Шамарът

02.11.2024 | Fairy

Шамарът изсвистя неочаквано. В стаята рязко притъмня и образите загубиха ясни контури. Целият ѝ фокус се събра в очите на мъжа ѝ, гневни, пияни и пълни с наранена гордост.
- Ето, това е което можеш! – просъска тя измежду подуващите се устни. - Така си мъж, да!
Очите ѝ се замъглиха от напиращи сълзи, но не биваше да примигва. Не сега. Усети с полезрението си, че гостът се размърдва и променя мястото си. Усети с цялото си същество как емоциите натежаха и сякаш занижиха тавана, който пресова атмосферата до непоносимо налягане.
- Митак, остави това! – гостът държеше раменете на мъжа ѝ и настойчиво го притисна към стола.
Погледна я.
- Ела да ти сложа лед!
Тя заобиколи масата и послушно, като робот, спря пред фризера. Най-неловкото от всичко бе, че уредбата все още люлееше нежен джаз, в пълен дисонанс с остротата на избухналите реплики. Мария превъртя отново случката в главата си.

Посрещнаха най-добрия му приятел. Тя се подготви отлично с трапезата. Къщата блести. А мухльото се напи и се опитва да се доказва, въпреки че единственият му принос към приятното събиране са старите им спомени. И я прекъсна. Два пъти. И я обиди. Може го, само когато е пил. Иначе му липсва смелост.

Петър беше увил няколко бучки в ленена домакинска кърпа и я придърпа към себе си в топла прегръдка. Щом я защити с ръце, сведе глава и внимателно допря компреса. Между веждите ѝ пробяга бръчка от болка. Но срамът беше по-голям. Шепотът му блъсваше топлия му дъх право в ноздрите ѝ, на наранено животно.
- Дишай! Нищо не е станало! Малко се осра нашият, но ще му простиш… пийна в повече. Знам колко те обича. Не е искал.
Очите ѝ, огромни и невинни, се обърнаха към неговите и го пронизаха с въпроса защо не е на нейна страна. Той продължи, макар да му се сви под лъжичката.
- Виж… един мъж може да понесе всичко, но не и забележка за уменията си! Не и пред друг мъж! Пред приятел най-малко!
Тя кимна и се опита да проговори, но усети, че ѝ е трудно заради изтръпнала скула и неконтролируема устна.

Отдръпна се и видя кръв по кърпата. Беше я цепнал, значи. Путьото, който дори не може да я наебе, успя да я разкраси, така че да се крие поне седмица. Ръката ѝ потърси дланта на Петър и я притисна отново към нараненото място, заедно с леда. Затвори очи и опита да вдиша дълбоко, макар да бе на пресекулки. Вдиша него. Екзотиката, която излъчва, одеколонът на мъж, отривист, решителен и закрилящ. За малко да изхлипа, но лицето ѝ я издаде и той я скри в обятията си. Преди да затвори очи видя гърба на мъжа си, превит над масата, как пие. “По дяволите, пропада разкошния ми десерт!” – помисли си и се ужаси на слугинажа в кръвта. Или може би не? Може би имаше нужда от малко захар? “Захар в костите” пее Нина Симоне. “Имам нужда от малко шугър ин май боунс!” – подсмихна се Мария и най-после издиша всичката натрупана мръсна изненада на предателството.

Мъжът ѝ е задник, но този мъж е истински десерт, шоколадов мус заедно с шпикованото преди него плюс аперитивите. Дааа, май много пиха, наистина. Май каза неща, които не бяха за сега. Може би твърде задържани на тъмно демони, които усетиха пролука в защитата и я изложиха. Допусна ги навън. Не държа здраво портите.

Петър я поведе към холната част и я положи на дивана, с повдигната на възглавници глава. Приседна до нея. По дяволите, много е въздействащ! Винаги я е привличал. Здрави бедра. Тежко сложен. Овладян. Но към нея винаги мек и спокоен, с подчертано внимание и симпатия. Не, не симпатия! Обожание. И грижа.

