Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Хора в шуби и шапки я бръснеха в устремно разминаване. Хладна есен, надвиснало небе, канещо се да разгони пешеходците от улиците.
Кръвта ѝ вреше и сякаш през очите ѝ изхвърчаха мехури от гневен кипеж. Вдиша. Получи се плитко и механично. Обръчите все още я стискаха в желязна обида.
Запътена към Ботаническия парк, недалеч, жената се опита да не мисли, като плъзваше поглед от есенния килим на тротоара до покривите на сградите и обратно.
Целият градски шум сякаш изчезна в мига, в който, платила билета си, се оказа зад високите железни порти. Паркът ѝ поднесе първата си изненада още веднага. Близо до голямата табела с карта на разположението, грееха пъстри мозайки цветя. Човешка ръка бе създала геометрия от форми чрез разноцветни бегонии и ниски палми. Мисълта ѝ я събуди. Беше като глас. Познат, близък и калоричен с живителния си сарказъм.
“Кой идиот плаща, за да се разходи между цветни градинки? По дяволите Кукенхоф! Нима не ни стига всичката изкуствена реалност? Пошли хора. Неблагодарни деца. Кал отвсякъде. Защо, когато имаме нужда от истинска дива природа, за да впием корените си, дълбоко в почвата, с киселинните ѝ сокове и торфени разложения, попадаме на нечия визия за красота в подредена симетрия. Защо бегонии? Бих харесала нещо различно точно сега. Нещо в унисон с гробовното. С крах. Убийството ми. Поредното. Нещо като оранжеви турти, постелени под пищни сини ириси, например. Нещо, което увековечава неоценената ми любов.”.
Жената се освободи от досадното присъствие на връхната си дреха. Забърза крачка. Топлината ѝ се излъчи наоколо и създаде малко кълбо в различна светлина от околната студенина. Пое в обратната на цветята посока.
Омиротворено езерце, огъваше песъчлива пътека около облите си форми и отвеждаше някъде отвъд, сред позлатени хълмове и гъсти горички. Водата. Винаги пречиства. Дори самата тя да е дала живот на зеленикави плаващи форми.
Най-после свобода!
Жената усети кожата си настръхваща. Усети как всичко, което носеше, се оттече през стъпките ѝ в пясъка.
Лицето ѝ пое влагата, отделена от ниските облаци и оживя ново и умито.
Очите ѝ се събудиха и в тях загоря живот. Глад. Прииска ѝ се да изпие тишината наоколо. Всичко се свързваше. През сочната зелена тревица до черните клони на дюля, оголена и бедна, с огърлица от не окапали плодове. Прииска ѝ се да се сгуши под топлите керемидени листа на колосални дъбове, чийто клони тежаха към земята, затваряйки тайнствена колибка.
Накъдето и да я отвеждаха пръстите на краката ѝ, жената чувстваше горска закрила, чиято мекота я прегръщаше в нежни аурични докосвания.
Паркът бе огромен. Разклонения на малки и все по-малки пътечки, се отклоняваха през тъмни гористи местности или пък я изкачваха към закътано хълмче, обградено от аленеещи конуси, китни дървета, обрамчили ниското, в плътно хорце от преплетени клони.
Душата ѝ летеше, лека и ефирна, в състояние на пълно единение с доброто, което я заобикаляше. Паркът бе жив. Розата, чийто аромат се стелеше като невидими пръсти, придърпващи я за носа. Роза, последната, свежа и разпукана, диплест нежен цвят, над изсъхнали храстови листа, облъчи съзнанието ѝ с женствена отмала, красота и лъст. Свраки я ескортираха към тъмните депа на гъсти брези, където плътна влага се отцеждаше от клоните им и тупваше глухо върху живия мъх на земята. Сладък аромат на гнилост, примесен с тихи озвучавания на почвено сърбане, издаваха полезния кръговрат на живота. Тя се усмихна. Имаше нещо много възбуждащо в този мирис на обмокрена почва, слепена влажна шума и сладостта на брезов сок. Бистри капки тупваха по плътния мъх и вместо да продължи напред, адски ѝ се прииска да легне, разперена. Да просмуче във вълнената си рокля хладината на оттеклата се влага и да се остави по краката ѝ да пролазят ластуни на бръшлян, докато не я превземат като пълнено печено, превързано във връв. Затвори очи и вдиша. В съзнанието ѝ блеснаха светлини от еуфорично усещане за близост. Пълна споделеност. Живият живот се вливаше в нея през кожата ѝ, през ноздрите, през очите. През косата. Голите ѝ крака приемаха ласките на есенния бриз под дългата рокля. А ниските кецове отразяваха забуленото слънце в златните си кантове, така сякаш цялата тя нямаше нищо изкуствено. Сякаш цялата тя бе направена от органична материя, която в този момент се разпадаше на съставните си молекули, аминокиселини и протеинови верижки и из ефира литваше чистата ѝ енергия. Кълбо? Не! Не кълбо. По-скоро вретеновидна енергия, без пол, без произход, древна и магична, всезнаеща и всеможеща, магия и мисъл в едно, бъдеще и минало, обединени от радостта да Бъде. Да Е.
Прошумоляха крилата на изпърхваща на близо птица. Жената проследи звука и се усмихна на видението си. Живият живот е доста чудат. Тази красива златна птица я съпровождаше още от входа. И макар да приличаше на голям папагал, имаше доста издължени криле и островърха опашка, все пак екзотичното в нея бе неназоваемо, приказно и толкова нелогично, че жената я прие без въпроси. Като факт. Като реалност, каквато беше. Приказна златна птица я водеше из лабиринтите на парка и я наставляваше кога да продължи, преди енергията на мястото, където се е застояла, да се просмуче и да обсеби съзнанието ѝ. Птицата-водач имаше мисия. И жената интуитивно прие да бъде водена. С отворено съзнание. Отворени сетива. И дух, следващ духовните послания, излъчени от облачния есенен ден.
Градини. Ниски правоъгълни градини, подредени в дълга права редица, даваха живот на нискостеблени цветя, ядливи растения и лечебни билки. Както и на безобидното присъствие на обгрижващи ги хора, невидим персонал, абсолютно безшумен, безименен и незабележим.
Жената се усети, че всъщност е долавяла на различни места, движеща се сянка, жена тикаща количка с дръвче в саксия или пък младеж, клекнал пред терасираните скални алпинеуми, пресаждащ алпийски красоти. Колкото повече напредваше, толкова повече жената усети, че дори да се разминава с някоя случайна двойка посетители или азиатски момичета, кикотещи се на табелите, те не оставаха визуален или съзнателен отпечатък. Бяха само преходни присъствия, лишени от съзнание и контактност.
Докато, ето, отново се случи другото, там при зеленчуковите градини, близо до плодоносните сакчета на татула, завързал лечебните си семена в малки кожести торбички, се търкаляха и изоставени сладки тикви, обвързани с неродилата ги земя в тънки изсъхващи ластуни.
Гарги изграчиха стряскащо и жената подскочи несъзнателно, колкото да регистрира, отново това движение на сенки, тихия труд на градинарите, наети от парковото управление.
Чудна работа! Тази беше над средна възраст жена, жилава и енергична. Силуетът ѝ се стопи зад високите храсти на непознато растение и сякаш изчезна безследно.
Тиквите лежаха върху голата пръст, кална и черна, контрастираща с яркото им охрено и зловещо напомняха за приближаващия празник.
“Ха! Тикви до татул. Безплътни сенки на неми работници. Гарги. И жар-птица!”.
Жената се усмихна на цялата небивалица наоколо и се усети, че дърпа нишката на мисъл, чийто край е някъде вътре в кълбото. Всички работещи в парка си приличат. Бели коси. Не, не бели. Посивели. Безизразни лица. Безшумни. Отдадени на труда си в транс, сякаш са подвластни на заклинание. И всички до един, всич-ки до е-дин, в абсолютна доброволна жертвоготовна мисия да служат. Да служат на земята. На цветните лехи. На горското поливане, кастрене и прибиране на шума. На разсаждането на кактуси из скалите. Обветрени лица. Сухи кожи. Блуждаещ поглед. Сиви коси.
“Какво става тук?” – мислеше си тя. Нима всички работници тук са толкова щастливи от заплащането, че са неми и слепи за света, извън парка. Нима всеки от тях обожава сектора, в който е назначен и дори на колективните им сбирки за ежедневно разпределение на задачите, не се налага да спорят кой къде ще бъде назначен? “Ти ще засадиш новите постъпления в европейската част, ти ще почистиш алпийския сектор, а ти ще изнесеш към парниците подготвените материали?”. Така ли ставаше? Никой на никого не противоречи, защото обожават да работят с ръцете си. Под открито небе? Вярно, паркът е въплътен от живителна енергия. Направо се стели като нереална субстанция над земята и придава магически потенциали на всяка жива твар. Чакай и на неживата. Нима камъните не се разместиха, щом видях вълка, а те го скриха с плъзгане. “Но какво става тук?” – ехтеше в съзнанието ѝ с все по-силен камбанен звън.
И тогава, някак против волята си, премина между два огромни кипарисови пазителя и изведнъж се оказа на накипрена с езеро и шадравани, централна площадка пред главната сграда. Дворец. Стъклен.
Стъклен висок дворец с централна тераса, обзаведена в ковано желязо и вити стълби от двете страни, скрити изпод засъхващи лози, чиито длани аха да се сключат пред вход, изпъчен като малко бирено коремче.
“Мили Боже!”. Дъхът ѝ бе замрял от аурата на сградата. Енергията на трансперантната обител я погълна и придърпа към себе си. Беше като купол. Ъглов. Осмограм без етажи, висок и цялостен, прозирен и невидим, деликатно бижу към зеления парк, чието филигранно царуване над природата наоколо, никак не нарушаваше естествения натюрел.
