Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Coffeeman набързо сканира опциите за чат. Сега не му се четеше разказ, макар да отбеляза наум, че в новите публикации има находки. Остави ги за по-късно. Имаше малко време и спешна нужда от една бърза чекия, затова писа на активната Cookie:
- Хай, захарче!
Бисквитка бе точна. Мъжко момиче. Без задръжки и увъртания. Получи се отговор:
- Секунда! Довършвам един.
Кафечовекът веднага си я представи. С русите лолитски опашки седи зад бюрото, отзад се вижда детска стая с плюшени еднорози, а в близък план пуска лиги по черно дилдо. Каченият кльощав крак, обут в балеринска гета, се поклаща върху ръкохватката на стола, откривайки бели памучни гащички.
Веднага се надърви и го извади. Ластикът на анцуга му попречи на фрикциите, затова се изу и седна на голо върху хладната кожа. Набързо насочи камерата към хуя си и я зачака. Не губеше време, а замачка жилавия. Пред очите му изплува образа на лицето ѝ и сладките устни, които обичаше да приближава съвсем до камерата, докато изпуска лига. Точеше я сочна и мрежеста, и открехваше уста, за да се белне розовото ѝ езиче. Човек би се плъзнал върху му като бобслей, та чак до малкото ѝ гърло, където дори няма да опре. Малката курветина е ненаситна. Вероятно със засилка, курът му ще се хързулне чак до корема ѝ и оттам с тласък ще изскочи отдолу през дупето.
Кофимен така яко се плющеше с ръка, че забрави да поглежда към екрана, а стисна очи, за да задържи визията. Видя как курът му излиза през дупето ѝ като алена гъба. Разтваря кафеникавата ѝ дупчица и се поглежда с вертикалната зеница. Без интерес към наоколо, просто ѝ разпъва набръчкания анал. Навън. Розата ѝ разцъфтява като божур, от който излиза огромна тичинка. Обаче сълзливото око се охлажда и той бързо се връща назад. Чадърчето му задира над ануса ѝ и го прибутва навътре. Кофимен усети почти болезнено как някой се опитва да му откъсне главичката, но макар да знаеше, че е самият той със скоротечните си откоси, потисна рациума и се зае да се вмъква обратно в ректума ѝ, като не забравяше, че ташаците му са в устата ѝ и я давят, без да може да си поеме дъх. Момичето стоеше като драно агне над бавен огън. Представи си как ѝ го напъва пак навън, през стегнатото дупенце. Изглеждаше сякаш ака. От анала ѝ излиза мрежестият капиляр на хуя му и дупето ѝ се разтваря да го пропусне. Филигранът от кафявата ѝ плетка бързо изглажда бръчките си, протяга се навън, като се оформя по дължината му… и рязко му дойде да се изхвърли. Оклепа си краката, пода, но бе далеч от клавиатурата, слава Богу!
Тя беше писала:
- Ето ме! Искаш ли да ти покажа отблизо как си стягам дупето?
Стана да се измие и ѝ върна:
- Кукло, само като мисля за теб, свършвам! Готов съм!
Тя му прати целувки и среден пръст.
- Отивам на лесбо парти довечера. Ако си послушен ще ти пусна видео!
Отговори ѝ:
- Не мога, принцесо. Ще съм на терен. До скоро!
Засега толкова! Изключи компютъра, след като хвърли поглед на файла си. Разказът му вървеше добре, но стана дълъг. Поредицата ще удари двайста серия, явно. Ще дописва утре, когато, ако…
Седмица по-късно, Кафечовекът отново седна пред компютъра. Тъкмо наспал се, още неокъпан, рошав и вчерашен, си наля уиски до еспресото. Днес има цял ден за глупости! Веднага хуят го засърбя. Черната гореща напитка си проби път твърде бързо до невроните му и сякаш лава се плъзна зад очите му. Преди да му кипнат синапсите, изля двойна глътка уиски и я остави да му затопли хранопровода. “Мммм, аромат на пушек, сутрин!”, си помисли с кеф и се размаза на облегалката. Платът на гащите му се опря в хуя, като погалване с нежна ръкавичка. Мамицата му! Да пие и да се ебе виртуално. Днес. Днес. И днес…
Отвори сайта и огледа новите публикации. Ебаси ебливите! Тия хора мислят само за ебане. Отново аватарите на познатите му момичета светеха в зелено. Ебасиму и курвите! Тия да ги заключи дома си и да ги спука от ебане. Ма по две наведнъж! Ще ги върже. Не, ще ги заключва в банята. С малко храна. А, да! Ще ги снима как ядат от мивката. Ще лижат тоалетния капак. В кухнята – бой! Щот вероятно са с две леви ръце и ще му изсушат ангъса. Бой през циците, скубане, стискане през лицето, плюене… ще лазят по земята и ще се молят да ги ебе, но не! Ще ги снима как сядат върху дилда, с размазан грим и ръце зад гърба, за да си го набутват в аналите, краката широко отворени, бедрата треперят от мускулна умора и почти реват – “Кофи, моля те, не издържам, просто ме убий!” или не “Кофи, дай ми го в устата!”, “Удуши ме!”, “Наеби ни на влакче…”.
