Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Току що се регистрирах, нищо че през годините прочитам това онова тук, но почти всичко беше фалш. Нека сега аз да разкажа една история, която е отпреди 25-27 години…
Тогава имаше в София-град едно култово заведение, казваше се “Маестро Лоренцо”, над Зимния дворец в ляво, като влизаш от Симеоновско шосе. Та там се събирахме разни бандюги, пласьори на фалшиви долари, всякакви род крадци, сводници и т.н. В заведението работеха на бара семейна двойка и една сервитьорка в едната смяна. От този род мъже съм, че където и да съм – на улица или в заведение, веднага “сканирам” жените и си правя заключения. Нямаше как в заведението, седнал на бара, да не загледам жената, та тогава бяхме на по 25-27 години! Виждах я до кръста – много хубаво лице, чудесна усмивка и устни, нежни ръце и гърди по-точно малки. Минавах през това заведение по няколко пъти на ден, правех си срещите и неусетно забелязах, как се увличам по тази жена. Този период продължи 1-2 години, но мъжът ѝ беше неотлъчно до нея. Разговаряхме набързо, но все пак когато можеше ѝ подхвърлях някой комплимент. Все повече се увличах, а тая усмивка ме пленяване! Просто исках да я целуна… и пак, и пак – не мислех, че друго би могло да се случи. По това време си купих една гарсониера в “Мотописта” близо до “Мираж”. Продължавах редовно да ходя в “Маестро Лоренцо” и когато можех да ухажвам жената, но нека ѝ дадем и име – Диди. В един момент се реших да я поканя. Ама как се вълнувах само! И за мое учудване, тя се съгласи! Взех я от някаква спирка и ходихме в една пунтова кафе сладкарница в Бояна, където специалитет бяха гофрети с обилна заливка. Някак си разговорът потръгна, все пак се познаваме от много време, всичко окей, ама аз не преставам да ѝ казвам, как я харесвам и колко е красива. Тя се усмихва с тая своя усмивка, а аз не смея да я докосна от страх да не ме отблъсне. Срещата е към края си и я карам до спирката. Разбираме се да се чуем. Следва отново минаване през заведението и нова среща. Но този път я каня в гарсониерата и… о, Боже – тя се съгласи! В асансьора бях готов да я награбя, но се въздържах. Бяхме вече в жилището, топло и уютно. Предложих ѝ напитка. Тя отпи малко и поговорихме. Седнах до нея и хванах ръката ѝ. Понечих да я целуна и… тя ми отговори – такава топла “вкусна” целувка беше! Някак неусетно дрехите паднаха от нас и останахме голи. Щях да я изям! Чувствах се, като пираня надушила кръв! Чаках тоя момент дълго време и мечтаех за него! Беше слабичка, с дупе като детско барабанче, малки цици, хубава кожа и тази прекрасна усмивка! Тя също се отпусна. Милваше ме, целуваше ме, а после го хвана с нежните си ръчички и го пое с устни. Аз съм много труден на свършване, но я оставих да се докаже. После реших да я чукам и правихме най-различни пози, но няма да забравя, какво ми каза: “Моят го прави няколко минути…” – ей, почувствах се, като Херкулес! Идва ми на гости още няколко пъти и в един момент ме отряза, явно преосмисли действителността. Остана ми една снимка от нея с оная ослепителна усмивка, която ме плени!
Извинявам се, но за първи път пиша! Споделям такъв момент, а имам десетки, ако не и стотици…
Разказа е чудесен като кратък разказ, но без цел възбуда на читателите. Реална история описана на кратко . ПП: да попитам админа, защото днес довършвам 4 част, а вече 10дни 1 част -3 част стоят на изчакване, да продължавам ли да го пиша, или няма да го публикувате? Да знам, да не си губя времето и развивам историята.
Ами хайде разказвай. Само малко по-описателно...
Добре описано, харева ми. Не са необходими гинекологични подробности или пък нещо друго от типа "набих й го докато удари матка", "путката й беше старателно обезкосмена", "обърнах я и й го вкарах до края". Последното случайно ме накара да си спомня един просташки израз. "Кура в путката до края, а душата в рая"
До анонимен с край на коментара "Кура в путката до края, а душата в рая" - ти си топ пеканият анонимен! Много добра поговорка :)
А всъщност поговорката е "не може и кура докрая, и душата в рая".