Жената набързо заобиколи лилиите в езерцето и се изкачи към малкия вход, отпред на който, за радост, имаше шепа живи хора. Обикновени и реални, посетители, седнали на по чаша чай. Присъствието им хем я успокои, хем тотално наруши хармонията ѝ, поради нужда от пълно единение с мястото. Без разсейване.
Чак когато мина покрай тях, за да се изкачи в предпазлива походка по витите стълби и да открие изоставеното кафене на терасата, жената долови как ничие туристическо внимание не я отрази, за разлика от един четящ господин долу. Беше го забелязала още от ниското, долу до кипарисите, и видя че той е погълнат от четивото си. Странно, предвид лекото му облекло, с което и тя, и той се различаваха от всички околни.
Мъжът бе вдигнал глава, само и единствено заради нея и вкуси от енергията ѝ, когато тя се промуши край масата му. Пи от нейната аура, без да даде от своята, макар тя да усети, че това, което бе заключено под пуловера му, бе мощно, гъгнеше заплашително и космите на врата ѝ настръхнаха от възбуда.
Наложи си да го забрави. Здравия разсъдък не борави с подобни категории реалност, когато посещава музей. Музей на природата.
Домът на растенията. Офисът на гората.
Гледката от централната терасирана площадка си струваше, но жената бе притеглена навътре, към стъклените стени, които без всякакво предупреждение се разтеглиха, разделени от магнити и я поеха във влажната си тропическа прегръдка.
Преди, ходенето в разни кралски дворци и прилежащите им градини ѝ се виждаше загуба на време. Нищо от подредените до пълна скука паркове, нито лабиринти не ѝ носеше наслада. Ако би била на мястото на кринолинената господарка, никога не би изискала идеалните открити пространства, където няма как да откраднеш целувка.
Тук, в стъкления дворец, плътна джунгла похлупи жената и тя се почувства снишена, като земна буболечка в убийствената влага на екваториалната растителност. Вдиша тежки аромати, излъчени от ярко зелени листа, чието покритие би ѝ помогнало да излезе права от вана. Посетители се придвижиха нанякъде и изчезнаха из дебрите на тесните пътечки. Ето защо нямаше етажи. Този осмограм, сглобен като рубикуб на архитектурната мисъл, позволяваше на слънчевата светлина да прониква необезпокоявано, като същевременно блокадата от огромни диворастящи бе напълно защитена от капризите на времето навън. Парникът бе жив. Усещаше го с кожата.
Провирайки се измежду огромни стебла, около чиито грапави повърхности се увиваха причудливи жизнени форми, жената забърза ход, без да губи време в търсене на висящи орхидеи. Веднъж вдигнала поглед, установи, че тук е толкова страшно и екзалтиращо едновременно, сякаш всеки миг, измежду листната пелена ще изпърха отново онази магическа златна птица, само за да я спаси от полета на хищно влечуго, гънещо се срещу лицето ѝ.
Ето го. Пак. Отново онова безплътно усещане. Служител с каменно изражение на съсухреното си лице, излезе из някаква стая, прикрита като симулация на каменна пещера. Тя припна напред и влезе.
“Това беше грешка!” тъкмо си помисли, докато се обръщаше назад в търсене на изхода, но уви, зад нея вече нямаше врата. Хладни тръпки биха пропълзели по гръбнака ѝ, ако не беше толкова отчайващо горещо. Влажно. Тежко. Трудни за дишане изпарения от всякакви източници се смесваха в невъзможен за понасяне сладко-горчив коктейл и сетивата ѝ отказаха. Колапс. Жената припадна.
Събуди се в странно положение. Лежеше. Нещо живо, меко и приятно на допир се движеше под нея, но като се опита да се повдигне, установи, че е здраво завързана към пухкавия земен мъх, който клокочеше, шушукаше и я гъделичкаше по дупето. Опитът ѝ да се изтръгне, събуди увитите около ръцете и краката ѝ лиани, които се раздвижиха плавно и обтегнаха спираловидния си захват. За миг си бе помислила, че тук има нереално ярка светлина, но се оказа, че греши. Изпърхване из височините над главата ѝ подсказа, че местещата се светлина идва от сиянието на отлитащата златната птица. Наоколо настъпи плътен полумрак, свят от пастелна сивота на сенките. Джунглата не бе място на слънчеви пикници. Изведнъж всеки звук стана застрашителен. Ромоленето от отцеждаща се вода сега се превърна в сърбане на слюнка, назад, точно преди да бъде преглътната. Кухи пропуквания изпод нападалите мъртви листа, вече не предвещаваха играта на есенен полъх над есенната шума. Бе настъплението на плеяда червени мравки, които превзеха повърхността. В ням ужас и затворена уста, в опит да избегне да налапа нещо, жената наблюдаваше как ордите я попъплиха и закриваха кожата ѝ милиметър по милиметър.
Кожата ѝ! Моля? Тя бе гола! Гола, като жертва на каменна маса на инките! Гола, осъдена и здраво завързана.
Мравките я гъделичкаха с хилядите си малки крачета и ужаса се преплете с настръхването от финия им гъдел. Плътна пелена покри бедрата ѝ и едновременно я превзе откъм талията, обви се около пъпа ѝ и скоро напредна към пубиса. Изглеждаше сякаш е обула късо клинче и се чувстваше така, защото явно бяха заели места около бедрата и по слабините ѝ. Дори върху срамните ѝ устни. Навсякъде в цепката на дупето ѝ. Замръзна. Ако се опасяваше, че някоя хищна мравка може да ѝ влезе в отверстията, то сега не бе момента да се стяга. Току виж приклещи някоя и тогава спасителния им рефлекс, ще ги принуди да я ухапят. Бог знае дали са смъртоносни!
Импровизираното клинче сякаш хареса там, където се намираше и замря в пълен покой. Докато други орди не изпъплиха по торса ѝ и нападнаха разлетия овал на гърдите. Мравките покриха гърдите ѝ със същия фин гъдел, от който ѝ си свиха вагиналните мускули и лоши идеи започнаха да се прокрадват в умореното ѝ съзнание. За миг затвори очи. Издиша. Усети как малките лепкави крачета са накокошинили зърната ѝ и как това, че се намират буквално върху вулвата ѝ, я кара да мечтае да се разтвори и да посрещна опасността. Напук. На инат. От възбудата на страха.
Долови отвратителен мирис на мърша и рязко прогледа, колкото да замръзне отразена в зениците на огромен звяр. Пантера? Гепард? Леопард? По дяволите, жено, сега не е време да се чудиш кои шарки на кого принадлежаха!
Животното издиша тежкия си дъх в лицето ѝ, от което ѝ се полепи фина пяна от капещи лиги. Но погледът му… този поглед не бе заплашителен, а изучаващ. Жената реши да отвърне достойно на този поглед и прояви всичката твърдост, на която бе способна. Звярът отвори огромната си паст и облиза цялото ѝ лице. Погледна я и преди да я повтори, с капещи от езика му лиги, тя издиша и вдиша с цел да задържи дъха си срещу вонята му на разложени трупове. В този миг, мравките явно под заповед, забиха малките си отровни зъбки в путката ѝ, от което изтръгнаха нечовешки вик на болка. Жената се повдигна несъзнателно, за да изкрещи. Лианите я пристегнаха още по-впито в здравата си хватка. Пантерата я облада в устата, с мръсния си мокър език, а мравките ухапаха зърната ѝ, едновременно, с пронизваща сила, сякаш губерки преминаха през розовата им пъпка и изскочили от другия край бяха зашити отново и отново по всички възможни диагонали.
Огромен език, нетърпим от горещина и грапавина, изследваше устната ѝ кухина, докато жива верига от мравешки бикини измарширува плътно към анала ѝ, обгради го и създавайки убийствено желание у жената, да бъде проникната, захапа до кръв нежния ѝ кафяв пръстен. Отровата от малките им зъбки поду лигавицата на срамните ѝ места, а гърдите ѝ приличаха на надуваеми играчки. Жената нямаше как да знае как изглежда, но почувства жестоко парене, сърбеж и подуване, на срамните си устни, а за ануса имаше подозрение, че изглежда като разцъфтял божур.
Мравките се оттеглиха. Влажният въздух полепна по кожата ѝ като благодат, но от топлината паренето от ухапванията започна адски да сърби, сякаш всеки миг ще се възпалят тези подпухнали алени гладки тъкани.
Пантерата изследваше реакциите на лицето ѝ, и когато се увери че жената, въпреки болката, изпитва нови непреодолими нужди, се оттегли от устата ѝ и леко се изнесе над тялото ѝ, докато тестисите ѝ не се озоваха над лицето над жената. Тогава приклекна и тежко се отърка, тъй че устата ѝ се напълни с фино набити косми и тежък мирис на амоняк.
“Добре, че не ме препика!” – помисли жертвата, преди да е наясно, че звярът не се оттегля. А само променя позицията си.
Скоро по циците ѝ изплющя опашката му. Жената се присви, а лианите отново се впиха дълбоко в кожата ѝ, от което започна да ѝ става студено на дланите и стъпалата.
Появи се стадо маймуни. Крясъците им се подиграваха на цялата нелепа сериозност, която бе просто невъзможна за осъзнаване.
Наскачаха около нея и взеха да опипват с дългите си кожести пръсти.
Кожести! Грапави. Пръсти. Галещи всичко.
Жената задиша учестено и се загърчи. Стараеше се да извършва минимални движения на тялото, по-скоро ползваше ниското на корема си за дълбоко вдишване и издишване, докато тези натрапници се завираха в подмишниците, чоплеха в пъпчето ѝ, а други изследваха вагината ѝ, за което тя пожела да им се разтвори по-достъпно. За целта стисна таз и се напъчи нагоре, но възпалените от мравешкия токсин гънки на ануса ѝ изпищяха от това притискане и болката се превърна в ярка светлина зад клепачите ѝ.
