Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Нека предположим, че се казвам Даниел. В момента съм на 46 години.
Историята, която възнамерявам да споделя тук е истинска!
Всичко започна през 2016 г., когато реших да се преместя от столицата в друг голям град. Тогава бях на 38 г. Запознах се с майката на Силвия (която тъкмо бе навършила 10 г.) Сабрина – жена в пълния блясък и изящество, интелигентна и страстна. Сабрина е с 8 години по-възрастна от мен.
Със Сабрина се запознахме във Фейсбук – от онези запознанства, които, колкото и да се опитваш да разбереш как са се случили, карат мозъкът ти да блокира, оставяйки те да потъваш със суровата истина. Просто се случват! Не е ничия работа да знае защо – едни му викат на това съдба, аз му викам математика.
Още на 15-та минута, след като започнахме да си чатим със Сабрина, разбрах че от другата страна на екрана седи жена, която е ерудирана и пряма. Разговорът неусетно премина в час, после два, и някъде малко след полунощ трябваше да се спрем, защото аз трябваше да ставам за работа в 04:30 часа, а и тя имаше много натоварен работен ден.
След около седмица чатене, писанията ни по естествен начин се преместиха в сферата на интимното (не пошлото). Беше (предполагам) нормално да се чуем най-накрая и по телефона. Гласът ѝ звучеше приказно. Малко пояснение – тогава аз бях сам от почти 9 месеца, а тя от много повече – над 2 години. По телефона говорехме все едно сме в прогимназията – аз мънках несвързано, тя също.
На края на първия месец, след запознанството ни, реших, че трябва да я изненадам и отидох на автогарата да хвана автобус до нейната дестинация. За добро или лошо нямаше билети. Звъннах ѝ по телефона, уж небрежно да си поговорим, и в един момент тя сякаш усети нещо:
- Ти къде си сега?
- Ами… на автогарата. Чакам да си купя билет и да дойда да те видя? – измънках аз.
Тя се изсмя много нервно:
- Не може сега! Ще ти се обадя да ти кажа кога да дойдеш!
Аз измърморих нещо като “Разбирам” и разговорът приключи със смесени за мен чувства.
След 3 дни (петък), Сабрина ми се обади и ми каза, че събота и неделя е свободна и няма никакви ангажименти, и сме можели да се видим.
- Чудесно! Аз също съм свободен! Имам два почивни дни. Прекрасно! – бях на върха на щастието. - Има ли значение по кое време ще дойда?
- Няма. Когато и да дойдеш е добре. – каза тя, като усещах усмивката ѝ по телефона.
Речено сторено! В събота бях на автогарата и си купих билет за първия възможен автобус в нейна посока. Докато се носехме по пътя, проклинах факта, че трябваше да дам колата си за рециклаж – това ме ограничаваше от мобилност. После прегледах съобщенията със Сабрина, които си бяхме разменили, и ми стана едно такова хубаво отвътре. После, за да се разсея, почнах да чета някакви академични статии свързани с работата ми. Времето мина на забързан каданс.
Отидох на уречено място за среща и видях Сабрина вече да ме чака там.
- Здравей! – казах нервно аз.
- Здравей! – усмихна ми се тя. - Имаме цял ден на разположение! Ако искаш може да идем вкъщи? Аз живея тук наблизо…
Нямаше нужда да се двоумя. Отидохме в нейният апартамент.
В момента в който влезнахме и се настанихме в хола, ме попита какво искам да пия, като предложи доста голям избор.
- Може би едно малко уиски… – и въпросът ми увисна във въздуха, сякаш не бях сигурен дали е удачно да почвам преди обед с твърд алкохол.
- И аз ще си сипя едно малко… да разбием леда, нали? – и ми намигна, като се отдалечи в кухнята, за да приготви напитките.
След малко бърборене за безобидни теми, нещата просто поеха по естествения си развой. Сабрина се приближи и ме целуна, така че ми угаснаха светлините. След това стана и просто се съблече. Отново се приближи и започна да ми маха пуловера, а след това и колана на дънките. Аз вече бях толкова възбуден, че беше малко неудобно да ми свали дънките – просто хуят ми беше като колона от Пантеона.
- Ммм! – нежно изрази удивлението си тя.
Аз бях безмълвен, погълнат от еротиката на момента. Сабрина обви главичката ми с пръстите на една си ръка, леко масажирайки около топките ми с другата. Беше прекрасно да я гледам как се забавлява. След това просто допря устни до върха на главичката ми, облиза я с език, без да губи контакт, и започна нежно да движи двете си ръце нагоре-надолу по цялата ми дължина. Трудно е да се въведат възклицанията и от двама ни в думи, но нещата започнаха да ескалират експоненциално.
Изсмука ми мозъка през хуя! Не съм свършвал – щеше да е конфузен момент, на нея просто ѝ доставяше удоволствие да ми лапа хуя. Аз пък се палех допълнително от нейното удоволствие и се получаваше един водовъртеж.
Изведнъж, без предупредителни изстрели, Сабрина стана и се подпря на масата – голяма солидна маса с 8 стола. След това сложи единия си крак на стола до нея и започна да си гали клитора, като от време на време просто си разтваряше срамните устни, за да ми покаже колко е мокра.
Аз се изправих, като бях хванал бухалката с дясната си ръка и просто масажирах, докато пристъпих близо до нея. Усещането за топлината на тялото ѝ, и ароматът на мократа ѝ путка ме изкараха извън релси. Отърках главичката си във влагата ѝ, после размазах всичките сокове, мои и нейни, навсякъде – между бедрата ѝ, по дупката и бузите на дупенцето ѝ. Пак го сложих на входа на путката ѝ, като усещах как си търка клитора яростно. Чувах как започна да диша по-тежко, на пресекулки, очаквайки да проникна в нея. Аз бях хванал хуя си с дясната ръка и много нежно, почти недоловимо го движех в кръг без да го мушкам вътре.
