Лагерът 1996

30.11.2024 | Oblaci

Едно време имаше някакви детски пионерски лагери (как звучи само, а!), а след 1992 – бяха само лагери. Идеята да са детски беше да има по-малко разпорени задници, но аз, с моя акъл през 1996, когато бях на 14 години, още не можех да навържа нещата. Чак когато отидохме там, разбрах, че липсваха всякакви въртележки или водни колела – имаше само една беседка, където шефът на лагера играеше табла, шах, белот и покер срещу който иска, и беше стриктно забранена за ученици.

Байчо е доста подробен и малко ще ви отегчи, ама е хубаво да разберат младите за какво иде реч! Старите – можете с мене да си припомните един друг свят.

През 1996 още нещата в България не си бяха таковали мамата, но бяха на път. Лятото наближаваше, но, доколкото виждах, това щеше да е третата ми година без море (басейнът в Стара Загора беше в ремонт от 1994 до 2001), и никакво натапяне във вода не ми се очертаваше.

На Минералните бани кърлежите падаха от дърветата като десантчици, в село Ягода всички цигани бяха клиентела, та ни една бяла жена не смееше да влезе във водата, за да не забременее, пометне или хване неизвестна болест, непозната все още на науката.

Вместо море ми се очертаваше за трета поредна година – кур! За всичко беше виновен баща ми, което си беше и самата истина, защото той си мислеше, че вместо да работи нещо, може да прави далавери, но явно далаверите, в които не чупиш китки, носове или не режеш уши, не бяха никак печеливши... затова парите бяха кът!

Майка ми гледаше моята отчаяна физиономия. Накрая, макар да знаеше, че това е капан, ме попита:
- Казвай какво има? Мамка му!
Обясних за морето. Вместо да ме порицае, тя въздъхна и рече:
- Вярно, три години са си! – после ми каза, че ще оправи нещата.
Майка като кажеше нещо, го правеше, за разлика от баща ми. Вече имах някаква надежда, драги ми смехурковци.

След три дни, докато вечеряхме, майка стратегически изчака баща ми да изяде пържените картофи, половината майонеза и три кюфтета, плюс две бири и неговият отбор да поведе в резултата, за да каже:
- Ще го пращам нашия на детски лагер!
Като поразен с копие кафърски бивол, баща ми се надигна от креслото, за да изнесе лекция против лагерите, училището, учителите, социализма, комунизма и против целокупното човечество. Но майка го ритна назад, и той рухна невярващо: - Охо! – рече само.
- Охо, я! Нали искаше апартаментът да е на разположение!? – пита го тя.
Откъде да знам аз с детския си акъл, че двамата обичаха “разменните” гостувания. За тях разбрах чак след двадесет години, та чак тогава ми стана ясна тайната на брака им.
- Е! Ама лагер! – не мирясваше татко.
- Давай пари за море тогава! – контрира тя.
- Абе, правете каквото искате бе! – той погледна към мен сякаш се чудеше защо навремето не беше свършил върху космите на майка ми, а ѝ го беше набил докрай и така ме беше направил мене.
Явно сметна, че е направил грешка, която вече не можеше да заличи.
- На баба ти си се метнал, а? Хора от народа! Като искаш да си с тях, отивай, мойто момче! – баща ми смяташе, че родът му е благороден (по причини, които само той знаеше). - Досега се опитвах да те предпазвам, ама на! Отивай! Ама ревнеш ли да се връщаш, ще те бъзикам, докато не пораснеш! – това не беше напразна заплаха.
Откажех ли се, той щеше да ме съсипе психически. На всеки 15 минути щеше да казва ехидно: “Тва да не ти е лагера, а?” или нещо от сорта. Баща като него беше школа за оцеляване. Той можеше рядко да те удари, ама реши ли да ти стопи душата, направо те съсипваше.

Майка ми намигна много доволна, после го целуна с език. Още не можех да разбера защо възрастните са толкова шантави, но тогава си мислех, че са откачили заради ставането в 5:00 часа сутринта.

Майка намери пари, после ме записа за лагер на Равда с моя клас. От всичките двадесет и осем човека цели 16 щяхме да сме там, от които 10 момчета и шест момичета. Останалите или бяха твърде богати, твърде бедни, или имаха работа на село. Класната каза, че всичко е уредено. Две седмици продължителност на ексклузивния воаяж, като на първи юли можем да тръгваме с влак, а после ще сме с автобус и прочее (както разбрах после значеше пеш).

Получих инструкции за бельо, кърпи, калъфки и всякакви простотии, които напълниха съветския куфар на дядо ми. “Леле!” – мислех си аз, “Всички са напълно луди! Отивам да се къпя, не да емигрирам!”.

Баща ми не дойде да ни изпрати като форма на протест. Всъщност сигурно е чакал нашите семейни приятели – семейство Бояджиеви да дойдат от Симитли със съвсем други планове. Майка се беше барнала с някакъв убийствен грим, къса пола и сандали с черен чорапогащник. Бях убеден, че ѝ хлопа дъската, защото кой щеше да я види в 23:35, докато преминем през Станционната градина (през 1996 половината лампи не светеха). Въпреки това моите съученици я оцениха. След като си тръгна, хихикайки казаха:
- Майка ти е голямо ескимо! – тоест сладолед за хапане, смучене и лизане.
Убийственият хумор на осми клас беше казал своята дума!

Във влака беше весело с момчетата, които не мигнахме цяла нощ за ужас на нашата класна. Чак призори се одрямахме в Бургас за нейна радост, и когато автобусът ни свали в Равда, за да вървим към километър в десет часа сутринта, бяхме вече в пълен делириум.

Класната и учителката от занималнята крачеха най-отзад и крещяха да вървим по-бързо напред. Водеше Динка, която беше някаква рода на класната и го играеше вярното ѝ куче. Тя знаеше къде се намира детският лагер, нервно оглеждайки се за всякакви злини, носеше тежкия си сак, който някога е бил много фешън (преди над 30 години – сега изглеждаше като еталон за думата “демоде”).

През тия години (90-те, деца) да си гъст с класната значеше да ти е лесно цялото учене, като уж се откривала възможност да запишеш някоя мечтана специалност. После ще стане дума и за нея – специалността. Нека, обаче, пристигнем в лагера, над чиято порта не пишеше нищо за “Свободата и за Труда”, ама си личеше как от това място се печелеха пари, които потъваха нейде. Всъщност някога сигурно е имало лозунг, но някой го беше свалил и табелите стояха до оградата, като на тях се виждаха само надписите: “Слава и Дружба”.

Посрещна ни една лелка, която ни огледа сякаш си е открила цирей, въздъхна сякаш беше лично отговорна за целия Преход, и рече:
- Ей ся да тилифонирам! – грабна слушалката на сивия метален обществен телефон, припомпа нулата за безплатен градски разговор (не на всички апарати минаваше тоя номер) и се свърза с някой, на който трябваше да докладва за нашата ненадейна поява.
Момчетата си натрупахме куфарите на куп и легнахме върху тях. Явно бая сме почакали, защото когато се събудих, бях жаден, а учителките се караха с лелката. Накрая целият портал се отвори от някакъв уникален екземпляр, който буташе вратата с мъка. Явно беше пенсиониран баскетболист (през соца това значеше 35-40 годишен змей), който беше висок над два метра и имаше някакво разкошно шкембе, което изглеждаше така, сякаш е глътнал две баскетболни топки.
- Прощавайте за забавянето! – изрече той с авторитетен глас.
Класната Йовчева и вярната ѝ приятелка от занималнята, Ганева, крякнаха насреща му. Той ги разпъди и по-соломоновски рече:
- Каквото и да е било-било! Проблемите са зад гърба ни, дами! – дамите бяха ниски към 155 и 165 см., та гледаха шкембето му, а гръмовният му глас се лееше отгоре им.
Тогава не знаех как жените налитаха на всеки висок над два метра като оси на мърша, та се зачудих сериозно, защото след като заплашваха преди малко със всичко, което могат, сега се кикотеха като кухи лейки, докато баскетболистът им обясняваше някои неща. После се обърна към нас. Изгледа ни с недоверие – явно му се сторихме способни на чутовни злини и пакости, които могат да сложат в малкия си джоб Емил от Льоненберя, Патиланците и Пипилота, та заговори с дълбок властен глас, който до момента бях чувал само по старите американски филми за разпъването на Иисус, които обичаха да излъчват по Коледа.
- Деца! Големи сте! – кресна той. - Млъквай, ей! Че ей ся ще си заминеш! – кресна на Димо, който винаги беше малко недоскив. - Някои правила. Много прости. Запомнете ги! Ако трябва да ги повторя, ще бия! – показа си ръката.
Огромно нещо, деца – говоря за дланта. Пръстите му бяха толкова големи, че само с тях можеше да свърши всяка една жена! Учителките го гледаха захласнати, аз, девственика, си мислех, че са слънчасали и са неадекватни.
- Така! След 22:00 часа, който го видя вън изхвърчава! Който отиде на плажа, без да е придружен от учител, пак изхвърчава! Алкохол и цигари... да казвам ли? – попита риторично той, после с голямо удоволствие добави: - Изхвърчава! – за да подчертае думите си, той запали една цигара, почерпи учителките, които също запушиха като невидели. - Сега ще ви покажа къде сте настанени!

Създадохте ли си представа какво прекрасно време беше '96? Обратното на '69 е '96 – ранният преход беше нещо средно като добре облечен травестит с идеална прическа и дрехи, но с космати ръце. Очаквахме промяна веднага към по-добро, но получихме псевдо-социализъм без никакъв морал, което явно беше по-лошо от соца с морал. Така се оказахме в следната забавна ситуация!

Майка ме беше добавила преди крайния срок за лагера, ама аз никога не съм идвал (на лагери, горски училища и почивки), та ония вече дали бройката за храна и легла, но никой не се е обадил да каже за добавката от едно дете, затова се получи приятна изненада!

След години разбрах, че цената на лагера е 100 лева на човек за седмица, пътят струваше по-малко от 50 лева на човек, а учителките си добавяха 50 лева “вредни” за всеки ученик. Така честните госпожи, научени на соц морал, си плащаха почивките и си позволяваха кебапчета и пържоли, които се печаха постоянно на скарата на директора на самия лагер. Той беше благородният джентълмен, който ни посрещна и любезно ни разясни правилата.

