамент. А сега тия си получават големи пенсии и дават апартаменти под наем.
Нямам какво да добавя към казано от Zh, в смисъл нали се чудеше бабетката що толку не мога да го дишам т.нар. "десантчик"...
Zh разказва увлекателно. Разбира се, в тукашния любителски народен съд, обвинението прави леко нелогичен мост след безупречната репутация и трагична участ на архитекта с финала за вменяване на вина, щом човек онаследява имоти. Че ги делят едно- две поколения, ще си затворим очите. Забравяте, че и при изселването на евреите, много апартаменти се оказват свободни. Също така изчезват хиляди бебета, родени от неомъжени млади жени, с обяснението, че са починали, трупчета няма, аутопсии, биологичен отпадък, нам кво си, дали пък не е изнесено и бдж за скрап, не, чакайте, Десантчик е внесъл КирчоиКокорчо и завъртя газовите сделки, все пак няма как да не е той! Той е навсякъде! Като се замисля, щях да пусна сълза, че е разстрелял човека, за да се нанесе у тях, само дето не е бил роден, но 100%, даже 1000% има някой грях, то не може. Най- първия е, че е син на баща си! Първороден грях му се вика! Бийте! Хвърляйте камъните! А, момент. То и ний сме така.
Аз сравнявам ОТНОШЕНИЕТО ти спрямо бабето, а не произхода ти. Получава ти се: "Феята не ме харесва аз няма да кажа нищо лошо против нея, А ТО НЯМА И КАКВО". Това, че те двамката са със синя кръв и никой друг не може да е на тяхното равнище е ясно! Та доколкото разбирам ДОСТА съжаляваш, че БАБА не те обича, защото за пореден път го пишеш с ГОЛЯМО огорчение този ФАКТ. Отвори си очите, тая е ТАКЪВ ШИЗОФРЕНИЧЕН ЕГОИСТ, че не обича НИКОГО освен дебелия си гЪз!!!
ШИЗО пий си ИЛАЧИТЕ, че почна много жлъч да пръска ПАК!!!
Купоний, Купоний...дано се смееш! Създал си сайт за еротика, порно и фантазии, а получаваш обичайния bg boiling cauldron...
А, верно ли сайтът бил за еротика и порно?! Аз останах с впечатление, че е за разкази без секс и спомени, вонящи на тридневни партенки.
В очите е разликата, безумни, в очите ака умът е разковничето какво да виждаш.
Това с очите трябва де нещо за теоритиците, аз съм по практиката.
Zh. Fairy, в нашата малка България всеки има роднини и от двата лагера. Нямам нищо против въпросния десантчик, просто ме подразни гордостта му, че имали "добър" произход, щото бащата бил генерал от Държавна сигурност и фукането с големите апартаменти . И гледайте филма за Гунди, и там има генерал от службите. Бахурий, в България хора със синя кръв няма, дори София преди Освобождението е била като едно голямо кално село
Било е И продължава да Е!!! Но както виждаш хора с голямо самочувствие не са НИКАК малко. А защо бабека реве, интересува ли ви???
Zh, вярвам, че под добър произход, единственото, което се имаше предвид е стабилното възпитание в името на старите морални порядки. Където строга роля играеше бащата, а някои неща бяха немислими за изговаряне на глас и прочее тънки моменти, създаващи усет за такт, свян и позволеност. Същото е и със селото като нарицателно. Ама защо да развалям кефа на загубените из ръжта, нека си яхат там дървените кончета. ***Практика, скучно ли ти е пред една и съща гледка или аз съм с грешното впечатление, че е така? Искрено се надявам, че просто имаш много време за губене, както и най- после си свободен от задължението да играеш, та си слязъл от Олимп и копаеш ровове, припявайки. Това е много важно, да. Да си себе си. Хубаво е, че вече ти олекна.
Аз ти ОБЯСНИХ бабче и го написах в сайта преди доста време, (мисля, че беше началото на лятото) черно на бяло! Такива като теб - ЛИЦЕМЕРКИ нямат уважение и обожатели, поне сред СЕЛЯНДУРИТЕ!!! А сега ме викат на вечеря и трябва да се лиша от смешките на самотната баба. Разбери го, колкото по-бързо го проумееш толкова по-малко ще го отнасяш - БИТА КАРТА СИ ВЕЧЕ!!!
Не очакваш да водя сериозен разговор на подобно място, нали?
To whom the belt sang :)))