Сабрина започна да трепери от удоволствие.
Тогава коленичих зад нея и заврях лицето си между бедрата ѝ.
Напъхах езика си във влагата на цепката ѝ. Започнах да смуча устните ѝ. Избутах нейната ръка от клитора ѝ и започнах да го галя изключително бавно. Сабрина започна да издава нечленоразделни звуци, а треперенето ѝ се усили до почти неконтролируемо.
- Еби ме! Давай! – успя да изпелтечи.
Втора команда не беше нужна. Изправих се веднага и проникнах в нея рязко и дълбоко, задържайки за секунда да ме усети целия. В тази секунда прекарах ръката си под нея, както беше се надупила върху масата, и с два пръста я хванах за клитора. И започнах да въртя пръсти, без да го изпускам, все едно навивам фишек. Тялото ѝ се отпусна за момент и после се втвърди като камък. Усещах, че не мога да я мръдна и на милиметър. Продължавах да я чукам яко и дълбоко. Всяко проникване беше съпроводено с вопъл от нея, а когато тялото ми се блъскаше в нейното се чуваше шляпане и сокове пръскаха навсякъде. Това не продължи много, около 20-тина минути. Аз усетих, че съм толкова превъзбуден, че едва ли ще свърша лесно. Затова продължих да я чукам, като сменях ритъма непрекъснато.
В един момент Сабрина издаде най-примитивния, животински, неандерталски звук, който може да излезе от човешка уста. Нещо мешано между ръмжене, гъргорене, писък и въздишка. Трудно е да се опише. Тялото ѝ стана на камък и започна да се празни. Усещах как стените на путката ѝ ме мачкат вътре в нея, жадни за... още! Един от най-бруталните оргазми на които съм бил свидетел вследствие на моите действия. Нейното удоволствие така ме запали, че, когато се успокои, я проснах на дивана по гръб, вдигнах ѝ краката и я ебах още поне 40 минути. А колко пъти е свършила – нямам идея! Може да е бил един непрекъснат оргазъм. Така и не разбрах! Важното беше, че беше изключила тотално и единственото което усещаше беше удоволствието между бедрата си.
След още 15-тина минути, намалих темпото.
- Милинко, ще трябва да спрем за малко… да си поема въздух.
Причината не беше, че не мога да дишам ефективно, ами започнах да получавам крампи в прасците. Шибана работа, дето разваля цялата работа!
Сабрина ме погледна с премрежен поглед и само кимна. Тя също имаше нужда се посъвземе.
Лежахме голи един до друг на дивана. Отидох в кухнята и сипах по още едно пиене. Намерих сода в хладилника и някакво меко крема-сирене с ядки и вкус на кайсия или праскова. Имаше отворена кутия със солети от ония кръглите с рибките на масата. Нарязах малко шунка и луканка – общо взето каквото намерих в хладилника. Имаше и половин франзела в един плик. Набързо сглобено мезе!
Сабрина се беше поокопитила, като се върнах в хола – още лежеше на дивана в предизвикателна поза и просто релаксираше.
- Защо не свърши? Не ти ли харесва? – попита ме тихо тя.
- Как да не ми харесва? – изгледах я предизвикателно аз. - Просто съм превъзбуден! Това е!
- Значи няма да свършиш… – след кратка пауза добави: -… днес? – и продължи да ме гледа въпросително.
- Много е вероятно! Просто съм изтръпнал! Но това не означава, че не изпитвам удоволствие! Не съм ебал от доста време, а само с чекии знаеш че не става!
- Дай да видим какво си донесъл? Жадна съм!
Сложих всичко на холната масичка и я върнах на оригиналното ѝ място пред канапето. Явно сме я избутали да не ни пречи. Хапнахме, пийнахме... – тия три работи, както се казва. После разговорът започна по същество.
- Извинявай за оня ден! Трябваше да организирам някой да се погрижи за дъщеря ми.
- Няма проблем! Разбирам.
Разбирам не разбирам, трябваше да се съглася. Когато се запознахме във фейса, на снимките имаше малко момиче на заден план, но докато не дойдох тук никога не я беше споменавала, а пък и аз не съм питал. Просто факт, който съм игнорирал подсъзнателно.
- Ако искаш можеш да останеш тук тази нощ, но утре по обед трябва да си тръгнеш, защото Силвия ще се прибере.
Това беше първият момент, в който Силвия се появи в живота ми, като причина да си хващам автобуса. Съдбата има шибано чувство за хумор!
Останах в събота вечерта при Сабрина. Нямам спомен колко сме се ебали. Навсякъде “като по филмите” – в хола, в кухнята, на пода в хола, в стаята на малката, в коридора ми направи страшна свирка… изгубих връзка с оператор. После се наебахме под душа и вече късно през нощта се озовахме в спалнята.
- Тая нощ няма да спя въобще! – ми каза Сабрина, когато си легнахме след последното чукане за вечерта.
- Защо? – полюбопитствах.
- Ами, като изгоря и после ми отнема много време да се успокоя!
- Нали каза, че не си била с мъж от повече от две години? – изгледах я недоумяващо.
- Да, така е! Но мога да си правя хубаво сама, въпреки че знаеш… не е същото! И преди се е получавало пак така… да си дръпна една чекия и после да не спя цяла нощ!
Изсмях се силно на коментара за чекията.
- Много добре знам за какво ми говориш! – и като я гушнах се наместихме по-удобно, като лъжички.
Побъбрихме още малко, всеки споделяйки впечатления от вечерта и не след дълго се унесохме.
Събудих се със свирка.
Чудесно, ама тоя моят предател, като е педал мунициите и не ще да стреля? ПАК! Още…
Целунах Сабрина, усещайки микса от вкуса на устните ѝ омешани с вкуса от хуя ми.