Но за мен нямаше място. Ама никакво! Всъщност имаше – едно легло в стаята на двете учителки и на Динка. Но когато директорът им предложи тази опция, те замигаха като натровени. Аз бях готов да спя и на тревата, ако се наложи, за да не се връщам същия ден и вдъхновявам баща си. Казах, че няма проблеми – но те отказаха решително! Директорът, свикнал с подобни ситуации, им влезе в положение. Щеше да почака до 22:00 часа, и ако не се намереше място, щеше да ми върне парите и да ме качи на нощния влак от Бургас за София. Ако обаче намерят легло за мен, всичко друго щеше да се уреди.
- Не се бой! Ще измислим нещо! – каза Йовчева.
Аз наистина се надявах, че 35-годишната даскалица ще намери решение. За моя изненада, вместо да ме сложат на свободното легло при тях, ме насочиха към стаята на момчетата. Те ме гледаха сякаш съм станал бездомен. Никой не си даде леглото, за да сложа поне дрехите си. Куфарът ми бе сбутан на земята в ъгъла, но поне решиха да ми дадат по една възглавница, ако се наложи да спя на пода.
Самите сгради бяха стари кооперации, на всеки етаж с тераса от край до край, която играеше ролята на коридор. Всяка стая имаше шест легла и гардероб, а влизането беше както на тераса в блок. Вратите не се заключваха, освен тази на класните-отговорници, която имаше халки за катинар. Йовчева тържествено сложи катинар, за да е сигурно, че никой няма да я окраде, или че няма коварно да се промъкна и да легна на свободното легло.
- Вие нямате нищо ценно, нали? – попита тя троснато.
Кимнахме. Аз нямах дори и легло, защото майка ми ме беше записала три дни преди тръгването. И тъй като тя не го беше правила преди това, всичко се беше превърнало в мой проблем! Усещах, че животът се е фокусирал върху мен – бях гневен, тъжен и огорчен.

Така че сложихме бански, взехме кърпи и отидохме на плажа. Учителките бяха с някакви стари цели бански костюми, а Динка имаше такъв от две части, но горната част беше бая широка и всички виждахме края на розовите ѝ ареоли. Останалите момичета или не забелязваха, или нарочно не ѝ казваха, та ние, момчетата, получихме бая ерекции, докато тя се щураше наоколо.

На плажа спрях да мисля за проблемите си. Имаше водорасли, миди и много слънце. Чадъри нямаше, но за сметка на това имаше рояци мухички. За наше изумление имаше още стотици деца от България и цяла група от Украйна! Йовчева забеляза някаква млада жена, заобиколена от руси и синеоки момичета.
- Ирена! – викна Йовчева.
- Данче! – отвърна Ирена и дойде към нас.
Оказа се нейна приятелка от института. Скоро всички влязохме да се къпем под строй с определено време за къпане – 10 минути според хронометъра на спасителя, който носеше едни слънчеви очила и се опитваше да изглежда като фатален холивудски герой.

Когато излязохме, Йовчева ме придърпа към Ирена. Тя ме огледа отгоре до долу, сякаш ме продаваха в робство, и доволно каза:
- Ами да! Защо не! Ще го сложа при отличничките!
Викна три момичета от Хасково – Светлето, Танчето и Тони, и попита:
- Тъй като вашата приятелка Бистра не дойде, може ли да приемете това момче при вас? – после се обърна към мен строго и каза: - Ако направиш проблем, ще изхвърчиш веднага!
Йовчева добави, че и аз съм отличник и съм ходил на олимпиади. Докато ги сипеше тези опашати лъжи, ме ощипа – да мълча, иначе щеше и тя да ме “трясне”. Никой не ме попита за олимпиадите – благодарих на Небесата! Така се запознахме с момичетата.

Светлето беше с цял бански Speedo, с големи гърди, леко къдрава коса и нацупена хитра усмивка. Имаше златни пръстени и синджир с глава на Нефертити. Танчето беше красива брюнетка с къса коса до раменете, изящна, с уверен поглед и сърдечна усмивка. А Тони беше къдрава, най-ниска от всички, леко кривогледа с очила и мечтана усмивка.
- Кажи как се казваше, де! – рече Таня.
- Борис. – отвърнах смутено.
- Борка! Боби! Боб! – извикаха те в един глас и се засмяха.
Ирена ме инструктира какво да правя:
- Бориславе, отивай да си вземеш багажа и върви с момичетата! Храна ще получаваш с твоята група, а в морето ще влизаш с нас! Айде, бягай!
И така, успокоих се, че няма да се връщам безславно у дома. Трите момичета с кикот ме поведоха към общежитията като ми задаваха хиляди въпроси. След всеки мой отговор се умълчаваха, после се смееха, а накрая дори си шепнеха нещо. Бях разбрал, че жените не са като хората, а тези на 16 години са най-опасните хищници на планетата.

Тарторката на трите беше Светлана, защото баща ѝ беше богат, а чичо ѝ живееше в Америка. Докато вървяхме, Тони обясни:
- Светлана се казва Селин, но много мрази да ѝ викат така! Заради Възродителния процес я кръстили Светлана.
Докато слушахме политическите разсъждения на Светлана, аз бях зает да наблюдавам рамене, бедра и онези две секси точки на кръста, които някои момичета имаха. Гърдите им бяха съвсем различни, а всичко това подейства на тялото ми веднага. Банските ми бяха стари и тесни, и ако не внимавам, можеше “долната глава” да се покаже над ластика! Поставих кърпата отпред за всеки случай като продължих да вървя.
- Що вървиш така? Да не ти стана, а? – подхвърли Тони.
Не казах нищо. Вероятно съм се изчервил, защото Таня им нареди да ме оставят на мира.

На обяд се очакваше да спим и няма майтап, приятели – след като тяхната класна Ирена ни посети, трите момичета заспаха. Аз не можех. Чудех се защо не мога да се унеса, при толкова малко сън предишната нощ (момичетата бяха дошли вчера от Хасково) и морето и слънцето, които допълнително трябваше да ме изморят. После се почесах между краката (бях започнал да имам косми от две години и това чувство беше много тегаво) и курът ми се одърви отново. А той се дървеше, защото бях сам в стая пълна с момичета, които миришеха на шампоан, балсам за тяло и дезодорант “Рексона”. Телата им бяха до мен, а аз не си бях правил чекия от два дни! Обхванах го с ръка, започнах да си бия сладка чекия, но някоя мръдна, друга измуча нещо и вместо да се наслаждавам на прекрасните момичешки тела, аз се панирах, че могат да ме надушат и ще стане скандал. Ако стане скандал, ще си изпатя аз! Затова реших да си бия чекия някъде другаде и по друго време. После се обърнах, легнах върху ерекцията си и съм заспал.

Сега да ви обясня за смените. Плажът беше малък. По-точно, зоната с пясък, която не беше пълна със скали и миди, беше не повече от сто метра. Това значеше, че имаше смени. Освен това столовата за хранене беше малка – не повече от сто места, а в лагера имаше към 400 души. Затова смените бяха сериозна организация. Първа смяна ставаше рано. В 7:00 всички шъткаха, докато се миеха, отиваха да ядат и с всички кърпи и чанти отиваха на плаж след закуската. В 8:00 втора смяна вече ядеше и към 8:30 тръгваше за плажа. Идеята беше да се засекат не на плажа с първа смяна, а някъде по пътя. Така! Схванахте ли моята мисъл? Аз ставах пръв (бяхме най-прецаканата смяна) и гледах да не ги събудя. Втория ден, обаче хубавата ги събудих и момичетата ме замеряха с джапанки и възглавници. Отивах да ям с моите приятели, които вече не ми бяха толкова близки, защото тези, дето са ми никакви – някакви момичета от Хасково, ме взеха с тях, а моите приятели не ми дадоха и да си сложа куфара на нечие легло. С такива приятели врагове не ми трябват!

След обяда се отправих към стаята, която беше празна. Бързо се преоблякох и седнах да чета някаква книга-игра, в която се разказваше за някакъв демон и за кралицата на елфите. След повече от тридесет минути момичетата се изсипаха с кърпите от плажа и само казаха:
- Ама си тука, а?
- Айде навън! – изкомандва ме Тони.
Какво да правя? Без да кажа нищо, си взех книгата и, чувствайки се като навлек, отидох да я чета на стълбите, докато се преоблекат и изкъпят, или каквото там бяха решили да правят. Докато се чудех по кой път да поема в самата книга, при мен дойде Таня. Беше оставила хавлията си и беше само по бански, но така, като не беше на плажа, изглеждаше много различно и напълно секси. Седна до мен, взе ми книгата и попита:
- Каква е тая книга? Какъв е тоя демон на корицата? Авторът има много странна фамилия!
После помълча и рече:
- Не се коси! Искаш ли да те водим с нас на плаж? Така няма да ни будиш, ще се къпеш преди всички и ще се преобличаш с нас, а пък за храната ще говорим с Ирена.
- Таня, как ще го направите?
Нямаше какво да отговоря, но след като някой ми показа, че е поне малко загрижен как се чувствам, вече не ми беше толкова тегаво.
- О! Я не се съмнявай в кака си! – после ме прегърна.
Всичките тия топли цици ми се размаха по рамото, а косата ѝ ме загали като ангелски крила. Тя сигурно изпитваше майчинско чувство към мен, а аз исках неистово да ѝ го начукам в този момент. Тя ме пусна, преди да е станало късно, и рече:
- Ела след пет минути да се преоблека и аз!

Логично, нямах часовник, но нарочно тръгнах по-рано и се опитах да погледна през прозореца. Вътре цареше пълен мрак, ярък контраст със силната слънчева светлина отвън – нищо не можех да видя!
- Тоя дето стърчи, Борко ли е? – чух глас, а после при мен дойде Светла, която ме задърпа. - Влизай бе, какво ми стърчиш като... – тия момичета имаха много цветист език, когато не бяха покрай класната си.
- Идваш ли с нас при Ирена? – попита ме Таня.
Кимнах.
- А защо я наричате Ирена, а не ѝ казвате по фамилия?
Трите се разхилиха.
- Който я нарече “Мераклийска”, става личен враг!
Светла плясна Таня, за да изрази несъгласие, и на свой ред рече:
- Първия път прощава и предупреждава, ама после… Леле, мале!
Когато се замъкнахме към стаята на класната, установихме, че я няма. След кратко издирване я намерихме в беседката до бившия баскетболен корт, където тя се извисяваше и тътнеше “контра” и “реконтра”. Интересното е, че там беше и Йовчева, която само ми кимна. Тя продължи да играе карти, сякаш животът ѝ зависеше от това. Виж, Ирена си хвърли картите на масата надолу и рече:
- Ще чакате!
Без да се обърне на всички подвиквания и мърморене, тя дойде при нас.
- Някакъв проблем ли има, момичета?
Такааа! Сега да ви обясня кой работи! Таня, Светлето и Тони бяха, освен отличнички, и големи красавици. Иренчето, тяхната класна, можеше да е млада, но определено нито имаше лице, нито цици, краката ѝ, макар и хубави, бяха къси, а прическата ѝ беше, меко казано, под въпрос дали изобщо е прическа или е нещо което просто се получаваше от само себе си, независимо колко дълго време си беше опъвала косата с четката. Когато е била млада, сигурно твърдо е била в лигата на зубърките, които дори момчетата не си даваха труд да опипат. Тази цялата философия я развивам сега, когато съм пет пъти по-възрастен и съм имал взимане-даване с доста жени. Споменавам го, за да не се объркате, че на 14 ги разбирах нещата, ако ги разбирах... както и да е! Нека сега да разкажа как се разви всичко точно както си беше, а не така, както би ми се искало да бъде.

