Мелиса и Карлос

17.04.2025 | Анонимен

Мелиса беше много красива млада жена. Тялото ѝ беше неописуемо. Тя осъзнаваше, че сегашният ѝ любовник Карлос не е за нея, но нещо отвътре я подтикваше постоянно да си мисли за него и да продължават да са заедно. Фирмата в която работеше Мелиса се славеше като място на абсолютна дисциплина и престиж. След едно дълго проучване, Мелиса – 30 годишна, омъжена, с едно дете, постъпи тук като стажант.

Апетитната брюнетка веднага привлече интереса на мъжката половина от работещите и си навлече недружелюбното отношение на представителките на нежния пол. Това се дължеше на две нейни качества – независимост и интелект. Мелиса приемаше поканите за обяд от страна на колегите, но нищо повече от това. Не бе излизала с никого след работа. Така беше, докато не срещна Карлос. Той беше надзорник в експедицията и първото нещо, което си помисли тя, когато се запозна с него, беше: “Какъв неприятен и невъзпитан човек!”. Карлос фактически отказа да изпълни едно нейно разпореждане за запор над една неплатена в срок поръчка и после тя се налагаше дълго да дава обяснения пред шефа си. От този ден нататък Карлос не пропускаше да я уязви, винаги когато се срещнеха някъде по коридорите на фирмата. Постепенно Мелиса си изгради едно напълно негативно отношение към него. И така беше до миналия четвъртък!

Мелиса натисна копчето на асансьора. Трябваше да занесе едно искане на финансовия отдел на последния етаж и се притесняваше, че вече бе изтекло работното време. Когато лъскавата метална врата се отвори, тя с недоволство забеляза атлетичната фигура на Карлос вътре. Той държеше един малък кашон. Когато Мелиса се вмъкна в тясната кабина, Карлос не направи никакъв опит да отстъпи настрани. Пътуваха така плътно притиснати почти два етажа, когато изведнъж малката лампа на тавана на кабината премигна и загасна. Заедно с това кабинката се спря на едно място, за лоша случайност – точно между двете площадки. Двамата бяха озарени само от аварийната червена светлина на командното табло. Мелиса натисна нервно бутоните, но кабинката изобщо не реагира.
- Дявол да го вземе! – чу да произнася Карлос някъде над нея.
Мелиса не реагира. Той продължи:
- Сто процента това се случи заради теб!
Мелиса пак не реагира на думите му, а продължаваше да натиска бутоните. Карлос пусна шумно кашона на пода на кабината и процеди през зъби:
- Кучка!
Вече можеха да се движат из тясното пространство. Мелиса се обърна към него и му изсъска през зъби:
- Какво си мислиш, че всичко ти е позволено ли? Всеки мъж на твое място би направил всичко възможно да излезем оттук...
- А може би и да те изчука на бързичко! – прекъсна я той. - Кучка
като тебе вероятно си мечтае за това през целия ден...
Мелиса се пресегна да му отвърти една здрава плесница за тези думи. Но ръката ѝ се оказа стегната като в клещи от здравата му десница. Това бе толкова неочаквано, че тя залитна върху него. Той инстинктивно я хвана през кръста. Хватката му беше така здрава, че тя просто увисна във въздуха. Почувства стегнатите му мускули под разкопчаната му блуза – този грубиян беше истински мъжкар! Тя го почувства с тялото си, а не със съзнанието си. Мелиса харесваше секса, но поради пуританското си възпитание и факта, че бе сключила брак доста рано, бе се научила да го прави само с мъжа си. Той бе първият ѝ опит, който стана в последствие брак. Но тялото ѝ искаше своето, а устните произнесоха друго:
- Какво си позволявате? Пуснете ме веднага!
Карлос избълва в лицето ѝ дъх на евтини цигари.
- Как ли не! Да не би да си мислиш, че си падам да бъда издран от острите ти нокти!
- Пусни ме веднага, чуваш ли! – повиши тон тя.
Чувстваше как ръцете му започнаха да я опипват по дупето. Карлос добави:
- Освен това падам си по апетитни мръсници като теб.
- Веднага ме пусни! – настоя тя, докато правеше неуспешен опит да се отскубне.
Краката ѝ се закачиха в кашона и токчетата на обувките пробиха картона. Благодарение на това Мелиса успя някак си да запази равновесие. Използва това, за да впие нокти в гърдите на това животно.
- Пусни ме! – за трети път успя да произнесе тя, но този път значително по-тихо, защото усещаше как това не ѝ се иска напълно.
Карлос сякаш осъзна, че нейната съпротива намалява. Той познаваше жените много добре. Особено тези, които още не бяха имали възможност да станат наясно със своите желания в секса. А повечето обикновено бяха такива!

Асансьорната кабина не даваше никакви признаци скоро да потегли в каквато и да е посока. Мъжът продължи да притиска Мелиса в обятията си и съвсем скоро тя се отпусна там. Очите ѝ се насълзиха. Младата жена не знаеше защо – поради безсилието си или поради нещо друго, но най-вероятно беше второто. Женското желание се бе разбудило невъзвратимо в нея. Мелиса съзнаваше, че Карлос не е чак толкова отвратителен. Под ризата му тя усещаше неговите мускули. Мъжът притежаваше сила и решителност, което допълнително я привличаше. Лицето му бе мъжествено изсечено и увенчано с гъста тъмна коса, а когато се вгледа в очите му, долови по-скоро снизхождение, отколкото вражда. Мелиса усети как върховете на гърдите ѝ се изостриха в прегръдките му. Усети също едно непреодолимо желание, което се зараждаше ниско в корема ѝ. На трето място – нейните усещания показваха завидно твърдо съдържание на предницата на панталоните на Карлос.