Мда, тва еспресо определено е силничко и юрна мислите му във водопаден бумтеж право към долните подводни мисли. Там – мътна и кървава.
Пак отпи уиски, тоя път две двойни глътки. Забавянето не е лесно, особено когато скоростта на мислене ти спасява живота. И дори в лените мигове, зад бронирани прозорци и събуждащ се мозък, всичко е смърт и клокочещи човешки течности.
Затвори очи. Изчака целият филм от миналите дни да му се източи зад клепачите. Когато и последния рикошет отзвуча, се премести мислено в пустинните прашни пътища наоколо.
Слънце. Безмилостно, бяло слънце. Облак прах се вие в далечината. Не. Не пак! Майната му! Тоя път изпи наведнъж оставащото уиски и се оплакна с кафе.
Преди да му дойдат други идеи, отвори чата с Creamy. Писа ѝ:
- Кучко, надървен съм за теб! Излей се в устата ми :]]]
Тя отговори веднага с видеокол. Прие ѝ го.
- Кофимен, тъкмо за теб си мислех, умнико! Путака ми плаче за дебел хуй, като твоя! Виж! – и му показа как си пъха два пръста и ги изважда с гланцово покритие.
Той напълни хуя с кръв моментално и си наля второ уиски. Остави гащите си нарочно. Лиготията му бе чаровна, само когато бе далеч.
- Сега, путко мокра, искам да си оближеш пръстите, да се изплюеш дълго върху тях и да видя как ти влизат!
Тя приближи ръчичката си и бавно си я вкара между начервените устни. Очилата ѝ отразяваха светещата окръжност за инфлуенсърската ѝ тъпотия. Даже взе да му мърка и си ги наби в устенцата няколко пъти. После задържа пръстите пред муцунката си и проточи плюнка, хвана я и взе да я разтегля и да вади още, и още. Нави я по пръстите си и избута стола си назад, смъкна гъза и навири краката. Малката ѝ путка наистина бе готова за него, ако се съди по подпухналото ѝ голотеене. Creamy навря пръстите си в путката без грам забавяне и взе да се чука, директно, като посрещаше тласъците си с леко движение от таза. Кофимен изръмжа:
- Ама путко, кой профан те еба допреди малко и не те довърши?
Лицето ѝ се изкриви от перверзия и тя скочи за огромен конски хуй, имитиращ мустангова окраска. Бясно се пльосна на леглото отзад и си го навря в дъното на буквата М, на която приличаше в момента. Дразнещото ѝ гласче изстърга:
- В галоп, кранто! Млъквай и еби! Тая путка е скъпа!
Кофимен си масажираше хуя, но извън бързата ерекция преди малко, нещо тая кака, днес, не го изкефи.
- Веднага оправи зуума, парцал! Нищо не виждам, далеч си!
- Еби се, мършо! – се чу на пресекулки. - Да, да… да-а-а! Най-после истински хуй! – тласъците ѝ завираха мекия силикон на завидна дълбочина, като острите ѝ тазови кости и пробягващи ребра откъм леглото, му изглеждаха като че оглозган скелет галопира из чистилище.
Все пак, тя стана и увеличи зуума, при което той видя кльощавия ѝ задник в близък план и как отново заема позиция, хваща си играчката и скрива грозното си лице назад, докато най-мършавата путка, с най-ярките разбридани къдрави лабии започва да се пеняви и да вади пухкава сметанка из широката си дупка. Шареният конски хуй влиза с мощни набивки и изважда нови и нови порции мехурчета сладък топинг за кафето му.
Кофимен изду гащите, фиксира се в бялото изтечение и неглижирайки отвратителната свивка при бедрото и тъмните ѝ лигавици, се захвана да си юрка хуя в мазното сметаново кремче. Представи си, че конят е свършил и той шляка в най-широката путка на света, пълна с конско семе и я блъска като приклад в теме. Хрус, хряс. И тишина.
И свърши. Стана бързо. Твърде бързо. Без кеф, мамицата му!
- Creamy, псттт, Крем, готов съм! Мерси, кукло, ебаси пичката си! До скоро!
- Ммммм, ъхаа… – тя нямаше да се спре, затова той изключи.
Наля трета чаша, изпи я почти на екс и легна. Заспа. Кошмар след кошмара.
Вечерта вече беше друго. Някакво спокойствие се усети между стените. Сигурно светлината навън бе леко синееща. Или пък просто успя да се забави, все пак.
Седна пред компютъра. Дописа си частта. После сглоби бърза вечеря и се върна да прочете някой разказ.