Та Ирена Мераклийска сега можеше да коли и беси в класа, а красавиците трябваше да ѝ се подмазват. Абсолютната класика, в която бета жената става алфа, а другите алфи симулират бета поведение, за да се впишат в наратива. Както и да е! Момичетата изненадващо за самия мен загубиха нахаканите си гласове, започнаха да чуруликат и за две минути обясниха колко е важно аз да съм в една смяна с тях на плажа, а не при моите приятели. Ирена ме попита дали съм съгласен. Кимнах – копелетата много бързо ме бяха отритнали и това никога нямаше да го забравя! Тя се върна към беседката, поговори малко с моята класна, намигна на директора на лагера, който, подобно на индианския вожда Седящия бик, кимна мъдро само дето не рече “Аз казах Хау!”. След това Ирена се върна при нас и ни каза, че става.

И така, драги ми смехурковци, от младеж станах мъж. Преди да се случи тая работа обаче, имаше доста интересни моменти, които ще ви споделя сега!

Всъщност трите хасковски фурии искаха да си имат личен роб! Сигурно са ме харесвали, макар че коя десетокласничка през онези години ще си признае колко харесва сините очи на някое по-младо момче, макар разликата ни да беше смехотворните две години. И държа да отбележа – не беше никак лошо да съм им роб. Ще дам няколко силни примера.

Светлето смяташе, че някой трябва да ѝ купува сладолед веднъж на ден, всеки ден. Съответно ми даваше пари за четири ескимота. За нейно голямо съжаление, нямаше никаква “Делта” (марка сладолед, известна през онова време) и горчиво съжаляваше, че не мога да ѝ намеря сладолед “Магнум карамел”, като някак си ме караше да се чувствам виновен и за това.

На плажа наредих моята кърпа до мацките, които си имаха определени ритуали. Моята група се беше разпръснала, но Йовчева беше отделила храна специално за мен. Така никой не можеше да види какво точно правя с хасковлийките, което беше прекрасно, защото те ме караха да ги мажа с плажно масло. Като се връщам сега в спомените си, се сещам как ги питам като полезни изкопаеми, а те викат:
- Да, да точно така! Много добре го втриваш, Борко! Страхотен си!
Това си беше чиста гавра от която членът ми издуваше банските и това явно беше целта на занятието. Нямах нищо против да слагам ръце и да им мажа задниците и вътрешната страна на страхотните бедра (по онова време момичетата не бяха фанатички и имаха тук там косми). През цялото време в главата ми се въртяха точно две мисли. Как им изглеждат точно путките като – мръвкорляци, косми и комбинацията между външна и вътрешна лабия, тази малки разлики често водеха до приятни изненади.

Другата ми мисъл беше шокът от това, че ако някоя я стисна за задника от мерак, щеше да има страховити последствия, но на плажа можеше буквално да си шаря с ръце навсякъде по телата им (не по коремите и гърдите, там не можело), та често им забърсвах путките с обратното на ръката и погледа, който ми хвърляха тогава беше безценен. Мисля, че всяка гледаше да не се издава пред другите, ама точно това много им харесваше. От време на време си шептяха нещо за мен ама ми беше през кура, защото както казах при толкова много плът при това на десетокласнички с добре развити гърди цялата ми кръв беше напуснала не само главния ами и малкия мозък.

Имах също така своите разочарования. Дам. По едно време се яви един ди джей (диско жокер) с две тонколони и два компактдиска, който правеше два часа дискотека – дисковете бяха дълги към два часа, хитовете ги пускаше още един път накрая. Всички четиристотин лагерника се събираха и започваха да танцуват, уж. Тогава моите хасковски вакханки забравяха за мен и отиваха да разкъсват други младежи, като не само танцуваха с тях, ами и ходеха да се целуват. Бях уверен, защото го видях. Това ми посмачка перчема, но пък три задника и шест кълки си заслужаваха всички унижения, така че свих рамене и се занимавах с паветата (тъпунгерите) от моя клас. Динка искаше да танцува с мен, което ме караше да се чувствам преследван. Тя ми сподели, че би искала да съм в тяхната стая и ме пита дали се чувствам добре с тия мацки и… дали не ме карат да правя нещо.
- Купувам им сладоледи, какво да ме карат да правя? – нямаше да ѝ кажа за мазането на плажа, знаех каква е шибана клюкарка.
Освен това големите ѝ цици се бяха забили в гърдите ми, и въпреки че се мразех за това започвах да имам ерекция и от нея. Дори си представих, каква може да е путката ѝ, но самата мисъл ме срази, защото бях уверен, че има някакъв храст, който се е разпрострял навсякъде, вместо очаквания секси триъгълник. Тя ме гледаше в очите с някаква замечтана полуусмивка, Джон Бон Джоуви се дереше Ауейс, а тя си натискаше гърдите още повече. Писна ми от нейната наглост, затова ѝ опрях надървения си кур точно на путката ѝ. Очаквах някаква реакция, която не закъсня, но ме остави повече от замислен (за моите 14 лета, деца).
- Знаеш ли какво значи Always?
- Дамски превръзки с крилца? – отговорих уверен, тоя английски поне ми беше ясен.
Очите ѝ леко помръкнаха, ама после явно се сети какъв съм чук, дърво и гамен, та поясни.
- Означава “завинаги”.
- Винаги какво? – прошепнах ѝ в ухото.
- Предполагам, че означава завинаги заедно.
Носът ми беше до мишницата ѝ, а тя, приятел, си понамирисваше на змей! Разликата между осмокласничка и изтънчените десетокласнички си личеше от сто километра – абе дори съучениците ми понамирисваха, 90-те не бяха за естети, а за хора които оцеляваха с 10$ заплатки на месец!

Направо се чудех как да се спася от Динка, защото хем ми се ебеше от нея, хем го считах за твърде извратено да го правя с тази откачалка. Когато песента свърши, към мен дойде една дебела украинка с руса коса и ярко сини очи. Нали ви казах, че русото и синьото са ми слабост?
- А можно потанцувает с тебя? – поне това май каза.
Ей, не съм като Бакунин да пиша на руски без грешки! Изобщо, както виждате, драги, съм далеч от изящния стил на Владимир Набоков, затова моля ми простете!
- Можна, можна!
Тази не миришеше! Натисна ме, усети ми ерекцията и се усмихна сякаш нейната мамаша беше омесила пресни пирожки с парченца копър опържени в краве масло. Следващата песен беше “Пъмп дъ джам”, като цяло детство си мислих, че се казва Помпай Прозореца (асоциации), но нашата украинка без да му мисли напомпа мармалада, като си търкаше путето и големите цици в мен. Накрая направо си ме целуна.

Езикът ѝ искаше да влезе в гърлото ми. Аз се чудих какво да направя, а когато накрая всичко свърши, тя каза:
- Хороший малчик, так нада, научиш ся!
Свих рамене. Досега осем години учих, а се оказа, че не знам нищо за целуването, май.

Играта на бутилка беше коварна, затова винаги избирах целувка без език, защото можеше да ми се падне момче, което винаги беше тайната задкулисна цел на момичетата. Както и да е! Нека обобщим. Ей така ми течеше живота от зората до сумрака край пълното с водорасли и мухички море на Равда.

Ставах вече малко по-късно, ходихме на плаж, мажех хасковлийските валкирии по стройните им тела (даже ерекциите намаляха, което явно ги засегна), после преобличане и обед (обядът беше готин, защото имаше и десерт, понякога дори не беше мляко с ориз) и накрая в 18:00 часа започваше програмата на диджея, който пускаше парчета до 20:00 и така! Успявах да си уредя някоя целувка, я с дебелата украинка, която ми дърдореше някакви неща на някакъв перверзен руски от който нищо не панимаех, а ме беше срам да я питам отново. Можеше да иска да ходим някъде за да я чукам, а аз се бях зарекал да наеба за първи път богиня, а не малък секси хипопотам – бил той рус, синеок с големи тежки цици.

Динка също се явяваше, чат-пат, като духа на бащата на Хамлет – понякога беше забавна, друг път ме гледаше така, сякаш искаше да ми каже някаква огромна тайна, но усещаше, че не съм аз човекът за тия неща.

Моите съученици също бяха намерили момичета. Най-хубавите от тях, обаче, нямаха такива, защото не си държаха устите затворени и ги беше срам да си ебе, а грозните патароци бяха нагли и се бяха уредили вече. Изобщо грозните си мълчаха, ама пък действаха – така коварно печелиха женските сърца, които на тия години бяха едни големи биещи клитори търсещи основно целувки, но и всичко останало не им беше изобщо чуждо.

Аз бях твърде глупав, твърде добре възпитан, романтичен и нито грам циничен (сега имам цинизъм с килата, смехурковци) за да мога да си търся и да си намирам лесно.

Триото отличнички от всяка вечер играеха своята много мръсна и долна игра. Отиваха да се целуват с разни момчета стараейки се да ги накарат да откачат напълно.

Понякога ги виждах поотделно прикрити до някой храст да се хихикат, а ръцете на ухажорите им мачкаха гърдите с все зърната им сякаш месеха хляб! Полудявах от ревност, но курът ми се одървяше, което още повече ме караше да мразя и тях и шибаните им ухажори! Накрая, обаче, нали бяха най-милите отличнички на госпожица Ирена Мераклийска, те казваха:
- Ама ние трябва да се разпишем при класната! – и хукваха така сякаш валкириите яздеха от залите на Валхала към битката за да качат героите на летящите си коне и да ги заведат на пир, разврат и буйно пиянство, при това завинаги!
Всяка вечер имаше лист за преброяване, в който всеки собственоръчно трябваше да се разпише. При това всеки подпис трябваше да съвпада с предишния, нещо, което никога не ми се отдаде и до ден днешен.

После същите ей тия отиваха на беседката, където учителките стояха и слушаха в захлас баскетболиста, който им разправяше някакви истории за олимпиади и какво ли още не. Тогава ритуално всички се нареждахме да се подписваме един след друг. Йовчева ме питаше рутинно дали всичко е наред, аз само кимвах с глава, а тя кимваше ми и тя с вид: “Ей го на моето момче, участникът в олимпиади и други надлъгвания, отново се представя на ниво!”.

