Сплотяване на колектива (част 5)

03.06.2019 | sexkupon

- Време е. – помислих си аз.
Бързо извадих пръстите си от дупето ѝ и ги замених с члена си, докато сфинктерът ѝ не беше успял да се свие. Влезе само главичката, видимо беше безболезнено, но тя все пак попита:
- Това е члена, нали?
- Да. – придвижих се по-навътре, като спрях в момента в който тя отваряше уста за да изкрещи.
- Хайде де! – пришпорваха ме другите мъже.
- Вкарай ѝ го до топките!
Сашо вкара пръст във влагалището ѝ и напипа главичката ми през тънката преграда.
- Ама ти си в нея само на половин пръст! – обяви на всеослушание.
- Ей на толкова. – показа на всички.
- Разкарайте се оттука! – изгоних ги аз.
- Идете да чукате!
Наистина, всички останали си бяха намерили занимание. Наталия, която все още се насаждаше на хуя на Свилен, беше повалена върху него и я чукаха и в другото отверстие. Антонина Михайлова подскачаше върху някого, като едновременно с това успяваше и да смуче другият член, който се намираше в устата ѝ. Многострадалното Ивкино дупе отново беше влязло в употреба. Впрочем, ако се съди по изражението ѝ, този път болката не беше особено силна. До нея, двама седяха в очакване и мачкаха циците ѝ. Ивка безуспешно се опитваше да поеме в уста членовете им, като явно се надяваше по такъв начин да облекчи участта на дупето си, но мъжете си пазеха силите именно за задния ѝ двор. Даже Ана леко стенеше между двама мъже, приемайки ги в двете си отверстия.
- Хайде де! – сръчка ме някой отзад и ме бутна.
Аз, като не очаквах това, членът ми влетя в дупето на Кристина. Тя завика.
- Криси, не съм виновен, бутнаха ме. Но и така съм вътре, извинявай, но ще те изчукам хубаво! – казах аз, като набирах темпо.
Тя само викаше леко, но не когато го вкарвах, а когато го изкарвах.
- Ще свършиш ли скоро? – нетърпеливо ме побутна Сашо.
- Давай. – освободих дупето ѝ и мястото пред него.
Хич и не мислех да свършвам в Кристина. Исках да опитам и другите преди това. Сашо веднага зае мястото ми. Вкара раздутия си в очакване хуй в ануса ѝ и започна да я чука здраво, независимо от протестите ѝ. Огледах се, за да реша към кого да се присъединя. Наталия вече я бях пробвал, а и тя беше заета от двама свежи мъже. Ана... не, Ана ще почака... А ето че Антонина Михайлова диша тежко, слизайки от партньора си. Веднага се оказах до нея...
- И ти ли си за мен? – попита тя и без да дочака отговора ми се надупи насреща ми.
Членът ми просто влетя в ануса ѝ. Антонина тихичко изохка, а аз не усетих там някаква особена теснота, след всичките мъже, които вече бяха там. След малко смених и го вкарах във влагалището, но то беше пълно със сперма и не ми даде почти никакви увещания. След като се подвижих малко в нея, аз я оставих и се огледах за някой друг. Изборът ми все пак падна на Ана. Наистина, наложи се да почакам малко, докато се освободи. Когато беше готова, проникнах в добре смазаното ѝ влагалище. Чукането с нея си беше едно удоволствие, помрачено само от това, че не можех да стискам гърдите ѝ, защото ги нямаше. Тя се движеше заедно с мен и напълно естествено стенеше, защото може би беше единствената от жените наоколо, която получаваше истинско удоволствие. Останалите, както забелязах май само чакаха, кога мъжете ще се наситят и ще ги оставят на мира. "Как ли е тя отзад", помислих и я обърнах по корем, проникнах в неподатливото ѝ дупе, като и се учудих, как ли не се беше разтегнало след всички, които бяха днес в него. Удивлението ми пропадна, отстъпвайки на усещането за приближаващия се оргазъм. "А как ли е Ивка!? Само нея още не бях пробвал.", премина ми мисъл. Обаче Ана под мен явно беше близка до оргазма и щеше да е безобразие да я оставя недовършена. Като събрах волята си, аз дотърпях до момента, когато Ана тихо извика и стисна члена ми. Тогава си го извадих, без да съм успял да свърша. Ивка не се виждаше никъде. След като се огледах хубаво, зададох въпрос, без да се обръщам към никой конкретно...
- Някой виждал ли е Ивка?
- Май тръгна натам... – махнаха ми в посока към реката.
Там я и намерих, в реката, на два метра от брега и влязох при нея.
- Ивке, ти завърши ли за днес? – демонстративно разклатих хуя си.