Изкъпахме се. Ебах я ще два часа, с почивки. И после трябваше да тръгвам.
В автобуса, тоя моя хуй, все едно се събуди от хибернация. И то, като е тясно… аз как да оправям. До мен седи някаква лелка, дето миришеше на манджа с много лук. Развит социализъм! Партията ни води към светли бъднини. Рапорт даден! Рапорт приет!
Проклинах вселената, че ми се преба колата.
Угасна ми телефонът от чатене със Сабрина, щото забравих да го заредя вечерта.
Прибрах се в нещото което беше вкъщи. Тъпа работа! Тихо, празно, студено.
Изпих една двулитрова Шуменско и заспах. В понеделник бях втора смяна на работа... ама се събудих много късно – към обед, а започвах в 14:30 часа. Два часа, к‘во да правя първо? Изкъпах се, ядох нещо – каквото имаше, а Сабрина не ми излизаше от главата. Преди да тръгна се обадих. Вдигна веднага. Поговорихме си романтично. После си пуснах музика от Спотифай и се зарових в работа.
Смяната ми свършваше в 23:00 часа, а последният транспорт за дома беше в 23:30 часа. За малко да го изпусна! Вкъщи бях оставил климатика да буа на 26-27 градуса. Пак битовизъм! Ядох, пих... обадих се на Сабрина.
- Виж! – казва тя, все едно ме е чакала да се обадя, и си пъхна телефона между краката.
Май беше подпрян на нещо, така че да мога да я гледам как си чеша клитора. Свърши светкавично. Аз я слушам как мърка тихо, докато си го правеше. Надървих се, като Статуята на свободата!
- Ако очакваш да върна жеста, хе-хе… няма да стане! Още съм изтръпнал! Усещам го.
Върна муцунката си в кадър и се нацупи. Жена по-голяма от мен, приличаше на сърдита ученичка.
- Недей така! Ако пробвам, ще стане по-лошо! Утре съм първа и ще ме болят топките.
Пак си поговорихме романтично. Лека нощ и всяка жаба да си знае гьола!
Бабе, ай започвай да лижеш, че после да те лижат и теб. Искам да ти видя ЛИЦЕМЕРНИЯ речник отново в действие! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Туй познато, да го е*ба. Тъй бях и аз с 2та кака. Среща ме на пешеходната на улицата и се блъсна в мен, като някой нагъл тип: "Ох, извинете!" Викам си: "Баси пачата - тая ше ме отнесе!" и виждам две малки пикли ми се хилят насреща. Бях с костюм. Едната ми се захили: "Я каква вратовръзка! - как си?" Дори не я познавах - само се сещах, че преди време съм я мяркал на едно събиране. Другата само се засмя леко и ми подаде ръчичка: "Красимира - приятно ми е!" "Николай" "Милена - много си готин!" Направо се чудех какво да кажа/направя. "Ти също!" - върнах ѝ жеста. "Мимо, аз отивам, дето ти казах - ти гледам си имаш работа - хайде чао!" Двамата в хор отвърнахме с простичкото: "Чао!" и това беше. Следваха един ден чудене и на следващия ден в парка не можахме да се отделим един от друг. Да, да, ама не! Отивам аз да я изпращам: "Искаш ли да идем на село? Няма да има кой да ни пречи!" "Да!". Бях направо като изтрещял: "Нали знаеш какво означава това?" "Да!". Гласа ѝ ставаше все по-развълнуван, но и една увереност я обхващаше. "Утре заранта, че да имаме време в 8:30 на автогарата, на този и този сектор." Отивам на другия ден на автогарата за съответното село, както ѝ казах. Тя ме пресрещна преди да влезя на гишето: "купила съм билети". Бях хептен изтрещял. Отидохме и започнах приготовленията. Запалих печките и позачистих малко. За около два часа хамбара се закаторка и аз само я запитах: "До кога можеш да си тук - нищо против никой, просто да знам." "Нямам никаква идея - колкото кажеш, ако ти хареса!". Ново пет - бяхме във ваканция - по средата. Свършваше в петък, но ни бяха отпуснали и съботата (тогава се се учеше и събота). Та имаше около 9 дена. Само ѝ казах, че можем да седим тук до края на другата седмица, като сега е петък. Котаранката вдигна рамене и каза едно: "Добре! Какво чакаме?" Та имахме тогава девет дена пред нас. Никой нямаше наоколо и никой нямаше да ни търси. Нямахме и мобилни телефони. Така се стигна до момента в който почти 8 денонощия не излязох от тази путка. Хуя ме болеше и мене, а свършването беше много болезнено. Ерекцията - също! Топките едва ги докосвах. Към след обяд се окопитихме и направих малко кльопачка от хладилника - нещо като шашлик и кюфте и ... на скарата отвънка. Всеки си извърши сервизните операции и хайде отново. През нощта спахме - аз с вирната пишка в нея. Посред нощ я събудих и отново и така - по много и без особена милост, жалост и пр. Като се върнахме в града, я бях напълнил и течеше отвсякъде. Оказа се, че си била взела хапчета и без да ме предупреждава си ги е вземала и всичко само вътре. Като се прибрахме беше на седмото небе. След един ден се срещнахме. Тя беше малко разтроена: " Майка ми ми каза да не се срещам повече с теб, ама аз съм тука! Не ме интересува - искам го!" С ръчичка си бръкна в анцунга ми и ми го хвана. "Охооо, той се надървил - я ми кажи за мен ли го одърви така?" Бях като замаян - така путка дори не съм си представял, че може да ми говори: "Обожавам да ме ебеш! Нежно, силно, напористо и .. до дъно! Само в мен и само за мен! Обичам те!" Тази направо ме хвърли от терасата - момиче да ти каже това, само заради едното ебане - искаше ми се да ѝ забърша един шамар, но само изломотих: "къде беше вчера, ма курво? защо не дойде - знаеш ли колко ме болят топките? твоите пръстчета не са като моята ръка!" - направо я порязах. - "ще ти пръсна задничето от .. целувки!" Масажираше ме вече и малкия започна да ме боли - "Не го пипай, че ще гръмне! Само знаеш да ме дразниш! Кога мислиш да ми го лапнеш?" Тя се засмя - "На вратата пред комшийте ли искаш да ти свиря?" - избута ме навътре и това беше. Само ме помоли да отиде до банята за малко. След, като излезе, беше се наконтила - чорапки, шифонени ръкавички, коланче... Всичко беше в един цвят - бяло. Влезе в стаята, където я чаках и направо седна на малкия. До два часа я бях клатил тогава - на къде ли не я въртях и в коя ли дупка не ѝ го слагах - от устата, в путката, в гъза и пак в устата, и пак, и пак, и пак... Накрая само усетих, че гъза ѝ и путката ѝ, и устата ѝ имаха един и същи вкус. Нямаше проблем - целувах я и я чуках. Моите бяха заспали в другата стая. Към 2.30 я заведох у тях и пред входа започна да плаче: "Моля те, обичай ме!... Искам те!" Хептен се хванах за палците какво да я правя. Майка ѝ излезе и ни посрещна: "Тя много ласкаво се изказа за Вас! Заповядайте!" и ни вкара в нейната стая: "Влизайте, няма да ходите посред нощите насам-натам!" Малката, като че ли получи одобрение от родителското тяло - направо скочи отгоре ми - още два часа отнесох. После я оставих да спи и аз се излух, че от седем и петнайсет заранта бях на даскало, а в последствие доколкото разбрах, Мима въобще не беше ходила на училище през деня. Вечерта, за сметка на това, обаче пак беше у нас...