Мария го гледаше как наблюдава мъжа ѝ и вероятно се чуди дали да го завре под студен душ или просто да си тръгне и да ги остави. Да си решат сами семейния проблем. От тази алтернатива така ѝ се замъгли ума, че ѝ призля от вакуума на самотност и вражеско присъствие. Без да съзнава дали е взела решение или действа по инстинкт, Мария се протегна и погали бедрото на Петър. Той моментално се извърна с лумнал огън в погледа. Докосването при него бе равносилно на тротил. Толкова е изопнат. И после овладян. Толкова е лъстителен и въздържащ се. Изгледа я сякаш ще я изяде на мига, но след две секунди омекна и попита:
- Имаш ли нужда от нещо? – а усмивката му, обожемой, нищо не би могло да ѝ затрие всички други мисли по-бързо от тази усмивка.
- Наведи се! – прошепна тя и той послушно я покри с тялото си.
Замряха така. Бяха като магнити, които ще се слепят, ако нямаше невидими сили, които стоят помежду им.
- Люби ме! – очите ѝ го поеха, като пустиня дъждовна капка и той се загуби.
Тя го насочи отново.
- Люби ме! Сега! – но този път видя, че капката, която потъна в дюните ѝ не е сама, а гъсти черни облаци я последваха и надвиснаха в очите му.
- Мария, спри! – гласът му се бореше да излезе, но ехтеше само съскащо драскане из мощната му шия. - Знаеш, че кажеш ли още една дума и не отговарям! Знаеш колко те желая! Винаги съм те желал!
Тя не дочака разсъдъкът му да изплува, защото в нищо друго не бе по-сигурна от това: трябва да люби този мъж сега и веднага! Трябва да го поеме в себе си. Да го утеши, сякаш бушуващия пожар не бе в нейната глава, а в неговото все още облечено тяло. Трябва да разкъса дрехите му и да го обсипе с лигави целувки, да обмокри гърдите му, дишащи тежко, да впие езика си в неговия, да изгризе лумтящите въжета по шията му, да потуши пулсиращата вена на челото, да изсмуче всичката натрупана енергия в члена му, която го е подула до болезненост и му пречи да е щастлив.

Мария се изправи до седнало положение и обхвана лицето му с длани. Притисна ги. Натискът затвърди думите ѝ:
- Люби ме! Сега!
Той затвори очи и леко залитна, както седеше, но тя продължи, трябваше да успее. Трябва!
- Петре, искам те! До болка! Нуждая се да ме любиш. Като твоя. Твоя. Сега съм твоя. Моля те! – докато му говореше, той се олюляваше леко, пробягаха конвулсии по лицето му, не издържа и я смачка в мощна целувка.
В стаята продължи да се лее джаз, но никой не го чуваше. Димитър долови издайническите мляскащи звуци, но нямаше сили да се обърне. Отдавна усещаше всичко. А сега сам ги тикна. Какво да направи? Да се престори на пиян до умопомрачение? Да се строполи на земята, което ще го оневини и за шамара? Да скочи и да размаже Петър? Защо? Отпи. Не можа да си хване пак мисълта. Беше я изгубил. Наля си пак. Ще почне да мисли от начало. Само да си избистри главата от тия идиоти зад гърба.

Мария получи шок от помитаща еуфория. Натиснаха я. Две очи ѝ обещаха огън. Любов. Секс.

Петър се отпусна върху ѝ и тялото му затопли всяка нейна изстрадала клетка. Дланите му се вплетоха в нейните и ги притиснаха. Преля енергия в енергия. Той обеща. Тя прие. Той изиска. Тя се притисна.

Петър усети как бентът му се пропука и всичко, едвам удържано досега, се отприщи. Впи се в устните ѝ, облизвайки нежно раната. Облиза солта, облиза целия подут контур, повдигна се да я погледне, изгуби се в лъстта ѝ, намери се, и продължи да разтваря устните ѝ в очакване, като впусна езика си в атака, от която знаеше, че ще рукне нова кръв, но тя я искаше. Тя искаше от него всичко, на което е способен, а всичкото не съдържа граници. Устата му я притисна под напора си и скоро металния вкус на кръв се смеси със страстта им, а тялото ѝ се загърчи в плавни повдигания към слабините му.

