Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Това не е просто разказ за секс – това е история за самота, случайна близост и едно бягство от рутината на живота.
Чудих се дали изобщо да го напиша. Историята не е като повечето, които се въртят из мрежата – няма красиви тела, няма драматични обрати, няма разтърсваща любов. Има обикновени хора. Има момент. Един от онези моменти, в които нещо мълчаливо и тихо се случва между двама души, останали сами в собствения си живот. Пиша го не заради похвала или съчувствие. Пиша го, за да го изкарам от себе си. Да го подредя. И може би – да го оставя в миналото.
Чудех се дълго дали изобщо да разкажа това.
На фона на повечето истории тук, моята може да изглежда скучна, безинтересна. Повечето разкази са за млади, секси жени – поддържани, без грам целулит, с големи гърди... Жените-мечта!
Но реших да го направя. Да го изговоря, да го пусна от себе си. Да го затворя.
И така...
Живеехме в София по онова време. Мисля, че беше около 2015-та или 2016-та. Обикновен панелен блок – сив, скучен, като останалите в квартала.
Братовчедка на жена ми – Женя – идваше от провинцията. Синът ѝ учеше в София и беше в някаква каша, та идваше да помага. Отсядаше у нас.
Женя ми е почти набор. По онова време тя беше на 53, а аз на 55. Разведена отдавна. Работеше като медицинска сестра. Висока, почти колкото мен – към 180 см., слаба, с тих глас. Симпатична, но в никакъв случай красива. Малки гърди, уморен вид. Жена, по която просто няма да се обърнеш на улицата. Тъжна. Загрижена за сина си. И сигурно от години не е имала мъж.
Никога не ми е минавало през ума да я заглеждам. Просто братовчедката от провинцията, толкова!
Беше дошла за около седмица. През деня излизаше, вечер се прибираше – все тичаше насам-натам покрай сина си.
Един ден се замотах вкъщи. Пихме кафе на дивана и гледахме някакъв филм на лаптопа. Женя седеше до мен, отпиваше от кафето. Говорехме си, по-скоро си подхвърляхме реплики. Казах ѝ, че много е увесила нос – още е млада, време ѝ е да потърси нещо живо, нещо емоционално. Да се поразмърда, да не се оставя.
- Какви емоции бе, човек? Само грижи около мен! – отвърна ми тя.
- Ами, мъж, примерно? Някой доктор? – подметнах.
- Аз съм невидима. Къде ги тия мъже?
Не знам защо, но това ме жегна. Наведох се и я погалих по бузата. После я целунах – леко, съвсем по приятелски.
Тя ме погледна, усмихна се и тихо каза:
- Ох, благодаря ти! Бях забравила какво е това!
Отново се загледахме в екрана, но този път я прегърнах през кръста. Започнах леко да я галя. Тя не помръдваше – просто гледаше филма. Галех я спокойно, без да бързам. Облегнах се назад и пъхнах ръка под пуловера ѝ. Женя също се облегна назад, сложи си главата на рамото ми. Наведох се и я целунах по устните. Тя ме прегърна. Започнахме да се целуваме истински.
С ръката си я потърсих – гърдите ѝ бяха малки, но нежни. Галех ги, а устните ни не се разделяха.
По онова време имахме и легло в хола – там спяхме с жена ми. Децата бяха в другата стая.
Станах, хванах Женя за ръка и я заведох до леглото. Пак се зацелувахме. Съблякох я – галех ѝ тялото, гърдите, кожата ѝ. Бръкнах в панталона ѝ, хванах я за дупето. Ръката ми мина между бузите, погалих ануса ѝ. После се преместих към най-интимното ѝ място. Помолих я да разтвори краката си. Тя го направи – спокойно, без думи. Започнах да галя клитора ѝ. Галех, после проникнах с пръст. Движех се бавно, с внимание. От време на време изваждах пръста, пак галех, после отново вътре.
Не беше шумна. Беше тиха. Попитах я дали иска да я обгрижа с език, но тя отказа.
Сега си мисля, че вероятно никога не беше изпитвала такова нещо.