Въпреки всичко, въпреки скубещите набези над ареолите и фактът, че маймуните се опитваха да я опознаят чрез устата си, като я целуваха и напъхваха всичко, до което се докопат: коса, пръсти, зърна, жената имаше нужда да усети нещо повече от триещите им пръсти по вулвата си. Те разделяха устните ѝ. Дърпаха ги нагоре. Скубеха ги до краен предел, от което откриваха нежния розов цвят на гладката ѝ путка и входа към влагалището. Възбудата бе превзела всяка разумна мисъл и единственото, което искаше жената, бе нещо да я обладае. Някой. Каквото и да е!
В мига, в който си го помисли, този някой се появи. О, ужас! Не! Огромен питон се къдреше по глезена ѝ и насочен към гладната ѝ женственост, изстрелваше тънкото си езиче в похода към вагината ѝ. Кръвта се оттегли от лицето ѝ и тя усети как гръбнака ѝ е обхванат от скреж. По дяволите! Аурата ѝ се смени толкова очевидно, че наоколо притъмня и тъмнолилави сияния запалиха надвисналата тежка растителност. На мига, питонът смени посоката и се оттегли обратно към джунглата.
Значи не я нападаха! Всъщност актът зависеше и от нея! Бавно, като прииждаща мъгла, в съзнанието на жената се наслои схващането, че независимо от изненадите, които ѝ бяха приложени, дотук всичко предизвикваше само реакция на телесен екстаз! И в крайна сметка, тези същества, тази реалност, явно целеше да я накара да излъчва чист опиум на удоволствието.
Нямаха нужда от негативност. Не и ако не докарва възбуда!
Стрелна се мълниеносната мисъл, че ако всички работещи тук минават през това, като част от заплащането им, то явно е тогава защо са така пристрастени и напълно отдадени на службата си, на всички физически и духовни нива. Желанията стават реалност!
Но защо тогава изглеждат така? Защо са някак състарени? Недоспиване? Твърде много секс? Или е от работата на открито? Обветрени? Изсушени от слънцето? Отказващи козметика и всичко, различно от дивата природа и естествените ѝ цикли.
Тази бърза мисъл имаше време да я споходи и да се завърти из главата ѝ, само защото докато питонът се изнесе, маймуните се бяха оттеглили настрани и чакаха търпеливо, за да я нападнат пак. Но това не се случи.
Тя разбра играта. Затвори очи и си представи как неистово желае раздърпаните ѝ устни да обгърнат нечий твърд и топъл ствол и хуят му да се напъне навътре, дълбоко към утробата ѝ, докато не усети как се подпира в дъното и леко го притиска.
Без да отваря очи, продължи да мечтае за такова напористо присъствие в путката ѝ, от което тя да не може да помръдне, а да го поема принудително, на края на възможностите си да го побере.
Пантерата се върна и пусна лигата си над лицето ѝ. Това я накара да премига внимателно и да огледа какво се случва.
Пантерата напредваше към циците ѝ като внимателно стъпваше встрани от нея и влачеше мустачките си по кожата ѝ, за да я докара до неистово желание.
Щом стигна до пубиса ѝ, навря глава и облиза срамните ѝ устни. Разтворени. Пулсиращи. Всичко в жената крещеше, че има нужда от орач, който да я засее. Благодатната почва чака своя дъжд.
Но което се случи, отново бе болка, а не удоволствие.
Пантерата завря носа си в лоното ѝ, издиша там парещия дъх с мирис на мърша и от това затопляне на жената адски ѝ се допишка. Даже сякаш някаква тревичка измежду бедрата ѝ, по-скоро суха сламка, се бе подпряла точно върху уретрата ѝ и я ръчкаше грубо, сякаш искаше да се наниже в тази ѝ малка дупчица. От дразнението около отворчето и притискащото болезнено убождане по него, уретрата взе да се превръща в отвратително чувствителна сексуална точка. Пантерата пускаше проточени лиги върху клитора, като всичко това жената виждаше изпод ташаците ѝ, галена по шията от нежния връх на опашката му.
В следващия миг, езикът на пантерата изплющя върху клиторът ѝ и жената отново изкрещя. Маймуните придойдоха и взеха да я шамаросват с бързи и отривисти кокалести шамари, докато над тях пастта им помагаше да не бият на сухо, като изливаше количества слюнка.
Боят по клитора насъбра невъобразимо количество възбуда, натегна го здрав и твърд, докато последния як шамар през болезнено втвърдения клитор не изпусна висока струя скуирт, а веднага след него нахалната клечка така се заби в уретрата ѝ, че предизвика центрирана струя изпишкване. Жената изпита адско облекчение и неописуема перверзна възбуда от това как я ползваха и наблюдаваха животните. С цел да удължи удоволствието от това гротескно изпълнение, жената се напъна за още урина и успя да докара още няколко фонтана изпръскване на забавени струйки. Сладникавият аромат на собствената ѝ пикня се примеси с гнилочта на непоносимата топлина и влага наоколо. Чуха се фини звънливи камбанки. Прошумоляха стъпки. Изсъскаха дълги звуци на нещо, което се приближава и расте. И чак след няколко секунди, когато нещото доби колосални размери на огромен човешки хуй, жената можа да види, че измежду бедрата ѝ е поникнало семейство гъби с отличително еротична форма.
Маймуните наклякаха наоколо и се хванаха за малките си пишчици.
Пантерата облиза в минет най-големия гъбен хуй, от което на жената ѝ се изляха водите на космическото ѝ възбуждение. Гледаше изотдолу как се разместват хищническите челюсти. Бавно и внимателно. Как се стичат неистово количество лиги. А гъбата изглеждаше така, сякаш цялата трепти от кеф и нежната ѝ повърхност се надува в мощно его.
Жената се огъна несъзнателно, простена нарочно, а накрая проскимтя без да може да сдържа повече пожара в слабините си.
Гъбата се приведе, сякаш за да я погледне. Разбра. И порасна още. И още. И още. За да може да я достигне.
Докосна хлъзгавата си главичка до входа на влагалището ѝ, подпря се в плътно притискане, тъй че се усети как огромната ѝ шапчица е малко широчка за този отвор, но жената се натисна към гъбата без повече заобикалки и я навря на майната си. Гъбата ѝ отговори с рязко и грубо прорастване и я издъни с плътен напор през тунела, право до маточната стена, леко принуждавайки я да потъне назад и да освободи още малко място.
Гъбения хуй хареса това обиталище. Топло. Мокро. Тъмно. Идеално за мицелите ми, вероятно би си помислил, но жената, контролираща акта, ясно съзнаваше какво мисли и държеше строг контрол над иронията си. Не сега. По дяволите, не сега!
“Сега единственото, което искам, е още една гладка, хлъзгава гъба да се провре в гъза ми и да ме разпорят от яко чукане тия двамата!”.
Това ѝ се случи. Докато огромния вагинален хуй се скъсяваше и разтягаше, в опит да установи границите на разтегателната ѝ путка, по-малкият му брат, безумно нищожна личност, някаква пиклива гъба, израсна и се зае да я проникне откъм подутия в цъфнал божур анал. Докосна си хлъзгавината в него, видя, че няма да стане така, та маймуните дойдоха и му помогнаха като здраво разтеглиха бузите на дупето ѝ встрани, дърпаха и скубеха кожата неистово, а гъбата се натискаше в пулсиращото отворче, докато жената не се включи с осъзнато отпускане и издишане, та малкия проби бариерата и се намушка за всеобщо облекчение.
Веднъж нанизана на твърдия анален хуй, жената изпита моментална заря и вагинална еякулация от постоянно притискащия се в матката ѝ гъб. Алилуя! Оргазъм едно!
А след това повика мравките, за да теглят по гърдите ѝ трънливи клони и острите им бодли да пронизват до кръв зърната.
Не че имаше нужда да потушава по-голяма болка. Не. Просто абсолютно екстатичното ѝ съзнание долови, че това се иска от нея. Че по някаква причина силата, която я доведе тук имаше нужда от кръвта ѝ.
Докато развихрена в животинско гърлено ебане, жената се наслаждаваше на грубата игра на гъбите в отверстията ѝ, се оказа, че мозъкът ѝ все пак отчита дейност и навързва частите от мозайката.
Може би даже не беше мозъкът ѝ, а онази безгласна сила, чиито внушения я водеха до тук, до този момент.
Може би, заключена в осмограма на стъклената сграда, живата природа бе претърпяла катаклизъм. Може би, някога, някак, енергията ѝ бе разполовена и сега липсваше хармонията на цялото. Може би, живата природата, имаше нужда да изгради две взаимнодопълващи се половини и да се сноши сама със себе си, докато придобие пълнотата и единственото на енергия без полюси.
“Мъжът! Четящият мъж е пантерата. Той ме усети. Надушил е сексуалността ми. Затова е всичко!”. Клатена в яко помпене и в двете отверстия, жената бе потна, мокра и миришеща, като всичко наоколо, но преди да се завихри в нова спирала към оргазма разбра, че на златната птица и бе нужна женска кръв. Женска сила. Човешка. Древна. Неназовима.
За да се сноши природата сама със себе си и да се освободи от затвора, в който е заключена.
Май някой е препушил с Марийка и Иванчо* докато гледа филм на Алмодовар… Или не, не е Алмодовар, по-скоро ранния Ларс фон Триер ;)) ______________________ * Marí y Juan (исп.) - Марийка и Иванчо
Zh. Не вярвам това да е резултат от някакви субстанции, по-скоро авторката си има богата фантазия и неоспорим талант.