Видя я, че свети в зелено. Веднага ѝ писа:
- Чашка, как си?
Тя почти не се забави:
- Кофи, момче, празна съм! Тъкмо си оглеждах позлатените крайчета и се чудех кой ще положи устни по тях?
Кофимен се захили. Това момиче имаше нещо особено. Успокояваше го всеки път. Душевно се има предвид. Иначе би си я любил олдскуул. Писа ѝ:
- Искаш ли видео?
А тя отвърна:
- Искам кафето ти, Кофимен! Искам да те усетя топъл, флуиден и нетърпелив!
Той вече открито се бе налензил двайсе и четир карата:
- Днес те искам костен порцелан. Чашка тип лале. Винтидж рози, тясна чинийка…
Тя се съгласи:
- Да, миличък, днес съм точно такава! За теб! – и му пусна видеокол.
Сърцето му подскочи, преди да го приеме. Тва го можеше само тя!
Видя я и му отне няколко секунди да се опомни кой е и къде е.
Вишнево-червено тънко халатче обгръща тяло с малка талия и нежни извивки. Бюст, добре охранен, се подчертава от атлазени кантове, които го сочат с остро V. Златни накити украсяват златна кожа, под златни коси, блестящи около златни очи.
- Какво става, скъпа? Защо сияеш така?
- Ооо… – усмивката ѝ е супер чаровна и той пак пропусна сърдечен удар. - Говориш за новата ми лампа-залез! Виж! – и тя отвори халата с бавни движения, като отдолу се откри тялото на раждащата се Афродита.
Е, пухкаво бебе е, но от тая мисъл само му стана по-мило и по-спокойно.
- Замръзни! Спри за момент! – прошепна и я изпи пиксел по пиксел.
Тя се усмихна отсреща, топла, приемаща, тиха. Идеше му да ѝ се залепи, сякаш е самото Слънце и да се разтопи по нея завинаги. Като целофан на бонбон.
- Погали си циците! – измърка Кафето. - Бавно и нежно! – и усети как ендорфини заизвираха изпод пъпа му във всички посоки.
Тя нежно плъзна ръце към гърдите си и ги откри. Тежки. Пищни. Узрели. Зърната им са вече заострени, но когато погледът му си проправи път през сървъра, прелетя към облака и нататък към нея, тя го усети като топъл полъх. И цялата настръхна. Простена. Със затворени очи правеше така, сякаш той я опипва.
- Искам да си тук! – му каза и го погледна с нега.
“Искрена е, дяволите да го вземат!” – Кофимен потъна в тоя поглед. Целият завибрира в треморно очакване да усети кожата ѝ, аромата на шията ѝ. Загали се по члена и усети абсолютната вселенска вакуумна празнина в слабините си. Защото е далеч.
- Моля те! – прошепна ѝ нежно. - Говори ми…
Никой друг не бе виждал чара на дълбоките му бръчки, когато се усмихва така. Кафето се усмихва така, само когато се налива в тази чашка. Бавно докосване, плисък, завъртане, повдигнато ниво, водовъртеж, покой. Пълнота.
Чашка бавно се поклащаше, като тръстика на вечерен бриз и се галеше по тялото, обхождайки корема, бедрата и слабините. Галеше лицето си. Целуваше върховете на пръстите си. Облизваше го. Обмазваше ги по шията и гърдите си. Завъртя му се и показа как дупето ѝ се открива изпод халата. Погали се бавно и щателно. Първо едната буза, после другата. А накрая остави халата да падне и замачка твърдите си полукълба, като не пропусна да ги стяга и отпуска, за да подскачат. Гласът ѝ бе наркотик:
- Искам да си тук. Зад мен. Да стоиш прав и да ти се търкам. Като сега. Дънките ти да ме жулят по бедрата. Дюкянът ти да ми се запира в цепката, когат…
- Гол съм. Продължавай.
- Твърд си за мен. – обърна се и пред очите му пак се залюляха циците-суфлета.
Коремът ѝ самотно плачеше да бъде притиснат от тежестта му…
- Целуваш ме тук… – тя повдига ръка и се погали протяжно по вътрешното на ръката между подмишницата и лакътя. - Усещам как мокриш корема ми с хуя си и се притискам. Стенеш. Захапваш устните ми. – тя ги опипа с бавни пръсти. - Вкарваш ми език. Обладаваш ме така. Първо в ума… – килна глава назад и шията ѝ се подложи жертвено. - После обладаваш устата ми. Слагаш ме да легна и ме затискаш…
- Направи го! – почти изкрещя командата си Кофимен, блъскайки все по- интензивно по хуя си.
