Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 13: Иска ли ти се
Предчувствайки приятното прекарване в следващите час-два, Неделчев тихо си свирукаше в асансьора. Днес щеше да онанира за пети път и от опит знаеше, че ще му трябва повечко време. Но пък сестрата на Андрей беше маце и половина. Как му се щеше да може да вмъкне шпионска камера в стаята ѝ. Толкова искаше да я види гола. Представяше си я как лази в краката му. Или още по-добре на плажа. Едвам сдържаше ерекцията си. Като приключи с мастурбирането ще поръча камерата от оня шпионски магазин. Как обаче ще пробута запалката на Андрей? А може би не трябва да поръчва запалка? В края на краищата запалката не е толкова незабележим предмет. Много от съучениците му вече пушеха и без колебание биха грабнали една запалка на аванта мотаеща се някъде пред погледа им. Пък Неделчев не пушеше и всеки с два грама мозък щеше да се чуди що му е тая запалка.
Мисленето взе да му идва малко в повече, а и стигна до неговия етаж. Влезе в апартамента и за миг се наслади на тишината – родителите му ги нямаше и скоро нямаше да се приберат. Размята дрехите си по пода и застана пред огледалото. Дали ако започнеше да си бръсне гърдите, космите му ще пораснат най-после? За гърдите може би не беше сигурен, но със сигурност трябваше да започне да бръсне подмишниците си.
Пусна си телевизора и вяло започна да превърта порно каналите. Половин час по-късно вече усърдно работеше върху петия си опит за деня. На екрана знойна мадама обслужваше едновременно двама изключително надарени господа на средна възраст. Той обичаше зрелите жени. Вярваше на тийнейджърските приказки, че зрелите жени са постоянно загорели за секс, нямат никакви задръжки и са готови да споделят тялото си с всеки, който го пожелае. Е, нямаше разумно обяснение защо не беше забелязал нито една зряла жена да споделя тялото си с всеки срещнат, но това не накърняваше убедеността му в правотата на тази сентенция. Ключът се превъртя и се чу властният глас на майка му:
- Значи изобщо не те знам как смяташ да си изпълниш плана, след като очакваш че някой друг ще ти води клиентите! Обаждаш му се сега и уговаряш среща веднага да му занесеш офертата! – Неделчев се вдърви от ужас.
Майка му се прибираше по никое време. А той беше чисто гол в дневната!
Това не можеше да се случва! Не и отново! Той грабна дрехите си и изхвърча на терасата. Абсолютно гол. Започна бясно да се облича оглеждайки се отчаяно. Гласът на майка му кънтеше в коридора – пак крещеше на някой от подчинените си. Тази стоманена нотка в гласа ѝ го изпълваше с ужас. Спомни си предния (и надяваше се последния) път, когато майка му го завари да мастурбира. Накара го да стои насред стаята гол, докато му крещеше за вредата от онанизма, за това какво ще си помислят хората за НЕЯ, как ТЯ ще се появи отново в офиса. Какъв офис? Та той беше вкъщи! Вярно, че при децибелите на гласа ѝ вероятно провинението му не беше останало в тайна поне два етажа нагоре и надолу, но едва ли беше достигнало чак до офиса ѝ.
Надникна през прозореца и видя майка си разположена на дивана в дневната да води един от нейните безконечни разговори. Реши, че сега е отличен момент да се изниже – щеше да се помотае около блока, докато тя изхвърчи пак към офиса. Мина през дневната и с възможно най-учудената си физиономия поздрави и мигновено направи знак с глава, че току що е видял че майка му говори по телефона. Закима сякаш не искаше да я прекъсва.
- Не затваряй! Ти нямаш ли да учиш? – и без да дочака отговор продължи: - Иди в мазата и нареди ония буркани, дето баща ти трябва да ги вземе.
Неделчев нищо не разбра, но кимна разбиращо. Вече беше свикнал майка му да командва по няколко души едновременно включително и него. За разлика от повечето други жертви обаче, той се съгласяваше с всичко и просто не го вършеше. Майка му рядко помнеше какво му е възложила, така че успяваше да живее в мир и хармония с нея доколкото това изобщо бе възможно. Грабна ключовете от мазата и благодарейки на късмета си за страхотния повод да се измъкне от апартамента се спусна към асансьора. Кабинката се дотресе до етажа и той отвори вратата. Там беше оная мацка от шестнадесетия. Мастурбиращата. Той просто държеше вратата на асансьора, а тя го гледаше с големите си очи отвътре. Преглътна. Тя естествено забеляза реакцията му. Винаги забелязваше или поне той така си мислеше.
- Ако няма да слизаш пусни вратата за да сляза! – ококорено го подкани тя.
Смути се от собствената си неувереност и се вмъкна в кабината. В малкия асансьор сякаш усещаше някакво електрическо поле около тялото ѝ. Миришеше свежо. Усети го, въпреки че едвам дишаше. Виждаше гърдите ѝ свободни под тениската. Тя сякаш нарочно ги завъртя наляво надясно и затананика някаква глупава детска песничка.
