Кая (част 2)

18.12.2024 | Анонимен

10:45 часа

Влизам в Гепиме и веднага цъфва чат.
- Кая съм! Искаш ли да се видим? Закъсня.
- Ха-ха! Аз зор нямам! – държа се на положение.
- Няма какво да правя и съм много гладна, ще се смилиш ли над едно бедно създание?
“Тая пък! Аз да не съм обществено хранене!” – мисля си.
- Купи си нещо, като си гладна! – говоря по инерция и малко на заяждане, мислейки че ми крадат от времето с глупости.
- Не съм яла от два дни! Изгониха ме от квартирата и сега не знам накъде, а последните си пари дадох за ваучера в Гепиме.
Пуснах видео чат.

Срещу мен на монитора изплува красивото слабичко личице на Кая – изглеждаше измъчена, на някаква пейка в някакъв парк.
- Защо не си яла? – питам и някакво чувство на състрадание започва да бълбука и да се надига в мен.
Очите на това девойче-дете изглеждаха мътни и много тъжни.
- Хазяинът ме изгони, и от работа ме съкратиха... – оглеждаше се страхливо.
Това си беше дете! Малко. Плахо. Уплашено.
- Къде си? – попитах обладана от някакви объркани и непривични за мен чувства.
Винаги съм си мислила, че съм корава кучка – така ме наричаше бившият.
- Тука в парка на гарата. Не ми се живее вече!
Това дете ме плашеше, а и видът ѝ ме тревожеше – наистина излъчваше някаква безнадеждност.
- Знаеш ли, нищо не прави! Само слез до паркинга! Аз ще дойда до половин час. Разбра ли? – нещо в мен се счупи и ме накара да изпитам някакво ново чувство.

Боже, какви ги върша! Все пак това дете явно има нужда от помощ? Аз пък с какво съм длъжна? Защо да се правя на майка Тереза?

Звъня по телефона.
- Гунче, ела до нас! Ама бързо!
- Ко стана, шефке? Дан падна, а? – Гуна чак се шашна по телефона.
- Идвай бързо! Спешно е!

Гуна дойде, помогна ми да се кача в джипа и не спря да мрънка.
- Ко правиш ма, кузум ма, ша са киристисаш ма с тоа надут крак! Въйййййй, далеее… де хукна ма бе, чоджум! Акъл нямаш ли!
Циганката се вайкаше, докато се качвах в джипа. Но щом седнах на седалката, вече ми беше лесно! Автомат – болният крак не ми трябваше! Ха-ха! Куцо, ама оправно!

Спрях на паркинга и се загледах. На метри от пешеходната пътека стоеше девойка с един голям сак и се оглеждаше. Обиколих и спрях до нея. Свалих десния прозорец.
- Кая, влез!
Гледах това момиче и си мислех: “Наистина ли е на 20 години или просто е мършаво или недоразвито?”.

Кая дръпна вратата и се метна на седалката, придърпвайки сака на коленете си.
- Не вярвах, че ще дойдеш! – гледаше ме с едни големи и тъжни очи. - Но пък си мислех, че може и да извадя късмет! Малииииииии, колко си намазана пичка и къв джип караш самоооооооо!
Това дете ме изуми с реакция и първичност! Само успях да кажа:
- Здравей!
Пътят до село мина без приказки. С крайчето на окото я наблюдавах. Кая изглеждаше нервна и непрекъснато мачкаше дръжките на сака. “Боже, само да не съм се натресла на някоя наркоманка!” – мислех си и продължавах да я наблюдавам.

Ролетните врати се спуснаха зад джипа. От половин година вече го карам и още се чудя защо точно реших да си купя Порше Каен – може би да покажа на бившия, че съм много над неговото ниво?

Гуна ми помогна да слезна и ме подпираше да се дотътря с бастунчето до вкъщи. Кая влачеше огромния си сак след нас.

Метнах се на дивана във всекидневната, а Кая седеше като в небрано лозе.
- Седни някъде, миличка! Аз трябва малко да си вдигна крака на високо, че нещо взе да тупа. – и го преместих на облегалката на дивана.
- Шефке, тва гръчавото кво ти е? – попита Гуна и преди да реша какво да ѝ отговоря, Кая се обади:
- Лелче, аз ще седна тука! – посочи стол до кухненската маса. - Ама съм много гладна!
Гуна се засуети.
- Ми то от вчерашната има още, ама аз тая вечер мислех гъчени чушки да праа! Нали ги харесваш, шефке?
Кая ме погледна въпросително и с малко насмешливо изражение.
- Пълнени чушки, лелиното! – чак ми стана смешно.
Гуна стопли манджата и Кая седна на масата да хапне. Това джигавото къде го събра това – аз сигурно седмица трябва да гладувам, че да имам такъв апетит!