Тя разбра и се отпусна върху меката постелка на пода. Застана му леко диагонално, за да вижда лицето ѝ и се зае да се гали по цялото тяло. Все по-учестено. Плъзна ръце към слабините си. Рязко блъсна бедрата си встрани, все едно ѝ пречат и бясно втри длани през путката си. Стъпила на пода, взе да се повдига и да разтегля кожата над клитора, да го пляска, да опъва лабиите си настрани и да се блъска нагоре във въздуха, все едно го чука. Лицето ѝ се замята настрани и доби омиротворено блаженство. Стенеше. И зашептя:
- Искам те, Кофимен! Искам да усетя как топлиш корема ми с корема си. Как бедрата ти разтварят моите. Искам да усетя горещите ти устни как изяждат лицето ми и вдишвам сладкия аромат на слюнката ти. Искам да чувам как носът ти сумти върху ушите ми и ги хапеш, докато ръцете ти протриват зърната ми. А после ги лапваш и успокояваш с език. Хапеш ги със зъби. Смучеш от циците ми. Хуят ти пулсира върху корема ми. Не издържам! Издрала съм гърба ти. Но сега спускам длани към любимия ми. Горещ, тръпнещ, кадифено нежен. Мой! Насочвам те в путката си.
- Ооо, да… – Кофимен е притворил очи, но не я изпуска от поглед. - А няма ли да те полижа малко?
- Разпознаваш нюансите ми розово, обожаваш аромата ми. Обичаш носа си, заврян в мокрите ми стени. – докато говореше, тя се галеше образно и му откриваше нежната си гледка. - Винаги набиваш езика си в мен. Но не сега! Сега нямам време за глупости! Путката ми едва диша, пулсира, агонизира. Пъхам те леко. О, небеса, изгаряш ме! Ще полудея! Повдигам се към теб.
- Мммммммммм... – Кофимен забели поглед.
Чашка се чукаше с ръка, като се повдигаше на бедра и задникът ѝ се стягаше зверски. Бузите ѝ сменяха центъра на тежестта си, подострени и повдигнати. Тя продължи:
- Ти не издържаш и ми качваш глезените на врата си. Набиваш се до дъно и ме заблъскваш здраво. Мъжки. Душманскат…
- Оооо… Оооо… Аааа... – Кофимен свърши в неконтролируем мощен тремор, едвам неизпаднал от стола.
Чашка го изчака малко. Той бързо върна умния блясък на погледа си. Отпи. Пак ѝ пусна оная сладка трапчинко-бръчка и нареди:
- Горе ръцете, любов! Наказана си да не свършваш!
Тя грейна. Отпусна се, като капка дъжд в локва. Обича я тая игра! А Кафемъжът я владееше, откакто си писаха за пръв път.
- Сложи си тапа отзад. И ме чакай! Искам те готова!
- Да, господарю! – бузите ѝ се зачервиха по детски, сякаш тъкмо идва от снежна пързалка.
Кофимен изключи чата. Не мигна известно време. Шибна си един в челото, но не се освести.
Ехааааа!!! много добър, даже отличен разказ!
И тук Фейо наша, случайно ли описа някое наши и любими мои вече бивши потребители на този сайт? Разказа е много много добър!
Zh. Да, виртуалният секс може да замести истинския при невъзможност или от любопитство, примесено с желание. И аз съм го правил, когато бях далече оттук, гаджето ми на колене сядаше на вибратора и аз и шепнех на ушенцето нежни слова през телефона. Тук най ме впечатли частта с Чашката. Толкова секс и похот се изля там. Направо да му се прииска на човек да й дигне краката и подивяло, неконтролируемо да й го набива до дъно. А иначе два пъти прочетох разказа, но не открих прилика с бивши потребители на сайта.
Добро утро, гайз! Уж купувам занаятчийска чиста арабика, пък ако леееко я препекат и кафето вече горчи като робустичка. Такааа, Аleksandar, много яко ми изреагира :))), това са ми диалозите, които са като твоите и не съвсем. Нишови. Unstandart, може би заради плитките си визуализирал Харли, дедуктивно предполагам, защото няма корелации към бивши потребители. Zh, усетил си химията между кафе и чашка :))), много ми е приятно. Виртуалният секс съм го извисила на пиедестал. Понякога дори не е в реално време. Оххх :))))
Браво, Fairy! Ето, това е разказ, който е издържан и литературно, и еротично, и интелигентно! Удоволствие ми бе да го прочета и даже успя да събудиш дъртия ми хуй! Ученото (и па̀тило) си е учено.;) Бай Петър-хижара.
