Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Ани и Димитър бяха заедно вече година – година, изпълнена с моменти на безгрижие, обич, смях и споделени мигове. Но напоследък, нещо сякаш беше различно. Малките спорове и неразбирателства зачестиха. Понякога изглеждаха като дреболии, но те носеха със себе си сянката на нещо по-голямо – нещо, което и двамата усещаха, но никой не изричаше.
Беше рожденият ден на Димитър и те решиха да си подарят нещо специално – уикенд в луксозен СПА център, за да се откъснат от ежедневието, да се отпуснат и да се свържат отново един с друг. Когато пристигнаха, ги посрещна не само обещаващата тишина на СПА зоната, но и жуженето на бара с живи изпълнения – нещо, което веднага разпали въображението им за нощта, която щяха да прекарат след релаксацията.
Димитър наблюдаваше Ани, докато тя се приготвяше за СПА-то. Всяко нейно движение беше плавно, като че ли обмисляно до съвършенство. Когато тя се обърна към него с усмивка и той видя новия ѝ бански (черен и дантелен), който нежно очертаваше всяка извивка на тялото ѝ – не можеше да не усети прилив на гордост и привличане, което разтопи част от напрежението помежду им.
- Защо си толкова хубава? – попита той закачливо, докато се приближаваше към нея и погалваше нейната талия.
Ани се обърна, смехът ѝ бе лек и игрив, докато очите ѝ проблясваха дяволито.
- Може би, за да се харесам на мъжете в СПА-то? – отвърна тя, като добави малко подигравателна нотка в гласа си.
Това бе един от онези моменти, когато не си сигурен дали е шега или нещо повече. Но Димитър реши да го приеме със смях. Нямаше причина за ревност, или поне така си казваше.
Когато двамата пристигнаха в СПА зоната, атмосферата беше лека и отпускаща. Избраха си шезлонги до басейна. Докато Димитър нагласяше кърпата си, той забеляза с периферното си зрение, че до Ани се приближава мъж – възрастен, може би около петдесетте. Мъжът сякаш се преструваше, че ѝ помага да нагласи кърпата си, но беше ясно, че го прави повече, за да започне разговор.
Димитър се опита да игнорира това, но част от него се напрегна. От една страна, не искаше да изглежда ревнив или несигурен, но от друга – нещо в жестовете на Ани и начинът, по който тя си говореше с мъжа, събудиха в него неприятно усещане.
Тя се усмихваше по начин, по който не беше виждал от седмици.
- На колко години си? – попита мъжът, а гласът му беше мек, но проникващ.
- На 18! – отвърна Ани с усмивка и флиртуващ тон, който още повече обърка Димитър.
Усетиха се думи, които плуваха между тях, но не ги чуваше ясно. Мъжът беше добре сложен, поддържан, но въпреки това на възраст, която далеч надминаваше неговата. Ани го попита на колко е, а той ѝ отвърна спокойно:
- На 58.
Миг по-късно, Ани дойде до Димитър и сякаш забелязвайки лекото му напрежение, го докосна нежно по рамото.
- Не се притеснявай! Той беше просто мил. Почувствах го, като баща!
Усмивката ѝ бе спокойна, но сякаш прикриваше нещо повече.
Димитър не каза нищо. Искаше да ѝ вярва, и все пак нещо дълбоко в него го накара да се замисли. Не беше само заради този възрастен мъж. Беше нещо по-дълбоко – нещо, което усещаше в тяхната връзка от известно време. Неувереност, която се появи, когато те двамата се бяха отдалечили.
След няколко минути, Ани легна по корем на шезлонга, като остави тялото си на показ пред всеки, който можеше да го види. Димитър не можеше да не забележи погледите на няколко мъже в басейна, които я наблюдаваха. Те не се опитваха да скрият интереса си. Ани знаеше как изглежда и го използваше умело – не като предизвикателство, а като естествено продължение на нейната женственост.
Малка част от него се чувстваше поласкана, но друга част, онази по-дълбока, която го караше да се съмнява, започваше да се бунтува. Мислите му го разяждаха: “Дали наистина тя просто се забавляваше? Или имаше нещо повече зад тези усмивки?”.
Той легна на своя шезлонг и затвори очи, опитвайки се да се отпусне, но мислите за връзката им не го оставяха на мира. Връзката им винаги беше изпълнена със страст, но сега тази страст се беше превърнала в нещо неразбираемо. През годината заедно те бяха споделили толкова много – смях, любов, и дори сълзи. Но понякога, точно когато смяташ, че познаваш някого до съвършенство, осъзнаваш, че дълбоко в него има страни, които никога не си докосвал.
Докато наблюдаваше как Ани лежи със затворени очи, Димитър се почувства в капан между желанието си да я притисне до себе си и страха, че нещо в тяхната връзка се изплъзва.