До Александър. Просто този израз беше популярен сред колегите на нашата възраст, в който бях научен сътрудник. В института често използвахме цинизми и псувни. Имаше и други просташки поговорки, което принуди една колежка да въведе глоба за нецензурни изрази. Вярно, от глобите се събираше една сума и с още малко пари, пролетно време купувахме едно агне, печаха го в кухнята на стола на института, а след това на една близка вила в подножието на Витоша се провеждаше един купон. Това ни принуди да измисляме изрази, които имат двуяко значение, примерно "Абе защо не ме хванеш за емитерния повторител". На пръв поглед това звучи цинично, но в радиотехниката има буферна схема, наречена "общ колектор" или второ значение емитерен повторител, характеризираща се с голямо входно съпротивление, малко изходно, за да не намалява усилването й от следващото стъпало. Използва се в аналоговата техника. Алекс
На 25 съм и бих опитал с някоя зряла жена. Ако някоя има желание нека ми пише на [email protected]
Търся жена или семейство.. Скайп davmti
На Сашето му харесва разказа, защото му напомня за неговите младини, когато с месеци се е кумил на някоя готина колежка, на която хем му се иска да й пробие фронтовата линия и да излезе на оперативен простор, хем не му стиска, щот все пак е женен, а жена му хич не ги обича тия работи с извънбрачния оперативен простор ... Само че Сашето не може да се прави на нерез, при него се случват по друг начин нещата с фронтовата линия, той го играе незаангажиран разузнавач-десантчик. Демек след половин година чудене Сашето все пак се престрашава и я кани колежката на сладкарница на пирожки с боза, но си говорят основно за работа, ми тъй де, никак не върви наш Сашко да се прави на нерез. След още някой друг месец вземе, че пак я покани, този път на шоколадови пасти с лимонада и пак за работа си говорят. И на третия път колежката вече не издържа, тва ухажване ще й докара диабет докато Сашето стигне до същността на нещата и взима инициативата в свои ръце, сама му предлага тоя път да отидат някъде на хотел, при което Сашето изчервен до ушите й признава, че не обича да ходи по хотели, щот не се знае кой там ще го засече и ще го изпорти на жена му, но с колеги си имат чук-квартира и я кани там (а междувременно се самоуспокоява, че той не си искал секс, колежката го е насилила, нали, имаме си оправданието). И там вече се случват нещата, фронтална атака, пробив, простор начи да си ебе майката, на нашия парашушлист Сашето му се е отворил парашута за поредната сексуална извънбрачна забежка. Аз и много други истории знам, цяла книга съм подготвил с тия негови случки, ама не ще диването да каже на кой адрес да му я пратя, па да научи и жена му за извънбрачните му сексуалните подвизи, па да се позасмее, па да му плесне един игрив зад врата, че цял живот й се е правил на света вода ненапита, ама тя през цялото време си е знаела какъв еблив козел е мъжът й :))
На Сашето му харесва разказът, защото му напомня за неговите младини, ...." Ама недейте така. Така се разсмях, че съпругата ми ме пита какво смешно чета, та обясних, че е някаква социална фантастика. Ама какви ги пишат сладкарници, бози, лимонади и т.н. Че обичам сладкото, обичам, но не обичам боза. Как си представяш, че си тръгнал да ебеш чужда жена и ще се мотаеш по сладкарници, я стига, първо всеки случайно може да види двойката, а второ е губене на времеви ресурс. По време на соца, софиянец да отиде в софийски хотел беше невъзможно, още на регистрацията те засичат. Всички хотели бяха под надзора на различни структури на милицията, а там, където има чужденци, винаги ги наглеждаше софийското управление на ДС, незнам си кой отдел. Имах един познат, на който работното му място беше грант-хотел "София" (сега "Радисън"), там всичко му беше безплатно. Е, той не изпадаше в откровения относно характера на дейността си. Персоналните изпълнения бяха по апартаменти. Дали на жената, когато съпругът й е в командировка в чужбина и то с предпазливост от съседите, че има много "любопитковци", по симпозиуми, може в апартамента на вуйчото на мъжа, когато двамата с вуйна му са на курорт, защо са му дали ключ, за да полива цветята - това е идеалният вариант и т.н. Но най-добрият вариант е, когато трима колеги са на едно и също дередже, да си наемат едно апартаменче от дискретен колега, плащат му наем и покриват режийните - те бяха символични, а той и без това живееше в голямия апартамент на родителите си, които се трудеха някъде из Африка. Ставаше, макар и много рядко, в някоя лаборатория на института, или на съпътстващия завод, но пак с много предпазливост, защото и двата знаеха, че много ще загубят, това може да се случи по време на купон, когато са глътнали малко повече алкохол, ама пуста тръпка. Млади години, все им се струваше, че този купон ще продължи вечно. А Сашето беше едно стеснително момче, а се оказа жертва на обстоятелствата. Някои колежки предполагаха, че тази негова прословута стеснителност е поза, за да се прави на интересен и да гъдаличка любопитството на колежките и те реално да проверят, дали е толкова стеснителен. Алекс