красиво
Аааа, не бе!
Отлично четиво! Попаднах още нощес и беше пълна наслада да се проследят малките завои на мисълта, смешките, палването на огъня. Разказвач, който умее да говори пред хора, има приятна скорост на действието, прави малки почивки, за да рефлектира към миналото или дадено обстоятелство, само за да увеличи желанието на читателя, като му създаде пълноценна и спокойна среда за потапяне в емоциите. Много се зарадвах и на новостите- изтръпването и крампите в прасците. Не ми се е случвало да попадам на такова изтръпване, мисля. Не ставаше дума за алкохолно "несвършване". И явно то е разковничето, за да се убедим като публика, че въпреки отличния секс, нещо малко все пак е липсвало и растящото момиче ще се окаже точната половинка за героя, само дето съдбата е трябвало да се поизвърти още няколко орбити. Да видим дали сюжета ще си остане в жанра или ще прескочи. Авторе, благодаря ти за приятните мигове, много харесвам този стил. То е сякаш сме на маса и хем наблюдаваш сцената,хем поглеждаш слушателите и се насочваш според реакциите им. Браво, много приятно се получи!
Фичке, мноу Фнимателно пускаш език фино, проучвателно викаш. Второто лизане шей БАШ как си трЕбе, ся да видим как ши реагира авторчето. И кат го качиш на въртележката, чИ чак у тиганя ти(оня загорелия) ше прогледне с едно око. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
За теб съм Г-жо Fairy, първо. И второ, дреме му на автора за мойто мнение, като си има, току що разпукала пълнолетие, Силвия.
Ама защо никоя от моите познати не е казвала "еби ме", а различни синоними като "вземи ме", "искам да съм твоя", "да бъдем заедно", "желая те", разни други като "йезус кристос", но това е в напредналата фаза, "не бързай" пак в подобна фаза. Само веднъж на една лятна полудневна биригада, когато младите колежки бяха по бански тип "танга", което е предшественика на прашките. Та както си вършим смехотворната работа по плевене на някакви контролни площи, почват в нашата прекрасна лехичка да падат разни бурени. Обръщам се, а една колежка от съседната леха с ръце на голата талия се смее. С мен беше първата ми научна ръководителка с партизанското име "кака Пенка", та тя с изказа и коментара си ме шокира. Тя франкофонка, свиреща Равел на пиано, изведнъж използва един израз, заявявайки: "Алекс, внимавай с такива дребни женчета с лъскави очички, са много ебливи". Това ме срази, да беше някоя от монтажничките в завода -производител и то по-възрастните, щях да го разбера, те бяха доста цапнати в устата, но ст.н.с. инж. да го каже, ме шокира, като монахиня в мъжка баня. Съпругата ми не харесва израза "чукане", а предпочита далеч по-нелитературния "ебане",ако изобщо се използва, а не някои от синонимите
Алееекс, ще си загоря палачинките, ма много ме разсмя! С това "Вземи ме и да отплаваме към залеза" :))))
Fairy, Ама така каза една позната, когато бяхме заедно за първи път. Даже се обърках. Нямаше залез, беше у тях един след обяд, докато родителите й бяха на работа. Алекс Алекс
Абе, ПУТЬО коя ще ти каже "ЕБИ МЕ", като ти види грозния фейс на ШЕБЕК??? Наистина си доооста слаботоков! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Алоууу Фичке, к'ва госпожа мое си ти МА, след като са ФЪРЛЯШ на врата на всеки срещнат Ганьо. Виж ся, ако бяха ЛОРДОВЕ и ти пишеше в сайтове за лейди-та е друго. Ама такава ЛИЦЕМЕРКА и ВЪРТИКУЙРУК в този сайт, ай шА ма Звиняваш БАБО!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
"Хайнрих Химлер", тъп както винаги. До момичета, които познавам, той не може да се доближи и на артилерийски изстрел. Дава си със своите, те ти приличат и не се бутай там, където не можеш. Еби си това, което ти прилича. Алекс
https://youtu.be/VRvN5muDwW8?si=8BftKJkoGgQ8WQYY Ей ШУШЛЕК, така ли изглеждаше твоята позната, сигурно е имала предвид да я вземеш като отиваш в сладкарницата и да я черпиш ШВЕПС+ПАСТА. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ /
Във всеки случай, Алекс, поставяш добър въпрос за размисъл. Какви да са думите, ако изобщо има такива. Най- вероятно бих прибегнала до приказки, само ако човека се ослушва. Или се мотае, отдаден на действия, които е гледал по телевизора :))). Казвам "Искам те", "Дай ми го", казвала съм "Не издържам, мушкай го", "Чукай ме(тва е вече в процеса, когат да не спира темпото)". Не мисля, че ми се е случвало да произнасям тригъри, за да активирам процеса. Може би лексиката, още не е открита в ерата, по чиито закони се водя, когато животинското е превзело тялото ми. И пак Fuck me ми е по- близо от Еби ме. Някак е пасивно внушението на това еби ме. Аз ще си полежа тук, ти ме поразмачкай, да, ей там ,на ахилеса. Може би нещо по- целево като "Искам да ми го начукаш веднага! Рязко и дълбоко." би било по в мой стил. Или пък "Дий, шампионе" :)))). Щот "Имаш 15 минути преди мъжа ми да се прибере", не предразполга, нали? :)))) Може би трябва да опитам с "Всичко ти е разрешено. Употребѝ ме"?! :)))) Още ще помисля.