Ирена питаше момичетата как са. Те се хикаха. Тогава тя им казваше с гласа на Синята нимфа от анимацията на “Союз Мултфилм”:
- Момичета, просто бъдете внимателни, а?
Те кимваха така, сякаш бяха част от мръсна японска манга и се очакваше да кажат: “А варе, варева... Додзо гомен насаааааай!” – да изчезнат в дебрите на мрака, където щяха да призоват демон от Ада и да го изнасилват, цяла нощ. Да, правилно ме разбрахте, демонът щеше да бъде жертвата, пичове! Така както станах “жертва” и аз. Като се замисля, това ми е най-хубавият спомен свързан със секса.

Всичко, което е изненадващо, непланирано предварително, обикновено така ти надминава очакванията, та чак понякога след години разбираш в какво си участвал. Липсата на опит е също фактор. От една до десет години (възраст) бях видял и барнал много момичешки путенца, но след като им поникнаха циците те разбраха своя гибелна мощ (О, Ахиле Пелеев, заради таз, Бризеида започнаха бедите ти пагубни!), и вече достъпът до малките кайсии беше строго контролиран, като всяко домогване водеше до изказване, а изказването водеше до тегави разговори, самоанализ на родителите, анализ на близките роднини, приятели, познати, четене на хороскопи, определяне на влияния от различни планети, луни и метеорити.

Ако на майка ѝ беше дотегнало от всякакви анализи за мен, можеше да извика леля ти Йовка, която сръчно щеше да раздаде принтирани на картон карти за таро, да нареди всичките му мечове, дяволи и глупаци на едно място и да обвини баща ти, неговата рода, заедно с пагубните влияния на черните дупки в космоса, които излъчват особен вид радиация, непознат на науката, но ясен за леля ти Йовка, която можеше да чете френски, а на този език си купуваше списания, пълни с конспирации, за което всички ѝ се смеехме. Когато ни караше да си купим някакви койни, наречените на битове, ние пак ѝ се смеехме. Когато станаха 300 долара, също се смяхме, че не ги продава тая проста пача. Когато тя се измести в частно имение, вече не се смеехме, дейва, ама беше късно! Нали затова седя с кур в ръка и пиша спомени за ебане през 1996, вместо да си взема джакузи и да накарам робинята от Филипините да ме намачка, всякак. Отплеснах се, а?

Алкохолът, деца, вреди на много органи, но в малки количества може да те накара да се самосъжаляваш, така както нищо друго не може да подтикне към това! Лошото беше, че дори не съм пил, а имах същите огорчаващи мисли. Уви, точно сега, докато пиша, нямам достатъчно пари за да продължа оргията на самоиронията с поръчването на проститука от съмнителен произход на цена, която определено не можех да си позволя. Затова си го изливам върху вас, като пиша за усмивки от старите ленти, как тогава животът се разгръщаше пред нас тепърва. Докато сега добре знаем, че е ясен като прочетена книга. Когато всички разбират колко си елементарен е някак по-добре! Както и да е!

Но не добри ми Отело, не е важно че си негър, важното са делата ти!

Значимо е какво се случи по-нататъка! Аз в ролята на шахиншаха Шехерезада, моля само за още малко внимание от ваша страна (ерекцията ви е спандала, минждите ви са пресъхнали, знам!) за да ви поднеса своето пиршество, моята люта вакханалия в която хасковските валкирии ме разкъсаха като бедният Орфей, който влюбен в Евредика отказал да участва в техните съмнителни занимания. Затуй натъпканите с кокаин женски мускули го разкъсали на съставните му части! Какво е станало е хуя му ли? Явно са го изяли. Брат му Лин сигурно е похапнал от мозъка, защото е написал азбуката, а на същата азбука (вариация, да) пиша моите графоманщини към вас дами и господа, перверзници и извратенячки, курви и курвари. Воала!

Нека се върнем към рутината! Всеки път Тони, която беше вестоносецът за лоши новини, изричаше следните запомнящи се слова:
- Трябва ни половин час за да се приготвим да спим!
Караха ме да си сверя часовника, после ме пращаха да се шляя. След половин час се връщах, патките говореха до 23:00 и заспивахме, веднага след като Ирена минеше да ни провери.

Опитвах се да мастурбирам, но тая работа с изхода на общата тераса и аз на самата нея не работеше благотворно за моите ерекции. Опитал бях да го жуля (о, жули, жули – познанията ми по френски), докато спят, ама пуста му младост, ония пачи не можеха да заспят изобщо! Само се въртяха, а тъй като сега всички спите на матраци, нямате си на идея как скърцаха тия пружини. Ако пробваш да си биеш истинска чекия звукът беше подобен на изкачващ стълби аутоматон, който е на косъм от това да се разпадне докато спринтира. Затова ходех постоянно фрустриран, тъй като топките ми бяха пълни със сперма, но облекчение не идеше от никъде! Е... чудото се случи!

Диджеят уж получи токов удар в техниката при един лек дъжд, но злите езици казаха, че е получил много по-добра оферта за възпроизвеждане на двата компактдиска с подбрани хитове, които имаше. С две думи: разкара се! Да знаете нещо от мен младежи, женичките ако няма какво да правят пощуряват и ако щуреенето и нямането на какво да правят ги държи поне два деня, те се подскрежават съвсем. Тогава са готови за всякакви сексуални авантюри, дори и без нуждата от алкохол. Мъжете се знаем, ще си говорим за нещо, може да играем някаква игра, някой ще открият чудесата на хомо секса, а други ще напишат подобна съмнителна повест.

Първите два дни на липса на дискотека бяха съсипващи за всички. Някой намери китара, а една украинка свиреше на хармоника, но духането и дрънченето уморяваха нашите музиканти, които не след дълго хвърлиха всякакви инструменти – после си намериха някой с когото да се целуват. Тук обаче се оказа, че Светла, Тони и Таня имаха ухажори, които се намъкваха в нашата стая, закачаха ги, а когато един ми заби звучен шамар, защото му казах да ги остави на мира – чашата преля. Едно оплакване до Ирена ни осигури самия директор на крака, който сложи два райбера от вътрешната стана. Когато с пъхтене оправи вратата ми разроши косата и рече пред Ирена:
- Ето го нашия герой! – какъв лицемер, сигурно искаше да ѝ се вмъкне в гащичките!

На другия ден спуснаха райбера, навиха един електронен часовник с аларма за след половин час, че ставали фалове, казаха. После ме наобиколиха.

И трите ме гледаха в очите, като ми се усмихваха с младите си напъпили устни.
Казаха, я ни целуни! Свих рамене, явно ритуалите със заспиването са извънредно усложнени на юг от Стара Загора, затова целунах Тони, по бузата, която ахна (мислех че ѝ хареса, ха-ха). После целунах отново по бузата, ама разбира се, че там – Светла, която чак изохка, докато Таня не ме изгледа зверски в почти пълния мрак. После ми хвана лицето с две ръце, та ми вкара с език в устата.
- Ама с език ли?
- С каквото имаш! – каза Тони, като това предизвика канонада от смях и шиткане за да сме тихи.
- Ще ти покажем! – завиха Светлето и Тони, като двете започнаха да се целуват като във филм с Патрик Суейзи.
Леле! Погледнах към Таня, която само ми прошепна:
- Ама какво чакаш? – та започнахме да се целуваме с нея.
Устата ѝ имаше вкус на мента, гърдите се опираха в моите и сладко усещах как нейните зърна внезапно се втвърдиха като куршуми. Тя дори издаде стон, а другите две бяха спрели да се целуват, като в мрака си сваляха вече дрехите. Явно и Таня беше видяла това, защото си махна тениската с късите ръкави, свали си късите гащи, после се обърна с гръб към мен, като прошепна тихо:
- Помогни ми със сутиена!
Да ви кажа приятели, досега не бях свалял носилката за цици! Затова действах на сигурно – подхванах ляво и дясно, като събрах всичко в средата някак си се пооткопча.
- Благодаря!
Забелязах Светлето и Тони да правят същото с техните сутиени, а после Таня се обърна и започна да си сваля бикините си. И вярвайте ми, ако не беше тъмно, щеше да ми причернее пред очите, защото така е в реалния живот! Когато най-малко очакваш, ей такива неща ти се случват! В секса изненадите винаги са големи, тотално неочаквани и надминават въображението ни (а на 14, това дори не си го бях представял, защото такава фантазия звучеше напълно нереалистично).

Не можех да повярвам как съм пред така лелеените от мен обли, прекрасни гърди, които се межелеят на една ръка разстояние подобно на смътни обли ангелски очертания.
- Абе, няма ли да се съблечеш бе, Бобчо? – прошепна Тони. - Ние тука трите сме голи пред теб, а ти като пич си стоиш облечен!
- О! – стреснах се аз.
После си свалих тениската, а преди да посегна към късите гащи и долните такива (много лесно се сваляха на едно) тричките ми кимнаха да не се стеснявам. Когато си свалих, курът ми ме трясна по корема, като натегната пружина, което бая ги въодушеви.
- Леле, чу ли? – беше впечатлена Светлето.
- Чух, чух! Я го виж какъв тупарлак е! – сочеше Тони, а Таня просто пристъпи за да ми хване кура.
И така, братя и сестри, скъпи читатели, жена/момиче за пръв път ми сграбчваше парчето! Сякаш ме прониза ток от гъза нагоре към главата!
- Станке, ще го изпразниш, ма! – скастри я Светла.
- Бая му е голям, има място да го хванеш и ти! – рече Таня, явно видимо подразнена, че са я нарекли по име.
- А, бе да! – ами имаше място.
Така още една ръка се оказа на члена ми, който направо се разтресе от възбуда и започна да отделя нещо с ударни темпове. Споменах, че трите бяха чисто голи нали? Това, че не ги виждах какво трябва – всъщност въображението ми ги чертаеше в мозъка ми в пъти по-секси и по-красиви отколкото бяха.
- Топки! – рече Тони въодушевено и една трета, студена ръка ме хвана за топките, като започна да ги мачка с любопиство. - Леле, какви са интересни! – изхихика Тони.
Така трите започнаха да се кискат, като направо не можеха да се спрат. Започнаха да си шъткат.
- Борко, ти си много скромен! – прошепна Свела, като се успокои малко. - Не ни ли харесваш изобщо? Пред тебе има шест цици и три путки, а ти си траеш и не си хванал нищо досега?
- О! – отново въздъхнах аз, което предизвика още хихикане.
С двете ми ръце хванах циците тип лисичи муцунки на Светла, а после, за да не обидя другите две, си свалих ръцете и ги хванах между краката! Те явно не очакваха такава стремителна атака, защото чух две изненадани въздишки, докато мозъка ми се мъчеше да асимилира какво съм хванал.