Ех тва стеснително, инфантилно Саше, на което номера в живота е да се прави на жертва на обстоятелствата, дали аз теб те разсмивам не знам, но ти със сигурност ще ме умориш от смях. Кажи само къде да пратя книгата с твоите истории, но преразказани с повече чувство за хумор и със сигурност доста по-еротично и ще имаш възможността най-подробно да обясниш на жена си каква точно жертва си бил. Ако те обича, ще разбере, не е ли така? :))
Благодаря за споделената история, Авторе. За Романса (сладкарницата в Бояна) едно време имаше поверие - ако заведеш мацката там - ще ти "върже". Явно не са празни приказки ;-P Уви не са актуални вече, преди няколко години го посетих отново - беше доста западнало :-(
Не знаех, че има сладкарница "Романс" и в Бояна. Знаех само тази в Симеоново, със странната архитектура и разположение на стълбите и помещенията.
Най накрая истинска история благодаря авторе
Да му се не види, защо не съм го знаел това поверие за тази сладкарница? Сега като се замислям, било е преди повече от двадесет години, аз тогава работех техник на повикване във фирма за производство докато учех задочно в УНСС, основния колектив стотина жени на всякаква възраст, всякаква външност, интелект и сексуално излъчване. Само че, аз - за разлика от Сашето - си имам принцип където работиш не си го вадиш, и - за разлика от Сашето - мога да казвам "Не!" и това наистина е "Не!", а не като на нежния стеснителен курвар путьото Сашко, който уж не си иска секс, ама ако го изнасилят хич не се дърпа. Накратко за петте години в тази фирма съм се нагледал на какво ли не и точно за това инфантилните обяснения на Сашето как бил жертва на обстоятелствата са ми меко казано смешни. Няма такъв вариант жена да те изнасили против волята ти, това са някакви пълни глупости че като откажеш на колежка и щяла да ти се разсърди и да станело кофти. Точно обратното, Саше, кофти става ако не можеш да си държиш кура в гащите, но в някакъв момент ти писва секса с колежката и тогава изведнъж се сещаш, че си женен и че не е гот да продължавате интимните отношения, ама на колежката тия не й минават, наистина може да ти направи живота черен... Както и да е, появи се в цеха нова мацка, супер парче, готина, интелигентна, с две висши образования, нямам никаква идея за какво й е било да работи при нас, имаше си мъж, фирмаджия, едва ли са опряли точно за смешните пари, които се плащаха в нашата фирма. Редова работничка, наравно с останалите, без самата тя да претендира или да изпъква с нещо, но чувството й за хумор, темите, по които е компетентна, абе усеща се, че е класи над останалите работнички. Засичахме се в пушкома, докато пушим бързи цигари си говорим всякакви глупости, аз се оплаквам от тъпотиите, които се налага да уча в УНСС, а на нея едното й висше се оказа, че е няква икономика на нещо си в УНСС и ми помагаше с учебници и обяснения на разни сложни икономически материи, които ме мързеше да вниквам. Имахме си приказка, но нищо кой знае колко лично, говорим си за икономика, за музика, за филми, за книги, на нея бързо-бързо й излезе прякор Желязната лейди, защото категорично отхвърляше всякакви опити за свалки от колегите и шефовете, парадоксално точно защото аз също не поддавах на никакви свалки от страна на колежките, точно това май ни сближи. Редовно се е случвало да си тръгваме заедно от работа, тя ме мята с колата до спирката на автобуса, пак си говорим нещо и пак е напълно невинно, без грам флирт или каквато и да е сексуална закачка. В някакъв момент стана дума, че имам приятели компютържии, които ремонтират всякаква компютърна техника и ме помоли да й помогна с лаптопа, само че нямала доверие на нито един сервиз и ми го връчи на мен с уговорката, че ако успея да го подкарам ще ме черпи в някое готино заведение. Речено-сторено, моите приятели