Попитахме 100 човека: Може ли АДЖЕБА старшинката да наебе ФИЧКА си БАБИНА??? /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Имаше ли Спотифайф 2016 г
Fairy, душице, аз нищо не поставям, просто споделям. Споделял съм с теб една, бих казал, грешка. С една колежка се разбирахме много добре, толкова добре, че по някакъв странен начин това дразнеше някои колежки. Пиехме заедно кафето, не че изолирахме другите, винаги в кафето бяхме поне 4-5 човека на масата, често почти ежедневно идвахме заедно на работа и така си тръгвахме, на купони бяхме нещо като двойка, но виртуална. Това странно взаимно опознаване продължи около колко месеца. Та на един купон (разказвал съм ти го), тя беше пийнала повече водка. Купонът вече приключва, а тя ми казва: "Води ме в новия си апартамент." Аз може да съм наивен, ама не чак до там. В апартамента още не живеехме, но беше почти обзаведен, е, нямаше полилеи, нощни лампи и т.н., но основните мебели бяха в наличност. Не знам защо, дали от чувство на предпазливост или пък някакво кавалерско чувство, отказах. Голяма грешка. Настъпи един ледников период. Опитвах се да обясня защо съм така постъпил, въпреки че самият аз не знам защо, но отговорът беше нещо от сорта: "Не си глупак, нито си невъзпитан, но жена да ти предлага да я вземеш (почти съм сигурен, че беше този глагол), а ти отказваш. Знаеш ли какво значи за жената?" Минаха почти три месеца, докато нещата се върнаха на нивото от преди моята нетактична постъпка. След това още около месец, за да се случи това, което трябваше да стане преди почти четири месеца. Я да ти споделя, дали балдъзата, дали племеницата, но май не е от дъщеря ни, пак същият подарък като миналата година. Някакъв комплект L'Occitane, нещо на билкова основа, бяна за бръснене, някакъв гел и лосион за омекотяване на кожата след бръснене. Егати, да не съм актьор. Ама нали миналата година казах, че ми харесва, та сега пак, ами ще си мажа мутрата. Така че при мен контактите с жени са били винаги странно занимателни. Може да не съм идеален, а и не претендирам да съм такъв, но няма и изрази, произнесени с гъгнив гърлен глас, нещо от сорта: "Ама путко, заспала, за ква ми е бараш." Просто това не е мой израз, мое отношение към жените, нито моя лексика. Желая и на двамата да ни е приятно, не държа да доминирам, а да се разбирам с жената, да е мила с мен и аз с нея. Харесвам жените да ме милват, съпругата ми с тези яки ръце по-скоро ме разтрива.Алекс
Алекс, пак хубавичко ме разсмя. С последното за здравите ръце на съпругата ти. И отказът ти е бил много правилен! Просто не виждам по- голямо нахалство от това да иска тази мила колежчица да се разпише на новото място, че после да ѝ гониш сенките от там, а тя да хихика мислено как се е наредила преди уважаемата ти съпруга. Ами нахално си е, баш като едни женички, които си мислят, че като са хванали нечий съпруг със златната си, та сега остава само да му звъннат няколко пъти нощем и ето, питката им е опечена. Ще дадат тласък на събитията в тяхна полза, един вид. Обаче не става такааааа. Не ми харесва тази ти колежка и ако си премълчал нещо, което впоследствие я е издало, да знаеш, че от тук я надушвам :))))). Било тежко за жената да ѝ откажат?! Смея се! :))))) Момент. Да се посмея с оня гърлен гласен идиотски смях, който секва изведнъж. Собственият ми съпруг ми е отказвал толкова много пъти, колкото егото ми не ми е позволявало да изброя. Включително съм заставала гола, под касата на кабинета му, след баня. Трябва да ти кажа, че изобщо не е кой знае какво като тежест. Толкова съм свикнала оттогава, че даже и тук, в сайта, окото ми не трепва, като знам, че единствените мъже ( хм, тва май е оксиморон заради мн .ч. ) които искам, са недостъпни. Влече ни един към друг, но си поставят границите. Може би, съпругът ми е прав и все още да го предлагам тоя секс като пържени картофки. Пък хората искат кордон бльо. :)))))) Миличък ми, Алекс, извинявай, ако се забавлявам на гърба ти. Ценя много всеки твой спомен, който споделяш. Но за отказ към жена наистина вече не е каквото е било навремето. Говорили сме за поделянето на сметката, за равните права и дали е нужно сега, жената да докаже пред съд съгласието си чрез дрегер и видео запис, за да е сигурен той, че няма да бъде обвинен. Когато ми откажат, имам още по- голямо уважение към мъжа отсреща. Че е предвидил развоя и е преценил, че не съм му поредната бройка. Или че е застанал зад някакви ценности. Че е пресметнал рискове. Все едно. Уважавам такъв развой. И дали ми е обръгнала **** оххххх, смешнойе, но не си го слагам на сърце. Може би, защото знам една тайна. Който е с мен, се влюбва. А това не винаги е желано. Разбира се, че искам да ни е приятно и на двамата. Искам много повече. Искам с мен да забрави всички преди. Да оставя такава следа, че да му е невъзможно да има и след. Подсъзнателно е. Не че съм алчна. :)))))) Та, уважавам отказа. Официално го признавам за равностоен и нужен, точно колкото и женския отказ. :))))