Продължих с пръстите – галех, прониквах, милвах. Другата ми ръка я беше хванала през кръста, после се спуснах надолу – стигнах до дупето ѝ. Започнах да го галя, нежно, после разтворих бузите. С показалец я докоснах отзад.
Анусът ѝ пулсираше. Женя сякаш се отпускаше още повече, даваше ми знак, че може. Пъхнах внимателно пръст вътре. Бях с единия в нея отпред, с другия – отзад. Движенията бяха бавни, ритмични, синхронни.
- Искаш ли да се любим истински? – попитах я тихо.
- Е, нали го правим? – отвърна с усмивка.
- Не, не така! Искам истински, както си трябва!
- Не. Не искам. – каза просто.
Продължихме така още десетина минути. В един момент Женя потрепери. Оргазмът ѝ беше тих, но истински. Пуснах я, а тя стана и каза, че ще си пусне душ.
Не предложи да направи нещо за мен. Не ме довърши. Аз останах малко объркан, с размесени мисли.
Отидох в кухнята да оправя чашите. Женя излезе от банята, дойде при мен, разроши ми косата и ме целуна отново – кратко. После се прибра в стаята си. Аз – обратно в хола.
Минавах покрай стаята ѝ и я видях – обличаше се до леглото. Бутнах вратата леко и влязох.
- От колко си на работа? – попита тя.
- Имам време. – отвърнах, хванах я за кръста и я придърпах към себе си.
Пак се целунахме. Бутнах я да седне на леглото, после – легна. Седнах до нея. Тя ме гледаше мълчаливо. Свалих ѝ бикините. Разтворих ѝ краката. Погалих я, минах с пръсти по клитора. После станах, съблякох се и влязох между краката ѝ.
Гледаше ме безмълвно. Вдигнах ѝ краката на раменете и видях пътеката – отворена, мека. Хванах си члена и я проникнах. Влезе лесно. Не беше много влажна, но достатъчно.
Започнах да я любя. С движения – бавни, но дълбоки. Тя беше със затворени очи. Не стенеше, само ме галеше – по косата, по гърба, по дупето. Не зная колко продължи. Може би десет минути. Свърших в нея – дълбоко, спокойно. Не съм сигурен дали и тя свърши.
Легнах до нея на лакът. Гледах я. И тя ме гледаше.
- Пак ще трябва да се измия. – каза с тих глас.
- Е, да! – усмихнах се.
Свали се от леглото, взе хавлията и влезе в банята. След минутка – и аз отидох. Душ двама. Насапунисах я – гърба, дупето, краката. Тя разтвори краката, измих я и между тях.
- Готова съм! Излизам… – рече спокойно и излезе.
Аз останах под душа още малко. Когато излязох от банята – вече я нямаше. Беше си тръгнала.
Отидох на работа. Вечерта се видяхме за малко. След ден си замина. Оттогава не съм я виждал. Не е идвала повече. Надявам се, че ѝ дадох нещо различно. Удоволствие. Нещо, което да запомни в сивия си, монотонен живот.
Жена ми понякога говори с нея по телефона. Пращам поздрави. Праща и тя. И толкова.
Казах го. Споделих го. Сега затварям тази страница. И повече няма да сънувам тази случка.
Тази случка не промени живота ми. Не го обърна с главата надолу. Не развали брака ми. Но остави следа. Не от вина, а от някаква тиха, човешка тъга. Женя беше просто една жена, уморена и забравена. Аз – просто мъж, който в онзи момент, на онзи диван, почувства нещо – не страст, а нужда да даде близост. Такава, каквато отдавна не беше получавала.
Прекрасно! Но само умен човек ще го разбере...
Абе много хубаво е написано, ама някак си много женствено ми изглежда описанието, като да го е написала жена: едно такова нежно, сантиментално... И, като да е извършил някаква благотворителност авторът. Е, има и скрито от себе си чувство за вина, щом иска да затвори страницата :) Нейсе, признат грях, няма убити, ранени и разведени, да го опростим, кво да прайм...
