Катлея

14.12.2024 | Labris

Катлея бе навършила 23 години съвсем скоро и като всяка млада жена обичаше срещите с приятели, както и купоните, които си спретваха. Но най-вече обичаше да разрешава драмите на най-добрата си приятелка през някой от чатовете в телефона.

Всичко се обърна с краката нагоре, в онзи ден в който се бе отправила към поредното интервю за работа. С прясна диплома от колежа и естествено никакво желание за работа, все пак трябваше да се примири и да се захване с нещо. Беше се спретнала делово – пола малко над коленете, прилепнала достатъчно да подчертае отличните ѝ женски форми, ризка и сако. Червено червило, подчертаващо пухкавите устни, едва доловима очна линия и мъничко пудра върху чипото носле. Черната ѝ коса бе оформена на букли и при всяка следваща стъпка пружинираше така, сякаш я снимаха за реклама на продукти за грижа на косата.

Естествено и в този ден оправяше поредната драма на приятелката си, пишейки, сякаш нямаше други способи. И докато това се случваше, изобщо не бе забелязала червената светлина, която струеше от светофара. Отличната реакция на шофьора и добрите спирачки на автомобила бяха успели да я разминат със спукано стъкло на телефона, лека синина на коляното и бримка на чорапогащника.

Качена в колата на мъжа, и все още в шок, все пак бе успяла да се представи.
- Катлея, или просто Кат. – бе измънкала с учестен дъх и сърце, което все още искаше да изскочи.
- Ясен. – се бе усмихнал мъжът. - Кофти ситуация за запознанство! Да се надяваме пораженията да са никакви, но това ще решат лекарите…
- Не, не няма нужда! Добре съм, само леко уплашена! – по-успокоена, едва сега забелязала хубавите черти и стилното облекло на около 30 годишния мъж. - Ако можете да ме закарате до… ех, кой беше адреса! Не е далече, няколко стотин метра, че закъснявам за интервю за работа!
Кат бе сладка, докато дрънкаше, а Ясен не можеше да откъсне очи от нея и едва следеше пътя. В крайна сметка се бяха отправили към болницата, но до нея така и не бяха стигнали. Вместо това я бе завел в полите на Витоша, където живееше, и от този повратен ден Кат се бе нанесла при него.

Но този ден бе останал в миналото и сега, три години по-късно, Кат си живееше като принцеса, а Ясен ѝ осигуряваше всичко. И не че не бе си мечтала за подобен живот, но мечти и реалност са две различни вселени.

Той се занимаваше със скъпоценни камъни и доста често му се налагаше да пътува до Ботсвана, Южна Африка, Мадагаскар и по-рядко до Бразилия. В тези моменти Кат оставаше сама в огромната къща, не знаейки колко време ще му отнеме да се върне. Понякога отсъстваше седмица или две, но стигаше и до повече от месец. Ясен повдигаше често въпроса за деца, но тя бе категорична в позицията си.
- Не по-рано от 28 годишна възраст! – и присвиваше красивите очи с лешников цвят.
Ясен отсъстваше вече седмица и Кат се чудеше какво да прави в поредния ден с много опции. Сигурно щеше да потърси някоя безработна приятелка, че през седмицата свободни хора трудно се намираха, но се сети че бе ден на градинарите и почистването на басейна. Нямаше как – щеше да се разложи под лъчите на слънцето, да си пие кафенцето и да си рови из телефона, докато хората си свършат работата. А после – после щеше да види!

Имаше много бански в гардероба, но белият от две половинки ѝ бе фаворита! Оскъдното горнище покриваше едва неголемите ѝ гърди. Парче триъгълен плат отпред и почти никакво отзад се свързваха от двете страни с връзки и оформяха скромното долнище. Та ако дамата шаваше доста и някой наблюдаваше в дадения момент, то можеше да се наслади на доста непокрита интимна плът.

Кат се разположи с голяма чаша кафе на шезлонга и започна да се наслаждава на вече усилващите своето влияние слънчеви лъчи. За разлика от на повечето, кожата ѝ не изгаряше, дори и при най-силните лъчи, а просто правеше един страхотен бронзов загар на който нямаше как да не ѝ се завижда. Релаксиращата музика бликаща от слушалките в ушите ѝ я караха да се унася и да изпитва блаженството от живота. Тази идилия обаче бе прекъсната от позвъняването на телефона. Минаваше 10:00 часа и градинарите бяха пред портата. Кат използва приложението и отвори. Унесе се отново, понеже хората си знаеха работата.