ЦИТАТ: "Миличък ми, Алекс, извинявай, ако се забавлявам на гърба ти." Е, няма нищо, свикнал съм да забавлявам жените. За тази колежка, доста доближаваш десятка. Беше с два брака и две деца от двама мъже, от които единият е българин, но това са подробности. Точно в този момент бях нещо пооплел конците с една друга колежка и нещата идваха малко трудно в организационно отношение. Не случайно бяхме организирали с още двама колеги онова апартаментче. Беше странна жена, някак своето удоволствие й беше поставено на първо място. Иначе в секса бавно влизаше в "режим", и тогава минаваше в някакво състояние на възходи и спадове. И така повече от две години и някак всичко се разпадна, което ме радваше, защото имах други "дертове". И слава богу, че така стана, защото мъжът й я беше уличил в някаква връзка, но това почти година след нашите изпълнения. Цар съм да се набутвам в такива ситуации. Май ще се окаже права една колежка (тази, която седеше срещу мен и ме замери с триъгълника), та тя съвсем приятелски ми казваше: "Аз тук ще опитвам да те пазя от твоите 'любими', но навън вече ще е работа на жена ти." Между другото, и тя като теб подозираше много неща, но никога не каза нищо пред съпругата ми. Те се познаваха, ходили сме й на гости. Бяха едни такива години, все едно не съм аз. Никога не съм предполагал, че може да съм интересен на жените, защото не съм от този тип. Както казваше друга колежка, с детската си наивност, някакъв хипотетичен възторг към тях, съм им печелил сърцата. Ама аман от фройдистки, големи разбирачки, всяка тях да е правата и незаменимата. Как се оправях с осем млади жени, и аз се чудих, може би защо се вслушвах в техните съвети, най-вече когато не са дадени с някакъв назидателен и поучителен тон. Понякога ,някоя ме наричаше ,че съм голям инат, но не съм съгласен с това твърдение, но чудно почни всяка ,особено три-четири много държаха да полагат грижи за мен. Ама това води до разглезване и леност, загубана чувство за реалност. Алекс
8 жени! Каква безкрайност, а? Струва ми се, че господин Вектор, повдигнат на степен до визуално изображение на опити, или си е просто , ако W се отнася към V, както X се отнася към C, все едно, може да се оплаче от нашата седянка. Имах навремето един ухажор. За зла участ ме нацели чрез обща позната, когато бях свободна, но току направила аборт и не ми се играеха игрички, заради кефа от играта. Този, който ме остави бе момче като мен, пълничко, направо галех мишленски поясчета, та и кондомът дали му е бил голям или аз тясна, се бе оказал, останал в мен. А другият бе мъж средна възраст, фин, жилав, класен играч от Кинтекс, който с лекота ми показа, как нямам нищо скришно от него. Набързо ми открил и офис, и координати, подкупи колежките с обаяние и обноски, седи в офиса и не си тръгва, сеейки чар и присъствие. Та, 8 вероятно са му понеделнишките похождения, за да си почине от уикенда. Умееше си го. И щеше да е помнещо се, ако бях кандисала, вместо да се правя на Лили. Ма пусто, утробата ми таман изстъргана, да припомня за забравилите, упойката не хвана, щот бях точно обядвала преди процедурата от невежество и глупост, та чакай нови рискове. Да,да, ама не. Та, скъпи ми Алекс, с твоята осанка, интелект и чар, даже надвишаваш моя чаровен ухажор, който не беше висок. Имал си потенция от Природата, раздал си се. Съвсем правилно! ***Много ми е пролетно, само да кажа. Водя алтернативен живот с едни студентски вести, концерти и купони, сутрешни разбори на клюките....Алекс, иде Валентиний, 8 Март и априлските буйни страсти. Стягай се да се стягаме, че да не изложим фронта! :)))
То няма за къде повече да се излагате, хахаха! Седнали ми някакви старчоци на клавиатурите(понеже на пейката пред входа е студено) и си мерят бройки и завоевания. Баси и непотребните, САМОТНИ пенсийки......., жалка работа. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Колега, нали ти казах, почва мамето леко-леко да придърпва срамежливия лапнишаран към брега :))
Бийвъс и Бътхед, дума не казахте по разказа! Дали съм ви чувала да мрънкяте срещу спам? И си припомнете, ако обичате, за кого говорите- този, чието сърце принадлежи на съпругата му. Точка. Едновременно е мъжкото ми аз. Ян на Ин. Твърде плоско и опростено е да подхвърляте инсинуации като пишкодръпи в детска градина.