Повече ще ти олекне, ако го споделиш с жена си и тя ти прости
Щом досега не го е споделил, човекът си знае стоката. Хем тя няма да му прости, може и развод да му спретне, хем той сам пак няма да си прости, хем жена му ще я яде отвътре. Не му давайте такива акъли. Простихме му и толкова! А такива работи за "отворената връзка" се решават още преди брака - сега вече е прекалено късно - има тук и един нормален човек, не му разваляйте семейството.
Бих казал, че разказът е преди всичко човечен. Има жени, които не блестят с външен вид и качества, които на първично ниво много се харесват на мъжете, но те дават едно особено чувство, което се нарича топлина. Да, има такива жени, които аз наричам топли; не говоря за температура, а за някакво емоционално, грижовно чувство към мъжа, който и да е той. За съжаление, това не се забелязва и цени от мъжете. Попадал съм на такива жени. Някога, като млад, преди много години, бях научен сътрудник в един институт в областта на електрониката. Колектив, в който преобладаваха жени. Като характер имаше всякакви - от егоцентрички и студени, но имаше и от този тип, който обсъждаме. Имаше моменти, когато, ако предишната вечер по време на тренировка нещо съм травмирал или разтегнал. Тогава все още тренирах джудо, но просто конвенционално с цел раздвижване и забавление; все пак бях вече към 27 години. Та, стоя си кротко на мястото, опитвам се да се съсредоточа върху работа, въртя глава като кон, а дано ми мине главоболието, пия някакви аналгетици, но ефектът е равен на нула. Срещу мен една колежка от моя програмен колектив, гледаме и виждам някакво искрено съчувствие в погледа й. Пита ме, опитва се да ми отклони вниманието, съсредоточено върху болката, а по някое време става и ми прегръща главата и я притиска към себе си. Нищо сексуално, около нас са поне 12-14 колежки, разтрива слепите ми очи, раменете, и някак, дали от концентрацията на аналгетиците в кръвта ми, дали от нейния масаж, дали пък не е от някакви био-вълни, болката отшумява. Въпреки че колежката беше по-малка от мен, тя по някакъв начин зряло виждаше междуличностните отношения. Определено не беше от тези, по които се залита, а аз правех много неприемливи от семейна гледна точка постъпки. Тя се опитваше да ме накара да погледна реално на случващото се между мен и някоя колежка. В къщи имам подобна жена, също грижлива, също мисли първо за дъщеря ни, за мен, а най-накрая за себе си. Но тя е с твърд характер, много организирана и работохоличка. Технически директор е в голяма иновативна компания, вече на доста напреднала възраст, но тя винаги е била така. Същевременно е грижлива за своите хора, но понякога рязка. На някакво съвещание или тимбилдинг беше отговорила доста рязко: "Аз не претендирам да съм дама. Аз не мога да се превземам, лигавя и да бъда очарователно безпомощна. Аз съм ръководител и инженер, вземам крайните решения и стоя за тях. Уважавам хората от колектива." Fallschirmspringer
Авторът : Ах, какъв коментар! Благодаря за честността и чувството за хумор — ценя ги и двете повече от злато на борсата. Ако описанието ти се е сторило женствено, нежно и сантиментално — чудесно! Това значи, че е докоснало нещо човешко, а не просто е размахало мъжкото перо като знаме. Понякога мъжете също имаме нужда да свалим бронята и да си признаем, че сме хора, не само бойци, бачкатори и брадати философи. А благотворителност? Ха! Ако да си добър към спомените си е благотворителност, нека съм филантроп. А що се отнася до вината — кой няма скелети в гардероба? Важното е, че не съм ги облякъл за бал с маски. Признат грях, казваш — точно така! Мир и любов, както казват хипитата. И една тънка усмивка, защото всяка история е по-добра, когато е разказана с капка ирония и шепа истина. С благодарност и усмивка, (Авторът, дето уж не е жена, ама пък знае как се чувства душата)
Fallschirmspringer отлично казано! Благодаря!