Майко мила, но как красиво пишеш. Никога, ама никога не бих могъл така да пиша, мила Fairy. Как съм пропуснал трите последни разказа? Тази сутрин съвсем случайно ги видях и, като пустинен скитник, намерил извор с бистра студена вода, веднага впих поглед в тях. Прочетох и коментарите под тях, нищо ново под слънцето. Изглежда, че аз съм дежурният персонаж за демонизиране, но кой знае защо не ми пука. Влизам в този сайт само и единствено заради теб, скъпа Fairy. Бих казал, че ти ми въздействаш по някакъв странен начин, връщаш ми спомени отминали преди много години. Не коментирам скотските коментари, но те моля да ме извиниш, че ставам причина да те засягат и теб. Не им обръщам внимание, хорица, нито видяли, нито разбрали, създали някакви свои представи за даден човек и неистово, просташки, започват да ми отричат негови случки и изживявания, но това не им пречи да му преписват други, абсолютно незаслужени. Странни са ми. Нито го познават, нито са го виждали, нито знаят неговия живот, нито негови изживявания, които не са някаква моментна снимка на живота му, а обхващат продължителен период от живота му, по-точно десетки години от ранни години до настоящия момент. Та те коментират не произведението, което е обида за автора, а някой коментиращ, а аз съм дежурният демон. Даже и това не им е достатъчно, а изваждат една дума или част от изречение, като започват да строят някакви фантастични, социално-политически вербални конструкции. Това, че те не са го преживели, не значи, че и други не са. Бих те прегърнал и склонил глава на твоето рамо. Алекс. //Fallschirmspringer//-- Десантчик-- "Навсякъде, по всяко време"
АШК ОЛСУН, МАШААЛАХ на тез доктори в КАРЛУКОВО, чудни методи и ИЛАЧИ тестват в изолатора за хиперлудите откачалници. Вързани здраво, че току виж пак се освободили. Не знаех, че в психо диспансер има такъв завладяващ парк и изолаторна е скрит под формата на стъклен природен музей. ФАКИРИ са безспорно. ДАНО този път успеят да помогнат на БАБЕТО да намери правилния път и да я излекуват за по-дълго, че много се измъчи горското бабе. От лятото насам само шизофренични действия и безкрайни лутания в търсене на любовния и жадуван ФАЛОС, написано с нейни думи ГОЛЯМ ХУЙ и ТВЪРД КУР!!!
Абе ПРОШЛЯК, всички около теб ли не те познават също, че все никой не ще да те разбере??? Ами тези по другите сайтове ПАК ли не са видели "хорица", че и те ти се подиграват??? Питам и отговор НЕ чакам, защото го знам, както АЗ, така и ВСИЧКИ които ти се подиграват на старческата ти ДЕМЕНЦИЯ! Повредата я потърси веднъж в ТВОЯ повреден ГРАМОФОН с ЕДНООБРАЗНИ плочи от БАЛКАН ТОН+СССР!!!
На мен ми е достатъчно, когато един човек живял във времената на соца да се изкаже нещо в смисъл "еврогейщината и американските неолиберасти" и ми е съвсем ясен що за човек е. И като добавим, че този уж радетел за традиционни семейни ценности не се свени да изневерява на жена си, но е категорично против тя да му изневерява до степен да я плаши с втори усмивки и картинката е напълно завършена. А всички останали детайли логично допълват тази картинка. Дали наистина си бил десантчик-парашутист? Дали честно си заслужил титлата старши научен сътрудник, в смисъл не с връзване на обувките на началниците и не с лизане на задниците им? Аз не вярвам, вяра на мъж, който тайно от жена си ебе колежки нямам, сори. Нека ми изтрият и този коментар, аз пак ще го напиша, пак и пак ще ти вадя очите, че на всички ни е ясно що за гнусна гнида си. Не десантчик, а досадник. Навсякъде и по всяко време :))
Но пък много ми хареса това - влизаш всеки ден, не си пропуснал нито един ден поне последните два месеца, обаче не си видял последните разкази на Ферито? Кво викаш, ти директно влизаш на сайта в първия ти попаднал разказ и без да гледаш на кого е, за какво е, защо е, започваш да се лендзиш в нов коментар "Добро утро, Фери, кафенце?". Брей, брей... пък после се чудиш, че ти се подиграваме, че си едно тотално изтрещяло деде :))
Кво викаш, колега, наша Ферито в стаята си боядисана в релаксиращи есенни цветове, вързана за леглото да не бяга и натъпкана до козирката със силни психотропни лекарства халюцинира, че лежи вързана с лиани в някв шарен вълшебен парк и гъби изнасилвачи й правят DP?
Ох, пак ли Авакум Заховци, Шерлок Холмсовци, Мис Марпъли, Поаровци, Отец Брауновци? Остава да се появят и Мюлеровци, и Валтер Шеленберговци - е, вече е досадно. Да тренираше се също за това, което един говори на дървени стълбове, както и хвърляне на ножове по дървена (чамова) стена. Алекс, ама вие си знаете. Ама престанете с мен да се занимавате, вижте какво интересно произведение е написала Fairy, с толкова много символика .Него коментирайте, а не мен. Ако ви харесва, коментирайте вестникарската новина за изнасилвача, който се подвизава, относително недалеч от два от апартаментите ни. За Онзи, да не смятата те , че обикалям всички теми, повечето са досадни. Влизам в две-три
Ти как мислиш, ИЗОЛАТОРА на КАРЛУКОВО, представен по напудрен и розов вариант. Баба обича захаросани нещица!!!
Слушай бе ЧУТУРО, започни да пишеш ГРАМОТНО и престани да се появяваш и да лижеш ЗАДНИЦИ и подметки. Ебаси и ПОМИЯРА дето се извъди!
Мухльо, колкото и да се правиш на интересен - не си. Продължаваш да си все така досаден мухльо. Но ако послушаш съвета ми можеш да направиш живота си интресен: разкажи като един истински мъж на жена си за всичките пъти когато си й изневерявал през десетилетията брачен живот с нея, обясни й, както на нас обясняваш, че това е нещо нормално и какво толкова, чудо голямо, изнасилила те пияна колежка и после още няколко пъти, после друга колежка ти приложила кареца веднъж-дваж, да не ги караш колежките насила да карат след теб по малките улички на Лозенец и после да скачат в жигулката ти не ти тях, а те теб да те ебат... И после ела да разкажеш къде ти направи жена ти втора и трета усмивка. Ако беше истински мъж щеше отдавна да си й признал, ама ти не си, ти си средностатистически досаден смотан мухльо, тва е истината :))
Аз обаче се чудя... всичко друго пасва, шарения парк, който всъщност е нейния изолатор, лианите, които са ремъците, с които е вързана за леглото си... Но кой опъва бабата на DP в психеделичния й сън, а тя сънува че я обладават похотливи гъбове? Възможно ли е някои от санитарите чак толкова да не подбират?
Има всякакви фетишисти, ей го ТЪПОТО саше, живият пример!
Какво съвпадение само! Влизам, предполагайки че тече разгорещена дискусия за изкуството и хората, а то- публикувана съм. Наскоро споменах Нешка, та понеже този казус вече резонира по други мои флангове, дойдох да дам ред, два, десет. Пиесата може да е световно културно наследство, може да се изучава в университета, да се отпечатва в наш превод, но изборът какво да се гледа в театъра е важното, в случая. Изборът какво да се гледа. С тези си избори е известен настоящия директор. Бивше полит *айно. Има ли бивше, всъщност? Неговите решения водят до огромни конфликти и съдебни дела с Акександър Морфов,Камен Донев и Валери Йорданов. Не е малко като за управление от 2022 г? А че именно ръката на "бившите му " е намесена в добре отиграваните с десетилетия мобове и протести, тролски изблици и провокации е повече от ясно. Самоиронията на Вазов и Константинов ли потърсихме за пример? В едно семейство можем да си кажем всичко. Можем, щото сме семейство. И го казваме с любов. И от любов. Външен не може да ни казва всичко. Както бял не казва на негър "бро". Избор е дали да седиш, когато отсреща ти внушават какъв си. Или се оглеждаш във Вчера и казваш "Ай, сиктир". Избирам Хъшове. Избирам Хайтов. Защо ги криете? Мили мой Алекс, драги потребители, които избирате човешкото, мъжкото, еротичното и доброто, благодаря ви. Избори направихме, след избори други пропаднаха, много неща се случиха, докато бяхме заедно. Но аз все още вярвам, както преди. Вярвам, че независимо от дадения момент, сега, при един кармичен избор, всеки един, всеки един от нас би могъл да се надскочи. Заложено е да го може. Погледнах сега коментарите под Шамарът :))). Всъщност, няма как да не се подхиля самодоволно. Хайде, стига сериозност. Всичко ще си дойде по местата. Природата е устроена така. Благодаря за вниманието! Уважаема публика, ще има и още :))). Сходномислещи, за мен е чест да се срещаме на това чудесно островче за сексуално наслаждение и общение. Винаги на вашите услуги. Веднага, щом ме налегне непреодолимото желание :)))
Дааааа, интересен възглед... ;)
Абе съмнявам се, че ще е възможно оттук нататък да ти се получи какъвто и да било читав разговор, не че ти някога си имала репутация на нещо кой знае какво, но Досадника "навсякъде и по всяко време" Алекс съвсем ти свали нивото. Честито, общувай си сега с него, да ви е сладко :))
Алекс, не бих могла да се явя тук, без да те целуна. Ето, за теб е, полъха ми кафеен :))) : Чашка кафе. Нокти в бордо. Пия дяволска напитка. Удря в носа. Лепне по езика. Вдига във въздуха инерцията На умореното тътрене. Импулсът ѝ бие реактив На мисълта. И на пулса. И на мускулния тонус,с който да те стисна между бедрата си. Да изхрущиш. Да посинеят месата ми, А ти да се вклиниш като Ескалибур. Стърчиш. Няма вадене. Забит във дъното ми, ще стоиш. Ще стоиш, докато те стискам през кръста. А аз не пускам лесно. Не пускам. Дори не се мъчиш. Пулсираш, по зовът на пулсацията вселенска. Ако приложиш воля, ще развалиш съединението. Сега сме аз, ти и дяволът. Така, де, кафето. В очите ми го наливаш, тва, твойто еспресо. През порите ми излиза есенна мъгла, с тези 15 бара налягане, които ми помпиш. Нима не се уморяваш? Нима е възможно? Да искаш още и още? О, да, пия цялото меню. Дай ми го. От здравия фист на еспресото До пяната на капучиното, Взимам! Гълтам. И конпаната, и латето. Хмм, латето се римува с *упето. Хммм. Умисъл задна. Ней библейско. Да пия от междубузие. Да доя чрез седалище. По дяволите! От кафето е. Всичко е наобратно. Излиза и влиза срещу стрелките на часовника. Обърква времето. Остахме заклещени в един миг! Ти в мен. Аз твоя. Пия те. Ти ме препълваш. И сме жадни за още! Е? Не е ли дяволско тва еспресо? С тия бордо нокти, закъде сме?