Докато Димитър лежеше на шезлонга, опитвайки се да заглуши мислите, които не му даваха покой, внезапно забеляза движение до Ани. Старият познайник – 58-годишният Йоан, отново се беше появил и този път се наведе над нея. Тя сякаш беше потънала в дрямка, когато внезапното му приближаване я накара да подскочи. В бързината косата ѝ се залепи по лицето на Йоан, предизвиквайки едновременно смях и лека неловкост.
Димитър не издържа. Реши, че е време да се намеси, и се изправи бързо, като отиде при тях.
- Всичко наред ли е? – попита той, опитвайки се да прозвучи неутрално, макар че вътрешно усещаше как напрежението расте.
Но реакцията на Ани не беше това, което очакваше. Тя се обърна към него с раздразнен поглед, който проблесна за миг преди да прикрие емоцията с усмивка.
- Защо винаги трябва да ни прекъсваш? – почти изсъска тя. - Тъкмо ме канеше на бар довечера!
Думите ѝ бяха като студен душ за Димитър. Нямаше ли място и за него в този разговор? Почувства се отблъснат, но реши да го приеме с хумор, за да облекчи напрежението.
- А аз? Поканен ли съм? – попита той с престорена веселост.
Ани се усмихна студено, поглеждайки го с леко присвити очи.
- Ако ме прекъснеш още веднъж може да те оставя в стаята, докато аз танцувам! – изрече тя с полушеговит тон, който обаче прозвуча по-скоро като заплаха.
Димитър не знаеше как да реагира на това. Играта, която уж беше на шега, започваше да преминава граници, които той не беше готов да приеме. Усети как сърцето му забива учестено. Какво всъщност се случваше между тях?
Преди напрежението да нарасне още повече, Йоан, който наблюдаваше обстановката, реши да се намеси.
- Хайде, не се карайте! И двамата сте поканени! – каза той с топъл, помирителен тон, който изглеждаше сякаш искаше да заглади нещата.
Димитър едва задържаше спокойствието си, когато видя как Йоан, при изправянето си, нехайно се подпря на бедрото на Ани. Нещо в този жест го накара да стисне зъби. Беше ли всичко това просто игра на съдба или нещо по-дълбоко? Очите му срещнаха тези на Ани за миг, но в тях нямаше ясни отговори – само тиха ирония и нещо, което се криеше дълбоко под повърхността.
Димитър наблюдаваше как Йоан се отдалечава, чувствайки се раздвоен. Част от него искаше просто да го игнорира, но друга част – онази, която изпитваше ревност и несигурност, крещеше да разбере какво всъщност се случва. Връзката му с Ани беше на кръстопът. Вечерта в бара обещаваше нещо повече от просто танци – беше момент на истина, който можеше да промени всичко между тях.
Когато се върнаха в стаята след дългия ден, Димитър усещаше напрежението да се натрупва в него. Те не бяха обсъждали случилото се на басейна, а на пръв поглед всичко изглеждаше наред. Ани беше легнала до него, сякаш нищо необичайно не се бе случило. Меката светлина на залеза проникваше през прозореца и хвърляше топли сенки върху леглото, но Димитър не можеше да се отпусне напълно. Докато лежеше там, мислите му го тормозеха, а очите му тежаха.
По едно време обаче се събуди. Стаята беше притъмняла, а Ани не беше до него. Сърцето му прескочи. Погледна часовника – не беше минало много време, но достатъчно, за да го накара да се тревожи. Инстинктивно посегна към телефона си, готов да ѝ се обади, когато внезапно вратата на стаята се отвори тихо.
Ани влезе, усмихната и спокойна, сякаш всичко беше наред. Димитър се изправи на леглото, а напрежението, което беше задържал цял ден, бързо излезе на повърхността.
- Къде беше? – попита той с леко повдигнат тон, въпреки че се опитваше да остане спокоен.
Тя сякаш не усети промяната в гласа му, а усмивката ѝ остана същата.
- Йоан ме закара до един магазин. – каза тя, като че ли това беше най-естественото нещо на света. - Исках да си купя рокля за довечера.
Думите ѝ го стреснаха.
- Йоан те закара? – попита той, опитвайки се да запази спокойствието си.
Все пак беше трудно да преглътне идеята, че тя е била с този мъж, когото почти не познаваха, без да му каже.
- Да, той ме чакаше, докато пробвах рокли. – каза тя небрежно. - Разбира от мода, а аз исках мнение. Не се ядосвай, моля те! Знаеш, че много те обичам!
Тя се приближи към него, усмихвайки се нежно, сякаш опитваше да изкупи малкото напрежение, което започваше да се покачва в стаята.
Димитър усети как вълна от ревност и объркване го заливат. Пробвала е рокли пред Йоан? Този факт го удари по-силно, отколкото би трябвало, но въпреки всичко се опита да се овладее.
- Добре. – изрече той тихо, докато се взираше в нея. - Искам да видя тази рокля!
Тя го погледна за миг с усмивка, след което се обърна и влезе в банята, за да се преоблече. Димитър остана сам, загледан в тавана, докато мислите му бушуваха. Образът на Ани, пробваща рокли пред Йоан, не му даваше мира. Беше ли просто ревност, или нещо наистина се изплъзваше в отношенията им?