Много хубав разказ! Чувах особена музика, докато четях. Побъркващо меланхолична. Като снощния ми филм All of us strangers, след който се въртях в кошмари. Точно заради внушението от тая влудяваща самота. Дори сред хора, гари, улици и клаксони. То е на ръба на депресията. Загубването за смисъл, на цел, на желание, колкото и да е травмиращо за несретника, толкова е привличащо и обсебващо за нормалния "буден". Дали защото може да го изиграе светлия спасител, колко подходящо за празника, дали защото може да бъде себе си, най- после, същия слаб и изгубен молец, търсещ лампата. Разказа носи музика. Тотално е лишен от моята логика. И разбирания. И усещания. Но е тъжно красив и когато виждам, че има и друг, прецакан, като мен тая нощ, ми стана хубаво :)))). Дали Женя си плати гостоприемството, дали автора я съжали, което за истинско съжаление, не е често срещано явление :)))), но ако тя изтърпя, без да ѝ настръхнат фоликулите по бедрата и да застене невъздържано Аййй, папииии, работата си е горчива, че и кисела, заради което, вместо да се търкалям повече, ще си пусна поредна арабика. И да кажа- Любов се дава и получава и без думи, и без сексове, топлина и присъствие, както описа Алекс, има в много форми на споделяне и близост, и наша чиста грешка е да търсим в секса, нещо което го няма, когато няма чуство. Напротив. Ограбваме се. И затова авторе, сънуваш. За да върнеш времето и да не си взел и ти от жената. Взел си капачето на подпушения дух на желанието. Пуснал си го на свобода. Без да имаш никакви намерения към нея. Едно ти предлагам. Да измислиш разказ за Женя, в който да ѝ случи всичко, което ѝ желаеш. И така я пусни. Ок? :)))
Fairy, ти поне знаеш, че не мога да пиша увлекателно, по каноните на литературата. Пиша откъслечни спомени, които са се случили някога, някъде, и са доста недодялани. Знаеш, че принадлежа на онова поколение, което по новата лексика се определя като бумъри. Така съм възпитан от майка ми, най-вече с шамари, да уважавам момичетата и жените. Освен това, голяма част от живота ми е била в колективи, в които са преобладавали умни, високо образовани и културни жени. Такива, с които може да водиш свободен, неангажиращ разговор, без да им е наложено да гледат в смартфоните си. Просто не им се налага, те го знаят, защото са четящи, без да парадират с това. Разказът е приятен, с това, че не летят наоколо женски полови органи с различни размери като лястовици наесен. Просто е описано едно ежедневие, което може някъде и в момента да се случва. Просто е реалистичен. Някога често съм имал чувство, че жени са оказвали някаква невидима защита над мен, като са ме възпирали да извърша големи глупости. Да, случват се такива неща, внезапно, но както винаги съм посочвал, преди това е имало предистория. Просто хората са се познавали от години, говорили са десетки пъти, споделяли са делнични неща от живота, което сближава повече хората, отколкото различни лъскави бутафорно-помпозни "севетски разговори". Случва се внезапен секс, но подчертавам, винаги е имало предишни споделяния, обмяна на мисли, изживяване, които не е необходимо да го развяваш като знаме на футболен мач. Алекс-Fallschirmspringer
Fairy, не беше от съжаление, а да ѝ дам малко положителна емоция. Мързи ме да мисля разкази. Това беше от живия живот. Минало е.
Алекс-Fallschirmspringer, точно така! Усещаш нещата. Вероятно сме близки по възраст...