Негър еба пламен на строителна площадка в град Хановер на Пламен се збъдна мечтата аз гледах много лошо го еба май напушен беше негрото скъса му задника негара от Гамбия беше с огромен хуй горния Пламен чак се насра от очите му потекоха сълзи но си збъдна мечтата български педерунгел да бъде ебан от негар
А вашите "думи" по разказа кои бяха, че не разбрах? Лакардиите на ПУТЮ маринкин за кръшканията му, пяната за бръснене и овлажняващия му анала балсам. Твоите брътвежи как ти били стъргали шундата, щото ти го слагал на Мишелин брат му без гума! Аре дърпайте към наровете си, чИ Ше заспите по столовете си. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Направление, ако е писано утре да ти дочета продължението, много ще ми е приятно. Дали болест ще се случи със Сабрина, дали друго, чакам, за да разбера. А мухъла, който се опитва да пелтечи като ехо и препредава квот е разбрал, какво да ти обяснявам? Къде е Fairy , къде е Ехо? :)))))
Херци, май нещо се изнерви мамето... нещо да не я засегнах? А по разказа какво да коментирам - мъж, жена и ебане, с намеци за нещо по-интересно в продълженията. Добре написано, вероятно е по мотиви от действителността :))
ЦИТАТ: "... чието сърце принадлежи на съпругата му...". И това кога е спирало мераклийки да ебнат чужд мъж? А и дет се вика любовта на мъжа НЕ минава през сърцето, банално всеизвестен факт :))
Назо, грешно ми четеш мимиката на непоносимост :)))), не съм ни обидена, ни изнервена, а най- преспокойна. Мойо ми допива запасите, сега мавруд 2013 отвори, пекох му фъстъци, кучето изпроси прошуто, чакат ме испанците да си ги догледам. Цветя и рози съм. Малкия е наистина вредно невъзпитан и докарва до погнуса , но знаем се и това не е новост. Айде, изложихте се за днес. Утре пак.
Маме, да ти кажа, скептичен съм относно цветята и розите, досега не си губила чак толкова контрол, че да наричаш някого "мухъл" :))
Къде бил нам кой си, а къде била ФИЧКА ви бабина.....??? Ами всички вече де убедиха, че си шизофреничка и си в КАРЛУКОВО, къде другаде да са лудите, е от време на време им бягаш, ама бързо те хващат и те натъпкват с психо ИЛАЧИТЕ ти! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Херц, ти кажи, не препредадох ли ама точ в точ мот-амо, дума по дума посланието на мамето, една точка не си позволих да добавя или махна? Кво още я дъвче тая тема мамето, ми изплющя се като чекия на мокър пясък кви претенции имала кой колко не й бил мъжественен - майтапа си е за нейна сметка, аз само отбелязях откровения двоен стандарт като се има предвид "мъжественноста" на нейното лекенце. Кое не е така? :))
В ГРЕШКА си, и по зле ме е наричала, ама то е от симпатия! Знаем се ние, не винаги сме били от двете страни на БЕРЛИНСКАТА стена! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Аз покрай вчерашния плагиат се зачетох в разкази и коментари от онова време, има там един коментар, бебета си говорят в корема на майка си... бахту минали са само две години, мамето си е същата... е, понаучила се е повече да се прикрива, но си е все толкова манипулативна интригантка, но как от тогавния Бахур се е стигнало до днешния Херц ума ми не го побира...
С лудите на глава ако се излизаше нямаше да ги освидетелстват и да им присъждат пожизнена пенсия, да им правят психиатрични заведения и пр. и пр. Така, че пускай я да си дъвче полузасъхналия екстремент мислейки го за дъвка ИДЕАЛ или ТУРБО с картинки. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Хахаха, човек ще рече, че едва ли не аз имам нещо против извратената любов между мамето и дрислянтчика... Нямам, бе хора, обичайте се, любов е това, от което всички имаме нужда, правете любов, не спам. Просто не мога да се сдържа да не коментирам абсурдността и трагикомедията в тази невъзможна любов, това е :))
Айде сега и ти, УЖ се праскаш за умствен капацитет от софийския университет пък какви въпроси поставяш за нощен размисъл. Сайта е доста ветровит и коварни люде се завъдиха тадява, предрешени до неузнаваемост. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Казах го заради "остърганата шунда", той си знае. Ф пс.завъртам , не чакайте повече диалогчета
К'ва лИбоФФФ е туй тяхното, тя там, той оттатък и двамата ръкоблудстват. Тя с медузата си, а той с катетъра. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Кой те търси тебе МА, освен санитарите от КАРЛУКОВО да ти надянат УСМИРИТЕЛНАТА антерия. Пфууу....... /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ама защо ся Назо обижда Херци, че е станал неузнаваем? Нали сте тандемче?
Абе мани, мани, Ин и Ян, довършват си изреченията един на друг, душицо тва, скала моя онова, нема такъв смех :))
Любопитството уби котката, ти нали спеше, аре лекар с нож :))
Първо ще всея малко манипулация и ще я дезинфекцирам с интрига
Любопитството изяжда и малкото разсъдък който ѝ е останал от време оно на бабека.... /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Лекар с нож и всяка баба-жаба да си знае гьола :))
Не сваргат да си подгъзуват, тя сере, оня лиже и слага нов памперс, а тая пак го е наклепала..... дърта му раУта. Не държат вече задните мускули как' едно време. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Добро утро, скъпа Fairy! Надявам се денят ти да е прекрасен като теб. Знаеш, че общуването, дори от разстояние, с жена, която е умна, културна, аналитична и с чувство за хумор, въпреки че не си я виждал, по някакъв начин я чувстваш душевно близка. Все едно от години се познавате; споделяш твърде лични неща, които с друг не би споделил - на едни емоционални и мозъчни пси вълни сте. Някак твоето позитивно чувство за доброта ме зарежда с позитивна енергия. Не обръщай внимание на СЪЩЕСТВАТА. Алекс
Добро утро, Алекс! Ясно небе, скреж по отсрещния покрив, дружката ми се шири на съседния матрак до мен и откакто спим само двете на земята, ползва мястото на възглавницата, а не като куче да се навинтва в краката. Събуждането ми винаги е свързано с това тя да се протегне и да ме опре с лапичка, за да е сигурна, че не се измъквам. Пък аз я намачквам за цялостен масаж. Кеф ми е, че новото ми амплоа включва да съм музикален професор :))). Когато се работи по ново произведение и още не е много ясно как трябва да върви мелодията, какво казва, защото нотите са си една телеграма, искат моята помощ. И правим видео чат. От толкова много посещения на уроци и майсторски класове, след като чуя с вътрешния си слух как би било идеалното изпълнение и ми идват наум похватите, чрез които да се постигне- скорост, място, щрих, динаника. Вече ми се вярва. Доказах се. И като чуя "Мамо, отмениха ми урок, следобед ще свирим" :)))) се размазвам от кеф. ***Желая ти успешна седмица, лека, слънчева, новогодишна по китайски. Струваш ми се приповдигнат и ентусиазиран. Чаровник! Прегръщам те!