Мелиса неволно протегна ръка по шията му. Пръстите ѝ се вплетоха в гъстата му коса. Тя промълви разколебано:
- Ти си един отвратителен тип!
- Да, знам това! Но също знам, че ти си падаш по мен, нали? – отвърна той.
Мелиса не отговори. Тя просто се остави на обстоятелствата, а те определено вървяха според желанията на мъжката половина. Той пусна едната си ръка по дупето ѝ, после по едното ѝ бедро, докато пръстите му достигнаха до края на нейната лека рокля. Карлос се подвоуми за миг и решително върна дланта си по обратния път, но сега – под леката материя на дрехата. Мелиса усети как настръхва цялата. Тя инстинктивно качи единия си крак на талията му. Сега наглите пръсти на Карлос отместиха дъното на гащичките ѝ, разтваряйки с умело движение двете листенца на розата ѝ. Той задълба дълбоко навътре. От устните на Мелиса се отрони един лек стон. Тя затвори очи. Веднага усети горещата му и страстна целувка. Езикът му обходи нейните устни от вътрешната страна.
- Искам те! – чу се да казва тя с удивление.
Карлос не се нуждаеше от повече. Неговият пакет така се беше издул, че щеше да скъса панталона му. Мелиса го обхвана с пръсти и с изумление установи внушителните му размери. В същото време Карлос вече бе смъкнал гащичките ѝ на пода. Тя не направи никакво движение, с което да попречи на това. Той си играеше с нея, както малко дете с кукличка! Роклята ѝ се намери запретната около кръста ѝ. Карлос вече бе коленичил зад нея и двете му ръце разтвориха меките полукълба отзад. Само след миг езикът му обхождаше надълго цепката между тях, като по пътя се задържаше върху стиснатата точка на дупето.
- Не, не там! – промълви тихо Мелиса, колкото той да я чуе и разкрачи краката си.
Лицето на Карлос се озова срещу влажната ѝ катеричка. Езикът му се зарови дълбоко там.
- Ох-х-х! – наслади се той на сока ѝ. - Ти вече си готова на всичко, нали?
Тя се наведе напред, оставяйки се на неговото действие. Той я хвана здраво през кръста и младата жена се принуди да захапе до кръв устни, за да не извика от болка. Това което си пробиваше път в нея бе твърдо и хлъзгаво, но с такъв размер, че влагалището ѝ щеше да се пръсне по шевовете от първоначалното напрежение. Мелиса се подпря на стената и се опита да се дръпне напред от страх да не бъде разкъсана отдолу. Но Карлос вече бе спуснал ръката си пред нея и бе заровил пръсти в меката сливка над входа, в който се бе вмъкнал. Той направляваше с длан нейните движения и скоро Мелиса сама започна да се движи напред-назад по члена му. Нейната смазка я караше да изпитва неистово удоволствие. Тя усещаше как твърдите му топки се удрят в разтворените ѝ крака, как пръстите му обхождат гърдите ѝ. Чуваше учестеното му дишане в ухото си. Усещаше как горещият му дъх ѝ пари по бузата. Всичкото това я накара да пропадне бързо в бездната на своя оргазъм. Една тъмна вълна се разби в нейните възбудени и влажни слабини, където избухна истински взрив на удоволствие. Мелиса за миг си представи, че ще припадне, но вместо това каза:
- Ох-х-х! Аз свършвам...
Но Карлос беше едва на средата по пътя към своето удоволствие. В сумрака на сигналната лампа в тясната асансьорна кабина, той я въртеше като безволево парче месо по пениса си. Ненадейно вкара един от пръстите си в дупето ѝ. Това я накара да изпищи тихо. Тя се потопи в мътната вода на следващия си оргазъм.
- Сега, ще те напомпам добре! – съскаше Карлос през зъби.
- Направи го вътре! – промълви тя, хващайки го за топките.
Карлос потрепера и се притисна плътно в нея. Мелиса усети как членът му вибрира дълбоко в нея, като всяка серия от няколко вибрации впръскваше в нея по една гореща порция сперма, която приемеше с благодарност. Когато той се отдели от нея напълно изцеден, тя нямаше сили да му благодари, освен с един жест – помилва го по бузата. Едва бяха успели да се облекат, когато отгоре се чу приглушения глас на механика:
- Ей, вие там! Надявам се да не сте умрели от притеснение в тъмното?
- Не, но побързайте! Моля ви! – извика високо Мелиса, а Карлос само се изсмя.
След като кабината бе изтеглена на един от етажите, двамата се разделиха без думи, но с един дълъг поглед, който говореше много повече.

Сега Мелиса се отърси от спомена си. Часовникът в офиса вече сочеше дванадесет без две минути, а колегите ѝ един по един се бяха изнесли към близките кафенета, но младата жена въобще не бързаше – дали защото се чувстваше приятно навлажнена от спомена си или защото очакваше един телефонен звън от експедицията на партера?