На моменти шумът от косачката я караше да се поразмърда, но не и за да я накара да махне слънчевите очила и да се огледа. Леки капчици пот по гърдите и тук там по тялото бяха избили като фина роса и на фона на кафеникавия загар, човек можеше само да гледа и да цъка с език, освен ако не му се предоставеше и друга опция.

Бе задрямала, тъй като леко побутване по рамото я накара да се измъкне от този тъй приятен унес. Огледа се и свали очилата. Беше единият от градинарите, по-младият. Симпатично момче, може би на нейната възраст.
- Госпожо, много се извинявам… – започна плахо и направи пауза, която от своя страна я накара леко да се почувства неудобно с това обръщение. - На колегата Христо му прилоша и си тръгна, така че аз ще трябва да довърша.
- И аз какво трябва да направя? – отвърна забавено и недоумяващо.
- Ами, аз такова… – заовърта. - Нямам много опит с басейните.
- И? – разтвори ръце неразбираща доставената информация.
- Можете ли да ми помогнете?
Настани се мълчание за около минута, след което Кат се усмихна широко.
- Разбира се! Какво трябва да направя? – унесът ѝ премина в жизнерадостно очакване, все пак беше нещо ново на фона на скуката.
- Ами, такова… аз, ааа… явно вкарах въздух в системата и ще трябва да го изкарам и да… – заоправадава се.
- Добре, няма нужда да ми обясняваш! Кажи какво да направя аз?
- Аз ще наблюдавам филтъра на помпата и когато въздухът излезе ще Ви дам знак да вкарате този край на маркуча… – посочи ѝ го. -… в тази вливна дюза. А като се изпълни докрай, ще трябва да го вкарате в този скимер! – посочи ѝ го.
Кат се скокна и за части от секундата се озова до ръба на басейна. Момчето влезе наполовина в шахтата и загледа към филтъра, а тя се нагласи на четири крака и се надвеси държейки въпросният край в близост до бликащата балончета дюза. Не бе усетила как скромният бански ѝ бе погодил кофти номер и се бе разместил така, че вулвата ѝ бе излязла почти изцяло на показ. Дали от овулацията в която беше или от унеса в който бе попаднала преди малко и там имаше доста хубави неща – цепката ѝ бе произвела доста сок, който блестеше под слънчевите лъчи. Това не остана незабелязано от младежа, който дори и в най-смелите си мечти не бе се надявал на нещо подобно.
- Колко още? – извика Кат.
Кръвта на момчето бе слязла на друго място и мозъкът му едва го накара да прибере лигите си и да отговори.
- Нещо не се получава!
- Добре, дай да се разменим! Кажи ми какво да следя, а ти направи това което там трябва? – предложи му красавицата.
Пусна маркуча, изправи се и с няколко крачки бе до момчето. Триъгълникът ѝ застана буквално на сантиметри от лицето му и все така полугол. Можеше да се обзаложи, че ако бе постояла още мъничко така, капчиците от сладострастният сок щяха да се отлепят и да полетят към земята. Той не помръдваше. Ерекцията му така бе издула шортите, че просто нямаше как да се изтипоса пред нея по този начин. Затова направи най-неочакваното, дори за него самия. Обхвана двете бузки на дупето ѝ и я придърпа към очакващият си език, който с нетърпение се заби в нежната цепка.

Кат отвори широко очи и съзнанието ѝ се опита да даде команда “назад”, но тялото ѝ не искаше да се подчини и само от устата ѝ се измъкна едно изпъшкване. Стоеше, като вцепенена и не помръдваше, а тялото се наслаждаваше на предоставените му ласки. Ръцете на младежа мачкаха стегнатото дупе и я притискаха максимално до лицето му, където езикът му дълбаеше ли дълбаеше. Соковете ѝ се стичаха, като из ведро и пълнеха гърлото му, докато Кат не се разтърси леко и не му прати една доста голяма порция от лепкавата течност, която почти го задави. Своевременно тя се бе освободила от парчето плат и го бе заметнала нанякъде. Моментът явно настъпи.