Петър спусна ръка и гъделичкайки зърното на гърдата ѝ, продължи към корема, който бе изследван, притискан и грабен и слезе към полата ѝ, която грубо бе набрана нагоре. Веднъж освободена от бариерата на плата, Мария сключи крака над дупето му. Притисна го към себе си. Стонът, издал нетърпението ѝ проехтя в стаята.

Димитър изръмжа. Блъсна чашата с трясък в стената, а столът му излетя назад. С непохватността на ранен звяр се обърна и опита да фиксира целите. Подиграваха се с него.

Запристъпя неуверено. Ръцете му се повдигнаха в готовност. Коремът му се стегна. Замахна към ухото на Петър, но получи ритник в гърдите и полетя назад. Падна тежко и остана да лежи, докато добие представа за вертикалността на стените.

Мария стенеше побъркващо. Гласът ѝ затихваше в стон, после се издигаше в ново звънко стенание и пак протяжно утихваше. Димитър се надигна на лакът.

Бяха голи. Донякъде. Тя разгърдена, полата ѝ набрана като колан. Той над нея гол до кръста. С панталон все още. Чукаше жена му с ръка. Ръката му, която го придържаше над нея, се изопваше в тренирани мускули, проиграващи същите импулси през нашарения от анатомия гръб. Петър винаги е бил по-силен, по-смел, по-успешен с жените, но кой сложи пръстена на Мария, а? Аз! Моя е! Моя!

Мъгливият мозък на Димитър се окопити от полета и бавно го надигна до полуизправено състояние. Разкъса ризата си. Изу всичко. Така е по-добре! От адреналина и от гледката на любещите се, членът му се бе навирил.

Отново ги приближи. Застана над лицето на жена си. Когато го усети, може би по мириса, тя извърна очи назад и се потресе от погнуса.

Петър скочи. Двамата приятели се огънаха един към друг, като арка за пълзящи рози. Искрите между тях избухваха в статично електричество, но никой не предприемаше нищо.

Мария се изправи. Съблече всичко. Придвижи се до тях. В средата. Като рефер.

Не я поглеждаха. Леко се отдръпнаха един от друг. Крачка назад. Втора. Чак тогава я погледнаха.

Искрящи очи. Разрошена коса, падаща над голите рамена. Алени бузи. Синка на скулата. Цепната устна. Изящни тежки гърди. Меко овално коремче. Амфорен ханш. Ръце, прикриващи я като раждащата се Венера.

Те я гледаха. Тя гледаше ту единия, ту другия. И избра. Извъртя гърба си към мъжа си и зацелува Петър.

Сила не му липсваше. Повдигна я и я измести далеч от мъжа ѝ. Светкавично се съблече и я пое в себе си, докато се тръшна на дивана. Тя го възседна. Ръцете му поеха гърдите ѝ и ги насочваха към устата му. Краката му, широко разкрачени и здраво стъпили, бяха готови за реакция, която да опази дистанцията им. Мария се предаде на неудържимата си възбуда и насочи твърдия му пенис към пожара си. Ръката ѝ се омокри обилно, докато наместваше топлата му главичка на входа си. Не се стърпя и преди да се отпусне върху му, плъзна ръка по хуя му, за да се наслади на копринената кожа. Допирът. Отръска се от придошла възбуда. Погали с нокти ташаците му, плъзнала ръка под себе си и леко се разходи към ануса му, но той я спря, стискайки лицето ѝ с ръка. Изцъка с език и ѝ направи забранителен знак с очи. Не сега. “Не сега? Добре!” – помисли си тя. И полагайки длани на раменете му, плъзна путката си по твърдия му член.

Божествено! Стенанието се проточи успоредно с движенията ѝ. Изви таз и се понадигна, за да му се отпусне още веднъж. Ръцете ѝ се плъзнаха към релефните му гърди. Адски я възбуждаше този мъж. Най-после нейн! Най-после нейн, без преструвки. Наведе се и захапа зърното му. По рефлекс, в същото време го стисна и с вагиналните си мускули. Искаше да е тясна. За него. Да е девствена. За него. Да е най-чистата и най-задоволяващата желанията му. Стегна се отвътре. Обрамчи го с путката си и взе да се стърже нагоре-надолу, като втриваше клитора си по най-любимото ѝ мъжко телесно местенце. Ниското на корема. Голичкото над косместия пубис. Когато е гладък, коремът там има невероятно красиви жили, тънка кожа над плоските мускули и красиви вени, диагонално на тялото, сякаш невидими мъжки прашки, окачени над талията.