Оххх, байченце, кат ми говориш така...ми се затопля ушето :)))
Дано има и кой ти затопли и загрей и путето! ;)
Мила Fairy, ние пием микс арабика /Колумбия/,и още толкова "Етиопска кафа", това е полу-диво кафе - ниско кофеиново, и добавяме смляна, печена леблебия. Приблизителни пропорции 1:1. Разбира се, че е на джезве,а го пием в порцеланови чашки, тип гръцка ваза. Аз вече счупих три. Отговорих ти на твоят въпрос в другият коментар относно балдъзата в разказчето "Една сбъдната фантазия" Твой Алекс
Скъпи ми, Алекс! Много ви е интересна комбинацията за кафенце помня от преди, част от нея. Явно е, че целите да извлечете полезните му вещества, от които кофеинът не е приоритет. Представям си и ароматът, и ръждивата му пяна. В тази форма, ханшът на чашката задържа утайката, колкото и да повдигаш. Пробвала съм и с лек привкус на кардамон, ако пуснеш зрънце в джезвето. Сега поръчвам от фирма, която внася част от реколти на различни плантации от Африка и Южна Америка, като специфичното тук е бледия кафеникав цвят на опечените зърна, без грам загубена навън мазнина. Съотвено настройката на машината трябва да се адаптира към всяка нова партида, за да си стане плътно и силно еспресо. Много е странно като им четеш характеристиките на тия кафета- манго, какао и лайм, примерно. Или горски плодове, касис и ванилия. Ще кажеш, че ще пия вино, а не кафе. Да е живот и здраве, да не се налага да го избягвам, че и без кафенце, ако останем, закъде сме? :)))
Fairy, в къщи е малък купон. Съпругата ми гледа, че пиша и коментира: "Ама ти голям писател си станал. Какво толкова пишеш?" Обяснявам й, че си коментираме разни социални, културни, политически, икономически проблеми и лични спомени с една умна, млада жена. А нейният отговор е винаги скептичен: "Защо губиш времето на жената? Тя да е безгрижна като теб, тя си има работа." Задявки. Кафето винаги е сплотяващ елемент, създава една задушевна атмосфера на споделяне и приятелство. Оттук започваха и някои връзки, които преминаваха в нещо по-лично и траеха повече от година. Ами, бяхме млади и се заблуждавахме, че това ще продължи дълго. Не се увличахме, всеки от двойката нямаше намерение да си разбива семейството. Е, това не го споделям със съпругата си, ами ако не ми сготви нищо? Първоначално кафето го пиехме в "пушкома" на етажа, но след това повечето пиене на кафе беше в кафето на института, където се одумваха колегите от другите направления. Веднъж една колежка ми казва: "Ама ти си бил много популярен сред колежките от второ направление." Аз даже не разбрах, останах с впечатление, че ще ме пусне на пързалката. С тези колежки, ако се срещнем в автобуса или някъде в района, някакъв стандартен поздрав и "здрасти, как си." Тя разправя как предишният път, след като съм слезнал от автобуса, тя била с две-три колежки от тях, та едната й казала: "Ама вашият Алекс толкова ли е срамежлив? А как искам да ме прегърне, а аз да го плесна по дупето." Опулих се, егати споделянията между жените. Бях потресен. Алекс
Миличък ми, Алекс, навън сме, чета те и ми иде да ви дойда на гости. :))) твоя
Скъпа ми Омайнице, прекрасна. Благодарение на теб работният ми график леееко така ще дойде на кестерме, но ще го преживея. И тия, дето си имат работа за вършене с мен- и те. Ще се наложи да го преживеят. Не че имат друг избор, но това е леко така вметка само. Да, знам, че е събота и да, чувала съм за някакви хора, дето й викат "почивен ден". В работа като моята почивни са дните за погребения. Примерно. Но да не развалям съботното кафе с професионални детейли. И, така, мила ми драга Омайнице, да възкликна и аз като Aleksandar: " Ехаааа!". Ами отличен разказ, воистина. :) Този твоят човек, Кафето де, малко нещо колега да не дойде. "На терен съм". Хм. Инак, нищо лично ама аз виртуален секс не признавам. Благодаря съм. Това вероятно е поредното проявление на дълбоко винтидж природата ми. Ползвам прост телефон, не ползвам фейс, инста и прочее, омъжена съм за приятел на баща си, падам си по мъже в униформи и въобще- падам така леееекинко старомодна за някои работи. Нищо, че възрастта ми не го предполага. Да повторя- разказът е супер готин. Гледам и прелюбопитна дискусия за кафето сте си заформили. Аз не се обаждам, щото като кажа, че за кафе признавам само такова на джезве и почват веднага да ми обясняват ква съм назадничава. Все едно аз на някой му давам наклон на...кафеварката в тоя живот. Невър майнд. Прекарах твърде дълго време в Близкия Изток и няма сила на света, която да ме убеди, че кафето от машина е кафе. Пия еспресо само в една ситуация- човекът, който предлага кафето ми е важен. Нищо друго не може да ме накара да си причиня това. Като затръгвам за някъде друго взела- невзела, но джезвето- задължително. Специална направа. Лично за мен. От един майстор от старата чаршия на Сараево, човекът почина преди година. Всички хубави неща на тоя свят стават бавно. Хубавото кафе- и то. В един оазис в Руб- ел- Хали преди стотина година ме почерпиха кафе, приготвено на пясък. Все едно ядрено гориво се изля във вените ми. Иначе предпочитам етиопски сортове. Абе изобщо, по родните географски ширини кафето никога не е просто и само кафе. При нас кафето е философия. Едно време даже статия писах затова като студентка. Най- смешното е, че я написах на майтап, а беше шумен успех. Омайнице, хубав и спокоен ден ти пожелавам. Да изпиеш едно и за мен. От любимото ти кафе. И не си говори само с Aleksandar, че ще се съсипя от мъка. :) Трябва да работя, поздрави и до когато. Решила съм вече кой кон е за тебе. :) Лора.