Обърнахте го на "лична драма". Колкото до разказа, да си оставиш колата на "рециклаж"....ми звучи странно
А-а-а, не съм с приповдигнато настроение, но все още съм жив. Радвам се, че си в прекрасно настроение. Познаваш ли преподаватели от консерваторията, например проф. Звездичка Тодорова? Трябва да е много възрастна. Харесвам рок баладите, но съм музикален инвалид. Може би харесването е свързано с различни дълбоко емоционални изживявания, с някоя млада жена, дали в института, дали на бригади, на морето, места колкото искаш, и тъкмо дълбоко в "банката спомени" в съзнанието, заедно с "парчето" изплува и гъвкавото тяло на жената, притиснато до моето, и ръцете й спретнати на врата ми. Знам ли, но е приятно, особено когато е нощ, съпругата спи тихичко, не пита "за какво си се замислил", че тогава трябва и да лъжа, или да се правя на сърдит. Май ще се окаже прав един някогашен зам.директор на института, който ми направи някакъв не много ласкав морален коментар. Е, беше преди години. Алекс
Не я познавам тази професорка от Академията. На хората, от предходното ми поколение, на които сме попадали за личен контакт, са все достойни за пример по житейска философия. Поддържат си високи стандарти и изискват отношение. Това е, което ме е впечатлявало най- много. Финеса да насочиш отсрещния, за границите си. Неизбежен конфликт, при който зависещата страна набързо свиква да се труди, да мисли, да анализира и предвижда. Във всяко изкуство има досег, лично изживяване вътре в емиционалния свят на твореца/ ците. Кино, театър, изобразително изкуство, винаги се получава такова пътуване. Но сякаш при живото изпълнение на музика е единственото място, където ставам наблюдател на най- широка палитра душевни състояния, изразени и чрез лице. Малки, почти незабележими отпускания на веждите. Чело, търсещо благодат. Отхвърлена любов, събрана в повдигната към носа горна устна. Рамене, който защитно прегръщат страдащо сърце. Или тяло, подмятано като черупка в морска буря. Няма мъжко лице, няма мъж, у когото да видя това богатство. Не бих могла да стана свидетел на такава гама от преживявания, всеобхватна, широка като човешката еволюция. Но при един челист, мога. Цигулар- не съвсем. Но ако се вслушаш в музиката, каквото и да е и за миг отвориш очи, освен изплитането на фин бод мелодична магия, ще видиш не седящ музикант, а жива проекция на духа. Пулсиращи емоции, през кожата. Извор от най- съкровени признания, в който се припознаваш, влюбваш, боготвориш. Ако искам да знам, мой мили Алекс, дали мъж е способен да обича, да губи, да търси, бих отишла на челов концерт. За да се успокоя. :))))
Винаги съм имал някакво неопределено желание да мога с небрежно умение да свиря леки клавирни парчета на пиано. Не нещо сложно и виртуозно, а по-скоро забавно. За съжаление, по думите на майка ми, която страдала от някаква амбиция да просвиря, една от съпругите на Парашкев Хаджиев разбила нейните илюзии, като ме определила за музикален инвалид.За разлика от мен съпругата ми е мъчена 8 години със солфежи, разни упражнения и т.н.,а и тя е музикален инвалид. Алекс
Не разбрах Александър ли си или си Алексей, и в двата случая не само музикално си индвалид
Съгласен съм с последния коментар. Дъртия ПЕДЕРЮГА преди всичко е МОЗЪЧЕН инвалид!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
"Не разбрах Александър ли си или си Алексей, и в двата случая не само музикално си индвалид" Е, поне не съм умствен инвалид като теб. Алекс
саше, толкова си тъп, че не асимилираш това което съм написал, а именно, че в твоя случай е едно и също. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
С една мозъчна клетка, работеща в авариен режим, а и мамето му е изпила ума - едновременно е и мозъчен и умствен инвалид Алексашко (или там както се казва говедото) :))
Цитат: "С една мозъчна клетка, работеща в авариен режим, а и мамето му е изпила ума - едновременно е и мозъчен, и умствен инвалид Алексашко (или там както се казва говедото) :))" Една мозъчна клетка, та това е направо лауреат на Нобелова награда спрямо тези, които са само едноклетъчни, като /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/. Щяха да са забавни, ако не бяха мизерно жалки. Както се казва, роденият да пълзи, не може да лети. Алекс
Така казват, виж как си знаеш. И това прави нещата още по-смешни, когато такава като теб пълзяща гадинка е твърде глупава за да осъзнае, че е дъждовен червей или хлебарка и се опитва да полети високо над всички :))
Който питаше за Спотифай през 2016: услугата Спотифай стартира през 2008