Страстта я погуби в несвястно яздене.

Изсвистя втори шамар! Задникът ѝ пламна. Петър подскочи, рязко отворил очи, отхвърли циците ѝ и те са разлетяха настрани.

Шамарът отшумя, но вагината ѝ усети, как ехото му я присвиваше в доящи хватки около Петровия хуй. Зърната ѝ се обостриха иглено от мозъчния импулс на адреналина, различно от бавното възбуждане чрез език.

Петър следеше ситуацията, положил длани на ханша ѝ, в пълна бойна готовност да я отхвърли встрани, ако се налага.

Не се наложи. Мария се приведе към сухожилията на врата му и ги захапа. Гърдите ѝ гъделичкаха неговите и затопляха торса му. Чукаше се върху хуя му, жадно, гъвкава и страстна, и сякаш нарочно издаде задника си назад и зачака. Впила зъби във врата му. Дишаща тежко. Зърната ѝ драскат неговите.

Петър гледаше възбудения отмъстителен Димитър как оглежда дупето на жена си с похот. Облизва се. Издава напред долната си челюст и прехапва език. Пак я зашамарва.

Тя проскимтя. Сви се около горещия член на Петър и конвулсиите ѝ продължиха още няколко пъти, дори без тя да се движи по него.

Захапката ѝ на врата му се отпусна и го олиза. С целия си, залепен като моп език премина от рамото до ухото и обратно.

Пак забърза темпото на яздене. Мъжът ѝ я гледаше, като хипнотизиран. Разкаянието бе по цялото му лице. Свлече се на колене. Разтвори с ръце дупето ѝ и започна да лиже. Да лиже безобразно. Мокро. Настойчиво. Лиже анала ѝ, хапе бузките, лицето му е почти между колената на приятеля му, Димитър зализа кафявата дупчица на жена си, сякаш спасява живота си.

Мария погълна дарената ѝ мощ и я превърна в екзалтиращите избухвания на вулкан преди да изригне. Сега ѝ е дадена цялата сила да води. В нея е скиптъра. От нея зависи всичко!

Петър е живата ѝ мечта. Мъж, създаден да люби. Да граби. Да ебе унищожително.

Цялата енергия на Мария се концентрира в стегнатата ѝ путка към възхода на оргазма. Петър миришеше божествено. Мускусът му я побърка. Вдигнатите му ръце, обладаха с пръсти устата ѝ. Цялата му длан, свита на фуния е там. В устата му са гърдите ѝ, от което изпитва остра болка, когато сключи зъби и я захапе без жалост.

Пръстът на мъжът ѝ се прокрадва в податливия ѝ на ласки анус. Гали я около отвора и нахълтва в изпъкващите ѝ тазови движения. Играе си с нея, подпира два пръста и ги вкарва и вади последователно, докато темпото ѝ не ускорява до неистов галоп и тогава няма време за глезотии, а в задника ѝ се намушкват три пръста и се забиват до дъно, докато Петър, поел щафетата в свои ръце, се е стегнал под нея и я блъска в предеякулационен ритъм. Сумтейки. Изопнат. Потен. Лицето му в адско напрежение.

Мария се отпусна в свободно плаване. Издиша и освободи цялото напрежение, предоставяйки достъпа до отворите си широк и свободен. Бездънен. Лицето ѝ представлява пълна отдаденост на насладата и Петър не издържа и се впръска дълбоко във вагината ѝ. С рев.

Зад тях, на колене, Димитър се зае с довършителна чекия и почти веднага свърши.

Мария, облегната на гърдите на Петър, обмени обещания със сърцето му, докато мъжът ѝ хлипаше тихичко зад гърба ѝ.

Не, пътят не е дълъг и страшен. Трудна е първата крачка.