Тони беше избръсната и косъмчетата бяха настръхнали, а Таня имаше някакво пухкаво окосмяване и много влажна и топла путка, която като я хванах ми намокри ръката. Двете застенаха направо, а аз сигурно съм ръмжал като дърто куче. Тогава гласът на Светлето ни сряза:
- Спирайте се бе! Ще откачим, не знам какво ще стане! – в гласа имаше много стаена паника, която подейства като студен душ на всички ни.
Момичетата ми пуснаха члена, от който се лееше сперма, отдръпнаха се назад, колкото да им пусна путките, и така четиримата стояхме задъхани без да знаем какво ще кажем или какво ще правим оттук нататък. Първа се осъзна Светлана, която авторитетно обясни:
- Борко, слушай сега! Всяка вечер ние се събличаме голи и си бръмчим... абе докато не свършим! Всяка си е под чаршафа, ако някой влезе да не може да усети нищо!
- Ама сега има райбер, нали? – попитах аз.
- Май заради това сме голи трите, а помежду ни си ти! Знаеш ли какво ще стане ако ни хванат? Всички ще ни изключат, а родителите ни ще ни утрепят! – редеше Свела, като обаче в гласа ѝ вече нямаше никаква паника. - С Тони и Таня искаме да опитаме някой неща с мъже, с момчета де! С теб! – тя се замисли. - Уф, съвсем се омотах!
- Ти си послушен и ще правиш каквото ти кажем, нали? – отбеляза Таня, обичайният ѝ нахакан глас излизаше леко разтреперан, но си личеше че е възвърнала присъствие на духа.
- Да! – съгласих се аз.
Кой бяга от рая на валкириите, когато са голи и готови да яздят!
- И трите сме девствени и трябва да си останем така! Да знаеш! – добави много сериозно Тони. - Мен майка всяка година ме води при гинеколог и направо не може да повярва като ѝ каже, че съм още девствена!
- Моята поне не ми играе такива номера, ама докато готви ме разпитва постоянно и ме гледа с бялото на очите. – добави Таня.
Светла мълча, а после тихо пусна своята сензационна бомба:
- Нали знаете Мети от моето село?
- Оня дето бръмчи с един италиански мотор с педали? – доуточни Тони.
- Е същият! – потвърди тя. - С него бяхме нещо повече от приятели през лятото. Каза, че не може само да му лапам, ами трябвало и да се чукаме! Оказа се, че другите от нашите момичета в селото се чукали колкото искали, каза той, ама само отзад! – обясни тя.
Докато траеше тоя разговор, Тони и Таня си събраха леглата едно до друго, легнаха на тях и си сложиха чаршафите отгоре. Не видях какво направиха точно, но Светла, която не спираше да говори, ме накара със знаци да събера леглата, да легнем и да се завием с чаршафите. После една ръка ми намери кура та го хвана, като изчака известно време моя парализиран ум да се усети и да направи същото с нейната катеричка. Навярно реши, че всичката ми кръв е напуснала мозъка ми отдавна (то си беше и така приятели) с другата си ръка ми хвана лявата и я сложи в горещата фурна между краката си.
- Казах му, че е луд и много ще ме боли, обаче той ми каза с кои го е правил. На другия ден ги питах и те даже се учудиха, че не го правим вече. Мислих, че ще боли ама то си има начини и така престанах да съм девствена… отзад! Така момичета, дето викате вие и вълкът сит и агнето цяло!
- Леле! – рече Тони. - Каква си мръсна курва само, Светло! – после започна да скимти като новородено котенце и притихна.
Другите две се разсмяха.
- Какво ѝ стана? – попитах аз влизайки в ролята си на наивен девственик с 200 км/ч.
- Тони винаги свършва първа! На нея ѝ е слаб ангелът! – отвърна Таня, която я плясна да се съвземе.
Трябва продължава да я мачка, защото явно тя имаше нужда от повече време.
- Ако кажеш някаква мръсотия, направо си умира! Гаранция, че е намокрила чаршафа! Нали така, ма?
- Мале, Танче, как ще спя пак на мокрото! – въздъхна пресекливо.
- Пак ли свърши, путко? – пита Светлето, която ми беше хванала кура като в клещи и докато го извиваше зверски ми правеше нещо като болезнена чекия.
Нямах храброст да я поправя, а средният ми пръст беше влязъл в нейната пещеричка наполовина, когато тя си сви краката и ми прошепна:
- Тъпанар! Трябва да си остана девствена! Намери ми клитора!
- Ами, момичета… ако съм свършила хубаво ме удря през две минути, оооо! – отвърна Тони, като се гърчеше отново в някакъв оргазъм.
Без да спира, тя търкаше Таня, която също си събра коленете, след което изхърка нещо, а после отсече:
- Ебати, ебати, ебати... Май тоя път и аз пуснах нещо! – Тони и Светлето започнаха да хихикат.
Ръката на Светла хвана моята, като я нагласи така както се наглася “удар на атака” на нож за струг.
- Търкай, така! – пробвах да набарам малките мръвчици с два пръста, но нещо не ми се получи, защото тя ядосано ми вдигна ръката и сякаш я сложи на същото място.
Свих рамене в тъмното, сигурно пак нищо нямаше да се получи... Е да, ама надали! Почти веднага тя започна да трепери с дясната си ръка ми стисна краката като с клещи, накрая ми хвана косата наведе ми главата надолу и ме захапа за врата точно под космите отзад.

После свърши, ама вашият скромен разказвач се чувстваше сякаш каспийски тигър го е набарал на къс пас и му е видял сметката. Светла падна назад, като разтърси пружините. Тони и Таня вече си раздалечаваха леглата. Докато си пипах врата за да видя има ли кръв, Тони ме подкани:
- Абе я не се куми! Раздалечи леглото и после ми се пипай!
Мамка им, прости патки! Кой пък щеше да дойде, като никой досега не ги беше притеснявал! Както и да е! Докато Светла стоеше притихнала, аз си отдалечих леглото от нейното възможно най-тихо (скърцаха пружини, стържеше метал върху балатума) после седнах, хванах си кура и за двадесет секунди си набих най-разкошната чекия на света.

Курът ми изригна залп съпоставим със залпа на японски Ямато канон, тъй като преодоля един метър разстояние и се приземи върху ръката на Светла, която беше изумена не по-малко от мен.
- Тоя хвърли чак до мен бе! Представяте ли си ако ни ебе! Ще ни излезе през носа! – след това философско проникновение всички започнахме да се смеем, като побъркани!
Сигурно сме се смели поне две минути, когато някой се опита да отвори вратата, а после задумка по прозореца. Тони се зави в чаршафа, като древна хетера, стана, свали райбера и отвори. На прага стоеше тяхната класна с кисела усмивка, която каза:
- Чува се как се смеете, като идиоти, навсякъде! Я кажете какъв е вицът да се посмея и аз!
Някак си се озовах в балон от тишина в който Таня майсторски ми прехвърли топката:
- Ами той Борко ги разправя такива, ние не можем като него…
“Да бееее!” – помислих си аз, “Как хубаво ме насади само!”. Сега Ирена погледна към мен, повдигна си веждите очаквателно и рече:
- Хайде де, Борко, разкажи ми вица?
- Е той госпожице е цензурски. – рекох аз.
Очаквах да ми се размине, ама надали...
- Думата е “нецензурен”, а аз, макар да съм дама, аз съм единствената пълнолетна тук, така че казвай! – после светна лампата, като четиримата замижахме сънливо.
Най-лошото бе, че Светлето имаше сперма по косата от моя залп, но се надявах Ирена да не се усети. Почудих се кой и какъв виц да разправя сега, че да е много смешен.
- Иванчо имал контролно. Учителката му казала: “Да не забравите за него!”. Иванчо рекъл: “А ако съм сексуално изтощен, госпожо?”. Тя му казала: “Ще пишеш с другата ръка!”.
Очаквах да се засмеят всички, ама йок! Тишина! Момичетата ме гледаха сякаш съм кръгъл идиот. Ирена се подсмихна.
- Борко, моля те, кажи вица, да не се разправяме!
- Кажи ѝ проклетия виц! – избухна Тони.
Исках да ѝ кажа: “Кой виц ма, овцо? Нали ти досега ти бях хванал бръснатата путка, дейба! Да не сме си разправяли вицове с вас!”. Е, драги смехурковци, затраях си. Как да предадеш златното щастие, което те е сполетяло, а даже още не го осмислил цялото така както е било.
- Добре де, ама няма да се сърдите! – Ирена само се засмя. - Значи, по време на час, Марийка започнала да вика: “Госпожооо! Иванчо има жаба в джоба!”. “Иванчо, я ела тука!” рекла учителката, “Я дай да видя къде е тая жаба?”. Иванчо показал джобовете си и учителката бръкнала.
- Е? – пита Таня, след като оставих напрежението да работи.
- Учителката се стреснала и извикала: “Уйййййййй!”, а Иванчо отвърнал: “Уй, я! Жабата е в другия джоб!”.
Тук всички се разсмяха и да ви кажа вицовете с жаби ми станаха любими от тоя момент нататък. Класната им ги пита разни глупави въпроси и всички чуруликаха като лястовички. Ще кажеш, че нищо от това което правихме преди малко не е било! Светлето си прекара ръката по косата, явно ми усети подаръка и ме изгледа така сякаш го бях направил нарочно. Аз свих рамене в отговор, а тя ми заклати глава. Сега започнах да разбирам, защо оженените мъже се отнасят така внимателно към жените си – то не е уважение, то си е преминаване през минно поле!

На другия ден се случи да вали дъжд до обяд, уж щяхме да ходим на плаж после, но отново прекапа и задуха вятър. Моята класна държеше да съм с класа. Съучениците ми изглеждаха вече твърде смотани! Не можех да си обясня как само след една нощ, в която не съм направил кой знае какво, аз вече имах такава стъписваща промяна в моето светоусещане.

Мацките от нашия клас, които бяха доста смотани, вече не ми изглеждаха толкова хубави. Момчетата вече дори не можеха да ми стъпят на малкия пръст, защото колцина от тях бяха хващали путка която да не е на сестра им или на братовчедката? Както и да е! Трябваше да играем шах, домино, карти и какво ли още не. Динка съответно дойде с някаква замислена усмивка, а после ме тормозеше да играем на домино. Тя имаше някакво елементарно мислене и аз я биех постоянно, макар тя да направи няколко добри игри. Чудех се какво ли правят хасковлийките и дали щеше да има някакво продължение и тази нощ.
Някой от момчетата от класа ме питаха как са каките и дали не искам да се сменя.

Ама разбира се, че искам! Те са скучни зубърки! Не, не съм видял цица, защото ме гонят навън, като се преобличат! Някой не иска ли да се смени с мен? Никой? Жалко, а трябваше да сме приятели! Е... скука!

