Салим

09.11.2024 | jps

Салим с мъка отвори очи. Петелът сякаш кукуригаше направо в ушите му. “Ще те сготвя, птицо проклета! Нямаш търпение да се развидели и да подгониш кокошките! Ще те сготвя и ще те сменя с някой петел – гьотверен!”. Такива мисли изпълваха главата на Салим, но и беше благодарен. Време бе за ставане. Царевицата искаше вода по хладина.

С голяма неохота младият мъж се измъкна от леглото, надена цървулите на босо, метна потник на гърба, изми очите с шепа вода от дворната чешма, изжабурика с глътка ракия, за устна хигиена и пое с каруцата към къра.

Слънцето стигна зенита и жегата започна да се усеща в дробовете на живинките по земята. Салим бе свършил преди часове своята работа, но не му се прибираше. Обичаше да обикаля градината си, да чисти треви, да се радва на даровете на майката Земя. Взе торбата от каруцата и се отправи към края на имота под трите ореха, израсли в триъгълник и образували дебела сянка.

Приближавайки се видя, че под орехите има човек. В силуета разпозна Лазарина. Тя беше другоселка, рожба на циганин и рускиня. Майка ѝ се бе върнала в родината си, а баща ѝ, още ненавършила 15 години, я бе оженил за Асан, местния налбатин.
- Зино, к‘во правиш в нивата ми, ма? – строго извика от далеч Салим.
- Е, Сали, кажи “Добър ден!”, к‘о си се развикал?! Одих за гъби, напече ме и реших да изпуша една цигара на сянка. Не съм те крала или убила!
Лазарина не бе навършила още 20 години. Винаги ходеше нагласена и хубава. Мъжът ѝ печелеше добре и се грижеше за нея. Нямаха деца, а Асан не отговаряше на никой защо.
- Имаш ли повече сигари? – вече по-спокойно запита Салим.
- Имам бе, ела! – и Зина му подаде наполовина изпразнен пакет “Арда”.
Младият мъж посегна за пакета и видя, че при обръщането към него, полите на Лазарина леко се бяха отворили, понадигнали и се виждаше глезена на единия сгънат крак, чак до коляното. Бялата ѝ кожа предизвика смущение в дъха му, но реши, че е случайно и запази самообладание. Измъкна цигара, приседна до момичето и запали. Дръпна силно, задържа и бавно изпусна дима. Неволно затананика “Дайте да запаля една сигара за да забравя...”.
- К‘о, к‘о думаш? – наостри уши Лазарина.
- Нищо, ма! Това е една средновековна песен написана по текст на великия немски поет Рембранд.
- Я, колко си начетен! – възхити се момичето.
- Да, той е написал много либрета и сценарии за филми, но от Холивуд не са го открили да му платят и не са снимали.
- А к‘о е туй “либрета”? – с любопитство запита Зина и се приближи плътно до него, сякаш за да го чува по-добре.
- Така по модерно му викат на текстовете на народните песни.
- Аууу, колко интересно!!! Ти к‘о пра‘иш на къра с тоз акъл? Бегай ставай учен!
- А, не! Тук ми е добре. Гледам си градините, стоката и имам много време да размишлявам върху проблемите на планетата.
Лазарина се позамисли и запита:
- А, момиче имаш ли си?
Салим въздъхна дълбоко.
- Нямам Зино, сърцето ми е празно за момичета... Дадох го на една фея, а тя го захвърли и не ми обръща никакво внимание. Как ли не ѝ пиша, не я задявам, не я моля за капчица внимание, но тя си лети в нейния приказен свят с някакъв парашутист и не ѝ пука за мен...
Сълзи покапаха по лицето на младия мъж. Лазарина трогната взе главата му и я положи на младата си гръд.
- Поплачи си, бате, излей мъката си! – нежно шептеше момичето и галеше главата на Салим.
Той усети топлина, загриженост и се зачуди, дали ако сме по-добри хора, няма да сме по-щастливи?! Обви с ръце крехкото тяло на момичето и се притисна до нея. Усещаше блаженство, усещаше бързото туптене на друго сърце, толкова, толкова близо до неговото. Надигна глава и погледна Зина в очите. Големите ѝ сини очи го поглъщаха, потапяха, привличаха. Доближи се и целуна устните ѝ. Момичето не се отдръпна. Салим сдоби смелост и я зацелува с все по-нарастваща страст. Лазарина се отпусна и полегна по гръб. Дрехата ѝ разкри горната част на красивите ѝ гърди. Младият мъж зарови лицето си в тях обсипвайки ги с безкрайни целувки. Ръката му повдигна полите на Зина и докосна коляното ѝ. Момичето потрепна, изпусна въздишка и прошепна:
- Сали, ако ни види някой и Асан разбере, ще ни убие и двамата!