успяха да се справят с техническите проблеми, аз й инсталирах Windows, настроих й всичко, което ме беше помолила, остана много доволна от свършената работа, уговорихме се да излезем в близките дни, в ден, в който тя е в почивка тя да ме вземе от офиса и да отидем някъде по нейна преценка. Е, това "някъде" се оказа Романса в Сименово. Много готино си изкарахме, тогава заведението беше в разцвета си, поръчваме си различни неща от менюто и си крадем един от друг от чиниите, наистина беше много приятно, дори в някаква степен романтично, няколко часа изкарахме там, накрая се качихме в колата й, тя нещо се пошегува в смисъл, че ей сега да ни видят колеги откъде си тръгваме ще тръгнат веднага слухове, аз я успокоих, че в крайна сметка нищо лошо не правим, да си говорят колегите и колежките каквото си щат и... това беше. Дори за секунда не ми е хрумвало, че има нещо повече от просто приятна приятелска среща, да, за първи път извън офиса, но нищо кой знае какво. А сега, години по-късно, започвам да се замислям, че може би колежката е имала и други планове, а аз просто не съм схванал намека, знам ли... Не че нещо щеше да стане, пак казвам - не си го вадя там, където работя, но си давам сметка, че и след като вече не работех там тази мацка няколко пъти ми се обаждаше да се виждаме, но аз вече бях на съвсем друга вълна, така и повече не сме излизали. Такива истории, Саше, не като теб, курво офисна :))
Над една желязна врата не далеч от Ваймар има надпис :"Всеки му своето"!
Да я покажеш тази врата на жена си, Саше :))
Абе Саше, ти хубаво цитираш разни интересни надписи над разни врати, а знаеше ли, че точно този надпис е стоял над главния вход в нацисткият концентрационен лагер на смъртта Бухенвалд? Всекиму своето, викаш, а аз се чудя дали просто си един потресаващо неграмотен идиот, който е чул за този надпис, ама не се е задълбочавал в подробностите или съвсем умишлено и съзнателно го цитираш този надпис?
Колегааа, как ме подсети за един период от трудовата ми кариера в завод Дружба(шивашко предприятие) във Варна....., но за съжаление не мога да пиша ся. Отиваме на хотел аз+две мацки ще ме изпращат утре за Хамбург! Та може от швабско да го напиша, само да не забравя.
Благодаря, Авторе, върна младостта! Бях забравил за това заведение в Студентски град, сетих се почти на гърба му имаше едно “Айсберг” - там имаше по-голям паркинг и се събирахме там със старите 5-ти и 124-ки. Бяха хубави времена! Колко пъти съм бил там… В “Мираж” всеки ден, в “Нерон” - рядко (не обичам нощния живот) и все с една приятелка - беше ми състудентка от УНСС. Години само с едно момиче…, а имаше стотици…
"Абе, Саше, ти хубаво цитираш разни интересни надписи над разни врати, а знаеше ли, че точно този надпис е стоял над главния вход в нацисткия концентрационен лагер на смъртта Бухенвалд?" Много добре знам къде се намира. Съпругата ми го е виждала, по какъв повод не е интересно. Но защо само с това го свързвате? Та този израз има древни корени, а да не говоря, че има и българско звучене в един израз на Левски - "В Българско не ще има цар, а 'народно управление' и 'всекиму своето'." Да не говоря, че много съвременни фирми го използват в различни рекламни слогани. Някога редакцията на вестник "Стършел" се намираше на мансардния етаж в полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" (преди грабежа, наречен приватизация). Та там прозорците бяха относително ниско до пода. Имаше нарисувани стъпала от пода до прозореца, а той вкаран в рисунка на врата, а отгоре прословутият надпис "О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете". Та хубаво ме питате дали аз знам къде се намира цитираният от мен израз, но вие знаете ли израза, който цитирам, от къде е? Не "тичайте" в Гуглето, защото там има и много политически бълвочи, прикрити като информация.АААААААААААл
"Такива истории, Саше, не като теб, курво офисна :))"" Ако ще цитирате един от зам.директорите ,който отговаряше и за нашето направления ,то звучеше по различно,но беше след третата водка. "Какво скромно момче беше, а жените те превърнаха в курвар, сигурно с половина колежки си бил".Аз не пия, но бях на една-две водки, та му отговорих, че само с половината от нашето и второ направления и то само в моята възрастова категория".Е, не беше точно така, но такъв отговор заслужаваше.ААААААААААл
Ал Бонд! Явѝ ми се веднага! Имам спешна задача за теб! :))))
Бабооо, пак ли се осра, та ти е нужен АЛекс да ти излиже гъзището???