- Похвали се зайче, на своето майче, на татко, на батко, на бабка, на дядко… – кокетно си тананикаше момичето от шестнадесетия.
Със сигурност не носеше сутиен. Той се считаше за експерт по този въпрос – часове наред беше изучавал снимки и клипове в интернет, после бе прилагал наученото на практика и вече смяташе, че безпогрешно може да определи коя жена носи сутиен и коя не. Тя не носеше. Виждаше зърната ѝ.
- Иска ли ти се? – попита го тя с възможно най-сладкия си глас.
Кръвта буквално изригна към главата му. Усети как ушите му набъбват и се изчервяват. Знаеше, че акнето му личи повече, когато се изчерви, но нищо не можеше да направи. Месеци след онзи ден в големия асансьор бе разигравал в ума си различни ситуации. Месеци наред пресмяташе отново шансовете си през онзи ден – ами ако се беше обърнал и я беше хванал, а? Хилядите диалози, които беше водил с нея мислено сега просто отлетяха от ума му, като ято птички след изстрела на нейния въпрос. Гърдите ѝ доволно се пъчеха насреща му.
- Иска ли ти се… – направи кратка пауза тя, докато той почти не можеше да повярва на късмета си. - Да боядисаме входа?
“Ъ? Какво?” – съзнанието му поднесе на завоя и го остави да се оправя сам без грам мисъл в главата. Тя кокетно въртеше очи насреща му и му плещеше някакви глупости за решението на домсъвета за боядисването на входа. И докато съзнанието му се ориентира в новата обстановка вече бяха достигнали първия етаж. Тя завъртя глава и го перна с опашката си, докато прелиташе покрай него.
Вратата на асансьора плавно се затвори. Скърцането ѝ сякаш му се присмиваше. “Кучка! Прави го нарочно!” – вече влязло в релси, съзнанието му хладно констатира фактите. Без съмнение момичето просто се забавляваше с него. Мисълта толкова го шокира, че едва сега забеляза ерекцията си. “Всички са кучки!” – смъкна се в мазата на спокойствие. Не за пръв път се усамотяваше в мазата, когато майка му се прибереше по-рано от работа. Обикновено тя се прибираше след девет дори десет вечерта и поне още час говореше по телефона. Сутрин Неделчев се изнизваше рано и се мотаеше в двора на училището, докато майка му и баща му приключеха с обичайната си сутрешна караница и поемат към работа. После апартаментът беше негов. До вечерта. Освен ако не станеше като днес. Тогава просто се изнизваше от апартамента, докато майка му или баща му, или не дай Боже и двамата вилнееха из апартамента. Тогава или се мотаеше около блока или се свираше в мазата. Там се отпускаше на стария фотьойл и определено прекарваше доста добре времето си. Днес, в бързината, забрави таблета. Нищо – сестрата на Андрей и мацето от шестнадесетия бяха доставили достатъчно пресен материал за въображението му. “Как се люшкаха гърдите ѝ…” – мисълта се стрелна през ума му, докато отключваше вратата на общата маза. Бутна вратата зад себе си, докато чу познатото хлопване. Щракна ключа на осветлението, но нищо не се случи – крушката пак беше изгоряла. Открехна вратата на мазите, колкото да не се пребие по стълбите, и пое надолу. Миг след като се настани във фотьойла вече се беше отдал на фантазиите си.
***
Двете момичета от последния час се надпреварваха да лижат пениса му. После оная от шестнадесетия навря циците си в лицето му и той ги засмука. В това време сестрата на Андрей се опитваше да навре огромния му чеп в тясното си дупе. Чуваше я как стене:
- О, моля те Неделчев, толкова искам да го пъхна, а е толкова голям! Боли! Ох, моля те… не се дърпай! Искаммммм!
Чу лекия ѝ писък, когато пенисът му проникна в сфинктера ѝ…
***
Наистина чу лек писък? Отвори очи и замръзна. На полуоткрехнатата врата на мазата видя изпънатото ококорено лице на Моралийска. Тъпо. Още по-тъпото беше, че тя държеше телефона си с камерата насочена точно към него и ако тази камера беше включена в момента правеше страхотен клип на заниманието му.
Следва продължение…
Значи това е втора ЧАСТ в която четем ОТНОВО за физическите и най-вече мисловни ЗАНИМАНИЯ на един самотен ЧЕКИДЖИЯ! Това не ме радва никак, защото до ПРЕДИ няколко ДНИ четяхме същите(само, че в КОМЕНТАРИТЕ) от истинските такива онанисти в сайта ПИЛЕНЦАТА от СОФЕТО!!! Тоя ФАНТАЗЬОР Неделчев може само да бъде УПОТРЕБЕН от Марина да ДОСТАВИ плътско УДОВОЛСТВИЕ на нея и ПЕДЕРАСТА-траверс МИШО(Михаил Стоянов Константинов) -ОЛЯ!
https://domnakinoto.com/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-movie4055.html?a=&date=22.11.2024#sell-ticket-section