Aleksandar, не искам да те отчайвам, но ако има как да послушаш две или повече жени, които си говорят повече от двайсет минути- ще се сащисаш не само от "споделянето". А най- вече от използвания език. Лично мен подобни "разговори" ме изпълват с досада и нещо средно между недоумение и презрение. Вероятно нещо ми е сбъркано генерално, но наистина не разбирам по каква причина бих коментирала с ДРУГИ хора мъж, с когото ми е било добре или повече от добре. Че даже във физически подробности да го коментирам. (Разбираш ме. Дълъг, дебел и прочее). Комплексарщина е това. И простащина. А както се казва в един мой любим филм: " Manners Maketh Man". Ако имам нещо да кажа, обикновено го казвам на съответния мъж. Евентуално. Поздрави и хубав ден и на теб. Общувате си вие с Феята прекрасна, но аз трябва да работя. Няма да кажа "уви". Не. Сама съм си го избрала. И ми е кеф. Като съм искала да ми е лесно, да съм станала депутат. Нали така? Не ставам за депутат обаче. Кибритлийка съм, ненавиждам прости мъже и съм твърде квалифицирана за поста...:)))
Ах, тиии, Лора! Каква приятна изненада ми направи! Тъкмо пиех следобедното и те четях, разкош. Понеже езикът ти :))) е един решителен, бърз и безкомпромисен, веднага си те представих с високи отчетливи скули, хубав арабски нос, буйна ситнокъдрава коса и нощни кладенчета за очи. Ухаеш на жасмин и обичаш да се носиш в цвят слонова кост. Измамно е. Крехка е само светлината, която отразяваш като обеден ореол пред портите на Петра. Когато човек обича работата си, тя му е и дом, и самоличност, и любим. Казвала съм тук май- май, че според Дънов светец е не отшелника, а обущаря, изпратил до един все доволни клиенти. Тъй че, разбирам те, за депутатска работа ми е трудно да си представя що за човек трябва да си. Макар че имах приятелка, дето майка ѝ помагаше да си подготвя предълги пищови за класно в училище?! Ти малко ги обърка Алекс Десантчик и Aleksandar, автора, но няма нищо, разбрах те. Кафето, което описваш, сервирано на гравирано сребърно подносче с купа фурми и чашка изворна вода, еххх, веднага си представям как дяволските пръсти ще се намесят и във вития аромат ще се изпише буква, после втора, а аз ще се хипнотизирам и ще последвам дъха им, по белите стъпала към покрива, откъдето ще се ширне цялата равна околия. Да, клокоченето на черна напитка в медно джезве прави алхимии, твърде опасни за сърцето. В преносен смисъл. Което дяволът крои и го бае в гъстата утайка, вземе че поведе невинната пиеща към търсене на руното. Граала. Тва бе, любовта. В частност, плътен следобеден секс, под сянката на варосана в бяло кирпичена къща. Тиха. Дори мухите не мърдат в тоя плътен жупел. Скорпион драска по стената, но отвън. Лавандулата ще го върне. Кафето и фурмите са оставили сладко- горчив вкус по устните на двама души, които се любят. Толкова е морно. Дяволски възбуждащо. Че е невъзможно да се допие до дъно. Просто очите му са лумнали без време, а тя се е разстлала, за да го поеме. Ще я люлее. Ще я отпуска. Накрая тя ще му се повее отгоре, като финото памучно перденце на сетния нощен бриз. Да, разбирам те, Лора, за кафето в джезве. Аз си харесвам оная капка еспресо, дето се точи като пяна и малко по малко, италианците ти връчват глътка конски ритник. Спасявал ми е задника такъв ритник, след тренировка с водната аеробика. Сега да почвам бисквитена торта, че си е поръчал мойо. Но докато бъркам крема, ще си мисля как ще говоря на кончето, ще го приуча да ме следва от земя, да идва по моя сигнал и няма да искам да му слагаме юзди. Не искам да дъвче желязо. Не. Ще го яздя без седло. Може въженце през вратлето и това е. То ще е моето тяло с четири крака, а аз ще го обгрижвам с любов. Подчинение- колкото да не се претрепем галопирайки към дерето. :))) До когато.