Следва продължение…
Доста добро начало.
Явно ще ЧЕТЕМ за поредната КУРВА в няколко части. Митето и той не си ТРЪГНА още от басейна ОСТАВЯЙКИ я да си ИЗКАРА един КУРВЕНСКИ спа РЕЛАКС, а през целия разказ четем едни и същи думи - ревност, раздразнение, игнориране, подтискане, овладяване, безразличие, прикриване++. То е ОЧЕВИДНО , че КУРВАЛЪКА е влече и НЯМА как да се СПРЕ. За това я ЗАРЯЗВАЙ на време и си ТЪРСИ друго МОМИЧЕ, което ще се усмихва и ФЛИРТУВА с теб, а НЕ с ДЪРТАЦИ .
Преди много години, в сравнително лежерна обстановка, разговаряхме колеги и колежки за нещата от живота. Засягаха се различни страни и проявления, постъпки и реакции. За разлика от друг път, когато лека-полека обикновен разговор се израждаше в спор, мъже срещу жени, този път бяхме учудващо единни. Спорът беше дали една жена се ражда курва или става такава под външни фактори, влияния и въздействия. Странното беше, че значителна част от колежките бяха на мнение, че в повечето случаи курварлъка е генетично заложен, а външните фактори са на второ място.
Как пък не са ви чули другарите от ДС, че се съмнявате в историческия материализъм? Абсурд. В такива компании имаше минимум един доносник, признай си, ти ли беше?
Дъртия ПЕДЕРЮГА пак се е ДОКОПАЛ за кратко до КОМПЮТЪР за да напише умозаключенийцето си. ФАТМАК, осъзнаваш ли, че ЖЕНА омъжена за ТАКЪВ като теб НЯМА какво ДРУГО да стане освен КУРВА. Такива ГЕЙСКИ и отегчително кухи ИНДИВИДИ превръщат жените в курви.
Браво.Аз съм на 56 с добро държане и настоятелност изчуках на сестра ми дъщерята,която е на 21.За нея съм най добрият мъж и любовник.
На майка ви путката на тези с лошите коментари.Защото не ви се пада млада путка.Само на чукии .Иначе четете разкази и коментари.
На майка ти путката.Ако набарам майка ти и нея ще направя курва.А не излъгах те тя вече е курва.Ама ще е моята курва.
Младите не знаете как да се държите с момичетата,после защо такива ,,дърти" като мен ги ебат.Аз съм на 56 и искам и чукам само млади,по на 23 до 29 макс.Така осмукват кура ми че само може да мечтаете.
56 годишния, ти голям ПОДВИГ си извършил,ако е ИСТИНА да ти ПУСНЕ 21годишна е или ОБЛАГА или е ГРОЗОТИЯ дето плаши и кучетата по сокаците!!! Друг вариант ЙОК колкото и да се МАЗНИШ и облизваш около нея!
Майка ти ако ми види кура и тя ще го осмуква
На грозотии курсът ми не става.Ама ако майка ти секси парче ще и изям путката пред теб.Ще и го вкарам в путката до мадята,на майка ти в хубавото путенце.
Семейство от София на 43 и 39 сме…търсим мъж за чат и/или нещо повече. Комуникацията се води главно от жената. [email protected]
За пръв път ще пиша. Не мога да разбера защо се храните постоянно този сайт е sexkupon а не псувай всички.com. Хората са полигамни и жени и мъже и се ебат наред /жените били курви ние мъжете ангелчета кой ли ги ебе тези курви?/ . Според мен изместили сте фокуса тотално...
Всички жени, дори на пръв поглед асексуални и фригидни центуриони като жената на Сашко, са курви. Друг е въпросът дали една жена е достатъчно привлекателна за да бъде желана или е със сексапила на товарен влак (като жената на Алекс). И съвсем отделна тема е дали един човек е читав или е боклук, това важи и за мъжете и за жените. Ето например Сашето е боклук, женен, ама няма против да наебе при първия удобен случай пияна колежка. Добре ли го обяснявам, нали всичко ми разбирате? :))
Мноу добре, пределно ЯСНО е за ВСИЧКИ дори и за интересуващия се!
Няма смисъл от продължение.Всичко е подсказано и ясно.Едва ли някой се съмнява,че Йоан ще направи секс-парти.
Пак е старото мазало.
Много добре до сега, дано и останалите части са на това ниво!
Айде пак, чикиджията вади обяснения от гъза си...
Че Йоан ще направи парти е повече от ясно, но са интересни страданията на Димитър, по колко различни начина ще бъде унизен и накаран бясно да ревнува до степен да я мрази, ще топне ли и той чушката или само ще гледа... има много накъде да се развива сюжетната линия, всички жени са курви, но всеки мъж го преживява по своему, когато открива, че жена му е такава.
Не е лошо и ти да напишеш нещо за твоята. Как го разбра, как плака, и т.н.