- Тук никой не минава по това време.
Увереността му нарастваше и ръката му пропълзя по бедрото нагоре към лоното на момичето. Зина дишаше накъсано, целуваше лицето на любовника си със страст изгаряща кожата му. Ръката му докосна младата ѝ путка. Нямаше бельо и за негова изненада, нямаше и косми. Зарадва се, вдигна полите ѝ и зарови устни в мократа ѝ сладост. Лазарина ухаеше хубаво. Младата ѝ плът още пазеше аромата на сутрешен душ, въпреки разходката в гората. Езикът му откри топчицата на сладостта ѝ. Облиза я страстно, засмука я и потопи пръсти в бълващата влага, путка. Момичето се заизвива в танц на страстта, устните ѝ издаваха и хрипащи и пискащи тонове, не много успешно потискани. Салим се изправи и смъкна панталона си. Зина се постресна и сподавено извика:
- Чакай, бате! Не така!
Посегна с ръка и обхвана набъбналата му страст. Задвижи се по ствола му и заговори:
- Наш‘та болка е, че Асан не може да прави деца. Ако ти дам в путката и стане белята, резилът ще е голям!
Салим увеси нос. Сякаш ледено цунами го връхлетя.
- Е, не де, бате Сали, не се натъжавай! Няма да спрем сега...
Лазарина го придърпа и пое хуя му в устата си. Мъжът се изпъна от новото усещане. Нежният ѝ език го обхождаше с наслада. Топлината на меките ѝ устни го даряваха с усещания за които не бе и подозирал. Не че не му бяха правили свирка, но такава изпиваща страст и нежност не бе срещал. Обхвана с ръце главата на момичето и я притисна силно към себе си. Потъна в устните ѝ, а топките му опряха в красиво оформената ѝ брадичка. Лазарина послушно поемаше хуя му. Давеше се, избиха сълзи на очите ѝ, но не се противеше. Дори обхвана с ръце задника му и сама го притискаше към себе си. Изведнъж спря, измъкна се и продума:
- Не свършвай, имаме още работа!
Изправи се, хвана Салим за ръка и го постави с гръб към ствола на един от орехите.
- Седни и се облегни на дървото! – почти заповеднически изрече момичето.
Салим седна, облегна се на ствола с изпънати напред крака и стърчащ хуй. Момичето го прекрачи с гръб към него, повдигна полите си, наведе се напред, обхвана хуя му и започна да го прекарва по дължината на цепката си. Розовите устни на путката ѝ го обмазаха добре с мъзга. Тогава Зина го насочи в дупето си. Натискаше се леко, но настойчиво и Салим усети, как навлиза в топлото, стегнато младо дупе. Обзе го огромна страст и си мислеше, че ще свърши на момента. Но момичето така го притисна, че изпразването беше невъзможно. След като го пое до край, Зина се облегна на Салим и прошепна:
- Не пази ръцете си! Гали ми циците и путката!
Мъжът я обгърна. Едната му ръка застиска зърната на красивите гърди, а пръстите на другата потънаха в невероятно мократа ѝ путка. Лазарина започна да се нанизва все по-бързо на твърдия хуй. Стоновете ѝ бяха все по-силни, а влагата все повече. Салим загуби представа за времето. Не знаеше къде се намира. Плътно притисналия го задник извади “сърцето му през гърлото”. Обърна главата на момичето към себе си и я зацелува, така както не знаеше че е възможно. Лазарина се затресе върху него, пулсациите на ануса ѝ накараха Салим да свърши с вик и трептене. Отпуснаха се в прегръдка, без да излизат един от друг и замряха в безвремие.

- Да запалим, а? – протегна пакета с цигари Лазарина към Салим.
Засмукаха дима, а телата им още потрепваха от сладострастие.
- Всичко си имаш, бате! Трябва да си намериш половинката.
- Аз не пия, за какво ми е половинка?!
- За гадже ти говоря! – засмя се Лазарина.
- И къде да го търся?
- Селото голямо. Има кръчма, дискотека...
- Оф, не мога там! – въздъхна Салим. - От много време се заяждам с всеки… стар, млад, редовен, новодошъл. Сега ме търсят единствено да ме бият.
- Ами, бате, каквото повикало, такова се обадило! – прегърна го и го целуна. – Ей, то слънцето към заник тръгнало! - Зина се изправи, пооправи косата и полите си, взе кошницата с гъби и си тръгна.
Спря се, обърна се и каза:
- Чао, бате! А ти помисли!!!

Салим остана под ореха, докато лъчите на слънцето не почервеняха. Мислите му препускаха, като табун гонен от вълци. След тези няколко часа с Лазарина, душата му копнееше още по-силно човешко внимание!