По повод бурята в чаша вода около Народния театър, първо и по-важно: не виждате ли, че всичко е кьор-фишек, ако в нещо са добри прорашистките боклуци от Израждане, то това е да отклоняват вниманието от наистина важните неща. А на второто попаднах във Фейсбук: обща снимка на целия актьорски състав на "Ало, ало", всички вчера вечерта са обявени за персони-нон-грата във Франция за подронване престижа на френската съпротива, а сериалът е забранен за излъчване по френските телевизии :))
Лятната нощ отдавна свърши, започна есента, но малките дяволчета напълно забравиха да отмагьосат Кралицата на феите и тя все така продължава да прелива от любовни чувства към малоумното клепоухо магаре :))
Ей хербарий, КИМИН СИКИНДЕ к'ва воня на преработена храна те удря в носа от ГЪЗА на сашето и к'ъв цвят ти са копитата ръйш ли! НИКОЙ не се вълнува от употребена ТОАЛЕТНА хартия.
Току що се прибирам от ДОБРИЧ, порядъчно РЕЛАКСИРАЛ. Довечера съня ако не идва в очите ти и ти трябва снимков и видео материал ца да РАЗПУСНЕШ, мога да ти пратя, ама да не се почувстваш кофти.
Ето, че "наша" авторка на "ФЛЬОРЦА де ла Натура" не е сама, а в една любима на ПРОСТОТО саше страна също има ШАШАВИ индивиди- https://www.bulnews.bg/article/474808
Како, велика си!
Майко мила, такова мило писмо никога от никое момиче, даже в казармата, не съм получавал. Та ти не пишеш, а рисуваш реални картини. Въпреки че го четох късно снощи, почувствах аромата на кафе, толкова реалистично ми подейства. Вярно, аз по принцип го пия "турско" в джезве, но харесвам и еспресо, ама онова истинското еспресо, което съм пил най-вече в Италия. Когато минеш сутрин в юнски ден по някоя тиха уличка край някое квартално кафене, усещаш уханието на кафе и на един незабравим аромат на сладки. Ако имах една десета от твоя талант, щях да опиша този незабравим аромат. Не съм почитател на това, което дъщеря ни прави от капсули, пък каквито и имена да имат капсулките. Благодаря ти от все сърце, Fairy, ако можех, щях да се разплача, че някоя умна, интелигентна, поетична жена така мисли за мен. За сутрешното разсъбуждане ще ти пратя една носталгична песен от ранните ми години. Ти може и да не я знаеш, защото си млада, но някога преди много години я слушахме на купони, по време на "тъмния" социализъм. https://www.youtube.com/watch?v=dN3GbF9Bx6E
К'о кайш путьо кафето САМО и ЕДИНСТВЕНО турско го КЛЬОПАШ? Знаем си те ние, че го обичаш мазно такова в скутовете на манафите, УСЕТИХМЕ те Овреме. Той доганчо пееФски ще ви оправи тебе и другите като теб, че не сте малко, ама не бойся КАЙВЕ ше има с локум+орехчета!
Апропо, от клипа който си посочил ТАЯ до китариста с едно черно ПОНЧО дето тропа с БОТУШИ на ДЖОЛАНИТЕ си мноУ го докарва на тФойта възлюбена "млада" баба.
Алекс, покажи писмото на Ферито на жена си, да види тя как се пишат истински любовни писма, а не като нейните инженерно скучните, които ти е писала в казармата. Е, ще си отнесеш боя, но пък може да се събуди в жена ти малко повече внимание към теб, да спре гледа на теб като част от мебелировката и да те приема за даденост. Пробвай и после ела да напишеш как е минало, а и да ми благодариш за добрия съвет :))
Бате, тя неговата е ИНЖЕНЕР СЪПРУГА, пък БАБА е Жена въртиопашкова с главно "Ж"! Той затуй ГЬОТВЕРЕНА(ама как му пасва това названийце) иска освен съпруга да има и една на която да ѝ прави "усмивки" и "дупки", още една която да го гушка, трета да го възхвалява в простотии те му, друга която да се грижи като МАМА за него...... абе направо всички жени за него. НО и един..., не двама ЦИГАНИ да го шибат на ПОЧИВКИ, че кЪт го за сърби подивява ХЕПТЕН!
Седя си кротко в хола, гледам "Двама мъже и половина", в леко сънно състояние и чувам, че съпругата ми ме вика. Като повечето мъже имам вграден ректорен филтър за спектъра на нейния глас и, разбира се, не реагирам. Да, ама не, отново получавам повик. С любезен глас отговарям, че целият съм в слух и внимание, и тогава ми задават един съвсем банален въпрос, който кореспондира с политико-зависимата реалност: "Защо по телевизията дават филм за педерасти?" Аз съм доста изумен, защо съпругата ми не използва такива съществителни (ако те изобщо са същества). Следва разяснение от моя страна, че това са американогейски, еврогейски, демократични и неолиберални ценности. Репликираме с констатацията, да, ама републиканците спечелиха. Такива веселия царят у нас. А сега, цялата измет "Але хоп". Алекс
Саше, гледайте със съпругата си българският филм Маргарит и Маргарита. В него уж няма педерасти, разказва се за такива като теб мухльовци, които с връзване на обувки се "издигнали" до старши научни сътрудници. Ето тук е трейлъра: https://youtu.be/do4G-6_Hjs8?si=9oNH_K2rg0AHgGNc&t=28
Да, така беше в "тъмния" социализъм, цъфтиш като майска роза, но се издигаш :))
Нали знаете, че сте капут. Ако при вас е начин и форма на живот и кариера, при други не е. Както казваше една моя много ерудирана и възпитана позната, когато нямаше близо до нас други - "Свят голям, путки". Та за вас ми е думата и за такива като вас пламодии без гордост и достойнство. Проектирате върху други мизерните си действия и постъпки. Но такава ви е ценностната система. Алекс
Бабушкер, айде да ти обърна и на теб внимание: защо днес не коментираш какво стана пред Народния театър вчера (петък) или нещо май нямаше толкова патриотичен плам в лумпен-защитниците на българщината, що така? Дали не е защото този път имаше повече полиция, а и защото имаше и доста неравнодушни българи, истинските защитници на Културата, които се изправиха срещу глупавите фашизирани говеда от Възраждане и ВРМО?
Аз съм ясен, винаги съм бил, но пак да попитам: Саше, а жена ти кога ще узнае ти какъв си, горд и достоен съпруг, който съвсем невинно, изчервен и притеснен, едва ли не изнасилен изневерява на жена си? Разкажи й, пък дано тя да оцени твоята ценностна система, боклук :))
Но мисълта ми беше да не гледаш с жена си неолиберарастки филми, гледайте български филми, в тях няма педерасти, само цъфтящи майски рози :))
Zh. Къде ви се видяха педераси в "Двама мъже и половина"?. Главният герой е непоправим женкар, другият и той се опитва да бъде такъв. С жена ви само американогейски и европейски неща ви се причуват. А пък по повод за народния театър, Бърнард Шоу въобще не трябва да го поставят, дори само затова че бил фен на Сталин и на Хитлер . Прочетете статията на Иван Сотиров https://faktor.bg/bg/articles/ivan-sotirov-1-15
ПУТЬО фатмашки, вторник и сряда ще съм в ПАРАДАЙС ЦЕНТЪР, ако имаш желание да се видим ЗАПОВЯДАЙТЕ на ТУРСКО кайве, ЛИЧНО ще ти го приготвя както ти го харесваш в калайдисано, ковано, медно ДЖЕЗВЕ с домашен ЛОКУМ с ядки. Да СЕДНЕМ да обсъдим, да ПОГЛЕДАМЕ Витоша, да видим ПЛАМОДИИ какво ще РЕЧЕ и как се пише, да ти видим ЦЕННОСТНАТА система с която парадираш! БАБУШКЕРА и тя да дойде да ти ТОНИЗИРА простатата, колко му е с две метра и е отпред или направо вътре, пък може и ти КАТО един истински КАВАЛЕР да я докараш със служебния си ДЖИП, нали си РЕНТИЕР!? Там ще съм, ще ви ОЧАКВАМ!!!
Zh, нали се сещаш каква задръстена патица е жената на досадника, щом в Двама мъже и половина вижда двама педерасти, родител 1 и родител 2, които отглеждат сина си?