Плачат само импотентните ревнивци, когато жените им получат първия си оргазъм от някой, който може да ебе, сеш'се... :))
Бабооо, колко си ЗАДРЪСТЕНА, продължаваш да се ЗАЯЖДАШ с посетителите. Ти я напиши ТАЯ година колко ПЪТИ си видяла ИСТИНСКИ хуй(ама не на снимка)и те е ОНДИЛ, та чак да получиш ОРГАЗЪМ такъв ИСТИНСКИ, дето едвам си поемаш въздух на пресекулки, петнадесет МИНУТИ се тресеш след него и не МИСЛИШ цял ден за нищо друго???
Е така де, плакал си много, но как стана? Беше познат, за това ти беше толкова мъчно, нали? Сетил съм се аз, за това те питам. ")
Хихихи, Саше, как не се усещаш, че не минават тия номера, има само един човек, освен теб, който би тръгнал да се заяжда с хора, които те правят на пет стотинки, но Ферито няма да пише като анонимна, тя си има нейния стил и начин. За жалсто тия дни май няма време да се занимава с теб или с нас, явно си има нейни си проблеми. Както и да е, продължавай да опитваш, колкото повече злобееш, толкова повече кеф ми правиш, начи успявам да те изкарам от кожата ти :))
По-добре разкажи още някоя история как си изневерявал на жена си, но на нея ясно си й показал, че не добра идея да ти изневерява... Сега като се замисля имало е някакъв повод да й покажеш онова с двойната усмивка, какво се случи? Жена ти само се е пошегувала, че може да ти изневери, което е изкарало звяра в теб на показ? Или имаше по-сериозна причина да й скачаш? Какво беше? Някой неин колега, когото тя е започнала твърде често да споменава в разговор? Махни ме мен, аз не съм толкова интересен, ти разкажи, знаем, че ти обичаш да разказваш истории от живота си :))
Честит празник на всички. Аз винаги помня и съм помнил, където и да съм бил, че нямам друга Родина освен България. Не искам да звуча приповдигнато, но моят род по бащина и майчина линия е дал свидни жертви за нея. На някои от загиналите нося част от имената им. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Абе Саше, малоумнико, ти верно ли не можа да намериш по-подходящо място да се правиш на родолюбец? В сайта sexkupon, ама ти сериозно ли? Или викаш само тука ти останаха някви познати, хора, които ти обръщат внимание, дори и това внимание да не е най-приятното нещо на света. Е, ако е така - айде, честит празник и на теб, жалко че си такъв срам и позор за вероятно славните си предци.
Ти верно си много тъп Анален Десанчик. Тук има и други хора , които сме служили във Строго Секретни ВВС и за твое сведение десанчиците стратегически са пушечно месо.Вбеси ме изказването ти за родата ти ДС.САМО ДА ТИ КАЖА ЛАНКО за да може ти да си десанчик имало едни хора които са били верни на идеалите си и са умирали за тях /дядо ми е бил гвардеец на царя и е изнесал оръжейната на Горна който ти не познаваш и е бил осъден на смърт/ да ти чуя родната Бе анален рогоносецо ..ПРЕКАЛИ!!
Ти верно си много тъп Анален Десанчик. Тук има и други хора , които сме служили във Строго Секретни ВВС и за твое сведение десанчиците стратегически са пушечно месо.Вбеси ме изказването ти за родата ти ДС.САМО ДА ТИ КАЖА ЛАНКО за да може ти да си десанчик имало едни хора които са били верни на идеалите си и са умирали за тях /дядо ми е бил гвардеец на царя и е изнесал оръжейната на Горуна който ти не познаваш и е бил осъден на смърт/ да ти чуя родната Бе анален рогоносецо ..ПРЕКАЛИ!!
Сашето никакъв десантчик не е и никога не е бил, той е едно лигаво мамино синче с дебели връзки. В школата за запасни офицери в Плевен никога не е имало десантни части, което означава, че там той е бил или свързочник или кашимерия, по-вероятно свързочник, едно, че мама няма да позволи на синчето сида тича марш-на-скок с другите кашици, а второ, че отговаря на профила му, нали се занимава с радио-електроника? Втората година в поделението, в което е бил старшина-школник е бил заместник командир на взвод от един или двама души свързочници, т.е. пак е бил пълна скатавка. Дори да е помирисвал парашут в живота си е било само когато са го ебали истинските десантчици в склада с парашутите. И да, прав е колегата от ВВС, преди 1945 истинските войници са били... изненада... в царската армия, т.е. врагове на народа, а такива няма как да просперират в комунистическо време. Което най-вероятно означава, че предците ти, Саше, са били шумкари, а ние чудесно знаем с какво се занимаваха шумкарите преди да дойде комунистическата сган на власт.
Леко с нервите пич, така стават инфарктите... Иначе честит празник на всички.
Шумкарите били РЕКЕТЬОРИТЕ на тях години. Влизали в мандрата и ВЗЕМАЛИ сирене колкото МОГАТ. Ходели при хората със стадата и си ИЗБИРАЛИ колко и кои АГНЕТА да вземат. ОБИРИ на влакове, селския ДЮКЯН и др. КОЩИНСТВА!