- Завърших и се подмивам вече.
- А аз?
- Ти какво? Само ти ли остана, да не си ме чукал? – недоверчиво попита тя?
- Нито веднъж?
- Не. Сякаш, че и сама не знаеш.
- Ами вие бяхте много... А и не се оглеждах много назад... Много ли ти се иска?
- Ужасно много!
- Може да минем с минет, а?
- Не, искам истински!
- Ми добре... – тъжно каза Ивка и като се обърна, се наведе надолу.
- Само недей отзад, там и без това ме боли вече много.
Устройваше ме и влагалището. Като я придържах за бедрата, аз се движех бавно в нея, стараейки се да удължа удоволствието. Ивка унесено стенеше. Отначало помислих, че го прави специално за мен, за да свърша по-бързо, но когато започна да прави насрещни движения и бръкна между краката си, и започна да масажира клитора си разбрах, че всичко е наистина. Свършихме заедно, наистина, тя преди мен с глухи, подлудяващи ме стенания.
- Гледай се. – каза тя с усмивка.
- Заради теб пак трябва да се подмивам.
Нашите колеги бяха започнали да се приготвят. Някои бяха съвсем или полу-облечени и изглеждаха странно на фона на все още чукащата се двойка. Енчо бясно чукаше Антонина Михайлова.
- Какво прави тоя? Реши да е последен ли? – извиках на стоящия наблизо Сашо.
- Не, не може да свърши. И за това се старае...
На Антонина и омръзна. Тя го отблъсна от себе си и се наведе, с идеята да му го засмуче. Младежът несъмнено получаваше удоволствие, но не бързаше да свършва.
- Давайте по-бързо, че ще викам автобуса! – пришпорих ги аз.
Антонина задвижи глава още по-бързо. Ние ги заобградихме и ги наблюдавахме с интерес.
- Тони, дай аз! – не издържайки се намеси Кристина.
Минетът в изпълнение на Кристина, изглеждаше несъмнено зрелищно. Личеше си, че има повече опит, и че Енчо получава несравнимо удоволствие. Все пак, главната цел така и не беше достигната. Енчо с наслада движеше члена си в устата ѝ и толкова.
- Може ли да пробвам аз? – тихо попита Ана.
Кристина се предаде и ѝ отстъпи място. Ана смучеше старателно, като силно жвакаше с уста и всеки път поглъщаше члена, колкото се може по-дълбоко. Енчо като че ли имаше огромно желание да я възнагради за старанието, но не успяваше.
- Може би ти? – побутнах напред Ива.
- Не, минетът обикновено не ми се получава добре. Нека Наталия да опита.
- Наталия, помогни му. – обърнах се към нея.
- Хайде, че автобусът вече идва. След 15-ина минути ще е тук.
- Аха. – Наталия направи крачка напред.
- Ани, стига. Все едно няма а направиш нищо. Трябва по друг начин.
Събувайки дънките си, тя се спусна над Енчо и насочи члена му в себе си. После стисна крака и се задвижи. Лицето ѝ изглеждаше максимално концентрирано.
- Не се движи. – предупреди тя Енчо.
Отначало не се случи нищо. Енчо лежеше, а Наталия неподвижно седеше върху него. Подозирах, че в момента работят само влагалищните ѝ мускули. Постепенно, въпреки предупреждението, младежът под нея се задвижи и накрая свърши със дълбок стон.
- Браво, Наталия! А на нас защо не ни направи така? – възхити се Свилен?
Наталия се надигна и измежду краката ѝ покапа спермата на Енчо. Тя отиде встрани, избърса се и обу дънките си. После дойде автобуса. Пътувахме в относителна тишина. Мъжете просто мълчаха, видимо спомняйки си за случилото се. Жените се гримираха, готвейки се да се приберат вкъщи, като примерни жени. Най-лесно им беше на Ана, която нямаше мъж и на Антонина Михайлова, чийто мъж беше на възраст и не ѝ обръщаше внимание. Всички други се чудеха, какво да обясняват на мъжете си, за да не се наложи да правят секс в следващите 2-3 дни. Аз не ги слушах, а се опитах да дремна. Не исках да си представям, какво щеше да се случва на работа оттук нататък. Беше ясно, че всички ще си се чукат, без нужда да се крият от другите. Все пак трябваше да се отчита, че шефовете ги нямаше днес и щеше да е хубаво да не разбират нищо. Аз бях доволен, защото си имах собствен кабинет. Докато дремех се чудех с коя да започна в понеделник. Може би с Наталия с нейните скрити таланти? Или с Ана с нейния ентусиазъм? А може би и с двете?
- Слушай... – побутна ме Сашо.
- Ще ми услужиш ли в понеделник с ключовете за кабинета? Когато отидеш на обяд или на съвещание...
Хайде, започна се...

Край