Хайде пак отначало, начало, отнася се до Zh. Та кой казва, че тя гледа "Двама мъже и половина"? Допуснете, че семейството има няколко телевизора, нали не е проблем. Аз гледам "Двама мъже и половина", а тя в спалнята на друг, по БТВ гледала "По-сладко от шоколад". Целият филм не е посветен на педерастите, но в персонажите имало и такива, та това я изненадало. Zh, хайде включете и втората си мозъчна клетка, при условие че имате такава. Проявете креативност, дайте полет на фантазиите си.
Явно настанаха КОНФЛИКТИ в хора кой да е СОЛОВАТА цигулка......
Баси какви ПУДКОПОКЛОНИЦИ има в тази държава. НЕ Е ИСТИНА ПРОСТО!!!
Ами объркано го разказваш, шушляк, едва ти се разбира какво си написал, пък не е да кажеш ядрена физика това за което пишеш, некви скучни и банални битовизми… Нищо не казваш кога ще признаеш на жена си за невинните си забежки с колежки, ей тва на мен ми развихря фантазията и кара мислите ми да летят заедно с теб, докато падаш без парашут от прозореца долу на плочките… :))
Интересно ми е, дали би имало някакво съвпадение, ако се направеше статистическо проучване на база кой как "сам си преценя": за постановката, за реакцията на Путин преди 3 години, за ваксините преди това. Че има поляризация по всеки казус, ясно, но дали се припокриват типажите, всеки път, в един и същи отбор? Zh, по твоя въпрос, който повдигаш. На всички ни е трудно да влизаме в крачка с новите термини за полове, местоимения и прочее. Хомосексуализъм винаги е имало. Винаги ще има. Възможно е и да е по- добрата форма за мъжко приятелство. Убедена съм, че Алекс не пада от Марс и познава мъже, достойни, честни и смели, под чиито чаршафи не се завира, от респект към правото им на избор. Вярвам, че когато влага уклон в термина педераст, визира слагачество като начин на мислене, безгръбначие, същото като с 'курва", дето е една добра, еблива женичка, само дето прилага курвенски номера :))). Тресем се, в това ново време, тресем се във всички крайности дали да имат право на аборт жените, дали се създават семейства с деца в нетрадиционни семейства. И което се прави не може , много ясно, да е директивно, а става леко, културно внушително :))). От години няма "старите" ценности в белгийски, датски, холандски филми, а се утвърждават като правило, досегашните изключения. Генерациите трудно приемат новото мислене, винаги, следващото. Смесени бракове беше немислимо, междурасови, самотните майки, еднополовите бракове сега. Накрая на човек му иде байгън от всичкото веганство и прочие :))) и почва да се шегува здравословно. Но ако човекът си е човек на място, дори на Алекс, ще му заседне буца преди да произнесе педала Иван, примерно. Ако Иван си е пичага педераст, ще си е Иван. Казвам го всичкото това, щот съм същата.
""Нищо не казваш кога ще признаеш на жена си за невинните си забежки с колежки, ей тва на мен ми развихря фантазията и кара мислите ми да летят заедно с теб, докато падаш без парашут от прозореца долу на плочките… :))"" Казват,че съм смел, но такова признание никога няма да направя -никога.
Fairy, няма да навлизам във философски разсъждения и психологически и социални анализи.Нито Нито съм Фройд, Юнг или пък Ломброзо. Вече с теб сме коментирали тази ситуация за една градинка, която ти е позната. Говоря за "Докторска", някога като малък живеехме малко по-надолу от швейцарското посолство. Та както преди казармата, така и след нея край една тоалетна в края на градинката близо до сегашната улица "Кракра" се навъртаха от тези същества. По принцип съм мек човек и далеч не съм безпричинно агресивен и злобен. Като цяло съм възпитан и скромен. Та минавайки през градинката, дали е било след тренировки, дали след като съм изпратил някоя колежка от следването, понякога минавах недалеч далеч от тази тоалетна. Нося си сакчето с кимоното, вървя си по пътя, но понякога някои от тези същества се "залепват" за мен и започват с един елейно-провлачен гласец да ми предлагат нещо. Споменава джинси (тогава само от кореком), но той получил някакво колетче, дали някаква "тава", на поп или рок състави, разни други дрънкулки. Винаги казвам, че предложенията не ме интересуват и да си върви по пътя или да си гледа работата. Но има досадници, които не разбират от дума. Ами какво може да последва - я о-сото-гари, я уки-отоши, я учи-мата, я друга техника, бърза, лесна, запазваща правото положение на прилагащия, все пак нося си сакчето. Може понякога бързи прави удари или кроше и бързо напускане на района. Все пак на "Марин Дринов" беше, то и сега там пето районно. Можех да стигам от една улица до друга само през дворове и входове, без да излизам на улицата. Повечето кооперации, по-точно всички, са с два входа - параден и "черен" към дворовете, а тях от деца ги знаем. Гадни са ми педерастите, но когато не са досадни и не парадират с недъга си, като че ли е повод за гордост - не ми пречат. Еднополови мъжки семейства са ми отвратителни, но за лесбийките това не се отнася. Даже в един колега идваха две момичета, за които се казваше, че са последователки на Сафо, ами бяха добра компания, много добри бриджорки и вистаджийки. Даже "Леля Мария" от рекламата, която си продава апартамента, е позната на една много близка . Алекс.
Току-що съпругата ми ми удари един емоционално-самочувствен шамар. Гледам "Питон-357" с Ив Монтан. Викам съпругата ми да ми каже, че приличам на него, но ме поляха със студен душ. Бил съм го докарвал само на ръст, донякъде на лице, но съм бил по-груб, по-широк в раменете, а очите ми били пресвити, косата ми бяла и къса, а той хубав. Обясних й, че по време на снимането на филма той е значително по-млад от мен сега. Алекс
Алекс, жените масово вече се осъзнават като "не инкубатори". Има коренна промяна в енергиите. Разбирам задръжките ти, но се опитвам да видя цялото. Цялото е такова, че майчиния инстинкт сякаш намалява. От снощи имам живи примери за вълна от майки, изоставили децата и семейството си. А не бяха единици примерите ми от близко обкръжение и от преди. Казвам, че ни се иска да върнем идеалното, индианците, чистата природа и океани, а вместо това трябва да приемем, че вървим към нови мерни единици, измерения и понятия. Най- майчинския инстинкт, поглед, мислене, мекота и добрина съм видяла у един стар, дебел циганин. Случаен. Това, което излъчи и ми даде тоя човек, беше в пълен контраст със стереотипите. Нека се поомесят изтока и запада. Нека се поомесят религии. Практики и понятия. Чистим външното. Видимото. Опитваме да работим с дълбоките, скритите неща. Прохождаме. Неделимата е здравата единица, нали. Неделимата като андрогин. :))) Хайде, да не му мислим толкова, че е студенко и пак не си взех брошка за закопчавка на плетения анурак. :))
ПУТЬО, и ти си дърта ПЕДЕРЮГА и супер НАГЛА. Но не ни пречеше докато не започна да ПАРАДИРАШ с това! Както и не ни пречеше, че си възмутимо НЕГРАМОТЕН, докато не започна да ни обясняваш КОЛКО си начетен и какъв си КУЛТУРТРЕГЕР. Как е разбрахте ли се за ПАРАДАЙС-а, към колко ще идвате, от къде ще се вземете???
Е, то си беше ясно, че имаш топки само да ебеш колежки тайно от жена си. Запомни го този момент и занапред гледай да не изпъкваш на теми като гордост, достойнство, ценностна система и кой бил плаЗмодий и кой бил на по-високо ниво.
Аз забелязвам интересна корелация, едни и същи хора не вярват, че ковида наистина беше световна опасна епидемия и само навременните действия на правителства, медицински работници, лаборанти и учени помогнаха да бъде овладяна, същите хора оправдават Путин в атаката му срещу Украйна, същите хора искрено вярват, че не трябва да приемаме еврото и падането на Шенген е само хитра клопка на еврогейовете от ЕС да ни натресат стотици милиони от техните емигранти, че демокрацията и либерализма са една сладка лъжа, а всъщност запада иска да ни пороби, дани унищожи като народ и тук да дойдат да живеят Бил ГЕЙтс и Со(домо)рос, че не мафията, рожба на ДС и бившите социалистически величия, а демокрацията е виновна, че не живеем толкова добре като едно време. Като цяло хора, които имат проблеми с построяването на елементарни логически съждения, те вярват, Възраждане, ИТН и ГЕРБ са патриоти, а ППДБ поредните мошеници, които искат властта за да лапат и те…
Не знаех, че Бърнард Шоу се възхищавал на Сталин и Хитлер, но аз доскоро не знаех и, че Хенри Форд е подкрепял борбата на Хитлер с евреите, полъган от т.нар. Откровения на Синайските мъдреци, а и за това писание доскоро не знаех, че е гнусен фалшификат, изфабрикуван от тайните служби на Царска Росия, за да оправдае росийския геноцид над евреите. Доскоро не знаех, че Рус и Росия са две много различни понятия и руси и росиянци са два различни народа. Доскоро не знаех, че дори на пръв поглед интелигентни и морални хора могат да са толкова заблудени и да отказват да погледнат фактите в очите, защото това означава крах на целият им мироглед. Прочее по-добре “фашизма” на Бърнард Шоу отколкото “патриотизма” на меркантилни национални предатели като Костадин Костадинов
Абе Алекс, а да ти хрумва, че предложението на един безобиден гей да послушате заедно западна музика не е по-осъдително от твоето досаждане да каниш непознати момичета на сок и торта? Със сигурност не ти беше хрумнало, а то си е точно така, с тази разлика, че готините момичета по-трудно могат да “откажат” на непознати ухажори
Zh. Драги ми десантчик, на времето в България снимаха един филм "Над Сантяго вали" с Жан-луи Трентинян, от българска страна бяха Иван Налбантов и други, снимаше се в Перник, София и двореца Враня. Играх в няколко епизода след кастинг. По едно време един от организаторите ме покани на купон, попитах го кой ще бъде на купона, а той вика само ние двамата. Ама като нямам толкова гънки в мозъка като теб, не се сетих да раздавам крошета, просто му казах, че не познал. Хомосексуалността ми е чужда, но я има и не е европейска, а съществува навсякъде, дори и в нашия сайт. Елтън Джон в автобиографията си споменава, че когато е бил в Съветския съюз и пътувал от Москва до Ленинград във влака и е правил любов с един, който е бил прикрепен към него, който даже е бил женен. На въпроса как е обърнал резбата, оня му отговорил, че в Русия службата е три години и то точно тия, през които най-много ти се ебе. Писали си няколко години писма и после руснакът починал от СПИН. Това между другото тая еврогейска либералност и прайдовете са за това, тези хора да имат достойнство и да не им се подиграват такива като теб и твойта жена. Съжалявам, ако имах и втора мозъчна гънка можех да пиша много повече, но не мога да меря с човек, който има две.