Глупости! Не е имало такива работи. Американска пропаганда.
Активни борци против фашизма и капитализъма, така се водеха по онова време шумкарите и тия от ДС. И те и децата им бяха елита. Между другото голяма част от кадрите на комунистическата ДС преди 9-ти са били едни от най-бруталните полицаи, но с идването на новата власт бързо-бързо са се преориентирали и са показали колко полезни могат да бъдат в борбата с враговете на народа, т.е. с царската армия, с българската аристокрация, с интелигенцията, с индустриалците, както и с църковните дейци, всичко под ножа, десетки хиляди са избити като животни от майките и бащите на тези, които се фукат с "добрия" си произход. Активни борци ли? Деба тяхната майка комунистическа, деба.
Да бе да, всичко, което не ти изнася е американска пропаганда, деба боклука социалистически.
Комунизма е най-добрият строй, измислен до сега. Демокрацията ликвидира България, бяхме 8.5 милиона, сега сме 6.5
Е, моите дядовци и прадядовци само са загивали за единна България. Прадядо Стефан, баща на баба ми по майчина линия (майка на майка ми), загинал при един от щурмовете на Чаталджа; сигурно върху костите му има я супермаркет, я някое имение, или магистрала. Единият ми дядо, на баща ми, баща, нося- част от името му, загинал при на Дойран в редиците на 34-ти Троянски полк, от "малко известната" 9-та Плевенска дивизия. Онази дивизия, пред командира на която през 1936 година се свеждат знамената на знаменна рота на английската армия на гара Виктория. Командващ дивизията е "един" генерал Владимир Вазов - може и да сте го чували. Ако е от значение, заедно с дядо ми е загинал и бащата на Добри Джуров. Имената им са на едни паметни плочи на един площад в едно троянско село. Е, не са единствени имена, има още към 57 имена от същото село. Костите му са някъде под тревите на брулените от ветровете чукари над Дойран. Имат едно такова, незначително химнче, наречено "Балканци": Балканци (марш на 34-ти Троянски полк) Музика Камен Луков Текст Любомир Бобевски Балкански чеда на славни деди, Троянци сме славен полк! С гърди гранит, с нечут полет, кат вихър носим се напред! През урви, чуки и скали, летим кат гордите орли. Троянци ний сме славен полк, показахме сред бой жесток без страх и трепет как се мре, как бойна слава се бере. Завета наш е увенчан с вечни лаври при Дойран, где хвърлихме се с огнен меч стихийно, вихрено на сеч. Безсташни, смели в боя сме борци. Безстрашни, смели сме борци, чела що кичат ни с венци, троянци ний сме с дух кален, с дух юначен, несравнен. Към наший дивен роден край любов ни граници не знай За него ни сърцето бий, за него с гордост мреме ний. Троянци ний сме, ний сме славен полк. При Борис, Кирил, Нерезов, Дойран, при Кристалин; всред страшна сеч как бойна слава се бере с „ура на нож!” с гърди гранит, с нечут полет, кат вихър носим се напред и все напред. Байдарица, Морава, Мечата стена, летим кат гордите орли, летим напред. При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич, със вечни лаври при Дойран, Кала тепе, где хвърлихме се с огнен меч, троянци вихрено на сеч, във кървав бой. Към наший дивен, дивен роден край: Охрид, Преспа, гордий Шар, Пирин, за Вардар Дрин във люта бран, за него с гордост мрем, за него ние мрем!." Бащата на майка ми, дядо ми Велин, се сражавал в един от конните полкове в Добруджа. Почти не го помня. Ранен е с пробит бял дроб и както казват: "Гърдите ми свирят". Беше много силен, но почина млад. За баба ми, нейният брат, а по-късно известен толичен рентгенолог, с майка си (моя прабаба), жена на убития ми прадядо Стефан на Чаталджа, само носели снаряди в ледената нощ на българска батарея над Цариброд. Тогава баба ми нямала и 16 години. И т.н. Абе дреболии. За първата фаза на войната 1944-1945 не споменавам, както и за един пра-пра-прадядо, вършил разни неща през турско, убил някакъв турски чиновник - абе дреболии.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Та да попитам, във връзка с това, което посочих, дали са могли да ме уредят в друг вид части. Само питам и отговор не искам. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Търся жена или семейство за секс. Скайп davmti
Относно капута: " Сашето никакъв десантчик не е и никога не е бил, той е едно лигаво мамино синче с дебели връзки. В школата за запасни офицери в Плевен никога не е имало десантни части," .Дали е чувал за летище Каменец и Долна Митрополия. Ай да еба тъпото копеле.