:)))) Fairy, в следащата 5 и последната 6 в която най-после и таткото ще изчука малката мръсница съм редуцирал диалозите до минимум, а и съм се опитал да ги променя в такива, дето нормано биха били :))) Това бе част от градивната критика + в 6та част синоними на путка, хуй и прочее доколкото е възможно :))) Спирам вече с тази порочна тийн мръсница, ще ви тормозя с друг фетиш някъв. А Халил Хайнрих Хамсалак да жонглира с топките ми
Fairy, така и така сме на темата за кафето, та някога при една от командировките в бившия Съветски съюз, един от руските колеги, който бил в Средна Азия, с апломб на познавач ми казва: "А там правят кафето в съдове, наречени джезве." Обяснявам, че като правило в България кафето се пие, направено в джезве. Баба ми е казвала, че някъде през 20-те-30-те години на миналия век цялата "Мария Луиза" миришела на кафе. Имало всякакви видове, както печено, при това още топло, така и сурово. Ние имаме в къщи една тежка пиринчена мелница още от турско, по нея има полумесец и някакви арабски букви (представям си какво ще стане ,ако я изпусна на гранитогреса). Та затова или ни го мелят в едно близко магазинче за кафе или аз го меля с електрическа.. Алекс
Мелачката, Алекс, ме-лач-ка-та е много важна част и си струва да си имаш хубава, с керамични дискове и да си мелиш точно за кафето. Ние сме с автомат Gaggia, като наскоро мойо ѝ смени всичко сменяемо, щото се оказва добър модел. То, какво да ти кажа, покрай такива ремонти се купуват инструменти, също кат нам ква си машината за рязане на фаянс в кръг или много красивите щифтове, изобщо часовник да ти се наложи да отвориш, ще е със специалните му помагала. Аз толкова вещи нямам. Гащи и черпак за сипване на супа. Край. :))) *****Лора, пита ме за приказката, която ти е любима. Тогава, на момента, ми изплува образа на войничето от Огнивото на Андерсен. Много яко не се изцеремони, а отказа да преговаря с вещици и ѝ клъцна вратленцето. Че накрая взе и царската щерка и изобщо добре си изигра картите, а не като някои дето първо трябва да им умре коня и надеждата, че да се освестят. :))))
Е, Fairy, твоята е високо технологична машинка. Тази, която е у нас, е от бабата на съпругата ми, а при нея е попаднала от прабаба й, по- назад във времето е неизвестно. Според мен тя е някъде над 160 години, тежка, масивна, с форма на цилиндър от месинг. Разглобява се на две части. В горната се слагат зърната, като в долния край има два конусни елемента, върху които падат зърната. Долният конусен елемент може с винт да се движи нагоре-надолу и да намалява или увеличава процепа между двата елемента. Околната повърхност е цялата в остри шлицове. Когато зърното падне там, то не се стрива, а с движението нагоре-надолу на единия конус се регулира дали кафето ще е едро или по-ситно смляно. Стритото кафе пада в долната част. С една сгъваема манивелка се върти на ръка. Затова от много години не я използваме. Алекс
Алекс, навремето въртях пластмасова мелачка, пълна с виетнамско кафе в кухнята на забутания преди Камбаните квартал, последна младост. Ама въртях с кеф, щот майка ми позволяваше да ги слушам, когато има гостенки, а като палеха цигари, ме пъдеха. Ненавиждам пушещи майки до бебешки колички или на детските площадките и ще ми обясняват кое - що. Да не се отплесвам, пускам си Тина и припотявам потничето преди кое :)))....душааааа.
Како, много добре написано. Не знам кой друг се припознава, но някакси си звучи като преживяно. Или като желано. Или като мечтано. Дерзай. МК
Чародейке, "изпих" този разказ с голямо удоволствие! За съжаление ти остана една от малкото кадърни автори в сайта. Да не кажа единствен. Не искам да обиждам никого, но такова ниво като на Фея, което те вживява в сюжета, е на изчезване. Чак завидях на лирическия герой :) [][][] Алекс, баба ми имаше същата мелничка. Помня я много добре, защото съм я ползвал.
Ехааа ( тук заекнах за около 5 минути). МК, най- странното е, че преди малко под душа, аз бях Кофимен и за да не хабя целия искърски язовир за масаж по клит, се наложи да говоря мръснишки на Чашка. Обърнал съм я, значи, клечи и ме изсмуква, а аз трябва, просто трябва да съм вулгар циник, ако искам да стане бързо :)))). Нищо лично. :))) *****Кукце, много ми е приятно, че си имал разтуха, да ми прочетеш историйката, та ти е донесло настроение. Паснали сме си мисловно. Трудно бих ти разказа на по кафе, нещо подобно. Просто защото ще заспиш :)))). Но тук е мястото да се ширнем с всичкото си и да ни е спокойно, че е safe среда. Знаем, че сравняването на автори е успешно хвърляне на ръкавица. Нека приемем, че е като с глада, понякога един автор ни е достатъчен да се залъжем, понякога искаме само десерт. Нужното в точното време. Хайде сега, да свалям мократа хавлия.