Много вероятно е да е така. Средно образование - една от най-елитните столични гимназии. Бях грозноват, по-точно пъпчив и жилав. Много срамежлив и стеснителен , спрямо момичетата. Животът ми беше еднообразен: училище, уроци, джудо, пак уроци, четене на книги и така всеки ден без почивните. Е, понякога правехме записи на уредбата на съседското момиче, дъщеря на генерал от службите, която възприемах като сестра. Разменяхме книги. Кандидатствах след гимназия и ме приеха в ВМЕИ "Ленин" - ФРЕ, сега е ТУ. Морето преди казармата - запознаване с едно чехкинче, та тогава разбрах какво е да се целуваш с момиче. До тогава не бях целувал момиче. Първо НШЗО - една година, а втората в един непълноформиран десантен батальон, та той беше по-малоброен и от рота. Просто го има в бойния щат като бойна единица. Знаете как е. След уволнението - следване и т.н. Ако сме близки по възраст, то вашият път е сходен. Такъв беше пътят на хиляди момчета, по-точно на всички. Алекс-Fallschirmspringer
Авторе, миличък, на езика ми са толкова много неща за казване, а пусто, може да ти се сторят като заяждане, затова няма да хвърлям светлина върху разликите как мислят жените и как мъжете. Пак казвам, много харесах да си прекарам времето с теб. Лично аз, ако съм в тази ситуация, в чужд дом, без да съм усетила интерес към себе си, погледи в гръб, искри при разговор, случайни докосвания, ако след заявлението ми, че тва ми е орисията да съм невидима, този момък ми пусне ръка. До степен да не мога да откажа, нито пък да имам свободата да се изразя сексуално, честно ти казвам, хич не ми е направил добро, нито ми е създал положителни емоции. Ще съм си платила. Толкоз. Ще съм гузна пред братовчедка си. Ще съм още по- смачкана от преди, защото съм нямала свободата да избирам мястото и човека. Разбираш ли ме? Не се заяждам, наистина. Но както веднъж писа Батко , оня с крушите, "Аз добро искам да ти направя, а ти...", да направиш добро към жена в нужда е деликатна работа и ако изгаднея :)), ще посоча за пример италианците. Представи си само, ето една идея, представи си, че там на дивана , съскаш през зъби от възбуда, опипваш я, едвам се удържаш вече и се спираш! Не правиш нищо повече освен да ѝ внушиш, колко силно ти действа присъствието ѝ и не спираш с комплиментите. Да речем съм аз Тя. Галиш ми гърдите. Съскаш ми в ухото. Триеш се в мен. Побъркваш ме и Не ме употребяваш. Това ми вдига цената. Така. Вероятно ще последват лавина от мнения що ща тука с такова мислене. Ще кажа, в кожата на Женя съм. В нейните скромни обувки. Алекс, ти и автора може и да се разбирате с половин дума, също ви разбирам, но щом веднъж съм тук, не мога да не изложа моето искрено мнение. От 0 до 100 е за машините. За жена, отрудена, обикновена, затворена емоционално, да я качиш на 100те е умопомрачително загубване на почва под краката. С приятните 10 мин тепърва започват години угризения. Защото тя не се е отдала. Не е. Употребена е. Авторе, моля за извинение, че ти внушавам вина. Женя си знае най- добре, дали е благодарна за подарените емоции. Аз държа да се изкажа в полза роду и да си имате едно на ум от кака ви Фери.
Все пак, авторе, за финал искам да ти кажа нещо, от сърце. Ако размислиш за секса от съжаление, пишѝ ми :)))).
Странно, Чародейке, но аз си мислех подобно на тебе. Че Женя не се е почувствала желана, а любена по милост. Точно употребена. И букетът от емоции, включително вина към братовчедка ѝ, я е отблъснала от лирическия герой. А вероятно я е затворило и към другите мъже. Замълчах си, защото не исках да обвинявам автора (ако приемем историята за 100% истина), а да го оставя да получи своя мир, който е търсил с този разказ. [][][] Нещо много сериозни станахме. Феьо, да не си си загубила г-н Силикон ;)
Кук, авторът ме провокира. Аз теб. Хлъзнахме се. Не искам да им валя на купона. Фъррр
Fairy, не е проблем. Не възприемам мнения като заяждане. Всеки има различни усещания и различен житейски опит. Може би наистина беше употребена, но тя не показа това. Просто се остави. Всичко можеше да приключи до преди банята. Не искам повече да се връщам към миналото. Стар съм вече...