Захванах си пак книгата – игра, която най-накрая я прочетох и разбрах къде е спящата кралица. Жалко, че нямаше възможност да я оправя преди да я събудя, кой би изпуснал да наебе такова чудо предварително? Когато се върнах в нашата стая, заварих цяло парти. Отворени сокове, бири под леглата (отворени) поне десетина мацки и младежи. Ширеше се голям купон явно! Тъй като не ми е до такива празненства се разкарах, докато не са ме забелязали и реших да се пошляя малко. Не щеш ли срещнах дебелото русо украинче, само в късата си поличка, да се шляе само, като си припява някакви песни и да се върти като пияна фея около лампите. Тя много ми се зарадва, че ме вижда и дойде при мен, хвана ме за ръцете и започна да дудне някакви неща на своя украинско руски.

Общо взето разбрах, че ме пита как съм, добре ли съм днес, защо треперя, да не съм плакал?
- Не съм плакал бе! Виж колко е студено!
- Тубя холодно малчик? Ета правда? – увери се тя.
Кимнах с глава. Беше си студенко, поне за мен и моите 58 килограма. Тя бързо съобрази, че най-сигурният начин да ме предпази от студа е да ме прегърне силно. После ме довлече до близката пейка. Седнахме на нея и ме накара да си стопля двете ръце под блузката, където захванах големите обли украински пъпеши.
- Так, ладна! – зърната ѝ настръхнаха.
Надзърнах да ги видя. Те не бяха тъмни, като на хасковските валкирии, а светли, почти бели, с малки розови пъпчици. Светло розови зърна – за пореден път бях впечатлен от уникалната нова гледка, която едно женско тяло можеше да ми предостави.

Така в целувки, гушкане и ръце на циците и сигурно изкарах час. После ми се припика и отидох да пикая, но с надървен кур всеки знае, че се уринира трудно. Струята ми летеше на два метра, като пожарникарски маркуч.
- Ах, маладецъ! – чух зад мен и Олеся (така се казваше, Олеся Кравчук, не че има някакво значение) ми хвана кура и започна да чертае кръгове с урината, която не спираше да шурти. - Так оченъ забавна! – смееше се съвсем весело.
В такива моменти, всяко младо момче, драги смехурковци, започва да съпоставя характери и да си вади заключения. Ето, например, бях в стая с три уникални какички, които ме третираха като секс играчка и никоя не ѝ пукаше за чувствата ми, освен от някаква социална куртоазия.

Динка май бая ме харесваше, ама не бих си я представил как ми хваща надървения кур докато пикая, чертае кръгове с урината във въздуха и после се радва като малко дете на специалните ефекти. Докато Олеся (поне в моята глава) нито я беше срам от това, че е дебела – без да се двоуми много ми даде да ѝ настискам циците, хвана ми кура и изобщо с нея се чувствах напълно свободен да изразя себе си.

Украинката също се изпика, като мърмореше нещо за тоалетна хартия, която аз нямах под ръка. В крайна сметка рече едно:
- И меня па барабану, всьоравно! – и така приключи нейното двоумене.
Погледнахме си часовниците – май беше станало време да се разписваме. Олеся ме гледа, целуна ме два пъти, явно очакваше нещо, рече “Йолки-палки”, а после ми хвана дясната ръка и си я завря между краката.

Дали беше мокра от урината или беше подмокрена – не разбрах, но тя някак си приклекна, отдолу се разтвори и пръстите ми потънаха в меките меса на дебелото путе.
- Ой, ой! Так точна, малиш! – и започна да се лашка нагоре-надолу върху пръстите ми.
На тия години щях да я обърна да си вкарам кура, да я лашкам като животно и да я напълня със сперма. Да знаете, когато и да направите дете – няма да сгрешите! Отделно, като си малък, винаги можеш да го занесеш на мама и да кажеш: “Те това е твой проблем, мамо! Оправяй се! Ха-ха!”. Логично на тия години през ум не ми мина да ѝ събуя гащите, за да я наеба на пейката до храстите.

Малко след това Олеся се задвижи с някаква страшна сила върху пръстите ми, хвана ме през врата, буквално увисна на мен (едва не паднах) приквича:
- Матушка, мая... – нейната путка джвакаше и беше топла като пещ.
Когато си извадих ръката, даже я помирисах – без тя да ме види, всичко миришеше на оргазъм, пичове! Говоря за оргазъм на младо путе, който мирише на ново, на чисто, на прекрасно! Никоя путка над 30 няма такава миризма и такъв аромат! Както и да е! Живота искаше да си изгубя девствеността (нещо за което се бях молил през дългите ми чекиджийски нощи), но аз явно давах невиждан отпор, без дори да съзнавам колко се противя!

Олеся обеща да ми даде адрес другия път, като се видим. Също да дам и аз, за да можем да си пишем. Баси мамата! Обичах, когато една мацка е заинтересована от мен, това да ви призная много ме ласкаеше!

Докато се разписвахме, трите хасковлийки бяха заедно и хладно ме питаха, защо не съм бил на купона. Реших да им вменя чувство за вина, като казах, че не исках да ги притеснявам, но Тони веднага ме разкри, че всъщност се правя на интересен и ме нареди яката. Тричките бяха пийнали, затова дъвчеха дъвки, тюхкаха се дори се джобуриха устата с пастата за бедни, която Светлето носеше специално за такива случай (Kiss). Тя иначе използваше Colgate, която беше препоръчана от стотици американски стоматолози, които ние не познавахме, но сигурно беше вярно.

Валкириите се държаха хладно, но аз си мислих за Олеся, нейните дебели цици с белите зърна, сочното ѝ мокро путе и тихият мърморещ на украински глас, който кой знае какво казваше, ама не ми и пукаше всъщност, защото всичко което правихме двамата беше правилно и приятно!

Някак си трите валкирии усетиха, че съм свалил хомота на робството, та като ме заведоха в стаята ми дадоха да пия бира (вкус на урина няма шест-пет, беше се стоплила), вино Меча кръв (виното на алкохолиците, вкус на всичко друго ама не и на вино) и ми казаха да замезвам със сирене и кашкавал. Виж, комбинацията сирене и кашкавал ми хареса много! Трите бяха изтощени, разчистиха и си легнахме.

После на прозореца чукаха някакви момчета и искаха да влизат. Накрая думнаха силно и Тони беше в истерия, че прозорецът ще се счупи и ще я нареже. После всички утихнаха и чухме ядосания шепот на Ирена, която май ги набара и според Таня тогава щипела до синьо, особено момчетата!

На другия ден всичко пак беше нормално. Украинците си тръгваха и Олеся ме намери с една картичка на Крим. Накара ме да ѝ напиша своя адрес на картичка на Бургас, която имаше кой знае откъде и ме целуна по бузата, защото всички я гледаха. “Сбогом, Олеся!” – мислих си тогава, “Няма да се видим никога повече...”.

На плажа отново трябваше да ги мажа, което и направих, но явно тяхната класна реши, че щом съм ги мазал толкова време вече трябва да имам някакви умения в тая тънка работа. Та за моя изненада трябваше да намажа не само гърба на Ирена Мераклийска (която си развърза горнището за да мога да плъзгам ръце), ами ме кара да ѝ обтрия облия задник, дори да бръкна хубавата между краката ѝ, където се виждаха някой от черните косми на нейната разкошна путка. Тялото съвсем топло, тя беше много по-мека и съвсем различна от телата на нейните ученички. Не знам защо ме накара да го направя, предполагам и тя искаше някой да я намаже, а къде-къде по-добре я маже младо момче, отколкото някаква загубена дунда.
- Благодаря ти, Борко! – рече тя, завърза си банския, а спасителят ме гледаше като враг.
Леле! Сигурно ставаше нещо между тях и аз бях заслужил тая “обмазваческа” чест за да бъда част от нейния коварен многоходов женски план по отношение на спасителя. Върнах се при хасковлийките, които уж гледаха морето, ама се хилеха като пачи и тихо ми прошепнаха:
- Как беше бе, Борко? Има ли по-хубав задник от нашите? Ако беше напънал още малко между краката и щеше да свършиш Иренчето!
Докато ги гледах и трите, си мислех колко е интересен само животът. Ирена ги виждаше като три отдадени отличнички, които носеха нейната слава като преподавател, а те я виждаха като една патка, на която трябва да хвърлят някоя троха, за да я държат щастлива и да могат да правят каквото си искат. Всъщност, докато гледах как вълните биеха водораслите на камари разбрах, че това се случва и в живота. Някой винаги прави мимикрия, само и само за да му се размине нещо. Тия, които отказват, се оказват загубеняци, които имат само своите редки мигове на неувяхваща слава.

Уф, твърде много наивна философия ми беше в главата на тая крехка възраст, но подобни мисли ме отвличаха от идеята да разкъсам нечии дрехи и да обладая някоя путка, без да я питам какво може, какво не може и дали го иска изобщо!

Оставаха още три дни до края на това вълшебно приключение! Украинците ги нямаше, новата група петокласници дойде от някакви софийски квартали и ние неочаквано се оказахме едни от най-възрастните ученици в лагера. След поредния обяд и обилната порция картофена яхния с червен пипер, лук и може би някакво пилешко месо, трите хасковлийки ме извикаха.
- Тази вечер мислим да играем една по-сериозна игра, че не сме се пипали от последния път! – рече Тони, чиито бели бузи станаха червени като светофари.
Кривите ѝ кучешки зъби бяха много сладки, макар тя отчаяно да се опитваше да не се усмихва напълно за да ги крие. Усмивката ѝ изглеждаше така сякаш е вампир готов за атака, а да ви кажа приятели не бях далече от истината!
- Каква по-сериозна игра? – зачудих се аз.
- Ей, такава! – показа ми кукиш тя. - Трай си бе, Борка! Само, чееееее!
- Само, че?
- Само дето трябва като стане един часа да провериш дали Ирена спи и дали твоята класна също спи!
- Ъ? Че кой е идвал досега да ни проверява, бе!
- Абе и ти! Като спиш си като дърво! Проверяват! Понякога Ирена не може да спи и ходи вечерта между 12:00 и 1:00 да проверява дали някой не спи. Твоята класна мина един път и тя. Светлето ходила до тоалетна, та я чула. Стояла пред вратата и се ослушвала дали спим! – с доволно лице ми разкри нощните похождения на учителките.
- Ама нали е забранено да сме навън след 22:00?
Тя ме изгледа, като някакъв пълен ръб, после просто си опъна късите гащи с все бикините и ми показа какво има в тях.
- Искаш ли да я вкусиш?
- О!
- Аха! Искаш! Тогава ще правиш каквото ти кажем!
Кимнах.

В един часа ме събуди Таня, която не ми каза нищо. Светлето ми хвана лицето, очисти ми гурлите, а после прошепна:
- Провери ги тия путки дали спят! Да не се довлекат, че ще станем за пране!

