Аз, тракийката Скедиса (част 1)

15.01.2025 | Анонимен

Нямаше много време. Баща ми отново заминаваше на път и майка ми трескаво даваше нареждания на слугата за подготовката. Аз стоях отстрани, зачудвайки се понякога дали толкова много го обича или просто се имитира дейност. После впервах отново поглед в книгата, която четях – “Древногръцки съчинения”. Баща ми беше византийски търговец, един от най-прочутите в империята. Сега потегляше към Египет, откъдето щеше да се върне с нилска пшеница.

Благодарение на статута на семейството ми имахме връзки не само в цяла Месемврия, но и в Константинопол, където имахме възможност да живеем аз, братята и сестрите ми. Да, Константинопол беше пищен, разкошен и пълен с хора от целия познат свят, но Месемврия беше мястото, където бях израснала и където бях свикнала да съм. Имах възможността да уча, поне доколкото това беше възможно за жена и да се докосна до произведенията на елините. Въпреки че условно и ние спадахме към тях, вкъщи не говорихме гръцки, а езикът, с който ни бяха отгледали. Да, несъмнено използвахме гръцки и понякога латински, но не бяхме забравили своя древен език, който са говорили нашите велики прадеди. И без това не беше останало почти нищо от нашия народ.
- Аз бих предпочел нещо по-малко историческо… – каза Скис с едва оформена усмивка на устните си.
Сигурно дълго време се чудеше дали да каже това или изобщо нищо да не казва. Скис е синът на спътника на моя баща. Дори не осъзнах кога е дошъл. Винаги караше нещо в мен да настръхне. Не беше много висок, но беше доста атлетичен, с черна къдрава коса и здрави ръце, по които личеше физическо натоварване и изпъкваха мъжките му жили, които моето тяло намираше за възбуждащи. Не усетих кога зърната на добре оформените ми гърди настръхнаха и се свиха, а междубедрието ми започна да се навлажнява.
- Знаеш, че обичам историята, Скис! – казах аз. - В нея винаги можеш да откриеш смисъл!
Забелязах, че гледаше тялото ми. Бях оставила дългата си коса спусната прилежно към моята одежда, която очертаваше слабото ми тяло и изпъкналите ми втвърдени зърна. Не особено голямото ми дупе явно беше за сметка на плоския ми корем, но аз бях свикнала с него. То също се очертаваше добре от робата. Тогава погледнах Скис директно в очите, защото знаех какво ще последва от това. Той отклони поглед, смутен. Странно ли беше, че го исках? Исках да видя какво се криеше под неговата роба!
- Моля те, Скедиса, ще донесеш ли пшеницата от стаята с продуктите? – изкрещя майка ми, която явно в старанието си всичко да е перфектно за изпращането на баща ми беше иззела работата на прислугата.
Тогава ми хрумна гениалната идея да взема Скис с мен и в стаята с продуктите да направя това, което поискам с него. Знаех, че той не само го иска, но и е твърде срамежлив, за да каже после на някого какво се е случило. Все пак го познавах от дете!
- Скис, би ли бил така възпитан да ме придружиш до стаята с продуктите? – казах уверено аз, ставайки от меката мебел на която стоях с умишлено отправен напред поглед.
- Сигурна ли си, че искаш да дойда? – смущението на Скис вече се усещаше в гласа му.
- Разбира се! Страх ме е да отида сама в тази тъмна стая, а в теб имам доверие! – му казах аз, с цел да го окуража.
Исках да се помисли за силен и това ме възбуди допълнително.

Мразех тази стая! Беше отвратителна и пълна с продукти, но пък беше идеална за плановете, които имах за Скис.
- Откри ли пшеницата? – ме попита Скис, докато се оглеждаше наоколо.
- Мисля, че е тук долу! – казах аз и се наведох, изпъчвайки дупето си така, че то да се опре в неговата ръка.
Моментално усетих неговото потръпване.
- Да, ето я! – грациозно се изправих аз, взела необходимите мерки при изправянето ми гърдите ми да застанат право срещу невинното момче.
Виждах вече колко беше нараснало смущението му.
- Какво има, Скис? – направих се на незнаеща какво се случва и докоснах бузата му, впервайки кафявите си очи право в него.
В този момент усетих как нещо изпъква изпод робата му, но той веднага реагира и се опита да го прикрие.
- Скис, това не е нормална реакция на праведен християнин като теб! – казах му аз, като преценявах следващия си ход.
- Да, знам! – каза той. - Но ти ме побъркваш с това тяло и с тези гърди! Нищо около теб не ме кара да се държа нормално! Искам да те имам, да проникна в теб, да усетя твоята влажност… – шепнешком и задъхано казваше той.
- Знаеш, че не съм такова момиче, Скис! Има време за всяко нещо и докато не сключим официален брак не може! Но това не значи, че не може да правим други неща… – му прошепнах аз на ухото целувайки го по бузата.
От това свое действие усетих неговата все по-нарастваща възбуда.
- Стани! – сериозно му казах аз и той се подчини на командата ми.
След това надигнах робата му и пред мен се откри неговият среден и не особено голям, но набъбнал член.
- Значи това имате Вие? – се направих на учудена аз, сякаш досега в Константинопол не бях направила същото и с други мъже.
После го хванах с ръка и леко забелих кожичката му назад.
- Моля те, Скедиса, не ме мъчи… – изпъшка той.
Но не това планирах аз! Изкарах си езика и леко облизах главичката, след което внимателно започнах да го смуча, гледайки към лицето на Скис, който продължаваше да избягва зрителен контакт с мен. Това продължи за няколко минути, като в един момент страшно ми омръзна и исках нещо ново.

Но не планирах само това! Съблякох своята роба и започнах да промушвам неговия член между гърдите си, които започнах да търкам около него.
- Скедиса, не мога! Не издържам, свършвам… – каза Скис, а аз усилено хванах с едната си ръка неговия член и го насочих към гърдите си.
Той започна пулсира и да изкарва тласъци от неговото семе, които се разтичаха по леко почернялото ми от силното слънце тяло. Тогава обрах семето му и го изядох най-демонстративно пред още тежко дишащия Скис.
- Ти си страшна! – леко уплашено ми каза той, докато си обличахме робите и се готвехме да излезем от стаята.
- Но това ти харесва, нали? Сега от теб очаквам само да уговориш баща си да говори с моя и да се сгодим. И ще има награда за теб, мили мой Скис! – казах му аз, усмихвайки се мръснишки.
- Ще направя всичко възможно, за да го уредя! – каза леко развълнувано той, след което излязохме от стаята.
Не мога да лъжа, Скис е добра партия – богат, лесно манипулируем, но толкова скучен! И въпреки това, ако стане търговец, ще може да ми угажда за всичко, което поискам. А аз сама ще си намирам развлеченията!

Следва продължение...