Анонимници с мнение...
Ама какво става, всеки е дал полет на фантазията си. Фейче, нещо не си ме разбрала. Винаги съм уважавал жените, защитавал съм ги, когато се е налагало, помагал съм им също, когато се е налагало. Като правило те са ми отговаряли с подобно отношение. Но ненавиждам, когато разни американогейски неолибералисти прокарват, чрез българските си слуги, джендърски, глобалистични и феминистични прояви. Само не разбрах в твоето изказване предвижда ли се разпадане на семейството, а някакъв неангажиращ секс да замества семейството под девиза за свободната любов. Нещо такова е било залегнало в идеите на Троцки: няма семейство - срещат се мъж и жена, харесват се, чифтосват се (колко животинско), а евентуалното дете ще бъде отгледано от държавата. Сега, с напредването на технологиите, защо примерно в някакъв контейнер да не се изсипе един килограм сперма от няколко стотин мъже, огромен брой яйцеклетки и, като в шейкър, да ги пораздрусат при подходяща температура, а след това в разни контейнерчета да слагат по няколко капчици и да започне отглеждането на поколението. Никой не знае коя е майката, кой е бащата – с една дума, светло бъдеще. Е, това е антиутопия и само се опитвам да звучи още по-гротеско, но просто не ми се пише повече нелепости на тази тема. Интересно ми е, Бърнард Шоу, почитател на Сталин и Хитлер, написал една пиеса, в която на българите е отредена ролята на някакви полуживотни, но идва една звезда (Малкович) и с една тумба артистчета ни завира главите в л@ната. Някои го оплюват, други вият във възторг, изпаднали във фрустрация, а на мен ми е забавно и се наслаждавам отстрани и кой знае защо не ми пука. Нищо ново под слънцето, подобни водевили са се разигравали в значително по-големи мащаби. Западната църква, почитател и философия, базирана на Аристотел, закостеняла и по-схоластична, а източната църква (Православната), основно, стъпила на философията на Платон, по-разчупена и динамична. Мощни противоречия между тях, разни походи и други. Е, това не са мои разсъждения, а нещо като кратък преразказ на малка част от "История на западната философия" от Бертран Ръсел. Сега нещо по-лично: този, който пише, че съм канил непознати момичета на кафе и торта, не го разбрах какво визира. Ако е за двете рускини, просто им показвах част от квартала – смятах, че е по-гостоприемно и по-интересно от стандартната обиколка из центъра. Просто среда средата във "Феята" – говоря за кафе-сладкарницата, е по-младежка и разчупена. Намира се на около 250-300 метра от апартамента на родителите ми (сега мой). Единственото, което съм подарявал на непознато момиче, е едно японско момиче в метрото, на което подарих две букетчета кокичета и то в последния момент, преди да изскоча като тапа, за да не помисли, че съм нахален, а преди това, по време на пътуването, което беше само три спирки, се опитвах да я предпазя от тълпата, като се стараех да съм максимално отдалечен от нея, да не се допирам до нея – нещо като жив параван. Да харесвам жените и какво от това??. ЦИТАТ:"Демокрацията е метод, с който хората могат да бъдат накарани да правят това, което управляващите искат от тях, оставяйки у тях (хората) впечатление, че това, което правят, е именно онова, което самите те искат." и "От всички видове предпазливост, предпазливостта в любовта е най-пагубна за истинското щастие.“ Бертранд Ръсел. Старая се да не обиждам хората, за разлика от значителна част от списващите.Алекс
Ех, как само се правиш на три и половина, та ти също си фен на Сталин и Путин, а защо не и на Хитлер, няколко пъти попадам на твои коментари, в който изразяваш съжаление, че вече няма газови камери, иначе там им е мястото на циганите и педалите… и дори не си даваш сметка, колко ти личи какъв повърхностен глупак си
Алекс, ако знаеш само, писах и три поне час и половина. Преди твоя въпрос. Исках да споделя мисъл, усещане и загубвах вяра, че има смисъл. Сега надзърнах с надеждата да се закача, като гуми из пясъчна яма и да отлепя, и ето те. Вадиш ме. Да, за бъдещето, както го екстраполирам, все по- малко я виждам семейната единица. Сексът също. Тоя процес е в ход, виждаме и по нашите потребители тук. Децата да се отглеждат като в кибук, общо, също не е лишено от смисъл, ако приемем, че антиутопията е в ход. Азът излинява в полза на колектива. Прави се, когато средата е враждебна, нали така? Екстраполираме екология и получаваме контрол над ражданията. Екстраполираме развитие на роботика, получаваме хора, отдадени на духовни практики. Тва е малко мътно, но следваме логиката за преминаване от количествено към качествено. Екстраполираме приближаването на границите между мъжките и женските поведенчески модели, тенденция, на която отдавно сме свидетели и получаваме самодостатъчно същество. Малко облъчване и ето ти го асексуално. :))) Не виждам как бихме продължили с малката схлупена къщурка с две липи отпред. Националната принадлежност ще падне в полза на измита история, неприязън, конфликти, с цел световен мир. Няма друг начин. На мен ми е рецитирал дядо ми, с мустаците му и отрязания му пръст, "Балканджи Йово", но това с родовата памет не помага, ако търсим как хомосапиенса да остане оцеляващ вид при превъзходство на технологиите и враждебен климат и среда за живот. Струва ми се, че приказката за Ева дето я проклеват да ражда в мъки свършва. Защото е на път да си построи сама райска градина, щото е кранистка, а Адамчо пише програмите на поддържащите системи. Когато си я построят, проклятието пада. Ще ражда лесно. Пъпкуване. :))) Антиутопия, ъфкорс, чиста екстраполация на черните страхове. Стана дълго...
Ще кажеш, ама няма ли вариант 2? Дърпаме щепсела и садим картофи? И така става. Ама ми се вижда, че е в ход процеса на качващия се планинец. На пътуващия. Тва, дето душата му го настига, когато той спре за аклиматизация. Мисля, че сме хванали яко наспиралване и въртим нагоре в катапулт. И душата, аха- аха ще ни настигне и плесне с цялата си мощ. :)))
Виж темпото на филмите, с каква скорост се развива сюжета, замръзналите кадри, чуй темпото на твойте Мамас и Папас, Абба, която имахме за бърза и сегашната музика. Изстрелваме се, Алекс. Всичко се забързва. И ще направи скок. А емоционалните вериги са веригите на Скрудж. Шовинизъм. Дори родителството. Душите не са нечии. :)))) Я си налей и не ме слушай. Не е десертна тая антиутопия.
Харесва или не харесва, искам или не, наблюдавам. И приемам хода на еволюцията. А което премълчах по- рано ще го кажа сега, да минава наведнъж. :))) Когато си почивах встрани от сайта, установих, че ми падна цяла енергийна защита, която съм държала активна , нонстоп. Хабила съм психична енергия, за да не попадам под ударите директно и да ги взимам лично. Щит. И когато се освободих, усетих лекота и чистота. Днес четох малко назад и оцапването е налично. Коментарите не са място, което да ме поддържа като възбудена приемаща жена. А така се чуствах следобед. Настръхнала. Усещах галенето на плюшеното одеало и ръмбенето на надиплената ми на кръста рокля. Усещах напрежението по кожата си като слаб ток. И съзнавах, че вляза ли тук, да диря мъжка лъст, ще получа храчки и плюнки. Не друго. Феята се оказа феномен. Не знам как оцеля толкова време и с какво задържа интереса. Такава или онакава, не я забравят. Не става безинтересна. Но жената зад Феята, има нужда да избяга оттук, за да запази сексуалността си открита, ранима, приемаща. Без щит. Облека ли доспехите....Здравей американо неолиберален гей подход :))))
...по съвпадение :)), тъкмо чета за жената на Лот, обърната към миналото, бяла и превърната в сол, а той с дъщерите им тепка напред, воден от бъбрещ ангел и вече са я забравили. Содом. Миналото. Солта на живота и забравата. Скъсаните връзки. Синаптични. И други...:))))
На 25 съм и много бих искал да пробвам с някоя жена на 40+! Ако някоя има желание нека ми пише [email protected]
Фейче, много добре знаеш, че те чувствам изключително близка по разбиране и виждания на събитията, умна, топла и ценна за мен жена като събеседник.Ти събеседник. Ти имаш по-мек изказ, а аз по-остър. Да, това със забързването почти всички го виждат, най-вече в областта на електрониката, роботиката, кибернетиката, биониката, ИИ и други. Може би скоро ще има и в генетиката, нали последните Нобелови награди по медицина бяха в областта на микро гените, а е възможно да има и нано гени, а защо не и пико гени. Просто в някои области нещата се развиват с едни темпове, в други с по-бавни. Някога четох, че бил направен компютърен модел на развитието на цивилизацията и с голям процент достоверност се предполага, че ако римската цивилизация не е била изчезнала и не е имало така наречените тъмни векове, то приблизително сегашното ниво на развитие е щяло да бъде някъде преди пет-шест века по-рано. Да, забързването се усеща най-вече в техниката, във въоръженията, в комуникациите и т.н. Между другото, The Mamas and the Papas имат още няколко много сериозни парчета, но това, което ти пратих, навява едни далечни спомени, ама да не ми се смееш за това признание. Между другото, много парчета ги харесвам чисто емоционално, свързвам ги с лични изживявания, както "Лудият сияещ диамант" на Пинк Флойд, на Стоунс, на Битълз. А.