Fairy, знаеш, че си ми скъпа и много високо ценя твоето мнение. Нямаш си представа каква рядкост са умните и възпитани жени с чувство за хумор, като теб. Те са като истински диаманти, а не като онези лъскавите, които отдалеч блестят, а отблизо се оказват парче счупена бутилка. Алекс ААААААААААл
Скок- подскок! Вече мога да се измъкна от леглото. Прегръщам те, мой Ал! В сърцето ми си ти! На топло и защитено. Чистата бяла светлина се улавя в диаманта. Чистата бяла светлина, Ал, съдържа всичко. И това си ти. Моето всичко.
Fairy, не знам защо, но винаги съм усещал някаква топлина когато жена ме прегърне с някакво приятелско чувство.Казвал съм ти ,понякога в института ,когато ме заболи глава ,аз кротко си хапвам различни видове аналгетици.Кротко се страдам ,а колежката срещу мен /онази, която ме замери с триъгълника/ става и ми прегръща главата.Дали от прегръдката, дали от самовнушение, дали от количеството аналгин, дали е нещо компрексно от всичко изброено, но лека -полека главата ми минава. Да, белият цвят е съставен цвят от седем цвята, та затова преди години белите светодиоди се появиха най-късно. Алекс
Всяка година повтарям, чак тази мойо ме чу, че за коледни лампички, ледени висулки и тн, харесвам само белите. Като звезди. Като снежни отблясъци. Като росата преди изгрев. А има и още нещо в светлината, Алекс. Дънов го твърди. Има нещо съзнателно. Внушение. Мисъл. От тая мисъл, дето се самореализира. Затова някои хора дишат и се хранят със светлина, държат длани срещу слънцето и посрещат изгрева. Веднага се усеща, че си придобил нещо. Само погледай оранжевия още диск как се изпълва над хоризонта и ще усетиш. Няколко дни - и си излекуван от невроза. Месец - и си изцяло с нови мисли. :)))) Твоя
Показателното в случая е, че цитираш конкретния надпис на входа в нацисткият концентрационен лагер, което - както и да се оправдаваш с Левски и древни източници - в най-добрия случай звучи меко казано странно. Подобна идиотска изцепка много ясно показва какъв сбъркан малоумен изрод си всъщност.у!
"както и да се оправдаваш с Левски и древни източници -" Аз, да се оправдавам пред спукан капут??? Я стига, та това нонсенс. Алекс
Спукания капут е бил на баща ти, Саше, когато е оправял майка ти. И да - само много комплексирано сдухано нищожество би цитирало фашистки лозунги, ако баща ти знаеше какъв урод ще се пръкнеш щеше да си провери и да смени капута. А майка ти явно е усещала какъв скапаняк е родила и те е спуквала от бой, но за съжаление не е било достатъчно… но пък си имаш изперкалата Фея Браун да ти се радва къв си убавец :))
Тп ТЪПОТО саше е известно Интернет нищожество. ПОЗОРНО НЕГРАМОТЕН палячо. Фичке, бабина, а знаеш ли от къде е Дънов за който споменаваш във всеки 5-ти твой коментар? Ама, не така, не гледай в гугълчо!!!
О, селЯндурите се развихриха
Всекиму своето, Саше :))