IzkuKurigal, няма сръдня. Това е опит за разкажа нещо. Така стана. Самата истина е. Нито съм мислил какво е и дали е от съжаление или от друго. Тя просто се остави като кукла, почти без реакция. Карай...
Авторе, за да затворим деня с правилната обхода, особено щом е ден на кончината на Папата, ще ти повторя, че много харесах разказа и стъпката на думите, кратките изречения, които пееха в една меланхолична мелодия. Случката, сама по себе си, е твоя, и кое е добро или зло, не съм яла от правилното дърво, за да кажа. Насладих се на компанията и размислите ти. Споделих своите. И ако наистина си стар, значи имаш още истории. Караш ни да чустваме. Да се ангажираме. Разкажи каквото те вълнува. Твоето разказче ми подейства като муза. И ако не беше един келеш, с когото си пиша, щях да споделя и аз нещо свое. Но сега, ще си пусна филма The two popes. Благодаря и сполай!
Няма драма. Уловили сте момента. Всеки нещо е дал на другия. Важното е да е имало споделеност. Не си направил услуга, и ти си взел своето.
Стига си лъгОтила МА, утре ще имам време да ви обърна внимание на пенсионерския клуб и размислите дълбоко ЕМОЦИОНАЛНИ в които сте изпаднали. Сега не позполагам с таквоз ........., тюх язък. Ден четвърти ..... или пети вече им изгубих бройката на силистренски баджаци, ъъъъ ....... козунаци я карам. ●КЕЛЕША●
Преди години имах, колежка състудентка, такава като описаната Женя-висока, стройна, но тиха, срамежлива, незабележима, без самочувствие, с очила. Помагаше ми с Лекциите, като отсъствах ми ги даваше. Веднъж като ходих до тях, се замислих дали да и подаря да бъде с мъж за първи път, тя очевидно ме харесваше. Но бях ангажиран, отказах се, не ми достигна нещо... След много години неслучайно я срещнах в София с майка си, личеше че е леко психично подтисната /като болна да кажем/, несемейна, нереализирана като жена, усетих го... Замислих се, ако тогава я бях открехнал за любенето, дали щеше да повлиая на съдбата и, да и дам малко опит, кураж, знам ли. Жалко за едно похабено момиче! Тук нямам вина, просто споделям за избора, който съм имал и как съм постъпил. Може би съм могъл да и помогна, а може би тъй като имах друга жена, да и навредя, да и е мъчно като я оставя? Интересна и сложна тема-дали можем да помогнем на някого с любенето, с любовта си, къде, докъде и как?
Гайз, тия златни лековити пишки, дет оправят съдби, като как ги носите, бре, зАврени скришом? Че то требе да им се поклоним и да поцелуваме кат светиня, бре? :))))
А като се замисля, мойта колко съдби е опропастила ...:))))), разбити сърца, пиянско шофиране, хвърляне в морето...Ужес. Да бех срещнала екзорсистът...