За съжаление вече няма такива чатове...... А толкова ги харесвам.
Такива чатове има по други платформи. Но тук съм направила компилация от факти и възможностите, които ни предлага технологията. Може героят да е от тук, героинята също. Кой да ти каже? Авторът изживява емоциите на героите си. И се прикрива зад техни грешки. Или смелост. Например, кой с неговата професия, ще си готви сам? Нещо ни метка тая авторка. :))))
Имаше загатнат музикален поздрав вътре :)))). Ето частта от лирикса " Bite me, bite me, that excite me He said it's my pussy (Yup, it might be) If you eatin' it, do it precisely 'Cause I'm a millionaire, this pussy pricey (Yup, it might be, yup, it might be) He said it's my pussy (Yup, it might be) M-my pussy, m-my pussy (Yup, it might be) 'Cause I'm a millionaire, this pussy pricey". Ето линк : https://youtu.be/C3a1sz2Bp_E?si=USz3Pr4wKmcUt_-W
От тази история направо се насрах
Еййй, целия крейзи пенсионерски елит на сайта се е събрал да бистри иконата на фекалните лакардии! Доктор САРАФОВА, вържи на дръжката на джезвето-незабравимо и онези розовите ИЛАЧИ дето трее ги взимаш на време щото последствията са ОСТРО разстройство, ама не стомашно, а психическо! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
ДРАСКАЧА-ИЗВТЕНЯК, мога и да жонглирам с топките ти, но за съжаление не разполагаш с такива, поради което го дървиш само на невръстната си щерка. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
ИЗВРАТЕНЯК
ФИЧКЕ бабина, облеклото на д-р САРАФОВА е верно в слонова кост, но е УСМИРИТЕЛНА риза. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
За ваше ГОЛЯМО съжаление не мога да отделя повече от ценното си време. През уйкенда съм в тайландско-филипински секс режим!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Бааахахаха, насра се върху вентилатора в изолатора :))))
Ооо Халид Хайнрих Херц, сега не ти е до моите топки, сега имаш уикенд с тайландски и филипински травестити и педали като теб, та се забавлявай и ела па в понеделник, хем да си свиеш халката, хем да се направиш па на мъж :))))
Егати заядливото и ЗАИСТЛИВО онанистче. Ака сакаш можем да ти изпратим некое откъсче от забавленията ни. Тъкмо да правиш злобарки на истински секс па и да ти държи топло в студената БълХария. Току виж пък веме,че ти стопли сърчицето на самотно онанистче..... /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
ЗАВИСТЛИВО онанистче веме=вземе
Привет Халил Хайнрих Хабдал Будалал, защо завистлив и заядлив? Аз се радвам, че думкаш тайландски травестити и филипински педали думкат теб. Всичко е точно и наред, Ноу хейт, Ноу Фейт. Найс фак ю уикенд :)))
Мозъкът ти е с възможности братно пропорционални на желанията да си впечатляващ със словесни бисери. Дърпай си чурката тихичко пред телевизора и детски глас да не чувам, пари за играчки нямам! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Халил Хайнрих Хабдал Будалал :)))) Чакай, че оспамихме на Fairy разказа, отивам, да ти отговоря под последният ми разказ
Aleksandar, изобщо не се притеснявай. Когато се наложи, то просто си го търси. :)))
Не се притеснявайте да продължавате да бълвате екстременти и да се въргаляте в тях, все пак това ви е естествената среда. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Искам разказ за тайландския травестит - колкото му е голям пишока, по-голям ли е от твоя? Олаби ли ти халката? Щото на тия им били средно по 11 см та се притесних да не би да не го усещаш в широкия гъз? Ей така от загриженост питам, ела да ти набия аз един. У Германията съм.
Fairy, Ами де да знам бре, то този "константа" страда от няколко психични разтройства,от които е най-страшно разтроението на личността, в него са: 1. Педал дето духа и дава гъз на джагали и мангали и вместо да взема пари, той им плаща или черпи, за да го думкат 2. Нарцис, на който члена му става навътре и излиза през задника та друг педал да му духа и да се сношават гъз до гъз 3. Ку-куриго луд комплексар с завишено его, малка пишка- това е реалният му образ, мишка дето се има за плъх О Хайнрих Хабдал Будалал
Взе май вече да се гърчиш като дъждовен червей от безсилие и започна да драскаш съвсем несвързано от безизходица. Онаниста без топки, който го дърви на щерка си. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Напротив Халил Хайнрих Хабдал Будалал, ти си психично болен.
Не ми преписвай твои диагнози! Не аз си описвам извратените секс фантазии с невръстната си щерка и се дървя!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/