Номенклатурно нищожество, пак казвам, дори да имаш някакви славни предци те сега се въртят в гроба си като гледат какво мазно лайно ги е наследило. А българите сега сме дори десет милиона, просто когато комунистите паднаха от власт поради пълната си некадърност доста хора решиха да потърсят щастието си извън концентрационния трудов лагер, в който комунистите превърнаха преуспяваща капиталистическа България. И в това няма нищо лошо, всеки има право на щастие, но докато ти и другите останки от социалистическо време продължавате да съсипвате всичко, до което се докоснете българите, които живеят извън България и до ден днешен са едни от най-големите инвеститори в икономиката и бъдещето на България. А ти си нищо, кръгла нула, лайнар, който цял живот само е папкал наготово.
Какво стана, боклук, да не би да се сети изведнъж, че май не си бил в НШЗО, а си служил във военно-въздушното училище в Долна Митрополия? Е, тогава да добавя малката подробност, че там ставаха кадрови офицери, а не мамини старшини-школници, сеш'се? :))
Обаче глей, глей как леко те бъзнахме и започна всичко да си казваш? Дали не те уцелих баш в десятката като казвах преди време, че баща ти е провинциалист, успешно оженил се за мома софиянка и така ти се родил софиянец. Мършо, мършо, колко ли сол е трила майка ти на главата на баща ти, че си останал прост трънски селяндур... :))
Абе вие работа нямате ли, че само се драчите тука, десантчика ясен, тя пенсийката върви... Да питам , като сте хайляк, търся общак, 100 лв. и кебапчета на обяд за Варна, да ви уплътня времето малко, че много се превъзбудихте :)
"Какво стана, боклук, да не би да се сети изведнъж, че май не си бил в НШЗО," Абе капут спукан, сплескан, омазан, настъпен, къде ще е общовойсковата, политическата, стрелковата, психологията и т-н., подготовка, а???????? Та ние бяхме 13 школника ,ако не греша. Егати, американогейският, неолиберален, глобалистичен, джендърски скот.
Хахаха, все повече се оплиташ като пате в кълчища, викаш в НШЗО си бил, ама теб конкретно са те обучавали в Долна Митрополия, щот си ноо специален. Няква друга глупост да измислиш, която да доказва, че ти имаш нещо общо с десантни войски.... които всъщност са служили на съвсем друго място и нямат почти нищо общо с НШЗО освен споменатия помощен взвод свързочници. Е, кво толкова, няма нищо срамно и да си бил връзкар свързочник, кво се разпени ся? Да, де, не звучи толкова гордо като парашутист-десантчик, нали? :))
Абе, къде е "фър-фър", "подскок-подскок", "мой мили Алекс"? Да го види как се е запенил, като му разкриха спатиите. И да измисли някакво изсмукано от гъза извинение. Тя се примири с фашизма му, че с това ли...
Ние тука си се майтапим и шегувкаме, обаче бабозавъра верно се затри...
Аз им го казах, единственият изход е дулото на пистолета в устата за него, цианидната таблетка за нея. Като кумирите си, фюрера и Ева Браун. Образно казано...
Мен ако питате ОСТАВЕТЕ ГИ, те са наказани от БОГ, с ограничен умствен БАГАЖ и некадърност при единия и БОЛНА психика за ФИЧКАТА. На тях им стига това, че отново и ОТНОВО не могат да ЗАВЪРЖАТ приятелство и не се ВПИСВАТ в общия фон като НОРМАЛНИТЕ хора! ИЗОЛИРАНИ от близки, ИГНОРИРАНИ в СЕМЕЙСТВОТО..... РАЗБИРАМ ги, не им е никак ЛЕКО и на тях!
И единия и другия НЯМА да ми ЗАПЪЛНЯТ гроба, той на ВСЕКИ е ЗАПАЗЕН!
Те САМИ се ПОГРЕБАХА живи за пореден път, бабата с ЛИЦЕМЕРИЕТО си, а тоя гащник с ТЪПИЗМА си! ПРЕДЛАГАМ да ги ОСТАВИМ на мира, АКО забележим, че СПРАТ да спамят под РАЗКАЗИТЕ с помиите си колко са ВЕЛИКИ и колко са НАД нас! 《ПОЧЕТНИЯ КОМЕНТАТОР》
Няма ли да е още по-зле ако ги оставим? Хептен никой няма да им остане на този свят с когото да общуват... Верно ядат лайната, ама си е някв вид внимание, а ич никво добре ли е? Ами ако верно бабека си е посегнал и то в лошия смисъл на думата, не както обикновено когато си дръгне шундата препрочитайки любовните писания на келешчика?
Не ме разбирайте криво, няма да ми липсват ако изчезнат от сайта и в никой случай няма да ги викам обратно. Забавно е с тях, но без тях ще е по-добре, да почиват в мир :))
ВЕРВАЙТЕ ми, бабчето е голем ЕГОИСТ и за НИЩО на света не би си посегнало, ЖИВО и здраво е! Срещам го по нощите в ОНЛАЙН пространството, ПРОДЪЛЖАВА да се ЛУТА като на ГРЕШЕН мъртвец душата!