Стаята на Ирена беше тъмна, въпреки всичко погледах зад вестниците и нищо не видях, нито чух. Проблемът беше да мина битото поле и да отида до блокчето, където беше моят клас, а там спеше Йовчева – онази овца от занималнята заедно с Динка. Помислих да им кажа, че съм проверил и да се върна след пет минути, но някак си ония нямаше да ми повярват. Стоях скрит в една тъмна сянка и гледах осветения от белите луминисцентни лампи павиран с плочки път, който водеше до другото блокче. Някои лампи бяха изгорели, та имаше някакви сумрачни джобове, но като цяло всичко се виждаше. После си казах: “Никой няма да ме изгони за два дни!” и притичах бързо, след което се скрих в един храст. Нямаше никой наоколо – всичко беше тихо, чувах в далечината как вият вълните. Притичах още няколко пъти, озовах се до стълбището на блокчето и веднага се озовах на терасата. Гледах да съм бърз, приятели, защото ако някой ме видеше щяха да ми задават стотици въпроси на които, уви, нямах отговори.

Стаята, в която не бях допуснат изобщо, беше на първия етаж. Там също бяха окачили вестници. Тихо се доближих до нея, като си оставих шляпащите джапанки настрани, започвайки да се промъквам бос. Интересно! Видях приглушена светлина, като се зачудих как по дяволите се е озовала там, защото нямаше ни нощни лампи, ни дявол в тия стаи! Приближих се и за мое и ваше щастие имаше един ъгъл между два вестника, който се беше отлепил точно колкото да си сложа дясното око и да погледна.

Първото нещо, което видях, беше едно туристическо фенерче, което беше обърнато към стената и в стаята имаше някаква минимална светлинка. После не успях да осъзная какво виждам честно ви казвам!

Крака, ръце коси това видях. Две от леглата бяха едно до друго, дюшеците им бяха напреки за да елиминират ръба на рамките. Отгоре стояха три голи жени. Тази от занималнята някак си беше между краката на Динка и си търкаше путката в нейната ученическа вагина с такова майсторство, сякаш тренираше за олимпийска шампионка. Всъщност, чак на стари години от телевизията разбрах, че тая дисциплина си имала име на латински, било трибатизъм. За това ме осведоми тогавашната водачка на социалистическата партия, която явно ги разбираше тия неща, като интелигентен човек. Та... докато моята съученичка не мърдаше, тази от занималнята (с гръб към мен) така сластно я чукаше/търкаше с нейната путка, та чак ми стана!

Самата Динка да речеш да стоеше като мъченичица, би било разбираемо, но всъщност и тя работеше активно, като беше забила лице в рошавия черен храст между краката на Йовчева, която беше разтворила уста като уловен шаран с ням последен вик срещу вселената!

Еми буквално ми падна ченето! Сигурно съм стоял така една минута, когато Динка спря да лиже путката на Йовчева, надигна глава, погледна в моята посока (викам си край видя ме някак) и с дясната си ръка хвана една бучка с краве масло. Тука вече бях изумен. Йовчева взе също буцата и с нея ѝ мина върху цялата китка и длан оставяйки разтопено масло отгоре ѝ. Накрая тази от занималнята май свърши, защото чух нещо като кучешко квичене, дръпна си краката и тя се надвеси над класната. С малко подканяне Динка бавно си завря ръката между черните косми, като първо изчезна до китката, а после почти до лакътя! Колкото повече се скриваше ръката на моята съученичка, толкова повече лицето на Йовчева се изкривяваше в някаква маска, като от Японския театър, НО…

Честно това ми дойде в повече! Казах, че ако ме заварят сега сигурно ще ме отровят или убият и всички щяха да повярват на тях, а не на мен. Затова бързо се махнах! Бягах, без да ме ебе кой ще ме види и за нула време се върнах при хасковлийките!

- Ето го! Върна се! – шепнеха и трите, докато Таня отвори безшумно вратата за да ме вмъкне вътре.
Тричките бяха с някакви бели нощници (досега спяха с тениски или по сутиени).
- Що се забави толкова? Помислихме, че са те хванали! – пита ме Тони, ама в гласа ѝ не се чуваше никаква загриженост за мен, а по-скоро за тях.
Аз още дишах тежко и накъсано, пред очите ми не бяха сумрачните силуети на валкириите в бели нощници, а виждах отново и отново как ръката на Динка влиза дълбоко във вагината на класната ми. Всъщност, като се замисля, това проникване беше така изпълнено, че нямаше да им е за пръв път. От една страна ебането е голямо табу, от друга страна всички го правят, но накрая ако кажеш путка, кур или хуй – всички смятат, че си голям простак, дебил, а ако си умен и с очилца си навярно един самотен циник.
- Видели са го! – рече Светла. - Вижте го! Целият трепери и не знае какво да каже!
“Какво да ви кажа, бе!” – мислих си аз, “Истината ли? Как пък не!”. Имах инстинкт за самосъхранение и той ми забрани да казвам в близките пет години на който и да е, каквото и да е за секс сцените в нашия мил лагер.
- Добре съм, ве! Бягах, дъх не ми остана! – отвърнах аз.
- Ама що си бягал? Значи някой те е видял! Сега ще дойдат тука! – рече тя на другите.
- Абе никой не ме е видял! Бягах, защото е студено! Доволни ли сте! – скастрих ги аз.
Таня ми хвана раменете и те бяха доста студени, кимна към другите, че говоря истината.
- Борко, толкова ли е студено навън?
- Ами излез, постой десет минути и да видим! – рекох аз остро.
Очаквах да вземем да се скараме вече хубавата, но получих три усмивки. Тони отвори вратата излезе навън, стоя около тридесет секунди, после влезе вътре и я заключи с райбера.
- Нищо. Тихо е!
- Супер! – казаха Таня, а Светлето, като кралица, кимна сякаш одобряваше пакостите на двете си придворни дами, макар и негласно.
- Борко... – започна Тони.
- Не! Аз ще го питам! – до мен дойде Таня, която само се усмихна и ме загали по главата, като ми прекарваше пръсти през косата.
В началото не ми стана ясно какво прави, но след няколко движения дори спрях да треперя и започнах да се успокоявам. Това момиче определено имаше подход към мъжката част, а нейните устати дружки си траеха без да казват нищо.
- Ние трите... – започна леко неуверено тях. - Ние трите трябва да си останем девствени, разбираш ли?
Кимнах – определено не исках да бъда сочен с пръст и да казват: “Ей тоя го направи!”.
- Обаче ние искаме да усетим мъж! Разбираш ли?
Кимнах – какъв мъж съм, аз не знам, ама ако е до усещания нямаха никакви проблеми!
- Искаме да видим как работи всичко, Борко! Разбираш ли?
Кимнах – сигурно искаха да се целуваме и да ми докосват члена.
- Искаме да те изпразним!
Опа!
- Кво? – попитах аз.
- Искаме да се свършиш, ама ние да те свършим, разбираш ли? Искаме да разберем как работи всичко! – продължи Таня.
- Един вид съм ви опитно зайче? – попитах аз.
- Е може и така да се каже, но ние... – продължи тя, но аз я прекъснах.
- Щом искате, ще експериментираме! – трите се спогледаха една с друга.
Споменът с моята класна, онази от занималнята и Динка беше почти избледнял и някак си бях спокоен. Предполагах, че девствените момичета нямаше да ми намажат ръката с масло и да ме накарат да им я пъхам из вагините.
- Кажете ми какво да направя?

Първо си легнах на леглото чисто гол. После ми сложиха една кърпа за глава, като изрично споменаха, че е за глава, за да не ми било гнус. И така, като не можех да видя нищо, някоя от трите се качи на скърцащото легло и си сложи путката направо в устата ми. Исках да попитам каква е корелацията на кърпата за глава и мократа пичка на някое от момичетата, ама с пълна уста вярвайте трудно се говори. Затова просто я осмуках тая путка, като разкапан сладолед. Имаше мръвчици, имаше някаква сладка слуз, имаше нащърбени косми. После ѝ прекарах един език през всичките видове устни отдолу за да чуя ясен трепетлив стон. После някой я запуши тая уста и рече:
- Шшшш, ма!
Задвижи се тази ми ти мацка нагоре-надолу и с кеф се нанизваше на носа ми, а после тръгваше назад и чак ми запречваше дишането. Нечии други ръце ми хванаха кура, друга ръка ми замачка топките и в един момент не можех да разбера за какво иде реч направо.

След малко всички се поуспокоиха и чух гласа на Тони някъде над мен.
- Я сега познай коя ти е седнала на устата?
В първия миг щях да кажа Тони, но пък логиката показваше, че надали си са толкова хитри. Значи беше или Таня или Светла! Тъй като Таня е внимателна по природа, не можех да си представя да ме язди така яростно. Нямаше коя друга да е освен Светла, а след като беше избръсната трябваше да е тя, защото турците караха момичетата да се бръснат винаги до голо, заради мераците на техните старци.
- Светла!
Тишина. После същата тази путка, съвсем плувнала в сокове, ми се заби върху носа и ми запълни устата! Така не можех да дишам съвсем и направо прималях.
- Голям си хитрец бе, Борка! Как ме позна? – чух нейния трепетлив глас над мен. - Мммм!
Тя се отмести и вече можех да дишам. После стана, обърсаха ми устата, ама си мислех, че заради мене, а с годините усетих, че е било да не я е гнус следващата, която щеше да ме възсяда. Така и стана!

Тази путка беше с косъмчета, вкус на сапун и особен аромат. Момичето беше толкова възбудено, че след няколко тласъка свърши върху голобрадото ми лице, като направо накрая ме обля с някаква гореща течност, та ме задави.
- Добре ли си? – пита ме Тони.
- Нищо ми няма! Таня ми беше отгоре! – рекох аз.
- Лелееееее! Виж ма, всичко знае! – чух гласа на разтрепераната Таня, която се беше надигнала, но от путката ѝ още се окапваха сокове върху мен.
След като стана ме обърсаха отново, махнаха кърпата и Тони ме възседна пак, но този път беше с гръб към мен.
- Тони какво правиш? – почуди се Таня, а онази само изпръхтя, надупи се добре и си сложи малкия анус в отворената ми уста.
- Правя каквото си искам! Искам да ми изяде задника! – след като рече това се натисна отгоре ми и да ви кажа, след като първоначалното ми отвращение и стрес от нещо толкова неочаквано преминаха, прекарах един език върху него.
Нямаше никакъв вкус, всъщност и това някак си ми възбуди любопитството. Започнах да го ближа, но отново не усетих нищо. Вкарах си езика в халката ѝ която не стоеше много мирна и усетих как путката върху брадичката ми, освен че се навлажни ужасно, ами и започна да отделя някаква страхотна топлина, сякаш се нажежи като реотани на печка Елва!
- Колко е мръсен, Светле, ако знаеш! – прошепна Тони със зверска възбуда в гласа.
- Какво прави? – питаха и двете в един глас.
Логично заради мрак виждаха само силуети, та нямаше как да разберат какви ги върша.
- Облиза ми гъза, а сега си вкара езика вътрееее! – последното направо го изпя като певица.
След като си набих езика ми наистина колкото можех, усетих някаква горчивина, а тя си стегна сфинктера, охкайки.
- Майкоооо! – мърмореше Тони, след като стана и се измести. - Този Борко е скрита лимонка!
Докато Тони ми е била на лицето се оказа, че Таня и Светла сами хванали кура и се редуват да го смучат. Всичко това е станало без да усетя нищо, защото бях твърде зает с друго. Какво чудно нещо е човешкото тяло, какви усещания само! Гледах надолу и не можех да повярвам как две момичета се редуват да ми лапат кура, да се целуват и да си играят с топките ми. Тони застана между двете и ми засмука единия тестис леко, което ме накара да се чувствам много странно, защото ми активира някакви нервни окончания чак в задника.
- Спрете! – изкомандва Светла.
- Да не чу нещо? – стресна се Тони.
- Не, ма! Така ще го свършим! Вижте го, как притихна!
И така те ме оставиха да се осъвзема. После и трите си надигнаха нощниците като по команда. Под тях бяха напълно голи, всяка започна да мастурбира тази до нея и не след дълго всички се разпъшкаха.