Завъртя я. Побутна я така, че да застане на четири крака, а когато бузките ѝ се раздалечиха прокара езика си енергично няколко пъти по цялото продължение на вече поотворената цепка, та чак до ануса, след което се освободи от шортите си и се измъкна от шахтата. Отново я побутна, за да се отдалечат от отвора на шахтата и тя, като кученце, се подчини. А когато бе постигнато желаното разстояние, си заби инструмента без предупреждение. Надървеният до пръсване хуй нямаше капка жал и се наниза до корен. Кат измуча от лека болка и удоволствие. Движението се повтори още няколко пъти бавно, преди органите на страстта да преминат в енергичен любовен танц. Младежът я чукаше с всичката бързина и сила с която разполагаше, а Кат въртеше дупето си със същата интензивност. Синхронът им бе невероятен, сякаш го правеха от години. Беше нужно само да ги наблюдава човек отстрани и да се наслаждава на гледката, друго в този момент не му трябваше! Безпощадният хуй пореше неебаната от седмица путка, а собственикът му сам не бе усетил как палецът се бе наврял в ануса на стенещата от кеф дама и паралелно я чукаше там. Едната ѝ ръка стискаше с все сила китката му сякаш искаше да я скърши на две. На тази страст и с тази интензивност нямаше как да се издържи още дълго. Младежът забави темпото, успоредно с него го направи и Кат, като бедрата ѝ се разтрепераха, а хуят започна да излива големи порции от семето му дълбоко в нея. Постояха в тази поза още малко и когато той се освободи от хватката на сливката ѝ, и тя избълва малка порция от спермата му. Кат се обърна и легна по гръб. Лицето ѝ бе зачервено, дишаше тежко, а ръцете ѝ я освобождаваха от горното парче плат.

Пред младежа, който междувременно се бе изправил, се разкри цялата прелест на красивата току що наебана жена – зърната на божествените ѝ гърдите бяха твърди като камък, а в тялото ѝ нямаше нищо излишно.
- Как се казваш? – дишайки все още тежко попита Кат.
- Явор. – отвърна ѝ той.
- Явка… – издиша. - Искам още!
И на Явор му се искаше, но страхът в този момент бе изплувал и бе взел вече контрол. Намираше се в тузарски имот и преди малко бе изчукал жената на някакъв баровец, а камерите осеяни навсякъде бяха заснели със сигурност не малко. Вярно веднъж се живее, но на него му се живееше със сигурност още!

Кат галеше доволно напълнената си путка и стискаше едната си гърда, като не спираше да моли момчето за още.

Той хвърли един последен поглед върху красавицата, скочи в шахтата за шортите, нахлузи ги и отпраши. Колегата му щеше да събере инструментите на следващия ден и да оправи басейна. Важното бе да се измъкне колкото се може по-далеч от това място.

В края на деня, окопитена от случилото се, Кат размишляваше върху бъдещите последици и се страхуваше от неизвестното. Достъп до камерите имаха и други – не че някой можеше да е гледал точно в онзи момент, но всичко бе възможно. Унесена в размислите си, усети как две здрави ръце стиснаха раменете ѝ. Беше Ясен. Трябваше да се прибере след седмица. Решил да я изненада. Сърцето ѝ щеше да се пръсне от вероятно предстоящия лош развой.

Целуна я нежно по врата.
- Каквото станало-станало! Обичам те толкова силно, все пак ти си моята орхидея! – започна той. - Видях всичко от офиса, но не се тревожи! И такива работи се случват! – въздъхна. - Но ще си понесеш наказанието, няма как!
Направи доста дълга пауза, в която коленете на Кат, макар ѝ седнала, омекнаха.
- Искам да си направим дете! Знам че си в овулация и сега е моментът, а наказанието… то се подразбира! Няма да изчакваме да станеш на 28!
Олекна ѝ! Цяла нощ правиха най-страстния секс, който бяха правили откакто бяха заедно. Кат забременя.

Три години по-късно семейството се радваше на разнояйчни близнаци. Градинарят все още идваше и оправяше градината. Справяше се с басейна, но никога не посмя отново да оправи стопанката. Благодарен бе, че нямаше последствия за него. А когато гледаше порастващите деца някак нещо му трепваше, че поне едно от тях е негово.