Гуна сготви пълнените чушки и си замина, а Кая след втората порция и половин хляб се опъна на малкия диван, простирайки крачета на близката табуретка и заспа.

Боже, това момиче спеше като бебе! Тънката му рокличка се беше разтворила между бедрата и почти му се виждаше...

Няма гащи! АААААААААААА! Ужас! Ква е тая бе? Мале, кво съм си докарала в нас!

16:50 часа

Кая се събуди. Поруменяла. Засрамена. Започна да се извинява, че е заспала.
- Кая. Коя си ти? Разкажи ми! Искам да науча какъв човек съм поканила в къщата си?
Кая ме погледна малко смутена – имах чувството, че изражението ѝ излъчваше и вина.
- Не съм наркоманка, не съм крадла… – прокрадна се сълза.
Кая стисна устни и преглътна непонятни за мен до този момент чувства.
- Винаги, откакто се помня, съм била сама! Никой не ми е помагал, а всеки се е възползвал от мен! Ти ми хареса, като те видях в Гепиме. Няма къде да отида, и пари нямам… – и се разрева.
Раменете ѝ се тресяха и хлипаше. Говореше нещо, което не разбирах. Но това дете се тресеше в рев и за мен изглеждаше като мъчение неговият плач.

Беше забила лакти на масата и чело между тях. Сърцето ми изпита такава жал, като никога до този момент!

С мъка се дотътрих до масата и я прегърнах през раменете. Исках да я успокоя.
- Лесбийка съм и съм нимфоманка… – сълзите ѝ се стичаха по лицето обърната към мен. - Но досега само изроди са се възползвали от мен! Нали няма да ме изгониш? Всичко мога да правя, само не ме гони! Няма къде да отида!
Седнах на стола до нея. Държах ѝ ръката и не знаех какво да кажа. Каква стана тя! Май приют ще отварям!
- Спокойно, мила! Поеми въздух и спри да ревеш! – строснах се за да я извадя от състоянието в което беше изпаднала. - Най-добре ми разкажи, без да се притесняваш! Няма да те гоня!
Кая надълго и нашироко започна да ми разказва битието си, но ще ви го спестя. Социални домове, приемни семейства – мъка и унижения. Тежко.

Вечеряхме, после баня.

Кая ми помогна да си взема вана. Аз с навирен крак на ръба на ваната, а Кая ме гледа и се подсмихва.
- Сега, както си насапунисана с тоя навирен крак, само трябва да ти вдигна и другия и да ти взема акъла!
- Как да ми вземеш акъла бе, Кая?
- Ей така! – Кая си хвърли дрешките и остана голичка.
Докато се усетя и вече беше нагазила във ваната.
- Облегни се назад да те разтрия цялата! – и наливаше шампоан на гъбата.
Облегнах се и гледах как Кая мачка гъбата в ръце и пяната пада на раменете ми. Погледът ми се спря на нейното тяло – почти женско, но малко недоразвито. “Това дете е гладувало!” – беше първата ми мисъл, поглеждайки броящите ѝ се ребра.

Имаше малки обли гърдички с много красиви бледи ореолчета и безсрамно щръкнали зърна. Беше бръсната между бедрата. Срамните ѝ устни изглеждаха някак несъответстващи на нежното телце – големи и раздалечени.

Гъбата се пързаляше по раменете и шията ми, спусна се към гърдите ми и нежно обходи едната, а после и другата. Пътят на сапунисаната гъба ме караше да притворя очи. Кая беше коленичила между бедрата ми с леко отворена уста и поглед взрян в лицето ми.
- Може ли да ти сапунисам путката? – въпросът ѝ мина като ток през съзнанието ми.
- КАЯЯЯЯ! – успях да кажа, но ръката ѝ вече се беше спуснала между бедрата ми и изобщо не беше с гъбата.
Усетих нежността на пръстите ѝ, лекия натиск по клитора и как дланта ѝ се спуска надолу притискайки срамните ми устни.

Пръстът ѝ се заби в мен и се изви като кука. Мит ли е G-точката – не знам! Просто забелих очите! Никога не съм си и помисляла, че мога да свърша толкова бързо!
- Много си топла! Искаш ли да те лижа? – гласът на Кая ми се струваше много далечен.
Бях отнесена само с един пръст. Това момиче ми върна живота след двугодишна суша!
- Набола съм, не съм се бръснала почти седмица. – успях да изфъфля.
- Ще те оправя, само кажи! – Кая ми говореше почти шепнейки, явно и тя беше много възбудена. - Защо имаш два душа и две тоалетни чинии в банята? – Кая ме гледаше не разбирайки.
Избухнах в смях – почти истеричен смях. Това дете не си даваше сметка кое какво е, а аз започнах да се чудя защо набутах 35000 лв. в банята си! И продължавах да се смея!


Следва продължение…