Светлето с една такава доволна усмивка дойде та ме яхна. С топлото си путе обхвана целия член и както си лежах започна да се движи нагоре-надолу. Какви номера знаеха тези хасковлийки! Нямах думи! Не можех да разбера дали я чукам или не, но имах чувството, че съм вътре! Когато почнах да треперя, Светла се надвеси отгоре ми намръщена:
- Не, няма да ми свършваш! – стана и дори ми удари един шамар по кура.
- Това пък защо? – попита стъписаната Таня.
- На път беше да свърши! Трябва да има и за вас!
- Вярно! – рече Тони, после ме яхна и тя като си държеше вдигната нощницата около кръста.
Сега тя зае нещо като позиция за лицеви опори над мен, като краката и нейните ръце бяха само на металната рамка.
- Сложи ми го!
Очаквах да проникна, но всъщност някой ми намаза кура със студен крем против изгаряне и после го пъхна между стиснатите ѝ бедра.
- Ох! – закиска се момичето, но после се съсредоточи и започна да се движи нагоре-надолу.
Еми колко да му е! Тази поза, невиждана и нечувана от мен, така ми се хареса, та започнах да хъкам, мъкам…
- Тони, спри се! – изпъшква Светлето, ама нейната приятелка или не я чуваше или нарочно правеше каквото си иска.
Така, приятели, аз свърших с такава сила и тласъци, та Тони една не падна от леглото!
- Оправих го! – гордо изрече тя, докато ми стоеше на коленете и гледаше с любопитство огромното количество сперма, което бях изхвърлил.
Посочи ме с пръст и рече:
- Момичета, представяте ли си всичко това да го изцепи тоя простак вътре! Ами ще се окапваме два дни! – после намери някакви салфетки и започна да си бърши бедрата. - Как е успял? Уж хвърляше нагоре, а и мен е оплескал цялата! Вижте от кура му още тече! – тя посочи с нескрита радост изтичащата ми сперма, която още излизаше на бели тлъсти капки.
- Ама не е умрял, нали? – рече Светла, хвана ми члена, разклати го предизвикателно, за да види дали съм още в ерекция, като една капка уцели Таня по окото.
- Леле! – рекох само.
Таня дълго се чуди дали да се бърше с кърпата, а после рече нещо като “Ще я изваря!” и се подсуши.
- Танче, виж го! Не му спада, яхвай го и ти!
- Абе някоя капка да ми полепне и да родя девствена!
- Абе той да не е змей, че да му хваща семето от едно докосване! – разсмя се Тони.
После взе въпросната кърпа, обърса се ме добре и обяви:
- Готов е! Тебе чака! – Таня ги погледна двете си приятелки въпросително.
Дори аз усетих как приема всичко като предизвикателство, защото ако я хванеше шубето онази двете винаги щяха да ѝ го припомнят. Таня, обаче, имаше доста бърза мисъл и когато се усмихна, разбрах че е намислила нещо.

Дойде при мен, хвана ми вече съвсем надървения отново член (на тия години тоя мускул нямаше спадане), после си доближи устата, налапа го и започна да го смуче буквално! Явно беше решила с един удар да убие три заека. Така щеше да е сигурна, че няма сперма, щеше да е правила свирка пред свидетели (още повече точки за безсмъртна Слава) и щях да съм чист за срещата с нейните срамни устни.
- Евала бе, нашта! – вдъхнови се Светлето.
Сигурно отново се беше подмокрила. Друго си е като гледат как някой друго го прави и те вземат да го премислят! Това беше и последната ми нормална мисъл, защото Таня ми го налапа колкото може, смучи му главата и накрая си вдигна нощницата. Скъпи деца, в почти пълния сумрак не бях забелязал, но тя имаше доста косми, главно между краката, не толкова отдолу. Без да се притесни, този закъдрен разкош ми се приземи върху члена и отново започна да се търка напред назад. Таня беше много възбудена и когато ми свърши отгоре, след не повече от минута, без да му мисли си заби ноктите в раменете ми до кръв!
- Таньо, ма! Отпусни се! – пляскаше я Тони, а Таня я гледаше учудено, сякаш питаше “Ама аз къде съм?”.
После видя щетите от ноктите, стресна се и направо избяга без да се извини. Тогава ми се стори много просташко, но на тия години си го обяснявам така. Момичето беше изгубило представа на кой свят се намира и когато ме видя целия покрит с ярките белези на нейните нокти е разбрала, че дори не е знаела и какво прави. Това до ден днешен плаши жените, а тия във десети клас – сигурно ги е плашило още повече.
- Айде ставай вече! – рече ми както винаги безпардонно Светлето.
Подаде ми тениската и слиповете. Облека ли се – край! Никой не може да ни заподозре в нищо!

Е... това е вече краят! Радвам се ако сте дочели всичко до тук. Сигурно изпускам доста други случки, но през воала на времето се сещам главно това. Мога да кажа, че този опит ми беше много полезен главно в мастурбирането, защото след това с години не успях да видя свежа путка. Ще попитате защо ли? Ами много просто – нямах много пари да ходя по дискотеки, нито имах кола или терен и учих в средно училище пълно с пръчове. Но знанието за онзи лагер винаги ме е топлило през самотните нощи.

Ако искате да знаете какво се случи после с главните герои мога да разкажа, защото имаше интересни обрати през годините.

Динка никога не говори за лесбийския си опит с нашата класна, но Йовчева винаги държеше да ѝ предава частни уроци. Мисля, че се отърва от нея чак като отиде да следва в София. Там, доколкото разбрах, се омъжи за някакъв колега от Техническия и дори когато сме се събирали класа за по едно пиене, никога не съм можел да я питам откровено за секса с нашата класна.

Самата Йовчева се разведе и започна да живее с онази от занималнята, която пък нямаше никакви деца. Децата на класната бяха отдавна студенти и тя можеше вече да е лесбийка колкото си иска. Като казвам лесбийка, по онова време нямаше ни цветни коси, ни шантави дрехи. Виждаш две дърти даскалици да вървят заедно с големите си очила и да си говорят облечени сякаш искат да убият всяка ерекция на света. Е, да… ама аз като я видех ми ставаше до поне двадесет и петата ми година, защото все ми беше пред очите сцената, как Динка ѝ напъха ръката си до лакътя сякаш го бяха правили безброй пъти!

Трите хасковлийки? Ами... първо съм ги търсил по разни социални мрежи, ама на тия на които писах съобщения никога не ми пратиха отговор. В социалките жените не приличаха на 16 годишни през времето на Ранния преход, а мязаха на чалга певици или елитни проститутки. Нямах обща снимка с тях, а когато намерих профила пък на Ирена, тяхната класна, се оказа, че тя има малко приятели и никога не ми отговори на съобщението също. Мога само да предполагам които са, но...

Последна остана онази сладка украинска дебеланка. Олеся е Олександра всъщност, а фамилията ѝ е Кравчук. Та Оля ми върна няколко писма, но да пишеш писма през 1998-2000 беше като демоде. Нищо, че ми ги целуваше с червило и ги парфюмираше, та дори ми пращаше някакви розови листчета със сърца. Малко спряхме да си пишем, но когато вече бях студент първа година тя ме намери в една социалка и беше все така силно заинтересована от мен. В социалката имаше само някакви дисни принцеси и други руски анимации, никакви нейни снимки и прочее. Тя каза, че не се харесва още за да се снима. Еми, като се сетих колко беше тлъсто мокрото ѝ путе чак ми стана мило! С нея редовно си говорихме и пишехме, та на следващото лято я поканих да дойде на гости. Така само аз и тя щяхме да сме на морето в Бургас. Не бях ебал нищо от много време насам и направо щях да ѝ скъсам любовните дръжки. Надявах се да не е заприличала на панда съвсем, но пък както ви казах, не бях чукал от не знам колко време. Така се уговорихме, разменихме мобилни телефони (вече имах такава простотия смятай) и когато отидох да взема с ладата от влака, който идваше от Одеса, се въртях като идиот на гарата. Слязоха стотици украинци, ама тази Олеся така и не се яви. Точно си взех телефона и преди да ѝ звънна на украинския номер (направо ми гореше ваучера на Ментел) тя ми се обади:
- Малчиш, что там? А? – пиша го тоя руски, тъй както го чувам, да не се обиждат тия дето го и разбират.
- А ти где? Я там сматрил, всьо!
- А я тебя увидела! А ти меня не познал! – много смешно.
Аз направо замръзнах! Имаше някакво семейство украинци, ама по кит и половина, дето минаха край мен, а аз гледах за едно само момиче. Първо не вярвах, че може да е надебеляла чак пък толкова, после си викам какви са тия с нея... както и да е!
- А ти куда!
- Сюдааа! – някой изкрещя зад мен и със смях и радост отгоре ми се нахвърли една висока, руса красавица с най-разкошните стройни крака на света.
Сигурно съм бил в пълен потрес, защото тя се смя, смя и пак се смя!

Когато вече бяха минали няколко дни я попитах защо не ми прати снимка за да съм наясно колко е отслабнала и изобщо каква красавица е станала.
- Ама ти беше толкова прекрасен с мен, когато бях толкова дебела! Исках да се срещнеш с мен без да ме виждаш! – на ум се прекръстих, добре че ония тъпи пачи ме отрязаха всичките подред, та да те отчая достатъчно, та да поканя Олеся на почивка в България.
Какво стана после ли? Нищо особено! Като намериш някакво съкровище си го взимаш със себе си. И така с нея вдигнахме сватба и живеем заедно!

Край!

P.S. Ако някой иска да му напиша подобен разказ (срещу награда) или на всякаква друга сексуална тематика, моля да ми пише на [email protected]