Нормално,стар орач най добре оре.Прасто жената го е усетила...15см
Мили Алекс! Излизам от театър. Накрая малко пуснах сълза. Любовни писма изиграха. Имаше и Фея, която им даде писалка, за да си пишат. Така се опознаваха. Но първата среща беше провал. Заради писмата и грешната представа, която си изграждат. Грешна, в смисъл, че не е реалността. Не по- хубава, не. Цялата пиеса, твърде образна и жива, изиграха, рецитирайки ни писмата си. Накрая той ѝ се молеше "Позволи ми да ти пиша! Позволи ми. Иначе ще се побъркам!" Ти побъркваш ли се, Алекс? Хубаво е, да изваждаме най- доброто си. Ти на мен, аз на теб. Или поне да споделяме малки мисли, които никой друг не разбира. Знаеш ли, някъде по средата на пиесата, той, заклещен на летище, крещеше:" Това не е свършило! Това не е краят! ". Хубаво, нали? :)) Таа, добре съм. Мисля, че открих гласа си. Такъв, какъвто си го харесвам. Не чета тук. Влизам сега, заради пиесата. Много пъти чух мои, наши , думи. И ето ме. След малко ще съжалявам, като го пусна, тоя коментар. Защото във всичката ми любов към теб, която не мога да имам по друг начин, ми харесва поне утешението, че ти липсвам. Целувам те. След малко ще пия. Сега трезва целувка. Знаеш коя. Чия. Съм.
Вие извадихте най-грозното и лошото в себе си. Показахте какви отчаяни чудовища сте.
Поздравления, разказа ти е страхотен. Завладява, провокиращ е...Чакам с нетърпение втората част!
Шундо ШИЗОФРЕНИЧНА, ти като не си ОТЧАЯНА чий го ДИРИШ тука, да РЕВЕШ над чужди гробове??? ЦЕЛУВАЙТЕ си спаружената кожа на ЛИЧНО. Никой не го ЕНЯ боли ли те или пък те СЪРБИ. Отивайте на МАЙНАТА си да си БЛИЖИТЕ раните. БАНДА, тия от добро не РАЗБИРАТ явно. Натикайте ги в ИГЛЕНИ уши и пак да им се струва ШИРОКО! Аз като човек ПРЕДЛОЖИХ да приключим, но ШИЗОФРЕНИК от добро РАЗБИРА ли ти, ПАК се ПОДВЕДОХ , че и ВАС подведох. ГОЩАВАЙТЕ ГИ, ДА ИМ Е СЛАДКО, щом нямат НАЯЖДАНЕ!!!
Разбира се, че знам коя си и това може само да ме радва и да ме прави щастлив. Та аз само заради теб влизам и коментирам. Понякога ме забавлява елементарната скотска злоба и посредственост, желанието да се правят на нещо, което не са били и не могат да бъдат. Техните когнитивни възможности са така характерни за сивата посредствена маса. Не са изживели и видели. Вярно, има и разумни и умни, но не са такава рядкост, нещо като розови диаманти. В продължение на 16-17 години бях хоноруван преподавател на студенти трети курс, втория семестър от висшето училище по пощи, телекомуникации и пощи, понякога и от катедра "Съобщителна техника" в Транспортния и от Техническия университет. Решихме да вземем във фирмата три момчета, които бяха както препоръчани от един от техните преподаватели, мой познат, така и от мои скромни наблюдения. Та реших, вече когато са при нас, да си направя нещо като тест, просто да видим до колко можем да разчитаме на тях. Ами положението беше трагично. Бях им взел телефоните и купонът започна. Най-честият отговор беше "май сме го учили", "май сме го чували" и други подобни. Въпросите бяха от областта на булевата алгебра, електрониката, електротехниката, разпространение на радиовълните, та те не знаеха даже законите на Кирхоф, уравненията в комплексен вид на последователно и паралелно включване на R, L, C елементи и т.н. Изместих темата. Чакам с нетърпение твоите коментари, не знам как да ти обясня, но за мен е нещо прекрасно да си комуникирам с възпитана, културна, високо образована жена. Прегръщам те и те притискам до сърцето си, прекрасна Fairy. Твой Алекс.
Хайде, че ГЛАДЕН умря! Измършавя от колко дни няма го ГОЛЕМИЯ гъз за лизане. Ай ПРИТИСКАЙ се у дебелия КРАВЕШКИ гъз и лижи, СМУЧИ да ти СЛАДКО . ПАЛЯЧОТО сега си спомни, че и ПРЕПОДАВАТЕЛ бил. Представете си НЕГРАМОТЕН ама преподавател. Абе ДЕМЕНЦИО, ти всеки ден си ЖИВЕЕШ в СЪНЯ от предната нощ! КАКЪВ преподавател....... Боже слез и си прибери ВЕРЕСИИТЕ най-сетне.
На 18 ,а вече провал.Колкото и да е измислица,толкова е истинско.