Ало, психодиспансера КАРЛУКОВО ли е? Тук ДВА ваши ОБЕКТА от групата за медикаментозното ПРОУЧВАНЕ, почнаха съвсем да приемат и предават. Моля, СПЕШНО пратете ЕКИП от санитарите на ИЗОЛАТОРА !!!
Благодаря, Алекс, за труда да ми отговориш обстойно. Честно, дори да кимнеше, щеше да ми стига. И точно понеже те чуствам близък, независимо от неминуемите "грешки при превода", вярвам че бързо ми прощаваш, когато минавам границата на емоционалната обвързаност. Подслаждам ни малко :))). Винаги се стягаш и пазиш дистанция, докато ми отмине. :))) Много е мило и кавалерско. Гузна съм, когато те оставям, защото вярвам, че имаш сериозни причини да си тук и за мен е чест да мога да те разтоварвам. Чест е и когато усещам силния ти гръб. Беше забавно. Е забавно. В разни периоди имаме нужда от различни неща и така естествено идват промените. Но ти си си камъкът на моята фееричност. Скалата под фабриката за балончета. Стълбът на вярата ми в мъжкото и стабилното. Е, от снощи съм обнадеждена, че има и още. Има момчета с истории, белези и поведение на пичаги, по моите стандарти. Много е хубаво, човек да не се чуства сам.
Еее, сега, молим, ТИ сама, след ТОЛКОВА гласове и ШУМОВЕ в главата ти???
Феята ли се била оказала феномен? Хехе, тука всички сме феномени, като се почне от Бахича и се стигне до досадника Алекс и оня с двойната усмивка :))
Добро утро, прегръщам те, Фейче. Нещо така дълбоко съм спал, че не съм чул алармата. Съпругата ми ме изненада, когато ме събуди с чаша горещо кафе в леглото. Да знаеш, приятно е някой да ти донесе в леглото кафе. Е, все пак трябваше да стана да си поне измия зъбите, а вече след кафето - душчето. Мила, както винаги. Знаеш ли как топли това душата? Като правило се разбирам с жените, не им се правя на "велик". Ама как изместихме темата от разказа в съвсем различна плоскост на дискусия, даже не една, а различни вектори. Това е нормално. Започваш дискусия на една тема, а след това неусетно дискусията "обраства" с още няколко теми, като не липсват и обичайните заяждания. Спомняш ли си, че някога ти писах как бях командир на младежки взвод на лагер на НВО? Много ми беше трудно в началото, защото просто ги възприемах като по-големи деца. Като че ли се сближихме, вече го нямаше този емоционален натиск. Започнаха да проявяват интерес към мен, къде живея, къде съм учил, страшно ли е да си парашутист, какво тренирам, имам ли приятелка, ставаха все по-лични. Опитвах се да спазвам дистанция, стараех се да не оставам никога самичък с една ученичка. Започнаха да ми правят комплименти за фигура, за стойка и т.н. Само едно момиче винаги, когато я заговарях или исках нещо да ѝ обясня, отговаряше "дръпнато". Помислих, че нещо без да искам съм я обидил. Стараех се да бъда по-внимателен с нея, не харесвам да има край мен сърдити или намусени лица. Една вечер беше дневална и отидох да видя дали момичетата са всички по местата си, ама не в спалното помещение, това никога не бих си го позволил, а да я попитам. Двамата се заговорихме, седнали на една пейка срещу спалното. Споделяхме битовизми, какво евентуално ще следва, оказа се пълна отличничка, харесва ли ми работата, какви книги и каква музика харесвам, обикновен разговор. По едно време забелязах, че ѝ стана хладно, но бях в униформа, та отскочих до моята стая и ѝ донесох един пуловер да се заметне с него, а на сутринта ще ми го върне. Тогава тя каза нещо, което ме изненада. Нищо от сорта "внимателен си /заговори ми на ти/, не си като другите командири, но не забелязваш хората, които те харесват". В първия момент помислих, че говори за учителката им, с която вечерно време изкарвахме по няколко блуса. Чак когато влязох в стаята, се сетих, че тя говореше за себе си. Харесва ми да си пиша с теб, винаги имаш какво интересно да кажеш, а изказът ти е много поетичен. Импонира ми, не мога така да пиша
Ех, саше, да знаеш к'ъв си ПАЛЯЧО -жалък и СМЕШЕН !
Да се чудиш този иначе толкова скромен, обран, галантен и добре възпитан Сашко, който никога не се прави на велик на жените как точно се връзва с инженерчето, който ебе поредната колежка в жигулата си в някоя малка уличка в Лозенец докато жена му го чака да се прибере за вечеря. И до ден днешен се разтреперва от смразяващ ужас, че жена му може да научи за тия му забежки, но разбиш'ли ние сме били плаЗмодиите...
Я стига, не беше жигулка, а FIAT 125Р, колко пъти да го повтарям. Тези модели имаха ресьори на задния мост. И не само Лозенец, а и до унгарското посолство, и на Султан Тепе и т.н. Не проявих достатъчно устойчивост и воля, бях слаб в ръцете на жените и те ме месеха като пластелин. Аз не съм като вас, любимци на момичетата още от 9-ти клас. Аз бях грозното джудистче, свряно на последния чин с еднообразен живот, за което момичетата бяха някак приказни същества и така ходом марш към казармата след завършване на гимназията. Така беше по време на тъмния социализъм. Чак след казармата това невзрачно момче излезе на оперативен простор, както се казваше в тактиката. Ама много сте любопитни. Минало, бешело. Бях жертва на женски натиск и произвол. Бях оставен без никаква инициатива, без полезен ход. Хайде сега спомнете и другите, в техническия архив на Завода, в библиотеката на института, егати любопитковците. Смятайте го като осъзната грешка на израстването. И не ми пробутвайте чужди думи и слогани.
Хихихи, като в приказка, грозното патенце, което разцъфтяло в ебателен лебед… колко жалко, че лебедът вече бил женен. Е, ако приемем, че едва ли не са те изнасилвали, а и жена ти не знае не се брои, нали? :))
Сдуханяк, за какви девети класове пишеш, да не сме като тебе динозаври да живеем векове, че след казармата да ми е сефтето и ТО уговорено(ПЛАТЕНО) от мама с нейна колежка. Еба от как пишката ми ставаше на кокалче- ВТОРИ КЛАС! Нямаше и пропуснат ден със съученичката ми и комшийче СЕМРА! ПУТЬО, ПУТЬО, такива лизачи на гъзове и ВРЪЗВАЧИ на налъми ЦЯЛ живот путка не ВИЖДАТ и я издигат в КУЛТ!!!
Обаче гледай колко интересено се получава: от една страна "по правило" добре се разбира с жените другаря парашутист, от друга страна опре ли до секс става свит, притеснен и покорно се оставя да го изнасилят. Само на мен ли ми мЕрише, че Сашо "парашутиста" всъщност е педал? Именно педалите чудесно се разбират с жените, а секс е правил с колеги, не с колежки, като го затиснат ония ми ти мъжаги и няма мърдане :))
Ебача във втори клас,колко години повтаря първи клас?
Повтарям ЕДИНСТВЕНО ебането и то, ако много ми е СИМПАТИЧНА мацката !
До второкласният ебач, важи-когато се събуди, пръстите в контакта, облян в студена пот, а чаршафа заврян в задника, а той мисли, че крие Самарското знаме
Вие докато сте се ЗАНИМАВАЛИ със звамена, байряци+контаци аз с ТВЪРДАТА си и пъргава пишка БОДНАХ и Ширин-чето. А'ми така е, не съм чакал майка ми да ми урежда сефтето на 25г. и да се превърна в ГЕЙ-ПУТКОПОКЛОНИК!!!
Сашко, ако при теб чаршафът в задника е начин и форма на живот, при други не е. Проектираш върху други мизерните си действия и постъпки редовно да криеш Самарското знаме отзад :))
Бийвъс и Бътхед пак се повлекоха в акция :))
https://youtube.com/shorts/m0Zstef-9XU?si=yKvBt1VnZSNqf373
Много яко клипче, точно така си представя фльорцата по натура любимия си десантчик, той също си представя някво такова момиче, но истината е, че на Сашето му се надърва от готиния мустакат пич, напомня му за едно войниче от десантния взвод, което му е показало красотата на платоничната любов. Тук да отворя една културно-образователна скоба: древните гърци са смятали емоционалното и сексуално привличане между мъж и жена за животинско и примитивно, а връзката между мъже са намирали за красива и възвишена. Не съм съвсем сигурен какво общо има това с Платон, но в древността изразът "платонична любов" е означавал точно такава красива и възвишена любов - когато мъж се влюбва в друг мъж :))
https://youtube.com/shorts/jKwxvpOiTE0?si=rZ8HfYP7VcyP3NET
Кво става колеги има ли мъже чукащи женски животни....?