Офффф, ай, шсе доизкажа сериозничко. Да вярваш, че секс лекува, помага и прочее вади от дупки е като да вярваш в същото за наркотици, алкохол и захарно щастие. Единственото спомагателно на секса за жизнеутвърждаване е стремежът към още. Още една среща. Още един ден с тръпка, подготовка, ново бельо, ендорфини, смисъл,цел, посока. И айдеее, пак му се доживяло на човек. А опитай да я сидросаш нефелната с един здрав уй и утре, кат си фъснал, си е теглила петлето от мъка и рязък спад на себеоценката. Какините
Е сега как да заспя като ми се привижда легион от светини в кръстоносен поход на армията на спасението, носеща златното руно...оххх :)))
Прегледай нЕкое и друго клипче с келеша да вдигнеш още обороти, после си тегли един силиконьо да сА отпуснеш и успокоиш. А сънят сам ще дойде след това да те отнесе в нежните си прегръдки. ●КЕЛЕША●
Fairy, така и така разговорът се завъртя в друга посока, относно "пишките", та и мой коментар. Точно на Великден съпругата ми подготвя агнешкото бутче за печене. Аз се въртя около нея и полагам усилия да й преча по-малко. Тя омазва бутчето и нещо в него ми направи впечатление, гледам, нещо е премятало насам-натам, та я питам какво е това пък нещо. Отговорът беше: "А, това ли? Това му е пишлето." Е, стана ми гадно, но тя с ножа го резна и го хвърли с думите: "Ами, като те дразни и те е гнус, ето, махнах го." Дискутирал съм го и тук, и с нея, и двамата сме съгласни, че да се отглеждат мъжки животни е икономически неоправдано. Важното е да достигнат "кланично" тегло, а след това е ясно: на пържоли, на чанти, куфари, обувки, якета, колани, портмонета и т.н. Всички си спомнят онзи израз от филма "Дами канят", където една от курсистките дава на Стефан Данаилов един пакет от "бели бъбреци". Казват, че били вкусни, приготвени с бяло вино, но аз ще повърна - гнусно е. Така, както при хората, така и при животните, мъжките екземпляри са консуматив, необходими са до един момент, а след това вече не толкова. Алекс- Fallschirmspringer
Извън темата на коментарите.:"В лондонски зоопарк мъж бие биричка на пейка.Момиченце пада в езерцето с крокодилите.Мъжът хвърля бирата, скача в езерцето, вади момиченцето и го подава на ужасената майка.Тя му благодари: -Браво, постъпихте като истински англичанин. Мъжът отговаря: -Всъщност не съм англичанин, а руснак. На другият ден всички вестнициизлизат със заглавие: "Пиян руски турист открадна обяда на крокодилите"
Това с общото къпане никога не ми е харесвало. Имах едно гадже, подмиваше се преди чукане на отворена баня, виждах всичко. Дори и като си првеше клизма, преди анален секс, пак беше на отворена врата, ужас!
Така, няколко резена козуначено руло по- късно, гледам, че ви е затруднила темата за самотата и секса. Баху, нямаш видеа при мен, дишай спокойно! Алекс, любимата ми реплика е за супата, дет "дансъ залояса " пак от същия филм. За месоядството, пусто, ич не ставам за вегетарианец. И забелязах, че след трен, с тежести, няма начин мускула да го нахраня с паста и сирена. Обаче! Тва със теле сукалче или новородени под ножа- грях си е пред майка му, пред Бога, пред майната му и на Пасхата, ако тва точно значи да празнуваме. Искам да ида у арабско и да ям овнешко, дагуевъ! А за тоз момък с гнусливото сърчице, ши му кажа да бе си разместил сливата у устата и да си рече на момата, да се оключи, разиришли?! :)))) Ся, положението е екстремно. Нали знаете как след мускулна треска на корема, като го раздвижиш, първо те дърпа яко, а после глухо отшумява. А! Те това тътенче от напрежение ме мори. Да тури длан некой юнак, ей тъй, от съжаление :))), па да рече "Нещо мога ли да направя за теб?" :))) Ма кво приказвам? Да тури, да тури, колко да тури? Тва самотата не е 15 минутно деяние. Охххх :)))))
Прочетох разказа внимателно. Дълбоко човечен. Наситен с нежна и тъжна емоционалност. Тя е получила нещо, от което силно се е нуждаела, но е подтискала дълбоко в себе си. Ако не е искала, щеше да го прекрати. Нямаше да допусне вторият, същински, последващ акт. Даващият дни и само даващ …. И той е получил нещо хубаво. Прочетох и коментарите. Отсъстват онези от първично-сексуално-бруталното вулгарно сексуване. Сигурен съм, че ще се съгласите - Всеки човек е една малка вселена. Благодаря ви! Хексоген I.