Скъпа Fairy, когато ти остане време и ти е интересно, разгледай в сайта на "Евроком", а го има и в Тубата една поредица от документални филмчета с продължение около 30 мин. Заглавието е "България, която съградихме". Документалната поредица е посветена на видовете промишленост: текстилна, млекопреработваща, кожарска, металургия, електроника, електротехника и т.н. Други серии са посветени на здравеопазването, образованието, грижата за децата, балнеолечението, транспорта по видове, пътното строителство, напоителните системи, строежа на язовири, водопреносната и електропреносната мрежа, културата - театрална, художествена, производството на филми и т.н. Отново те целувам и прегръщам, твой Алекс.
Мъж съм търся двойка жена за чат и после какво дойде скайп live:.cid.66aa4fe7e9667984
Чувал съм уникална случка от соцвреме, наполовина виц, наполовина реална история, на някакъв дипломатически прием нашето аташе в Турция, нагъл селяндур с иначе добър произход, добре наквасен с безплатно уиски се доближава до турския консул в България и се изцепва: "Аркадаш, ти знаеш ли по какво се различава социалистическа България от капиталистическа Турция?". Консула учтиво се покашлял, опитал се да отговори любезно "Има много разлики, Вие коя визирате?". Аташето с гордост и плам обяснило: "Огромната разлика е, че 90% от населението на България са грамотни и образовани, а в Турция 90% са неграмотни". Турският консул се усмихнал и отвърнал: "Има и една прилика: и в България и в Турция управляват хора от останалите десет процента". И един виц: влиза в кварталния магазин бодра другарка, оглежда се и намусено коментира: "Така като гледам месо нямате!". Продаачката я контрирала: "Ама моля ви се, другарко, тук нямаме хляб, а месо нямат в магазина една пряка по-надолу". И да приключа темата с един социалистически лозУнг: "40 години народна власт, 40 години цирк". А ти мижитурка продължавай да сънуваш язовири и заводи :))
Тоя с главните букви е пред инсулт. :))
Обаче гледай колко интересно се получава, българските ученици все така печелят златни медали в международни олимпиади по какво ли не, във всеки престижен уноверситет по света има поне един български студент, но нито Техническият университет, нито пък Транспортният влизат дори в топ 1000 на световните университети, дали не е защото българските преподаватели, българските научни сътрудници и българските професори не стават за чеп за зеле? Аз не знам, кажи ти, нали си старши научен сътрудник и хоноруван преподавател? Социалистически боклук с чугун вместо мозък, Тодор Колев в "Двойникът" чудесно показва каква пасмина некадърници и мижитурници сте работили в тия прехвалените социалистически НИИ :))
Някой/я да желае да смуче. Оставете email.
^ Горния да остави, тъкмо ще млъкне...
Бабооо, лапай шлангаааа, недей се прави на щраус, писах ти, че ГОЛЕМИЯ ти задник се ВИЖДА над пясъка!
Няма смисъл от спорове и караници.Времето си тече.Търсете партньори и се забавлявайте.Както ние мъжете търсим по същия начин е при жените.Всеки, който търси Винаги съм бил с нужното внимание към жените и съм получавал това, което искам.
"Няма смисъл от спорове и караници.Времето си тече.Търсете партньори и се забавлявайте.Както ние мъжете търсим по същия начин е при жените.Всеки, който търси Винаги съм бил с нужното внимание към жените и съм получавал това, което искам." Приятна изненада, а не като онзи капут, който раздава оценки на българските университети. Алекс
Кой капут визираш, смотана номенклатура мижитурник? Може би международния индекс за атестация на висши учебни заведения SQ World University Ranking? Според който нашият Софийски университет е на 750 място и НЯМА други български университети в първите 1500... Или се сещаш за някой български учен нобелов лауреат? Ми не, няма да се сетиш, българските учени за съжаление за нищо не стават, и дори да се появат някакви млади хора в БАН с перспектива да постигнат нещо, тогава дъртите некадърници като теб ги смачкват от завист и страх да не останат без топли местенца... Няма шанс за напредък на българската наука и образование докато не измрат и последните динозаври в БАН, в училищата, в университетите и в структурите, от които зависи развитието на образованието, номенклатури и социалистически бетонни глави като Янка Такева и като теб, мижитурко :))
[email protected] за пича дето иска имейл някой да го смуче.....аз съм мъж и смуча пишки и дупе давам разбира се. Семеен съм скрит педераст не ми личи че обичам кура.
Добро начало, но някак липсва секса в секс разказ..... Ако ще се дробят на парчета разказите, ще е добре да има повече "екшън" или поне да има хихи ;)
Чудесно и интересно начало на история и за разлика от моите е написано доста грамотно и тн. И пак отбора на чекиярите критици, на злобните импотенти и всякакви нещастници коментират обидно и абсолютно неадектватно. Ако бях админ, след подобен коментар и предупреден, при втори такъв щях да изключвам коментарите по АйПи или Бан по айпи, такива хора само отказват хората да пишат.
Така е. Има тук един - двама идиоти, дето ни занимават с глупостите си. Те разбира се са в ментална смърт, но търсят кусури на другите.
Какво става авторе, ще има ли продължение?