Този автокоректор. Иде ми да му го … Правилиният текст е “Даващият не е само даващ …”
Хексогений, ма много сте човечни всички, а мен пак никой не ме съжали!? Е? По корем се влача вече. :)))) Моля се. :))) охххх
Хрумна ми току що, че май не сме имали разказ за мома, за която се борят 2-3 юнака. Всеки с номерата си. Тя да се мота, да оглежда и избира. Единият е с предимство в привличането, винаги е така, но да речем се държи като задник, отворко някъв. Вторият го бива в приказките и търпението, ухажва си по канон. Третият е да речем открит, емоционален, споделящ, влиза през вратичката на приятелската закрила и ангажираност. И момата, що да прави, наслаждава се на срещите и накрая му тегли една каруцарска и оставя на телОто да тества, като кой шъй по мяркаааа. Туй хубаво. Много убаво, даже. Ма ся юнаците са обидени, нали? Шот момата ней чиста и аверите се хвалят. Пък то, сексот, с всеки е различен. И се почва едно усъмнение, тая шафрантия на ква се прави! Пък на нея много дюшеш ѝ идва тая техна колаборация, щот цветовете на преживяванията преливат. Оня, отворкото, я люби бавно и нежно, притиснал длани в нейните, жентълменът ѝ пълни устата в киното, а емоционалния я разсмива с мачовски опити, та накрая тя затваря очи и го оставя да открие топлата вода на воля. Ма тая история пак е самотна, дамусей невидяло. Пак накрая всеки излъган и с пръст, защипан на тъмни места. Или пък не?! Я да турям пясъка около глезените ассс и да действам, че в спорта е спасеньето. :)))
Fayryiii, отдавна съм те оценил и съм ти то казал, въпреки, че не пиша често. Но все ми се струва, че си доста далеч, а пък аз съм се позиционирал от известно време в България. Иначе с удоволствие бих те поканил на вечеря (но не виртуална) и не от съжаление! Сигурен съм, че няма да ни е скучно. Хексоген I
Взимам душ и идвам, Хекси! Таман приключих, гъзето мий на камък. Ма стърчи и ми опъва атлазения панталон. Ай да ме назориш, да спортна по теби, кат за минус 5 кила, а? Ши издържиш ли? :)))
Здравейте. Ако има самотни МИЛФКИ и отчаяни съпруги от тежкото ежедневие нека да ми пишат на скайп nedko.jelankov или на имейл [email protected]
Такааааа, да натисна ассс хавлията, А съ понамокри. Дружко си е да се зачерви под очите от зор. Та, важно. Когато говорим за секс от съжаление, аз не влагам лош уклон. Честно казано, много жени са били в ситуацията да не са могли да съобразят как, какво, що, не са дали нишаните, които са разбираеми и четливи, та докато се пържат в собствен сос, свели поглед, истински силно се молят мъжът да ги разчете интуитивно и ако няма друго, поне от съжаление, да ги емне. Става дума за първата крачка. Някой трябва да я направи. А най- големият страх на всички е отказа. Та, гледах такова клипче за двама, работещи на различни етажи, как все се разминаваха, а в асансьора всеки чакаше другия. И все погрешно си четяха сигналите. Накрая я уволниха и тя се надяваше той да я съжали и покани на кафе, като я гледа с кашончето в ръце. :)))) Аз също не мога да давам нишани. Или играя роля и чакам или съм пряма, ма тва хубавичкото средно положение ми е малко ново и неотработено. Не говоря за флирт. А за даване на малки сигнали към някого, когото искам да поощря. Не го мога. Чакам той да се изложи устно. :))) Та, не влагам лошо в секса от съжаление. В крайна сметка, секс си е, с настръхването, водоизливници, преливници, гръмотевици и зари. Ако па ич няма химия, мислех си сега в банята, идват ролевите игри. :)))) И докато пиша, мойо ми праща виц , шервам с вазе : "Десять тысяч мужчин разного возраста ответили на вопрос: "Если бы у вас был выбор между новым автомобилем и идеальной женщиной, что бы вы выбрали?" Вот как распределились ответы: — дизель 57%, — бензин 43%."
Fayryiii, отдавна съм те оценил и съм ти то казал, въпреки, че не пиша често. Но все ми се струва, че си доста далеч, а пък аз съм се позиционирал от известно време в България. Иначе с удоволствие бих те поканил на вечеря (но не виртуална) и не от съжаление! Сигурен съм, че няма да ни е скучно. Хексоген I